РУСКИ ФИЛМ ЗА ПУТИН

НАРОДНО ОПЪЛЧЕНИЕ

"МИНИН И ПОЖАРСКИ"

представя

...редуващи се с кадри, илюстриращи днешната стопанска разруха в Русия...

...започва инструменталното въведение на песента "Значи скоро ще има война".

ДИКТОР (зад кадър): Владимир Владимирович Путин, Премиер–министър на Русия. На 4-ти март 2012 година в първия тур той победи в изборите за президент.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Заклевам се, при изпълнение на пълномощията на президент на Руската федерация, да уважавам и защитавам правата и свободите на човека и гражданина, да спазвам и защитавам Конституцията на Руската федерация, да защитавам суверенитета и независимостта, безопасността и целостта на държавата, вярно да служа на народа.

ДИКТОР (зад кадър): Какво знаете за този човек? Помните ли как той дойде на власт? Какъв е бил до онзи момент, когато Елцин го определи за свой приемник?

През 1975 година Владимир Путин завършва юридическия факултет на Ленинградския държавен университет. По разпределение е насочен за работа в Комитета за държавна сигурност. В годините 1985–1990 работи в Германската демократична република. Осъществява служебните си задължения под прикритие.

От началото на пролетта през 1990 година основно официално място на неговата работа е Ленинградският държавен университет "Жданов". Там той става помощник-ректор по международните въпроси. Пак там се запознава със Собчак, който по онова време е бил доцент в университета. От май 1990 година става съветник на Председателя на Ленинградския градски съвет, Анатолий Собчак. На 12-ти юни 1991 година, след избирането на Собчак на поста кмет на Ленинград, става председател на Комитета за международни връзки в кметството на град Санкт Петербург.

В задълженията на Путин влизат въпросите, свързани с привличането на инвестиции в Петербург: сътрудничество с чуждестранни компании, организиране на съвместни предприятия. Путин е куратор при устройването на първата валутна борса и помага за установяването в града на няколко големи германски фирми. С участието на Владимир Путин е открита една от първите задгранични банки в Русия, "БНП Дрезднер банк".

Освен това през 1994 година той е назначен и за Първи заместник-председател в правителството на Санкт Петербург. Към неговите предишни задължения се добавя координацията на дейностите в кметството с органите на силовите и правоохранителните ведомства: териториалните подразделения на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната, на Федералната служба за безопасност, на прокуратурата, съда, митническия комитет, а също така и координацията с политическите и обществените организации. Под разпореждането на Путин е поставена и Регистрационната палата, а освен това и управлението на кметството по отношение на връзките му с обществеността; под негово разпореждане са поставени и административните органи, имащи отношение към гостите. Също така той ръководи Комисията на кметството по оперативните въпроси.

Като основни достижения в работата на Комитета за външни връзки под ръководството на Путин, бившият негов заместник, Владимир Чуров, отбелязва: "откриването на първите в страната представителства на западни банки, създаването на инвестиционни зони (първият голям западен инвеститор става компанията 'Кока-Кола'), завършването на процедурите по полагането на кабел от оптически влакна за обезпечаване качеството на международните телефонни връзки".

Путин е този, който открива пътя за международно банкиране на лихварите, които създават глобалната система на икономическото робство и пътя за едрия бизнес, разоряващ родното производство.

От август 1996 година Путин започва работа в Москва на длъжността Заместник-управляващ делата на Президента на Руската федерация. Тогава началник на тази служба е Павел Бородин. На 26-ти март 1997 година е назначен за Заместник-ръководител на президентската администрация и в това си качество – за началник на Главното контролно управление на Президента на Руската федерация. На 25-ти май 1998 година е назначен за Първи заместник-ръководител на администрацията на Президента на Руската федерация, отговорен за работата с регионите. На 25-ти юли 1998 година е назначен за директор на Федералната служба за безопасност на Русия. На 26-ти март 1999 година Путин е назначен за секретар на Съвета за безопасност на Руската федерация, запазвайки положението си на глава на Федералната служба за безопасност. На 16-ти август 1999 година е утвърден на длъжността Председател на руското правителство, Премиер-министър. От 31-ви декември 1999 година Путин става изпълняващ длъжността Президент на Руската федерация.

Главозамайваща и стремителна кариера, нали? Всички ние знаем, че без покровителството на нечия могъща ръка не е възможно да бъде осъществена такава кариера в чиновническите среди.

Между другото, много от онези, които са работили заедно с Путин в кметството на Санкт Петербург, в годините на новото хилядолетие заемат отговорни постове в правителството на Русия, в администрацията на Президента на Русия, в ръководството на държавни компании. Тях ги наричат "питерски".

Бележка 6.

В следващите секунди кинокамерата преминава бързо през пространна графика, носеща показателното име "Техният дом е Русия". Тя битува отдавна в интернет-пространството. Върху нея са изобразени връзките на Владимир Путин с 90 влиятелни лица в Русия по времето, когато той е Министър-председател на Русия. От тях 23-ма са хора с пагони, в това число и от КГБ. Останалите са близки по други линии, сред тях и роднински.

ДИКТОР (зад кадър): Непосредствено подчинени на Путин по линия на работата му в кметството на Санкт Петербург: Игор Сечин, Дмитрий Медведев, Алексей Милер, Виктор Зубков, Владимир Чуров.

През 90-те години на работа в правителството, в администрацията на Президента и в големите държавни компании пристигат и други бивши сътрудници от кметството в Санкт Петербург и колеги на Владимир Путин: Алексей Кудрин, Герман Греф, Анатолий Чубайс, Сергей Игнатиев, сегашният председател на Централната банка на Руската федерация, Дмитрий Козак, Владимир Кожин, Виктор Иванов, Леонид Рейман, Сергей Наришкин.

Сътрудници на силовите структури в Ленинград и Санкт Петербург, заемали не по-високи постове от тези на Путин по негово време: Сергей Иванов, Николай Патрушев, Виктор Черкесов, Виктор Золотов, Сергей Смирнов, Александър Бортников, Георгий Полтавченко.

Как тези хора се оказаха на самия връх? Какво ги обединява?

Както отбелязва изследователят Прибиловски, Комитетът по външно-икономическите връзки към Питерското кметство, който бил ръководен от Путин, станал нещо от рода на "многопрофилен концерн". Този комитет станал съучредител на множество фирми, ръководителите на които в днешно време влязоха в икономико-политическия елит, наричан от Прибиловски "Путинова олигархия".

Впоследствие, "Новая газета" показа с примери, че петербургските дейци, фигуриращи в някои наказателни дела заедно с Путин, в това число: Алексей Кудрин, Герман Греф, Михаил Лесин, благодарение на неговото президентство, направиха успешна кариера.

ТЕЛЕВИЗИЯ "НЕЙРОМИР"

ПРОГРАМА "СЪБИТИЯ И ХОРА"

БОРИС МИРОНОВ:

"ТАКТИКА И СТРАТЕГИЯ НА ИЗБОРИТЕ.

ГЛАВНОТО В РУСИЯ – СПРАВЕДЛИВОСТТА"

2011 ГОДИНА

БОРИС МИРОНОВ (по адрес на Владимир Путин, гневно, без да довършва някои изречения): Ние никога не сме имали в историята на Русия по-престъпен ръководител…

При това, не станал впоследствие престъпник, като Елцин – дошъл чист и станал престъпник… А той дойде като престъпник! Ето, тази опашка от наказателни дела, която се е проточила след него още от времената на Собчак…

Наскоро следовател по особено важни дела, който е водил тези разследвания… който е бил в бригадата… по повод на Путин е работила бригада, уникална бригада, при това е работила почти година… във връзка с неговите престъпления, ако сред тях не е и покушението над Чубайс… Членовете на тази бригада са от: Министерство на вътрешните работи, Федералната служба за безопасност и Главна прокуратура…

Толкова престъпления у един Путин…

И този затънал в углавни престъпления човек дойде на власт!

Бележка 8.

Цитираните думи на Борис Миронов звучат стъписващо. Това налага да бъдат приведени и други негови публични размисли относно днешното състояние на Русия и нейното ръководство. Те могат да подпомогнат една по-добра ориентация, независимо че далеч не всичко от неговите мирогледни позиции може да бъде прието като безспорно – например, някои от националистичните му възгледи, сблъскващи го периодично с властта.

От друга страна, може да се предположи, че авторите на филма "Забранен за показване..." са намерили за възможно да включат фрагмент от публични твърдения на Борис Миронов, за да се получи своеобразен контрапункт с националистическите позиции на президента Владимир Путин.

През годините 1993–1994 Борис Миронов е бил Председател на Комитета по печата на Руската федерация. Инициатор за създаването на определен кръг политически формации и издиган за техен ръководител, Борис Миронов е подвеждан под съдебна отговорност за "разпалване на междуетническа вражда".

През 2010 година той подкрепя инициираната от Гари Каспаров, Елена Бонер, Владимир Буковски, Виктор Шендерович и много други руски интелектуалци електронна подписка, титулувана с безапелационното искане: "Путин трябва да си върви".

Надолу следват фрагменти от негов разговор в ефира на телевизия "Нейромир", проведен на 12-ти април 2014 година. След изначално обявената от водещия Игор Бощенко теза за "положителната роля" на Владимир Путин в украинския конфликт – роля, която "той вероятно не желаел", но извън която "не разполагал с никакъв ход" (нямал дори възможност "да избяга някъде", подобно на бившия Президент на Украйна, Виктор Янукович), след предположенията за някаква своеобразна "траектория", в която господин руският Президент се оказал принудително въвлечен от обстоятелствата, пред които се била изправила Русия, в края на краищата – отново по мнение на водещия – би могло да се стигне до едно "възстановително обединение на руския етнос", от което би се появил видът "белорусо-русо-украинец".

Добре е да се знае, че след завършването на своето висше образование по журналистика Борис Миронов работи през годините 1974–1977 като кореспондент на вестник "За комунизма", през годините 1977–1978 – като кореспондент на вестник "Комсомолска правда", а през годините 1978–1986 – като кореспондент на вестник "Правда". През 1988 година завършва Академията за обществени науки към ЦК на КПСС, след което работи като главен специалист в Министерския съвет на Съветския съюз. Това следва да подсказва, че е познавал практикуваните от социалистическите власти прийоми за работа с чуждестранните медии.

РЕПОРТЕР (зад кадър): Моля Ви, представете се.

АЛЕКСАНДЪР ЛИТВИНЕНКО: Фамилното ми име е Литвиненко, собственото ми име е Александър. Аз съм бивш подполковник от Федералната служба за безопасност на Руската федерация. Понастоящем живея в Англия, където имам политическо убежище – аз и моето семейство.

ФРАГМЕНТ ОТ ФИЛМА

"Б У Н Т. ДЕЛОТО ЛИТВИНЕНКО"

"ДРИЙМСКЕНЕР"

2008 ГОДИНА

АЛЕКСАНДЪР ЛИТВИНЕНКО (зад кадър): Моля ви, ако нещо се случи..., моля ви да покажете тази касета на целия свят.

АЛЕКСАНДЪР ЛИТВИНЕНКО: Преди да постъпи в университета, Путин отива в КГБ и предлага своите услуги. И аз съм уверен, че от тези услуги са се възползвали. Тоест, обучавайки се в университета, Путин е бил длъжен да пише доноси за своите приятели. С други думи, ако Путин се е намирал в университета и заедно с това са го подготвяли в КГБ – не по-малко от година – той е изпълнявал поръченията на сътрудниците от Пето управление на Комитета за държавна сигурност в СССР.

А тях ги е интересувало само едно нещо: борбата с идеологията – вражеската, както те казваха – борбата с инакомислието. Тоест, на Путин е била поставена задача: да следи студентите, да издирва хората, които критикували комунистическата партия, които критикували лидерите на съветската държава, онези, които разказвали политически вицове. И за всичко това – да пише. Путин казва: "В КГБ мен ме научиха да обичам Родината." С други думи, когато Путин е писал доноси срещу своите съкурсници, него са го учили да обича Родината.

В Съветския съюз имаше две идеологии: комунистическа и криминална. В 1991-ва, комунистическата издъхна, остана само криминалната.

След Путин се разстила шлейф от престъпления. Името на Путин преминава през материали, отнасящи се до търговия с наркотици...

РЕПОРТЕР (зад кадър): През кои години и къде?

АЛЕКСАНДЪР ЛИТВИНЕНКО: До 2000 година, годината на избирането му за Президент. Има документи, от които излиза, че е бил свързан с колумбийската наркомафия.

РЕПОРТЕР (зад кадър): Пряко или във връзка с някаква работа?

АЛЕКСАНДЪР ЛИТВИНЕНКО: Бил е консултант на фирма, числил се е към фирма, заместникът в която... вицепрезидентът на която е бил арестуван от немската полиция за пране на колумбийски пари.

КАДРИ ОТ ТЕЛЕВИЗИОННА ДИСКУСИЯ В ГЕРМАНИЯ.

ВОДЕЩА: Във връзка с делото "Литвиненко" възникват въпроси. Позволете ми да ви представя Юрген Рот, журналист, специалист по въпросите относно руската мафия.

ЮРГЕН РОТ (първоначално зад кадър, впоследствие в кадър, в разговор с Андрей Некрасов, руски кинорежисьор): В офиса на фирмата "СПАГ", близо до Франкфурт, бе проведен обиск. Обискът на офиса продължи целия ден. Но някъде по обед позвъниха в канцеларията на Канцлера и съобщиха за осъществяваните издирвателни действия. В същия този ден съобщиха за обиска и на Министъра на вътрешните работи на Русия. Само по себе си, това вече бе доста странно. Още преди обиска Главната прокуратура във Франкфурт се опита да потули въпросното дело, поради това, че Путин се оказваше в центъра на цялата история. Водещият делото прокурор бе лишен от каквато и да било поддръжка.

В самото начало е имало доклад на западно-германското разузнаване във връзка с пране на пари в Лихтенщайн. В доклада се е съдържала малка бележка, насочваща към фирма СПАГ и към това, че тази фирма пере пари на тамбовска организирана престъпна група. На тази основа прокурорът Киркпатрик възбуди дело.

Скоро той получи индикации, сочещи към това, че наистина се перат пари, че съществуват връзки с тамбовска организирана престъпна група, че е съществувало подозрение за обвързаност на Путин с всички тези неща. По времето, когато фирмата е била учредена, Путин е бил член на съвета на директорите. Това е било в първото полугодие на 1993 година. След това, до 2000 година, той е бил съветник на компанията. През този период Путин е работил в Кметството на Петербург, а впоследствие – като директор на Федералната служба за сигурност. Тоест, бидейки директор на ФСБ, той все още се е водел съветник към СПАГ.

Аз съм изучавал твърде дълго работата на ФСБ. Във всички подобни случаи е било достатъчно някой да извърши и най-дребно прегрешение, за да се появи донесение във ФСБ: къде и как се е случило то. Трудно е човек да си помисли, че на Путин не му е било известно какво се е правело с парите на СПАГ, че зад всичко това са стояли престъпници – тоест, класически мафиоти.

Бе заведено дело за пране на пари, идващи от наркомафията. Фирмата е получавала много големи суми от търговците на дрога. В това отношение няма никакви съмнения.

АНДРЕЙ НЕКРАСОВ: И това бе установено?

ЮРГЕН РОТ: Това бе установено от съд в Лихтенщайн.

Връзките на Путин със специалните служби в Германия, в Дрезден, се простират далеч назад в миналото. Аз имам списък на всички офицери от тези служби, от времето на Германската демократична република. Там фигурира и Путин. Още тогава Путин е бил обвързан със сдружението на спецслужбите, замесени в мръсни дела.

АНДРЕЙ НЕКРАСОВ: Вие отново имате предвид ГДР? Спецслужбите на ГДР, тоест ЩАЗИ? Корупцията...

ЮРГЕН РОТ: Не става въпрос само за корупцията. Корупцията е нещо, подразбиращо се от само себе си. Тук дискусиите са излишни. Става дума за шпионажа, за методите на ликвидиране на хора, за това: как можете да унищожите политическия противник.

Бележка 9.

Тук възниква сериозен въпрос. Той е свързан със следната неизвестност: доколко един редови читател би показал готовност да издържи коментари, които го въвличат в джунгла от имена, факти, позовавания, тълкувания, твърдения, хипотези и прочее, доколко е готов да запамети обилието от връзки между тях, без да напусне на минутата всяко подобно повествование?

От друга страна, може би не е много неразумно да се рискува с читателското търпение, след като дори и в наши дни руски медии, радващи се на широк интерес, огласяват материали, които повдигат части от завесата, услужливо скривала вече много години миналото на Владимир Путин.

Ето един текст на Марк Хозенбол, публикуван от "Нюзуик" през септември на така далечната вече 2001 година:

Казвайте каквото искате за Владимир Путин, но той винаги е бил известен като Мистър Клийн. Дори когато е бил заместник-кмет на Санкт Петербург, руският президент култивира някакъв аскетичен образ, шофирайки една скромна “Волга”, докато отива на работа. Тази репутация му служи добре политически – особено за разлика от неговия предшественик Борис Елцин, чиято подпухнала телесна конструкция и ояден антураж от приближени се превърнаха в символ на Кремълската корупция. Като президент, Путин нападна Борис Березовски и други високопоставени живи “олигарси” и поде реформиране на съдебната система. По-рано тази година той заяви, че неговото правителство трябва да защитава своите граждани “от произвола на рекетьорите, бандитите и онези, които вземат подкупи”.

Но Путин, оказва се, може би не е дотам съвършен продавач на своята антикорупционна кампания. Нови разкрития фокусират вниманието върху един тъмен епизод от неговото минало в Санкт Петербург – град, известен на много руснаци като “престъпната столица” на страната. Обвинителният акт към един от някогашните негови бизнес-сътрудници в Западна Европа, отнасящ се до пране на пари и други измами, поражда сериозни въпроси към предишната роля на Путин в делата на една мистериозна руско-германска фирма за развитие в областта на недвижимата собственост. Компанията, която се нарича “St. Petersburg Real Estate Holding Company” (известна повече с нейната германска абревиатура “SPAG”, идваща от името “St. Petersburg Immobilien und Beteiligungen AG”), не е била подведена под отговорност. Тя отхвърля всички обвинения, но служители от разузнаванията в САЩ и Европа смятат, че е свързана с операции по пране на пари, идващи от руски мафиоти и колумбийски наркодилъри. До встъпването си в длъжността президент Путин е бил в борда на съветниците към СПАГ и, според американското, а също и според европейското разузнаване – един от директорите на тази фирма. Той е отделял повече време за нейните дела, отколкото сега Кремъл ще признае. Също така от онова време Путин поддържа близки отношения с някогашния ръководител на руските операции по линия на СПАГ, Владимир Смирнов.

Твърденията около СПАГ и Путин могат да имат своя сериозен отзвук в Европа и Америка. Следващата седмица представители на САЩ и 28 други правителства ще се срещнат в Париж, за да разгледат следния въпрос: дали да наложат санкции на Русия заради нейните опити да избегне прокарването на закон срещу прането на пари. Русия се опитва да предотврати заплахата от спешно приемане в Думата на нов закон за борбата с прането на пари. Но Нюзуик научи, че през миналата година длъжностни лица от САЩ успешно са лобирали Русия да бъде включена в международен черен списък на страните, поддържащи прането на пари. Една от основните причини, заяви бивш високопоставен американски служител, се е съдържала в пакет от разузнавателни доклади, свързващи Путин със СПАГ.

Историята се отключва през 1992 година, когато неизвестният бивш офицер от КГБ на име Владимир Путин започва да става популярен като Заместник-кмет на Санкт Петербург, отговарящ за привличането на чуждестранни инвестиции. През тази година Путин е бил част от делегация на града, която пътува до Франкфурт, финансовия център на Германия, за да провокира интерес към родния Санкт Петербург. Тогава Путин е имал възможността да се запознае с члена на делегацията, Владимир Смирнов, един прохождащ бизнесмен от Петербург, нетърпелив да намери чуждестранни партньори. Смирнов скоро убеждава група франкфуртски инвеститори да създадат немска компания, която да инвестира през руски дъщерни дружества в избрани недвижими имоти в Санкт Петербург. За онези, които изпитвали известни притеснения от безпорядъчния бизнес-климат в бившия Съветски съюз, Смирнов предлага убедителен аргумент: градската управа на Санкт Петербург – казва той – е дала твърдата си подкрепа за проекта. За да го докаже, четирима общински служители ще се присъединят към новата компания СПАГ като членове на един “консултативен съвет”, отделно от борда на директорите. Сред тези служители, според документи от германския търговски регистър, е бил и Путин.

Компанията оперира в неизвестност допреди две години, когато СПАГ попада в полезрението на САЩ и европейските разузнавателни служби. Нейното име се появява в един сондаж, осъществен от задграничната разузнавателна служба на Германия, “BND” (“Bundesnachrichtendienst”, “Федерална разузнавателна служба”, ФРС), отнасящ се до предполагаеми перачи на пари в Лихтенщайн, малкото алпийско княжество, което е печално известен данъчен рай. ФРС обвинява съоснователя на компанията, Рудолф Ритер, участвал със значителен първоначален капитал в СПАГ, в изпиране на средства както от организираната руска престъпност, така и от колумбийските наркотрафиканти. Един немски доклад на разузнаването също навежда на мисълта, че руски престъпници използват СПАГ, за да купуват имоти във вътрешността на Русия.

Преди шест седмици прокурори в Лихтенщайн и Австрия обвиниха Ритер в пране на пари. В обвинителния акт, който все още не е официално огласен, но бе предоставен на Нюзуик, се твърди, че Ритър и шепа сътрудници са изпрали повече от 1 милион щатски долара на кокаиновия картел “Кали”. Отделно от това, документът обвинява Ритер в използване на акциите на СПАГ за измама на група чуждестранни инвеститори, сред които и американци. Това води до наказателно сезиране на ФБР. (Ритер отрече обвиненията чрез своя адвокат Херман Бокел.)

След това служители на компанията омаловажиха участието на Путин в СПАГ. Франкфуртският юрист, Маркус Резе, който е председател на СПАГ, заяви, че докато Путин е бил само един от “контактите”, неговото присъствие в качеството му на нехоноруван член на консултативния съвет е било до голяма степен въпрос на “чест”. Резе заяви още, че Путин няма нищо общо с твърденията за текущите проблеми на СПАГ. Кремъл отказа да коментира участието на Путин в компанията. Но миналата година говорителят на Путин отрече президентът някога “да е работил за нея като съветник” или да му е била изплащана заплата.

Разследване на Нюзуик обаче показва, че в продължение на години Путин е бил най-малкото в постоянен, а понякога и в близък, контакт с някои от ключовите руски и чуждестранни директори на дружеството и дори е подписвал важни документи на компанията, отнасящи се до обезщетения от страна на град Санкт Петербург. Клаус-Петер Зауер, германски счетоводител, който е помогнал при основаването на СПАГ и все още е директор на компанията, казва, че той се е срещал с Путин около шест пъти – както в Русия, така и във Франкфурт. Зауер споделя, че основателят на СПАГ, Ритер, е пътувал до Санкт Петербург и се е срещнал с Путин най-малко веднъж, през 1994 или 1995 година.

Но истинският ключ към мистерията около ролята на Путин може да бъде връзката между него и амбициозния предприемач Смирнов. Според Зауер, Смирнов е използвал контактите, които е осъществил по време на това пътуване до Франкфурт през 1992 година, за да стане основен руски съосновател и управителен директор на СПАГ за нейните операции в Санкт Петербург. Зауер казва, че Смирнов се е срещал редовно с Путин, като накрая е станал “доста близък” с бъдещия руски президент. (Руски източници информираха Нюзуик, че Смирнов и Путин са били достатъчно близки, за да си купят заедно вили в околностите на Санкт Петербург и все още да са техни притежатели.) Документи на компания СПАГ, получени в Нюзуик от германския търговски регистър, показват, че през декември 1994 година Путин е подписал клетвена декларация от името на Санкт Петербург за даване право на глас на Смирнов по отношение на 200 акции от компанията, принадлежащи на управата на града.

След това, през август 1996 година, Путин прави нещо, което изглежда е било от по-голяма полза за Смирнов. От името на града, Путин подписва указ, с който предоставя на бензиновата компания, собственост на Смирнов и наречена “ПTK” (“Petersburg Fuel Company”), фактически монопол върху продажбите на бензин на дребно в града, включително и изгодни договори за доставка на петролни продукти за огромния парк от петербургски линейки, милиционерски автомобили, автобуси и таксита. Руски източник съобщава, че един от роднините на Путин, петербургски адвокат, именуващ се Виктор Хмарин, е основен акционер в бензиновата компания на Смирнов. В края на миналата година Путин се разплати със Смирнов по начин, който може би е най-добрият жест на любезност: покани го в Кремъл, за да се присъедини към Дирекцията по вътрешни работи от кабинета на Президента, където Смирнов сега отговаря за огромния портфейл с недвижими имоти от комунистическо време. Същият кремълски отдел е обвързан в дълбочина с предполагаеми подкупи и ответни скандали, опетнили администрацията на Елцин.

Служители от СПАГ и Санкт Петербург предполагат, че Смирнов е този, чрез който компанията се е свързала с определени, споменавани в публичното пространство, руски гангстери. Според съоснователя на СПАГ, Зауер, един от партньорите на Смирнов в неговия бизнес с петролни продукти е колоритен, еднорък местен екземпляр, именуващ се Владимир Барсуков. Основна фигура от ресторантьорския бизнес, както и от казино-индустрията на Санкт Петербург, Барсуков е популярен като глава на едни от най-мощните криминално-организирани бандити в Русия, известни като Тамбовската група. Руските фирмени досиета показват, че от ноември 1999 година Барсуков е бил регистриран като директор на едно от най-важните дъщерни дружества на СПАГ, за което е съществувал план то да развие в продължение на години търговски и бизнес център на главния булевард в Санкт Петербург, Невски проспект. (Барсуков не откликна на поканата за интервю.)

Няма доказателства, че Путин някога е получавал пари от СПАГ. Длъжностни лица от САЩ казват, че те вярват в следното: може би Путин е помогнал на СПАГ, очаквайки бъдещо политическо съдействие от някои влиятелни руски поддръжници на компанията. Дали тези изявления ще имат въздействие върху домашната политическа съдба на Путин остава да се види. Но Путин вече си създаде достатъчно мощни врагове – като Борис Березовски и колегата му в изгнание, олигарха Владимир Гусински, който ще бъде много щастлив, ако се експлоатира скандалът с Мистър Клийн.

Нека тук бъде напомнено: този текст е публикуван през 2001 година.

Нека бъдат припомнени и думите на Юрген Рот:

“Във всички подобни случаи е било достатъчно някой да извърши и най-дребно прегрешение, за да се появи донесение във ФСБ: къде и как се е случило то. Трудно е човек да си помисли, че на Путин не му е било известно какво се е правело с парите на СПАГ, че зад всичко това са стояли престъпници – тоест, класически мафиоти.”

АЛЕКСАНДЪР ЛИТВИНЕНКО: А аз дори не говоря за това как Путин е заловен да краде метали и финанси – още в началото на 90-те години в Санкт Петербург.

ДИКТОР (зад кадър): Беше зимата на 91-ва – 92-ра година. Зима отчаяна, зима на границата на гладния бунт. За първите десет декемврийски дни в Петербург не бе постъпил нито един килограм месо. 5-милионният град бе в тревожно очакване.

ВЛАДИМИР ПУТИН: Това бе тежко време. Ние се решихме дори на това: да размразим стратегическите запаси – разбира се, с разрешението на Центъра, на федералния Център. Но... стигнахме до последната банка с консервирани храни... всичко отиде по лавиците.

АНАТОЛИЙ СОБЧАК: Градът се оказа лишен от всички... вече десетилетия формирали се потоци от стоки и продоволствени източници, източници за снабдяване с хранителни стоки. Градът се оказа откъснат от възможността да доставя месо, масло, хляб и прочее, и прочее, и прочее. Не можеше да се допусне всичко това да доведе 5-милионния град до нов глад. Трябваше да се вземат решения при такива едни скоротечни обстоятелства, критични обстоятелства – като на война. И това, че тогава успяхме да се справим с тези обстоятелства, стана възможно само чрез Германия и американските бази в Германия. Благодарение на хуманитарната помощ от немското правителство, можахме да докараме стотици хиляди тона продоволствия.

АНДРЕЙ НЕКРАСОВ (зад кадър): Пролетта на 1992 година. В изпълнение на решение, взето от градския съвет, депутатска група извършва разследване във връзка с дейността на Комитета за международни и външни връзки на Кметството. Докладът на депутатската група и решението на Президиума на градския съвет бяха публикувани, но впоследствие изчезнаха, дори от интернет. Копие от този доклад ми предаде Саша Литвиненко.

Бележка 10 (пространна).

По-нататък камерата пробягва върху фрагменти от документи, показващи дати, печати, подписи, изводи, предложения и решения. Тези кадри са последвани от разговор във влак, воден между репортер и негов спътник, който коментира с недостатъчно отчетлива дикция отделни документални данни, видимо държейки в ръцете си 19-те страници на споменатия доклад.

За щастие, днес този доклад може да бъде открит в интернет. Независимо от недоброто графично качество на някои негови страници, дешифрирането и преводът се оказват осъществими. Вероятно, с цел изработване на възможно най-голям брой екземпляри от първоначалната му версия, документът е бил печатан върху пилюр, при това – двустранно. В резултат, при копирането се е получило напластяване на текстовите фрагменти от двете страни на всеки лист. Така или иначе, те са за предпочитане пред няколкото секунди филмови кадри.

Уточнения.

Върху показаните тук сканирани страници на доклада бе извършена следната редакционна намеса: бе увеличен графичният контраст и бе намален размерът им. Както ще се забележи, някои страници са снимани без да са прецизно ориентирани по вертикал и хоризонтал. Това положение бе запазено непроменено.

Не е изключено, големи части от документа да се възприемат като излишно натоварващи настоящата публикация с подробности. От друга страна, всеки показ на текстови извадки може да провокира усещане за нечия тенденциозна филтрираща намеса. В същото време не е безполезно читателят да се докосне до някои страни от кухнята на съвременната руска действителност (дори и само поради възможността да констатира определени паралели с нашата.) Ето защо в началото са показани няколко цели последователни страници, след което погледът се фокусира само върху определени фрагменти, в които преди всичко се среща името на Владимир Путин или се описват разкрития, отнасящи се до него. Такива места са подчертани с отличаващ ги цветен фон. По същия начин е отбелязано и името на оглавявания от него "Комитет по международни и външни връзки" към Кметството на Санкт Петербург.

Преминаването през текстове надолу може да бъде затруднено поради спецификата на някои третирани административни, правни и търговски положения. Като цяло, в документа се разглежда осъществяването на следната процедурна схема: Правителството на Руската федерация определя конкретни квоти от суровини, след което някои фирми получават лицензи за търговски операции с тях, като продаването им се обвързва с бартерни договори за ответен внос на продоволствени стоки.

Стилът на доклада показва чести повторения на еднакви словосъчетания. Далеч нерядко те са разположени в непосредствена близост. Може да се допусне, че с това е било търсено еднозначно тълкуване на поднесеното съдържание и избягване на смислови недоразумения. Тази стилова характеристика е запазена в превода.

към решение № 88

ОТЧЕТ

на Работната група депутати

от Комитета по международни и външни връзки и Постоянните комисии по продоволствието, търговията и сферата на битовите услуги към санктпетербургския Градски съвет на народните депутати във връзка с разпределението на квоти и лицензи за износ и внос на стоки от и към територията на Санкт Петербург

Решение № 22 на ХІІІ сесия на Градския съвет от 10-ти януари 1992 година, озаглавено “За задачата на Президиума, на Комитета по международни и външни връзки (КМВВ)  и на Постоянните комисии към Градския съвет” (приложение 1), бе прието във връзка с: продължаващото влошаване на снабдяването с продоволствия за населението на Санкт Петербург, отсъствието на информация за изпълнението на Указа на Президента и Постановлението на Правителството на Русия, отнасящи се до външно-икономическите дейности, и отсъствието на отговори от страна на Кмета на Санкт Петербург на депутатски искания за разяснения по въпросите на лицензирането, на обемите продукти по договорите, сключени въз основа на бартерни операции, както и на основанията за техните доставки (приложение 2).

1. История на проблема.

1.1. Още през септември 1991 година на Заместник-кмета бе поставен от Комисията по продоволствието въпросът за необходимостта от получаване на общи лицензи за провеждане на бартерни операции с цел закупуване на провизии. Още тогава бе ясно, че през зимния период в Санкт Петербург ще се създаде критично положение с продоволствието. Освен това, градът имаше реална възможност да сключи през месец септември договори с немски фирми за картофи и месо по цени, по-ниски от световните. Във връзка с това Марина Салие информира Заместник-кмета, Вячеслав Шчербаков, за резултатите от своята командировка в Германия. Но до декември не бяха предприети реални стъпки за получаване на квоти и лицензи.

1.2. През декември 1991 година Комисията по продоволствието бе известена от неофициални източници, че с решение на Правителството на Руската федерация на Санкт Петербург са отделени квоти за определени видове ресурси за закупуване на продукти от чужбина. Отсъствието на официална информация по този така важен въпрос доведе до неговото поставяне по време на сесията на Градския съвет и до приемането на съответното решение.

В процеса на изпълнение на задачата, поставена от ХІІІ сесия на Съвета на депутатите, групата изясни следното:

1.2.1. По решение от 21-ви ноември 1991 година (Протокол № ЕГ-2-2), взето на съвещание при Заместник-председателя на Правителството на Руската федерация, Егор Гайдар, на Санкт Петербург и на Ленинградска област са били отделени за износ 100 000 тона дизелово гориво за закупуване от чужбина на хранителни продукти. Проучването на този въпрос вървеше по линия на Комитета за икономическо развитие към Кметството (с председател др. Георгий Хижà). Реализацията на петролните продукти бе възложена на производственото обединение “Киришнефтеоргсинтез”, което фактически си присвои заделените ресурси, “отчитайки” ги като тяхна планова експортна доставка, без да приведе средствата на града и областта.

1.2.2. С разпореждане на Правителството на Руската федерация (№ ЕГ-5-00931) от 9-ти януари 1992 година, по молба на КМВВ, на Санкт Петербург и на Ленинградска област са били отделени нови квоти за експорт на материални ресурси, също за закупуване на продоволствия от чужбина (приложение 3а). При това, молбата на КМВВ е била справедливо мотивирана с факта, че “понастоящем Кметството в Санкт Петербург няма нито един договор и фондово известие за международни доставки на продоволствени стоки от първа необходимост” и че “единствено възможен източник за постъпления на продоволствия в региона през януари-февруари 1992 година могат да бъдат доставки от внос”. В обръщението не се споменава нищо за квотите, отделени в съответствие с решението от 21-ви ноември 1991 година.

към решение № 88

– 2 –

1.2.3. Издаването на лицензи за отделените ресурси се е осъществявало от КМВВ към кметството на Санкт Петербург – действия, които се явяват грубо нарушение на Постановление № 90 на Правителството на Руската федерация “За лицензирането и определянето на квоти за износ и внос на стоки (дейности, услуги) на територията на Руската Федерация през 1992 година” от 31-ви декември 1991 година.

2. Работа на групата депутати от Комитета по международни и външноикономически връзки и Комисиите по продоволствието, търговията и сферата на битовите услуги.

2.1. В съответствие с решението на ХІІІ сесия, при съдействието на Председателя на Съвета и Заместник-представителя на Президента на Руската федерация в Санкт Петербург и Ленинградска област, Комитетът и Комисиите извършиха следната работа:

2.1.1. На 14-ти януари 1992 година бе проведено съвместно заседание на Комитета и Комисиите, на което бе изслушано съобщение от др. В. В. Путин. След обсъждане бе прието решение (приложение 4). По-нататък основната работа по изпълнение на поставената от сесията задача се осъществи от депутатите Юрий Гладков и Марина Салие.

2.1.2. До КМВВ към Кметството и до митническите служби на Санкт Петербург бе отправена серия питания от страна на Председателя на Съвета Александър Беляев (приложения 5-9).

2.1.3. Към Заместник-главния прокурор на Санкт Петербург бе насочено “Виждане” от страна на Председателя на Комисията по продоволствието, народния депутат на Руската федерация и на Петербургския градски съвет, Марина Салие (приложение 10).

2.1.4. От Заместник-представителя на Президента на Русия в Санкт Петербург и Ленинградска област, Фьодор Шкруднев, бяха насочени питания към Председателя на КМВВ към Кметството, др. В. В. Путин (приложение 11).

2.1.5. Бяха събрани документи по въпроса (раздел 3), бе осъществен анализ върху тях (раздели 4-6).

2.1.6. Бяха анализирани издадените от КМВВ лицензи за експорт на стоки по някои от сключените договори, бяха проведени разговори със Заместник-председателя на КМВВ, др. Александър Аникин и с други сътрудници на КМВВ.

2.1.7. Бе проведена серия от консултации с редица експерти от областта на външноикономическата дейност, юристи и други специалисти. Бяха получени заключенията на четирима експерти (приложения 12-15) относно сключените от КМВВ към Кметството договори №№ 1, 3-9, 11 за осъществяване на бартерни операции по обезпечаването на Санкт Петербург с продоволствия. Експертите пожелаха техните имена да не бъдат огласявани. Към това ги принуждава създалата се обстановка в сферата на външноикономическата дейност. Компетентността на експертите не предизвиква у авторите на този отчет никакви съмнения.

2.1.8. Бяха проведени консултации с Упълномощения от Комитета за външноикономически връзки на Руската федерация, отговарящ за Северозападния район, Анатолий Пахомов, с началника на санктпетербургската митница, В. Г. Степанов, със сътрудника по борба с контрабандата към санктпетербургската митница, А. П. Упинин.

2.2. Специално трябва да се отбележи, че оперативната работа на депутатите, както това го изискваше ситуацията, доколкото ставаше въпрос за снабдяването на населението с продоволствия в условията на криза, бе възпрепятствана от КМВВ към Кметството, който не представяше своевременно или изобщо не представяше на разположение на депутатите необходимите документи.

Така например, независимо от факта, че на 13-ти януари 1992 година Председателят на Съвета посочи в свое питане, адресирано до др. В. В. Путин (приложение 5), необходимостта той “да представи изчерпателна информация и пълния комплект документи” за съвместното заседание на Комитета и Комисиите (тоест, на 14-ти януари 1992 година), на това заседание бе представена само кратка Справка (приложение 16). След заседанието др. В. В. Путин представи само част от договорите и, въпреки двете

към решение № 88

– 3 –

повторни запитвания от страна на Председателя на Съвета (от 16-ти януари 1992 година и от 6-ти февруари 1992 година, приложения 6 и 7), на първото от тях писмен отговор изобщо не бе получен, а останалите материали (копия на лицензите, сертификати, договори с фирмите “Фивекор” и “Тамиго”) така и не бяха представени от сътрудниците на КМВВ*. Отговорът на запитването от страна на Председателя на Съвета от 6-ти февруари 1992 година, предоставен от Заместник-председателя на КМВВ др. А. Г. Аникин (приложение 31), се явява безсъдържателен, формален отговор и главно – фактически представлява отказ за предоставяне на копия от лицензи и споразумения. Преди това др. В. В. Путин мотивира този отказ с позоваване на необходимостта от спазване на търговската тайна. Подобна обосновка се явява несъстоятелна, защото: първо, народните депутати имат право на достъп до всички документи и, второ, нито един от представените договори – в тяхната цялост или дори само в определени техни части – не съдържа раздели, предвиждащи конфиденциалност на сключените сделки или каквото и да било друго, което може в действителност да бъде интерпретирано като търговска тайна.

Предоставянето на копия от лицензи, споразумения, сертификати, пълен комплект договори фактически бе отказано и на Заместник-представителя на Президента Ф. Ю. Шкруднев (приложения 11а, 33).

Отговорът на А. А. Собчак на депутатското запитване от страна на М. Е. Салие (приложение 34), постъпило в канцеларията на санктпетербургския градски Съвет на 13-ти януари 1992 година, има формален характер и не съдържа отговор на двата основни въпроса в депутатското питане: какъв е механизмът за реализация на лицензите, за какви конкретни продукти и обеми са сключени споразуменията? Поради това, че до 23-ти януари 1992 година Комитетът и Комисиите не разполагаха с необходимите за анализа материали, М. А. Салие, в качеството ù на народен депутат на Русия, отправи свое “Виждане” до Заместник-главния прокурор на града, В. Д. Болшаков (приложение 10). Това също не даде положителен резултат (приложение 35). Прокуратурата на града не само не съдейства за по-бързото получаване на материалите по депутатското питане и по обръщението на Председателя на Съвета, но изпрати отговор не по зададения въпрос, възбуждайки производство за административно правонарушение по адрес на началника на Секретариата в Кметството, др. В. А. Голубев (приложение 36), което нямаше никакво отношение към разглеждания въпрос (приложение 37). Подобна “обърканост” в действията на градската прокуратура при решаването на един най-важен за живота на населението от Санкт Петербург въпрос се явява не само недопустим акт, което е очевидно, но изисква, по наше мнение, специално внимание от страна на Комисията на градския Съвет по въпросите на законността.

От наличните материали стана ясно, че – съгласно предоставените договори – сроковете за предаване на споразуменията с чуждестранните фирми за провеждане на бартерни операции (с изключение на договорите №№ 3, 6, 8 и 10) са изтекли през януари 1992 година, поради което КМВВ нямаше никакви основания да отказва тяхното предоставяне.

По такъв начин, анализът на ситуацията, оформила се около експортно-импортните операции по осигуряване на населението от Санкт Петербург с продоволствия, бе съществено затруднен от отговорните сътрудници в Кметството на града: др.др. В. В. Путин и А. Г. Аникин, които грубо и нееднократно нарушиха закона “За статуса на народния депутат...”.

________________

* Договорът с фирма “Фивекор” бе получен по-късно чрез Ф. В. Шкруднев, а копието на лиценза – чрез А. П. Пахомов.

към решение № 88

– 4 –

3. Списък на документите, по които се проведе анализът.

3.1. Разпореждане на Правителството на Руската федерация № ЕГ-5-00931 от 9-ти януари 1992 година (приложение 3).

3.2. Справка “За състоянието на работата по издаване на лицензи за осигуряване на града с продоволствия” (приложение 16).

3.3. Копия на договори между КМВВ към Кметството и руски фирми и копие на договор (споразумение) между руска и финландска фирма (приложения 17-30) за осъществяване на бартерни операции по осигуряване на Санкт Петербург с продоволствия.

3.4. Отговор на Заместник-председателя на КМВВ др. А. Г. Аникин и началника на санктпетербургската митница др. В. Г. Степанов на питания от страна на А. Н. Беляев от 6-ти февруари 1992 година (приложение 31, 32).

3.5. Копия на отговора на Заместник-председателя на КМВВ към Кметството, А. Г. Аникин, на питането от Заместник-представителя на Президента, Ф. Д. Шкруднев, с приложения, включващи списък на организациите, получили бартерни лицензи, и тръжните условия, както и писмо на А. Г. Аникин до Началника на Северозападното управление за митнически контрол на Руската федерация, В. Б. Бобков (приложение 33).

3.6. Отговор на А. А. Собчак на депутатско питане от страна на М. Е. Салие (приложение 34).

3.7. Отговори на Заместник-прокурора на града, др. Н. П. Дудин, на “Виждане”-то, депозирано от М. Е. Салие (приложения 33, 36, копие от отговора на др. Н. П. Дудин до началника на Секретариата на санктпетербургския градски Съвет, др. И. И. Кравченко (приложение 37).

3.8. Копие на писмото от Заместник-председателя на Правителството на Руската федерация, Е. Т. Гайдар, по повод въпроса за издаването на лицензи (приложение 38).

3.9. Копие на писмото, изпратено от Началника на Управлението по организацията на митническия контрол към Държавния митнически комитет на Руската федерация, А. Г. Васильов, до Заместник-началника на Северозападното управление за митнически контрол на Руската федерация, А. В . Козлов: “За лицензите, издавани от КМВВ към Кметството на Санкт Петербург (приложение 39).

3.10. Копие на писмото от Началника на Северозападното управление за митнически контрол на Руската федерация, В. Б. Бобков, от 29-ти декември 1991 година № 11-09/1219 (приложение 40).

3.11. Преписка между КМВВ към Кметството и митническите служби (приложение 41).

3.12. Копие на писмо от Пълномощника на Комитета за външноикономически връзки на Руската федерация, отговарящ за Северозападния район, А. П. Пахомов, до Председателя на Комитета за външноикономически връзки на Руската федерация, П. О. Авен (приложение 42).

3.13. Копие на писмо № 842 от Кмета на Санкт Петербург, А. А. Собчак, до Заместник-председателя на Правителството на Руската федерация, Е. Т. Гайдар, от 27-ми януари 1992 година (приложение 43).

3.14. Разпореждане № ЕГ-5-03444 на Правителството на Руската федерация от 28-ми януари 1992 година (приложение 43а).

3.15. Копия на лицензи (приложения 44-60).

4. Фактически анализ на материала.

4.1. Относно несъответствието между данните от справките, предоставени от др. В. В. Путин на 14-ти януари 1992 година (приложение 16), и данните от договорите за провеждане на бартерни операции с цел осигуряването на Санкт Петербург с продоволствия, получени на 15-ти януари 1992 година (№№ 1, 3-9, 11) и в първата половина на февруари чрез посредничеството на Ф. Д. Шкруднев (№№ 2, 4а, 10, 12).

4.1.1. В Договор № 1 (приложение 18) обемите на продоволствените доставки по всяка позиция (месо, захар, картофи) са 300 000 тона, в Справката – 100 000 тона. Наказателните санкции според Договора (т. 5): “В случай на неизпълнение от страна на концерна на ангажиментите по доставката на продуктите през І тримесечие и в случай на ФАКТИЧЕСКА доставка в количество, ПО-МАЛКО ОТ 100 000 тона ПО ВСЯКА ПОЗИЦИЯ, Концернът ще изплати на Комитета

към решение № 88

– 5 –

глоба в размер на 2% от стойността на недоставеното количество от всяка позиция – тоест, 28 100 000 рубли.” В Справката се предвижда друга мярка: “В случай на неполучаване до 14-ти януари 1992 година на потвърждение за начало на продоволствените доставки лицензът ще бъде отнет.” Освен това, сред договорите, получени чрез Ф. Д. Шкруднев, се намира договор (№ 1а), също отнасящ се до издаване на лиценз за 150 000 тона петролни продукти от компания “Невски дом” (приложение 17), който договор не е посочен в Справката. Както следва от други документи, лицензът е бил издаден по Договор № 1а.

4.1.2. В Договор № 2 (приложение 19), сам по себе си представляващ (...) контракт между руска фирма (“Фивекор”) и чужда фирма (“Пасено ОУ”, Финландия) за осъществяване на бартерни операции, е предвидена доставка на 200 000 куб.м. дървен материал. Няма договор между КМВВ към Кметството и фирма “Фивекор”, а в Справката са посочени 50 000 куб.м. дървесина и дървен материал. В Договора е предвидена доставка на детски храни, а в Справката – детски храни и сухо мляко. Срокът за доставка в Договора е в рамките на цялата 1992 година (средно по 18 700 кг. на месец), а в Справката – І тримесечие на 1992 година.

4.1.3. В Договор № 3 (приложение 20) асортиментът на доставката е: месо, мазнини (растителни и животински), захар, лимони, портокали, какао на зърна, сухо мляко, а в Справката – само месо.

4.1.4. Договор № 4 с фирма “Сансуд” (приложение 21), посочен в Справката и нямащ точна дата, предвижда издаване на лиценз за 25 500 куб.м. дървесни материали от хвойнови видове срещу доставка в Санкт Петербург на растително масло. Той е дублиран с Договор № 4а с фирма “Интерууд” (приложение 22), който – независимо от датата на подписването (9-ти януари 1992 година) – не е включен в Справката. Договор № 4а предвижда издаване на лиценз за 25 500 куб.м. дървесни материали от хвойнови видове, но при друг асортимент на продоволствените доставки (месо, масло, захар, лимони, портокали, какао на зърна, детски храни).

4.1.5. В Договор № 5 (приложение 23) асортиментът на доставките е: говеждо месо, свинско месо, мазнини (растителни и животински), захар, сухо мляко, детски храни (по съгласуване с Комитета), при срокове на доставка: януари-февруари – 10%, март – 15% от сумата, използвана за закупуване на продоволствия; в Справката присъства само говеждо и свинско месо: януари – 10%, февруари – 15%.

4.1.6. В Договор № 6 (приложение 24) и № 10 (приложение 28) асортиментът на доставките е: мазнини (растителни и животински) и сухо мляко, сроковете на доставка – февруари 1992 година (без да са договорени каквито и да било особени условия); в Справката сухото мляко отсъства, а сроковете са: І-ІІ тримесечие (при това, предоставено е право и за предсрочна доставка).

4.1.7. В Договор № 7 (приложение 23) асортиментът на доставките е: детски храни и (по съгласуване с Комитета) месо, мазнини (растителни и животински), захар, лимони, портокали, при срокове: до 1-ви март 1992 година; в Справката – само детски храни, при срок: І тримесечие.

4.1.8. В Договор № 8 (приложение 26) обемите на материалите, по отношение на които е предвидено издаването на лиценз, както и обемите на продоволствията и сроковете на тяхната доставка, не са указани, издаването на лиценз за цимент не е обвързано с договор. Като цяло, Договорът предвижда “бартерна сделка – обмен на дървесни материали срещу хранителни стоки”. В същото време в Справката са посочени: 40 000 куб.м. дървесни материали, 20 000 тона цимент срещу 200 000 тона фуражно зърно (като необходими за птицефермите и животните за разплод), срокове: І-ІІ тримесечие на 1992 година.

4.1.9. В Договор № 9 (приложение 27) асортиментът на дървесните материали е посочен, в Справката той не е указан.

към решение № 88

– 6 –

4.1.10. В болшинството договори (1а, 3-6, 8-10) отсъстват данни за обемите на закупуваните продоволствия. В Справката те са посочени във всички случаи. Съпоставката на данните от договорите, в които са посочени сумите на валутните приходи, постъпващи за закупуване на продоволствия, а също и стойността на продоволствията, според данните от Справката по обеми на продоволствията, свидетелства за това, че (според тези данни) няма да бъдат доставени продоволствия за града на сума от около 11 500 000 щатски долара (таблица 1). От цялата сума на валутни приходи за продоволствия по договори №№ 3-6, 9, 10 това представлява 43,7%.

(Тук следват данни в обобщен табличен вид, които доказват направения извод.)

4.2. Разминаванията между отговорите на питанията, поставени от М. Е. Салие, А. Н. Беляев и Ф. Д. Шкруднев, от една страна, и договорите, лицензите и останалите

към решение № 88

– 7 –

документи, от друга, се отнасят до:

– фирмите-посредници, с които КМВВ е подписал договори; така например, оказа се, че фирма "Невски дом" не фигурира в Справката, но според данните от приложения 31 и 33 лицензът е издаден именно на тази фирма;

– отговора на Кмета на града, др. А. А. Собчак, даден на депутатското питане от страна на М. Е. Салие (приложение 34); така, в отговора от 9-ти януари 1992 година се казва, че са издадени лицензи за цимент (20 000 тона) и за дървесни материали (40 000, без да е посочена мерна единица) с цел обмен срещу фуражно зърно за областта, а съгласно Справката (приложение 16) подобен вид бартерна доставка трябва да бъде осъществена от “Ленобизпълком”; при това Договорът с Външноикономическата агенция на “Ленобизпълком” е подписан едва на 10-ти януари 1992 година и, освен всичко друго, не предвижда издаване на лиценз за цимент, а лицензът за 40 000 куб.м. дървесни материали е издаден едва на 14-ти януари 1992 година (приложение 54);

– безпрецедентното разминаване между датите, на които са подписвани договори, и издаване на лицензи; така, Договор № 1а с “Невски дом” е подписан през януари 1992 година (точна дата не е посочена), а лицензът е издаден на 20-ти декември 1991 година (приложение 44); контрактът между фирмите “Фивекор” и “Пасено ОУ” е подписан на 11-ти януари 1992 година, а лицензът е издаден на 26-ти декември 1991 година (приложение 43);

– остатъците от обеми за дървесните материали, които е невъзможно да бъдат изчислени поради различия в основните документи (договори) и така нататък.

Като цяло, става очевидно ясно, че посочените разминавания в документите, по които се осъществяваше анализът, не могат да бъдат обяснени единствено с безпрецедентната небрежност и безотговорност, с която са се отнесли др. др. А. А. Собчак, В. В. Путин и А. Г. Аникин при представянето на отговори по повод питанията на депутатското тяло. Точно така, както и в отказа да се представи целия пакет от документи по въпроса, с разследването на който се занимаваше депутатската група, тези несъответствия са свързани с намерението да се скрие истинското положение на нещата, да се затегне и обърка разследването в серия от безкрайни кръстосани проверки.

Нататък следва юридически анализ на предприетите действия, обект на проучването. Изводите са стъписващи: всевъзможните форми на "договори", "споразумения", "контракти" се отличават с "изключителна правна неопределеност"; не се разбира дали те се отнасят до покупко-продажба, до посредничество, до изпълнение на поръчка или до комисионна дейност. В един и същ документ "контрагентът на Комитета по международни и външни връзки към Кметството" се оказва и "доставчик" и "получател"?! Повечето от въпросните "фирми-контрагенти" не са "нито доставчици на материални ресурси, за които всъщност получават лицензи, нито – още по-малко – доставчици на продоволствени продукти"!? Това е водело до абсурдни договорни клаузи, по силата на които "Комитетът" поема върху себе си ангажимента "да съдейства в търсенето на партньори за провеждане на бартерни сделки или продажба на ресурси", за което всъщност е сключен един или друг договор с една или друга фирма?! Sic!

Работната група установява, че все същият Комитет по международни и външни връзки към Кметството в Санкт Петербург не е имал никакви предоставени му пълномощия да издава лицензи за отпускане на суровини и да сключва договори за доставка на продоволствия, доколкото със съответно Постановление на руското Правителство това е вменено като задължение на Комитета за външноикономически връзки на Руската федерация и на неговите пълномощници по икономически региони. (А нито Владимир Путин, нито оглавяваният от него "Комитет" са били признавани за такива "пълномощници".)

към решение № 88

– 9 –

Намесата на депутатите и действията на митницата доведоха до изясняване на ситуацията от страна на Заместник-председателя на Руската федерация, Е. Т. Гайдар (приложение 39), и на Началника на Управлението по организацията на митническия контрол на Държавния митнически комитет на Руската федерация, А. Г. Васильов (приложение 40), от които еднозначно следва, че “на който и да било друг държавен орган или организация (освен на Комитета за външно-икономически връзки на Руската федерация) не е предоставяно право да издават лицензи”.

По такъв начин, самият факт, че КМВВ към Кметството на Санкт Петербург, игнорирайки Постановлението на Правителството на Русия, е превишило своите правомощия по въпроса за издаването на лицензи, доведе до неизпълнимостта на всички договори – във всеки случай, най-малкото в установените срокове.

Понастоящем оформлението и издаването на лицензи се осъществява от Пълномощника на Комитета за външно-икономически връзки на Руската федерация за Северозападния район, А. П. Пахомов (...) (приложение 61).

Трите приведени по-горе факта са напълно достатъчни за напълно обоснованото заключение относно отсъствието на компетенции от страна на ръководството на КМВВ към Кметството в Санкт Петербург при решаването на поверените им въпроси и за срива на продоволствените доставки в Санкт Петербург през януари-март 1992 година, което (решаването на възникналите въпроси) се е очаквало от Правителството на Руската федерация при отпускането на квоти.

В действията на др. В. В. Путин и на А. Г. Аникин обаче се вижда не само некомпетентност. Покрай приведените факти, за това свидетелства и анализът на договорите и лицензите.

Анализът на договорите и лицензите води до зашеметяващи изводи: документи без задължително изискуеми реквизити (подписи, печати, дати), документи, препращащи към приложения, които не съществуват, неверни изчисления (например, 1 452 000 DEM за 7 килограма скандий, вместо 7 х 72,6 DЕM за килограм = 508,2 DEM. Sic!), липса на информация за производителя и произхода на експортните стоки, липса на информация за техния получател, липса на регистрационни номера на издадените лицензи, липса на информация за вида на лиценза, както и за неговия срок, отсъствие на клаузи за неустойки при неизпълнение на договорните условия, отсъствие на данни за количествата договорени стоки, отсъствие на банкови гаранции за много контрагенти по договорите, отсъствие на текстове, уреждащи начините за разрешение на евентуално възникнали спорове, отсъствие на текстове, поставящи приложенията към договорите в качеството им на неизменна тяхна част (условие, позволяващо и едната, и другата, а и двете страни "да загубят" в някакъв момент всеки документ, който се е превърнал в неудобен), впечатляващи различия при определянето на евентуално дължимите неустойки (факт, навяващ на мисълта, че в това отношение е бил прилаган недопустим произвол), отсъствие (в някои случаи) на изрично упоменаване на вида валута, в която биха се изплащали евентуални санкции...

И така нататък, и така нататък...

И всичко това, без да се налага изрично да се посочва, че огромната част от така кампанийно произведената документация е извън каквото и да било съответствие с конвенциите на ООН за международни договори по "покупко-продажба", както и на собствено руските закони в тази област. А Председателят на КМВВ към Кметството на Санкт Петербург е имал – освен своите КаГеБе-квалификации – и диплома за завършено висше юридическо образование!

Икономическите и чисто технически въпроси, които се оказват повдигнати от Работната група, са не по-малко удивителни. Дори да бъдат подминати такива факти, като сключването на "договори" с фирми, чиито ръководители са близки до високопоставени лица в Санкт Петербург, като попадането в тази "златна вихрушка" на фирми, създадени броени дни преди нейния таен старт, като изолирането на компании с опит и сериозен финансов ресурс, като споменатото отсъствие на експортни цени (примерно, за петролни продукти, за особено чист алуминий, за мед)... остават много констатации, които водят единствено към изводи, свързани с осъществяването на корупционни практики в особено големи мащаби. За здравия разум изглежда немислимо, примерно, да отсъстват указания за "местоназначението на доставките" и за "процедурата по приемане на стоките". Не по-малко абсурдна изглежда идеята срещу експорт на 150 000 тона петролни продукти да се закупят 300 000 тона месо, при положение че за последното би била необходима около 10 пъти по-голяма сума! Самото доставяне на такова количество – при това, концентрирано в І тримесечие на 1992 година – би поставило, според членовете на назначената комисия, пред невъзможност транспортният и складов капацитет на града. А в същото време са се "договаряли" и други подобни обеми.

Един конкретен пример.

към решение № 88

– 16 –

6.6.2. Договор № 11 (Акционерно общество “Джикоп”)

 Договорът е сключен с фирма, регистрирана едва в края на октомври 1991 година и имаща уставен капитал от само 100 000 рубли (според договора, стойността на металите, за които е издаден лиценз, възлиза на 5 924 302 DEM). Основният акционер е гражданин на Германия.

В съответствие с договора, санкциите за неизпълнение са нищожни; в приложение 1 е допусната серия от груби грешки, приложение 2 (с номенклатурата на договорените за доставка продоволствени стоки) отсъства, страниците на Договора не са скрепени с подписа от представител на фирмата-контрагент, върху самия договор липсва печат на КМВВ към Кметството. В лиценза са обединени в една група метали (тербий, церий, итий, скандий), разликата в цените на които, дори според данните от самия договор, се колебаят, примерно, между 200 000 и 160 DEM.

към решение № 88

– 17 –

Оценката на стойността на металите (предимно редки земни елементи) вероятно е дадена при отчитане на сведенията, предоставени от представители на външноикономическото обединение “Радиоекспорт”, на Радиевия институт (приложение 37), а също и на фирма “Интерууд” (приложение 62).

Сравнителният анализ на посочените в договора цени на съответния рядък земен метал с цените на този метал според експертна оценка, отчитаща формиралите се пазарни цени на дадения рядък земен метал (таблица 3), показват криминалния характер на условията по Договор № 11, основан на значителното ниво на дъмпинг (значително занижение на продажната цена) при продажбата на редки земни метали на западния пазар. В три от осемте позиции (ниобиев петоокис, тантал и цирконий) нивото на договорените цени съответства на средните световни пазарни цени. По останалите позиции договорените цени са рязко занижени: за ниобия, предназначен за електрически цели – 7 пъти, за церия – 10 пъти, за тербия и итрия – 20 пъти, за скандия – около 2000 пъти. Подобно занижение на цените би могло да доведе до загуба в размер около 14 000 000 DEM (таблица 3). Възможна е известна корекция на оценките след представяне за целите на анализа на копия от контрактите и сертификатите към тях, които така и не бяха предоставени на разположение на работната група, независимо от нееднократните искания, отправени до КМВВ към Кметството.

Като се отчете фактът, че дееспособността на фирма “Джикоп” би трябвало да бъде подложена на възможно най-сериозно съмнение, че санкциите по Договора са нищожни, напълно допустим е вариант на самоликвидация на фирмата (след извозването на металите зад граница) и потъване на всички приходи по сметки в чуждестранни банки.

Работната група по разследването на случая с външнотърговската "треска" в Санкт Петербург от края на 1991 и началото на 1992 година прави множество изводи относно работата на КМВВ, неговото ръководство, и в частност, на "другаря" Владимир Путин. Покрай обилието от примери, показващи груби закононарушения и отсъствие на елементарна способност за организиране на широкомащабни спасителни дейности, е подчертана "особената заинтересованост", прозираща в "действията на председателя на КМВВ, др. В. В. Путин и неговия заместник др. А. Г. Аникин" по отношение на "определени фирми и лица", както и "пълната некомпетентност, граничеща с недобросъвестност", "безпрецедентната небрежност и безотговорност", проявена от все същите високопоставени служители.

Накрая докладът завършва с пет препоръки.

към решение № 88

– 19 –

8. Препоръки.

8.1. Да бъдат предадени в Прокуратурата на града материалите, подготвени от работната група.

8.2. Да бъдат отстранени В. В. Путин и А. Г. Аникин от заеманите от тях длъжности.

8.3. При назначението на нов ръководител на КМВВ към Кметството председателят на Съвета да съгласува този акт с Кмета на града.

8.4. Да се изземат от КМВВ и от другите комитети към Кметството правата за осъществяване на търговска дейност.

8.5. По-нататъшното издаване на квоти и лицензи да се осъществява в строго съответствие с Постановлението на Правителството на Руската федерация от 31-ви декември 1991 година, а също и в режим на съгласуване с Комитета по международни и външноикономически връзки на Градския съвет.

23-ти март 1992 година

Народен депутат на Руската федерация и на санктпетербургския съвет:

..............................................

М. Е. Салие

Народен депутат на санктпетербургския съвет:

..............................................

Г. П. Гладков

КАДРИ ОТ ВАГОНЕН САЛОН В ПЪТУВАЩ ВЛАК.

В разговор със спътник Андрей Некрасов прелиства страници от коментирания в горната бележка доклад. Разменените реплики визират обемите на отделни недоставени партиди продукти за град Санкт Петербург, финансовите изражения на които, по всяка вероятност, са потъвали надлежно в нечии джобове (и по-точно – в едни или други лични сметки, открити в банки на Запад, същия Запад, който иначе е публично презиран пред широките маси в Русия).

ИНТЕРВЮИРАНА ГРАЖДАНКА НА ПЕТЕРБУРГ (в кадър от репортаж): Толкова по-жалко за петербургчани... Направо преживяваме втора блокада, така мисля аз. Просто много жалко. Народ...

КАДРИ, ПОКАЗВАЩИ ИЗПАДНАЛИ В КРАЙНА НЕМОТИЯ ХОРА, КОИТО РОВЯТ СРЕД ОТПАДЪЦИ.

ДИКТОР (зад кадър): Вземайки под внимание сумите по договорите, може да се направи извод, че тяхната теоретична вреда влече след себе си щети за града в особено големи размери, че те създават условия за фактическо обогатяване на участниците в сделките. В много случаи цените на стоките по износно-вносните сделки не са били посочвани в договорите, което не позволява да се изчисли делът на валутната печалба при закупуването на продоволствени стоки.

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА (интервюирана в столова за социално слаби граждани): По време на войната не съм безделничела, а работех като главен инженер на отбранителното строителство. Изграждах отбраната на Ленинград и на Ленинградска област. А сега, ето, немците ме хранят.

ДИКТОР (зад кадър): Възниква предположението, че страните не са преследвали като действителна цел доставката на продоволствия в Санкт Петербург.

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА (също интервюирана в столова за социално слаби граждани): Ако можех да знам, че такъв живот... Войната приключи. Такава блокада бе устроена. След две години животът се нормализира...(Неясна реплика на друга жена от столовата.) Премахнаха купоните... И всичко това след такъв ужас. А сега – в мирно и спокойно време... нито война, нито земетресение, нито наводнение. Какво сме сторили, та ни направиха ничии. За какво ние... понесохме толкова много загуби? Учихме, работихме...

ДИКТОР (зад кадър): Това (визира се дейността по разкриването на заведения за прехрана на социално слаби граждани – бел. моя, И.К.) бе организирано от службата за помощ на Малтийския орден в градовете Урубург и Бамберг. Забележете, не благодарение на санктпетербургското кметство!

ДИКТОР (зад кадър, докато камерата показва заключителните препоръки от пространно представения по-горе Отчет): Да бъдат предадени в Прокуратурата на града материалите, подготвени от работната група. Да бъде отстранен В. В. Путин от заеманата длъжност.

В своя статия от 18-и март 2000 година ръководителката на Работната депутатска група, Марина Салие, уточнява, че по вина на оглавявания от Путин Комитет Санкт Петербург не е получил продукти и е загубил 92 милиона долара. Но общата сума на бартерните операции, по които Комитетът не се е отчел пред депутатите, възлиза на 850 милиона долара.

ИНТЕРВЮ С МАРИНА САЛИЕ ПРЕД МИКРОФОНА НА РАДИО "СВОБОДА".

МАРИНА САЛИЕ: Градът остана без продоволствия, защото продоволствията просто ги поскриха... частично... и защото тях просто ги нямаше, физически липсваха... в страната. Трябваше да се въведат купони за остатъците от прехрана, които все още бяха в наличност. С въвеждането на тези купони ние, все пак, удържахме ситуацията за известно време.

Така. По-нататък започнах да научавам... по слухове, че на нашия град са определени квоти... за продажба на дървесина, нефт, метали, редки метали, алуминий, памук... не помня какво още... за бартер. Какви квоти? Къде са тези квоти? Официално никой нищо не знае.

Така. Отправих запитване към Собчак. Получих отговор, който огласихме... Не получих бързо отговора. Бе създадена работна група, под мое ръководство, за разследване на този случай. И ако трябва да се каже накратко, проблемът се състоеше в следното: договорите бяха сключени с Бог знае какви ли не фирми; фирмите явно бяха подставени еднодневки. Лицензи... лицензите бяха давани от нашия, питерски... тогава ленинградски... сега вече не си спомням... но петербургски Комитет за външноикономически връзки, тоест от Путин. Подписвани са били, лицензите, или от него самия – рядко, или от неговия заместник, Аникин (сега не си спомням собственото му име). А... те не са имали право да издават тези лицензи.

Така. И стоките, тези стоки, заминавали някъде зад граница. А продоволствията не пристигали. И не пристигнаха.

МАРИНА САЛИЕ: С тези работи не се е занимавал само Путин. С тях се е занимавал Собчак, защото – когато Гайдар... хм, се усетил, че с тези бартери в Петербург става нещо невероятно (а се усети, защото вдигнах на пожар Шкруднев, а тогава Шкруднев беше представител на Президента, или беше и.д., това не е важно...) Трябва да кажа, че и тогавашният председател на съвета, Беляев, много ми помагаше.

Тогава ние изпратихме всичко това на Гайдар; освен това Пахомов, представител на... по онова време нямаше Министерство на външноикономическите връзки, съществуваше Комитет за външноикономически връзки и там председателстваше Павел. Така че по-нататък не можеше да се върви.

Да-а... И тогава Гайдар написа писмо – остро, в което черно на бяло беше посочено, че само упълномощени от Министерството на външноикономическите връзки лица имат право да издават лицензи. Например, в Северозападния регион, такива пълномощия имаше Пахомов. (Смее се.)

МАРИНА САЛИЕ: Пахомов дойде при мен. Ето (прави жест с ръка, имитиращ човек, който показва някакъв документ), вижте, Марина Евгениевна, какво се върши.

А в този момент, в този момент, Собчак прави протокол... (отделя от листовете пред себе си документ, от който чете): "Протокол за сътрудничество между Кметството на Санкт Петербург и Министерството на външноикономическите връзки на Руската федерация".

Ето. И относно статуса... (разгръща листовете на документа, търси конкретно място в текста) след това издава заповед... Павел (чете): "За статуса на упълномощения за Санкт Петербург... оттегля Пахомов."

Този Комитет, Путинският, който бе към Кметството, го правят на двойно подчинение и му дават право да подписва лицензи – ето, тези листчета. Тук Собчак си потри доволно ръцете. Но остана още... остана един един момент: че не са потвърдени тези... ресурси, те не са потвърдени от Министерството. Те трябваше да бъдат потвърдени. И тогава Собчак пише едно много хитро писмо на Гайдар. Там е подчертано... аз също го имам (чете, прескачайки подробностите): "На нас са ни отделени такива-и-такива"... тези... такива-и-такива суровини. За тях вече са издадени такива-и-такива лицензи. Значи, сега нещо се задържа. Ако ние спрем по-нататък работата, градът ще остане без продоволствия, ние ще загубим, значи, доверието на населението... и аз предлагам следното: предлагам да продължим да издаваме лицензи.

И Гайдар пише: "Съгласен".

На което Иванидзе, не аз, а Иванидзе, реагира така: "Или подписът на Гайдар върху документа е фалшифициран – нещо, което аз не изключвам, напълно възможно е, защото броят на поправките в документите е по няколко пъти, по няколко пъти, особено при тези на Авен, там въобще цари абсолютно мошеничество – или, значи, Гайдар е водил двойна игра. Това го беше написал Иванидзе. Аз не знаех какво да мисля тогава по този въпрос, бих могла честно да го кажа. Защото, за мен, това беше абсолютен нонсенс. От една страна, когато – а той фактически беше председател на правителството – пише: "Категорична забрана се налага на когото и да било, който не е упълномощен, да издава лицензи", а от друга страна той се съгласява с това хитроумно, с това съвършено двусмислено писмо на Собчак.

Бележка 14.

Моделът: "обяснение на всичко, което е необходимо", е един от крайъгълните камъни за всяка диктатура. При това, най-важната компонента не се съдържа в "обяснение"-то, а обстоятелственото пояснение: "което е необходимо".

Един пример.