Първа публикация: 30-12-2005

Последна редакция: 31-01-2015

СЕМИНАР

"ЧОВЕКЪТ В СВЕТА НА ЗАБЛУДИТЕ (БЕЗ ГРАНИЦИ)"

17-18 ДЕКЕМВРИ, 2005

ПЛОВДИВ

РАБОТАТА НА ОБЩОБЪЛГАРСКА ФОНДАЦИЯ

"ТАНГРА ТанНаКра"

Димитър ДИМИТРОВ

Уважаеми господин Кожухаров,

Уважаеми дами и господа,

Признателен съм за поканата да взема участие в настоящия семинар. Признателен съм и за представянето на Фондация "Тангра ТанНакРа" в "Новини" на сайта на Кръг "Нова Магнаура" там е подсказано, че нейната работа е "низ от преодолявания на заблуди". Това ме задължава сега да защитя тази теза. Ето защо ще споделя с всички вас информация от работата ни през последните години и месеци, работа която се изразява преди всичко в подготовката, отпечатването и разпространението на книги, свързани с по-далечната или по-близка история на българите. А правим това, защото в тази област се изливат огромни вълни на спекулация. При това практически навсякъде по света.

Прародината на древните българи са долините на Памир и Таримската котловина между Тян Шан ("Небесната планина") и северните склонове на Тибет, откъдето започва разселването им по света. Фердинанд фон Рихтхофен (1833-1905) смята Таримската котловина за огнище на първата човешка култура. В района на Памир българите създават още през древността две прочути държави БАЛГАР и БАЛХАРА. Оттам българската държавност се разнася нашироко по света, доказателство за което са създадените на територията на Европа още три български държави КУБРАТОВА, ВОЛЖСКА и АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ.

Древните българи са завещали на света богато културно наследство в областта на неговото философско осмисляне, на държавното управление, на социалното устройство, на военното изкуство, на писмеността и езиковата култура, на строителството, астрономията и математиката. Вероятно не са много тези, които знаят, че ЮНЕСКО признава календара на древните българи за най-точния от всички известни досега календари. В различна степен и в различни епохи българите участват в създаване на етногенеза на цяла редица народи от Поволжието и Кавказ, в това число Чувашия, Татария, Чечения, Кабардинобалкария, Ингушетия, Абхазия... Мощната българска държавност на Балканите, начело с кан Аспарух, обединява и повежда древния тракийски етнос и славянските племена в неотразим пробив срещу наследниците на Римската империя Византия и Франкското кралство. Така възниква третата империя в Европа и то на кръстопътя с Азия и Африка.

Покрай всичко друго, виждаме смисъл на общите ни усилия и в това: да дадем човешко и историческо самочувствие на децата на българския род, разпръснати от превратностите на историята като пясък по света.

И в още нещо.

За разлика от някои традиционни и модерни гледни точки, ние считаме, че другите народи (етноси, раси, религии, култури) това сме ние, но в изменена обстановка и културно-историческа среда. Такъв подход не е натоварен с характеристиките на многобройните видове памет (и особено с така наречената етническа памет), не е натоварен и с тяхната роля в социално-активното поведение на народи и нации. Историческата памет, която е и познание, възпроизвежда крайната цел на човешкото съществуване и на интелектуалния и нравствен напредък. Тази цел е историческото добро.

Доброто, при това тълкуване, е идеал, който е заложен в дълбоките пластове за човешкия стремеж към благородство и съвършенство. За съжаление, тези ресурси, практически неизчерпаеми, много често са подтискани от идеологии и от наложени обстоятелства. Затова всяко завръщане към пълноценността на съвместния живот на народите е възкресяване на стари, но позабравени, добродетели и създаване на нови. Такъв е сигурният залог за партньорството във всеки момент на неговото добронамерено осъществяване. В хода на многовековното протичане на взаимодействените контакти историческото добро се проявява като взаимно обогатяване на културите.

А сега обещаното представяне на част от издадените от нас книги. (За съжаление на фона на не много радостната констатация, че като държава, подчертавам като държава, не правим достатъчно, щото светът да ни познава по-добре. А и как да го правим, след като и ние не се познаваме добре.)

"СЛАВЯНИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?"

Доц. д-р Пламен ЦВЕТКОВ

Най-краткият начин, по който може лесно да се отговори на питането дали и доколко днешните дунавски българи са славяни, е че българите не могат да бъдат нито славяни, нито тюрки поради простата причина, че са по-стар народ и от славяните, и от тюрките. Подобно на евреите и гърците, макар и в по-скромни размери, българите се оказват малък народ с голяма духовна мощ и влияние. Днес стопанският и духовният ни напредък очевидно не зависи от това дали сме славяни или не. Опознаването на нашите истински корени обаче придава по-здрава опора на националната ни самоличност, а това от своя страна ще направи и по-пълноценно приобщаването ни към свободните и благоденстващи народи и държави.

"БЪЛГАРИ И ЕВРЕИ"

I и ІІ част

Авторски колектив под общата редакция на проф. дин Александър Фол

Тази книга е написана и съставена от автори, обединени от убеждението, че хора с хора се срещат и общуват. Общуването е взаимно опознаване, опознаването е уважение и обич. Спасяването на българските евреи е едно победно шествие на всечовешката горда хуманност под българско знаме. Онези, които не заминаха с ешелоните на смъртта към фашистките концентрационни лагери през Втората световна война, и техните потомци и сънародници са благодарни за уважението и обичта, превърнати в щит. Замисленото от издателите е да се напомня как един след друг са изминали часовете на Историята до онзи, решителния, който е часът на равносметката; да се изследва кои са човеците и къде са те.

"ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ В НОВИТЕ УСЛОВИЯ"

Сборник

"Изключително важната за националната ни история проблематика за произхода и прародината на древните Българи е представена в учебната литература отчасти символично и твърде неточно. Лично аз не познавам друг народ, който така лекомислено да пренебрегва стотици реално доказуеми години от своята история, както българския. Ясните податки в изворите и археологическите находки, които от десетилетия насам се трупат, вече настоятелно изискват ревизия на остарелите и неточно изградените становища. Към днешната дата българската държавна традиция в Европа числи почти 19 века. Става дума за установена и с традиции държавност, а не някакво номадско-чергарско военно обединение, каквото становище продължава да битува в учебниците по история и публицистичната литература. България е единствената страна в Европа оцеляла от Великото преселение на народите до наши дни с непроменено име и национално самосъзнание. А това е солиден аргумент за самочувствие, на което имаме право."

Проф. д-р Георги Бакалов

"ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"

Д-р Марин ДИМИТРОВ

Кои сме ние, българите? Кога българското народностно име се появява в историческата книжнина, в хрониките и летописите? Коя е нашата древна родина? Установяването на древните българи в Европа се оказва както завръщане, така и преоткриване на прародината им не само за тях, но и за новонастанените по тези места народи. Тази книга представя по-скоро кратък преглед на българската древност. Тя позволява да се хвърли поглед към една епоха, колкото продължителна, толкова и противоречиво оценявана, нерядко поради неправилния подход на мнозина специалисти историци, археолози, антрополози, езиковеди, етнографи и политолози, които буквално тълкуват сведенията на древните хронисти, като ги отнасят към сегашните народи и техните местообитания.

"БЪЛГАРИ И АРМЕНЦИ ЗАЕДНО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ"

Проф. дин Георги Марков, проф. Тянко Йорданов, ст.н.с. д-р Петър Добрев, Степан Агукян, проф. д-р Тотю Коев, проф. дин Нели Чанева-Дечевска, Агоп Орманджиян, гл. ас. Васко Арнаудов, проф. дмн Миладин Апостолов, д-р Пенка Иванова, ст.н.с. д-р Агоп Гарабедян, Петър Голийски, ст.н.с. д-р Евгения Мицева, н.с. Илия Илиев, Агоп Мелконян, д-р Видка Николова, д-р Рупен Крикорян, Гаро Хайрабедян

"Първите контакти между българския и арменския народ бяха установени в онези далечни времена, в които сега е трудно да се отличи легендата от действителността. Обаче достоверните източници дават основание да се твърди, че те датират не по-късно от ІІ в. на нашата ера, че арена на арменско-българските непосредствени контакти и общувания са били не само териториите на историческа Армения и България, но и степите на Северен Кавказ и Поволжието, земите на Мала Азия и Балканския полуостров."

Проф. Сурен Овнанян

"АРАБСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРИТЕ"

Райна ЗАИМОВА

"За нас, Българите, сведенията на публикуваните в настоящия сборник арабски извори са от особена важност. За разлика от византийските автори и голяма част от латиноезичните арабските не са тенденциозни и не търсят ефекта на омаловажаването. Арабските писатели не говорят за Дунавските Българи и Волжките Българи като за два различни народа. От контекста на описанията им и специфичната етноупотреба личи, че се говори за един и същ народ. Това прави интереса към предлаганата христоматия още по-голям."

Проф. д-р Георги Бакалов

"БЪЛГАРИТЕ - АТЛАС"

Проф. дин Петър Ангелов, проф. дмн Миладин Апостолов, проф. д-р Георги Бакалов, ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова, ст.н.с. д-р Божидар Димитров, ст.н.с. д-р Петър Добрев, чл.-кор. проф. дин Константин Косев, проф. дин Георги Марков, проф. дин Христо Матанов, доц. д-р Пламен Митев, доц. дин Николай Овчаров, доц. д-р Пламен Павлов, доц. д-р Мария Радева, доц. дфн Атанас Стаматов, проф. дин Александър Фол

Обща редакция: проф. дин Александър Фол

Книгата се издава през 2001 година.

Това е 1836-а година от началото на българската държавност в Европа

(165 година)

и 1320-а година от създаването от кан Аспарух на Дунавска България

(681 година).

БЪЛГАРИЯ е най-старата европейска държава, съществуваща под едно и също име повече от осемнайсет века и съхранена до днес от българската нация.

БЪЛГАРИТЕ - АТЛАС
ПРЕДСТАВЯ В КАРТИ И КОМЕНТАР КЪМ ТЯХ ПОЧТИ ТРИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

"КИПРИАН БЪЛГАРИНА - МИТРОПОЛИТ МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ"

Петър Куцаров

Прости нас, Светителю Киприане,
прости нас, Твоите сънародници,
които живеем на Твоите места,
газим същата земя и пием същата вода,
а забравяме за Теб и Твоето велико дело.
Прости нас, Отче Киприане, Твоите съотечественици,
че оставихме Теб и Твоето дело в чужди ръце

590 години да те считат за сърбин или грък...

"ПОУКИ ЗА ДЪРЖАВНИЦИТЕ"

Проф. дин Георги Марков

Тази обобщаваща книга със задължаващото заглавие не е нито "пътеводител" за прохождащи политици, а още по-малко "наръчник" за постигане на успех в държавническите дела. Авторът не си въобразява, че "чрез него говори историята", но си позволява да сподели дочутото от Клио, за да бъде, доколкото му е по силите, полезен на любопитните да узнаят ползите от историята", когато не разполагат с достатъчно време да прочетат камара исторически трудове. Така историкът изпълнява своя обществен дълг към политиците с мисия, наречени вкратце държавници.

Предлаганото четиво съдържа толкова поуки, колкото е в състояние да понесе един обременен с всекидневни грижи съвременник. Ако той откъсне и час, за да я разлисти, удовлетворението ще бъде повече от съмнението, че е частица от текущата история.

"ИЗМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА"

Авторски колектив под общата редакция на проф. дмн Миладин Апостолов

"В българската, а и в чуждестранната историография са твърде малко книгите, които изследват както ранната история на българите (преди Кубратова България), така и постиженията ни в различни сфери на всекидневния живот. В този смисъл инициативата на ТАНГРА ТанНакРа да подкрепи издаването на сборника „Измерения на българската медицина“ под редакцията на проф. дмн Миладин Апостолов заслужава само адмирации. С общите усилия на историци, медици, икономисти, езиковеди, агрономи и металурзи ще можем да разкрием историята на великия български народ, който направи през средните векове значими приноси в европейската цивилизация. Приноси, които до голяма степен определиха прогресивното развитие на Европа като водещ световен цивилизационен фактор."

Ст.н.с. д-р Божидар Димитров

"ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕПИГРАФИКА"

Петър Добрев и Милена Добрева

"Науката се движи не от огромните крила на илюзиите, нито от пъстрите балони на надутите с въздух сензации, а от малките, но упорити факти. Ето защо тази книга, в която за първи път са събрани надписите на езика на българите – на Кубрат, Аспарух, Кубер, Котраг и Алцек – ще бъде от полза за всички, които жадуват да научат истината за древната българска история."

Авторите

"БЪЛГАРИТЕ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ"

Ст.н.с. Божидар Димитров

"По същество българската история има собствени достойнства:

– първо, тя води началото си значително преди тази на Александър Македонски, поне от VII век преди Христа,

– второ, тя се оказва по-жизнена и продължава и днес,

– трето, срещата между двете армии и култури е равностойна, и

– четвърто, по своята градивност българската култура не отстъпва на най-добрите световни образци."

Ст.н.с. Божидар Димитров

"БЪЛГАРИ, ИТАЛИАНЦИ, ВАТИКАНА"

Изучаването на българо-италианските и българо-ватиканските връзки и взаимни сближавания съдържа важен урок. Неговото усвояване се извършва в подходящото време на годините на обединяването на Европа и на интегративните процеси в целия свят.

В съответствие с изворите, с които авторите разполагат и използват, както и в стила на динамиката на отношенията между двата народа и трите страни, книгата, за разлика от предишни издания, е построена по взаимно допълващи се начини на изложение.

Единият от тях е РАЗКАЗЪТ, написан от Б. Димитров.
Другият е ПРИПОМНЯНЕТО, написано от Пл. Павлов и А. Марчевски.

Така повествованието се прекъсва, за да се откроят събития и хора.
Поради дългогодишния научен интерес към българо-италианските и българо-ватиканските отношения, към книгата е прибавена подбрана библиография и хронологическа таблица, съставени от Г. Владимиров.

"ИЗГУБЕНИТЕ КОДОВЕ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ"

Александър Алексиев Хофарт

"Тази книга не принадлежи към евтините сензации, макар да има тайнствено и интригуващо заглавие. В нея авторът се опитва да разгадае чрез факти и съпоставки едни от най-сложните явления в далечното българско минало. Той се е постарал с помощта на широк кръг похвати да проучи някои от най-необикновените и непознати кодове на древното българско минало и по-специално кодовете, свързани с най-старата българска религия. Книгата на Александър Хофарт може да се оцени като новаторска не само като съдържание, но и като методи, с чиято помощ са разкрити ценни нови факти."

Ст.н.с. д-р Петър Добрев

"ИМЕТО БЪЛГАРИ

КЛЮЧ КЪМ ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ"

Ст.н.с Петър Добрев

"Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши и така нататък.

Българите на Аспарух са българи – народ, който е заемал особено място сред народите от древността...

Българският народ е един от най-древните народи върху територията на Европа – неговото битие е засвидетелствувано исторически и оправдано с документи...

Това е първото, което трябва да се мъчим да разберем – първото, в което науката трябва да помогне на народа – да се възвърне той към самия себе си."

Акад. Николай Державин

"ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ

ИЗКРИВЯВАНИЯ И ФАЛШИФИКАЦИИ"

Авторски колектив

"Историкът трябва да има своята непостижима мечта – да достигне предела на обективната историческа истина или поне да я доближи колкото се може повече. Истината е една. Тя не може да бъде българска, сръбска, гръцка, румънска, турска и така нататък, въпреки честите превъплъщения на изследователите. Авторите на предлаганата книга правят задълбочен анализ и аргументирана критика на утвърдени и по-нови 'изкривявания' и 'фалшификации' на българската история. Те защитават не само 'своята' история, но и стремежа към историческата истина. Тази книга ни е нужна, за да знаем как злоупотребяват другите с нашата история."

Проф. дин Георги Марков

"БЪЛГАРИ И ХАЗАРИ ПРЕЗ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ"

Гл.ас. д-р Цветелин Степанов

Ако погледнем картата на нашия континент за периода VІІ – Х в. (и ако се абстрахираме от Кордовския арабски халифат), ще трябва най-общо да констатираме, че са съществували две могъщи християнски империи – Византийската и Франкската, два каганата – Аварският (до началните десетилетия на ІХ в.) и Хазарският (до 60-те години на Х в.), като и две могъщи български държави – Дунавска и Волжко-Камска България. Именно тези държавно-политически формации са задавали основния облик на Европейския континент, играейки най-значимата роля и за оформянето на културния му “ландшафт” с неговите специфики и различия.

"БЪЛГАРИ И АРАБИ"

"БЪЛГАРИТЕ И АМЕРИКАНЦИТЕ"

"БЪЛГАРИТЕ И ..."

Серия издания на авторски колективи под общата редакция на

проф. дин Александър Фол

"БАЛХАРА КРАЙ ПАМИР

ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА ПРАРОДИНА"

Ст.н.с. д-р Петър Добрев

Изследовател като Петър Добрев едва ли се нуждае от представяне. Монографията му описва най-древните български държави в земите на Изтока – Балхара и Балгар, както и характерните за тях стопански и културни центрове и традиции. Чрез извори авторът доказва съществуването на памирска цивилизация в Древността и ролята на българите в нейното формиране.

Дами и господа,

Колеги в борбата срещу заблудите,

Тук мисля, че трябва да спра, и да ви благодаря за проявеното внимание и търпение.

Желю Желев: Уважаеми господин Димитров, позволете да добавя нещо в духа на интересната информация, която споделихте.

По времето, когато бях президент, имах едно интригуващо посещение. За определено време, доайен на дипломатическия корпус в България бе посланикът на Ирак. Той проявяваше настойчиво желание да се срещнем. А доколкото бе кюрд по етнически произход, можех да предполагам, че ще поиска да коментираме въпроси, свързани с проблемите на кюрдите.

Каква бе изненадата ми, когато се срещнахме и първите думи на този дипломат бяха следните: "Благодаря Ви за срещата, господин Президент! Държа да споделя с Вас, че, тъй като поназнайвам нещо от философията, бих желал да си поговорим за наука". Още по-голяма бе изненадата ми обаче, когато след разменени мисли по едни или други общонаучни въпроси моят гост директно каза: "Сред населението от родния ми край има хора, които се определят като българи". И ме попита: "Вие знаете ли това, господин Президент?"

Подобни признания съм чувал и при някои мои задгранични посещения. Например, спомням си пребиваването си в Бишкек, столицата на сегашен Киргизстан. Сред домакините имаше хора, които споделиха за по-малки ли по-големи компактни групи, които определят и назовават себе си българи преди много векове техните предци преминали на юг (и по-точно, на югоизток) от Кавказ, за да се заселят по сегашните си места.

Ангел Янков: Господин Димитров, позволете един въпрос. Вярно е, че на протежение на немалко години нашата историография е представяла твърде едностранчиво българската история и в частност, онези епохи, които са твърде отдалечени от нашето съвремие. Но дали с това, на което сега ставаме свидетели, не се омаловажават другите етноси, които по-късно са формирали българската народност мисълта ми е за славяните и автохтонното население, траките? Така, с дейността си Фондация "Тангра ТанНакРа" не нарушава ли онзи баланс между етносите в новопоявилата се българска държава, който за времето си се е закрепил като една естествена даденост?

Димитър Димитров: Господин Янков, Вие сте прав в бележката си. Ние отчитаме това положение и сме предприели стъпки по преодоляването му. Например, подготвихме книга за траките.