Но къде са нашите съюзници? Къде са те – без снизходителното им потупване по рамото, без високомерни заявления по повод това: какво, къде и кога нещо ще ни бъде гарантирано?

И защо са ни на нас въобще нечии гаранции? Аллах Всевишният е казал:

“…призовавайте Ме, и Аз ще бъда внимателен към вас; действително, тези, които от гордост отказват да Ми се поклонят, ще влязат в геената, бидейки в презряно положение” [Коран 40:62].

(В официалната българска версия този текст гласи:

“Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!” [Свещени Коран 40:60],

бележката моя, И.К.)

И ние помним тези думи. И ако е нужно, поединично ще се противопоставяме срещу всичките сили на злото, хвърлени за това, щото да бъде стъпкана и унищожена истинската свобода, истинското равенство и истинското братство.

 

Изборът между миграция или смърт се явява единствената алтернатива в условията на неоколониализма, в условията на фактическо съхранение на имперската система върху основата на общия пазар – по същество, изменено копие на Римската империя, където също се е спазвала правната дистанция между римляни и не-римляни и също, в интерес на робовладелците от метрополията, циркулирали потоци роби от завладените територии. Днешната Римска империя не поставя начело на своите провинции прокуратори (въпреки че легионите на Новия Рим квартируват по всички части на света), формално нейните провинции са независими държави, на тях им е подарено правото да си измислят флагове и гербове, да си съчиняват конституции, химни, да изпращат свои представители в ООН, даже понякога да се възмущават от самата метрополия и да я заплашват. Но икономиката на провинциите е многократно по-сериозно свързана с интересите на Новия Рим, отколкото това е било преди две хиляди години. А в условията на глобализация, в условията на тотална хегемония на капитала, на все по-голямото и демонстративно неуважение на световния капитализъм към отслужилата своето система на "демократични ценности”, да се говори за свобода на избора на работната сила е възможно в такава степен, в каквато и по отношение на тракийските и нубийски роби. Да, алжирецът, мароканецът или египтянинът има право на избор – да пътува или да не пътува в Европа, спасявайки се от нищетата в родината си. Такова право е имал и тракийският роб. Той е можел да се обеси, да скочи от галерата във водата или да се самоубие по някакъв друг начин.

“Това не е ваша страна...”

– изглежда, че нещата стоят действително така. Потомците на преселниците, робите на ХХ век, изтръгнати от естествената среда, не знаещи езика на предците – по определение, въобще нямат своя страна. И това не е по тяхна вина, а по вина на тези, които в течение на столетия съзнателно са унищожавали, разрушавали, тласкали по пътя на деградацията и израждането завоюваните територии в Азия и Африка, унищожавали са естествения световен ред в полза на глобалния пазар, разпореждали са се с човешки съдби с една единствена цел – облекчаване на придвижването на стоки и пари. Думите на Маркс:

“Пролетарият няма отечество”,

намират своето реално въплъщение именно в условията на днешния световен супермаркет. За попадналите в неговия капан има само два пътя – окончателната маргинализация и криминализация, превръщането в лумпени, или търсенето на идея, способна да посочи изход от създалата се ситуация, кардинално решение на целия комплекс от проблеми, породени от тържеството на капитализма. Разбира се, национализмът не може да стане идея на мюсюлманската младеж, разбира се, че в същата степен за мюсюлманина не е приемлива и еснафската идейка на благочестивия служител, вървящ нагоре по кариерната стълба на лъжата, подлостта и измамата, както не е приемлив и унизителният труд на черноработника, призван да обслужва капризите на новите римляни; труд, призван да скрепи с мълчаливо съгласие легитимността на системата.

 

“Арабите не искат да работят... Те живеят от помощи. Те са паразити...”

– това е вторият параграф от обвинението по адрес на въстаналите. Между впрочем, паразит се явява самото френско общество, задължено за своя просперитет на колониалните грабежи на своите предци, общество-рентиер, съществуващо за сметка на свръхпечалбите от експлоатацията на страните от третия свят и налоговите отчисления от вкараните в оборот средства. Да бъдеш паразит в такова общество е естествено и разумно. Да работиш в такова общество, да се вписваш старателно в системата на неговите "корпоративни стандарти”, подхранвайки го със своите сили, оправдавайки неговото съществуване с приемането на неговите закони и правила – това е престъпно.

Да се саботира капиталистическата икономика и морал – това е дълг и задължение на всеки честен човек.

Да се работи само по силата на необходимостта и да не се работи тогава, когато може това да не се прави. В противен случай, парите, изразходвани за помощи при безработица, ще отидат за издържане на полицията и специалните служби, на разузнаването и армията, за ядрени взривове в атола Муруроа, за идеологическа обработка на "третия свят”.

Всичко е точно така, но ето нещо показателно – мюсюлманската младеж излиза на улиците, мюсюлманската младеж протестира срещу съществуващия порядък. Чувано ли е нещо такова – паразитите се изправят срещу порядъка, който им дава право на осигурено и безгрижно съществуване! (Разбира се, помощта за безработни във Франция не е нещо такова, но с нея е възможно да се живее по-добре, отколкото, работейки в Алжир.)

Опитват се да обяснят безредиците с хулигански подбуди, с латентното влечение към насилието. Не е възможно обаче да се води интифада на протежение на повече от две седмици, изхождайки от собствено хулигански подбуди.

Това трябва да е бил пробив на ненавистта, на отхвърляне на системата във всичките нейни прояви, всичката нейна лъжа, всичкото нейно лицемерно благоденствие. Тотално изтръгване на нейния морал и система от ценности. Истинско религиозно, идейно осмисляне на несправедливостта и порочността на дълбинната същина на Новата Римска империя, оплела планетата със своите хищни мрежи, въвлякла в чудовищния, античовешки процес на глобализма най-широки слоеве на населението, унищожила, обезценила и нивелирала първо понятието Отечество, а след това, за своите интереси – възродила го, за да постави по местата им коренното и “дошлото от другаде” население.

 

Глобализмът жонглира с понятия и идеи подобно на ловък фокусник. Той има всички мислими и немислими маски, за всяко от заинтересованите лица ще подбере нещо необходимо. Ето, той отваря границите и пуска да влязат в Новия Рим партида пресни роби от далечните провинции – той е истински космополит и принадлежащ на всички хора. Но в един момент става патриот и защитник на националното огнище – робите станаха много и решиха да се разбунтуват – и така, извадените вече от раклите плашила с кафяви ризи крещят:

“Прибирайте се по домовете си!”

А нали европейците никак не обичаха самите те да слушат това. Как не искаха в предишните времена те да се прибират по домовете си? При това, за разлика от жителите на арабските квартали – те имаха родина, имаха къде да се върнат. Зад тях стояха не изнасилваните на протежение на столетия простори на Африка и Азия, не стегнатите в робство страни. В техните градове не е имало чуждестранни заводи, превръщащи хиляди хора в производители на бутилки за "Coca-Cola” или запалки "Feudor”, превърнали ги в заложници на транснационалните корпорации, и в най-добрия случай – доставчици на суровини или местни спекуланти, препродаващи чужда стока.

Западната и руската пропаганда рисуват мюсюлманската младеж на Европа като безполезно бреме на шията за процъфтяващите европейски държави. Но те премълчават факта, че вече няколко столетия самата Европа се явява най-голямото бреме на шията на по-голямата част от човечеството, узурпирала през последните години заедно със Съединените щати правото да се разпорежда със съдбата на цели континенти и икономики на десетки страни. Цялата съществуваща сега система на световната икономика и обслужващите я интереси на пазара на труда и стоковите потоци са пряко породени от европейския капитализъм точно така, както и миграцията в самата Европа – нейното неотнимаемо творение.

В тези условия мюсюлманите на Европа, като нейна най-активна и страдаща част, не само имат моралното право на интифада, но са и задължени да правят това. Узурпирането на военното и икономическо господство в света от страна на западните държави е достигнало такъв мащаб, при който цялото човечество става в пълна степен заложник на неолибералния модел на световния капитализъм.

Революционният, антиимпериалистически потенциал на Латинска Америка, Африка, Азия, при всичката значимост и важност на протичащите в тях процеси, не е способен, уви, по силата на сложилата се периферийност, да внесе радикални изменения в планетарен мащаб, да разруши създаващия се световен ред.

В такъв смисъл – петата колона на антиглобализма – мюсюлманските общности на Европа, участниците в разгръщащата се на континента Ислямска революция, са способни да изиграят най-важната, фундаменталната, роля в изменението на хода на световната история. В техните ръце, по волята на Аллах, са съсредоточени най-важните лостове за влияние върху тези събития.

 

Да бъде разцепен западният лагер на Новия и Стария свят – това е задача, напълно постижима, при все и сложна. Нейното решение ще положи началото на възраждане на многополюсния свят, а доколкото бъдещето на човечеството зависи в много голяма степен от това: ще се успее ли с решаването на тази задача, ще се успее ли с поставянето на кръст върху плановете на световната хегемония на западния модел на неолиберализма, то ние сме длъжни да признаем не само правото на мюсюлманите на интифада в условията, при които капитализмът ги е направил заложници на своите глобални процеси (като гладиаторите на Спартак), но и това, че на фона на така тясната взаимовръзка на всички политически и икономически процеси на планетата самата постановка на въпроса за моралното право е излишна.

Западният неолиберален модел води човечеството към хаос, деградация и катастрофа, към осъществяването на най-мрачните прогнози на фантастите. Да бъдат спрени на всяка цена самоубийствените процеси – това е свещен дълг на всеки разумен човек.

На фона на заплашващата човечеството световна катастрофа – разсъжденията за правото на живот в тази или онази държава, за нравствената страна на съпротивата срещу жандармерията и приемливостта на такъв род борба, която е във възможностите на жителите от гетото – това не е нищо повече, освен напъни на буржоазната демагогия. Същата тази, която като окови е висяла на краката на всички революции – без изключение.

Ето защо, дори ако нямаше мюсюлмани в Европа, те би следвало да бъдат изпратени там. Ако те всички биха били задоволени, сити и по еснафски аморфни, то би следвало със сила да бъдат вдигнати на интифада.

 

Новият Рим заплашва бъдещето на планетата, следователно Новият Рим трябва да бъде поставен под управлението на разумните и конструктивни сили, да бъде изведен изпод властта на дявола и по пътя към това не би следвало да има никакви морални прегради, съмнения или колебания.