“ПОРОБВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ АЕЦ ‘БЕЛЕНЕ’”

Огнян Минчев

8 март 2011

Промъкналите се в печата спорадични протести срещу цените на горивата през последните дни най-после отварят тесен прозорец за осъзнаване на цялостната ситуация в българския енергиен сектор – днес и в обозримо бъдеще. Обстоятелството, че бензинът в България е по-скъп от този във Виена и значително по-скъп от този в Германия, а дизелът е по-скъп дори и от бензина, ни води към единственото разумно обяснение за цените на българския енергиен пазар – монопола.

Тогава, когато говорим за бензин и нафта – това е монополът на "Лукойл”, руската международна компания, която притежава рафинерията в Бургас и упражнява всякакъв тип влияния, за да избегне значим алтернативен внос на горива в България откъдето и да е, освен от Русия. Така стопроцентовата зависимост на България от Русия чрез "Лукойл” прави възможно непрекъснатото поддържане на монополно високи цени, особено в периоди на растящи цени на нефта на световните пазари. Когато пък международните цени падат, у нас има известно разсейване на монополиста за привеждане към съответстващото на международния пазар намаление.

Енергийното монополизиране в полза на Русия – цялостна стратегия

Същото е положението и с цените на природния газ. Тръбата е една – от Русия – и всеки опит за изграждането на каква да е алтернативна тръбичка се разбива в желязната отбрана на щедро подкупените от монополиста български чиновници на всички нива. В Европа и света се случва какво ли не – рязко падат цените на спотовите пазари, разцвет преживяват технологиите за пренос на втечнен газ по море и по суша, САЩ нарастващо задоволяват огромните си потребности чрез развитието на добива на шистов газ, Унгария и Румъния се свързаха с европейската газоразпространителна мрежа. България живее в свой си свят – света на едната единствена тръба, по която тече – когато тече (януари 2009 г.), газ на монополиста "Газпром“. Но в Москва и това им се видя малко: купиха си български слуга (на английски – minister), който през 2006 г. скъса относително изгодния договор за доставка на газ, валиден до 2011 г., и подписа нов договор за зависимост на България от руския монополист за три десетилетия напред.

Няколко български политици жертваха кариерата си, за да не допуснат подаряването на българската газова инфраструктура от тръбопроводи на Русия през 90-те години. Кабинетът на Жан Виденов бе сътворил множество икономически проблеми, но едва ли щеше да падне от власт, ако не бе личното твърдо упорство на самия премиер да не допусне “да мине номерът” на "Газпром” с "Мултигруп” и "Топенерджи” за изземване на тръбопроводната мрежа – българска национална собственост. Вторият опит на "Газпром” последва при кабинета на ОДС през 1997-98 г. и бе отново неуспешен. Тогава в ход бяха пуснати заобиколни стратегии. Основната цел – лишаване на България от икономическия и стратегически ресурс на нейното географско положение като транзитираща страна – изглежда ще бъде постигната чрез включването ни в един от мегапроектите на руския монополист "Газпром” – проекта за газопровода "Южен поток“.
"Братската“ подялба на собствеността – 50:50 – между България и Русия върху "Южен поток“ на българска територия открива пряка възможност за контрол върху решенията за руската страна чрез едно просто и изпитано средство – умерени рушвети в полза на български държавни чиновници. От своя страна "Южен поток“ ще обезсмисли в значителна степен досега съществуващата инфраструктура, която отчасти ще бъде интегрирана в новия проект, отчасти – полу- или напълно изоставена поради периферното и значение за транзитирането на газ през региона.

Монополизирането на българската енергетика в полза на Русия е цялостна стратегия, чието значение включва, но и надхвърля практичната задача българските “братушки” да плащат монополно високи цени за енергия на Москва докато са живи. Енергийната стратегия на Москва има ясно изразени геополитически цели, които по отношение на България са много по-концентрирани отколкото спрямо целия регион на Централна и Източна Европа. Тази стратегия се илюстрира най-добре от това, което се нарича “проект за АЕЦ 'Белене'“. Нека започнем с това, че на този "проект“ в продължение на години му липсват най-основни параметри, характерни за всяко бизнес начинание. Не съществува инвестиционен проект. Не съществува яснота за цената на проекта. Няма очертан потенциален пазар за енергията, която новата АЕЦ ще произвежда, освен общите приказки за това, че потребностите в региона щели да растат. За това, колко ще струва произвежданата енергия се знае само това, че щяла да е евтина защото е ядрена – а не вятърна, например.

Най-много се лъже за АЕЦ “Белене”

Бисмарк е казал, че най-много се лъже след лов и преди избори. Не е вярно – най-много се лъже за АЕЦ "Белене“. Никой никога не е видял истински документ с обвързващи руската страна параметри на този т. н. проект. Руските енергийни фактори и подконтролната им българска енергийна олигархия лъжат спокойно и на едро, убедени, че пословичното в наивитета си българско обществено мнение никога няма да открие разлика с истината. Поне дотогава, докато АЕЦ Белене не яхне обикновения българин за десетилетия напред.

Помните ли "Кремиковци“? Съветски военно-временен завод за производство на каква и да е стомана, натресен на българите като част от селяндурско-грандоманската стратегия за индустриализация на България на всяка цена. Българите започнаха да изплащат "Кремиковци“ с увеличението на цените за потребление от 1 януари 1966 г. и продължиха да го изплащат десетилетия напред. На българския пазар десетилетия наред имаше хроничен дефицит на домати, плодове, месо и всичко останало, в изобилие произвеждано в земеделска България. Всичко отиваше на безценица в Съветския съюз за изплащане на борчове от типа на "Кремиковци“.

На фона на АЕЦ Белене обаче "Кремиковци“ ще ни се види като невинен джобен разход. Защото всички основни решения за дългосрочните финансови измерения на проекта се вземат и ще се вземат от руската страна. Борбата на премиера Борисов да редуцира цената на Белене до разумните 5 млрд. евро за реакторите (без инфраструктурата) среща железен отказ и железен натиск от Москва. Включително с йезуитското уверение, че България вече е платила всичко от нейния дял и оттук нататък няма да плаща нищо. Само ще гледа как се строи централата, как реалните и руски собственици я експлоатират 20 години и след това с хляб и сол я поднасят на българите да си я доексплоатират още 40. Истината е по-проста и смазваща. АЕЦ "Белене“ се строи под руски контрол с руски пари и ще бъде де факто руска собственост. Цената на тока, произвеждан от нея, ще се определя в Москва, не в София, не и от пазара на електроенергия в България – защото такъв пазар просто няма да има. Така, както Русия ни продава бензин, дизел и газ на високи цени поради монопола, който притежават "Лукойл“ и "Газпром“ в България, така също ще ни продава скъп ток поради монопола, който ще притежава в българската електроенергийна система чрез АЕЦ "Белене“.

Някой може да възрази – нали имаме и други производства на ток? Да, но ще бъдем принудени скоро да затворим АЕЦ "Козлодуй“. Европейските екологични квоти ще направят производството на ток от въглища нерентабилно, а вятърните и слънчевите паркове навсякъде по света си остават вятър и мъгла. Русия ще притежава контрола върху най-големия по обем и по принцип най-евтин ток – от ядрена енергия, чрез АЕЦ "Белене”. Е, няма да бъде чак толкова евтин. Колко ви е евтин бензинът и газът? Регионалните и европейските пазари няма да купуват скъпия руски ток от Белене. Кой ще го купува тогава? Ние, българите ще го купуваме – вече са ни задължили да го купуваме, в продължение на десетилетия. Огромното за днешните и утрешни български мащаби производство на руския гигант АЕЦ "Белене” ще изтласка в ъгъла другите производства и ще установи функционален монопол върху електроенергийната ни система за много десетилетия напред. Скъпо ще бъде, братя българи, много скъпо! Ще задлъжнява здраво пършивата българска държавичка на руските си благодетели и на българските им мекерета. Българските предприемачи, българските производства – доколкото ги има – ще задлъжняват яко и ще губят конкурентоспособност на европейския и световен пазар, така както днес губят и фалират тези производства, които ползват газ в технологичния си процес.

Толкова ще задлъжняваме, че мечтаните 20 години, след които ще придобием "Белене” за българска собственост ще отидат далеч в бъдещето – ще станат 30, 40, може би повече. Междувременно светът може да преживее няколко революции в енергетиката – ние няма да преживеем нищо друго освен хитроумния руски хомот, който безсрамни и продажни български политически чиновници от вчера и днес нахлузват на врата ни. Руските реактори, предвидени за Белене, са вече морално остарели. Хайде да не бъдем наивници – проверете в интернет кой през последните 20 години е купувал руски реактор и защо? Китай води политика на стратегически баланс в ядрената си енергетика и затова купува реактори от всички производители в света. Купи и два руски … и си взе беля на главата… Четете, четете – “то сляпото окато прави”! Дори Турция сключва договор за строителство на руски реактори – но не като тези от Белене, а от последно поколение – само като стратегическа сделка за допълнителни бонуси в транзитиране на въглеводороди от Русия и Централна Азия. И преговорите между турската и руската страна са изключително напрегнати и ожесточени. Ние не просто купуваме морално амортизирани руски реактори – ние си купуваме дългосрочен монопол на Русия върху българската енергийна система за целия ХХІ век. С монополно високи цени, с доброволен отказ от енергиен пазар и развитие на икономиката чрез енергоспестяване. Купуваме си икономическо робство за четири поколения напред. Хич недейте гледа колко струва бензинът във Виена. След няколко години ще започнете все по-отчаяно да гледате колко струва токът във Виена и в цяла Европа в сравнение със сметката за вашето потребление в ръцете ви.

Стратегически инструмент за геополитически контрол

Разбира се, един икономически монопол никога няма само икономически измерения – той е стратегически инструмент за геополитически контрол. Именно затова нормалните европейски народи не сключват сделки подобни на "Белене“ – защото свободата им е скъпа. Не и на отровения от великодържавна пропаганда отчаян среден българин: на него му е виновна демокрацията, виновни са му всички и всичко, които “му се бъркат” и заради които този българин спря да получава “евтин бензин” от “Съюза”. Големи по български мащаби пари се плащат, за да оцелява тази налудничава визия за България и света в главите на много наши сънародници, докато общественото мнение грижливо се запознава с поредната милиционерска история за подслушване и подливане на вода между локалните политически пигмеи.

Тоталният енергиен монопол на Русия върху България на практика се равнява на нов политически контрол на Москва върху нас. Този монопол превръща европейското ни членство във формалност и фикция, защото не оставя финансови и институционални ресурси в ръцете на българското общество и държава да се реформират по европейски образец. Енергийният монопол на Русия се осъществява чрез съюза на руската великодържавна олигархия с пост-комунистическата олигархия на България, която контролира цялостно икономиката на страната и на енергетиката в частност.

В услуга на руско-българската милиционерска олигархия

Руската великодържавна олигархия е паразитна мимикрия на съветската кагебистка номенклатура. Тя живее – както съветските си предци – чрез немилостиво изтощаване на природните богатства на огромната страна, без да е в състояние да реинвестира огромните си печалби поне отчасти в модернизиране и цивилизоване на Русия. Нейната по-малка сестра – българската пост-комунистическа олигархия – живее за сметка на системно ограбване на българския народ чрез източване на изпосталялата му държава. Българският милиционерски "бизнес“ няма нищо общо с пазара – той паразитира върху рекет срещу собствената си държава и народ. АЕЦ "Белене“ е точният пример за това. Криминалната олигархия в българската енергетика вече придоби огромни рушвети, за да стартира проекта. Оттук нататък ще паразитира като слугинско псе върху остатъците на великодържавния пир на гърба на българския народ и българската държава чрез АЕЦ "Белене“.

Допреди две седмици имаше надежда, че настоящето българско правителство ще успее да изпълни поне определена програма-минимум за рационализиране на проекта "Белене“ и за частична защита на българския национален интерес от бедствието, надвиснало над страната ни. Програмата максимум – отказ от проекта в защита на националния интерес – не беше много вероятно да се изпълни още от самото начало на управлението на ГЕРБ. Последните изказвания на премиера Борисов в Народното събрание покосиха и най-крехката надежда, че България може да бъде опазена поне от най-тежките последствия на Белене. Нещата отиват към подписване на окончателния договор с "Атомстройекспорт“. Това е резултат на огромен, нечовешки натиск върху Борисов и неговото управление. Флашките, шашките и шантажите са само видимият връх на този натиск, чиято цел е да превърне поредното българско правителство в покорен слуга на руско-българската милиционерска олигархия.

Как ще постъпи Борисов? Най-вероятно ще остави на някой от НЕК или в краен случай на Трайчо да подпише този договор, който за пореден път ще сложи формално край на независимата българска държава – не че съдържателно досега е била независима. Избирайки между унизителното обругаване и отстраняване от власт и запазването на формални позиции начело на управлението, Борисов по човешки ще предпочете второто. Просто защото той не можа да се научи, че срещу наглия руски натиск, срещу бруталния криминален рекет на българската олигархия, срещу любезното безразличие на европейските му партньори, един български премиер все пак има народ, има гражданска общност, към която може да се обърне, на която може да се опре, да я призове към защита на държавата и на националния интерес.

“Лордовете анонсират, слугите разиграват”

Никой от българските политици и държавници не се сеща за потенциалната сила на тази гражданска общност. Жан Виденов посърна, предаден от собствената си партия и си отиде в мълчалив ступор към обществото. Костов се затвори и млъкна, повлечен от злорадата вълна "800 дни“: обиди се на народа, но не се сети да призове гражданите към активна отговорност. Сега и Борисов ще повтори основната им грешка. Ще си отиде, или ще остане в слугинска роля на сцената, но няма да излезе да каже публично истината и да призове обикновените граждани за подкрепа. "Лордовете анонсират, слугите разиграват“, гласи високомерна поговорка сред играчите на бридж. Един държавник може да избира – дали да бъде слуга на собствените си съграждани или на мафията.

Но ако Борисов сложи подпис върху позора "Белене“ – свой или на някой от чиновниците надолу, то той трябва да знае следното: след 20 или 50 години никой няма да си спомня, че Симеон Сакскобургготски е размразил проекта "Белене“. Нито, че министърът Овчаров го е натресъл на българските данъкоплатци. Нито, че президентът Гоце го е пришил като пореден ловен трофей към своя въображаем "Голям шлем“… Не – историята ще запише, че Бойко Борисов го е подписал. Поради липса на доблест да защити тези, които гласуваха за него и му повериха държавата, за да защити националния интерес. При всякакви обстоятелства.

P.S. След 10 години може да се окаже, че България има нужда от нов ядрен реактор – за да замени съществуващите в АЕЦ “Козлодуй” и да компенсира нарастващата цена на тока от топлоцентралите. Тогава най-естественото решение ще бъде построяването на един или дори два реактора в инфраструктурата на АЕЦ “Козлодуй”. Дотогава бурно развиващата се понастоящем ядрена технология ще произведе едно четвърто поколение реактори, чиято ефективност и сигурност ще съответства на развитието на една европейска страна като България. И със сигурност ще ни струва по-малко. Доста по-малко от опита да ни се пробута скапан руски “Москвич” на цената на “Мерцедес 600” за АЕЦ “Белене”.

РАЗГОВОР МЕЖДУ ИЛИЯ КОЖУХАРОВ И ИНЖЕНЕР Е.

13 март 2011

Илия Кожухаров: И така, един от първите въпроси, които се повдигат от господин Минчев, е свързан с монопола на "Лукойл" върху бензините и нафтата в България.

Инженер Е.: Това е абсолютно невярно. То е абсолютна лъжа...

Малка България не може да си позволи да има два завода. Тя си позволи навремето "Плама" – Плевен, но това и излизаше много скъпо. Находището в Плевенско (край Горни и Долни Дъбник) е сравнително малко и суровината му става предимно за масла. Произвеждаха се много малко горива и бе нерентабилно да се доставя суровина отдалеч. Така че тези обстоятелства доведоха до съществуването на един единствен завод, който – между другото – снабдява с горива дори и Шести американски флот и продава авиогориво на почти всички компании, чиито самолети кацат в България.

Огнян Минчев пише, че горивото се купува от Русия. Мога да кажа, че само около 20% от суровината идва от Русия, защото руският петрол е много тежък и се преработва много трудно.

Между другото, трябва да се прави известна разлика между "Лукойл България" и "Лукойл Нефтохим Бургас". "Лукойл Нефтохим Бургас" купува нефт главно от арабския свят, от Либия – но сега, в настоящата обстановка, вече не знам откъде купуват...

Освен това, по въпроса за цените – цените се определят на шестмесечни периоди. Те са резултат от фючърсни сделки. Тоест, не може местната цена, която се вдига в момента, да отразява цената на световния пазар. Местната цена се формира главно от компанията "Лукойл България" и – вероятно – не без личните виждания на нейния генерален изпълнителен директор, Валентин Златев.

И.К.: Коментираме името "Лукойл България", но по бензиностанциите се виждат надписи само с по една дума: "Лукойл".

Инж.Е.: Дизайнът на тези бензиностанции е подчинен на франчайзинговите условия, но самите бензиностанции са собственост на чисто българска компания, която експлоатира името "Лукойл". А "Лукойл Нефтохим Бургас" си е отделна компания, която сега е почти изцяло руска. Но... пак казвам, те не купуват суровина само от Русия. И, за съжаление, има само един нефтопреработвателен завод.

И все пак... В България се внасят горива и от други направления. Първо, Гърция – всички бензиностанции "Еко" работят с горива, внос от Гърция. Второ, "OЕмВи" внася частично горива от Румъния, защото "OЕмВи" имат завод в Румъния...

И.К.: Не съм знаел това.

Инж.Е.: ...в Питещи. Трето, "Ромпетрол" също внася горива, с които зарежда своите бензиностанции. Отделно, "Петрол България" също има някакъв внос – мисля, че частично от Гърция, или от някъде другаде... Тоест, изобщо не може да се говори за какъвто и да било монополизъм.

И.К.: Добре. И все пак, в случая е позволен и такъв въпрос: не би ли могло да се говори условно за "монополизъм", ако приемем, че един от вносителите или един от производителите владее, примерно, 90% от търговията с горива на територията на България, а всички други обхващат в своята сума, също примерно, само 10%. Разбира се, аз употребих напълно произволни числа.

Инж.Е.: Разбира се, подобни предположения могат да се изказват. За съжаление, в момента аз не разполагам с точни числа, за да мога да ги съобщя, но... неприятна истина е това, че нефтопреработвателният завод е един-единствен. При това положение не изглежда умно да се купува гориво, примерно, от Холандия, защото ще излезе по-скъпо. Тоест, много фирми – и "Шел", и други, имат интерес да купуват горивото от тук и да го продават. Но пак казвам, това, че заводът е един, не спира вноса от Гърция, от Румъния... А вносът е повече от 10% – убеден съм. В този смисъл, написаното от Огнян Минчев за монополизма в търговията с петролни продукти е абсолютна лъжа. По такъв начин, той не само пише, но и заблуждава. Аз не мисля, че той не знае тези неща, които казвам, но просто пише... и заблуждава.

Следващият въпрос, за газта...

Действително, тръбата е една. Искаме да изградим втора, "Южен поток". Искаме да изградим трета, "Набуко". Всичко това е добро... и ще го направим някога. Но... за съжаление, сегашната ситуация е тази... Не можем да избягаме от нея.

Вярно е, че са правени много... не ми се иска да употребявам тази дума, но се налага – простотии.

И.К.: Кои "простотии" трябва да имаме предвид в случая?

Инж.Е.: Кои..., кои... Имам предвид, че много, много отдавна трябваше да се прекара втора тръба. Имам предвид и това, което сега вече е изговорено пред българския народ: алтернативни връзки с Румъния, с Турция, с Гърция. Само че... защо не са били направени, нямам идея.

И.К.: В такъв случай, ако някой е можел да ги направи – като казвам "някой", имам предвид политици – а не ги е направил, то не може ли да се приеме, че Огнян Минчев е прав за тона, с който говори за определено засвидетелствания слугинаж по посока на определени географски направления?

Инж.Е.: Със сигурност е прав. Ние сме само от четири години членове на Европейския съюз. Преди това имаше определен слугинаж. Знаем си историята. Така че тук той е прав. И трябва действително да се работи сериозно за алтернативни доставки.

Впрочем, нали ние имаме газово находище. Защо не сме го разработили толкова години?

И.К.: Между другото, това е бил винаги един сериозен въпрос пред мен. Като неспециалист, се питам: не сме го разработили, защото не е изгодно икономически, не сме го разработили, защото нямаме технически и технологичен капацитет, не сме го разработили, защото интереси на други фирми са се сблъсквали с една такава... евентуална проява на малка доза българска самостоятелност? А може би не сме го разработили поради комплекс от подобни причини? Но... така или иначе, вината е на политиците. Сиреч, на онези, които биха могли да ударят по масата и да кажат: “Ето, сега тук ще заделим пари, ще разработим това находище и по този начин ще си осигурим някаква малко по-голяма национална независимост!” Или обратно: “Идеята е нерентабилна, няма да се харчат безсмислено държавни пари!”

Инж.Е.: Според мен, нещата са и комплексни, но и доста простички. Например, някои газови находища в България са твърде нерентабилни...

И.К.: Така ли? Доказано нерентабилни?

Инж.Е.: Да.

И.К.: Ясно. А сега – по другите засегнати въпроси.

Инж.Е.: Да, за това, че “най-много се лъже за АЕЦ ‘Белене’”. Разбира се, само няколко лица са тези, които са виждали самия договор. Може би, и самият господин Минчев не го е виждал. Но мога да кажа как стои въпросът около цената.

И.К.: Да?

Инж.Е.: Въпросът с цената беше свързан с ядрения остров. Под "ядрен остров" се разбира: реакторното отделение, с корпуса, който е прилежащ към него (и в който става обработката на радиоактивните материали по време на ремонти и презареждане), както и машинната зала. Това е "ядреният остров", това е ядрената централа. Всичко останало, всичко наоколо, като: химически цех, брегова помпена станция, дизел-генератори и така нататък, това са спомагателни обекти, които не влизат в цената.

Когато се даваше офертата – става въпрос за офертата по монтажните и електромонтажните работи – нашата фирма помогна на "Атомстройекспорт" като дадохме собствена цена. Съответно, други фирми дадоха свои цени, но... в края на краищата се възприе нашата цена. А тя бе три милиарда, деветстотин осемдесет и няколко милиона... малко под четири милиарда... Това бе цената през... 2005 година, ако не се лъжа. Съответно, в договора, който се подписа тогава, имаше клауза, според която се уточняваше, че ще се работи според данните за инфлацията на "Евростат". И така, ние дадохме тази оферта по прогнозни цени на труда за 2006 година. Тъй като знаехме, че централата ще се строи поне 6 години, заложихме индексиране на цената на труда по "Евростат". Това се отнасяше за всички дейности: проектиране, оборудване... и така нататък, сред които не се включваха пряко отнасящите се до монтажа. Монтажът щеше да бъде поверен на "Арева" или на "Сименс"..., или щеше да бъде извършен от руска страна.

И.К.: Разбирам. Наложило се е да се мисли в една сериозна перспектива – ако на мен, непрофесионалиста, изобщо ми е позволено да се произнасям по такива въпроси.

Инж.Е.: Така е. Аз имам данните. От тях може да се видят основаните върху "Евростат" разработки относно точната цена. Ние знаехме, че това ще бъде процес, продължаващ години. Ако сега дейността по изграждането на централата отново бъде стартирана, с много сериозен труд... може да се приключи към 2015-2016 година. Строителството и монтажът са много тежки... много тежки, за да може някой да каже: “Да, всичко това ще бъде сторено за година-две”. При това, не могат просто да бъдат струпани много хора – според мисленето на елементарния човек: “Дайте, ще изпратим 20-30 хиляди човека и нужното ще бъде свършено”.

И.К.: Да, може би в подобни случаи многото хора по-скоро биха си пречили един на друг, отколкото да свършат някаква полезна работа.

Инж.Е.: Така е. В Козлодуй имаше 7 000 монтажници, от които 2 000 работеха активно. От останалите някои пречеха, други – нищо не правеха.

И.К.: Ха-ха. Да...

Инж.Е.: Аз твърдя, че за Белене ще бъдат необходими максимум... максимум 3 000 души монтажници – с ръководителите, с всички останали специалисти! Максимум 3 000 монтажници! Повече не са необходими!

И.К.: А в сравнение с този максимален брой, колко голям е контингентът от работници, инженери, други експерти и администратори, който е предвиден понастоящем? И дали има някакво известно число?

Инж.Е.: Аз мога да посоча моите числа, защото много сериозно работя по този въпрос. Отново ще повторя – 3 000 монтажници и малко повече, около 4 000 души строители – с една уговорка, че не мога да гарантирам за точното число по отношение на строителите. Отделно, ще има сигурно 1 000 активни специалисти и още, евентуално, толкова – по-малко активни... Общо, 8 000 души. Нека бъдат бъдат 9 000. Нека бъдат – максимум – 10 000 човека.

От тях, със сигурност, 7 000 – 8 000 ще бъдат българи. Но... тук трябва да се запомни едно изключително важно число. Работата на всеки един зает с този строеж ще трябва да бъде обезпечена с труда на още 7 човека.

И.К.: Това е интригуващо. Едно пояснение би било от полза. Какво означава в случая "обезпечен"?

Инж.Е.: Всеки човек, който ще работи активно на площадката на централата, ще трябва да се храни, ще трябва да има определени битови условия, да бъде транспортиран, да получава материали, елементи, части, които той не произвежда, но някой друг в България ще ги произведе, след което друг някой ще ги транспортира... И така нататък.

И.К.: Сиреч, това са вериги от други служители, работници, изпълнители, под-изпълнители и прочее.

Инж.Е.: Точно така. Тогава съотношението "един работи, седем го обслужват", означава следното: ако приемем, че 10 000 души ще работят на самия обект, още 70 000 души ще бъдат ангажирани с обслужването на този обект. Това е много важно и би следвало да се знае в България.

И.К.: Тези данни, като че ли, не се споменават често. Например, аз не съм се откривал подобна информация в медиите – може би, поради мой пропуск.

Инж.Е.: Необходимо е обектът "Белене" да не бъде гледан по повърхността, а по-отвътре. Във връзка с това, пак ще кажа: за тези 80 000 човека трябва да се мисли като за хора, които имат съпруги и съпрузи, имат деца. Това прави една голяма група хора, за които ще се осигури препитание... деца, родителите на които ще могат да им осигурят по-добро образование...

И.К.: Ако се върнем отново на цената...

Инж.Е.: Сега се искат 6 милиарда и 290 милиона, ако паметта не ме подвежда. Сериозна част от това завишение е в резултат на натрупваната индексация поради голямото забавяне от наша страна. А между другото, идеята за изграждането на втория блок се отлага във времето, за след 6 години.

Вчера научих от предаване на БиТиВи, ако не се лъжа, за строяща се в Съединените щати централа, един блок от която струва 25 милиарда долара.

И.К.: Да...

Инж.Е.: Един блок! А идентична централа, с малко по-мощен реактор, но иначе като конструкция – почти същата, която се строи в Турция, в град Мерсин...

И.К.: Тя трябва да е споменатата турска атомна централа в текста на Огнян Минчев. Нещо повече, той прави изричната забележка, че става въпрос за централа "от последно поколение"... Кое поред трябва да е това поколение – четвърто ли?

Инж.Е.: Да, да... спомням си. Това не е вярно. В момента по света няма централа четвърто поколение. Дори и като проект не съществува такава централа.

И.К.: Настина?

Инж.Е.: Да.

И.К.: Тогава... това издава сериозна неосведоменост на Огнян Минчев по този въпрос.

Инж.Е.: Тази статия е поръчкова – поне така мисля. Следователно, в нея може да се спекулира с разни числа. Пред хора, които не познават материята, всеки може да пише, както си иска. В момента се строят... една, две, три... централи трето поколение в Европа: една във Франция, една във Финландия и една в Белене – ако сметнем, че тя е в процес на някакво изграждане. В Съединените щати се строи една, в Китай обаче се строят 14-15, в Русия се строят активно две... с четири блока. Това са все централи с реактори трето поколение.

Тук мога да направя една най-груба... най-груба класификация на "поколенията" при ядрените реактори.

Първото поколение представлява само реактор и сграда около него. Но... тази сграда не е херметична и при една авария (както стана в Япония сега) сградата се разрушава.

И.К.: От колко години се експлоатира злополучният реактор в Япония?

Инж.Е.: Не мога да кажа с точност, но мога да направя справка... И все пак, вероятно е построен някъде през 1971-72 година.

И.К.: Да...

Инж.Е.: Реакторите второ поколение – а такива са нашите реактори в Козлодуй, старите, които спряхме, независимо че в Европа все още се експлоатират реактори от този тип, примерно: в Пакс, Унгария, в Буковани, Чехия...

И.К.: Аз съм чел и слушал, че в редица страни, да речем, във Франция, една страна, в която се произвежда много ядрена енергия, или в Съединените щати, за ядрени реактори, които отдавна са приключили проектния си експлоатационен срок, времето на тяхната работа се удължава с още 20 или 30 години.

Инж.Е.: Да... да... Нека запомним този въпрос. По-нататък ще се върнем към него. Сега да продължим с поколенията на реакторите.

Нека отново повторя, при реакторите първо поколение сградата не е херметична и при наличие на парен взрив, взрив от прегрята пара, сградната конструкция се разрушава.

При реакторите второ поколение – а такива са и реакторите в V и VІ блок на Козлодуй – самият реактор и целият първи контур се намират в сграда с изключително високи параметри за здравина. Тя представлява едно яйце, или по-скоро – някакъв цилиндър със сферичен купол отгоре, който издържа на по-големи натоварвания. При авария, при изпускане на пара, тя се задържа в този цилиндър, под този купол. Той е достатъчно здрав, за да не допусне изтичане на радиоактивни вещества навън. Нещо повече, достатъчно здрав е и отвън, за да може да понесе, примерно, удар от падащ натоварен пътнически самолет.

Това са реакторите второ поколение. А за съпоставка, Чернобилският реактор е реактор първо поколение и е почти същият като този във Фукушима.

Реактори от трето поколение има много по света – такива са голяма част от френските реактори, голяма част от немските реактори, ако трябва да бъдат посочени две страни като пример.

След аварията в Чернобил имаше едно спиране в развитието на ядрената технология, Доста държави се отказаха от нейното използване. Съединените щати замразиха работата в тази област, Германия си замрази обектите, Великобритания – също. Франция обаче – нека бъде забелязано – не! "Сименс" като фирма – също не спря. Руснаците, ако имаме предвид "Атоммаш", също не спряха, въпреки че именно те бяха виновните за случилото се. Отделно... намеси се Корея, която започна да развива ядрената си енергетика. И Япония.

Така изглеждаха нещата в след-чернобилското време.

В Чернобил горивото, което излезе извън кръга на контролираната реакция, образува... как да го кажа... няколко групи радиоактивни продукти, които се натрупаха из различни места в разрушената сграда.

И.К.: Някакви своеобразни радиоактивни ниши?

Инж.Е.: Да... В тези, условно да ги наречем "радиоактивни ниши" процесите ще продължават още дълго време, а и много трудно биха могли да се контролират след като се осъществяват на десетки места. По този повод, започна да се мисли за потенциални решения, при които такава ситуация да може да бъде овладявана – тоест, дори да се случи идентична авария, дори горивото в реактора да се стопи напълно, то да бъде задържано на едно място. В този смисъл, за реакторите трето поколение – а в това отношение фирмите си сътрудничеха – се предложи и одобри така наречената "ловушка". На руски това означава "капан".

За реактора, който ще се изгражда в Белене, е предвидена такава "ловушка", която ще бъде изградена от един много специален бетон, с много волфрамови частици вътре в него, издържащ изключително висока температура. За целта се отлива една огромна чаша, в която – ако реакторът се стопи при някаква сериозна авария – стопилката и горивото да бъдат локализирани... да се окажат в тази "чаша", за да може по-лесно да се манипулира с тях... вече в качеството им на ядрен замърсител: да се охлаждат, да се обработват по един или друг начин... Всичко да бъде концентрирано на едно място, а не – както при Чернобил – разпиляно във всички посоки... като при това, едното място пречи на достъпа до другите места. В този смисъл, реакторите трето поколение имат това подобрение, въпросната "ловушка".

Така... Реакторът за Белене има още и едно плюсче. Разбира се, това категорично, не го прави реактор от четвърто поколение. Това "плюсче" ще се осъществява за първи път в Европа. То се отнася до улавянето на радиоактивния водород.

При ядрената реакция се отделят като продукт всевъзможни елементи от таблицата на Менделеев. Голяма част от тях са газове. И нямат някакво особено значение. Но един от тези газове, водорода, който се събира в корпуса на реактора, като лек газ се натрупва под тавана.

И.К.: Така.

Инж.Е.: А там има монтиран един повдигащ кран, който се управлява дистанционно чрез радиосигнал. Самият той е много тежък, защото трябва да повдига товари от по 400 тона. Доколкото неговото движение се управлява с електрически импулси – а те, за нещастие, могат да доведат до възникването на някоя искра – то тя се превръща в причина за експлозия. Ако тяло с подобна тежест падне върху самия реактор, освен че ще предизвика допълнителни разрушения, ядреният процес ще остане без защитен корпус. Затова подобрението, което са предложили руснаците, е следното: коментираният корпус е свързан посредством една много тънка тръбичка с друг корпус, разположен на върха на купола. В тази своего рода специална камера, периодично (не мога да кажа с каква цикличност, но, да кажем, на две седмици веднъж) се отвежда...

И.К.: Въпросният натрупан водород?

Инж.Е.: ...да, натрупаният водород, който – както споменах, е и радиоактивен – и без да се пуска в атмосферата той се взривява... във въпросната камера. Тя е взривна камера. Подава се и допълнително количество кислород, за да се обезпечи необходимата химическа реакция и да се постигне неговото пълно елиминиране.

Ако това малко подобрение трябва да провокира някакво обозначение, може да се каже, че въпросният реактор е от поколение три плюс.

И.К.: Добре. В основния текст на статията си Огнян Минчев говори за строящия се реактор в Турция като за реактор "последно поколение", а "не като този от Белене". След като "този от Белене" е трето поколение, то руският в Турция би трябвало да е от четвърто поколение. Все пак, четворката все още стои непосредствено след тройката. В края на своя материал, обаче, той говори за бъдещето, за времето след около десетина години, и казва дословно: “Дотогава бурно развиващата се понастоящем ядрена технология ще произведе едно четвърто поколение реактори”. Противоречието е видимо. От една страна, се твърди, че в момента при комшиите се изгражда реактор четвърто поколение, а от друга – че тази категория реактори ще се разработят в бъдеще. На какво може да се дължи този парадокс? На грешка?

Инж.Е.: Грешка е... защото човекът не е специалист. Или е сметнал, че подобен въпрос е маловажен. Или просто нещо не е разбрал.

В Мерсин, Турция, действително се изгражда следващо поколение реактор. Реактор! А тук говорим за клас на атомна централа. Поколение атомна централа.

Реакторите биват различни по мощност. Ние искахме нашият реактор да бъде 1 000-мегаватов. И така е оферирано. Същевременно, още през 2006 година, на едно от съвещанията, които провеждахме всяка година, "Атомстройекспорт" показа техен реактор, наречен "Проект 2006". "Проект 2006" е 1 200-мегаватов. Развит е на базата на 1 000-мегаватовия реактор. С допълнителни конструктивни подобрения са успели да вдигнат мощността му на 1 200 мегавата. Естествено, пред нас възникна въпросът: защо да не монтираме този реактор, след като той е със същата цена, но има някои добри допълнителни екстри. Но... според мен тогава България взе много правилно решение – говоря за специалистите, които представляваха България.

И.К.: Изглежда интригуващо. А защо това решение е било по-доброто?

Инж.Е.: Този реактор, "Проект 2006", никъде не беше изпълнен. Никъде.

И.К.: В този смисъл, в България щеше да бъде премиерата му.

Инж.Е.: Да, щеше да бъде премиерата, а премиерата на такъв ядрен обект е доста рисковано занятие. Ще дам пример с Финландия. "Олкилуото" е името на централата, а фирмите, които го изграждат са "Арева" и "Сименс" – две изключително мощни компании. Те закъсняват вече трета година. Трита година, заради това, че проектът се изпълнява за първи път. И възникват въпроси, на които никой не знае как да отговори: трябва нещо да се реши, то не се решава и проектът спира.

И.К.: “Възникват въпроси на, на които никой не знае как да отговори” – това звучи изключително тревожно. В една такава област като ядрената енергетика... допустимо ли е подобно положение на нещата? Задавам си въпроса: ако един редови слушател или зрител, или читател чуе или прочете нещо от подобен род...

Инж.Е.: Ще му се изправи косата.

И.К.: Да, ще му се изправи косата. И това е най-малкото.

Инж.Е.: Разбрах, разбрах въпроса. Може би аз не съм се изразил точно. Тук не става въпрос за ядрената технология. Става въпрос за изпълнение на сградата и монтажа на оборудването, което никой не може предварително да си представи с всички съпътстващи проблеми. Пак ще повторя, три години "Сименс" и "Арева" просрочват договора във Финландия. И плащат огромни неустойки. До преди известно време ги следях. Бяха 800 милиона евро!

И.К.: Сериозни неустойки...

Инж.Е.: Според мен, накрая тази централа ще се окаже подарена на Финландия.

И.К.: В такъв случай, не е ли било изгодно и България да се съгласи с изграждането на такъв първи по рода си 1 200-мегаватов реактор, което – както изглежда – закономерно води до подобни закъснения и инкасиране на големи неустойки.

Инж.Е.: Щяхме да рискуваме много. Наистина, ако знаехме, че така ще стане – изгодно е, но...

И.К.: Ако не стане...

Инж.Е.: Именно. Нека сега се върна на централата в Мерсин. Там цената е много по-висока.

И.К.: Каква е проектната и цена?

Инж.Е.: Мисля, че е 8 милиарда. И там – също за два блока.

И.К.: Това обикновено не се казва – имам предвид цената. Съобщава се, че се строи ядрена централа в Турция, но... на каква цена? Премълчава се. Поне аз не съм чул нещо определено по този въпрос. Просто се казва: “Турция строи ядрена централа”, “В Турция реакторът ще е от четвърто поколение”. (Респективно, "поколение" на централата, според направеното уточнение.) Но... нека сега се върнем на въпроса за удължаването на срока на експлоатация на реактори, които са отработили проектното си време. Доколкото знам, това се прави на много места по света.

Инж.Е.: Производството на самия реактор е един изключително сложен процес. Поне като инженер, аз не познавам по-сложен процес.

И.К.: Може би го конкурира строежът и експлоатацията на космическите совалки...

Инж.Е.: Да речем. Нека си представим един голям казан, с размери: 11 метра височина и 4 метра в диаметър, с дебелина на стените някъде около 180 милиметра. Този казан няма кой да го излее. А при това, теглото му е от порядъка на 400 тона. Този "казан" се лее на пръстени.

И.К.: След което те се монтират един към друг?

Инж.Е.: Да. Пръстените могат да бъдат, примерно четири. След изливането на пръстените задължително се вземат образци. Ако в отливката има дефекти в кристалната решетка на сплавта – дефекти, които са повече от някакъв граничен минимум, съответният пръстен се претопява. И се отлива отново и отново...

И.К.: Докато се постигне съответното качество.

Инж.Е.: Да. Нека бъде предположено, че в един хубав ден всички пръстени са готови и трябва да се започне свързването им един с друг. То става със заваряване. Всички вдлъбнатини по местата на заварките трябва да се запълнят с метал. Това се прави на ръка, няма възможност да се извърши машинно. Заварчиците влизат в специална камера, в която се поддържа температура от порядъка на 200 градуса. Те са облечени в скафандри, по които тече охлаждаща вода. Когато наварят метал по един от шевовете, открай до край, процедурата спира, огромният детайл се охлажда, шлайфа се и се подлага отново на контрол. И така, пръстен след пръстен. Ако някъде се установи сектор, в който кристалната решетка не отговаря на изискванията, съответният обем метал се премахва и работата се подновява отново. Този процес е изключително дълъг и се вписва в производството на един реактор – обичайно, някъде около 3 години.

И.К.: Впечатлен съм!

Инж.Е.: Когато са проектирани реакторите за "Козлодуй", е било определено, че те могат да имат 30 години живот. Смятано е, че през периода на облъчването въпросната сплав ще "остарее" – нещо, което е свързано с поява на дефекти в кристалната решетка. И така, въпросният период от 30 години експлоатация е бил определен към времето на проектирането, а, образно казано, за по-нататък се е мислело според принципа: “След 30 години ще видим”.

Когато след изтичането на този срок започна да се проверява състоянието на метала...

Впрочем, тук ще направя една скоба. Всеки производител на реактори оставя вътре в реактора едно специално място, специална ниша, която няма някаква пряка връзка с ядрения процес, но служи, за да се поставят в нея така наречените "образци-свидетели". Образците-свидетели са малки пластинки от тази сплав, от която е изработен корпусът на реактора. По тях може да се съди за промените в състоянието на метала през периода на експлоатация.

И.К.: Те са като своеобразна лакмусова хартия...

Инж.Е.: Да. От реакторите, които спряхме в Козлодуй, примерно от ІІІ и ІV блок, имаме още образци-свидетели. Когато се правеха проверките от експерти на Европейския съюз, в определен момент бе лансирана хипотезата, че образците-свидетели от ІІ блок са отлети допълнително в Съветския съюз, поради което се наложи да доказваме, че те са от същия метал, от който е и корпусът на реактора. И какво направихме ние? Постъпихме ужасно глупаво. Съгласихме се да си срежем реактора. Отрязахме едно място, което няма някакво особено значение, тоест нишата, която предпазва образците-свидетели, за да можем да докажем, че те са направени от същата сплав, от която е отлят и реакторът. И французите, и германците от "Сименс", които изследваха метала, установиха пълен идентитет.

Но... тук мога да споделя нещо куриозно...

И.К.: Да?

Инж.Е.: Това го знам от колеги французи, с които съм имал контакти. След направеното изследване те си променили технологията за отливане на своите реакторни корпуси и сега произвеждат ядрените си реактори именно от тази сплав. А официално... никой не им е давал данните, с които се сдобиха, изпълнявайки задачата си на проверяващи европейски експерти.

Какво се оказа от този анализ? Резултатите за ІІ блок показаха, че реакторът – като такъв – има още поне 25 години ресурс за експлоатация. Тоест, дефектите в кристалната решетка не са нараствали толкова бързо, колкото се е предполагало. Ето, това е изследването, което почти всички водещи компании по света правят.

И.К.: А при междувременно натрупания опит вече може...

Инж.Е.: Да, вече има натрупан сериозен опит, и такива прогнози са много достоверни.

Между другото, интересно е да се знае, колко държави по света произвеждат ядрени реактори.

И.К.: Преди няколко години се бях запознал с определени данни. Сега, с риск да сбъркам, бих казал: десетина.

Инж.Е.: Е, има грешка. Русия, Франция...

И.К.: Съединените щати, предполагам...

Инж.Е.: За Съединените щати ще кажа след малко. Корея и Япония. Сега и Китай се опитва да имитира руските реактори, само че аз не бих искал да живея близо до китайски реактор. Отделно, Канада произвежда един изключително недобър реактор, изключително недобър реактор... Образец от него се намира не много далеч от Русе.

И.К.: В Румъния?

Инж.Е.: Да, в Черна вода. Много ме е страх от този реактор. Десет пъти са ме канели да отида на посещение там, но аз не искам и да си помисля да стъпя в Черна вода.

И.К.: Е, дотук станаха 6 страни...

Инж.Е.: Китай още не произвежда, но е обявил, че има намерение. Съединените щати – и по-точно "Уестингхаус" – станаха известни с това, че бяха спрени 60 централи, които тази фирма строеше. Поради това сега тя е в незавидно състояние. Представлява търговска фирма – купува от едно място, продава на друго. Разбира се, те бяха започнали да си създават отдел за проектиране на ядрени централи и проектираха един блок, който се нарича "АйПи 1000". Нямам информация дали този блок е утвърден от американския регулатор, но знам реакцията на регулатора във Великобритания. След 6-7 месеца обсъждане британският регулатор е заявил, че няма никаква възможност подобен реактор да се построи в Обединеното кралство. Категорично е отхвърлена каквато и да било възможност за разрешение. Не знам дали идентичният американски регулатор е издал някакво разрешение или не. Но... тъй като американците са опитни в прилагането на някои хитрини, допускам, че са успели да го предложат на Южна Корея – имам предвид, на техния производител – като паралелно убеждават Китай да приеме да построи два блока "АйПи 1000" на своя територия.

И.К.: Да... А между другото, самата Великобритания не произвежда ли ядрени реактори?

Инж.Е.: Не, не произвежда.

И.К.: Защо? Има някаква национална забрана? Или...

Инж.Е.: Не се е намерила фирма, която да се реши да развива такава дейност. Те са разчитали на "Уестингхаус"... и на Канада, разбира се... При тях има доста канадски реактори. А в добавка мога да кажа, че – според думите на някои експерти – през 2015 година Великобритания ще остане само с един ядрен блок "Сизеуел 2". "Сизеуел 1", който е газо-графитен го видях спрян. Като говоря за централи, които съм посетил, не мога да не споделя няколко думи за централата, от която съм бил най-силно впечатлен, в позитивен план, разбира се.

И.К.: Коя е тя? Къде се намира?

Инж.Е.: В Германия, на 60 километра от Мюнхен, североизточно от Мюнхен. Това е централата "Изар 2". Там минава една рекичка, Изар, която с малко по-голямо засилване може да бъде прескочена.

На 500 метра от реакторното отделение има една животновъдна ферма, във връзка с която там живеят и хора. А тук аз споря с българи, които не позволяват да изградим селището на монтажниците на 800 метра от реактора... защото някой казал, че в 3-километровата зона не трябва да се строи.

И аз подлудявам от това.