Първа публикация: 21-09-2003

Последна редакция: 26-07-2008

 

ЗОО ПОЛИТИКОН КАТО НЕВРОН

В средата на миналия ХХ век Норберт Винер, някогашното математическо дете-чудо на Съединените щати, публикува знаменитата си книга "Кибернетика, или Управление и връзка в животното и машината". Основното в нея се свежда до идеята за "обратната връзка". Според Винер (при човека и животното) тя е неврологичен процес, който осигурява на централния управляващ орган непрекъсната информация за степента на изпълнение на неговите разпореждания. Така живият организъм може да съществува.


Същата идея стои и в системата на функциониране на различните машинни автомати и изчислителни устройства.


Винер пише и втора книга. С многозначителното заглавие "Човешкото използване на човешките същества, или Кибернетика и общество". В нея Винер е социолог. Твърде специален. Пише: "Нервната система и автоматичната машина имат едно фундаментално сходство и едната, и другата се явяват устройства за вземане на решения въз основа на решения, взети в миналото".


Социологията е наука със сериозно призвание да осъществява обратната връзка в организма на обществото. (Впрочем, това правят и всички разузнавателни служби. Затова и те са кибернетични организации. Със сериозно призвание.)


Всеки социологически сондаж би трябвало да постига цел като тази, на която е подчинена работата на милиарди нервни клетки. (Примерно, човешки.) Понякога, някои нервни клетки се разболяват. И колосални информационни потоци не пристигат там, където трябва да пристигнат.


Понякога, някои социолози се разболяват. И доставят невярна информация. Може някои и да се саморазболяват. (Примерно, срещу заплащане.) И отново в резултат да доставят невярна информация.


Малцина са тези, които, участвайки в социологическо проучване, си дават сметка, че мнението им тежи с огромна сила. Един човек тогава е равен на хиляди. Но малцина виждат себе си като неврон, който, ако е болен, ще спре важна информация. Или ще я изкриви.


Осъзнаването на това, че всеки от нас е обществен човек в ролята на важния неврон, се възпитава. Бавно и мъчително. Дори много бавно и много мъчително. Защото трябва да срещне и да преодолее заразителното мнение: "От мен нищо не зависи!"


Някои страни проявяват удивително възпитателно постоянство. В социално-информационно-"невро-физиологично" отношение. При всеки повод питат гражданите си. Изборните бюлетини приличат на въпросник за университетски тест. С десетки въпроси. Понякога стотици. Пита се за най-разнородни неща: от инициативи за озеленяване на площи до инициативи за данъчни облекчения.


Членовете на Кръг "Нова Магнаура" възнамеряват да се включат в (както те считат) благородната практика по култивиране на съзнанието за обществения човек в ролята на важния неврон. С цел пълноценно партньорство, те молят всеки, който реши да сподели мнение в някое проучване, да спазва следните препоръки:

1.

да не предприема каквото и да било участие, ако не се чувства достатъчно лично мотивиран да стори това;

2.

да не избързва с отговор, ако не му е напълно ясен смисълът на поставения въпрос;

3.

да се въздържа от отговор, ако не е убеден в неговата коректност;

4.

след като се е съобразил с предходните положения, да се чувства напълно свободен да сподели всяко мнение, независимо дали то изглежда нормално или скандално.

И още: всеки следва да знае, че, докато тече провеждането на даден сондаж или на някакъв негов етап, няма да бъдат публикувани никакви резултати за разпределението на различните становища.