Първа публикация: 04-07-2015

Последна редакция: 25-01-2016

 

ВЪПРОСИ КЪМ ДНЕШНИТЕ КАПИТАЛИСТИ ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ТИП

(ИЛИ СОЦИАЛИСТИ ОТ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ТИП)

Илия КОЖУХАРОВ

Въпроси в множествено число или провокация в единствено (число)?

Разбираемо, на това питане едни ще отговорят с "Да", други – с "Не". И двете реакции са напълно нормални. Достатъчно много хора не обичат грешките им (дипломатичен израз за обозначаване и на престъпни деяния) да бъдат изваждани на показ. Техните идейни противници обаче не възразяват срещу подобна практика (разбира се, до момента, в който погледът не се обърне към тях самите и към техните грешки и престъпления). Всичко зависи от това: чии са "кирливите ризи"?

Нека в случая бъде прието, че изписаното в текста надолу, Е ПРОВОКАЦИЯ. Нека в добавка бъде прието и това, че то е проява на богата палитра от недостойни в морално отношение качества на автора, отглеждани търпеливо от него самия, за да може в определен момент да им бъде даден простор. (Естествено, сегашният моментът може да бъде преценен като порядъчно закъснял.)

Нека бъде приет дори и фактът, че съдържанието на следващите редове вече е изговаряно многократно, за да има нужда да се повтаря и преповтаря. Нещо повече, нека не бъде пропуснато и съображението, че – видите ли – хората вече са свикнали с новото положение на нещата, независимо дали то им харесва или ги отблъсква. Ерго, нищо изненадващо за никого и за нищо не би могло да се каже!

Но... тук се появява едно НО... едва ли не задължителното и вечно НО.

По-възрастните хора могат да си припомнят една българска поговорка:

За всички ви се борих, братя, но едва себе си успях да уредя.”

Тази народна мъдрост не се повтаря често. Дали защото животът около нас я показва постоянно в най-буквално и най-уродливо изражение, поради което нейното огласяване се оказва излишно? Или защото едно достатъчно внушително мнозинство хора отдавна е приело, че всяко подобно занимание е напълно лишено от смислена перспектива? Онези, които разсъждават така, могат да спрат тук и да се насочат към някакво по-жизнерадостно занимание.

Всички те обаче биха пропуснали нещо изключително важно: на левите идеологии, на тяхната хилядолетна летопис, на всевъзможните техни присвоявания, на декорациите върху тях и на масовите опиянения по тях, на главоломните им устреми и не по-малко главоломни провали... би следвало да се обръща многократно по-голямо внимание, отколкото това се прави. И това е особено задължително там, където те са болезнен синоним на "въжето" в дома на обесения. А защо? Защото на протежение на цялата човешка история именно те са се просмуквали в съдбите на милиарди люде, екзалтирали са неизброими човешки маси, чиято трагична предопределеност се е свеждала единствено до ролята на опитни животни в нечии морални въжделения или хазартни занимания.

За тържеството на левите идеологии са се пролели океани от човешка кръв. А пленителността на техните лозунги, проповядвани както от най-долнопробни социални мошеници, така и от свети праведници, е бивала винаги толкова неизменно силна, че тълпите – по правило – не са можели да разберат: в действителност кой вожд какъв е. Понякога не са забелязвали, че дори и десни идеологии са успявали да скриват собствените си маски зад леви транспаранти. И са потегляли в походи, с кръстове на щитовете си или с петолъчки върху будьоновките си, за да оставят костите си в името на благородни идеали.

Предварителна уговорка. Нека всеки, който все пак съзре в тази провокативна публикация някакво некоректно или тенденциозно отношение, да се въздържи – поне за известно време – от обвинения в тази посока. А ако това се окаже трудно осъществимо, нека изпрати възраженията си на адрес:

contact@newmagnaura.org

В не по-малка степен и всички други, които преценят, че към изредените надолу питания заслужава да се добавят следващи и следващи, нека сторят това на същия адрес.

Техническо уточнение. Както лесно ще се забележи, следващите въпроси са подредени в азбучна последователност. Нито тяхното дефиниране, нито насочеността им са били подчинени на някакъв предварителен подробно разработен план. В този смисъл, те се появяваха един след друг на принципа: "Дума дума вади". Освен това, и към настоящия момент в електронните чернови на този текст има още десетки и десетки като тях, останали засега само като наброски. За тях ще има следващи серии.

Всички въпроси, дори и онези, които са по-разгънати в словесно отношение, следват една и съща конструкция: започват със След като... (в качеството му на своеобразно предусловие), след което идва то... (в качеството му на своеобразно следствие). С цел по-лесна ориентация, тези константни части са изписани с главни букви. В някои случаи след "ТО"-то са разположени допълнителни въпроси. Те също трябва да бъдат мислени като последица от все същото "ТО".

Накрая, трябва да се има предвид, че в най-голямата си част поставените в кавички фрагменти представляват точни цитати на термини, изрази и мисли, извлечени от идеологическата справочна литература на социализма, както и от трудове на неговите класици. Поради прекомерната им концентрация, а и с цел да се осигури по-естествено преминаване през текстовете, препратките към първоизточниците са изпуснати. Това обаче не бива да поставя под съмнение автентичността им.

Въпросите: І серия

1

СЛЕД КАТО авангардни членове и симпатизанти на една партия фактически участват в изграждането на капиталистическо общество, ТО може ли партията им да се нарича "социалистическа"? И обратно, СЛЕД КАТО една партия се нарича "социалистическа", ТО може ли нейният висш авангард от членове и симпатизанти да участва в усиленото изграждане на капиталистическо общество? По този повод, каква е реалната съдба на политическия доклад, изнесен пред ХІV извънреден конгрес на Българската комунистическа партия (30-ти януари – 2-ри февруари 1990 година), поставящ фокус върху "обновлението на партията за изграждане на демократично социалистическо общество в България"? Каква е реалната съдба на приетия от същия конгрес "Манифест за демократичен социализъм в България" (надолу за краткост – Манифест 1990)? Каква е съдбата и на други подобни следващи документи?

Бележка.

Съществува световна практика едни или други партии от левия политически сектор да носят в името си определението "социалистическа". Пример в това отношение е една от най-влиятелните леви партии в Европа, Френската социалистическа партия. Веднага обаче следва да се подчертае, че нейната програма е недвусмислено социал-демократическа. И вероятно далеч не на последно място, поради разминаване между име и същинска политическа ориентация, понякога в нейните редици настъпват сътресения. Така, през 2008 година, след конгреса в Реймс, несъгласното с курса на партията ляво крило, оглавявано от Жан-Люк Меланшон и Марк Доле, обявява, че я напуска, за да се обедини с френските комунисти в политическо формирование, наречено "Ляв фронт". Също така, важно е да се допълни, че дори и в пространния списък на съвременните социал-демократически ценности, примерно, наред със защитата на неотнимаемото право на лична сексуалната ориентация или с отстояването на принципа за така наречената "справедлива търговия", стои идеята за "държавата на всеобщото благоденствие" (без тя да е обозначена като "социалистическо общество").

 

2

N.B. "ПРИНЦИПНИ" ПРОГРАМНИ ДОКУМЕНТИ!

П  Р  И  Н  Ц  И  П  Н  И !!

 

СЛЕД КАТО авторитетни членове на Българската социалистическа партия като: Георги Пирински, Нора Ананиева и други, издават през 2008 година обемист труд, озаглавен "Програмно развитие на БСП / Сборник документи (1990-2005 г.)", в предговора към който изрично посочват, че в Програмата на БСП от 1994 година, озаглавена “Нови времена, нова България, нова БСП”, както и "във всички останали партийни документи", се съдържа "едно общо начало – стремежът да се обоснове мястото на БСП в новите политически реалности след 1989 г. като носител на лявата алтернатива за развитието на страната", а много години след това от въпросната "алтернатива" се отдели сериозна група ("АБВ"), формирала алтернатива на алтернативата, ТО нима това не е достатъчно красноречив знак, че опитът за изясняване на въпросите относно същността на партията, като изразител на интересите, разпространени сред широките слоеве на българското общество, при това – в съответствие с принципите на демократичния социализъм, се е оказал практически неуспешен?

 

3

Необуздана art-фантазия? Или фактически реализъм?

 

СЛЕД КАТО Бъртранд Ръсел поставя в своята "История на западната философия" въпроса: "Можем ли да приемем за морално удовлетворителна една общност, която по същностното си устройство заделя най-доброто за малцина и изисква от мнозинството да се задоволява с второкачествени неща?", СЛЕД КАТО добавя и констатациите си, според които Платон, Аристотел и Ницше са давали на този въпрос отговор "Да", докато стоиците, християните и демократите са отговаряли с "Не", ТО не следва ли да се попита: готови ли са да отговорят днес на подобно питане някогашните социалисти / комунисти, щом понастоящем са капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип)?

Бележка.

Рисунката вляво е споделена в своя оригинален вид върху електронните страници на портала "Liberapedia"  (http://liberapedia.wikia.com/wiki/File:Capitalist_pig.jpg). Там тя е без петолъчната "дамга" върху челото на изобразения персонаж (видимо и твърде директно обозначен като "капиталистическата свиня", "Capitalist pig"). Въпросният "печат" е поставен допълнително и е форма на своеобразна принадена саркастична стойност. Това може да се стори някому прекалено язвително.

 

4

 

СЛЕД КАТО в бившите социалистически държави едни от най-високопоставените социалисти (респективно, комунисти) се трансформираха изключително бързо в своите идеологически противници, ТО това означава ли, че техните проповеди за социализъм, за закономерна поява на социалистическото общество в хода на световното историческо развитие, за необратимост на революционното движение от капитализъм към социализъм, за постепенното заличаване на различията между класите и социалните групи, за тържеството на марксистко-ленинската идеология и нейния първи окончателен резултат – “развития социализъм, за идейната и политическа монолитност в общонародната държава, за започналото прерастване на социализма в комунизъм, и така нататък, и така натат са били утопични и поради това – фалшиви?

 

5

Карл Маркс на младини

 

СЛЕД КАТО в един момент от своя живот Карл Маркс формулира връзката между цел и средство в политическата дейност, като указва, че "цел, за която са необходими неправдиви средства, не е правдива цел", ТО дали днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) биха се подписали под една такава максима? Или биха я обявили за наивна, позовавайки се на факта, че Маркс е бил сравнително млад, когато тя се е появила изпод перото му?

Бележка.

Както по света, така и в България съществуват идейни политически движения, обозначавали и обозначаващи себе си като "Нова(та) левица" (или "Нови(те) леви"). Възникнали от така наречената "Франкфуртска школа" за критическа теория, която, по думите на Макс Хоркхаймер, се стреми да "освободи хората от обстоятелствата, които ги поробват". Новата левица има за свой всепризнат "родител" Херберт Маркузе. Първоначално е била представлявана от протестно настроените активисти през 60-те и 70-те години в Европа, Съединените щати, а по-късно и в Япония, които настояват за широк кръг от социални реформи. По-нататък със същото име се нарича политическа фракция във френската социалистическа партия, основана през 1993 година, както и противниците на икономическите реформи по посока към капитализъм в Китай.

Някои нови леви се обръщат към идеи на младия Карл Маркс. За справка – сайтът:

където най-напред може да бъде прочетена интригуващата мисъл на американския теоретик на пост-модернизма, Фредерик Джеймисън:

По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма.

 

6

СЛЕД КАТО в "Манифест 1990" на все още непрекръстилата се Българска комунистическа партия още с първите думи се казва, че е настъпило "време да се променят много от досегашните представи за социализма и партиите, които се борят за неговата реализация в обществото", СЛЕД КАТО веднага се добавя уговорката, че "през различните етапи на историческото развитие на България и света и в зависимост от целите, които си е поставяла, партията е изменяла своите програми и своето название" и се добавя аргументът, че по такъв начин тя е отговаряла на "изискванията и проблемите на съответните исторически периоди", ТО това не внася ли – извън чисто констативния елемент – една твърде удобна понятийна широта, в която могат да се вместят всякакъв род фактически отклонения от идеята за социализъм?

 

7

 

СЛЕД КАТО в "Манифест 1990" се казва: "Като цяло днес пред нас стои задачата да се десталинизира БКП и да се създаде нов тип съвременна марксистка партия, способна да бъде идеен и политически водач на обществените сили и народните маси, които се борят за изграждане на общество на демократичен и хуманен социализъм", ТО неминуемо следва да се попита: нима по време на Априлския пленум през 1956 година не е била поставена същата задача, за да се поставя тя отново след 34 години? А СЛЕД КАТО, все пак, такова конгресно решение е било взето, ТО не е ли било многократно по-важно разглеждането на самия рецидив, на причините за неговото повторение, за търпимостта на огромната маса от някогашни социалисти / комунисти към подобни болестотворни явления и техните приносители? Не е ли възникнало съмнението за някаква генна партийна обремененост? Освен това, в обществото, като цяло, дали битува усещането, че днешната Българска социалистическа партия, с нейните социалисти (от капиталистически тип) или капиталисти (от социалистически тип) действително се бори за изграждането на социалистическо общество, във връзка с което тя се себеидентифицира като "водач на обществените сили и народните маси" за постигането на тази цел?

 

8

СЛЕД КАТО в "Манифест 1990" се казва: "Необходима ни е обективна научна история на партията − сурово вярна на истината за бурното течение на обществените борби през изминалия век", ТО веднага се налага питането: през всичките изтекли години не се ли пишеше именно обективна научна история (в това число и на Партията – тогава задължително изписвана с главна буква и членувана)? Или едва сега търсената история ще бъде оформена като обективна под зоркото око (а вероятно и с дейното участие) на настоящите капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип)? Може би именно те ще осигурят онзи "неумолимо обективен анализ на действителността", както пише за марксисткото учение Владимир Илич Ленин, уговаряйки в типичния си "диалектичен" стил на мислене, че това съвсем не означава общественият деец да не симпатизира на една или друга прослойка, доколкото "нито един жив човек не може да не застава на страната на една или друга класа"? И така: неумолимо обективен анализ, декориран със симпатии в една или друга посока! Това ли е възвишеният модел за научност?

 

9

 

СЛЕД КАТО в "Манифест 1990" се казва: "Необходими са нови оценки от нови гледни точки, съответстващи на съвременните постижения на човешката цивилизация и науката, които ще ни позволят да извлечем необходимите уроци от основните периоди, събития и тенденции, постижения и поражения, успехи, грешки и извращения", или: "Трябва ясно да кажем: в резултат на командно-административната система, на допуснатите грешки и деформации, особено през последните години, днес страната навлезе в сериозна икономическа и политическа криза", ТО защо (за да бъде обърнато още веднъж внимание!) никой не е направил опит да сравни тези констатации с онова, което се е съдържало в протоколите на Априлския пленум от 1956 година (колкото и да се срещат твърдения, че неговите заседания са се провеждали без да се водят стенограми). Биха могли да се установят едва ли не буквални съвпадения – дори като чисто езиково изражение! За сравнение: "Едноличното наблюдение на важни държавни сектори доведе и не можеше да не доведе до извращения" (Априлски пленум)! Невъзможно ли би било след подобен скрупульозен анализ отново да се постави диагнозата за рецидивиране на някакво колективно заболяване с епидемични характеристики и да се потърси по-адекватно лечение на заразата, обхванала практически цялата държава?

Бележка.

Тук не е изключено да се възбудят възражения срещу твърдението за "едноличното наблюдение на важни държавни сектори".

Двата документални примера вляво са доказателство за "колективния" поглед, примерно, върху сектора "държавна сигурност". "Махленско съвещание" на "тройка" наблюдателни граждани "единодушно осъжда на смърт" поредния "предател и шпионин", след което изготвя надлежна "розюлюция", с която уведомява "главния прокорор". "Възмутени" от разкритото подло предателство, "септемврийчета" обещават, че "ще следят неприятеля на всяка стъпка", ще го търсят дори "в своя другар" и информират за това си решение отново първия обвинител в държавата.

Ако се съди по поставените номера на зорките донесения (увеличили се само за два дни – от 44 на 426), може да се добие представа за измеренията на "масовото наблюдение" върху сигурността на държавата.

За повече свидетелства: http://malinapetrova.com/blog/87

 

10

Изглежда нереалистично всичките тези хора да са се организирали сами, спонтанно... за да изпратят в неговия последен път своя доскорошен "Първи".

 

СЛЕД КАТО в "Манифест 1990" се казва: "Партията осъжда деформациите и извращенията, допуснати от авторитарния режим на Т. Живков и неговото обкръжение, и смята, че трябва да се потърси строга сметка от онези, които са злоупотребили с партийното и народното доверие или са злоупотребили със закона", ТО неминуемо се пораждат питания:

1. Изключването на Тодор Живков от Българската комунистическа партия (13-ти декември 1989 година) трябва ли да се приема за такава "потърсена строга сметка"?

2. Ако отговорът на предходния въпрос е "Да", то как би следвало да бъде оценено отправеното по-късно към него предложение за възстановяване на членството му (фактически, за приемането му в "новата" Българска социалистическа партия)?

(В скоби. Живков отхвърля въпросната покана, показвайки много повече доблест, отколкото полуразкаялите се и застанали в конфузна разкрачена поза негови "противници".)

3. Може ли организираното от Българската социалистическа партия погребение на доскорошния Първи да е искрен знак за така заявеното "търсене на строга сметка"? Или е типичен пример на демагогия?

И така нататък.

 

11

СЛЕД КАТО в "Манифест 1990" се казва, че Българската комунистическа партия "поема своята отговорност" за "допуснатите грешки и деформации", ТО би ли могъл някой от бившите социалисти / комунисти да посочи дори и само едно действие, което да е съизмеримо с някакво поемане на отговорност? Може ли отглеждането и неизменната охрана на капиталистите от социалистически тип (или на социалистите от капиталистически тип) да бъдат третирани в подобна светлина – като акт на самоналожено наказание?

 

12

СЛЕД КАТО в "Манифест 1990" се казва, че "сега е важно, от една страна, да не се отъждествява партията с преките виновници за кризата, а, от друга страна, партията да види своята отговорност", ТО неволно се натрапва въпросът: как "Партията" успя да види през изтеклите години своята отговорност "за кризата"? Като позволи някои (но именно някои!) срамни фрагменти от нейните управленски десетилетия да добият публичност (нещо, което не би било пресилено да се оцени като "късане на опашката", така типично за определени представители на клас "влечуги" – при това, в случая, под натиска на световните събития)? Или като позволи (все виждайки своите грешки!) паралелното раждане на своя собствена високопоставена каста – кастата на капиталистите (от социалистически тип) или на социалистите (от капиталистически тип)?

 

13

 

СЛЕД КАТО всеки по-наблюдателен човек може лесно да долови жилавата устойчивост на една ценностна система, основана най-вече върху материалния интерес, ТО какво следва да се мисли по адрес на някогашните социалисти / комунисти и тяхната десетилетна проповед за "моралния идеал на комунистическата нравственост", който би трябвало да представлява "конкретна практическа цел при формирането на човека на бъдещето", съчетаващ в себе си ни повече, ни по-малко "духовно богатство, морална чистота и физическо съвършенство", за да може да се пребори с "всички присъщи на буржоазната практика антихуманни явления", за да помогне в "избавянето на човечеството от социалната несправедливост, неравенството и експлоатацията", като утвърди истински "хуманни отношения между хората"?

Нима днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) са тези, които могат да осъществят подобни партийно-програмни цели? Или изредените въжделения вече не са цели?

 

14

СЛЕД КАТО всички, които са живели по времето на социализма, трябваше да знаят, че "само марксистко-ленинската етика" можà (не може, а можà!) "да реши научно въпроса за критерия на нравствеността", ТО какво трябва да се мисли сега за това "решение" и за тази "наука", наблюдавайки кастата на капиталистите от социалистически тип (или социалистите от капиталистически тип)? Дали ако тук бъдат поместени снимки и имена на най-високопоставените представители на тази каста, това би се приело като проява на злонамереност, дребнавост, лош вкус?

 

15

СЛЕД КАТО Георг Вилхелм Фридрих Хегел настойчиво пропагандира своята формула на обществено развитие, получила впоследствие името "Хегелова триада" (теза – антитеза – синтеза, превръщаща се на свой ред в теза и носеща в себе си зародиша на своята антитеза) и СЛЕД КАТО доскорошните теоретици на марксизма-ленинизма показваха определени резерви към идеята за синтезата (доколкото всяка валидност на такъв трети елемент би се оказал "научно" изискуемо обединение на капитализма със социализма / комунизма), ТО не изпитват ли днешните капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип) необходимост поне да посочат кое "отрицание" се яви "отрицание" на социализма, след като той се установи като "отрицание" на капитализма?

 

16

СЛЕД КАТО години наред се твърдеше, че "истинският марксизъм (…) представлява философия и философска етика на културно развитата работническа класа", ТО дали днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) – изоставяйки "истинския марксизъм" – искат да лишат експлоатираната от тях понастоящем работническа класа от възможността тя да израсне до "културно развита"?

 

17

 

СЛЕД КАТО десетилетия наред се говореше и пишеше, че "комунистическият морал дава възможност на личността да постигне висша нравствена свобода", че човекът в градящото се комунистическо общество ще е "способен да постъпва с пълно разбиране за смисъла на онези морални изисквания, които той изпълнява въз основа на дълбока вътрешна убеденост", че "само комунистическата нравственост", тази "висша степен в развитието на морала на човечеството", е "в състояние да постави пред човека цели, превъзхождащи по своите мащаби всичко онова, за което са мечтали моралистите от миналото", ТО защо толкова много бивши социалисти / комунисти се отказаха буквално за броени дни от тези така възвишени постановки, защо дезертираха от възможността да постигнат "висша нравствена свобода", защо напуснаха своята дефинитивна "дълбока вътрешна убеденост" в комунистическите "морални изисквания"?

 

18

СЛЕД КАТО десетилетия наред се твърдеше, че "комунистическата нравственост изхожда от принципа: ‘Всичко в името на човека, всичко за благото на човека!’", ТО останали ли са при този свой девиз днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип)? Допълнително питане: ако по някакъв непознат начин те съчетават битността си на капиталисти (и строители на капиталистическото общество) с един или друг кръг социалистически идеи, защо доскоро отказваха на всички други капиталисти възможността да се явяват носители на един такъв поведенчески модел?

 

19

 "СМЪРТ НА КАПИТАЛИЗМА!"

"ПАРТИЯТА ТЪРЖЕСТВЕНО ПРОВЪЗГЛАСЯВА: СЕГАШНОТО ПОКОЛЕНИЕ СЪВЕТСКИ ХОРА ЩЕ ЖИВЕЕ ПРИ КОМУНИЗМА!"

 

СЛЕД КАТО десетилетия наред социалистическите идеолози твърдяха, че "с появата на социализма световното влияние на капитализма се е стеснило", че "капитализмът изпитва все по-осезаемо въздействието на световната социалистическа система", че с неговото навлизане "в стадия на империализма" той фактически се превръща "в загниващ и умиращ" (Ленин), ТО сега днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) готови ли са да признаят, че след краха на социализма в твърде много държави (начело с бившия Съветски съюз) "световното влияние на капитализма се е разширило", че социализмът (там, където той все още съществува – включително и с чистота, която е под сериозен въпрос) "изпитва все по-осезаемо въздействието на световната капиталистическа система", че историята дава достатъчно основания за извода на Фридрих Енгелс относно "човешката глупост", която твърде често пречи на хората да участват в действителния прогрес на човечеството, държейки ги в някакво латентно състояние, докато "непомерните страдания" не ги подтикнат към стъпки на промяна?

 

20

СЛЕД КАТО днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) проповядваха доскоро, че "потребностите на хората трябва да се задоволяват хармонично, като се изхожда от научнообосновани норми на потребление", от "реалните възможности за развитие на общественото производство" и дори от "индивидуалните особености на всеки човек", ТО склонни ли са днес да споделят дали все още се придържат към въпросните научнообосновани норми на потребление? Или поне: дали знаят коя наука третира тези въпроси (в това число и оценката за индивидуалните особености на всеки човек)?

 

21

СЛЕД КАТО допреди няколко десетилетия в марксистко-ленинската научна литература по въпросите на морала се твърдеше, че под "буржоазен морал" се разбира онзи морал, "в който се отразяват, идейно се обосновават и получават нравствено одобрение капиталистическите обществени отношения", при което в неговата основа неизменно се оказват "индивидуализмът и егоизмът на частния собственик", ТО – при положение, че днес повсеместно се изгражда капиталистическо общество – това означава ли, че утвърждаващият се морал почива върху все същия фундамент: индивидуализма и егоизма на частния собственик? Или че би следвало (поради очевидни конфузии) поне да се ревизира натрапваната представа за наука?

 

22

 

СЛЕД КАТО дори и в късните години от времето на социалистическия лагер можеше да се прочете, че "закони на живота в социалистическото и комунистическото общество са борбата на зараждащото се ново с отживяващото старо", ТО как се получи така, че огромното мнозинство от някогашните социалисти / комунисти поголовно дезертираха от въпросната "борба" и днес са на денонощен страж в отбраната на онова, което с интелектуална лекота обозначаваха като отживяващото старо?

23

СЛЕД КАТО доскоро се твърдеше, че Карл Маркс, Фридрих Енгелс и Владимир Илич Ленин са разобличили "аморалността на буржоазната политика, нейната продажност, антихуманност, готовността ѝ да използва всякакви средства, дори да прибягва и до престъпления против човечеството, за да запази господството на капитала", ТО какво трябва да се мисли днес по отношение на настоящите капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип)?

 

24

ИРОНИЯ 1

ИРОНИЯ 2

 

СЛЕД КАТО доскорошните социалисти / комунисти би трябвало да са се убедили, че нашироко пропагандираната от тях "вяра" (в комунистическото бъдеще, идеали, морал и прочее) не е нищо по-различно от незнание по адрес на онова, в което се вярва, ТО защо днес сериозна част от тях, вече като капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип), преобразиха своята вяра в религиозна (също толкова синоним на незнанието, колкото и всяка вяра), заменяйки без забележими затруднения червената партийна книжка с църковната свещ, местния партиен секретар – с енорийския свещеник и "всенародните манифестации" – с "Великден" или "Рождество"? Толкова ли инстинктът да се вярва (сиреч, да не се знае) може да действа властно и през ХХІ век?

Всъщност, независимо дали става въпрос за сегашното време или за който и да било предходен век, не би ли могъл да се дефинира следният съпътстващ въпрос: дали именно вярата не е онзи акт на психиката (или дори нейно постоянно състояние), който (което) подтиква всяко едно достатъчно лениво (или стигнало предела на възможностите си) човешко съзнание към своеобразния "пряк път", по който едно или друго твърдение се приема без каквото и да било доказателство?

Бележка.

Разбираемо, на последния въпрос не би могло да се отговори смислено, ако определен кръг напълно безоснователни представи за доказателство не бъдат предварително изчистени от многовековните им наслоения в масовото съзнание. Дори и днес по света живеят милиарди хора, които приемат за "доказателство" всяка елементарна препратка към някакво твърдение, запечатано нейде в изначално обявен за "авторитетен" и неподлежащ на съмнение и/или проверка източник.

Паралел – фрагмент от размислите на Славенка Дракулич за нашето доскорошно балканско комунистическо настояще, озаглавени "Как объркахме нормалността с рая":

Както и при всяка друга религиозна система, ние бяхме обучавани да вярваме. Тази вяра създаде много специфичен манталитет, от който не е така лесно да се освободим (...). Ние бяхме – и все още сме – свикнали да мислим, изпитваме и реагираме на реалността по тези религиозни (...) начини.

По-подробно – на адрес:

http://www.librev.com/index.php/discussion-politics-publisher/129-2009-06-16-20-59-21

 

25

СЛЕД КАТО доскорошните социалисти / комунисти настояваха под израза "социална революция" да се разбира всеки "основен преврат в живота на обществото, който означава събаряне на отживелия и утвърждаване на новия, прогресивен обществен строй", СЛЕД КАТО, според Владимир Илич Ленин, "преминаването на държавната власт от ръцете на една в ръцете на друга класа е първият, главният, основният признак на революцията както в строго научното, така и в практико-политическото значение на това понятие", ТО следва ли да се мисли, че, доколкото огромната част от бившите социалисти / комунисти планираха, взеха най-пряко участие и подкрепиха осъществения на 10-ти ноември 1989 година "преврат", а след това бързо легализираха своята класа на капиталистите от социалистически тип (или социалистите от капиталистически тип), с което изпълниха Лениновото дефиниционно изискване за преминаване на държавната власт от ръцете на една в ръцете на друга класа, с това се е извършило и събаряне на отживелия и утвърждаване на новия, прогресивен обществен строй – сиреч, на капитализма? А ако това е някакво неправилно тълкуване на "научното" и "практико-политическото" значение на понятието революция, то кое е правилното?

 

26

ЛЕНИН: Как живеете в условията на капитализъм?

ГЕНАДИЙ ЗЮГАНОВ, КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ: Устроихме се не зле, Владимир Илич!

 

"Хората винаги са били и винаги ще бъдат глупавички жертви на измамата и самоизмамата в политиката, докато не се научат да разкриват зад които и да било нравствени, религиозни, политически, социални фрази, заявления и обещания интересите на тези или онези класи."

В. И. Улянов (Ленин),

Пълни събрани съчинения, V издание, т. 23, с. 47

 

СЛЕД КАТО една от основните характеристики на капиталистическите общества е наличието на класи, ТО проява на някаква гузна съвест ли е днешното масово избягване на това основополагащо понятие от страна на капиталистите от социалистически тип (или социалистите от капиталистически тип)?

Допълнителен въпрос: ако така обозначените капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) бъдат помолени да определят своята класова принадлежност, дали те ще приложат доскоро използваното от тях определение за обществените класи, включващо "отношението към средствата за производство", "ролята в обществената организация на труда", "начина за определяне и получаване на части от общественото богатство" (в това число и "степента на присвояване на остойностен чужд труд"), "нивото на антагонизъм", изпитван от тях към другите класи (но и антагонизма, който е изпитван от другите класи към тях) и прочее? И още: дали ще приемат срещу тях да бъде разгърната онази научно обоснована "висша форма на класова борба", която да установи "диктатура на пролетариата" с цел "унищожаването на всякакви класи", "създаването на безкласово комунистическо общество" и постигането на "социално-политическо и идейно единство на обществото"? И още: ако са против, това не би ли ги принизило до известното от историята "опортюнистично поведение", заради което мнозина са загубили живота си, обвинени в най-сериозните идеологически грехове, които може да извърши само НЕ-истински борец за справедливост и общонародно благоденствие?

 

27

СЛЕД КАТО едни от най-едрите капиталисти в постсоциалистическите страни могат да бъдат открити сред членовете и симпатизантите на социалистическите (или про-социалистическите) партии, ТО това означава ли, че междувременно е настъпила ревизия в представата, фокусирана в народната поговорка: "Сит на гладен вяра не хваща"? Ерго, следва ли да бъде пусната в обръщение противоположна поговорка: "Сит на гладен хваща вяра, ако ситият е (поне) капиталист от социалистически тип (или социалист от капиталистически тип)?

 

28

СЛЕД КАТО за капитализма се казваше, че "не е способен да управлява рационално общественото развитие", ТО защо настоящите капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) настойчиво се опитват да участват в управлението на обществото? (И не само опитват!)

 

29

 

СЛЕД КАТО зад олицетворенията на икономическите категории, зад "маските на икономическите персонажи", Карл Маркс е виждал омерзителните "агенти" на материалното начало, ТО защо днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) не се притесняват да бъдат възприемани в такава отблъскваща светлина? Само защото вече е обявен залезът на Маркс?

 

30

СЛЕД КАТО задължителната "принципна основа" за съществуването на една социалистическа партия е "научнообоснованата програма за изграждане на комунизма", ТО днешните социалисти от капиталистически тип (или капиталисти от социалистически тип) работят ли за това изграждане? Ако отговорът на този въпрос е "Да", защо за това не се говори публично? (Приема се, че всичко е ясно по подразбиране ли?) А ако отговорът е "Не", то каква може да е причината?

 

31

 ДОБРЕ НАУЧЕН ЖИТЕЙСКИ УРОК!

 

СЛЕД КАТО Зигмунт Бауман, един от най-известните съвременни теоретици в социологията, отбеляза преди време отсъствието "на каквито и да било 'устойчиви' ориентири" при модерния човек (друг е въпросът: доколко той е прав и дали с тази своя констатация не изпада в последващи противоречия), СЛЕД КАТО обозначи общността от такива индивиди като "втечнено общество", СЛЕД КАТО подобна терминология започнаха да използват и други съвременни мислители (например, Умберто Еко), СЛЕД КАТО в условията на такава социална втечненост и "в преследването на повече избиратели" партийните вождове (според Бауман) се ориентират конюнктурно към "най-подходящата за момента идеология", а социумът се отнася към всичко това "без минимално възмущение, даже напротив (...) – с разбиране към всякакъв вид ренегати", ТО не следва ли веднага да се артикулира питането: дали днешните социалисти от капиталистически тип (или капиталисти от социалистически тип) не се вписват по възможно най-практичния начин в тази обществена среда, с което само доказват, че между "теориите" им, които предписваха "ръководен жизнен проект за целия живот", и реалните им действия, които се подчиняват на "сменящите се моди", има дълбок разлом? (Отскоро, в България започна да се използва за целта името "Гранд Каньон", названието на известния гигантски пролом в Съединените щати (Аризона).)

 

32

СЛЕД КАТО идейно израсналият вече Маркс е пледирал за "монистично-разумно разбиране на действителността", ТО дали в една такава представа се вписва "действителност", в чийто "разумно моделиран" и "по-дълбоко осмислен" ареал едни страдат извънмерно, докато други доволстват (извънмерно)?

 

33

СЛЕД КАТО изтъкнати представители на днешните социалисти от капиталистически тип (или капиталисти от социалистически тип) вече показаха някои типични черти от морала на страхливеца, което провокира нацията да обяви появата на синдрома "Кой?" (един интересен опит за пробуждане след дълга масова летаргия), ТО може ли на въпросните представители и на тяхната политическа партия да се припомнят следните морални императиви, проповядвани на целия народ от предшествениците им в продължение на десетилетия: "Комунистическата нравственост осъжда страхливостта, понеже тя води до аморални постъпки: нечестност, приспособенчество, безпринципност, лишава човека да бъде борец за право дело, влече след себе си непротивопоставяне на злото и несправедливостта"? И още: как при подобно припомняне човек да не се обърне към определени класици, за да преоткрие сред мислите им едни или други ценни ръководни указания?

 

34

СЛЕД КАТО именитият Стефан Продев сподели още приживе публично своите терзания за трагичното вътрешнопартийно противопоставяне между "червените бабички" и "червените мобифони" – и в един по-малко алегоричен план: между наемния труд и капитала, между експлоатирани и експлоататори, между вековните бедни и вековните богати (при това, всички те като членове и симпатизанти на едно и също политическо образувание!?) – ТО какво следва да се мисли за онези, които днес мълчат по тези въпроси, а, ако все пак спорадично ги засягат, правят това с порядъчна доза "перилни омекотители" (според цветистия израз на Анжел Вагенщайн)?

 

35

СЪВЕТСКА ГРАМАТИКА НА РУСКИЯ ЕЗИК,

РАЗДЕЛ "СЕМАНТИКА":

"Не знаеш – ще те научим, не искаш – ще те заставим."

[Тирето изразява значението на следствие.]

 

ГЕНЕАЛОГИЯ

 

СЛЕД КАТО историците на марксизма-ленинизма включваха в така наречения "донаучен етап в развитието на учението за обществото" (и по-кратко – в "утопичния социализъм") всички предшестващи мислители, разсъждавали върху идеята за общество, основано "върху общност на имуществото, задължителен за всички труд и равно разпределение на благата", ТО какъв етикет биха поставили днешните социалисти (от капиталистически тип) или капиталисти (от социалистически тип) – а и само те ли? – на теорията, въз основа на която се осъществи огромния социален експеримент, започнал през 1917 година в Санкт-Петербург, Русия, и завършил през 1989 година в Берлин, Германия? Ако "неразбирането на реалните пътища за преустройство на съществуващите обществени отношения, отказът от революции, наивната вяра, че с помощта на пропагандирането на идеите на социализма може да се изменят съществуващите порядки" може с основание да се нарече "Утопия" (за да бъде повторен още веднъж тук и сега този термин), то не следва ли същото име да се постави и на идеята за "насилственото завземане на властта и въвеждането на диктатура на пролетариата", за "експроприацията на експроприаторите", за фалшивите култови венцехваления по адрес на камарилата от "вождове и учители" на целокупното човечество, за волунтаристичните "планове" и твърде лъжливите "отчети" на "успехи" при тяхното "изпълнение и преизпълнение", за благополучно насадената (въпреки трудно изброимите жертви на "червения терор") масова култура на заслепление пред мисълта за възможния "рай на земята" (абсурдно съжителствала с не по-малко масовия страх и омраза), за "констатацията", че вече живеем в условията на така наречения "развит социализъм" и дори открехваме вратите на комунизма? И така нататък...

Нима повсеместният катастрофален резултат не би следвало да се мисли като достатъчно убедително доказателство за илюзорни намерения и за колосална грешка, трагичните измерения на която се изразяват в милионите прекършени човешки съдби?

 

36

СЛЕД КАТО капитализмът биваше квалифициран като "експлоататорско общество", ТО това дава ли основание всеки днешен капиталист (от социалистически тип) или социалист (от капиталистически тип) да бъде наричан "експлоататор"?

 

37

СЛЕД КАТО Карл Маркс е бил споходен от откритието, че "корен на човека е самият човек" и че именно тази постановка трябва да се третира като най-дълбока "правда на този свят", ТО дали е възможно онези, които са били закърмени с марксизма, да са транспонирали това ценно мирогледно откровение по следния начин: "Коренът на капитализма е самият капитализъм", след което – отдъхнали спокойно – да са решили, че трябва да бъдат "капиталисти", оставайки в собствените си представите като персонажи, поприкрили се срамежливо зад някакво Марксоподобно смокиново листо?

 

38

СЛЕД КАТО Карл Маркс и Фридрих Енгелс изясняват в своята обща студия "Немска идеология", че в действителност "за практическите материалисти, т.е. за комунистите", целият въпрос е: те "да революционизират съществуващия свят, да въстанат практически срещу съществуващото положение на нещата и да го изменят", ТО как се случи така, че толкова много бивши социалисти / комунисти, възпитани в духа на "научния комунизъм", се поддадоха на съблазънта да се превърнат в капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип), с което не само да изоставят идеята за "революционизирането на съществуващия свят", но да върнат някои държави към състояние, диаметрално противоположно на "научно" предписаното?

 

39

АКИОШИ КИТАОКА: "Безкрайни стълби"

 

СЛЕД КАТО Карл Маркс и Фридрих Енгелс откриват, че "революционният характер на Хегеловата философия" се съдържа във факта, че "истината", която тя е трябвало да познае, вече не би могла да представлява "сбор от готови догматични положения, които – веднъж открити – трябва само да бъдат заучени наизуст", СЛЕД КАТО те, Маркс и Енгелс, се възторгват от Хегеловата находка, че сега вече всяка истина би трябвало да се "съдържа" в "самия процес на познанието", в "дългия исторически развой на науката, която се изкачва от по-долните към по-горните стъпала на познанието", ТО днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) биха ли заявили, че са се изкачили към някакво действително "по-високо стъпало" на своето познание? Или биха признали, че представите за изкачване от по-долните стъпала към по-горните (поне в тяхната бивша маркс-ленинска наука) са били само някакви атрактивни словесни еквилибристики, предназначени за тълпите от безпросветни и/или безгръбначни люде?

 

40

СЛЕД КАТО Карл Маркс излага в труда си "Капиталът" своето откритие, според което "икономиката господства над хората и овеществените форми на производствените отношения господстват над културата", ТО дали днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) изповядват тази констатация? Ако отговорът им е "Да", то дали биха споделили и пътя, който Маркс е начертал, за да бъде преодоляно "това господство": "пътят към истинското царство на свободата" – към комунизма? Ако отговорът им е "Не", то каква е причината? Нима Маркс вече не е прав? Или капиталистическата им (при все и от социалистически тип), респективно социалистическата им (при все и от капиталистически тип) гледна точка вече не им позволява да мислят с посочените представи?

 

41

СЛЕД КАТО Карл Маркс казва: "Революцията е необходима не само поради това, че по никакъв друг начин не е възможно да се събори господстващата класа, но и затова, защото събарящата класа може да отхвърли от себе си цялата стара мерзост и да стане способна да създаде нова основа на обществото само в революцията", ТО:

1. дали цялата днешна мерзост не повтаря "цялата стара мерзост" (поради което трябва да се начене подготовката на революция), и

2. дали онези, които са готови да се самоприпознаят като събаряща класа действително виждат себе си като способни да изхвърлят от съзнанието си все същата цяла стара (коя ли по ред!) мерзост?

 

42

"В случай на криза в капитализма – строшете стъклото!"

По подразбиране:

"Ползвайте сърпа и чука!"

"В случай на криза в социализма – строшете стъклото!"

По подразбиране:

"И после какво?"

 

СЛЕД КАТО Карл Маркс отбелязва в своя труд "Критика на Готската програма", че "между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционно превръщане на първото във второто", че "на този период съответства и политически преходен период" и че държавата през все същия сегмент от време "не може да бъде нищо друго, освен революционна диктатура на пролетариата", ТО дотолкова ли неговата научна интуиция не му е подсказала необходимостта да опише и алгоритъм за евентуално връщане назад, към капиталистическото общество, за да имат доскорошните социалисти / комунисти "теоретична платформа", на която да стъпят при своето прераждане в социалисти от капиталистически тип (или в капиталисти от социалистически тип), а не да действат, импровизирайки (и вероятно оставайки далеч от всякакви "научни" предписания)?

 

43

 

СЛЕД КАТО кохорти гимназиални и университетски преподаватели по така наричаните "идеологически" дисциплини разпръсваха година след година светлината на Хегеловия диалектически "Закон за отрицание на отрицанието", СЛЕД КАТО сочеха, че този закон "изразява приемственост и връзка на новото със старото", "повторяемост на някои характеристики от даден по-нисш стадий на едно по-високо ниво", "превръщане на един обект в друг при едновременното унищожение на предходния" (и при задължителното уточнение, че въпросното унищожение запазва всичкото положително съдържание на предходните степени на развитие), СЛЕД КАТО илюстрираха своите лекции с поглед от висините на птичия исторически полет, който откриваше спазване на все същия закон под формата на поредицата: безкласово общество (първобитно-общинен строй) – класови общества (робовладелско общество, феодализъм, капитализъм) – безкласово общество (комунизъм), но… свенливо избягваха да отговарят на питания от рода на: "Какво общество трябва да се очаква след безкласовия комунистически строй?", ТО къде са днес все същите лектори, за да разяснят, че днешните капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип) всъщност изпълняват коментираната историческа норма на Георг Вилхелм Фридрих Хегел (Световният Дух с мир да го дари!), че се явяват унищожители на социализма, при запазване на всичкото положително съдържание от неговото съществуване, и така нататък, и така нататък?

 

44

 

СЛЕД КАТО марксизмът-ленинизмът предложи "научно" обоснована схема за процеса на "разлагане в световната капиталистическа система", пронизващ (процеса) "всички страни на буржоазното общество" и съпътстван от "разрастване на всички негови противоречия", СЛЕД КАТО дори определи етапите на въпросното "разложение": първия – започнал с "Първата световна Война и Октомврийската революция", втория – започнал след Втората световна война с "отпадането от капитализма на редица нови страни", и третия – определен от "задълбочаването на всички противоречия на капитализма", "от стесняването на сферата на неговото влияние" и "от окончателния крах на колониализма", ТО възниква напълно основателният въпрос: защо при такава "научна" база социалистическите "учени" не успяха да предвидят "разлагането" на световната социалистическа система?

Дали са живеели с мисълта, че социализмът е имунизиран срещу "разрастване на всички негови противоречия"?

Или – с още по-наивната идея, че той просто няма противоречия?

Накрая: дали днес са достатъчно ясни измеренията на пораженията, нанесени на научната мисъл, поставена на колене от един режим на безогледен догматизъм, който – по чиста ирония на съдбата – биваше представян като антидогматична доктрина, имаща за свой фундамент диалектическия материализъм и "противопоставяща се" на всевъзможните религиозни догми – доктрина, която раждаше и поддържаше с варварска настървеност свой ансамбъл от догми?

 

45

Държавен архив: Среща на членове на БКП за защита на социализма, 1990 година (снимка: Ив. Добромиров)

 

СЛЕД КАТО марксически ориентираната философия, в съзвучие с определени антични учения, разпространени в Китай, Индия, Египет, Гърция и Рим, изповядваше материализма като научно направление, СЛЕД КАТО сочеше, че по традиция именно "материализмът е бил винаги мироглед на напредничавите класи и слоеве в обществото", които винаги "са били заинтересовани от правилното познание на света" и "от засилването на властта на човека над природата", ТО тази ли близост с материалистичното начало трябва да бъде сочена като основна причина за доминирането му в живота на множеството капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип)?

Бележка.

Къде ли са тези хора, които – може би, искрено и убедено – са манифестирали със своя лозунг: "Вън милионерите от БКП"? Дали изпитват някакво леко удовлетворение, когато и днес чуват призиви от рода на:

"Не може една лява партия да се управлява от червени милионери!"

"БСП се е превърнала в партия на парите, а трябва да бъде партия на хората!"

"Не се оставяйте да работите в полза на червените милионери и милиардери!"

"Ще стане ли 'червеното' отново 'ляво'?"

"'Лявото' да е същност, а не пудра!"

"'Лявото' е в широката основа, но е безпомощно и търпи да бъде управлявано от съпартийното си всесилно 'дясно', което не слиза от върха!"

"Клишето 'партия на червените милионери' се е превърнало в клеймо, компрометиращо социалното в партийните действия. Ето защо то трябва да бъде изтрито!"

 

      

46

СЛЕД КАТО Марксовият комунистически идеал не е бил някакво "готово ‘образцово’ състояние, с което хората трябва да се съобразяват" (попътно: дали някогашните социалисти / комунисти са знаели това?), СЛЕД КАТО въпросният идеал е представлявал "непрекъснато обогатявана цел на действителната борба", ТО защо на все същите някогашни социалисти / комунисти им се е наложило да изоставят учителя си? За да могат днес, като капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип), да водят някаква "НЕ-действителна борба" ли?

 

47

СЛЕД КАТО младият Карл Маркс е противопоставял "света на дължимото" срещу "света на съществуващото", ТО по какви морални критерии огромна част от бившите социалисти / комунисти (при това, едни от най-изтъкнатите!) решиха, че в "света на съществуващото" те са длъжни да бъдат капиталисти?

 

48

"РЕВОЛЮЦИЯТА за МАРКСИСТИТЕ е нещо подобно на... ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ за ХРИСТИЯНИТЕ."

"Революцията идва, за да свали потисниците и да освободи масите!"

"Христос идва, за да осъди виновните и да спаси праведните!"

 

СЛЕД КАТО мнозина от днешните социалисти от капиталистически тип (или капиталисти от социалистически тип) демонстрират една удивителна религиозност, ТО не би ли било редно да им бъде препоръчано с вечерната молитва да си припомнят и думите на И(и)сус Христос: "Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие на тях..."? А ако успеят да открият нейното фундаментално несъвършенство (нали един бедняк с удоволствие би заявил, че иска, примерно, да бъде ограбван, за да може да добие и той правото да ограбва!), то не би ли било целесъобразно в молитвените си послания да прибавят Категоричния императив на Кант: "Постъпвай така, че максимата на твоята воля да може винаги да важи същевременно като принцип на едно всеобщо законодателство"?

Впрочем, може ли лесно да се установи дали политик или клирик е авторът на долния девиз:

С ЖЕЛЯЗНА РЪКА ЩЕ НАТИКАМЕ ЧОВЕЧЕСТВОТО В ЩАСТИЕТО!

49

 

СЛЕД КАТО мнозина от някогашните социалисти / комунисти днес са материално проспериращи капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип), ТО биха ли споделили кога за първи път са чули някой да изговаря старата болшевишка максима: "Молчать и не рассуждать!"? А кога самите те – дори и само мислено – са я използвали за последен път? (И дали изобщо е имало "последен път"?) Впрочем, кога са се домогнали до откритието (и дали изобщо е имало "откритие"), че в нея се съдържа обяснението на всички злини, сторени вътре в партията им (а от нея – и на цялото общество)?

Бележка.

Мнозина биха посочили, че това е типичният болшевишки лозунг, разселил се след октомври 1917 година по всички краища на Съветска Русия, а впоследствие – и в останалите социалистически страни. Това обаче би било погрешно. В отпечатания през 1926 година в Германия "Архив на руската революция", в подготвения от бившия високопоставен министерски служител, общественик и публицист Аркадий Яхонтов (1878–1938) ХVІІІ том ("Тяжëлые дни (Секретные заседания Совета Министров: 16-ого июля – 2-ого сентября 1915 года)"), още върху първите страници се среща следният текст (от заседание на Министерския съвет на Царска Русия от 16-ти юли 1915 година):

А между другото за никого не беше тайна онази изключително тежка (...) обстановка, в която се оказа нашата армия под твърдия натиск на немците. През последно време в Съвета на министрите нееднократно, с нарастваща тревога, говореха за страшния обрат във военните събития. (...) Но нито Върховният главнокомандващ, нито Началникът на неговия щаб не намираха за необходимо да осветляват пред Съвета на министрите истинското положение, своевременно да предупредят за надигащата се катастрофа. (...) Несъмнено, войските са уморени от безкрайните поражения и отстъпления. (...) Забелязват се все повече страшни признаци на надигаща се деморализация. (...) А и трудно е да се очаква порив и самоотверженост от хора, въвеждани на бойната линия без оръжие, със заповед да издирват винтовки от техните убити другари. (...) В действията и разпорежданията не се вижда никаква система, никакъв план. (...) Над всичко и всички господства генерал Янушкевич. Всички останали трябва да бъдат безсловесни изпълнители на неговите разпоредби, обявени от името на Великия княз. Никаква инициатива не се допуска. Никой от старшите военачалници не знае къде и защо го изпращат. Мълчи и не разсъждавай – ето го любимият възглас из Генералния щаб. Но при това положение на нещата за случващото се не е виновен Генералният щаб, а всички – и хората, и стихиите. Виновни са генералите, полковите и ротните командири, виновни са чудодейните богатири, виновен е военният министър, виновно е Правителството, като цяло и отделните му членове, виновен е тилът. С една дума, отговорни са всички, с изключение на онзи орган, върху който лежи непосредствено отговорността. И тази пълна с всякакви последици мисъл се насажда от Щаба в общественото съзнание.

Така, тихо и полека, някаква военна практика се просмуква и в цивилния живот: "Молчать и не рассуждать!" Точка!

Може ли в такъв случай да има нещо удивително в термина "военен комунизъм", който – приложим, според историците, към Съветска Русия в периода 1918–1921 година – се оказва емблема за практически всички народи, места и времена, през които идеологията, идваща от Москва, впоследствие е била разпространена.

 

50

СЛЕД КАТО на протежение на десетилетия така нареченият "ревизионизъм" бе третиран като "опортюнистическо направление вътре в революционното работническо движение", като осъществяващ "антинаучно преразглеждане на коренни положения на марксизма-ленинизма", като търсещ възможности за социално преустройство на обществото в съгласие с "буржоазно-реформистките възгледи" и обявяващ марксисткото учение за класовата борба за "остаряло", доколкото "буржоазната демокрация и всеобщото избирателно право уж били унищожили почвата за нея и затова уж била отпаднала необходимостта от революционно сваляне на буржоазията и установяване на диктатура на пролетариата", защото "новите тенденции и развитието на капитализма водят към смекчаване на неговите противоречия", ТО дали днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) са готови да признаят публично, че вече изповядват тези яростно отричани до неотдавна идейни положения?

 

51

СЛЕД КАТО на протежение на много години постоянно се твърдеше, че "практическото значение на марксистко-ленинската етика за комунистическото възпитание на хората не само не намалява, а, напротив, толкова повече нараства, колкото повече тя се развива като строго научна теоретична дисциплина", ТО какво следва да правят с това свое получено възпитание днешните социалисти от капиталистически тип (или капиталисти от социалистически тип)? Трябва ли да спазват (и спазват ли!) повеленията на тази дисциплина ("строго научна" и "теоретична")?

 

52

 

СЛЕД КАТО огромна част от доскорошните социалисти / комунисти оправдаваха Лениновия лозунг за "експроприация на експроприаторите" (преведено на по-ежедневен език: "заграбване на заграбеното"), ТО днес биха ли приели този морален ориентир да бъде приложен спрямо тях самите?

Впрочем, защо един морален принцип (ако трябва да отразява смисъла на самата дума "принцип" – "principium" (лат.), "основа"), ще бъде приложим за едни грабители, а за други – не? Нима проблемът е в законовата забрана? И каква е била представата за законност във времето на Володя Улянов и неговите наследници? (Вж. във връзка с това документалните свидетелства към въпрос № 73.)

 

53

СЛЕД КАТО още през 1958 година тогавашният "другар" Тодор Живков обявява от трибуната на VІІ конгрес на Българската комунистическа партия, че въпросният конгрес "ще бъде отбелязан като конгрес на победилия социализъм в нашата страна", доколкото една такава рекапитулация "отразява безспорния факт, че в Народна Република България социализмът" е победил и "господства във всички области на обществено-политическия, стопанския и идеологическия живот", ТО какво обяснение биха дали сегашните капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип) относно така скоропостижното след-десетоноемврийско анулиране на все същата социалистическа победа – факт, за който те носят най-действена отговорност?

 Снимка: archives.bg

Бележка.

Два показателни фрагмента от словото пред VІІ конгрес на наскоро овладелия партийния връх Тодор Живков (повторното цитиране на някои от вече споменатите мисли изглежда полезно):

Конгресът стана изразител и ярко олицетворение на мощното единство и сплотеност на цялата наша партия – на нейните кадри и членове около Централния комитет. На какво се дължи това единство? Най-здрава негова основа е правилната партийна политика – марксистко-ленинската димитровска линия на Централния комитет. Опитът на международното комунистическо и работническо движение и на нашата партия много пъти е показал, че без правилно марксистко-ленинско ръководство, без последователна марксистко-ленинска линия, идейно-политическото и организационното единство на партията не би могло да се опази. Отклоненията от правилния марксистко-ленински курс вляво или вдясно, колебанията при неговото провеждане, неизбежно предизвикват пукнатини в единството на партията.

Седмият конгрес на Българската комунистическа партия завърши своята ползотворна работа. В историята на партията и българския народ, той ще бъде отбелязан като конгрес на победилия социализъм в нашата страна. Този основен извод, който спонтанно беше изразен на конгреса и получи неговото единодушно и внушително одобрение, е верен и точен. Той отразява безспорния факт, че в Народна Република България социализмът победи и господства във всички области на обществено-политическия, стопанския и идеологическия живот. Няма никакво съмнение, че Седмият конгрес ще има голямо историческо значение за развитието на партията и страната.

Допълнителен въпрос: за кое от горните твърдения може да се каже, че съдържа истина? Може би за това, в което се говори за някакъв "спонтанно изразен" по време на Конгреса извод? Или че този извод е "верен и точен"?

 

54

СЛЕД КАТО още с първите мисли в своята "Никомахова етика" Аристотел насочва вниманието на читателя към "обективната целесъобразност", която лежи в основата на моралната дейност и нравствените доблести, ТО дали не би трябвало поведението на мнозина бивши социалисти / комунисти да е лесно обяснимо, доколкото – когато е целесъобразно – те са анти-капиталисти, и отново – когато е целесъобразно – те са капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип)?

 

55

СЛЕД КАТО преди години бе обявено началото на "Обща криза на капитализма", обяснявано с появата на социалистическите държави, ТО не следва ли сега да се въведе понятието "Отмяна на общата криза на капитализма", щом като световната социалистическа система се разпадна, социалистите по света (в преобладаващата си част) се преустроиха в капиталисти, с което фактически признаха световната победа на капиталистическата идеология?

 

56

СЛЕД КАТО през 1845 година Карл Марк и Фридрих Енгелс се залавят (по думите на Енгелс) "да си разчистят сметките" с тяхната "предишна философска съвест" и СЛЕД КАТО това тяхно решение намира своята реализация в "два дебели тома", ТО не би ли следвало този морален пример да е достатъчно завладяващ за днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) – дори и резултатът да се излее само в няколко страници от публично разчистване на лични идеологически сметки?

 

Припомняне.

Малко повече от две години след 10-ти ноември, на 11-ти февруари 1991 година, старият комунист, някогашният политкомисар на отряда "Чавдар", поетът Веселин Андреев, се самоуби, оставяйки следните предсмъртни редове:

Мои скъпи близки, близки единствени, мои далечни близки! Простете ми, че така насилствено, самоубийствено тръгвам към далечното, от което връщане няма. Но аз вече друг изход нямам. Депресии са ме връхлитали и по-рано, но не с такава разрушителна сила. Ако душата може да има рани, моята сега е една цяла рана. Целият аз съм само една болка. Лекари ми дадоха лекарства, а всеки ден болката става все по-страшна.

Не ме осъждайте.

Не казвайте, че проявявам слабост.

Трябват ми огромни сили, за да си тръгна от вас...

Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия...

Проклет да е Живков! И живковистите!

Готовност.

Всяка подобна изповед, без да е необходимо да бъде предсмъртна, ще бъде публикувана тук, за да бъде отговорено на въпроса: дали обществото ни е станало свидетел на достатъчен брой публични разчиствания на лични идеологически сметки? Това изглежда дължимо на едно общество, което десетилетия наред бе инжектирано с една единствена идеология.

 

57

СЛЕД КАТО през 1888 година, в Предговора към своята студия "Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия", Фридрих Енгелс оприличава философията в Германия на втръснали се "еклектични просяшки чорбалаци", предлагани, за да бъдат "сърбани в тамошните университети", ТО какви еклектични чорбалаци би открил той във "философията" (ако има такава) на днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип)?

 

58

СЛЕД КАТО през 30-те години на ХІХ век Хайнрих Хайне определя немския народ като "методичен", посочвайки, че тази негова черта започва да се проявява "най-напред с Реформацията" на Мартин Лутер, за да се въплъти след това във философията, а след нейното "усъвършенстване" да се окаже способна "да мине вече и към политическа революция", СЛЕД КАТО все същият Хайне обозначава тази последователност за "разумна", без, разбира се, да е могъл да включи в размислите и оценките си идването на Хитлер и появата на националсоциалистическата "философия", както и нейния крах и осъждане – преди всичко от самите германци (но... при запазена по света представа за тяхната неизменна "методичност"), ТО не би ли следвало да се обяви, че днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) – дори и само тези в Германия – са също напълно "закономерно" и "разумно" явление, появило се и придобило впечатляващи измерения (далеч не само в Германия), след което на така преустроилите се бивши социалисти / комунисти допълнително да се въздаде полагащото им се качество методичност?

 

59

СЛЕД КАТО през 70-те години на ХІХ век така нареченият "икономически материализъм" изпразва "марксизма от неговия етически смисъл, защото увековечава господството на икономиката над културата", СЛЕД КАТО Карл Маркс "решително се разграничава от такова вулгаризиране" на неговите идеи, ТО чие господство увековечават по вулгарен начин днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип)?

 

60

СЛЕД КАТО през изминалите години "капитализмът е осъществявал непрекъснато разширяване и усъвършенстване на системата за експлоатация", обусловена "от новите форми на капиталистическата организация на производството и от неговата рационализация", ТО днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) проявяват ли склонност да разясняват на угнетяваните тези усъвършенствани системи на капиталистическа експлоатация или мълчат по подобни проблеми, спазвайки изискванията за лоялност към своята капиталистическа класа (дори и от социалистически тип)?

Облекчен въпрос: ако поставеното питане е непосилно трудно, то дали все същите днешни капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) биха обяснили пред своя електорат смисъла, вложен от Питър Брьогел Старши в горната негова гравюра, част от цикъл с невинното заглавие: "12 фламандски пословици"? (Помощ: в някои случаи гравюрата е представяна като "Човекът с торбата златни монети и неговите ласкатели", а в други – по-обобщено, като "Винаги има някакъв път за парите на богатия".)

 

61

 Надпис върху примамката: "КОМУНИЗЪМ"

 

СЛЕД КАТО работническата класа бе обозначавана от традиционната марксистко-ленинска доктрина като "главната движеща сила на революционния преход от капитализма към социализма и комунизма", СЛЕД КАТО на нея ѝ бе предопределено да запази и при социализма характера си на "водеща сила в обществото", ТО следва ли да бъде търсена работническа класа в днешната партия на капиталистите от социалистически тип (или социалистите от капиталистически тип)? Защо след като "марксизмът-ленинизмът доказа, че работническата класа, в съюз с всички трудещи се, е призвана да осъществи историческата мисия по революционното сваляне на капитализма и изграждането на безкласово комунистическо общество", тази класа прие чрез собствения си авангард – своята политическа партия – да свали "развития" социализъм от дневния ред на стотици милиони хора, да върне към живот експлоататорската класа на капиталистите и да превърне себе си отново в пролетариат? Къде изчезна "нейната политическа осъзнатост", въплътена и постоянно въплъщаваща се в "засилването на нейната роля във всички сфери на обществения живот"?

 

62

СЛЕД КАТО с пламенните редове на своето стихотворение "Вяра" Никола Вапцаров обрисува убедеността на истинския комунист в тържеството на неговите идеи ("Утре ще бъде // живота по-хубав, // по-мъдър"), СЛЕД КАТО обяви, че срещу тази негова вяра "бронебойни патрони // (...) няма открити", ТО в каква степен един поглед към днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) би могъл да открие и най-бледи следи за потвърждение на това верую?

 

63

СЛЕД КАТО се твърдеше, че "научно обяснение за произхода и природата на моралните ценности дава единствено историко-материалистическото тълкуване, което марксизмът предлага", ТО възниква въпросът: как поминуват без това "единствено" научно обяснение днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип)?

 

64

СЛЕД КАТО се твърдеше, че "основното противоречие" на капиталистическия строй се поражда от "антагонистичния конфликт между обществения характер на производството и частната форма на присвояването", ТО следва ли да се мисли, че този конфликт е загубил своя антагонистичен характер в съвременното капиталистическо общество, поради което не се налага да се води "непримирима борба" за преодоляването му?

 

65

СЛЕД КАТО социалистическите морални експерти твърдяха, че "действителна основа (и съответно критерий) на нравствеността е обективната историческа необходимост, която се пречупва по определен начин в потребностите и интересите на хората, класите, социалните групи" (които (потребности), на свой ред "се отразяват в представите за справедливост, добро и зло"!), ТО би ли могъл някой от онези някогашни експерти да поясни (от позициите на капиталистите от социалистически тип (или на социалистите от капиталистически тип)):

1. коя е онази обективна историческа необходимост, която превърна в една нощ сериозен брой социалисти / комунисти в капиталисти, и

2. как едни и същи лица пречупваха въпросната "обективна историческа необходимост" в потребностите и интересите на хората, класите, социалните групи така, че веднъж воюваха с капиталистите (от едни представи за "справедливост, добро и зло"), а след това самите те станаха капиталисти (от социалистически тип)?

Придружаващо питане: дали след трансформацията си въпросните лица са запазили предишните си представи за справедливост, добро и зло?

И още едно придружаващо питане: защо някои гледат твърде неприветливо, когато им се задават такива въпроси?

 

66

СЛЕД КАТО, според Владимир Илич Ленин, "държавномонополистическият капитализъм е най-пълната материална подготовка на социализма", СЛЕД КАТО "той е негово преддверие", СЛЕД КАТО е "онова стъпало от историческата стълба, между което (стъпало) и стъпалото, наречено социализъм, няма никакви междинни стъпала", ТО това означава ли, че от гледната точка на социалистическата идеология постсоциалистическите общества са започнали да се движат по все същите стъпала от все същата "историческа стълба", но… сега в низходяща посока, при това – със съдействие на самите членове и симпатизанти на социалистическите (или про-социалистическите) партии?

 

67

СЛЕД КАТО, според доскорошните мирогледни ориентири, "в социалистическото общество се създават всички условия, за да стане обществената активност масово явление и да има съзнателен характер", ТО дали днешните активни строители на капиталистическо общество изпитват някакво притеснение от катастрофално занижената "обществена активност" (от съзнателен тип) в сравнение с годините на социализма?

 

68

СЛЕД КАТО, според марксизма-ленинизма, в развитието на капиталистическото общество се забелязват с времето следните промени:

1. "задълбочаване в разрива между доходите на отделните класи",

2. "осъществяване на пролетаризация сред интелигенцията и в средната класа", и

3. "възникване на нови антагонизми",

ТО дали днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) днес пропускат да забелязват тези "научно" предвидени прогнози или те просто не се случват?

 

69

СЛЕД КАТО, според марксистко-ленинската етика, под "предателство" се разбира(ха) всички нарушения на верността към общото дело, сред които и "измяната на класовите интереси", особено сурово осъждана в различните ситуации, сред които и тези "на борбата за социална справедливост" и "на войната с класовите потисници", ТО дали днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) се чувстват предатели? Биха ли приели, че тяхната трансформация представлява "измяна на прогресивните идеали, преминаване на страната на реакцията" и фактическо "отказване от правото дело" – всичко това плод на "безпринципност, политическа страхливост и егоистични интереси"? Или биха използвали като защитен аргумент тезата, сочеща, че "комунистическата нравственост изисква конкретно-исторически подход към въпроса за верността"?

 

70

СЛЕД КАТО, според марксистко-ленинската теория, всички революции, предшествали социалистическата революция, "само са заменяли една форма на експлоатация с друга", СЛЕД КАТО единствено "социалистическата революция ликвидира експлоататорските класи и изкоренява всякаква експлоатация на човека от човека", ТО защо така големи маси хора (сред които и сериозно мнозинство доскорошни социалисти / комунисти) възродиха експлоататорската класа на капиталистите и все същата (уж "изкоренена") експлоатация на човека от човека?

 

71

СЛЕД КАТО, според марксистко-ленинското учение, "революцията е висшата форма на борбата между класите" и СЛЕД КАТО "характерът на революциите се определя от това, какви социални задачи осъществяват те и какви социални сили участват в тях" – това, от една страна, а от друга – в последната социална революция в бившите социалистически страни победи класата на капиталистите, ТО може ли да се продължава с твърдението, че "висш тип социална революция представлява социалистическата революция", щом тя бе фактически последвана от повторна буржоазно-демократична революция?

 

72

СЛЕД КАТО, според "научно обоснованото" разбиране при класиците на марксизма-ленинизма, отнасящо се до развитието на капитализма, което минава през "рязко нарастване на концентрацията и интернационализацията на производството", през "междудържавно регулиране на световната икономика", през "централизация на капитала, позволяваща на монополите да контролират икономиката на страните", през "срастване на най-едрия капитал с държавния апарат", през "разгръщане на идеологическата пропаганда, поддържаща илюзията за надкласовата роля на държавата", през "фактическа намеса на държавата преди всичко в интерес на най-едрия капитал и в ущърб на работническата класа", ТО защо при днешните политически изборни кампании не се стига до безапелационно доминиращ вот в полза на социалистическите партии?

Съкратен вариант на същия въпрос: след като социалистическите идеи предпоставят добруването на широките народни маси, защо широките народни маси не се впечатляват в порядъчна степен от социалистическите идеи?

 

73

 "СМЪРТ НА БУРЖОАЗИЯТА И НЕЙНИТЕ ЛАКЕИ!"

ДА ЖИВЕЕ ЧЕРВЕНИЯТ ТЕРОР!!"

 
 

 

 

СЛЕД КАТО стремежът към експлоатация на човек от човека се оказва много по-трудно преодолима характеристика на живота в общество, отколкото се е мислело, СЛЕД КАТО той не се е оказал изкоренен с инструментите на терора, ТО това означава ли, че трябва да се започне разработването на нова антиексплоататорска теория, която да отчете и анулира всички неудачи на Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Владимир Илич Ленин, Йосиф Сталин и техните най-доктринерно верни последователи?

Бележка.

Една от основните мисли в Лениновата представа за морална и оттам, правна система, е идеята за "заложничеството" като инструмент за постигане на една или друга обществена цел. Тя била специфична форма на принуда, по силата на която за постигане на една или друга управленска цел се съставял списък (или просто се посочвал брой) от лица, които бивали подлагани на разстрел при неизпълнение на поетия (или по-скоро – вменен) ангажимент.

Документално свидетелство № 1

ДО

СЕКРЕТАРЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ВСЕСЪЮЗНАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БОЛШЕВИКИ)

ДР. СТАЛИН

Др. Микоян моли, с цел очистване на Армения от антисъветските елементи, да се разреши допълнителен разстрел на 700 човека измежду дашняките и другите антисъветски елементи.

Предлагам да се разстрелят допълнително 1500 души, а всичко, с по-рано утвърдената цифра, 2000 човека.

НАРОДЕН КОМИСАР ПО ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА СССР,

ГЕНЕРАЛЕН КОМИСАР ПО ДЪРЖАВНАТА БЕЗОПАСНОСТ:

(подпис) ЕЖОВ

Резолюция За

(подпис) И. Ст.

Допълнителни резолюции За, съгласувани по телефона от секретаря на Йосиф Сталин, Логинов:

др. Молотов, др. Каганович, др. Калинин, др. Чубар.

22-ри септември 1937 г.

Документално свидетелство № 2 (от времето на Владимир Илич Ленин)

ЗАДЪЛЖЕНИЕ

1921 година, месец юни, 10-то число. Аз, долуподписаният жител на село Кизляр, същата волост (най-малката административно-териториална единица в предреволюционна Русия и Съветския съюз до 1929–1930 година – бел. моя, И.К.), Мелитополска околия, Василий Василевич ЗАГУМЕНИЙ, заявявам настоящето задължение към Мелитополската околийска ЧеКа за това, че от днешна дата встъпвам в служба на Мелитополската околийска ЧеКа като секретен сътрудник в борбата с контрареволюцията изобщо – и с Петлюровщината, в частност. Задължавам се да разкривам и издирвам петлюровските организации, както и другите контрареволюционни организации – не от страх, а по съвест. В залог оставям своята любима съпруга и майка. За нарушение на това задължение моето семейство, тоест съпруга и майка, рискуват да бъдат подложени на най-тежката степен на наказание, т.е. РАЗСТРЕЛ. На такава степен на наказание рискувам да бъда подложен и аз.

Адресът на семейството ми е: Кизляр, дом № 70, в близост до църквата, ЗАГУМЕНИЙ.

Задължението прочетох, за което се и разписвам: (подпис)

Задължението приех за съхранение: ПОМОЩНИК НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ, І Група на Мелитополската околийска ЧеКа: (подпис)

 

74

СЛЕД КАТО съществуват капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) заедно с капиталисти от НЕ-социалистически тип (или НЕ-социалисти от капиталистически тип), ТО дали пролетариите, експлоатирани от едните и от другите властелини обменят помежду си информация с цел да установят при кои от тях експлоатацията е по-голяма?

Вариант на въпроса: СЛЕД КАТО съществуват капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип), ТО това означава ли, че те са по-благородни експлоататори в сравнение с всички останали експлоататори?

 

75

СЛЕД КАТО така наречената "действителна борба" (по Маркс), имаща характера на основополагащ елемент в неговия комунистически идеал, е била насочена към култивиране на "възможности за всестранното развитие на човешката личност", ТО защо днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) не споменават името на Маркс, ако водят въпросната "действена борба"? Нима те не работят за всестранното развитие на човешката личност? (А ако действително не водят тази борба, то какво е причината?)

 

76

СЛЕД КАТО така наречената "революционна бдителност" бе разработена от доскорошните научно-идеологически експерти на социализма / комунизма като специален раздел от теорията на социалистическата революция, СЛЕД КАТО тя, въпросната бдителност, изискваше от членовете на социалистическото общество своевременно "да разпознават и пресичат" всякакви действия, които "обективно служат на реакцията и на капиталистическия строй", своевременно да разобличават "класовите врагове на социализма" и "постоянните интриги на силите на империализма", да показват "непримиримост към проявите на буржоазната идеология и отживелиците на миналото в поведението на хората", ТО как би следвало да постъпват днес онези обвързани със социалистическата идея граждани, които сами участват в изграждането на капитализма?

 

77

 "СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ НЕ НАКАЗВА, А ПОПРАВЯ!"

 

 

 

 

СЛЕД КАТО твърденията за научност на марксизма-ленинизма, декларирани непрекъснато на протежение на много десетилетия, биваха априорно поставяни – когато се правеха "опити" за тяхното тестване – в санитарна ситуация, прочистена от каквато и да било конкуренция с други, алтернативни учения от ареала на левите идеологии, ТО би ли могло да се очаква, че днешните социалисти от капиталистически тип (или капиталисти от социалистически тип) ще могат да оценят ужасяващата морална тежест, легнала върху тяхната съвест, в качеството им на наследили една "Партия", отнела живота и прекършила съдбата на потресаващо голям брой хора (и всичко това, в името на фикция, около голотата на която през годините са правени нескончаеми опити тя да бъде прикривана с "теоретични" и квази-исторически дрипи)?

Попътна бележка.

"КОЛКОТО ПОВЕЧЕ УБИВАШ РУСНАЦИТЕ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ТЕ ХАРЕСВАТ!"

Няколко документални доказателства за масовата народна скръб по повод кончината на Йосиф Висарионович:

 

78

СЛЕД КАТО теорията, изповядвана от доскорошните социалисти / комунисти, твърдеше, че Владимир Илич Ленин е разработил "учението за партията на пролетариата като ръководна и организирана сила, без която е невъзможно да се завоюва диктатурата на пролетариата и да се построи комунистическото общество", ТО защо днешните техни наследници, капиталистите (от социалистически тип) или социалистите (от капиталистически тип) не обясняват достатъчно обстоятелствено и публично какво мислят по този въпрос при сегашните обстоятелства, в огромната им част – плод на тяхната собствена дейност? В този смисъл, "ленинизмът, като продължение и развитие на марксизма", продължава ли да бъде "знаме на съвременното прогресивно човечество, борещо се за мир, демокрация и социализъм"? Или вече друга част от човечеството е прогресивна?

 

79

 

СЛЕД КАТО Фридрих Енгелс изрично заявява във "Лудвиг Фойербах и краят на класическата немска философия", че "съвършеното общество, съвършената ‘държава’ са неща, които могат да съществуват само във фантазията", СЛЕД КАТО изрично пояснява, че "всички следващи едно подир друго исторически състояния са само преходни стъпала в безкрайното развитие на човешкото общество от низшето към висшето" и че "всяко стъпало е необходимо, значи – оправдано за времето и условията, на които дължи своя произход", СЛЕД КАТО повтаря (вероятно, за онези, които имат нужда от повторения), че "диалектическата философия разрушава всички представи за (…) абсолютни състояния на човечеството" и че "пред нея не остава нищо окончателно, абсолютно, свещено", че "върху всичко и във всичко тя разкрива преходността", ТО следва ли мълниеносната трансформация на мнозина от бившите социалисти / комунисти в капиталисти (от социалистически тип) или социалисти (от капиталистически тип) да се мисли именно като такъв преход "от низшето към висшето", като елемент от декорацията на сцената, върху която се извърши не по-малко мълниеносна трансформация на "развитото социалистическо общество", нисшето стъпало (предвидено да навлезе в комунизма през 80-те години на миналия век), към "дивия капитализъм", висшето стъпало?

Бележка (като анекдот).

Елцин се консултира с духа на Джордж Вашингтон, ползвайки услугите на спиритист:

– Господин Вашингтон, мистър, имаме проблем с прехода към капитализма!

– Няма нищо страшно! Какви са проблемите?

– Имаме властта, имаме капиталистите, но... те всички са бандити, които нарушават законите ни!

– Няма нищо страшно!

– Как така?

– Изчакайте, докато всички бандити станат богати бандити и... влиятелни бандити. Тогава те ще си напишат свои закони! И няма да има нарушаване на законите!

 

80

СЛЕД КАТО Фридрих Енгелс изрично подчертава, че "морал, който да стои над класовите противоречия и над всякакъв спомен за тях" (и уточнява: "истински човешки морал"), ще е възможен "едва на такова стъпало на общественото развитие, когато противоположността между класите не само ще бъде преодоляна, но дори ще бъде забравена в практическия живот", ТО какво обяснение биха могли да дадат онези доскорошни сторонници на социалистическата / комунистическата идея, ако бъдат помолени да обяснят своето превръщане в строители на дълбоко поляризираното по класовите си белези днешно общество?

 

81

СЛЕД КАТО Фридрих Енгелс изтъква, че в борбата за своите права работническата класа проявява "своите най-привлекателни, най-благородни и най-човечни черти", а в противовес, в условията на капиталистическото общество, моралът на господстващата класа се основава върху "индивидуализма и егоизма на частния собственик", ТО веднага се възбужда въпросът: защо далеч не един и двама социалисти / комунисти побързаха да напуснат обществото на работническата класа и да се превърнат в капиталисти (при все и от социалистически тип)? Защо доскорошните колективисти изведнъж прегърнаха индивидуализма? Защото станаха господстващи капиталисти? Защо пак те, които декларираха световен алтруизъм, решиха да се отдадат на егоизма на частния собственик?

 

82

СЛЕД КАТО Фридрих Енгелс посочва, че "досега всяка теория на морала в последна сметка е била резултат на съответното икономическо положение на обществото" и СЛЕД КАТО добавя, че доколкото "досега обществото се е движело в класови противоположности, съответно и моралът всякога е бил класов морал", ТО веднага възниква питането: ако днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) признават, че участват активно именно в изграждането на класово общество, то това не ги ли приобщава към тезата за класовия морал?

 

83

СЛЕД КАТО Фридрих Енгелс припомня (перифразирайки) прочутата мисъл на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, че "всичко действително е разумно и всичко разумно е действително", СЛЕД КАТО по този повод излива интелектуалния си гняв в рекапитулацията, че това положение "очевидно обявява за свещено всичко съществуващо", че представлява "философско миропомазване на деспотизма, на полицейската държава, на кралското правосъдие, на цензурата", (дори и СЛЕД КАТО уточнява, че, според Хегел, "в своето разгръщане действителността се разкрива като необходимост"), ТО дали това означава, че бившите социалисти / комунисти – обръщайки днес гръб на Маркс и Енгелс – биха пледирали в полза на своята "разумност" и историческа "необходимост" да бъдат такива, каквито са, щом са капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип)?

 

84

СЛЕД КАТО Фридрих Енгелс посочва, че "досега всяка теория на морала в последна сметка е била резултат на съответното икономическо положение на обществото" и СЛЕД КАТО добавя, че доколкото "досега обществото се е движело в класови противоположности, съответно и моралът всякога е бил класов морал", ТО веднага възниква питането: ако днешните капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) признават, че участват активно именно в изграждането на класово общество, то това не ги ли приобщава към тезата за класовия морал?

 

І интермедия

Със сигурност, мнозина биха отбелязали, че при някои от изредените дотук въпроси се прокрадва известно препокриване на съдържанието им. Това е повече от естествено. През всичкото време на своето съществуване, от зараждането си до днес, марксистко-ленинската идеология бе афиширана като комплексно учение, което се ангажира с преустройството на света във всички негови аспекти: от икономиката до художествената култура, от науката до религията, от образованието до партийното строителство, от интимния свят на отделния човек до съвместното битие на хората. Все подчинени на тази цел бяха и изписаните планини от трудове, и особено – "трудове", а впоследствие: трудове за трудове, "трудове" за трудове, трудове за "трудове" и, най-вече, – "трудове" за "трудове". Всички те дават повод за коментари (и естествено – за въпроси). А ако някой не иска да се окаже било неосведомен, било предубеден критик, коментарите и въпросите трябва да се огласяват (дори и с риск да бъдат оценени като елементарни или глупави). В този смисъл, планините от трудове и трудове” предполагат планини и от коментари, и от въпроси.

Ето, например, човек прочита следното стихотворение, впечатляващо озаглавено като "Ода за жабата":

Поседнал съм край езеро – досущ като самотен тигър –

за да почина под раззеленяващите се тополи.

Ако отворя своята уста при пукване на пролетта,

кои инсекти ще се осмелят да продължават да жужат?

Четиристишието може да породи разни мисли – особено, ако се знае, че е написано от 17-годишен младеж. Какъв полет на мисълта – една уста се отваря напролет и инсектите се вцепеняват от ужас, не "жужат" (вероятно, защото изобщо спират да летят)! Какво усещане за устременост, за сила и воля!

После човек прочита друго стихотворение:

Небесен кладенец със форма на квадрат,

отвсякъде стени високи го заобикалят.

А камъчетата се виждат ясно,

и рибките са във самия център.

Не ще пораснат никога горките,

ако само пият от водата на герана.

Поетичните метафори са необичайни: една таванска капандура е наречена "небесен кладенец", мисълта е отпратила нагоре във висините онова, което обичайно се намира "долу" (камъчета, рибки, дъната на кладенците в живота), но... най-важното, засвидетелствано е съчувствие към "горките" малки същества (дали зад техния образ не се крие "малкият човек" на Чарли Чаплин, но взет в множествено число?) – горките малки, които, видимо, "няма да оцелеят", ако продължат да живеят оградени от "високите стени"... Някой трябва да им помогне.

Авторът е същият. Но още по-млад. Тук е само на 13 години!

Името му е Мао Цзедун, бъдещото "Червено Слънце на всички китайски сърца", бъдещият "Най-мъдър Председател", "Велик Учител", "Велик Кормчия" – онзи, за когото неговите бъдещи "червени охранители", хунвейбините, ще дават клетва да го пазят от всеки поглед, който излъчва недостатъчна признателност. Те ще избиват хора, много хора... онези, които се осмелят да се появят без изображение на Мао върху дрехите си или си позволят да пътуват в обществено превозно средство без да вземат активно участие в колективното декламиране на извадки от неговата "Червена книжка".

Изследвайки стотици наскоро разсекретени китайски официални документи, холандският историк синолог, професор в Лондонския университет, Франк Дикьотер, ще обобщи своите разкрития за управлението на Мао в отпечатаната през 2010 година книга "Големият глад от времето на Мао: Историята на най-опустошителната катастрофа в Китай, 1958-62". Независимо, че върху близо 500-те страници на този труд има много потресаващи архивни свидетелства и много просто куриозни факти, два фрагмента могат да бъдат цитирани тук. (При първия се налага да помоля за извинение във връзка с един фрагмент, съдържащ не най-изискан изказ.)

 

Последните дни на партийното събрание в Ченгду били посветени на коригиращите семинари. Но първо Мао избълвал думи на презрение към сляпата вяра, с която плановиците следвали икономическата пътека на Сталин: тежък акцент върху големите промишлени комплекси, разгърнат бюрократичен апарат и хронично слабо развита провинциална периферия. Още през ноември 1956 година той порицал някои от колегите си за безкритичното мислене, че всичко в Съветския съюз е съвършено, че дори техните пръ*ни са благоуханни. (Реч на Мао, произнесена на 15-ти ноември 1956 година в Ганзу, 91-18-480, с. 74.) Творческо мислене било необходимо, за да намери Китай собствен път към комунизма, а не твърда привързаност към съветските методи, замръзнали сега в социалистическата догма. Китай трябвало да ходи на два крака, едновременно развивайки и промишлеността, и селското стопанство, захващайки се както с тежката, така и с леката промишленост. И Мао, като лидер в движението по този път, сега изисквал пълна вярност. Какво не е наред с преклонението? Истината е в нашите ръце, защо да не можем да ù се прекланяме? (…) Всяка група трябва да се прекланя пред своя лидер, тя не може да не се прекланя пред своя лидер – обяснявал Мао. Това е правилен култ към личността. (Реч, произнесена от Мао на 10-ти март 1958 година в Ченгду, Ганзу, 91-18-495, с. 211.) Посланието веднага било подето от Ке Кингши (старши лидер на Китайската комунистическа партия през 50-те и 60-те години на ХХ век – бел. моя, И.К.), който се тресял от възторг: Ние трябва да сме изпълнени със сляпа вяра в Председателя! Ние трябва да се подчиняваме на Председателя с пълно себеотдаване! (Ли Руи, Dayuejin, том 2, с. 288.).

И още:

Принудителното изземване от провинцията, за да бъдат изхранени градовете и да се отговори на чуждестранните клиенти, е било драстично увеличено (...). В свръхсекретни доклади (...) Мао нарежда една трета от всичкото зърно да бъде осигурено, а това е било далеч над предишните ставки: Ако не надскочите повишението от една трета, хората няма да се бунтуват. Регионите, които не успеели да изпълнят своите квоти за обществени поръчки, трябвало да бъдат докладвани: Това не е нещо безмилостно, това е реалистично. Страната имала сигурна реколта и кадрите трябвало да изучат примера на Хънан (провинция в централната част на Източен Китай – бел. моя, И.К.) в повишаването на обществени поръчки: Онзи, който удря първи, надделява над онзи, който удря последен. Мао осигурил допълнително 16 000 камиона за изпълнение на задачата. Що се отнася до месото, той дал висока оценка на решението, взето от Хебей и Шандун за забрана на консумацията в провинцията, за период от три месеца: Това е добре, защо и цялата страна да не направи същото? (...) Той отхвърлил едно вметване, направено от някакъв негов колега, който припомнял, че държавата трябва да гарантира осем метра плат на човек за година: Кой е наредил това? (...) Мао също така обърнал приоритета, даден на местния пазар. Износът имал приоритет пред местните нужди и трябвало да бъде гарантиран: Ние трябва да ядем по-малко. (...) Когато няма достатъчно храна, хората умират от глад. По-добре е половината от хората да бъдат оставени да умрат и така другата половина да може да изяде своето засищащо количество (Протоколи от разговор с Мао, Гансу, 25-ти март 1959 година, 19-18-494, с. 44-48).

Странно, тук вече не се долавят мисли на съчувствие към "малките рибки", които – ако останат в своя кладенец – "не ще пораснат никога"... "Горките"!

Нима не е добре всичко това да се знае?

ІІ интермедия

Мой студент – за съжаление, отдавна покойник – бе избран малко преди 10-ти ноември 1989 година за партиен секретар. Години по-късно, в откровен разговор на четири очи, той сподели с мен, че след тази дата, е преживял много седмици и месеци в болезнени терзания. Думите му – по памет – звучаха така:

Оказва се, че години наред аз съм лъгал другите, служил съм на кухи идеали, осигурявал съм (при все и само за няколко месеца в качеството ми на последния партиен секретар) провеждането на политика, изгодна преди всичко за някакви кариеристи, които отдавна са разбрали, че в общодържавни мащаби комунизмът няма да се случи, поради което се бяха отдали с всичката си егоистична страст на манията да го осигурят за себе си и за семействата си. Единственото, което можах да си разпоредя, беше следното: при никакви обстоятелства да не се съгласявам да бъда издиган на ръководни постове, при никакви обстоятелства да не приемам отправени ми предложения за хабилитация. Това е наказанието, което имах власт да си наложа сам.

Впоследствие, когато той отказа на един от своите предшественици по партийно-секретарска линия да бъде номиниран за висока управленска длъжност, си спечели омразата на някогашния властник, материализирала се в серия от няколко злосторства, поднесени му заради така показно демонстрираното "предателство". А въпросният последен партиен секретар просто не пожела да се включи в задкулисните игри на шайката политически хамелеони, които не можеха да приемат дори и бледата сянка на мисълта за "изпускане" на властта.

В паметта ми този мой бивш студент стои и досега като един морален човек (или поне като много по-морален в сравнение с всички онези, които – заради едното удържане в управлението – решиха да се потопят в най-дълбоките и най-отблъскващи човешки нечистотии). Хората като моя бивш студент обикновено са малцина. Те трудно оцеляват. Може би и затова той почина така скоропостижно. (А дали, ако 10-ти ноември не бе дошъл и ако той бе изкарал целия си партийно-секретарски мандат, нямаше да стане друг? Досущ като предходниците си партийни секретари?)

Споделеното дотук води до следния въпрос: какво щеше да се случи, ако Българската комунистическа партия бе решила на своя извънреден конгрес от началото на 1990 година да се саморазпусне? Какво страшно щеше да стане, ако за някакъв период от време си бе наложила забрана върху участие във властта? Какво щеше да стане, ако един такъв акт би се прелял в някакво начало по изграждането на нова лява партия, но... не с конфузните лица на кохортата идеологически хамелеони, които и днес постоянно трябва да бъдат питани какво собствено са те: социалисти от капиталистически тип или капиталисти от социалистически тип? Какви са действителните им (а не хартиени!) цели: построяване на социалистическо общество или задкулисна помощ в повторния градеж на капиталистическа социална система, придружен от парламентарни палячовщини за пораждане на наивни копнежи в главите на бедните и неуките?

Преди време един друг бивш мой студент, сподели, че баща му, някогашен регионален активист на Българската комунистическа партия, бил готов да даде простор на днешните си размисли, реещи се като оценки сред някогашните му спомени.

Това може и да се случи.

Въпросите: ІІ серия

85

 
 

СЛЕД КАТО на 1-ви август т.г., по време на своята традиционна среща-събор под връх Бузлуджа, българските социалисти бяха посрещнати със специално "социалистическо" светло пиво, СЛЕД КАТО по такъв начин те въплътиха в живо дело част от идейния арсенал на сътворения преди време в Сан Хосе, Калифорния, САЩ, високо артистичен постер, приковаващ човешкото внимание върху представата за "стара социалистическа бира" (може би, "най-старата", вж. по-долу), ТО възникват някои питания:

ако под Бузлуджа са присъствали и капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип), те дали са пили от тази нова, идеологически пречистена (и пречистваща!) напитка?

ако капиталисти от социалистически тип (или социалисти от капиталистически тип) отпият дори и само една глътка от въпросната идеологически пречистена (и т.н.) напитка, това означава ли, че те престават да са капиталисти от... (или социалисти от...)?

дали "социалистическото" светло пиво може да бъде използвано за даване на БСП-причастия, след което капиталистите от социалистически тип и социалистите от капиталистически тип да се оказват обеззаразени от капиталистическите си грехове и превърнати в здрави, имунизирани социалисти от социалистически тип?

Бележка.

На постера вляво се чете:

Върху герба на бившия Съветски съюз:

СТАРА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БИРА

От 1917 година

Правителствено субсидирана, произведена от Съюза

Върху образите на Маркс, Енгелс и Ленин:

СВЕТЛА

Под запазения знак на питието:

50% ПО-МАЛКО ЯВНА, ОТКОЛКОТО НАШАТА РЕДОВНА СТАРА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕЦЕПТА.

ЕДИН НАМЕК ЗА СЛАДЪК КАПИТАЛИЗЪМ, ОГРАНИЧАВАН ОТ РЕПРЕСИВНА ДЪРЖАВНА РЕГУЛАЦИЯ СЪС СИЛНИ МАРКСИЧЕСКИ ОБЕРТОНОВЕ

86

 

СЛЕД КАТО на 1-ви август т.г., по време на своята традиционна среща-събор под връх Бузлуджа, видимо запазили идейния си облик български социалисти издигнаха лозунги, с които заявиха искане за "възстановяването" на социализма, ТО какво би се получило, ако след време капиталистите от социалистически тип и/или социалистите от капиталистически тип издигнат срещу подобни призиви други, противоположни: "Искаме капитализъм!" (Всъщност, капиталистите от социалистически тип и социалистите от капиталистически тип не желаят ли и понастоящем именно това – без да го афишират открито, поради някакво разбираемо усещане за конфузия?) От друга страна, дали Българската социалистическа партия (като демократична политическа сила) не би следвало да се заеме с проучване на идейните нагласи сред своите членове и симпатизанти, при което – евентуално – да разработи (и издигне) теория, по силата на която капиталистът от социалистически тип и социалистът от капиталистически тип могат да се борят както за връщането на социализма, така и за изграждането на капитализма?

Бележка.

За всеки, който би отрил в подобна предполагаема теория някаква следа от противоречие, може да бъде подготвено предварително обяснение, сочещо, че какъвто и да било подобен парадокс би трябвало да се възприема единствено като проява на марксистко-ленинска диалектика.

 

87

 

СЛЕД КАТО професор Михаил Мирчев бе номиниран от БСП за кандидат-кмет на столицата (а той е син на бившия секретар на БКП, Стоян Михайлов, и баща на най-младия депутат от БСП в настоящия Парламент, Стоян Мирчев), СЛЕД КАТО в далеч не едно и две свои изказвания той отправи остра критика от идейни позиции към "столетницата", ТО това не е ли едно достатъчно красноречиво доказателство за обективната основателност на всички коментари по адрес на капиталистите от социалистически тип и/или социалистите от капиталистически тип, наводнили пре-обилно така нареченото "ляво" политическо пространство в България?

Бележка.

Господин Михаил Мирчев е професор по социология и би следвало да се предполага, че разбира от социални явления, в това число и от мащабни социално адресирани измами.

 

88

 

СЛЕД КАТО професор Михаил Мирчев бе номиниран от БСП за кандидат-кмет на столицата и СЛЕД КАТО заяви публично, че цялата партийно-номенклатурна йерархия, "от центъра до общинските и низовите организации" се е оказала "прекалено много" обвързана "с бизнес", че всички тези "социалисти" (и по-точно: капиталисти от социалистически тип и/или социалисти от капиталистически тип) гледат "на политическия и партийния статус като на трудоустрояване и като на възможност да се прави някаква търговска кариера", СЛЕД КАТО той декларира, че БСП е загубила "своя морален компонент за обществена отговорност", за "отговорност към държавата и държавността", че все същият морален компонент напоследък е изчезнал "тотално" от нейните редици, че без въпросната "морална доминанта" тя (БСП) "просто няма никакъв шанс", защото вече е станала буквално същата "като всички прокажени търговски партии в България", ТО номинирането на такава личност за кмет на столицата не се ли явява връх на лицемерието, доколкото съответното решение е било гласувано от хора, за които въпросните негови критични констатации се отнасят в достатъчно голяма степен?

 

89

 

СЛЕД КАТО професор Михаил Мирчев заяви публично, че "до голяма степен електоратът на БСП" (с пояснение: "възрастният електорат") "продължава да живее в една измислена реалност" (с повторно пояснение, че "това е реалността на бившия социализъм"), и още: "че тези хора не могат да си представят" схемата, по която "в момента вече е организирана държавата", че не могат да проумеят факта, че "нещата стават по съвсем друг начин", СЛЕД КАТО той призна, че членовете на БСП-върхушката "не са слепи", че "това са умни хора", че "много добре разбират" станалото и ставащото, но... че същите умни и разбиращи хора "нямат смелост да променят поведението си", "нямат смелост да излязат от някакви структури, в които са се натопили", "нямат смелост да надмогнат някакви злокачествени връзки, с които са обвързани", че проявяват най-обикновен земен страх "да променят личното си статукво", ТО това не са ли думи за фактическо признаване на капиталистите от социалистически тип и/или социалистите от капиталистически тип?

 

90

 

СЛЕД КАТО професор Михаил Мирчев заяви, че "простащината на нивото на елитите е демотивираща", че "съвкупният образ на бизнесмена в България е бруталната мутра", СЛЕД КАТО той, социологът, констатира, че е налице поголовно "разминаване между елита", който е станал "търговски", и "електората, който продължава да мисли социално и морално", СЛЕД КАТО обозначи това разминаване като "фундаментално", а в добавка заяви по отношение на парламентарната група на БСП, че в нея, "от 39 човека", една далеч не малка група от около "7-8 души" се държи така, че "систематично подлива вода на колегите си", обезсилвайки "ясната лява опозиционна активност", СЛЕД КАТО изрично посочи, че "на определени места" в БСП има "дребни, жалки човечета", ТО как самият той ще участва в обща предизборна кампания заедно с колегата си, кандидат на БСП за кмет на Пловдив, Георги Гергов, чиято битност (дори и извън квалификации от рода на "дребни, жалки човечета") трудно може да се определи ясно между полюсите ("полюси" ли?): капиталист от социалистически тип или капиталист от НЕ-социалистически тип?

 

91

 

СЛЕД КАТО работното "съвещание на левицата", проведено на 23-ти септември в София, изпрати към българския народ посланието на Председателя на Българската социалистическа партия, Михаил Миков, който призова за "повече честност, повече принципност, повече смелост", с която "да се провежда лява политика", СЛЕД КАТО той намери за необходимост да обяви, че лозунгът, стоящ днес пред неговата партия, е за "повече човечност, без повече зависимости от всякакво естество", СЛЕД КАТО той заяви, че "БСП има ясна политическа идентичност" (тук е напълно уместен попътният въпрос: кога тази партия се сдоби с въпросната ясна политическа идентичност?), СЛЕД КАТО декларативно (и само декларативно!) изрече, че за БСП "има ляво, има и дясно", и че "всякакви флиртове между социализъм и либерализъм водят само до отчуждение между хората и партията", ТО следва да се зададат някои въпроси:

През всичките години след 10-ти ноември как преживяваха хората, наричащи себе си социалисти, след като все същите флиртове се разиграваха пред погледите им? При това, флиртове ли би следвало да се наричат масово случилите се пищни публични сватбени идеологически бракосъчетания?

Какво ще правят в БСП със собствените си капиталисти от социалистически тип и/или социалисти от капиталистически тип – ще ги предадат на публично опозоряване заради проявените идейни грехопадения, ще ги изключат от партията си, ще експроприират богатствата им, които водят и днес до отчуждението на хората? Или партията великодушно ще прости детинските палавости на своите о(т)хранени чеда?

Ако в БСП действително решат да скъсат със зависимостите си от всякакво естество, какви хора ще останат в нея? И колко?

 

92

 

 

СЛЕД КАТО "социалната партия" на България (БСП) се обръща на предизборни митинги към поспрелите се да погледат и послушат граждани с поетични послания от рода на

СТИХОТВОРЕНИЕ БЕЗ МЕТАФОРИ,

в което се казва:

Живял сред вас гръмоотводно –

натрупал ток за гръм и мълнии,

аз викам с болка любородна:

омръзна ми от тъпи българи!

Омръзна ми от тарикати

и от безродни помияри,

нахлули скверно в мойте златни

славяно-български олтари!

Омръзна ми да се срамувам

затуй, че ме срамят в чужбина,

че разни идиоти псуват

на майка моята Родина.

Омръзна ми от рап-цинизъм,

от политически бакали,

от богаташки героизъм

и еднолични идеали,

от псевдобългари-орловци,

от чалгаджийски романтици,

от прекупвачи и търговци

на гащи и на наркотици.

Срамувам се, че няма нужда

от чест със горди левски знаци,

че българското ни е чуждо,

а с дяволското сме ортаци...

Кажете ми: къде сме тръгнали?

Къде ще стигнем? Аз не зная,

но знам, че Бог е също българин,

а го е срам да си признае”,

ТО има ли изобщо някаква необходимост да се задават каквито и да било въпроси относно капиталистите от социалистически тип и социалистите от капиталистически тип?

 

93

 

СЛЕД КАТО политически "лявото" традиционно се свързва със защита на социално слабите (независимо от отдавна превърналите се в христоматийни твърдения на Жан Пол Сартр, че дясното и лявото в политическия живот са се превърнали в "две празни кутии"), СЛЕД КАТО БСП се самоопределя като лява партия, ТО има ли някакво обяснение фактът, че през годините след 1989-та нейната електорална подкрепа – при всичките временни изменения в противоположни посоки – показва обща тенденция към траен спад (черната линия върху графиката вляво)?

Бележка & въпрос.

Подобна тенденция не би била изненадваща, ако през изтеклите години материалното състояние на българските граждани бе показало неизменно подобрение, съпоставимо с величината на коментирания електорален спад за БСП. След като обаче такава хипотеза не може да бъде подкрепена с обективни статистически данни, не би ли могло да се лансира предположението, че въпросният резултат се дължи на недоверието към БСП, провокирано от присъствието в нейните редици на далеч не изолирани представители на капиталистите от социалистически тип или социалистите от капиталистически тип?

 

94

СЛЕД КАТО в политическия речник на активните БСП-членове присъства терминът "обществено разслоение", ТО имат ли те някакви собствени теоретични разработки, които да илюстрират и анализират достигнатите в България нива на това разслоение; засвидетелствани ли са публични индикации, че в средите на тази партия са известни официалните европейски констатации по въпроса?

Пояснения & бележки.

Горното графично представяне на неравенството в доходите, регистрирано в държавите от Европейския съюз (и още пет други страни, които все още не са негови членове), е продукт на Евростат и се основава върху данни за 2013 година. Последната редакция на информацията е от 8-ми юли 2015 година.

За всеки, който не е запознат с методиката, използвана при представяне на тези национални данни, би било важно да знае, че височината на отделните стълбове в графиката се определя от големината на дробта, в числителя на която се поставят доходите, натрупани от 20-те процента най-богати граждани, а в знаменателя – доходите на 20-те процента най-бедни граждани. Във връзка с това може лесно да се забележи, че стойностите на подобни дроби биха били многократно по-високи, ако 20-процентните извадки бъдат свити до 10-процентни, 5-процентни, 2-процентни и така нататък.

Първите два стълба отразяват практически еднаквите усреднени стойности за неравенството в доходите на 28-те страни от Европейския съюз и на 18-те страни, членки на Еврозоната. Веднага се вижда, че "палмата на първенството" в тази класация се държи от България (6,6), наистина в дружеско трио с Гърция и Румъния. Дали това не се дължи и на капиталистите от социалистически тип или социалистите от капиталистически тип?

Нещо повече, ако 28-те страни-членки на Европейския съюз бъдат разделени на две равни части от по 14 страни, то ще се забележи, че в първата половина (тази, в която присъстват немалко държави с по-висок индекс на неравенството спрямо средната стойност за Европейския съюз), се намират 7,5 страни измежду бившите социалистически страни. ("Половинката" от 7,5 се пада на бившата Германска демократична република, която сега е в състава на обединена Германия.) Във втората група присъстват само 4 страни. Това показва, че повечето от някогашните социалисти и комунисти са променили идеологическите си възгледи по достатъчно безкомпромисен начин, видимо без това да им пречи да се чувстват комфортно в общества, белязани с дамгата на рекордно за Европа неравенство.

Впрочем, и от посочените данни за петте страни извън Европейския съюз, първенството се държи от бивши социалистически държави. Дали това е случайно?

 

95

СЛЕД КАТО десетилетия наред основният лозунг на световното комунистическо и работническо движение бе: "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!", ТО дали днешните капиталистите от социалистически тип и социалистите от капиталистически тип са готови да го издигнат отново?

Всъщност, някой чувал ли е през последните години дори само един ляв капиталист или десен социалист да го изговори или припомни? Дори само един!

 

96

СЛЕД КАТО от многото предходни въпроси се оформя изводът, че "БСП е всичко друго, но не и социална партия", СЛЕД КАТО само заслепени хора – своего рода "вярващи" – могат да виждат в нея нещо, макар и малко наподобяващо "социализъм", ТО дали не би могъл срещу нея да се възбуди не само морален, а и юридически, акт на осъждане, като с него се потърси отговорност за осъществените през годините измами от тази партия?

(Здравка Филева)

 

97

СЛЕД КАТО се прочетат отново първите въпроси от настоящата серия настойчиви питания, СЛЕД КАТО се установи, че дори самото им поставяне изразява достатъчно сериозно съмнение относно правото на БСП да се нарича "социалистическа партия", ТО не би ли било редно тя да върне своята първоначална абревиатура – БКП, която вече да означава: Българска капиталистическа партия?

Бележка (много пространна).

Всъщност, поставеният въпрос далеч не е някаква находка от днешния ден. Отдавна в интернет могат да бъдат прочетени множество мнения по въпроса:

БСП е престъпна, крадлива клика, която вилнее вече трето десетилетие. Нищо общо със социалистическите идеи! Отдавна е Българска КАПИТАЛИСТИЧЕСКА партия.

Червените са доста вързани с мафията, особено онази част от БСП, която аз наричам Българска капиталистическа партия. За съжаление, хората в България, които не са склонни да се поддават на корупция, не са много уважавани.

 

 

 

 

 

– Вярно ли е, че БСП ще си връща името БКП? – Да, но този път ще означава Българска капиталистическа партия.” (Георги Асьов и Красимир Георгиев, “Вицове за политици”, ИК “Фльорир”, София, 1994.)

Миков се шегува, нали? Ами аз в тази БСП или БКП (Българска капиталистическа партия) само богаташи и бизнесмени виждам. Кое им е социалното на тези червени капиталисти, забогатели от социалистическия труд на нашите родители преди 89-та година? (Реплика по повод твърдението от юли 2015 година на председателя на БСП, Михаил Миков: “БСП има самочувствието на истинската лява партия, която може да представлява интересите на хората.”)

Трябва да си прекръстят партията на БКП: Българска капиталистическа партия.

Въпросът за националните богатства (добив на злато, ценни метали, шистов газ и др.) също се подминава както от протеста, така и от контрапротеста. (...) Излиза нещо като: Хвани едните – удари другите! Котерийно боричкане между две политически групировки, произлезли от едно котило – БКП или Българска капиталистическа партия.

Няма как БЪЛГАРСКАТА КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (БКП), с най-много милионери-капиталисти, да стане БЪЛГАРСКА СОЦИАЛНА ПАРТИЯ (БСП)... да защитава интересите на бедните и онеправданите. СИТ НА ГЛАДЕН ВЕРВА ЛИ...??!!!

По-точно ще е да се прекръстят отново на БКП, Българска капиталистическа партия. Като едни бодри строители на капитализЪма, хем ще си спомнят чрез абревиатурата за миналото си, хем ще живеят виртуално в комунизЪма. (Реплика по повод твърдението от юли 2014 година на Велислава Дърева: “БСП направи дълъг и широк десен завой и е време да се сети, че е лява партия.”)

Проблемът на БСП е такъв, че – за съжаление – си мисля, че БСП върви към нова промяна на името. Тя отново ще стане БКП, с тази разлика, че ще бъде Българска капиталистическа партия. Много хора в тази партия отдавна са забравили някакви, да не говорим за комунистически, но някакви си там социалистически идеали. Тук вече няма идеали, тук има просто уреждане на личния живот, на личното положение – докато съм на власт.” (Недялко Йорданов пред в-к Капитал”, 17-ти юни 1996 година.)

БСП е задължена да смени абревиатурата си в БКП(о) Българска капиталистическа партия (олигарси).

Излиза на конгреса каленият стар кадър ген. Любен Петров и разбива на пух и прах цялата избеляла до мръснорозово идилия. Думите му секат като саби, удрят като чукове върху наковалнята на историята. (...) Накрая забива ножа до кокал: Не е ли време откровено да кажем, че партията е едно, а нейното ръководство съвсем друго? Различията са както в имуществено, така и в идейно отношение. Някои другари от Висшия партиен съвет вече открито заявяват, че който не строи капитализъм, няма място в БСП. Значи ли това, че трябва да се преименуваме в Българска капиталистическа партия?

Ало, мускетарите това е най-аплодираното изказване на конгреса! Единствено ръководството на БСП запазва чугунено мълчание. (Иван Ибришимов в Още ИНФО”, 17-ти април 2005 година.)

Тази партия не е на 120 години, а на 22. Да не си присвояват историята. Да живее новата Българска капиталистическа партия, родена от БСП.” (Из интернет-форум, 2012 година.)

Това, от което трябва да се възмущаваме, е наглостта, бруталността, лицемерието на червените бандити, чиято партия трябваше да си остане БКП Българска капиталистическа партия.

И Станишев прегърна капитализма в името на свещената власт. След сесията на XLVI конгрес на БСП вече няма никакво съмнение за столетната партия преходът завърши, тя се раздели със социалистическото верую, соцелитът легализира капиталите, червеният електорат бе призован да гради капиталистическото бъдеще. Всичко е просто и ясно (...)

Сега обаче ще строим капитализъм, а новите капиталисти ще бъдат бившите комунистически величия или техните синове и дъщери. За справка вж. възхода на партийните фамилии: Станишеви, Дакови, Пръмови, Добреви. Не са забравени и новите капиталистически герои на прехода вж. биографиите на героичните трудови фамилии: Гущерови, Манджукови, Къневи...

В едночасовото си слово Станишев направи анализ на политическата ситуация в страната и обясни, че съществува остра криза в политическото доверие към партиите и политиците. На фона на разпада на десницата, която буквално изчезна, на фона на постепенния срив на центристки организации, БСП е една от последните стабилни партии, подчерта той. Заради това отговорността на партията била по-голяма. Лидерът на БСП предупреди, че има опасност опразнените пространства в политическия спектър да се запълнят от кухи популистки формации. Това не значи, че сме застраховани от разединение, деморализация и разпад, предупреди той. И за финал роди гениално откритие: Съществува дълбоко отчуждение на хората от държавността, трайна тенденция за неучастие в избори; като че ли има две Българии една на хората и една на политиците, като пропастта между тях нараства от ден на ден...

Откровението на министър-председателя прелива от цинизъм, защото 24 часа преди произнасянето му Станишев предложи орден Стара планина първа степен за Симеон Сакскобургготски по случай 70-ия му рожден ден. Срамното в този правителствен акт е, че почетното отличие се дава на политик, който като премиер на България се грижеше първо за връщането на царските си имоти, а след това за апетитите на алчните царедворци. 48 часа преди да направи гениалното откритие за пропастта между народа и олигархията, Станишев назначи за шеф на фонд Земеделие персона, уличена като кредитен милионер. Именно тази персона ще разпределя милионите от Европейския съюз! Ала за Станишев подобни смущаващи факти са без значение. Симеон е нужен на БСП, за да крепи свещената тройна коалиция. А олигархът Тадаръков е жизнено важен за правилното усвояване на европарите. На този фон какво тук значат някакви си факти. Още по-срамно е едно друго съвпадение на порочни събития. В деня, когато премиерът положи подписа си за ордена на Сакскобургготски, вицепремиерът Калфин призна в Народното събрание, че БТК е продадена неизгодно на офшорната фирма Вива Венчърс. Сега новият собственик от Исландия ще продаде бисера на родната икономика не за 200 милиона, а за 2 милиарда. Което е чиста проба криминално престъпление! Но и ужасяващото признание на Калфин не попречи на Станишев да даде Стара планина на Сакскобургготски. С този си акт премиерът легализира престъпление, въздигайки в култ грабежа на държавно имущество. Така именно водачът на БСП увеличи пропастта между почтените българи и държавната мафия.

Съзнавайки своята сила и виждайки безсилието на лявото крило в БСП, Станишев посече бунтарите със следната реплика: Представители на БСП системно твърдят, че политиката ни не е лява, а правителството обслужва единствено бизнеса... Но днес трябва да бъде изяснен въпросът какво е днешното разбиране за лява политика... Истинска лява за мен е политиката с обществен интерес. Такава политика изповядва правителството, въпреки различията на управляващите коалиционни партньори... БСП е длъжна да гарантира достоен живот на тези, които не могат да успеят сами пенсионерите, социално слабите, децата. Лошата социална политика може да бъде простена на десницата, но няма да бъде простена на БСП.

В преливащата от лицемерие премиерска изповед, която може да наречем реквием за лявото в дясната БСП, Станишев се прояви като прилежен консерватор от Републиканската партия на САЩ. Неговият съветник в икономиката очевидно е милиардерът Джордж Сорос, а идолът му в геополитиката е милитаристът Джордж Буш. (...)

Само един дребен детайл от червения конгрес ме изненада с 514 гласа за, нито един против и нито един въздържал се участниците в XLVI конгрес приеха управленските приоритети на БСП. Подобно единодушие нямаше дори на Априлския пленум. Което значи, че делегатите на мизерстващия електорат са готови да строят капиталистическото общество с плам и вдъхновение, без да се плашат от трудностите и лишенията в следващите десетилетия. В името на народното добруване.

Защо ли никой на конгреса не поиска (в духа на новото време) БСП да промени името си и стане БКП Българска капиталистическа партия?

Какъв пропуск!” (Велизар Енчев, юни 2007 година)

БСП отдавна няма нищо общо нито със социализма, нито с комунизма. Затова, ако я наричате БКП, това може да означава само едно: Българска капиталистическа партия! Това е една откровено дясна, неолиберална партия, която се подигра с всички ни! Най-лъжовната партия от 1990 година насам!

Самата БКП по-скоро ще се преименува на Българска капиталистическа партия, отколкото да се откаже от властта си.(Владимир Левчев, списание Глас”, брой 5, 1990 година)

На българските комунисти повече отива да назоват партията си БКП – Българска капиталистическа партия, защото навремето казаха, че се връщат към капитализма.

БКП (Българска капиталистическа партия) не е ръка, която дава, а ЦИРЕЙ върху тялото народно.

Цяла седмица правителството и неговите идеолози ни убеждават каква голяма привилегия е плоският данък за всички българи. Може би управляващите считат, че хората от електората са с плоски мозъци или вероятно тези, които въвеждат плоския данък, са останали без мозъчни гънки.

Аз самата съм не просто симпатизант на БСП, а наричам БСП моята партия. Затова слушам много внимателно как една социално ориентирана партия (или поне каквато трябва да бъде) обяснява на бедния, че ще стане още по-беден. (...) Най-малко от една социалистическа партия се очаква да въведе плосък данък. Това показва, че нашите управляващи или не знаят какво означава социална политика и към кого е обърната тя, или не познават живота на социално слабия даже най-страшното и най-правдоподобно: просто не ги е еня за това как един човек би могъл да живее с 200 лева заплата при бясно препускащите нагоре цени.

Щом дават за положителен пример държави, в които е въведен плоският данък, трябва да вземат предвид и какъв е техният стандарт на живот в сравнение с нашия. А не да ни доказват, че някои хора може да живеят само с въздух. А други, видите ли, мизерстват в своите мерцедеси и укриват данъците си, защото иначе не могат да си купят самолет. (...)

Явно Българската социалистическа партия трябва да се нарече Българска капиталистическа партия. Тогава на всички ще е ясно защо въвежда плосък данък.(Нешка Робева, Плосък данък за плоски мозъци вестник 7 дни спорт”, 7-ми август, 2007 година)

Сега само истинските леви са опасност за БКП: Българска капиталистическа партия, с клонове БСП, ГЕРБ, РЕФОРМАТОРИ и ДПС.

Как бедни? Има ли такива? Виж клипа на БСП, господинчо, там друго приказват! (...) БКП не трябваше да се преименува на БСП, а трябваше да си остане БКП, което при новите условия ще се чете като Българска капиталистическа партия. Голяма е разликата между комуна и капитал, между хора и пари.” (Из интернет-форум, 2007 година.)

“Станишев няма как да обезличи БКП, Българската капиталистическа партия. Той е с марксистко мислене, парично, и е автор с прозорлива визия за неизбежния социализъм... по Маркс. Да, той е предложил глобализацията, по която ще дойде социализмът тук – от най-развитите в момента, от американския комрад Обама, от колегите му в богатата северна Европа. Не ви се верва? Помислете, сегашният капитализъм причинява циклични кризи, коригирани с войни; пазарният му механизъм поляризира жестоко обществото на нямащи и имащи излишно. Е... това път за устойчиво развито бъдеще ли е? Май не е. И тогава... един ден...

На фона на все по-обедняващата си членска маса върхушката на БСП се радва на завидно благосъстояние. Водачите на БСП обичат трудещите се – значителна част от пролетариата се труди за тях. Повечето от водачите на социалистите са едри капиталисти. Делът на милионерите в Националния съвет на БСП непрекъснато расте и вече наближава 50%. Налице са всички основания БСП отново да стане БКП – само че Българска капиталистическа партия.

Оставката след 13 години управление на БСП от нейния председател Сергей Станишев, дошъл като бедно, образовано и младо момче с БКП-номенклатурно потекло, бележи нейното превръщане в Българска капиталистическа партия.

Какво е днес БСП? Шепа олигархичен елит, търгуващ с влияние, в комбина със създадените от тях олигарси и хиляди послушни дребни чиновнически душички, сложени тук и там на топло и доходно местенце. Ерата Станишев се отбеляза с победата на висшия стадий на капитала в партията, концентриран в тези или онези удобни олигарси някои вече мъртви, други все още живи, влизащи помежду си в битки. Ако беше жив Вапцаров, щеше да възкликне като в падналото се на матурата негово стихотворение Кино с фразата: Стига! Къде е тука нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете!

БКП Българска капиталистическа партия: никаква лява идея, само фразеология, куха и чужда за народа.

Както са го подкарали напоследък, май работата отива към предизборна коалиция

БСП + СДС = БКП,

с генерален секретар Евгения Живкова. Тогава вече с чиста съвест можем да кажем, че преходът е свършил... БКП да се чете Българска капиталистическа партия. Абревиатурата се запазва, но се изпълва с ново съдържание.

Вие к'во си помислихте?

Може и БКП++, за да се подчертае развитието. (Из Sky Forum”, 2003 година.)

Има ли ляво? Аз наблюдавам само апаратчици на БКП (Българска капиталистическа партия), които станаха след 89-та година крупни капиталисти... Нека си видят кандидат-кметовете (като Гергов, например)!!!

(Здравка Филева)

 

(Следва продължение)