СРЕЩУ ЛЪЖАТА, СРЕЩУ РАЗКОЛА...

На 29 и 30 април 1990 г. в София се проведе ХІІІ възстановителен конгрес на Демократическата партия. Атмосферата в уютната зала на Дома на киното бе приповдигната, естественото за такъв исторически момент вълнение издайнически прозираше зад капчиците влага в очите както на многото ветерани на партията, така и на младото попълнение от цялата страна.

Първото заседание бе председателствувано от г. Валентин Карабойчев – делегат от Пазарджик, който предостави думата на г. Васев от София. Той предложи с едноминутно мълчание да бъде почетена паметта на избитите по лагерите на смъртта след 9. 09. 1944 г., след което призова да се следва техният пример, достойно извървяният път и за отдаване всички сили за възстановяване на истинската Демократическа партия – партията на Петко Каравелов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Александър Гиргинов, Алеко Константинов и редица още доблестни мъже – радетели за истинска демокрация. Залата избухваше в аплодисменти при споменаването на всяко едно от тези светли имена от българския политически небосклон. С бурни аплодисменти и ставане на крака бяха посрещнати думите на г. Стоян Лютаков – член на ДП от 1920 г., който, откривайки конгреса, възкликна: “Доживях да видя този конгрес. Обявявам го [за открит] с пожелание за спокойно и делово протичане. Да възстановим Демократическата партия с нейните исторически заслуги за нашата страна!”

Госпожа Мария Попова прочете писмото-поздрав до конгреса от госпожа Милкана Мушанова, което завършваше с думите: “Желая единна Демократическа партия в памет на нашите деди.” Тръпка премина през залата, когато г-жа Фани Дренкова прочете писмо до един друг конгрес на ДП, писано от ръката на Екатерина Каравелова и адресирано до Малинов, Мушанов и Ляпчев с дата 7. 12. 1903 г.

Като гости на конгреса в залата присъстваха представители на БЗНС “Н. Петков”, БСДП, Либерално-демократическата партия, Българската народна партия и Единния народен съюз, кореспондентът от Прага Борис Вакрилски и др. Всички те в кратките си поздравления пожелаха плодотворна работа на конгреса. Спонсорът на конгреса г. Стойчо Учкуров – бизнесмен, делегат от Пазарджик, бе удостоен с продължителни ръкопляскания, след което деловата работа започна при следния дневен ред: 1. Доклад на Временното национално оперативно бюро на ДП и обсъждане на доклада. 2. Обсъждане на проекто-устав на ДП. 3. Обсъждане на проект за платформа на ДП. 4. Обсъждане на необходимостта и възможността за издаване на нов печатен орган на ДП – в. “Демократическо знаме”. 5. Избор на комисии на конгреса. 6. Избор на ръководни органи на ДП. 7. Приемане на резолюция на конгреса.

На всички гости-ветерани с абсолютно болшинство бе гласуван статут на делегати на конгреса.

Тук присъствуваха представители на 17 организации на ДП от цялата страна, като през втория ден делегацията от Русе огласи декларация, с която обяви участието си като наблюдател на конгреса, въпреки противоречията между отделните ù членове.

В своя доклад председателят на ВНОБ г. Димитър Диамандиев направи кратък обзор върху състоянието на ДП, като хвърли мост между нейното минало и настояще. С

подчертано внимание делегатите изслушаха разказа за нравствената чистота в политическата дейност на лидерите на ДП в събитията след 9. 09. 1944 г., когато по поръчение от Москва бяха унищожени трите най-големи опозиционни партии у нас – БЗНС “Н. Петков”, БСДП и ДП. Лидерът на ДП Никола Мушанов загива удушен в помещение на ДС, а Александър Гиргинов умира в карцера на лагера в Белене. По-нататък ораторът се спря на сегашното състояние на партията, на кризата в нея, поради бавещото се и жадувано от всички искрени демократи единение на ДП.

“Моя е вината – заяви г. Диамандиев, – че във временното ръководство на ДП попаднаха хора като Б. Кюркчиев, Ст. Стоянов, Ивайло Кутов, Милко Джаджев и др. (Бел. авт.: Независимо че всички членове на т. нар. ‘Централно оперативно бюро’ бяха поканени да присъстват на конгреса, яви се само Ив. Кутов, и то на втория ден.) Разбира се, проведоха се някои мероприятия, които имаха необходимия ефект. Член сме на СДС и участвуваме и в мероприятия на съюза. За съжаление, станахме свидетели на някои негативни прояви на млади хора около Б. Кюркчиев, които проявиха открит кариеризъм.”

По-нататък в доклада бяха засегнати отношенията между отделните организации на ДП.

Що се отнася до отношението към СДС, г. Диамандиев заяви категорично в доклада си: “Ние сме решително и единствено със СДС за сваляне на тоталитарната система.” По-нататък председателят на ВНОБ изтъкна: “След 9. 09. 1944 г. в партиите бяха внедрени елементи, които рушаха тяхната дейност. И сега имаме съмнението, че в нашата партия съществуват такива хора, които дискредитират дейността ни. Всички инсинуации за лидерство и вождизъм трябва да се преодолеят, защото от в. ‘Знаме’ чуваме крадецът да вика: ‘Дръжте крадеца!’” (Бел. авт.: Става дума за лилавото ‘Знаме’, защото явно някой е решил, че традиционното ‘Знаме’ с последен директор Ал. Гиргинов, с неговата черна заглавка, е недостойно за списващите го сега и за сегашния му директор Б. Кюркчиев.)

Работата на конгреса продължи по обявения дневен ред. Сред многото изказвания ще се запомнят думите на г. Радой Ралин, който с всяка фраза, произнесена от трибуната, буквално възпламеняваше залата. Присъствието му придаде допълнителен емоционален заряд в работата на конгреса.

СПАС ГЪРНЕВСКИ