Първа публикация: 30-12-2005
Последна редакция:
31-01-2015
СЕМИНАР
"ЧОВЕКЪТ В
СВЕТА НА ЗАБЛУДИТЕ (БЕЗ ГРАНИЦИ)"
17-18 ДЕКЕМВРИ, 2005
ПЛОВДИВ
РАБОТАТА НА ОБЩОБЪЛГАРСКА
ФОНДАЦИЯ
"ТАНГРА ТанНаКра"
Димитър ДИМИТРОВ
Уважаеми господин Кожухаров,
Уважаеми дами и господа,
Признателен съм за поканата да взема участие в настоящия
семинар. Признателен съм и за представянето на Фондация "Тангра ТанНакРа" в
"Новини" на сайта на Кръг "Нова Магнаура"
– там е подсказано, че нейната работа е "низ
от преодолявания на заблуди". Това ме задължава сега да защитя тази теза. Ето
защо ще споделя с всички вас информация от работата ни през последните години
и месеци, работа която се изразява преди всичко в подготовката, отпечатването
и разпространението на книги, свързани с по-далечната или по-близка история на
българите. А правим това, защото в тази област се изливат огромни вълни на
спекулация. При това
– практически навсякъде по света.
Прародината на древните българи са долините на Памир и
Таримската котловина между Тян Шан ("Небесната планина") и северните склонове
на Тибет, откъдето започва разселването им по света. Фердинанд фон Рихтхофен
(1833-1905) смята Таримската котловина за огнище на първата човешка култура. В
района на Памир българите създават още през древността две прочути държави
БАЛГАР и БАЛХАРА. Оттам българската държавност се разнася нашироко по света,
доказателство за което са създадените на територията на Европа още три
български държави
– КУБРАТОВА, ВОЛЖСКА и АСПАРУХОВА БЪЛГАРИЯ.
Древните българи
са завещали на света богато културно наследство в областта на неговото
философско осмисляне, на държавното управление, на социалното устройство, на
военното изкуство, на писмеността и езиковата култура, на строителството,
астрономията и математиката. Вероятно не са много тези, които знаят, че ЮНЕСКО
признава календара на древните българи за най-точния от всички известни досега
календари. В различна степен и в различни епохи българите участват в създаване
на етногенеза на цяла редица народи от Поволжието и Кавказ, в това число
Чувашия, Татария, Чечения, Кабардинобалкария, Ингушетия, Абхазия... Мощната
българска държавност на Балканите, начело с кан Аспарух, обединява и повежда
древния тракийски етнос и славянските племена в неотразим пробив срещу
наследниците на Римската империя
– Византия и Франкското
кралство. Така възниква третата империя в Европа и то на кръстопътя с Азия и
Африка.
Покрай всичко друго, виждаме смисъл
на общите ни усилия и в това: да дадем човешко и историческо самочувствие
на децата на българския род, разпръснати от превратностите на историята като
пясък по света.
И в още нещо.
За разлика от някои традиционни и модерни гледни точки, ние
считаме, че другите народи (етноси, раси, религии, култури) това сме ние, но в
изменена обстановка и културно-историческа среда. Такъв подход не е
натоварен с характеристиките на многобройните видове памет (и особено с така
наречената етническа памет), не е натоварен и с тяхната роля в
социално-активното поведение на народи и нации. Историческата памет, която
е и познание, възпроизвежда крайната цел на човешкото съществуване и на
интелектуалния и нравствен напредък. Тази цел е историческото добро.
Доброто, при това тълкуване, е идеал, който е заложен в
дълбоките пластове за човешкия стремеж към благородство и съвършенство. За
съжаление, тези ресурси, практически неизчерпаеми, много често са подтискани
от идеологии и от наложени обстоятелства. Затова всяко завръщане към
пълноценността на съвместния живот на народите е възкресяване на стари, но
позабравени, добродетели и създаване на нови. Такъв е сигурният залог за
партньорството във всеки момент на неговото добронамерено осъществяване. В
хода на многовековното протичане на взаимодействените контакти
историческото добро се проявява като взаимно обогатяване на културите.
А сега
– обещаното представяне на част от издадените от нас
книги. (За съжаление
– на фона на не много радостната констатация, че
като държава, подчертавам като държава, не правим достатъчно, щото светът да
ни познава по-добре. А и как да го правим, след като и ние не се познаваме
добре.)
|
"СЛАВЯНИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ?"
Доц. д-р Пламен ЦВЕТКОВ
Най-краткият начин, по който може
лесно да се отговори на питането дали и доколко днешните дунавски
българи са славяни, е че българите не могат да бъдат нито славяни, нито
тюрки поради простата причина, че са по-стар народ и от славяните, и от
тюрките. Подобно на евреите и гърците, макар и в по-скромни размери,
българите се оказват малък народ с голяма духовна мощ и влияние. Днес
стопанският и духовният ни напредък очевидно не зависи от това дали сме
славяни или не. Опознаването на нашите истински корени обаче придава
по-здрава опора на националната ни самоличност, а това от своя страна ще
направи и по-пълноценно приобщаването ни към свободните и благоденстващи
народи и държави. |
|
"БЪЛГАРИ И ЕВРЕИ"
I и ІІ част
Авторски колектив под общата редакция
на проф. дин Александър Фол
Тази книга е написана и съставена от
автори, обединени от убеждението, че хора с хора се срещат и общуват.
Общуването е взаимно опознаване, опознаването е уважение и обич.
Спасяването на българските евреи е едно победно шествие на всечовешката
горда хуманност под българско знаме. Онези, които не заминаха с
ешелоните на смъртта към фашистките концентрационни лагери през Втората
световна война, и техните потомци и сънародници са благодарни за
уважението и обичта, превърнати в щит. Замисленото от издателите е да се
напомня как един след друг са изминали часовете на Историята до онзи,
решителния, който е часът на равносметката; да се изследва кои са
човеците и къде са те. |
|
"ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ В НОВИТЕ
УСЛОВИЯ"
Сборник
"Изключително важната за националната
ни история проблематика за произхода и прародината на древните Българи е
представена в учебната литература отчасти символично и твърде неточно.
Лично аз не познавам друг народ, който така лекомислено да пренебрегва
стотици реално доказуеми години от своята история, както българския.
Ясните податки в изворите и археологическите находки, които от
десетилетия насам се трупат, вече настоятелно изискват ревизия на
остарелите и неточно изградените становища. Към днешната дата
българската държавна традиция в Европа числи почти 19 века. Става дума
за установена и с традиции държавност, а не някакво номадско-чергарско
военно обединение, каквото становище продължава да битува в учебниците
по история и публицистичната литература. България е единствената страна
в Европа оцеляла от Великото преселение на народите до наши дни с
непроменено име и национално самосъзнание. А това е солиден аргумент за
самочувствие, на което имаме право."
Проф. д-р Георги Бакалов |
|
"ДРЕВНАТА
БЪЛГАРСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"
Д-р Марин ДИМИТРОВ
Кои сме ние, българите? Кога
българското народностно име се появява в историческата книжнина, в
хрониките и летописите? Коя е нашата древна родина? Установяването на
древните българи в Европа се оказва както завръщане, така и преоткриване
на прародината им не само за тях, но и за новонастанените по тези места
народи. Тази книга представя по-скоро кратък преглед на българската
древност. Тя позволява да се хвърли поглед към една епоха, колкото
продължителна, толкова и противоречиво оценявана, нерядко поради
неправилния подход на мнозина специалисти
– историци,
археолози, антрополози, езиковеди, етнографи и политолози, които
буквално тълкуват сведенията на древните хронисти, като ги отнасят към
сегашните народи и техните местообитания. |
|
"БЪЛГАРИ И АРМЕНЦИ ЗАЕДНО ПРЕЗ
ВЕКОВЕТЕ"
Проф. дин Георги Марков, проф. Тянко
Йорданов, ст.н.с. д-р Петър Добрев, Степан Агукян, проф. д-р Тотю Коев,
проф. дин Нели Чанева-Дечевска, Агоп Орманджиян, гл. ас. Васко Арнаудов,
проф. дмн Миладин Апостолов, д-р Пенка Иванова, ст.н.с. д-р Агоп
Гарабедян, Петър Голийски, ст.н.с. д-р Евгения Мицева,
н.с. Илия Илиев, Агоп Мелконян, д-р Видка Николова, д-р Рупен Крикорян,
Гаро Хайрабедян
"Първите контакти между българския и
арменския народ бяха установени в онези далечни времена, в които сега е
трудно да се отличи легендата от действителността. Обаче достоверните
източници дават основание да се твърди, че те датират не по-късно от ІІ
в. на нашата ера, че арена на арменско-българските непосредствени контакти
и общувания са били не само териториите на историческа Армения и
България, но и степите на Северен Кавказ и Поволжието, земите на Мала
Азия и Балканския полуостров."
Проф. Сурен Овнанян |
|
"АРАБСКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРИТЕ"
Райна ЗАИМОВА
"За нас, Българите, сведенията на
публикуваните в настоящия сборник арабски извори са от особена важност.
За разлика от византийските автори и голяма част от латиноезичните
– арабските
не са тенденциозни и не търсят ефекта на омаловажаването. Арабските
писатели не говорят за Дунавските Българи и Волжките Българи като за два
различни народа. От контекста на описанията им и специфичната
етноупотреба личи, че се говори за един и същ народ. Това прави интереса
към предлаганата христоматия още по-голям."
Проф. д-р Георги Бакалов |
|
"БЪЛГАРИТЕ - АТЛАС"
Проф.
дин Петър Ангелов, проф. дмн Миладин Апостолов, проф. д-р Георги
Бакалов, ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова, ст.н.с. д-р Божидар Димитров,
ст.н.с. д-р Петър Добрев, чл.-кор. проф. дин Константин Косев, проф. дин
Георги Марков, проф. дин Христо Матанов, доц. д-р Пламен Митев, доц. дин
Николай Овчаров, доц. д-р Пламен Павлов, доц. д-р Мария Радева, доц. дфн
Атанас Стаматов, проф. дин Александър Фол
Обща редакция: проф. дин Александър
Фол
Книгата се издава през 2001 година.
Това е 1836-а година от началото на
българската държавност в Европа
(165 година)
и 1320-а година от създаването от кан
Аспарух на Дунавска България
(681 година).
БЪЛГАРИЯ е най-старата европейска
държава, съществуваща под едно и също име повече от осемнайсет века и
съхранена до днес от българската нация.
БЪЛГАРИТЕ - АТЛАС
ПРЕДСТАВЯ В КАРТИ И КОМЕНТАР КЪМ ТЯХ ПОЧТИ ТРИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ ОТ
ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ |
|
"КИПРИАН
БЪЛГАРИНА - МИТРОПОЛИТ МОСКОВСКИ И НА ЦЯЛА РУСИЯ"
Петър Куцаров
Прости нас, Светителю Киприане,
прости нас, Твоите сънародници,
които живеем на Твоите места,
газим същата земя и пием същата вода,
а забравяме за Теб и Твоето велико дело.
Прости нас, Отче Киприане, Твоите съотечественици,
че оставихме Теб и Твоето дело в чужди ръце
–
590 години да те считат за сърбин или грък... |
|
"ПОУКИ ЗА ДЪРЖАВНИЦИТЕ"
Проф. дин Георги Марков
Тази обобщаваща книга със
задължаващото заглавие не е нито "пътеводител" за прохождащи политици, а
още по-малко "наръчник" за постигане на успех в държавническите дела.
Авторът не си въобразява, че "чрез него говори историята", но си
позволява да сподели дочутото от Клио, за да бъде, доколкото му е по
силите, полезен на любопитните да узнаят ползите от историята", когато
не разполагат с достатъчно време да прочетат камара исторически трудове.
Така историкът изпълнява своя обществен дълг към политиците с мисия,
наречени вкратце държавници.
Предлаганото четиво съдържа толкова
поуки, колкото е в състояние да понесе един обременен с всекидневни
грижи съвременник. Ако той откъсне и час, за да я разлисти,
удовлетворението ще бъде повече от съмнението, че е частица от текущата
история. |
|
"ИЗМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКАТА МЕДИЦИНА"
Авторски колектив под общата редакция
на проф. дмн Миладин Апостолов
"В българската, а и в чуждестранната
историография са твърде малко книгите, които изследват както ранната
история на българите (преди Кубратова България), така и постиженията ни
в различни сфери на всекидневния живот. В този смисъл инициативата на
ТАНГРА ТанНакРа да подкрепи издаването на сборника „Измерения на
българската медицина“ под редакцията на проф. дмн Миладин Апостолов
заслужава само адмирации. С общите усилия на историци, медици,
икономисти, езиковеди, агрономи и металурзи ще можем да разкрием
историята на великия български народ, който направи през средните векове
значими приноси в европейската цивилизация. Приноси, които до голяма
степен определиха прогресивното развитие на Европа като водещ световен
цивилизационен фактор."
Ст.н.с.
д-р Божидар Димитров |
|
"ДРЕВНОБЪЛГАРСКА ЕПИГРАФИКА"
Петър Добрев и Милена Добрева
"Науката се движи не от огромните
крила на илюзиите, нито от пъстрите балони на надутите с въздух
сензации, а от малките, но упорити факти. Ето защо тази книга, в която
за първи път са събрани надписите на езика на българите – на Кубрат,
Аспарух, Кубер, Котраг и Алцек – ще бъде от полза за всички, които
жадуват да научат истината за древната българска история."
Авторите |
|
"БЪЛГАРИТЕ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ"
Ст.н.с. Божидар Димитров
"По същество българската история има
собствени достойнства:
– първо, тя води началото си
значително преди тази на Александър Македонски, поне от VII век преди
Христа,
– второ, тя се оказва по-жизнена и
продължава и днес,
– трето, срещата между двете армии и
култури е равностойна, и
– четвърто, по своята градивност
българската култура не отстъпва на най-добрите световни образци."
Ст.н.с. Божидар Димитров |
|
"БЪЛГАРИ, ИТАЛИАНЦИ, ВАТИКАНА"
Изучаването на българо-италианските и
българо-ватиканските връзки и взаимни сближавания съдържа важен урок.
Неговото усвояване се извършва в подходящото време на годините на
обединяването на Европа и на интегративните процеси в целия свят.
В съответствие с изворите, с които
авторите разполагат и използват, както и в стила на динамиката на
отношенията между двата народа и трите страни, книгата, за разлика от
предишни издания, е построена по взаимно допълващи се начини на
изложение.
Единият от тях е РАЗКАЗЪТ, написан от
Б. Димитров.
Другият е ПРИПОМНЯНЕТО, написано от Пл. Павлов и А. Марчевски.
Така повествованието се прекъсва, за
да се откроят събития и хора.
Поради дългогодишния научен интерес към българо-италианските и
българо-ватиканските отношения, към книгата е прибавена подбрана
библиография и хронологическа таблица, съставени от Г. Владимиров. |
|
"ИЗГУБЕНИТЕ КОДОВЕ НА ДРЕВНИТЕ
БЪЛГАРИ"
Александър Алексиев
–
Хофарт
"Тази книга не принадлежи към евтините
сензации, макар да има тайнствено и интригуващо заглавие. В нея авторът
се опитва да разгадае чрез факти и съпоставки едни от най-сложните
явления в далечното българско минало. Той се е постарал с помощта на
широк кръг похвати да проучи някои от най-необикновените и непознати
кодове на древното българско минало и по-специално кодовете, свързани с
най-старата българска религия. Книгата на Александър Хофарт може да се
оцени като новаторска не само като съдържание, но и като методи, с чиято
помощ са разкрити ценни нови факти."
Ст.н.с. д-р Петър Добрев |
|
"ИМЕТО БЪЛГАРИ
КЛЮЧ КЪМ ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ"
Ст.н.с Петър Добрев
"Българите на Аспарух са българи, а не
турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши и така нататък.
Българите на Аспарух са българи –
народ, който е заемал особено място сред народите от древността...
Българският народ е един от
най-древните народи върху територията на Европа – неговото битие е
засвидетелствувано исторически и оправдано с документи...
Това е първото, което трябва да се
мъчим да разберем – първото, в което науката трябва да помогне на народа
– да се възвърне той към самия себе си."
Акад. Николай Державин |
|
"ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИТЕ
–
ИЗКРИВЯВАНИЯ И ФАЛШИФИКАЦИИ"
Авторски колектив
"Историкът трябва да има своята
непостижима мечта – да достигне предела на обективната историческа
истина или поне да я доближи колкото се може повече. Истината е една. Тя
не може да бъде българска, сръбска, гръцка, румънска, турска и така
нататък, въпреки честите превъплъщения на изследователите. Авторите на
предлаганата книга правят задълбочен анализ и аргументирана критика на
утвърдени и по-нови 'изкривявания'
и 'фалшификации' на
българската история. Те защитават не само 'своята'
история, но и стремежа към историческата истина. Тази книга ни е нужна,
за да знаем как злоупотребяват другите с нашата история."
Проф. дин Георги Марков |
|
"БЪЛГАРИ И ХАЗАРИ ПРЕЗ РАННОТО
СРЕДНОВЕКОВИЕ"
Гл.ас. д-р Цветелин Степанов
Ако погледнем картата на нашия
континент за периода VІІ – Х в. (и ако се абстрахираме от Кордовския
арабски халифат), ще трябва най-общо да констатираме, че са съществували
две могъщи християнски империи – Византийската и Франкската, два
каганата – Аварският (до началните десетилетия на ІХ в.) и Хазарският
(до 60-те години на Х в.), като и две могъщи български държави –
Дунавска и Волжко-Камска България. Именно тези държавно-политически
формации са задавали основния облик на Европейския континент, играейки
най-значимата роля и за оформянето на културния му “ландшафт” с неговите
специфики и различия. |
|
|
"БЪЛГАРИ И АРАБИ"
"БЪЛГАРИТЕ И АМЕРИКАНЦИТЕ"
"БЪЛГАРИТЕ И ..."
Серия издания на авторски колективи
под общата редакция на
проф. дин Александър Фол |
|
"БАЛХАРА КРАЙ ПАМИР
ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА ПРАРОДИНА"
Ст.н.с. д-р Петър Добрев
Изследовател като Петър Добрев едва ли
се нуждае от представяне. Монографията му описва най-древните български
държави в земите на Изтока – Балхара и Балгар, както и характерните за
тях стопански и културни центрове и традиции. Чрез извори авторът
доказва съществуването на памирска цивилизация в Древността и ролята на
българите в нейното формиране. |
Дами и господа,
Колеги в борбата срещу заблудите,
Тук мисля, че трябва да спра, и да ви благодаря за проявеното
внимание и търпение.
Желю Желев: Уважаеми господин Димитров,
позволете да добавя нещо в духа на интересната информация, която споделихте.
По времето, когато бях президент, имах едно
интригуващо посещение. За определено време, доайен на дипломатическия корпус в
България бе посланикът на Ирак. Той проявяваше настойчиво желание да се
срещнем. А доколкото бе кюрд по етнически произход, можех да предполагам, че
ще поиска да коментираме въпроси, свързани с проблемите на кюрдите.
Каква бе изненадата ми, когато се срещнахме и
първите думи на този дипломат бяха следните: "Благодаря Ви за срещата,
господин Президент! Държа да споделя с Вас, че, тъй като поназнайвам нещо от
философията, бих желал да си поговорим за наука". Още по-голяма бе изненадата
ми обаче, когато след разменени мисли по едни или други общонаучни въпроси
моят гост директно каза: "Сред населението от родния ми край има хора, които
се определят като българи". И ме попита: "Вие знаете ли това, господин
Президент?"
Подобни признания съм чувал и при някои мои
задгранични посещения. Например, спомням си пребиваването си в Бишкек,
столицата на сегашен Киргизстан. Сред домакините имаше хора, които споделиха
за по-малки ли по-големи компактни групи, които определят и назовават себе си
българи – преди много векове
техните предци преминали на юг (и по-точно, на югоизток) от Кавказ, за да се
заселят по сегашните си места.
Ангел Янков: Господин Димитров, позволете един
въпрос. Вярно е, че на протежение на немалко години нашата историография е
представяла твърде едностранчиво българската история – и в частност,
онези епохи, които са твърде отдалечени от нашето съвремие. Но дали с това, на
което сега ставаме свидетели, не се омаловажават другите етноси, които
по-късно са формирали българската народност – мисълта ми е за
славяните и автохтонното население, траките? Така, с дейността си Фондация
"Тангра ТанНакРа" не нарушава ли онзи баланс между етносите в новопоявилата се
българска държава, който за времето си се е закрепил като една естествена
даденост?
Димитър Димитров: Господин Янков, Вие сте прав в бележката си.
Ние отчитаме това положение и сме предприели стъпки по преодоляването му.
Например, подготвихме книга за траките.
|