Първа публикация: 28-03-2011

Последна редакция: 10-04-2011

ЗА АТОМНАТА И ЗА МЕДИЙНАТА РАДИОАКТИВНОСТ

 

Илия КОЖУХАРОВ

Находката

На 8 март, докато много мъже се опитваха да ухажват жените около себе си, няколко души ме уведомиха, че политологът Огнян Минчев е публикувал в "Медиапул" свой текст, озаглавен така: Поробването на българския народ от АЕЦ ‘Белене’” (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=176836&srcpos=1). Без да е известно дали е бил търсен някакъв специален ефект, това заглавие, както и гневният текст, който го изпълва, трябва да са прокънтели с особена сила в съзнанието на повечето от нас, които само няколко дни по-рано отбелязахме за пореден път Освобождението на България от турско робство.

Много места в посланието на известния коментатор ми прозвучаха като безусловна истина. И по всяка вероятност те са именно безусловна истина. Независимо от това, реших да проведа специален разговор с човек, сериозно запознат с атомната енергетика, а и с енергетиката като цяло. Впоследствие прецених, че далеч не малка част от онова, което чух, е твърде важно и че е полезно то да се прочете от колкото е възможно повече хора. Това ме подтикна да сваля съдържането на записа и да го поставя успоредно с текста на господин Минчев.

В резултат на полученото двугласие тук или там мнозина могат да се почувстват объркани, раздвоени, смутени. Това не трябва непременно да предизвиква уплаха. Живеем във време, в което ще трябва все повече и повече да привикваме към подобен мисловен ландшафт, който – строго погледнато – е съществувал непрестанно пред взора на човека. Сега само е усилен от могъщата медийна радиоактивност. И от все по-добре откърмваното от нея невежество сред хората. (Независимо от преживения "Век на Просвещението".)


С последните изречения от своята книга "Преобръщането на света / Политика на кризата” Ерве Жювен успокоително предвещава:

Това ще е време на суматохата и безпорядъка, време на борба, време на хули и оскърбления, преброеното време на истината за народите и за всеки един от нас, преди то да се спусне върху всички ни, без значение империи, градове-държави, нации и народи – необятното вечерно умиротворение, когато пеперудите долитат от небето, за да кацнат върху мъртвите воини и техните заспали победители.

Някой ще запита: какво успокоително може да има в подобна апокалиптична картина?

Отговорът се съдържа във факта, че с това свое последно изречение Ерве Жювен всъщност е пресъздал картина от "Бхагавад Гита", която – на свой ред – е само част от "Махабхарата", епичната санскритска история на древния индийски свят. А тя, както се счита, е била сътворена някъде преди около 2500-2700 години. Ерго, поне оттогава мнозина все се упражняват в рисуването на подобни катаклизми. Като една постоянна прокоба.

Освен това, нима не е примамливо обещанието за идването (най-накрая!) на "времето на истината"? Истината "за народите и за всеки един от нас"?


Не съм получил разрешение да огласявам името на моя събеседник, поради което ще го обознача като "Инженер Е." (Инж.Е.).

Изначална уговорка. Вероятно мнозина ще открият както в единия, така и в другия текст прояви на някакви гео-политически "фобии" или "филии". В същото време, допускам, че може да бъде извлечена и немалко фактологическа информация. А тя, както често се установява, би могла да бъде полезна при всеки опит за по-точна ориентация в трудни и заплетени казуси.

Публикацията & разговорът

 

ПОРОБВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ АЕЦ ‘БЕЛЕНЕ’”

Огнян Минчев

8 март 2011

Промъкналите се в печата спорадични протести срещу цените на горивата през последните дни най-после отварят тесен прозорец за осъзнаване на цялостната ситуация в българския енергиен сектор – днес и в обозримо бъдеще. Обстоятелството, че бензинът в България е по-скъп от този във Виена и значително по-скъп от този в Германия, а дизелът е по-скъп дори и от бензина, ни води към единственото разумно обяснение за цените на българския енергиен пазар – монопола.

Тогава, когато говорим за бензин и нафта – това е монополът на "Лукойл”, руската международна компания, която притежава рафинерията в Бургас и упражнява всякакъв тип влияния, за да избегне значим алтернативен внос на горива в България откъдето и да е, освен от Русия. Така стопроцентовата зависимост на България от Русия чрез "Лукойл” прави възможно непрекъснатото поддържане на монополно високи цени, особено в периоди на растящи цени на нефта на световните пазари. Когато пък международните цени падат, у нас има известно разсейване на монополиста за привеждане към съответстващото на международния пазар намаление.

Енергийното монополизиране в полза на Русия – цялостна стратегия

Същото е положението и с цените на природния газ. Тръбата е една – от Русия – и всеки опит за изграждането на каква да е алтернативна тръбичка се разбива в желязната отбрана на щедро подкупените от монополиста български чиновници на всички нива. В Европа и света се случва какво ли не – рязко падат цените на спотовите пазари, разцвет преживяват технологиите за пренос на втечнен газ по море и по суша, САЩ нарастващо задоволяват огромните си потребности чрез развитието на добива на шистов газ, Унгария и Румъния се свързаха с европейската газоразпространителна мрежа. България живее в свой си свят – света на едната единствена тръба, по която тече – когато тече (януари 2009 г.), газ на монополиста "Газпром“. Но в Москва и това им се видя малко: купиха си български слуга (на английски – minister), който през 2006 г. скъса относително изгодния договор за доставка на газ, валиден до 2011 г., и подписа нов договор за зависимост на България от руския монополист за три десетилетия напред.

Няколко български политици жертваха кариерата си, за да не допуснат подаряването на българската газова инфраструктура от тръбопроводи на Русия през 90-те години. Кабинетът на Жан Виденов бе сътворил множество икономически проблеми, но едва ли щеше да падне от власт, ако не бе личното твърдо упорство на самия премиер да не допусне “да мине номерът” на "Газпром” с "Мултигруп” и "Топенерджи” за изземване на тръбопроводната мрежа – българска национална собственост. Вторият опит на "Газпром” последва при кабинета на ОДС през 1997-98 г. и бе отново неуспешен. Тогава в ход бяха пуснати заобиколни стратегии. Основната цел – лишаване на България от икономическия и стратегически ресурс на нейното географско положение като транзитираща страна – изглежда ще бъде постигната чрез включването ни в един от мегапроектите на руския монополист "Газпром” – проекта за газопровода "Южен поток“.
"Братската“ подялба на собствеността – 50:50 – между България и Русия върху "Южен поток“ на българска територия открива пряка възможност за контрол върху решенията за руската страна чрез едно просто и изпитано средство – умерени рушвети в полза на български държавни чиновници. От своя страна "Южен поток“ ще обезсмисли в значителна степен досега съществуващата инфраструктура, която отчасти ще бъде интегрирана в новия проект, отчасти – полу- или напълно изоставена поради периферното и значение за транзитирането на газ през региона.

Монополизирането на българската енергетика в полза на Русия е цялостна стратегия, чието значение включва, но и надхвърля практичната задача българските “братушки” да плащат монополно високи цени за енергия на Москва докато са живи. Енергийната стратегия на Москва има ясно изразени геополитически цели, които по отношение на България са много по-концентрирани отколкото спрямо целия регион на Централна и Източна Европа. Тази стратегия се илюстрира най-добре от това, което се нарича “проект за АЕЦ 'Белене'“. Нека започнем с това, че на този "проект“ в продължение на години му липсват най-основни параметри, характерни за всяко бизнес начинание. Не съществува инвестиционен проект. Не съществува яснота за цената на проекта. Няма очертан потенциален пазар за енергията, която новата АЕЦ ще произвежда, освен общите приказки за това, че потребностите в региона щели да растат. За това, колко ще струва произвежданата енергия се знае само това, че щяла да е евтина защото е ядрена – а не вятърна, например.

Най-много се лъже за АЕЦ Белене

Бисмарк е казал, че най-много се лъже след лов и преди избори. Не е вярно – най-много се лъже за АЕЦ "Белене“. Никой никога не е видял истински документ с обвързващи руската страна параметри на този т. н. проект. Руските енергийни фактори и подконтролната им българска енергийна олигархия лъжат спокойно и на едро, убедени, че пословичното в наивитета си българско обществено мнение никога няма да открие разлика с истината. Поне дотогава, докато АЕЦ Белене не яхне обикновения българин за десетилетия напред.

Помните ли "Кремиковци“? Съветски военно-временен завод за производство на каква и да е стомана, натресен на българите като част от селяндурско-грандоманската стратегия за индустриализация на България на всяка цена. Българите започнаха да изплащат "Кремиковци“ с увеличението на цените за потребление от 1 януари 1966 г. и продължиха да го изплащат десетилетия напред. На българския пазар десетилетия наред имаше хроничен дефицит на домати, плодове, месо и всичко останало, в изобилие произвеждано в земеделска България. Всичко отиваше на безценица в Съветския съюз за изплащане на борчове от типа на "Кремиковци“.

На фона на АЕЦ Белене обаче "Кремиковци“ ще ни се види като невинен джобен разход. Защото всички основни решения за дългосрочните финансови измерения на проекта се вземат и ще се вземат от руската страна. Борбата на премиера Борисов да редуцира цената на Белене до разумните 5 млрд. евро за реакторите (без инфраструктурата) среща железен отказ и железен натиск от Москва. Включително с йезуитското уверение, че България вече е платила всичко от нейния дял и оттук нататък няма да плаща нищо. Само ще гледа как се строи централата, как реалните и руски собственици я експлоатират 20 години и след това с хляб и сол я поднасят на българите да си я доексплоатират още 40. Истината е по-проста и смазваща. АЕЦ "Белене“ се строи под руски контрол с руски пари и ще бъде де факто руска собственост. Цената на тока, произвеждан от нея, ще се определя в Москва, не в София, не и от пазара на електроенергия в България – защото такъв пазар просто няма да има. Така, както Русия ни продава бензин, дизел и газ на високи цени поради монопола, който притежават "Лукойл“ и "Газпром“ в България, така също ще ни продава скъп ток поради монопола, който ще притежава в българската електроенергийна система чрез АЕЦ "Белене“.

Някой може да възрази – нали имаме и други производства на ток? Да, но ще бъдем принудени скоро да затворим АЕЦ "Козлодуй“. Европейските екологични квоти ще направят производството на ток от въглища нерентабилно, а вятърните и слънчевите паркове навсякъде по света си остават вятър и мъгла. Русия ще притежава контрола върху най-големия по обем и по принцип най-евтин ток – от ядрена енергия, чрез АЕЦ "Белене”. Е, няма да бъде чак толкова евтин. Колко ви е евтин бензинът и газът? Регионалните и европейските пазари няма да купуват скъпия руски ток от Белене. Кой ще го купува тогава? Ние, българите ще го купуваме – вече са ни задължили да го купуваме, в продължение на десетилетия. Огромното за днешните и утрешни български мащаби производство на руския гигант АЕЦ "Белене” ще изтласка в ъгъла другите производства и ще установи функционален монопол върху електроенергийната ни система за много десетилетия напред. Скъпо ще бъде, братя българи, много скъпо! Ще задлъжнява здраво пършивата българска държавичка на руските си благодетели и на българските им мекерета. Българските предприемачи, българските производства – доколкото ги има – ще задлъжняват яко и ще губят конкурентоспособност на европейския и световен пазар, така както днес губят и фалират тези производства, които ползват газ в технологичния си процес.

Толкова ще задлъжняваме, че мечтаните 20 години, след които ще придобием "Белене” за българска собственост ще отидат далеч в бъдещето – ще станат 30, 40, може би повече. Междувременно светът може да преживее няколко революции в енергетиката – ние няма да преживеем нищо друго освен хитроумния руски хомот, който безсрамни и продажни български политически чиновници от вчера и днес нахлузват на врата ни. Руските реактори, предвидени за Белене, са вече морално остарели. Хайде да не бъдем наивници – проверете в интернет кой през последните 20 години е купувал руски реактор и защо? Китай води политика на стратегически баланс в ядрената си енергетика и затова купува реактори от всички производители в света. Купи и два руски … и си взе беля на главата… Четете, четете – “то сляпото окато прави”! Дори Турция сключва договор за строителство на руски реактори – но не като тези от Белене, а от последно поколение – само като стратегическа сделка за допълнителни бонуси в транзитиране на въглеводороди от Русия и Централна Азия. И преговорите между турската и руската страна са изключително напрегнати и ожесточени. Ние не просто купуваме морално амортизирани руски реактори – ние си купуваме дългосрочен монопол на Русия върху българската енергийна система за целия ХХІ век. С монополно високи цени, с доброволен отказ от енергиен пазар и развитие на икономиката чрез енергоспестяване. Купуваме си икономическо робство за четири поколения напред. Хич недейте гледа колко струва бензинът във Виена. След няколко години ще започнете все по-отчаяно да гледате колко струва токът във Виена и в цяла Европа в сравнение със сметката за вашето потребление в ръцете ви.

Стратегически инструмент за геополитически контрол

Разбира се, един икономически монопол никога няма само икономически измерения – той е стратегически инструмент за геополитически контрол. Именно затова нормалните европейски народи не сключват сделки подобни на "Белене“ – защото свободата им е скъпа. Не и на отровения от великодържавна пропаганда отчаян среден българин: на него му е виновна демокрацията, виновни са му всички и всичко, които “му се бъркат” и заради които този българин спря да получава “евтин бензин” от “Съюза”. Големи по български мащаби пари се плащат, за да оцелява тази налудничава визия за България и света в главите на много наши сънародници, докато общественото мнение грижливо се запознава с поредната милиционерска история за подслушване и подливане на вода между локалните политически пигмеи.

Тоталният енергиен монопол на Русия върху България на практика се равнява на нов политически контрол на Москва върху нас. Този монопол превръща европейското ни членство във формалност и фикция, защото не оставя финансови и институционални ресурси в ръцете на българското общество и държава да се реформират по европейски образец. Енергийният монопол на Русия се осъществява чрез съюза на руската великодържавна олигархия с пост-комунистическата олигархия на България, която контролира цялостно икономиката на страната и на енергетиката в частност.

В услуга на руско-българската милиционерска олигархия

Руската великодържавна олигархия е паразитна мимикрия на съветската кагебистка номенклатура. Тя живее – както съветските си предци – чрез немилостиво изтощаване на природните богатства на огромната страна, без да е в състояние да реинвестира огромните си печалби поне отчасти в модернизиране и цивилизоване на Русия. Нейната по-малка сестра – българската пост-комунистическа олигархия – живее за сметка на системно ограбване на българския народ чрез източване на изпосталялата му държава. Българският милиционерски "бизнес“ няма нищо общо с пазара – той паразитира върху рекет срещу собствената си държава и народ. АЕЦ "Белене“ е точният пример за това. Криминалната олигархия в българската енергетика вече придоби огромни рушвети, за да стартира проекта. Оттук нататък ще паразитира като слугинско псе върху остатъците на великодържавния пир на гърба на българския народ и българската държава чрез АЕЦ "Белене“.

Допреди две седмици имаше надежда, че настоящето българско правителство ще успее да изпълни поне определена програма-минимум за рационализиране на проекта "Белене“ и за частична защита на българския национален интерес от бедствието, надвиснало над страната ни. Програмата максимум – отказ от проекта в защита на националния интерес – не беше много вероятно да се изпълни още от самото начало на управлението на ГЕРБ. Последните изказвания на премиера Борисов в Народното събрание покосиха и най-крехката надежда, че България може да бъде опазена поне от най-тежките последствия на Белене. Нещата отиват към подписване на окончателния договор с "Атомстройекспорт“. Това е резултат на огромен, нечовешки натиск върху Борисов и неговото управление. Флашките, шашките и шантажите са само видимият връх на този натиск, чиято цел е да превърне поредното българско правителство в покорен слуга на руско-българската милиционерска олигархия.

Как ще постъпи Борисов? Най-вероятно ще остави на някой от НЕК или в краен случай на Трайчо да подпише този договор, който за пореден път ще сложи формално край на независимата българска държава – не че съдържателно досега е била независима. Избирайки между унизителното обругаване и отстраняване от власт и запазването на формални позиции начело на управлението, Борисов по човешки ще предпочете второто. Просто защото той не можа да се научи, че срещу наглия руски натиск, срещу бруталния криминален рекет на българската олигархия, срещу любезното безразличие на европейските му партньори, един български премиер все пак има народ, има гражданска общност, към която може да се обърне, на която може да се опре, да я призове към защита на държавата и на националния интерес.

Лордовете анонсират, слугите разиграват

Никой от българските политици и държавници не се сеща за потенциалната сила на тази гражданска общност. Жан Виденов посърна, предаден от собствената си партия и си отиде в мълчалив ступор към обществото. Костов се затвори и млъкна, повлечен от злорадата вълна "800 дни“: обиди се на народа, но не се сети да призове гражданите към активна отговорност. Сега и Борисов ще повтори основната им грешка. Ще си отиде, или ще остане в слугинска роля на сцената, но няма да излезе да каже публично истината и да призове обикновените граждани за подкрепа. "Лордовете анонсират, слугите разиграват“, гласи високомерна поговорка сред играчите на бридж. Един държавник може да избира – дали да бъде слуга на собствените си съграждани или на мафията.

Но ако Борисов сложи подпис върху позора "Белене“ – свой или на някой от чиновниците надолу, то той трябва да знае следното: след 20 или 50 години никой няма да си спомня, че Симеон Сакскобургготски е размразил проекта "Белене“. Нито, че министърът Овчаров го е натресъл на българските данъкоплатци. Нито, че президентът Гоце го е пришил като пореден ловен трофей към своя въображаем "Голям шлем“… Не – историята ще запише, че Бойко Борисов го е подписал. Поради липса на доблест да защити тези, които гласуваха за него и му повериха държавата, за да защити националния интерес. При всякакви обстоятелства.

P.S. След 10 години може да се окаже, че България има нужда от нов ядрен реактор – за да замени съществуващите в АЕЦ Козлодуй и да компенсира нарастващата цена на тока от топлоцентралите. Тогава най-естественото решение ще бъде построяването на един или дори два реактора в инфраструктурата на АЕЦ Козлодуй. Дотогава бурно развиващата се понастоящем ядрена технология ще произведе едно четвърто поколение реактори, чиято ефективност и сигурност ще съответства на развитието на една европейска страна като България. И със сигурност ще ни струва по-малко. Доста по-малко от опита да ни се пробута скапан руски Москвич на цената на Мерцедес 600 за АЕЦ Белене.

 

РАЗГОВОР МЕЖДУ ИЛИЯ КОЖУХАРОВ И ИНЖЕНЕР Е.

13 март 2011

Илия Кожухаров: И така, един от първите въпроси, които се повдигат от господин Минчев, е свързан с монопола на "Лукойл" върху бензините и нафтата в България.

Инженер Е.: Това е абсолютно невярно. То е абсолютна лъжа...

Малка България не може да си позволи да има два завода. Тя си позволи навремето "Плама" Плевен, но това и излизаше много скъпо. Находището в Плевенско (край Горни и Долни Дъбник) е сравнително малко и суровината му става предимно за масла. Произвеждаха се много малко горива и бе нерентабилно да се доставя суровина отдалеч. Така че тези обстоятелства доведоха до съществуването на един единствен завод, който между другото – снабдява с горива дори и Шести американски флот и продава авиогориво на почти всички компании, чиито самолети кацат в България.

Огнян Минчев пише, че горивото се купува от Русия. Мога да кажа, че само около 20% от суровината идва от Русия, защото руският петрол е много тежък и се преработва много трудно.

Между другото, трябва да се прави известна разлика между "Лукойл България" и "Лукойл Нефтохим Бургас". "Лукойл Нефтохим Бургас" купува нефт главно от арабския свят, от Либия но сега, в настоящата обстановка, вече не знам откъде купуват...

Освен това, по въпроса за цените цените се определят на шестмесечни периоди. Те са резултат от фючърсни сделки. Тоест, не може местната цена, която се вдига в момента, да отразява цената на световния пазар. Местната цена се формира главно от компанията "Лукойл България" и вероятно не без личните виждания на нейния генерален изпълнителен директор, Валентин Златев.

И.К.: Коментираме името "Лукойл България", но по бензиностанциите се виждат надписи само с по една дума: "Лукойл".

Инж.Е.: Дизайнът на тези бензиностанции е подчинен на франчайзинговите условия, но самите бензиностанции са собственост на чисто българска компания, която експлоатира името "Лукойл". А "Лукойл Нефтохим Бургас" си е отделна компания, която сега е почти изцяло руска. Но... пак казвам, те не купуват суровина само от Русия. И, за съжаление, има само един нефтопреработвателен завод.

И все пак... В България се внасят горива и от други направления. Първо, Гърция всички бензиностанции "Еко" работят с горива, внос от Гърция. Второ, "OЕмВи" внася частично горива от Румъния, защото "OЕмВи" имат завод в Румъния...

И.К.: Не съм знаел това.

Инж.Е.: ...в Питещи. Трето, "Ромпетрол" също внася горива, с които зарежда своите бензиностанции. Отделно, "Петрол България" също има някакъв внос мисля, че частично от Гърция, или от някъде другаде... Тоест, изобщо не може да се говори за какъвто и да било монополизъм.

И.К.: Добре. И все пак, в случая е позволен и такъв въпрос: не би ли могло да се говори условно за "монополизъм", ако приемем, че един от вносителите или един от производителите владее, примерно, 90% от търговията с горива на територията на България, а всички други обхващат в своята сума, също примерно, само 10%. Разбира се, аз употребих напълно произволни числа.

Инж.Е.: Разбира се, подобни предположения могат да се изказват. За съжаление, в момента аз не разполагам с точни числа, за да мога да ги съобщя, но... неприятна истина е това, че нефтопреработвателният завод е един-единствен. При това положение не изглежда умно да се купува гориво, примерно, от Холандия, защото ще излезе по-скъпо. Тоест, много фирми и "Шел", и други, имат интерес да купуват горивото от тук и да го продават. Но пак казвам, това, че заводът е един, не спира вноса от Гърция, от Румъния... А вносът е повече от 10% убеден съм. В този смисъл, написаното от Огнян Минчев за монополизма в търговията с петролни продукти е абсолютна лъжа. По такъв начин, той не само пише, но и заблуждава. Аз не мисля, че той не знае тези неща, които казвам, но просто пише... и заблуждава.

Следващият въпрос, за газта...

Действително, тръбата е една. Искаме да изградим втора, "Южен поток". Искаме да изградим трета, "Набуко". Всичко това е добро... и ще го направим някога. Но... за съжаление, сегашната ситуация е тази... Не можем да избягаме от нея.

Вярно е, че са правени много... не ми се иска да употребявам тази дума, но се налага простотии.

И.К.: Кои "простотии" трябва да имаме предвид в случая?

Инж.Е.: Кои..., кои... Имам предвид, че много, много отдавна трябваше да се прекара втора тръба. Имам предвид и това, което сега вече е изговорено пред българския народ: алтернативни връзки с Румъния, с Турция, с Гърция. Само че... защо не са били направени, нямам идея.

И.К.: В такъв случай, ако някой е можел да ги направи като казвам "някой", имам предвид политици а не ги е направил, то не може ли да се приеме, че Огнян Минчев е прав за тона, с който говори за определено засвидетелствания слугинаж по посока на определени географски направления?

Инж.Е.: Със сигурност е прав. Ние сме само от четири години членове на Европейския съюз. Преди това имаше определен слугинаж. Знаем си историята. Така че тук той е прав. И трябва действително да се работи сериозно за алтернативни доставки.

Впрочем, нали ние имаме газово находище. Защо не сме го разработили толкова години?

И.К.: Между другото, това е бил винаги един сериозен въпрос пред мен. Като неспециалист, се питам: не сме го разработили, защото не е изгодно икономически, не сме го разработили, защото нямаме технически и технологичен капацитет, не сме го разработили, защото интереси на други фирми са се сблъсквали с една такава... евентуална проява на малка доза българска самостоятелност? А може би не сме го разработили поради комплекс от подобни причини? Но... така или иначе, вината е на политиците. Сиреч, на онези, които биха могли да ударят по масата и да кажат: Ето, сега тук ще заделим пари, ще разработим това находище и по този начин ще си осигурим някаква малко по-голяма национална независимост! Или обратно: Идеята е нерентабилна, няма да се харчат безсмислено държавни пари!

Инж.Е.: Според мен, нещата са и комплексни, но и доста простички. Например, някои газови находища в България са твърде нерентабилни...

И.К.: Така ли? Доказано нерентабилни?

Инж.Е.: Да.

И.К.: Ясно. А сега по другите засегнати въпроси.

Инж.Е.: Да, за това, че най-много се лъже за АЕЦ Белене. Разбира се, само няколко лица са тези, които са виждали самия договор. Може би, и самият господин Минчев не го е виждал. Но мога да кажа как стои въпросът около цената.

И.К.: Да?

Инж.Е.: Въпросът с цената беше свързан с ядрения остров. Под "ядрен остров" се разбира: реакторното отделение, с корпуса, който е прилежащ към него (и в който става обработката на радиоактивните материали по време на ремонти и презареждане), както и машинната зала. Това е "ядреният остров", това е ядрената централа. Всичко останало, всичко наоколо, като: химически цех, брегова помпена станция, дизел-генератори и така нататък, това са спомагателни обекти, които не влизат в цената.

Когато се даваше офертата става въпрос за офертата по монтажните и електромонтажните работи нашата фирма помогна на "Атомстройекспорт" като дадохме собствена цена. Съответно, други фирми дадоха свои цени, но... в края на краищата се възприе нашата цена. А тя бе три милиарда, деветстотин осемдесет и няколко милиона... малко под четири милиарда... Това бе цената през... 2005 година, ако не се лъжа. Съответно, в договора, който се подписа тогава, имаше клауза, според която се уточняваше, че ще се работи според данните за инфлацията на "Евростат". И така, ние дадохме тази оферта по прогнозни цени на труда за 2006 година. Тъй като знаехме, че централата ще се строи поне 6 години, заложихме индексиране на цената на труда по "Евростат". Това се отнасяше за всички дейности: проектиране, оборудване... и така нататък, сред които не се включваха пряко отнасящите се до монтажа. Монтажът щеше да бъде поверен на "Арева" или на "Сименс"..., или щеше да бъде извършен от руска страна.

И.К.: Разбирам. Наложило се е да се мисли в една сериозна перспектива ако на мен, непрофесионалиста, изобщо ми е позволено да се произнасям по такива въпроси.

Инж.Е.: Така е. Аз имам данните. От тях може да се видят основаните върху "Евростат" разработки относно точната цена. Ние знаехме, че това ще бъде процес, продължаващ години. Ако сега дейността по изграждането на централата отново бъде стартирана, с много сериозен труд... може да се приключи към 2015-2016 година. Строителството и монтажът са много тежки... много тежки, за да може някой да каже: Да, всичко това ще бъде сторено за година-две. При това, не могат просто да бъдат струпани много хора според мисленето на елементарния човек: Дайте, ще изпратим 20-30 хиляди човека и нужното ще бъде свършено.

И.К.: Да, може би в подобни случаи многото хора по-скоро биха си пречили един на друг, отколкото да свършат някаква полезна работа.

Инж.Е.: Така е. В Козлодуй имаше 7 000 монтажници, от които 2 000 работеха активно. От останалите някои пречеха, други нищо не правеха.

И.К.: Ха-ха. Да...

Инж.Е.: Аз твърдя, че за Белене ще бъдат необходими максимум... максимум 3 000 души монтажници с ръководителите, с всички останали специалисти! Максимум 3 000 монтажници! Повече не са необходими!

И.К.: А в сравнение с този максимален брой, колко голям е контингентът от работници, инженери, други експерти и администратори, който е предвиден понастоящем? И дали има някакво известно число?

Инж.Е.: Аз мога да посоча моите числа, защото много сериозно работя по този въпрос. Отново ще повторя 3 000 монтажници и малко повече, около 4 000 души строители с една уговорка, че не мога да гарантирам за точното число по отношение на строителите. Отделно, ще има сигурно 1 000 активни специалисти и още, евентуално, толкова по-малко активни... Общо, 8 000 души. Нека бъдат бъдат 9 000. Нека бъдат максимум – 10 000 човека.

От тях, със сигурност, 7 000 8 000 ще бъдат българи. Но... тук трябва да се запомни едно изключително важно число. Работата на всеки един зает с този строеж ще трябва да бъде обезпечена с труда на още 7 човека.

И.К.: Това е интригуващо. Едно пояснение би било от полза. Какво означава в случая "обезпечен"?

Инж.Е.: Всеки човек, който ще работи активно на площадката на централата, ще трябва да се храни, ще трябва да има определени битови условия, да бъде транспортиран, да получава материали, елементи, части, които той не произвежда, но някой друг в България ще ги произведе, след което друг някой ще ги транспортира... И така нататък.

И.К.: Сиреч, това са вериги от други служители, работници, изпълнители, под-изпълнители и прочее.

Инж.Е.: Точно така. Тогава съотношението "един работи, седем го обслужват", означава следното: ако приемем, че 10 000 души ще работят на самия обект, още 70 000 души ще бъдат ангажирани с обслужването на този обект. Това е много важно и би следвало да се знае в България.

И.К.: Тези данни, като че ли, не се споменават често. Например, аз не съм се откривал подобна информация в медиите може би, поради мой пропуск.

Инж.Е.: Необходимо е обектът "Белене" да не бъде гледан по повърхността, а по-отвътре. Във връзка с това, пак ще кажа: за тези 80 000 човека трябва да се мисли като за хора, които имат съпруги и съпрузи, имат деца. Това прави една голяма група хора, за които ще се осигури препитание... деца, родителите на които ще могат да им осигурят по-добро образование...

И.К.: Ако се върнем отново на цената...

Инж.Е.: Сега се искат 6 милиарда и 290 милиона, ако паметта не ме подвежда. Сериозна част от това завишение е в резултат на натрупваната индексация поради голямото забавяне от наша страна. А между другото, идеята за изграждането на втория блок се отлага във времето, за след 6 години.

Вчера научих от предаване на БиТиВи, ако не се лъжа, за строяща се в Съединените щати централа, един блок от която струва 25 милиарда долара.

И.К.: Да...

Инж.Е.: Един блок! А идентична централа, с малко по-мощен реактор, но иначе като конструкция почти същата, която се строи в Турция, в град Мерсин...

И.К.: Тя трябва да е споменатата турска атомна централа в текста на Огнян Минчев. Нещо повече, той прави изричната забележка, че става въпрос за централа "от последно поколение"... Кое поред трябва да е това поколение четвърто ли?

Инж.Е.: Да, да... спомням си. Това не е вярно. В момента по света няма централа четвърто поколение. Дори и като проект не съществува такава централа.

И.К.: Настина?

Инж.Е.: Да.

И.К.: Тогава... това издава сериозна неосведоменост на Огнян Минчев по този въпрос.

Инж.Е.: Тази статия е поръчкова поне така мисля. Следователно, в нея може да се спекулира с разни числа. Пред хора, които не познават материята, всеки може да пише, както си иска. В момента се строят... една, две, три... централи трето поколение в Европа: една във Франция, една във Финландия и една в Белене ако сметнем, че тя е в процес на някакво изграждане. В Съединените щати се строи една, в Китай обаче се строят 14-15, в Русия се строят активно две... с четири блока. Това са все централи с реактори трето поколение.

Тук мога да направя една най-груба... най-груба класификация на "поколенията" при ядрените реактори.

Първото поколение представлява само реактор и сграда около него. Но... тази сграда не е херметична и при една авария (както стана в Япония сега) сградата се разрушава.

И.К.: От колко години се експлоатира злополучният реактор в Япония?

Инж.Е.: Не мога да кажа с точност, но мога да направя справка... И все пак, вероятно е построен някъде през 1971-72 година.

И.К.: Да...

Инж.Е.: Реакторите второ поколение а такива са нашите реактори в Козлодуй, старите, които спряхме, независимо че в Европа все още се експлоатират реактори от този тип, примерно: в Пакс, Унгария, в Буковани, Чехия...

И.К.: Аз съм чел и слушал, че в редица страни, да речем, във Франция, една страна, в която се произвежда много ядрена енергия, или в Съединените щати, за ядрени реактори, които отдавна са приключили проектния си експлоатационен срок, времето на тяхната работа се удължава с още 20 или 30 години.

Инж.Е.: Да... да... Нека запомним този въпрос. По-нататък ще се върнем към него. Сега да продължим с поколенията на реакторите.

Нека отново повторя, при реакторите първо поколение сградата не е херметична и при наличие на парен взрив, взрив от прегрята пара, сградната конструкция се разрушава.

При реакторите второ поколение а такива са и реакторите в V и VІ блок на Козлодуй самият реактор и целият първи контур се намират в сграда с изключително високи параметри за здравина. Тя представлява едно яйце, или по-скоро някакъв цилиндър със сферичен купол отгоре, който издържа на по-големи натоварвания. При авария, при изпускане на пара, тя се задържа в този цилиндър, под този купол. Той е достатъчно здрав, за да не допусне изтичане на радиоактивни вещества навън. Нещо повече, достатъчно здрав е и отвън, за да може да понесе, примерно, удар от падащ натоварен пътнически самолет.

Това са реакторите второ поколение. А за съпоставка, Чернобилският реактор е реактор първо поколение и е почти същият като този във Фукушима.

Реактори от трето поколение има много по света такива са голяма част от френските реактори, голяма част от немските реактори, ако трябва да бъдат посочени две страни като пример.

След аварията в Чернобил имаше едно спиране в развитието на ядрената технология, Доста държави се отказаха от нейното използване. Съединените щати замразиха работата в тази област, Германия си замрази обектите, Великобритания също. Франция обаче нека бъде забелязано – не! "Сименс" като фирма също не спря. Руснаците, ако имаме предвид "Атоммаш", също не спряха, въпреки че именно те бяха виновните за случилото се. Отделно... намеси се Корея, която започна да развива ядрената си енергетика. И Япония.

Така изглеждаха нещата в след-чернобилското време.

В Чернобил горивото, което излезе извън кръга на контролираната реакция, образува... как да го кажа... няколко групи радиоактивни продукти, които се натрупаха из различни места в разрушената сграда.

И.К.: Някакви своеобразни радиоактивни ниши?

Инж.Е.: Да... В тези, условно да ги наречем "радиоактивни ниши" процесите ще продължават още дълго време, а и много трудно биха могли да се контролират след като се осъществяват на десетки места. По този повод, започна да се мисли за потенциални решения, при които такава ситуация да може да бъде овладявана тоест, дори да се случи идентична авария, дори горивото в реактора да се стопи напълно, то да бъде задържано на едно място. В този смисъл, за реакторите трето поколение а в това отношение фирмите си сътрудничеха се предложи и одобри така наречената "ловушка". На руски това означава "капан".

За реактора, който ще се изгражда в Белене, е предвидена такава "ловушка", която ще бъде изградена от един много специален бетон, с много волфрамови частици вътре в него, издържащ изключително висока температура. За целта се отлива една огромна чаша, в която ако реакторът се стопи при някаква сериозна авария – стопилката и горивото да бъдат локализирани... да се окажат в тази "чаша", за да може по-лесно да се манипулира с тях... вече в качеството им на ядрен замърсител: да се охлаждат, да се обработват по един или друг начин... Всичко да бъде концентрирано на едно място, а не както при Чернобил разпиляно във всички посоки... като при това, едното място пречи на достъпа до другите места. В този смисъл, реакторите трето поколение имат това подобрение, въпросната "ловушка".

Така... Реакторът за Белене има още и едно плюсче. Разбира се, това категорично, не го прави реактор от четвърто поколение. Това "плюсче" ще се осъществява за първи път в Европа. То се отнася до улавянето на радиоактивния водород.

При ядрената реакция се отделят като продукт всевъзможни елементи от таблицата на Менделеев. Голяма част от тях са газове. И нямат някакво особено значение. Но един от тези газове, водорода, който се събира в корпуса на реактора, като лек газ се натрупва под тавана.

И.К.: Така.

Инж.Е.: А там има монтиран един повдигащ кран, който се управлява дистанционно чрез радиосигнал. Самият той е много тежък, защото трябва да повдига товари от по 400 тона. Доколкото неговото движение се управлява с електрически импулси а те, за нещастие, могат да доведат до възникването на някоя искра то тя се превръща в причина за експлозия. Ако тяло с подобна тежест падне върху самия реактор, освен че ще предизвика допълнителни разрушения, ядреният процес ще остане без защитен корпус. Затова подобрението, което са предложили руснаците, е следното: коментираният корпус е свързан посредством една много тънка тръбичка с друг корпус, разположен на върха на купола. В тази своего рода специална камера, периодично (не мога да кажа с каква цикличност, но, да кажем, на две седмици веднъж) се отвежда...

И.К.: Въпросният натрупан водород?

Инж.Е.: ...да, натрупаният водород, който както споменах, е и радиоактивен – и без да се пуска в атмосферата той се взривява... във въпросната камера. Тя е взривна камера. Подава се и допълнително количество кислород, за да се обезпечи необходимата химическа реакция и да се постигне неговото пълно елиминиране.

Ако това малко подобрение трябва да провокира някакво обозначение, може да се каже, че въпросният реактор е от поколение три плюс.

И.К.: Добре. В основния текст на статията си Огнян Минчев говори за строящия се реактор в Турция като за реактор "последно поколение", а "не като този от Белене". След като "този от Белене" е трето поколение, то руският в Турция би трябвало да е от четвърто поколение. Все пак, четворката все още стои непосредствено след тройката. В края на своя материал, обаче, той говори за бъдещето, за времето след около десетина години, и казва дословно: Дотогава бурно развиващата се понастоящем ядрена технология ще произведе едно четвърто поколение реактори. Противоречието е видимо. От една страна, се твърди, че в момента при комшиите се изгражда реактор четвърто поколение, а от друга – че тази категория реактори ще се разработят в бъдеще. На какво може да се дължи този парадокс? На грешка?

Инж.Е.: Грешка е... защото човекът не е специалист. Или е сметнал, че подобен въпрос е маловажен. Или просто нещо не е разбрал.

В Мерсин, Турция, действително се изгражда следващо поколение реактор. Реактор! А тук говорим за клас на атомна централа. Поколение атомна централа.

Реакторите биват различни по мощност. Ние искахме нашият реактор да бъде 1 000-мегаватов. И така е оферирано. Същевременно, още през 2006 година, на едно от съвещанията, които провеждахме всяка година, "Атомстройекспорт" показа техен реактор, наречен "Проект 2006". "Проект 2006" е 1 200-мегаватов. Развит е на базата на 1 000-мегаватовия реактор. С допълнителни конструктивни подобрения са успели да вдигнат мощността му на 1 200 мегавата. Естествено, пред нас възникна въпросът: защо да не монтираме този реактор, след като той е със същата цена, но има някои добри допълнителни екстри. Но... според мен тогава България взе много правилно решение говоря за специалистите, които представляваха България.

И.К.: Изглежда интригуващо. А защо това решение е било по-доброто?

Инж.Е.: Този реактор, "Проект 2006", никъде не беше изпълнен. Никъде.

И.К.: В този смисъл, в България щеше да бъде премиерата му.

Инж.Е.: Да, щеше да бъде премиерата, а премиерата на такъв ядрен обект е доста рисковано занятие. Ще дам пример с Финландия. "Олкилуото" е името на централата, а фирмите, които го изграждат са "Арева" и "Сименс" две изключително мощни компании. Те закъсняват вече трета година. Трита година, заради това, че проектът се изпълнява за първи път. И възникват въпроси, на които никой не знае как да отговори: трябва нещо да се реши, то не се решава и проектът спира.

И.К.: Възникват въпроси на, на които никой не знае как да отговори това звучи изключително тревожно. В една такава област като ядрената енергетика... допустимо ли е подобно положение на нещата? Задавам си въпроса: ако един редови слушател или зрител, или читател чуе или прочете нещо от подобен род...

Инж.Е.: Ще му се изправи косата.

И.К.: Да, ще му се изправи косата. И това е най-малкото.

Инж.Е.: Разбрах, разбрах въпроса. Може би аз не съм се изразил точно. Тук не става въпрос за ядрената технология. Става въпрос за изпълнение на сградата и монтажа на оборудването, което никой не може предварително да си представи с всички съпътстващи проблеми. Пак ще повторя, три години "Сименс" и "Арева" просрочват договора във Финландия. И плащат огромни неустойки. До преди известно време ги следях. Бяха 800 милиона евро!

И.К.: Сериозни неустойки...

Инж.Е.: Според мен, накрая тази централа ще се окаже подарена на Финландия.

И.К.: В такъв случай, не е ли било изгодно и България да се съгласи с изграждането на такъв първи по рода си 1 200-мегаватов реактор, което както изглежда – закономерно води до подобни закъснения и инкасиране на големи неустойки.

Инж.Е.: Щяхме да рискуваме много. Наистина, ако знаехме, че така ще стане изгодно е, но...

И.К.: Ако не стане...

Инж.Е.: Именно. Нека сега се върна на централата в Мерсин. Там цената е много по-висока.

И.К.: Каква е проектната и цена?

Инж.Е.: Мисля, че е 8 милиарда. И там също за два блока.

И.К.: Това обикновено не се казва имам предвид цената. Съобщава се, че се строи ядрена централа в Турция, но... на каква цена? Премълчава се. Поне аз не съм чул нещо определено по този въпрос. Просто се казва: Турция строи ядрена централа, В Турция реакторът ще е от четвърто поколение. (Респективно, "поколение" на централата, според направеното уточнение.) Но... нека сега се върнем на въпроса за удължаването на срока на експлоатация на реактори, които са отработили проектното си време. Доколкото знам, това се прави на много места по света.

Инж.Е.: Производството на самия реактор е един изключително сложен процес. Поне като инженер, аз не познавам по-сложен процес.

И.К.: Може би го конкурира строежът и експлоатацията на космическите совалки...

Инж.Е.: Да речем. Нека си представим един голям казан, с размери: 11 метра височина и 4 метра в диаметър, с дебелина на стените някъде около 180 милиметра. Този казан няма кой да го излее. А при това, теглото му е от порядъка на 400 тона. Този "казан" се лее на пръстени.

И.К.: След което те се монтират един към друг?

Инж.Е.: Да. Пръстените могат да бъдат, примерно четири. След изливането на пръстените задължително се вземат образци. Ако в отливката има дефекти в кристалната решетка на сплавта дефекти, които са повече от някакъв граничен минимум, съответният пръстен се претопява. И се отлива отново и отново...

И.К.: Докато се постигне съответното качество.

Инж.Е.: Да. Нека бъде предположено, че в един хубав ден всички пръстени са готови и трябва да се започне свързването им един с друг. То става със заваряване. Всички вдлъбнатини по местата на заварките трябва да се запълнят с метал. Това се прави на ръка, няма възможност да се извърши машинно. Заварчиците влизат в специална камера, в която се поддържа температура от порядъка на 200 градуса. Те са облечени в скафандри, по които тече охлаждаща вода. Когато наварят метал по един от шевовете, открай до край, процедурата спира, огромният детайл се охлажда, шлайфа се и се подлага отново на контрол. И така, пръстен след пръстен. Ако някъде се установи сектор, в който кристалната решетка не отговаря на изискванията, съответният обем метал се премахва и работата се подновява отново. Този процес е изключително дълъг и се вписва в производството на един реактор обичайно, някъде около 3 години.

И.К.: Впечатлен съм!

Инж.Е.: Когато са проектирани реакторите за "Козлодуй", е било определено, че те могат да имат 30 години живот. Смятано е, че през периода на облъчването въпросната сплав ще "остарее" нещо, което е свързано с поява на дефекти в кристалната решетка. И така, въпросният период от 30 години експлоатация е бил определен към времето на проектирането, а, образно казано, за по-нататък се е мислело според принципа: След 30 години ще видим.

Когато след изтичането на този срок започна да се проверява състоянието на метала...

Впрочем, тук ще направя една скоба. Всеки производител на реактори оставя вътре в реактора едно специално място, специална ниша, която няма някаква пряка връзка с ядрения процес, но служи, за да се поставят в нея така наречените "образци-свидетели". Образците-свидетели са малки пластинки от тази сплав, от която е изработен корпусът на реактора. По тях може да се съди за промените в състоянието на метала през периода на експлоатация.

И.К.: Те са като своеобразна лакмусова хартия...

Инж.Е.: Да. От реакторите, които спряхме в Козлодуй, примерно от ІІІ и ІV блок, имаме още образци-свидетели. Когато се правеха проверките от експерти на Европейския съюз, в определен момент бе лансирана хипотезата, че образците-свидетели от ІІ блок са отлети допълнително в Съветския съюз, поради което се наложи да доказваме, че те са от същия метал, от който е и корпусът на реактора. И какво направихме ние? Постъпихме ужасно глупаво. Съгласихме се да си срежем реактора. Отрязахме едно място, което няма някакво особено значение, тоест нишата, която предпазва образците-свидетели, за да можем да докажем, че те са направени от същата сплав, от която е отлят и реакторът. И французите, и германците от "Сименс", които изследваха метала, установиха пълен идентитет.

Но... тук мога да споделя нещо куриозно...

И.К.: Да?

Инж.Е.: Това го знам от колеги французи, с които съм имал контакти. След направеното изследване те си променили технологията за отливане на своите реакторни корпуси и сега произвеждат ядрените си реактори именно от тази сплав. А официално... никой не им е давал данните, с които се сдобиха, изпълнявайки задачата си на проверяващи европейски експерти.

Какво се оказа от този анализ? Резултатите за ІІ блок показаха, че реакторът като такъв има още поне 25 години ресурс за експлоатация. Тоест, дефектите в кристалната решетка не са нараствали толкова бързо, колкото се е предполагало. Ето, това е изследването, което почти всички водещи компании по света правят.

И.К.: А при междувременно натрупания опит вече може...

Инж.Е.: Да, вече има натрупан сериозен опит, и такива прогнози са много достоверни.

Между другото, интересно е да се знае, колко държави по света произвеждат ядрени реактори.

И.К.: Преди няколко години се бях запознал с определени данни. Сега, с риск да сбъркам, бих казал: десетина.

Инж.Е.: Е, има грешка. Русия, Франция...

И.К.: Съединените щати, предполагам...

Инж.Е.: За Съединените щати ще кажа след малко. Корея и Япония. Сега и Китай се опитва да имитира руските реактори, само че аз не бих искал да живея близо до китайски реактор. Отделно, Канада произвежда един изключително недобър реактор, изключително недобър реактор... Образец от него се намира не много далеч от Русе.

И.К.: В Румъния?

Инж.Е.: Да, в Черна вода. Много ме е страх от този реактор. Десет пъти са ме канели да отида на посещение там, но аз не искам и да си помисля да стъпя в Черна вода.

И.К.: Е, дотук станаха 6 страни...

Инж.Е.: Китай още не произвежда, но е обявил, че има намерение. Съединените щати и по-точно "Уестингхаус" станаха известни с това, че бяха спрени 60 централи, които тази фирма строеше. Поради това сега тя е в незавидно състояние. Представлява търговска фирма купува от едно място, продава на друго. Разбира се, те бяха започнали да си създават отдел за проектиране на ядрени централи и проектираха един блок, който се нарича "АйПи 1000". Нямам информация дали този блок е утвърден от американския регулатор, но знам реакцията на регулатора във Великобритания. След 6-7 месеца обсъждане британският регулатор е заявил, че няма никаква възможност подобен реактор да се построи в Обединеното кралство. Категорично е отхвърлена каквато и да било възможност за разрешение. Не знам дали идентичният американски регулатор е издал някакво разрешение или не. Но... тъй като американците са опитни в прилагането на някои хитрини, допускам, че са успели да го предложат на Южна Корея имам предвид, на техния производител като паралелно убеждават Китай да приеме да построи два блока "АйПи 1000" на своя територия.

И.К.: Да... А между другото, самата Великобритания не произвежда ли ядрени реактори?

Инж.Е.: Не, не произвежда.

И.К.: Защо? Има някаква национална забрана? Или...

Инж.Е.: Не се е намерила фирма, която да се реши да развива такава дейност. Те са разчитали на "Уестингхаус"... и на Канада, разбира се... При тях има доста канадски реактори. А в добавка мога да кажа, че според думите на някои експерти през 2015 година Великобритания ще остане само с един ядрен блок "Сизеуел 2". "Сизеуел 1", който е газо-графитен го видях спрян. Като говоря за централи, които съм посетил, не мога да не споделя няколко думи за централата, от която съм бил най-силно впечатлен, в позитивен план, разбира се.

И.К.: Коя е тя? Къде се намира?

Инж.Е.: В Германия, на 60 километра от Мюнхен, североизточно от Мюнхен. Това е централата "Изар 2". Там минава една рекичка, Изар, която с малко по-голямо засилване може да бъде прескочена.

На 500 метра от реакторното отделение има една животновъдна ферма, във връзка с която там живеят и хора. А тук аз споря с българи, които не позволяват да изградим селището на монтажниците на 800 метра от реактора... защото някой казал, че в 3-километровата зона не трябва да се строи.

И аз подлудявам от това.

Опит за ориентация в джунглата

Какво се случва с редовия гражданин, който ежедневно бива облъчван от колосални потоци информация? (Тук искам изрично да помоля да не се слага знак за някаква автоматично подразбираща се и едва ли не винаги валидна синонимия между понятията "информация" и "истина".)

В общия случай, редовият облъчван не може да се ориентира. Или поне не се ориентира достатъчно добре. Причините са най-различни: бурно разрастващият се гъсталак в терминологичната джунгла; хроничният недостиг на време; всевъзможните управленски "Гордиеви възли", които (дори и при добра политическа воля) не могат да бъдат развързани, а разсичането им се оказва забранено; палитрите от симпатии и антипатии, често провокирани от причини, имащи малко общо с онези проблемни области, които изискват точна ориентация; едва ли не вроденият стремеж към елементарни обяснения на явления, обвързани в сложните мрежи на всевъзможни причинно-следствени отношения; ниската средна интелигентност (и/или неосведоменост), съчетана с висока степен на доверчивост по отношение на хора, обладани единствено от мания за величие... И така нататък (като в това "и така нататък" почетно място заема и откровеното дезинформиране, солидно предварително осребрено).

Терминологичната джунгла

Тече телевизионна новинарска емисия. Или дискусионно радиопредаване. В ефир звучат изрази като "спотови пазари", "фючърсни сделки", "форуърдни контракти"...

Преди време получих покана да се запозная с един текст, носещ показателното заглавие "Смелост":

Да четеш поезия се иска смелост. Поезията отказва просто да те информира за събития някога или събития сега.

Поезията отказва да съобщава. Тя не търси онази част от твоето обществено аз, която е готова да влезе във всеки публичен диспут с убеждението за своята правота и разбиране на истината.

Поезията отказва да приеме твоята истината.

Защото истината – това е поезията.

Когато четеш стиховете на поета, продължаваш да се учиш. Всъщност поезията ти показва колко незнаещ си, като ти разкрива неподозираните тайни на битието.

Когато четеш стиховете на поета, продължаваш своето възпитание. Всъщност поезията ти показва колко невъзпитан си, като възпитава чувствата ти.

Когато четеш стиховете на поета, пред теб се разкрива дълбочината на красивото – необятността на неговия простор е плашеща и мамеща едновременно.

Когато четеш стиховете на поета, ти ставаш друг, за да преоткриеш себе си.

А за преоткриването на себе си се иска смелост. Смелостта да четеш поезия.

Стефан Пеев

Може да се подмине с полагаемото се снизхождение една нездравословна, но самонадеяно заявена, претенция (Истината – това е поезията). Може да се окачестви като нещо не най-изискано и една несмутена от никакви задръжки арогантност (Поезията отказва да приеме твоята истина”). Накрая, може да се махне с ръка и по адрес на един (вероятно) недоогледан, но в същото време – потенциален парадокс (Когато четеш стиховете на поета...”, ти продължаваш да се учиш”, да се възпитаваш”, да откриваш дълбочината на красивото”... А ако "ти", четящият, се окажеш също "поет"? И поезията у теб – според предписание №3 – откаже да приеме истината на поезията” срещу теб?)

Ако обаче стигнете до края на този текст, след което се върнете и го прочетете отново, като замените навсякъде думата поезия с информация, а поет – примерно, с медия, ще установите, че далеч не се изисква по-малко смелост да си позволите да общувате с медиите. (Или да им позволите те да общуват с вас.)

Вие непрекъснато ще установявате колко незнаещи сте. (Това – без ни най-малка доза ирония!)

Времевият дефицит

Това, че някой ще диагностицира своето незнание, не е ни най-малко стресиращо. (Или поне не би трябвало да предизвиква притеснение.) Хората трябва да го приемат като постулативна даденост.

Проблемът се отваря от факта, че съзнанието ни непрекъснато поема информация с множество неизвестни. То няма възможност да си изясни всеки непонятен смисъл. Така, постоянно се трупа нови и нови неизвестни върху едни или други стари неизвестни. Ефектът е предизвестен. (А защо не и предварително планиран?) Целта е да се формира мнение. Не знание! А просто мнение.

Обикновено, знанието претендира да стои върху аргументи от логически издържано естество. Ако те бъдат оборени, то изчезва на минутата. Мнението – в противовес – лежи върху мъглявини. Изпредени най-често от вездесъщото: Така ми харесва!” Мнението не може да бъде оспорено. Не може да бъде оборено. Ако бъде застрашено, то ще се барикадира зад всевъзможни аргументи, ще потърси закрила дори от конституционно гарантираните човешки права. А там, като дежурни адвокати, ще се включат и онези, които са го формирали. То е тяхната най-важна ценност.

За успешното формиране на мнение се използва и техниката на "терминологичната джунгла", и технологията на "времевия дефицит". Например, господин Огнян Минчев казва:

Обстоятелството, че бензинът в България е по-скъп от този във Виена и значително по-скъп от този в Германия, а дизелът е по-скъп дори и от бензина, ни води към единственото разумно обяснение за цените на българския енергиен пазар – монопола.

Тогава, когато говорим за бензин и нафта – това е монополът на Лукойл, руската международна компания, която притежава рафинерията в Бургас и упражнява всякакъв тип влияния, за да избегне значим алтернативен внос на горива в България откъдето и да е, освен от Русия.

Нека спрем за момент информационния поток. И нека направим малка проверка.

По-долу са посочени данните от едно ирландско изследване, представящо усреднените цени на петролните продукти за 27 европейски държави през февруари тази година, публикувани през текущия месец март.

 

 

ЦЕНИ НА ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ В ЕВРОПА

МЕСЕЦ ФЕВРУАРИ 2011 ГОДИНА

Държава

Цена в евроцентове за литър

Безоловен бензин

Дизелово гориво

Австрия

135,00

135,00

Белгия

151,00

137,00

Чехия

140,60

136,10

Дания

165,60

152,00

Естония

125,00

131,00

Финландия

160,00

137,00

Франция

158,00

146,00

Великобритания

152,30

159,30

Германия

161,00

144,00

Гърция

159,00

139,00

Унгария

136,00

118,00

Ирландия

149,00

145,00

Италия

153,00

142,00

Латвия

125,83

127,25

Литва

132,77

125,83

Люксембург

131,00

120,00

Малта

131,00

121,00

Холандия

169,00

141,00

Северна Ирландия

153,56

160,33

Норвегия

180,47

150,66

Полша

122,45

120,74

Португалия

153,00

138,00

Словакия

138,00

126,00

Словения

128,00

124,00

Испания

132,00

130,00

Швеция

153,94

136,66

Швейцария

140,22

150,46

 

 

Нека сега прегледаме нивата на въпросните цени, за да установим:

1. Къде те са били най-ниски?

2. Къде са били най-високи?

3. Какво е било съотношението между цените на бензина и на дизеловото гориво?

За улеснение, максимално високите стойности са поставени върху червен фон, а максимално ниските – върху зелен.

Какво прави недвусмислено впечатление?

Първо. Далеч не една и съща държава е поддържала едновременно най-високи, респективно – най-ниски стойности и при цените на бензина, и при цените на дизеловото гориво. Това означава, че в ценовата стратегия по отношение на петролните продукти във всеки отделен случай са се намесвали и други (може би неявни) фактори.

Второ. Между най-високата цена за безоловен бензин (тази в Норвегия) и най-ниската (тази в Полша) съществува разлика от 47%. Идентично, между най-високата цена за дизелово гориво (тази в Северна Ирландия) и най-ниската (тази в Унгария) съществува разлика от 36%. Напълно естествено може да бъде поставен въпросът: колко ефективен фактор е била пазарната конкуренция, след като очевидно не е действала на продължение на достатъчно дълги периоди от време, за да се достигне до толкова драстични разлики в цените, валидни в рамките на отделните национални граници от иначе общия Европейски пазар? И дали има някаква възможност и тук да бъде открита дългата ръка на заклеймения монополист "Лукойл"? Или в Европейския пазар действат дългите ръце (и) на други монополисти? Ако обаче е вярно второто, то тогава с какво "монополизмът на Лукойл" е по-лош от който и да било друг?

Трето. Може да се забележи, че в очертанията на пет обособени ценови територии (Естония, Великобритания, Латвия, Северна Ирландия и Швейцария) цената на дизеловото гориво е по-висока от цената на бензина, а в една, Австрия, цените на двете горива са изравнени. По този повод веднага се опитвам да си представя следната ситуация: примерно, някой британски Огнян Минчев (някой въображаем Mr Flamy Minch) написва текст, озаглавен "Поробването на великите британци от..." ("Enslavement of Great Britons by..."). И сега възниква въпросът: ОТ КОГО? ОТ КОЙ МОНОПОЛИСТ? Кой е виновникът, например, за това някъде из Европа дизеловото гориво струва по-скъпо от бензина?

В подобна ситуация не е изключено да се открие, че в едни или други национални граници, поради действието на едни или други причини, в едни или други периоди от време, примерно, се е увеличил паркът от дизелови автомобили. При това положение, в един или друг момент, на едни или други търговци, би могло да им хрумне да приложат над нищо неподозиращите собственици на такива возила една идея, която е толкова стара, колкото е стара и самата търговия – след като вече са се обвързали сравнително трайно с автомобилите си, да имат добрината да купуват по-скъпо гориво.

Между другото, великите британци са прилагали тази тактика над цели народи – например, индийците. Христоматиен е примерът, който те са оставили за учебниците по търговия, когато сторили с тях следното. След като била изобретена газената лампа, имперски търговци започнали упорито да я предлагат като стока в своята колония. Индийците обаче упорито отказвали да купуват тази стока, предпочитайки традиционните си светилници, в които изгаряли всевъзможни, често домашно добивани, мазнини. Димът лютял, очите се зачервявали, но... традицията била нещо свещено.

По-важно от техните свещени практики обаче било нещо друго – великите британци не можели да продадат лампите си. А от това губели. Губели пари. Тогава постъпили така: започнали да ги подаряват. Индийците пък започнали да ги приемат. С видима охота. И не подозирали какво ще им се случи. Междувременно, скоро установили, че въпросните лампи са по-добри от светилниците им. Но... в радостта си не забелязали един основен техен недостатък: след време горивото им свършвало. Така се стигнало до необходимостта да купуват газ. По цени, с които изплатили и подарените лампи, и демонстрираното нежелание да участват в обмена на ценности, предлагани им от търговците – сиреч, от онези, чиято исконна и най-висша цел винаги се е свеждала до това: ДА УСПЕЯТ ДА НАДХИТРЯТ НЯКОГО.

При такава предистория има ли нещо неестествено търговците на дизелово гориво да са прибегнали до урока на своите колеги-предшественици?

Разбира се, тук може да се лансира някакво съмнение – да речем, относно достоверността на посочените цени от таблицата по-горе. Нека тогава бъде използван друг източник. Той е предназначен за онези, които обичат да шофират из Европа без да са зависими от нечии транспортни услуги.

 

 

ЦЕНИ НА ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ В ЕВРОПА

9 ФЕВРУАРИ 2011 ГОДИНА

Държава

Цена в евро за литър

Безоловен бензин

Дизелово гориво

Австрия

1,29

1,24

Белгия

1,39

1,20

Чехия

1,26

1,24

Дания

1,54

1,39

Естония

1,20

1,22

Финландия

1,51

1,31

Франция

1,46

1,29

Великобритания

1,41

1,48

Германия

1,45

1,38

Гърция

1,59

1,39

Унгария

1,33

1,31

Ирландия

1,44

1,35

Италия

1,50

1,38

Латвия

1,19

1,19

Литва

1,22

1,13

Люксембург

1,25

1,13

Холандия

1,55

1,27

Северна Ирландия

1,42

1,48

Норвегия

1,68

1,65

Полша

1,25

1,20

Португалия

1,52

1,35

Словакия

1,39

1,28

Словения

1,28

1,24

Испания

1,26

1,21

Швеция

1,43

1,46

Швейцария

1,22

1,31

 

Нека сега отново прегледаме нивата на въпросните цени и отново да установим:

1. Къде те са били най-ниски?

2. Къде са били най-високи?

3. Какво е било съотношението между цените на бензина и на дизеловото гориво?

За какво предупреждават авторите на тази сводка?

Ето фрагменти от онова, което всеки потребител на тяхната информация би следвало да има предвид:

Класацията се актуализира веднъж на всеки 2 месеца. Най-новата версия е от 9 февруари 2011 година. Данните са събрани от различни източници: някои са от официалните правителствени уебсайтове, други са от сайтовете на компаниите, занимаващи се с търговия на горива, а трети са от сайтове за сравняване на цените в съответните държави.

За да могат сравненията да се направят по-лесно, тази таблица показва всички бензинови и дизелови цени в евро. (...)

Цените на бензина, се отнасят до средните цени за 95-октаново гориво. Не трябва да се забравя, че обикновено това гориво е най-скъпо по магистралите и най-евтино в супермаркетите. Бензиностанциите към супермаркетите често са затворени в неделя, по време на официални празници, както и в края на вечерта и през нощта. (...)

Спрямо последното наше обновяване на данните цените са се повишили рязко (...) със средно покачване от около 8% за бензина. При цените на дизеловото гориво в Европа се наблюдава особено рязко повишение, като в редица страни дизелът вече не е значително по-евтин от бензина.

При по-внимателно вглеждане в данните от таблицата би се забелязало, че между най-високата цена за безоловен бензин (тази в Норвегия) и най-ниската (тази в Латвия) съществува разлика от 41%, а между най-високата цена за дизелово гориво (отново в Норвегия) и най-ниската (тази в Люксембург) разликата е от 46%. Отново (и независимо, че методиките за изчисление на данните от двете таблици, предходната и тази, по всяка вероятност са били различни) се вижда, че става въпрос за много сериозни ценови разлики. Така, за втори път следва да бъде поставен въпросът: ако реалните възможности на пазара да играе ролята на универсален ценови регулатор са такива, каквито широко се рекламират, то кой е попречил те да се проявят? И ако нещо (или някой) е могъл успешно да им пречи, то въпросните пазарни възможности реални ли са? Ако тук или там някакви местни Валентин-Златевци са могли (и могат!) да играят същата роля, като тази на нашия петролен бос (за да бъде продължена мисловната схема на Огнян Минчев), то тогава има ли някакво значение кой от тази порода ще се отъждествява с един или друг монопол? И конкретно дали нас в България ще ни смучат "наши" или "чужди гости", наш "изедник" или чужд "сердарин" (за да бъде припомнен Христо Ботев)?

Накрая, нека бъде направен опит да се установи: дали коментираната ценова картина е някаква новост или положението е било идентично и преди години?

 

 

ЦЕНИ НА ПЕТРОЛНИ ПРОДУКТИ В ЕВРОПА

АВГУСТ 2005 ГОДИНА

Държава

Цена в британски пенсове за литър

Безоловен бензин

Дизелово гориво

Австрия

75,0

69,8

Белгия

95,0

78,2

Чехия

71,5

71,5

Дания

92,2

80,8

Ейре (Ирландия)

74,5

74,0

Финландия

89,4

69,2

Франция

85,2

85,2

Германия

90,0

77,4

Гърция

65,7

64,7

Холандия

100,3

77,1

Унгария

83,5

79,8

Италия

87,2

79,4

Люксембург

76,5

63,7

Норвегия

94,8

88,7

Полша

79,5

72,2

Португалия

85,8

69,2

Испания

66,4

66,5

Швеция

82,1

82,1

Швейцария

72,1

77,1

Обединеното кралство

96,5

94,8

САЩ

37,5

38,2

 

Тук ви посрещат с думите:

ТОВА Е СКАНДАЛНО!

НИЕ ПОДКРЕПЯМЕ ПРЯКОТО ДЕЙСТВИЕ!

Кампания на Сии-Сърч за еднакви цени на горивата в цяла Европа

А данните са от август 2005 година!

Нека за трети път изчислим разликата между най-високата цена за безоловен бензин (тази в Холандия) и най-ниската (тази в Гърция). Тя възлиза на 53%. При дизеловото гориво въпросната разлика се измерва между най-високата цена в Обединеното кралство и най-ниската в Люксембург. Стойността е 49%.

Вероятно тези данни са подтикнали авторите на сводката да напишат изрично:

ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАТ ЗНАЧИТЕЛНИ РАЗЛИКИ В ЦЕНИТЕ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ (ТВЪРДЕ ГОЛЕМИ ЗА СПРАВЕДЛИВАТА ТЪРГОВИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ).

Видимо, тук изразът "справедлива търговия в Европейския съюз" би трябвало да се възприема като използван в ироничен план.

И още, едва ли въпросът, който е зададен непосредствено по-нататък, е намерил някакъв ясен и убедителен отговор. А той е:

Какво да се каже по въпроса относно това: как правителството на Обединеното кралство, а също и другите правителства, подкрепят собствените си индустрии?

И този въпрос се задава в страни, които учат далеч не малко други страни на пазарни отношения?!

От все същите таблични данни се вижда, че още през 2005 година в редица страни цената на дизеловото гориво се е изравнила с тази на бензина и дори я е превишила. Освен това, става ясно, че в определени страни цените на горивата са много по-високи от цените в близки съседни държави. Нека за пример бъде сравнена цената на бензина в Холандия (100,3 пенса) с тази във Франция (85, 3 пенса) или в Ирландия (74,5 пенса). Нека в добавка бъда сравнена и цената на дизеловото гориво в Обединеното кралство (94,8 пенса) с не много отдалечения от него Люксембург (63, 7 пенса).

Нека сега бъде прочетена още веднъж мисълта на Огнян Минчев:

Обстоятелството, че бензинът в България е по-скъп от този във Виена и значително по-скъп от този в Германия, а дизелът е по-скъп дори и от бензина, ни води към единственото разумно обяснение за цените на българския енергиен пазар – монопола.

В такъв случай, из Европа, а в определен аспект и из Съединените щати, монополът шества триумфиращо. При това, пред лицето на специалното европейско и американско антимонополно законодателство и пред тогата на достатъчно респектиращата съдебно-наказателна практика из тези географски ширини.

Важна уговорка. Нищо от изложеното дотук не би следвало да се разбира като някакъв опит за защита на трайно афишираната безсрамна алчност от страна на едни ли други български олигарси. Нищо от все същото изложение не би следвало да се разбира и като опит да се лансира съмнение по отношение на нечии монополни щения. (И не само щения.) Споделените данни имат за цел да посочат единствено това, че евентуалното възприемане на засвидетелстваната от Огнян Минчев логика води по необходимост до изводи, които той или не е направил, или (поради някакви причини) е преценил, че не е подходящо да бъдат огласявани. Това обаче го поставя в уязвима позиция.

Накрая, ако изложените разсъждения, разположени под титула "Времевият дефицит", бъдат дори само бегло прегледани, ще се забележи, че за това ще е необходимо немалко време. Ако в добавка данните от използваните таблици трябва да бъдат анализирани по-подробно, ако се предприемат и допълнителни сравнения между някои от тях, ако се потърсят и други източници – изведнъж ще се открие, че междувременно е дошъл следващият ден, а в нощта преди него някой е написал друга статия, която (ако не бъде прочетена) човек ще е изостанал в своята осведоменост... И няма да знае, че "единственото разумно обяснение на..." е...

И така, ден след ден... В някаква лудешка гонитба с времето. А дали сме устроени по подходящ начин, щото да можем да издържаме на подобен режим?

Управленските "Гордиеви възли"

Всъщност, проблемът за "времевия дефицит" е много по-сериозен, отколкото може да се стори някому в първия момент.

Със своята изключително разнообразна дейност човечеството отдавна се намира в положението на онзи чирак от известната легенда, който в отсъствие на своя патрон-магьосник решил да отпуши бутилките с духовете за да разбере твърде скоро, че не може да управлява тяхното извън-бутилково поведение. В своята смазваща динамика светът на човеците генерира всяка минута огромни потоци от нови знания, които – за съжаление – не могат да бъдат организирани в единна система. (Поне от онези хора, за чиято работа това би било от фундаментална важност.)

В същото време светът генерира и още по-големи потоци информация, всеки от които претендира да носи някаква истина. В подобна среда стремежът да се заеме обективно правилната позиция изглежда сравним единствено с илюзиите от разните вълшебни приказки. Така, вземането на някакво управленско решение се оказва едва ли не задължително белязано с щемпела на случайния избор, в болшинството случаи гарниран обилно с всевъзможни интуитивни мъглявини.

Едно показателно становище като съпътстващ контрапункт:

Досега биологията изследваше предимно прости системи, респ. такива, които могат да бъдат разложени на прости компоненти; при това, тя използваше заетия от класическата физика принцип на изследване, който изискваше в даден експеримент да се допуска вариация само на една променлива, а всички останали променливи да се поддържат константни. Този подход е действително прост и прегледен в своята линейна каузалност, обаче за биологията се оказва ограничен, а изследването на много сложни системи той е даже принципно неприложим. В организма участват мултипараметрични, йерархично построени големи системи, които са до такава степен динамични и вътрешно корелирани, че промяната на един фактор предизвиква веднага изменение на много други фактори (мрежовидна каузалност). Такива системи подлежат на своеобразен мултидименсионален анализ [Х.Дришел & колектив, “Въведение в биокибернетиката”, София, 1977, с.9-10].

И така, в биологичните системи действа "мрежовидна каузалност" промяната на един фактор предизвиква веднага изменение на много други фактори. А какво би се случило при все същата мрежовидна каузалност, когато всяко изменение на всеки един от тези "много други фактори" на свой ред предизвика изменения в ареала на много-по-много други фактори? А те на свой ред?

Съвременният човек иска сигурност. И тя се свежда до дефинирането на прогнози, последвани от тяхното сбъдване. Как обаче да се прогнозира в нашия динамичен "мултипараметричен" свят?

В миналото, всяка партия считаше за свой първостепенен дълг изработването на собствена идеология. Всъщност, нещата стояха в обратна хронология: идеологиите биваха основните причини за създаването и съществуването на партиите. Те представляваха едни или други опити да се отговори авансово на управленски въпроси, които биха възникнали в някакво бъдеще. Пак те поставяха основните жалони, спрямо които и партийният лидер, и редовият партиен член или симпатизант биха могли да се ориентират в една или друга неочаквана или неясна ситуация.

Постепенно обаче, най-напред на Запад, започна да се оформя схващането, че партиите би следвало да се деидеологизират. Учестено започна да се говори и пише за "краха на идеологиите". Аргументът бе един. И изглеждаше непоклатим: партиите и техните наместници в управлението не можеха да правят сериозни прогнози, а случеше ли се да се съблазнят от нещо подобно се оказваха генератори на масови заблуждения, за които впоследствие се налагаше трескаво да се търсят извинителни обяснения. (Ако изобщо някой намереше за необходимо да озари обществото с някаква "светлина" по случилото се и неслучилото се.)

Ето един пример. Основен идеологически принцип за ляво ориентираната политика представлява така нареченият "прогресивно-подоходен данък". Виждането за неговото извоюване през вековете се е съдържало в идеята за социалната солидарност, която, по принцип, е лява идея:

Силният помага на слабия, здравият – на болния, богатият – на бедния.

Пак през вековете се е открило и друго отправно положение: ако идеята за социална солидарност не бъде вградена в законово положение, ако с това тя не се превърне в категорично задължение, то нейното спазване ще се осъществява от шепа алтруисти и в същото време ще бъде подминавано (нерядко, с насмешка) от широките маси егоисти. Общество, в което идеята за социална солидарност не е припозната като безпрекословна необходимост в съвместния живот, все повече и повече се поляризира в своето развитие, като силните стават все по-силни, а слабите – все по-слаби. Подобен процес води закономерно до една или друга разтърсваща обществена сеизмичност.

Прогресивно-подоходният данък е един от инструментите за налагане на социална солидарност. А така нареченият "плосък данък" е неговата противоположност. По този повод, веднага възниква въпросът: могъл ли е да се предвиди онзи политически момент, при който една коалиция, доминирана от лява партия, ще въведе именно плоския данък?

Огнян Минчев пледира за предвидимост. И затова заявява:

Няма очертан потенциален пазар за енергията, която новата АЕЦ ще произвежда, освен общите приказки за това, че потребностите в региона щели да растат.

А дали той е осведомен за наличието (или отсъствието) на идентичен "очертан пазар за енергията", която ще се произвежда от новата АЕЦ в Турция, освен общите приказки, че потребностите в региона щели да растат? (Впрочем, дали Турция изобщо щеше да започне строеж на ядрена централа, ако България бе изградила вече своята втора централа в Белене?) А дали той знае, с какъв план за очертан "енергиен пазар" разполага Румъния, за да проектират в сравнително далечното бъдеще на 2020 година френският консорциум "Арева" да построи втора ядрена централа на нейна територия? Дали в Румъния и/или Турция са наясно каква ще бъде цената на тока след 5 или 10 години, за да могат да претеглят плюсовете и минусите на подобни начинания?

И така нататък, и така нататък.

От друга страна, пред всяко една правителство стоят за решаване въпроси, които не търпят никакви оправдания с каквато и да било обективна невъзможност за прогнози. Как се постъпва в подобни случаи? Независимо от външната привидност по използването на някакъв здрав разум (сиреч, наука, хванала за ръка морала), в действителност – и в условията на перманентен времеви дефицит – се ползва повсеместно онова, което в ежедневието наричат "нюх". Нюх за установяване на посоката на социалните вектори и за измерване на тяхната големина. А те често пъти са скарани с каквато и да било наука и с какъвто и да било морал. По този път, някои се провалят. А други се издигат до висините на национални герои.

Един социален вектор иска намаление на цените за даден вид продукти. Той не се интересува от това, че, примерно, благодарение на определен висок акциз в държавната хазна влизат суми, които ще покрият нуждите на друг социален вектор. Нещо повече, когато единият социален вектор е седнал зад волана и протестно натиска клаксона с искане за евтин бензин и нафта, изобщо не се замисля, че той е потенциално част и от друг социален вектор. И щом легне в линейката на "Бърза помощ", ще иска евтино и ефективно лечение.

В очертанията на такава реалност Огнян Минчев (странно!) се отдава на приказни видения, за да изведе съвет към Премиер-министъра на България:

...срещу наглия руски натиск, срещу бруталния криминален рекет на българската олигархия, срещу любезното безразличие на европейските му партньори, един български премиер все пак има народ, има гражданска общност, към която може да се обърне, на която може да се опре, да я призове към защита на държавата и на националния интерес.

Какво ще чуе българският премиер, ако реши да се "опре" на народа си, примерно, по въпросите на ядрената енергетика? Какво ще му каже гражданската общност, ако той реши "да се обърне" към нея за съвет? Едни ще твърдят, че не трябва да строим нова ядрена централа, а други – че трябва час по-скоро да се заловим за това, защото с всеки пропилян ден губим все повече и повече от златните си шансове. Едни ще твърдят, че десетилетия наред ще плащаме скъп ток, ако се сдобием с АЕЦ "Белене", а други – че ще плащаме скъп ток (sic!), ако не построим АЕЦ "Белене".

Е...?

Финална бележка. Нищо от написаното дотук не би трябвало да се схваща като пледоария в защита на кохортите бездарни, неинтелигентни и неморални български политици. То е само опит да се покаже, че самите управленски задачи са многократно по-трудни за решение, отколкото изглеждат на повърхността. А за бездарни, неинтелигентни и неморални политици тези задачи са направо нерешими.

Освен това, никога не трябва да забравяме, че

ПОЛИТИЦИТЕ, ТОВА СМЕ НИЕ:

НИЕ, КОИТО СМЕ ГИ ИЗБРАЛИ,

НИЕ, КОИТО ГИ ИЗБИРАМЕ,

И НИЕ, КОИТО ЩЕ ГИ ИЗБИРАМЕ.

Ето защо, когато им се сърдим, ще трябва първо да се сърдим на себе си! Така е по-честно. А ако започнем да се извиняваме с това, че сме им вярвали, че сме ги натоварили с някакви наши надежди, които те разбили, и прочее, и прочее – отново би следвало първо да се разсърдим на себе си. За това, че сме вярвали. И попътно да си дадем сметка, че онзи, който вярва, всъщност не знае. А като не знае – първо, трябва да е готов да бъде излъган и, второ, би следвало да седне и да учи повече.

За да знае. И да съобразява.

Например, че ако могъщата Кралска датска петролна компания "Шел" реши, би могла (със своите над 100 бензиностанции в България) да постави на колене всякакви разни "московци", които искат да поробят петролно българите. А ако купува бензини и дизелово гориво от проклетата руска рафинерия "Лукойл", да знае, че това означава не просто и не само "любезно европейско безразличие" към съдбата на българите, а СЪ-УЧАСТИЕ в тяхното поробване. За което би трябвало да получи съответното медийно и обществено заклеймяване! Нали?

И още, че ако могъщият Шести американски флот не спре да купува каквито и да било петролни продукти от проклетата руска рафинерия, ще трябва (и той!) да получи своето медийно и обществено заклеймяване! Нали?

И още, че ако всевъзможните чужди авиокомпании, които осъществяват кацания на българска земя, не престанат да зареждат...

Още от джунглата

Остават далеч не малко въпроси, свързани, примерно, със сеизмичните характеристики на България и съответната антисеизмична устойчивост на една евентуална бъдеща атомна централа, с изграждането и сигурността на депата за съхранение на отработеното ядрено гориво... И така нататък.

"Сагата 'АЕЦ Белене'"

Във връзка с коментирания въпрос определен интерес представлява текстът на д-р Вера Михайлова, озаглавен "Сагата 'АЕЦ Белене'", писан и публикуван през 2007 година.

Д-р Михайлова е специалист по радио-химия, доскорошен старши научен сътрудник ІІ степен в БАН. Специализирала е 11 месеца в Япония като стипендиант на японското правителство в Японския институт за атомна енергия, а 6 години е работила в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. На 8 март 1988 година се включва в създаването на Комитета за защита на Русе и е избрана (от залата!) по време на учредителното събрание в неговия Управителен съвет.

В нарочно писмо, придружаващо текста на "Сагата...", д-р Михайлова сподели:

В момента работя над материали за Чернобил от 1986 г., които едва ли някой друг е запазил. А си мисля, че това е информация, която трябва да се запази. И разбира се да се свърже с трагедията във Фукушима, чието развитие никой не може да предскаже засега. Сигурна съм, че след време японската трагедия ще бъде разказана не по часове, а по минути, но да се опише нейното развитие сега е невъзможно. Няма правдоподобен сценарий за човешката трагедия там,  защото параметрите, от които зависи гасенето на реакторите, са толкова много и всеки от тях е с толкова различна и променяща се във времето тежест, че всеки опит за предсказване хода на процесите ми изглежда прекалено самоуверен. И даже неуместен. Това, в което вярвам (или ми се иска да вярвам), е че японците ще направят невъзможното за спасяването на страната си, а оттам  и на света!

 

САГАТА АЕЦ “БЕЛЕНЕ”

“Както и да се живее, действа, планира, инвестира и произвежда, под термина ‘зелено’ трябва да разбираме това най-патриотично, капиталистическо, геополитическо, здравословно и конкурентно, което една критична маса от граждани, бизнесмени и чиновници може да направи. Така, че моето мото е: ‘Зелено – това е новото червено, бяло и синьо’.”

Томас Фрийдман, “Ню-Йорк Таймс”, 22 декември 2006 г.

Началото на тази сага трябва да се търси в потъналите в забрава папки на несъстоялия се връх на българския технически прогрес от началото на 80-те години на миналия век. Ако някой историк (професионален или любител) има амбицията и търпението да се порови из този архивен материал, сигурно ще намери интересни подробности от това време, когато мегапроектът АЕЦ “Белене” заедно с още един хитроумен мегапроект на късния живковизъм – Заводът за тежко машиностроене в Радомир, е трябвало да покажат на света, и най-вече на капиталистическия такъв, нашата индустриална “мощ” в пълния и блясък, оставяйки Запада в абсолютен потрес.

Но, както вече знаем, чудото не се състоя и през 1989 г. чудотворците от Политбюро (срам не срам!) трябваше да си признаят, че не са успели да направят магията…

Нека не забравяме, че периодът от живота ни, който заживяхме след 10.11.89 г. и който условно се нарича Преходът, започна именно с граждански протести, организирани от “Екогласност” срещу осъществяването на проекта АЕЦ “Белене”.

Скоро след това двата мегапроекта тихомълком бяха замразени от Правителството. Протестиращите останаха с впечатление, че това означава спиране на безумието завинаги и престанаха да протестират.

А всъщност дали завинаги?!

Нека си припомним със задна дата: какво се случи през 1990 година.

От това, което е документирано, може да се види, че на 21.02.1990 г. с решение на Парламентарната комисия по енергетика при Народното събрание и на тогавашния председател на БАН акад. Благовест Сендов е създадена Контактна комисия по енергетика, която е работна група на Парламентарната комисия за АЕЦ “Белене” на Народното събрание и БАН.

Задачата на тази работна група е:

“да анализира вариантите за развитие на националната енергетика, включително и да отговори на въпроса за целесъобразността от АЕЦ ‘Белене’” [с.3].

В разработването на този мащабен научен проект, съгласно заповед на БАН № 1112 от 13 март 1990 г., участват със своите имена 85 учени и специалисти от различни институти на Академията. Изследванията и становището са оформени на 400 страници и са отпечатани в тираж от 1100 екземпляра под заглавие: “АЕЦ ‘БЕЛЕНЕ’ / ИЗСЛЕДВАНИЯ И СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ“, Издателство на БАН, 31.08.1990 г.
Тази обемиста книга е надлежно разпратена до Народното събрание и до други държавни институции за сведение.

Какво се случва по-нататък?

Сред изводите и съображенията, изразени в този документ, които са послужили като база за прекратяването (замразяването) на строежа на АЕЦ “Белене” през 1990 г., има такива, които не са се променили, независимо от 17-годишната му давност.

Това са:

1. Сеизмичност на строителната площадка и сеизмичен риск

Анализът и оценката на сеизмичността на строителната площадка са извършени главно от сеизмолози от Геофизичния институт на БАН в периода 1979-1984 г, отразени в договори с “Енергопроект”.

Във въпросните анализ и оценка се подчертава, че:

“1.1. ...геолого-тектонската информация, съдържа данни, които показват, че сеизмотектонските условия в този район се влияят съществено от блоковата разчлененост на земната кора от неотектонската и съвременна активност на разломи, по които биха могли да възникнат земетресения с магнитуд М = 5,5 – 6,5” [с.320].

“1.2. Сеизмичното въздействие върху площадката на АЕЦ “Белене” за територия с радиус 320 км. се определя от 6 силни земетръсни огнища с магнитудни оценки над 7,0, проявили се в минали времена и в настоящия век (ХХ век). Най-голяма опасност за площадката представляват въздействията от огнище ‘Вранча’, отстоящо на около 250 км. от нея. За 10-вековен период от това огнище са регистрирани 21 силни земетресения (магнитуд над 7,0), честота – 2 земетресения на 100 години” [с.321].

“1.3. Предвид обстоятелството, че става дума за строителство, свързано с опасности, изисквания и отговорности от най-висок ранг, за конкретните инженерногеоложки условия на АЕЦ ‘Белене’ проектното земетресение (ПЗ) би трябвало да бъде от осма степен, а максимално разчетното (МРЗ) – от девета степен, т.е. с по-една степен над приетите в проекта седма, респ. осма, степен” [с.324].

Това означава, че:

“1.4. Ако атомните реактори от конфигурацията ВВЕР-1000 са осигурени за МРЗ от осма степен за 10 000 годишен период на повторяемост, избраната строителна площадка не предлага резерв (запас) за сеизмична осигуреност” [с.324].

Какво излиза при това положение? Излиза, че специалистите от Геофизичния и Геологическия институт на БАН не гарантират по никакъв начин сеизмичната устойчивост на терена, върху който ще се строи тази Атомна централа. През 1990 г. те не са дали гаранции за терена. А какво се е променило за този 17-годишен период? Отговорът е: нищо.

2. Радиоактивно замърсяване на река Дунав и възможни промени в подземните води

“2.1. В техническия проект не е направена прогнозна оценка за възможно радиоактивно замърсяване на подземните води при евентуални извънредни изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда.

При съществуващите хидроложки условия в района на АЕЦ ‘Белене’ могат да се очакват неблагоприятни въздействия върху подземните води, ще се наруши водният баланс на района. Това е установено от досегашния световен опит при използване на АЕЦ.

В нашия случай, при твърде плиткото естествено залягане на подземните води, за да се поддържа водното ниво поне на задължителните 3 м. под най-ниската точка на фундиране, ще бъде необходимо изграждане на специална водопонизителна система.

2.2. Геоложките и хидрогеоложките условия в района на АЕЦ ‘Белене’ са благоприятни за сравнително лесно и бързо радиоактивно замърсяване на подземните води при възникване на извънредни (аварийни) изхвърляния на радиоактивни вещества.

Това може да стане:

– или чрез пряко вливане във водоносния пласт при изтичане от водопроводящите и канализационни системи;

– или чрез косвено постъпване на отложени на земната повърхност радиоактивни вещества в подземните води чрез инфилтрация на валежи и поливни води през почвения слой” [с.337-339].

И какво се оказва? Оказва се, че теренът е избран неподходящо, защото нивото на подпочвените води лежи твърде високо, което означава, че при едно сериозно аварийно изхвърляне на радиоактивни вещества от централата, възможността за което никога не трябва да се изключва, подпочвените води неминуемо ще бъдат замърсени. До каква степен и в какъв радиус това може да се случи е трудно да се предвиди. Това, което е възможно, е да се моделират различни сценарии на подобно събитие при различни изходни данни. Такива сценарии не са ми известни.

Но какъвто и да е сценарият на такова събитие, неговите последици биха могли да бъдат редуцирани до безопасни за населението нива.

Въпросът е: как ще се постигне изискуемото ниво на безопасност и на каква цена.

В случая хидролозите съветват: преди да се започне строежът на централата, да се изгради специална водопонизителна система, която да отведе подземните води в по-дълбоки земни пластове. Не е трудно да се съобрази, че такова съоръжение не може да бъде нито просто като конструкция, нито евтино като стойност.

3. Радиационна обстановка и радиационен контрол в района на АЕЦ “Белене”

“3.1.Смята се, че при нормална (безаварийна) работа, АЕЦ ‘Белене’ не би имала съществени отрицателни последици за страната и народа ни по отношение на радиационната безопасност. Сравненията обаче водят до заключението, че проектът на АЕЦ ‘Белене’ в тази област отстъпва на проектите на АЕЦ в напредналите страни.

3.2. Анализът показва също, че в случай на тежка авария на АЕЦ ‘Белене’, последствията ще бъдат твърде тежки, тъй като в 10-километровата зона за вземане на екстрени мерки за защита, включително и за евакуация, на населението, влизат: град Свищов, град Белене, румънският град Зимич и три села (население повече от 50 000 жители). В 30-километровата зона влизат още: в България – град Левски, град Никопол и около 50 села, а в Румъния – град Турну Мъгуреле и около 10 села; общо за зоната – няколко стотин хиляди жители.

3.3. При изготвянето на аварийни планове, без които строежът и пускането на АЕЦ ‘Белене’ са недопустими, по необходимост трябва да се включат и големи румънски градове, което създава сериозни трудности от международен характер.

3.4. Една действително тежка авария на АЕЦ ‘Белене’, освен проблемите за нашата страна, ще изправи България пред тежки международни проблеми. В този смисъл площадката за строеж на АЕЦ ‘Белене’ е избрана неудачно” [с.390-391].

Едва ли е възможно горните твърде сериозни предупреждения да бъдат пренебрегнати. Те просто не се нуждаят от коментар.

Но даже, ако допуснем, че се пренебрегнат всички изложени дотук предупреждения и фанатичното решение за тъй нареченото “доизграждане” на АЕЦ “Белене” бъде осъществено, то остава нерешен един следващ проблем.

4. Обработката и съхраняването на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво от АЕЦ “Белене”

Това е един много сериозен проблем, който в никакъв случай не може да се пренебрегва при оценка на преимуществата и недостатъците, на печалбите и загубите от построяването и експлоатацията на всяка централа.

Това трябва да включва:

а) изграждане на инсталации за преработка на радиоактивните отпадъци, неизбежен страничен продукт при нормално функциониране на централата;

б) осигуряване на обучен персонал за експлоатацията на тези инсталации;

в) хранилище за последващо съхраняване на вече преработените радиоактивни отпадъци.

Това са основните проблеми, дискутирани в документа от 1990 г.

Този документ никога и никъде не е бил официално опровергаван и въпреки това излиза друг документ, този път под заглавие: ”ИЗГРАЖДАНЕ НА АЕЦ ‘БЕЛЕНЕ’” (06.01.2004 г.).

В този документ липсват имената на авторите му и освен това в неговите 45 страници таблиците и графиките, вместо да бъдат илюстрация на думите, фактически ги заместват. Да не говорим, че там липсва каквато и да е информация, свързана с перспективите за преработването на радиоактивните отпадъци и третирането и последващото погребване на отработеното гориво – процедури, които могат да увеличат съществено прогнозираната цена на това съоръжение, без някой да може да каже точно каква ще бъде реалната цена, която българският данъкоплатец ще трябва да калкулира в семейния си бюджет.

Когато говорим за ядрено гориво, неизкушеният в тази област гражданин може да бъде подведен и по аналогия с горивото за обикновените централи да си представи, че след като бъде използвано, то престава да е радиоактивно!

Това е абсолютно погрешно! Обратно!

Когато централата работи, в резултат на ядрената реакция (делене на ядрото на уран-235) в горивото се получават радиоактивни изотопи на различни химически елементи, чиято сумарна активност е по-висока (особено непосредствено след изваждането и от активната зона) спрямо тази на свежото гориво. При това, тези изотопи имат периоди на полуразпад от няколко секунди до десетки хиляди години.

Преработката (радиохимичното разделяне) на тази смес от изотопи на различни химически елементи изисква специално оборудвана лаборатория с телескопични уреди за дистанционни манипулации и специални екрани от оловно стъкло, които да защитават работещите от вредното излъчване. Затова тази преработка е много скъпоструваща.

Нашата страна не разполага със съоръжение от този тип.

Построяването на постоянно хранилище за погребване на отработено гориво също е изключително тежка и отговорна задача, все още нерешена в световен мащаб. То трябва да бъде гарантирано за стотици хиляди години напред, защото непълното и небрежно решаване на този проблем е равностойно на прехвърляне на нашите проблеми върху плещите на още неродените бъдещи поколения... нещо, което е толкова неморално, че граничи с престъпление.

Такова постоянно хранилище представлява цяла подземна фабрика, със съответна вентилация и охлаждане, в недостъпни за подпочвени води терени. Най-често е желателно терените да са гранити или пък изоставени солни мини. (Солните мини са гарантирано недостъпни за подпочвени води, защото ако има такива солта би се разтворила, би се отмила.)

Освен това, хранилището трябва да бъде разположено в отдалечен район, да бъде за вечни времена под постоянна специална охрана поради заплаха от терористичен акт и т.н.

Не е трудно да се съобрази, че за нашата страна, която е неголяма по площ, сравнително гъсто населена и в която липсват геологични формации като гореспоменатите, такова хранилище не може да бъде изградено. Поради това, отработеното гориво от АЕЦ “Белене” трябва да се транспортира до Русия (с всички произтичащи от тази едностранна зависимост последствия). Тук не трябва да се забравя, че Руската дума гласува закон, според който след 2020 г. Русия няма да приема отработено гориво от чужди страни.

Не трябва да се забравя също, че транспортирането на такъв товар до Русия става при специален режим и транспортните такси за превозването му през териториалните води на две страни – Румъния и Украйна – трябва също да бъдат включени при формирането на цената на крайния продукт.

Към тази цена трябва да се добавят и разходите по погребването на самите съоръжения от една ядрена централа, когато експлоатацията и бъде преустановена.

5. Рекултивация на почвата

Предварителни оценки на британски учени показват, че за превръщането на площадката на една вече спряла АЕЦ в отново годна за обработване земя са необходими около 1,5 милиарда паунда.

За икономическата нецелесъобразност на проекта разумните хора получиха в последно време достатъчно материал за размисъл в една поредица от стойностни статии в печатните медии.

Но в същото време по интернет-форумите се подхвърля лесно запомнящата се и заплашителна в своето познато звучене частушка:

Нали знаеш, без АЕЦ-а

парафина със конеца?!

Да не говорим, че остават без отговор следните естествени въпроси, които всеки от нас би трябвало да си задава:

Защо БАН като институция запазва едно дистанцирано мълчание сега?

Какво се е случило с тези 85 учени от БАН, автори на първия документ и защо никой от тях не реагира публично на възобновяването на мегапроекта АЕЦ “Белене”?

Кои са авторите на документа ИЗГРАЖДАНЕ НА АЕЦ ‘БЕЛЕНЕ’”?

Защо Гърция няма атомни електроцентрали и не предвижда разискване по този въпрос в близките 30 години?

Къде ще се насочи туристическият пътникопоток, ако случайно или не толкова случайно се пусне слух, че в България има радиоактивно замърсяване? И докато екипите от експерти и комисии на всички нива изясняват дали слухът е верен или злонамерен, къде ще предпочете да летува редовият турист?

Ще запазят ли пазара си и цените си нашите минерални води, ако има съмнения, че могат да бъдат замърсени с радиоактивни изотопи от изграждането на нови мощности на нова площадка?

С какви дългосрочни спогодби е гарантиран пазарът на произведената у нас електроенергия?

Кой ни е внушил, че можем да бъдем енергиен център на Балканите, след като внасяме енергоносители от Русия – нещо, което в най-добрия случай ни отрежда незавидната роля на енергиен диспечер в региона?

Като заключение бих искала да кажа убедено, че:

ВСИЧКО МОЖЕ ДА СЕ ПОСТРОИ, ДАЖЕ И АЕЦ “БЕЛЕНЕ”.

Зависи обаче на каква цена и кой ще плаща сметката?

Референдум в случая е невъзможно да се провежда, защото не могат да бъдат питани всички, които ще плащат сметката наред с нас, тъй като това са и нашите все още неродени потомци, чието бъдеще ние предопределяме днес.

Забележка 1: Навсякъде в текста използваните цитати са от книгата “АЕЦ ‘БЕЛЕНЕ’ / ИЗСЛЕДВАНИЯ И СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ“.

Забележка 2: Първоначално статията е публикувана във:

вестник “Про и Анти”, бр.1, 5-11 януари 2007 г.

http://www.oshte.info/004/001/0301/03.htm

Провокиран съпътстващ въпрос:

Какво следва да си мисли един редови гражданин, който проследявайки новинарски емисии или специализирани предавания на една или друга национална медия чуе (примерно), че след направени нови изследвания на района, предвиден за изграждането на АЕЦ Белене”, изводите гласят: не съществува сеизмична опасност? Следва ли да съобрази, че едни изводи, които са останали записани години наред върху хартия, може и да не са се променили, но, междувременно, науката се е развила и коригира старите изводи? Или да заеме позата на перманентен скептик?

Справка: "bTV Репортерите" от 02.04.т.г.

Думата на екс-директора на АЕЦ "Козлодуй", Козма Кузманов

 

След продължително боледуване, на 14 декември 2007 година приключва земния си път двукратният директор на АЕЦ "Козлодуй", Козма Кузманов.

Завършил специалността "Електрически централи, мрежи и системи" във ВМЕИ – София, Козма Кузманов работи последователно като главен енергетик на Азотно-торовия завод в Димитровград и на Химическия комбинат във Враца (където става и заместник-директор), като директор по експлоатацията на АЕЦ "Козлодуй", директор на ТЕЦ "Марица – Изток 2", директор на Дирекция "Безопасност" към Министерството на енергетиката, заместник-директор на "Енергоремонт" – Гълъбово и изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй".

През 2008 година излиза от печат книгата "Ето такъв човек", в която са публикувани спомени за Козма Кузманов от негови роднини и колеги, както и негови размисли за ядрената енергетика изобщо (и в частност, за проблемите, съпътствали работата му в АЕЦ "Козлодуй").

На едно място доц. д-р, капитан І ранг Кирил Медникаров, съученик на Козма Кузманов, споделя:

Ако трябва да отговоря, кое качество в Козма ми е харесвало най-много, ще се затрудня, но бих посочил на първо място честността. В детството и в детските игри се случва да хитруваш. И да не излъжеш, то поне – да скриеш истината. Такова нещо в Козма не съм забелязал никога.

Надолу следват фрагменти от тази книга.

 

Из интервю с Козма Кузманов от 1992 година:

Г-н Кузманов, напоследък много се говори за строителството на нов атомен енергоблок. Дебатират се строителните площадки в Белене и Козлодуй. Бихте ли споделили Вашето становище по този важен за обществото въпрос?

– Споделям мнението си: след няколко години първите енергийни блокове трябва да се изведат от експлоатация и в Козлодуй да се изградят нови енергийни мощности. Обществото прави груба грешка, като прекъсва изграждането на АЕЦ "Белене", където са инвестирани огромни капиталовложения. Добре информираният човек знае, че атомната енергетика не е заплаха и угроза за човечеството, когато се експлоатира от знаещи и можещи хора. А колективът на АЕЦ "Козлодуй" вече е доказал това [с.53-54].

Из интервю с Козма Кузманов от 1993 година:

В Япония се проведе поредното заседание на "Световната организация на ядрените оператори" (WANO), на което се състоя избор на ново управително тяло. Гордост за страната ни е, че сред деветте избраници е и управителят на Козлодуйската атомна централа, инж. Козма Кузманов.

Г-н Кузманов, Вие като управител на АЕЦ “Козлодуй” несъмнено поддържате атомната енергетика. Как бихте мотивирали тази своя позиция и отношението си към безопасността?

– Не само в България, но и по света атомните централи имат много противници. От декември 1942 г., когато на Чикагския стадион беше извършена първата в света контролируема ядрена реакция, изминаха 51 години. Догодина ще отбележим 40-годишнината от пуска на първата атомна централа в Обнинск. За тези пет десетилетия атомната енергетика непрекъснато се развива и вече Франция произвежда 75% от електрическата си енергия от АЕЦ, Белгия – 60%, България – 33%.

АЕЦ се оказват най-чистите и в много случаи – най-евтините производители на електрическа енергия и България, като бедна страна, правилно избра решението да изгради и експлоатира АЕЦ. (...)

В ония години, когато пускахме І и ІІ блок, основен фактор на безопасността беше техниката и нейното качество. Но след инцидента в американската "Три Майл Айлънд" в края на 70-те години, отношението към понятието безопасност се измени и на първо място се постави човешкият фактор човекът с неговите качества, с неговата психология, настройка, с неговото физическо състояние и научно-техническа компетентност. (...)

Тежък проблем е работата с хората. Ние сме славяни и имаме изградено не особено добро чувство към дисциплината [с.81-84].

Из интервю с Козма Кузманов от 2004 година:

Какви бяха отношенията на АЕЦ “Козлодуй” с международната ядрена общност в първите години на създаването и развитието на ядрената енергетика в България?

– Тогава работехме в условията на една относителна изолация. Контактувахме в рамките на едно ядрено общество от страните на бившия социалистически лагер, оглавявано от изтъкнати специалисти от СССР. По линия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) работеше секцията по ядрена енергетика, известна като "Секция №5".

Ежегодно се провеждаха сесии, подобни на заседанията и семинарите на WANO. На тях се обменяше опит, информация, съобщаваха се новости, търсеха се пътища за подобряване на безопасността, което несъмнено бе много полезно, но за съжаление нямахме информация за работата и новостите на западните атомни електроцентрали, за техните подходи в осигуряването на безопасността, за критериите, които гарантираха тази безопасност.

За разлика от онова време, днес България е пълноправен активен член на МААЕ – организацията на ООН, основен фактор в определяне и гарантиране на единните критерии за безопасност на атомните електроцентрали, като се започне от изграждането им и се стигне до приключване на тяхната експлоатация и съхраняването на радиоактивните отпадъци. (...)

Резултатите от мисиите (...) на МААЕ през 1990 и 1991 г. завършиха със забележки и препоръки по отношение на експлоатационната безопасност на І – ІV енергоблокове. (...)

– В началото на 90-те години мисиите констатираха редица недостатъци и слабости в поддръжката на АЕЦ "Козлодуй", а според разбирането на западните експерти една атомна централа трябва да респектира още с първоначалните впечатления от начина, по който е поддържана. Това разбиране бе особено силно след авариите на централите "Три Майл Айлънд" и тази в Чернобил. Освен това, тогава централата не бе подмината и от силната политизация, резултат на атмосферата в цялата страна през онези години.

(...) Вече с натрупания през годините опит и професионализъм, всички тръгнахме да разработваме и изпълняваме програми за модернизация, които, държа да подчертая, бяха далеч по-мащабни от тези в редица други атомни електроцентрали не само в Европа, но и в другите части на света.

Откритата информационна политика помогна постепенно да бъде преодоляно предубеждението на обществеността. Специално искам да отбележа заслугата на една голяма личност – англичанина лорд Маршал, създател на WANO, с чиято решителна подкрепа започна и се осъществи голяма част от програмата за повишаване безопасността на малките енергоблокове и с чиято активност се популяризираха постиженията на АЕЦ "Козлодуй". Благодарение на лорд Маршал, в противовес на многобройните атаки срещу електроцентралата, АЕЦ "Козлодуй" зае място в списъка на безопасните и ефективни атомни електроцентрали в света [с.46-48].

Из “ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ В ОБЩЕСТВЕНОТО ПРИЗНАНИЕ НА АТОМНАТА ЕНЕРГЕТИКА”:

Въпреки разпространението на енергоикономичните технологии, енергопотреблението в света непрекъснато нараства. Даже минималните предвиждания показват, че към 2020 г. то ще бъде 17% по-голямо от сегашното при ръст на енергопроизводството и енергоресурсите от 15,35 на 17,30 милиарда MWh – или 78%. Този процес, обаче, се съпътства с обезпокоителни екологични смущения на повишение (...) на средногодишната температура с над 0,7оС и концентрацията на СО2 (...) като напоследък ежегодните изхвърляни количества достигат 26 милиарда тона при застрашително нарастване от 1-2%. (...)

За съжаление (...), прогресът в усвояването на новите възстановяващи се енергоизточници е недостатъчен, за да се включат значимо в енергийния баланс. Енергопроизводството от този вид енергоресурси към 2020 г. ще бъде главно от ВЕЦ, които ще дават 20% от общото. Делът на природния газ се увеличава значително – от 20% на 27%, на въглищата пада – от 36% на 33%, но при увеличение на производството от 5,33 на 9 милиарда MWh – или 62%. Третият от основните енергоизточници – атомната енергия, също намалява участието си – от 16% на 13%, но и тук има нарастване на производството от 2,46 на 3,55 милиарда MWh – или 44%. Очевидно, даже и при тази неоптимистична перспектива за атомната енергетика, човечеството не може да реши енергийните си проблеми без нея, още по-малко – екологичните (днес работещите АЕЦ намаляват с 10% изхвърлянията на СО2.

По тези причини много страни, преодолявайки предвидливо страха, породен от аварията в американската "Три Майл Айлънд" и чернобилската трагедия, поеха разумния риск от използване на атомното електропроизводство. Така те гарантират на народите си не само чиста атмосфера, но и повече обществени блага, разбира се, при съвсем нов подход към безопасността и икономическия ефект на атомните електроцентрали. Този подход се изразява в строго съблюдаване на международните изисквания за безопасност и защита на човека, резултат от почти полувековен експлоатационен опит на АЕЦ и доказана ниска и конкурентна цена на произвежданата електроенергия. Пример за такава политика са големите азиатски държави, между които Китайската народна република с едни от най-големите въглищни запаси в света, Франция и цяла поредица по-малки европейски страни: Белгия, Швейцария, Чехия, Словакия, Словения. (...)

Недоверието и страхът на българите от АЕЦ "Козлодуй" (а този страх го има и в съседните държави) идват от незнанието. За разлика от Франция, еталон за положително отношение на нацията към атомната енергия, в България – парадоксално – но се знае повече за атомната бомба, отколкото за атомната ни електроцентрала. Обикновеният българин не знае, че реакторите по света от типа на козлодуйските са повече от 50% от всички работещи и досега не са предизвикали опасни за хората аварии. Той не знае какво допринася козлодуйската електроцентрала за чистата атмосфера над България, не знае цената на произвежданата електроенергия и в крайна сметка не знае намеренията на тези, които отговарят и работят за българската атомна енергетика. (...)

Беше преди повече от година, когато имах шанса да разговарям с известен индийски ядрен учен. За моя изненада, той знаеше проблемите на АЕЦ "Козлодуй" и, коментирайки събитията около І реактор, ми заяви: "Вие имате едни от най-безопасните ядрени блокове, но нямате обществено мнение, което да ги защити!" [с.64-68].

Из “БЪЛГАРСКАТА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА” (2004):

Независимо от потвърдената перспектива на атомната енергетика в приетата от Народното събрание през 2002 г. Национална енергийна стратегия, независимо от инициативата на сегашното правителство за изграждане на втората българска АЕЦ в Белене, политиката на няколко правителства от 1991 г. насам да жертват с лека ръка над 20% от работоспособните и ефективни електропроизводствени мощности на страната буди сериозни безпокойства. (...)

Затварянето на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" се провежда при многократно потвърдена безопасност от българската Агенция за ядрено регулиране, от МААЕ и други международни организации и институции, включително и в края на миналата година от групата ядрени експерти на Европейската комисия. Заедно с това отпадна твърдението, че ядрените блокове с реактори ВВЕР 440/230 не подлежат на модернизация. Заключенията от последните проверки показаха, че нивото на безопасност на ІІІ и ІV блок в АЕЦ "Козлодуй" отговаря на съвременните критерии и на състоянието на западните АЕЦ от тази "възрастова група".

Що се касае до икономическата им целесъобразност, те произвеждаха и все още произвеждат най-евтината електроенергия у нас, 1,4 ст./квтч, и то без да нанасят щети на околната среда и населението. (...)

Когато говорим за загуби и ползи, трябва да обърнем внимание и на факта, че нито една от развитите ядрени държави не си позволява подобни подходи в енергетиката. Нещо повече, вместо да строят нови АЕЦ, те удължават живота на работещите, изразходвайки значително по-малко средства. В най-богатата страна в света, САЩ, това удължение е 20 години (2/3 от проектния живот на една АЕЦ). (...)

Сравнете 80 милиона долара за модернизацията на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", осъществена за 3 години, срещу милиард и половина за АЕЦ "Белене" – и то за минимум 4-5 години строителство. Разбира се, тук не става въпрос за отказ от АЕЦ "Белене". Тя е необходима на страната от екологично, от икономическо и социално гледище. Тя ще замести първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй", когато разходите по поддържането на безопасността ги направят нерентабилни [с.86-89].

В САЩ

Надолу следват фрагменти от съдържанието на един американски блог. Поместени са карти, показващи зоните на сеизмична активност и разположението на американските ядрени централи. Включени са и някои коментари.

 

НОВИ КАРТИ НА ЯДРЕНИТЕ ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИ, КАКТО И НА РИСКОВЕТЕ ОТ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ В САЩ

Блогпостинг на Мишел Фрей

Тази карта представя регионите с еднакъв сеизмичен риск и показва минималните повърхностни стойности на хоризонтално земно ускорение (ACC_VAL) – една мярка, отразяваща силата, с която земята се разлюлява в дадена област.

Картата показва местоположението на 63 ядрени централи в САЩ. Данните идват от Екипа за проучвания на геоложките опасности в САЩ и от Администрацията за енергийна информация.

Тази карта показва разположението на документираните от 1568 година земетресения в САЩ заедно с 63-те американски ядрени централи.

Илюстриращите файлове са предоставени от Майкъл Мойсър. Вж.: http://www.mapcruzin.com/nuclear-power-plant-earthquake-shapefiles/

Из последващите коментари (18-28 март 2011 година):

● “Как е могло едно правителство да позволи НЯКОГА разполагането на две (2) атомни електроцентрали точно В СРЕДАТА НА НАЙ-ЗЕМЕТРЪСНАТА зона в страната, Калифорния?

Какво е обяснението? Продажбена търговска реклама? Корупция? Някой знае ли?

● “Не търси обяснение, амиго! Те правят каквото си искат с нашия живот...

● “В края на 70-те години, много от нас се бореха срещу проекта за Дяволския каньон. Ние твърдяхме, че Калифорния е земетръсна област, въпреки че не знаехме за специфичния разлом, който се намира в нея. ВСИЧКИ ние в Калифорния, и най-вече тези в близост до брега, знаем, че живеем в земетръсен край и всяко нещо може да ни издуха по всяко време. (...)

Също така ние настоявахме за равностойни инвестиции в алтернативни технологии: слънце, вятър и т.н. Ако федералното правителство бе избрало да инвестира в тези чисти технологии, днес нямаше да сме толкова изостанали. (...)

Корпорацията Бечтел (става въпрос за третата по големина инженерингова частна компания в САЩ, осъществяваща огромни строителни обекти в близо 50 страни по света – бел.моя, И.К.) щеше да направи много пари от изграждане на една скъпа атомна електроцентрала. Международните строителни фирми се възползват от големите правителствени договори. Това, което не знаех тогава, но сега знам, е, че мощните консорциуми за широкомащабно строителство и оръжейните производители диктуват политиката. Те не могат да направят пари от дребномащабно производство, така че желаят да смачкат конкуренцията чрез своите наместници във Вашингтон, окръг Колумбия.

● “Аз живея в Калифорния и бих предпочел да живея в близост до атомна централа, отколкото да живея в непосредствена близост някоя от тези шумни и противни вятърни турбини.

● “Триизмерен модел на тектоничната структура на геологичната и геофизическа среда на атомната електроцентрала на Фукушима, създаден от GeoSEIS: http://www.flickr.com/photos/jeisus2012/5541801626/

Този триизмерен модел, създаден от GeoSEIS, очертава обемната структура на едно напрегнато поле, което е свързано с подпъхване на океанската плоча в западна и южна посока. Моделът доказва, че ядрената централа е била построена върху много неблагоприятна тектонична структура, която натрупва разрушителната енергия на земетресения и цунами. Тримерни и четиримерни GeoSEIS-модели трябва да се създават преди изграждането на обекти, опасни за хората!

● “Защо тази карта не включва АЕЦ ‘Калауей’, която се намира точно на линията на разлома ‘Нов Мадрид’ в Мисури? ‘Калауей’ е една от най-рисковите ядрени централи в страната по отношение земетресения и сеизмична активност, но дори не се е появила на тази карта?

● “Моля ‘Грийнпийс’ да предостави подобна карта за Европа.

Благодаря предварително.

Провокирани съпътстващи въпроси:

Долавят ли се някакви разлики между въпросите, които се поставят от редовите граждани в САЩ и България?

Долавя ли се някаква разлика в съмненията за инфилтрирани обществени заблуди, които са мотивирани единствено от материални интереси?

Ако по адрес на едната държава се твърди, че функционира шлифована през вековете демократична управленска система и култивирано гражданско общество, а по адрес на другата че всичко е в някакъв осакатен зародиш, то къде са разликите в резултатите?

ХААРП - фантазия или...

 

 

Няколко изпратени текста изчакват своето публикуване тук в качеството им на продължаващи размисли по темата за радиоактивността: атомна & медийна. Един клип обаче, изпратен ми от моя бивш студент Васил Илиев, изпревари всички останали със своето зловещо послание.

Човечеството вече е осведомено за достигнатите (с помощта на науката) възможности, примерно, за генериране на изкуствен дъжд или за изместване на пространствената ориентация на земното магнитно поле. В същото време, то може би не знае за редица други открития за съжаление, най-напред (и най-често) използвани в непрестанните битки за нечие надмощие или за нечия печалба.

Клипът по-долу поставя далеч не малко въпроси. А отговорите (там, където изобщо могат да се появят) не звучат ни на-малко успокоително.

Може ли, послания като долното да бъдат просто плод на болестно желание за мимолетна медийна слава? Или са искрено предупреждение (всъщност, ВИК!) към хората, чието обичайно състояние е състоянието на летаргия? Болестен синдром ли е склонността към шпиономания? Или традиционното насмешливо отношение към подобен поведенчески модел е някакъв успокоителен трик, разпространяван от психолози и невролози с цел предпазване от масови безумия? Историята на човечеството не е ли дала достатъчно красноречиви примери за това, че далеч не рядко гениалността на учения се събира в едно тяло (и в едно съзнание) с въпиещата неморалност на някакво социално дегенератство? Всъщност, имат ли човеците по земята някакви гаранции за това, че научното знание попада в чисти ръце?

Накрая, как може да бъде различено медийното "жълто" от другите цветове в пъстрия медиен спектър? Какво е цветовото излъчване от съдържанието на непосредствено следващия кратък филм?

 

(Следва продължение)