Първа публикация: 10-03-2007

Последна редакция: 27-01-2013

България, 1891-а година

В България със закон от 1891 година се въвежда задължително начално образование, а през 1921 година се въвежда задължително основно образование.

В Холандия първият закон за задължително образование на децата от 6 до 12 години е приет през 1900 година и е влязъл в сила от първи януари 1901 година.

Задължителното образование се отнасяло за всички деца, които са навършили 6 години при започването на учебната година и законът допускал само някои изключения, като например за децата на селяните, които временно имали право да отсъстват от учебни занятия, за да помагат при събирането на реколтата.

Законът през 1900 година е приет от тогавашния холандски парламент с 50 гласа за срещу 49 против и минава благодарение на факта, че един от големите противници на задължителното обучение се наранява при падане от коня си и не успява да гласува.

коментирали ехидно привържениците на задължителното обучение.

През годините законът се променя, увеличавайки времето на задължителното обучение. Така, през 1969 година задължителното образование вече не е шест (от 6 до 12 години), а девет години (от 6 до 15 години), докато постепенно става 12 години.

Предучилищното обучение минава към началното училище

През 1985 година законът отново търпи промяна и предучилищното обучение в Холандия минава към началното училище.

Днес, в Холандия децата имат право и обикновено тръгват на училище след като навършат четири години. Буквално в деня след четвъртия си рожден ден детето има право да тръгне на училище. Преди да навърши четири години, училището предлага два или три пъти пробно ходене "на гости”. Така детето се запознава с бъдещите си учители и съученици.

От 5 до 16-годишна възраст обучението е задължително

Независимо кога е родено вашето дете, то тръгва задължително на училище от първия ден на месеца след петия си рожден ден. Например, ако детето ви навършва 5 години на 20 май 2005, то е длъжно да ходи на училище от 1 юни същата година.

Но ако навърши 16 години през март, например, ученикът е длъжен първо да приключи учебната година и чак тогава може да реши дали ще продължи или ще прекрати образованието си.

Повечето деца тръгват на училище щом навършат 4 години. Единствената разлика е в това, че в този период все още може да си позволите да вземете детето с вас на почивка или екскурзия и през учебно време, но навърши ли 5 години, правилата стават строги и детето ви няма право да отсъства от училище нито един ден, освен в специално указани случаи. Извън отсъствията по болест, законът разрешава единствено при специални случаи детето да отсъства максимум 10 дни за една учебна година и то след писмено разрешение на директора на училището. За повече от 10 дни дори директорът няма право да ви позволи отсъствие и такова разрешение може да получите (или съответно да не получите) от училищния инспектор за района.

На 6-годишна възраст децата обикновено вече са в трета група и започват да четат и пишат.

И така - на училище от 4-годишна възраст

При споменаването на тази идея най-честата реакция в България е:

– Ау, горките деца, отиде им детството!

Иначе митът за любознателния и ученолюбив българин и днес си върви с пълна пара.

И все пак, нека да поразсъждаваме заедно за ползата от ранното... внимание, не: ранното чуждоезиково, а: ранното училищно обучение.

Напред, науката е слънце!

Слънце е, разбира се, но не е все едно кога ще те огрее това слънце – рано сутрин или някъде по пладне.

Ако холандските деца тръгват на 4 или най-късно на 5 години на училище, то българските деца тръгват едва на 6 или на 7 години, но задължителното образование започва от навършени седем години преди началото на учебната година (15 септември). Така, ако вашето дете навършва 7 години през ноември, то може да стане първокласник през септември, два месеца преди да е изпълнило седем години, но може (и законът позволява!) да тръгне на училище от следващата учебна година, когато ще е де факто на осем години. И това не е изключение, а масова практика у нас, защото повечето родители гледат да отложат "горчивата” чаша и да "удължат детството” на детето си.

Излиза, че българските деца тръгват на училище три години по-късно от холандските.

Впрочем, в България също е приет Закон за задължително предучилищно обучение, но има две съществени разлики:

Първо, както обикновено, у нас никой не следи за спазването на законите и не само че в повечето случаи те остават на хартия, но дори по последни данни тревожно висок процент от децата не посещават изобщо училище, въпреки Закона за задължително обучение.

Второ, не е все едно и също дали има задължително предучилищно обучение по принцип или предучилищното обучение е минало към началното училище. Това е много съществена разлика и ще се спра на тези въпроси в една следваща статия по темата.

Представете си сега конкуренцията в днешния все по-малък свят като състезание по бързо бягане с препятствия и си помислете колко бързо трябва да тичат българските деца, за да догонят западните си връстници, ако стартират с три години закъснение?

Освен това, тръгвайки на училище, българчетата действително рязко попадат в една съвсем различна среда, което е наложило представата за училището като казарма, тегоба и мъчение.

На предучилищното образование любознателният по дефиниция българин казва "забавачка”, а на училището – "мъчилище”. Нито едното е така, нито другото или поне не би трябвало да е така.

У нас масово се твърди, че училището е нещо, с което безгрижното щастливо детство приключва, а децата трябва да бъдат оставени още малко да си поиграят.

Всъщност, едно дете играе много повече в училище с приятелчетата си, отколкото у дома с баба си, която дори да не е досадна мърморана, едва ли има кондицията да тича с внука си така, както връстниците му. Пък и едва ли е толкова забавна.

Най-хубавите години на едно дете би трябвало да са годините, които е прекарало в училище. Ако училището се свързва не с любопитно приключение, където човек може да научи много и то по забавен и интересен начин, а с тегоба, мъчение и досадно задължение, ако на училището се гледа като на казарма, значи нещо куца.

Куца, за съжаление, българското образование, което доскоро беше построено така, че да поощрява не самостоятелното мислене и не задаването на въпроси (за едно догматично образование в тоталитарна система всички въпроси са неудобни), а зазубрянето на готови пропагандни клишета.

Куцат, уви, и отношенията учители – ученици (потърпевши са и двата "лагера”), куцат отношенията родители – учители, куцат отношенията между самите учители и между учителите и директора, отношения които още не са се отърсили от тоталитарния привкус на власт.

Но с куцане далеч не се стига. Нито със закъснял от цели три години начален старт.

Деца и учители би трябвало да ходят на училище с удоволствие и с радост. Има доста път да се извърви до тази радост от взаимното общуване, но си струва.

А всяко образование започва не дори с началното училище, а с предучилищната подготовка и идеята за сливане на предучилищното образование с началното училище никак не е лоша. Така децата имат две години, в които учат, забавлявайки се или се забавляват, учейки се, докато стане време – съответно на 6 или на 6 и половина години да преминат в трета група (първи клас), където започват да овладяват по-сериозни умения като четене и писане. Естествено, и смятане, и всичко останало.

Но дотогава детето вече е придобило ред полезни умения, то е подготвено.

Ако детето ви е гледано у дома от баба си или някоя бавачка и не е ходило на детска градина, по-вероятно е то да няма изградени навици и умения да работи в група, да планира и да си разпределя времето, да се съсредоточава, да общува с други деца и прочие. За сметка на това е било научено да чете и пише по всякакви домашни "методики”, което по-късно не само че не му помага, а често се превръща в пречка.

В България рядко се мисли за децата от различните малцинствени групи, а с отварянето на страната към света и поради всеизвестния български демографски проблем, тези деца ще стават все повече.

В Холандия, страна с големи малцинствени групи, се отдава специално внимание на овладяването на официалния холандски език именно в тези две подготвителни години, за да може всички деца да стартират от равностойна позиция, когато дойде време за четене и писане. Ясно е, че – ако едно дете не владее добре официалния език – то ще има затруднения в училище и има по-голяма вероятност да не получи добро образование. Така не само ще се сдобие с комплекс за малоценност, но и ще се лиши от престижна професия и съответно добро заплащане, за да се превърне по-късно в аутсайдер или в най-добрия случай – в лошо заплатен нискоквалифициран работник. Едно съвременно общество, обаче, за да бъде проспериращо, има нужда от добре образовани граждани с добро самочувствие. Разбира се, при уговорката, че самото образование е на ниво, а това означава – и конкурентоспособно.

За децата в България, особено за децата от малцинствата, сливането на предучилищното обучение с началното образование също е изключително важно, за да може, влизайки в първи клас, детето от ромски, турски или, да кажем, от руски етнически произход вече добре да е овладяло официалния български език, а не да потегля в неравностойна спрямо етническите българчета позиция. Разбира се, на децата от двуезични или другоезични семейства би трябвало да се обръща специално внимание, като се насърчава доброто усвояване и на двата езика. Това не е невъзможно и холандската образователна система успешно го доказва.

Паралелно обаче, трябва да се създадат такива условия, че да няма изпаднали зад борда на "задължителното обучение” деца и за това всички те да могат да тръгнат на училище достойно, независимо от материалното положение на родителите им или от принадлежността си към дадена малцинствена група, било по етнически или религиозен признак, било поради физическо или психическо заболяване. Един от острите болезнени проблеми за българското задължително образование се свежда до това, че на практика то не е достъпно за всички деца.

А общество, в което 10 % от гражданите му са необразовани или малообразовани няма бъдеще, защото необразованите тежат на същото това общество като воденичен камък.

Но темата за достъпността и задължителността на образованието сама по себе си е огромна и изисква отделно внимание. Възможно ли е на практика всички деца да посещават училище? Отговорът е: да, възможно е. Западният, и конкретно холандският, опит би бил от полза и при решаването на този проблем.

А достъпното и задължителното образование е в полза и на индивида, и на обществото.