Естествено, заглавието на тази малка студия е
абсурдно. Може ли някакъв правопис (или иначе казано, "правилно писане”) да
бъде "грешен” (или "грешно”)? И какво ще е в такъв случай основанието да се
говори изобщо за "ПРАВОпис”? От друга страна, нова дума ли да бъде създадена –
да речем, ГРЕШНОпис?
Днес – сякаш повече от всякога – се наблюдава
удивително масово увлечение по лични публични изяви, в това число – и чрез
писане. Писане традиционно или виртуално, лаконично или пространно, скромно или
помпозно, промислено или лекомислено, лично сътворено или просто копирано (с или
без позоваване)… Тези редове също могат да попаднат в някоя от изредените
категории, след което да получат своя етикет. И – което е по-важно – той да предопредели
смисъла, който ще бъде открит в тях. (Или ще остане незабелязан.)
Изобщо, да се пише за писането е твърде
рисковано. Къде, къде по-благодатно, а вероятно – и по-мъдро – е да се мълчи.
Освен това, езикът – колкото и лесно да можем да
кажем за него, че е нещо "свещено” – всъщност е явление, потресаващо трудно за
наблюдение и изучаване, за нормативно интерпретиране и за най-обикновено
ползване. С непрекъснатата си изменчивост той постоянно намира начини да се
изплъзва. Дори и най-бързоногият лингвистичен "Ахил” все няма да успява в
опитите си да го догони.
В такава обстановка, вероятно би могла да се чуе
мисълта, че трябва да се проявява снизхождение към поголовно плисналата се
практика да се пише невежествено, да се ползва някаква нечистоплътна реч, да се
разлива наляво и надясно всевъзможна езикова помия, да се живее в твърде
отблъскващи езикови зловония.
“Това
е положението! Има и по-важни неща в този живот!”
– биха възкликнали мнозина. И вероятно в някаква
степен ще бъдат прави. Но все пак...
“Не
може да се очаква друго, след като много от учителите са
невежествени!”
– ще поставят пръст в една от многото рани други.
При това, дали ще се намерят аргументи, за да им бъде показано, че не са прави?
Нали по стара традиция в педагогическите факултети твърде често влизат (усреднено
погледнато) по-слаби
по успех кандидат-студенти. (Тук някой ще вметне, че е по-важно как излизат.) Но
все пак...
“Неграмотността
– не само езиковата, а и всяка друга – е просто част от днешния
живот! А той – така или иначе – е живот в слободия?”
– гневно ще репликират други и ще се отдадат на
тъжни въздишки по миналото. И вероятно, поне донякъде, ще бъдат прави. Но все
пак...
“Така
ще е, след като в едни случаи пиша български думи и изречения на
латиница, а в други – на кирилица!”
– биха се оправдали далеч не само неколцина. И –
може би – ще бъдат прави. Но все пак...
“Няма
да чета и няма да отговарям на писма, написани на латиница! Директно
ще ги изтривам!”
– заплашват от време на време някои. Изглежда
имат основание. Но все пак...
“Успявате
ли да разберете какво е било казано или написано? Ако нямате
проблеми, тогава какво значение може да има някаква граматика? Нали
езикът не е бижу, с което да се кичим, а само средство за общуване,
средство за предаване на съобщения?”
– биха контрирали мнозина. И със сигурност ще
изглеждат доста прави. Нещо повече, те биха ни посочили някои
специални експерименти, които доказват, че дори текст като долния (правописът и
разполагането на пунктуационни знаци – запазено) може да се прочете от всеки
интелигентен човек, независимо от наличието на грешки в "кодирането":
Във всичко, написано дотук, се крие един въпрос,
който на практика е много по-широк от неговата чисто езикова интерпретация. Това
е въпросът за границите на свободата в свободното общество. И още: за
готовността ни да приемаме или отхвърляме едни по-широки измерения, в които все
същата свобода може да бъде ползвана свободно.
Ако тук и сега бъдат наченати някакви
по-пространни разсъждения в тази посока, ако се прибавят и размисли относно
конституционните права и свободи на гражданите, ако се намесят примери за
множеството тълкувания по света в областта на тази деликатна материя, изведнъж
ще се разбере, че много от онова, което може да се напише по въпроса за езика и
неговата употреба, би имало по-скоро пожелателен характер.
Всъщност, открай време езикът е бил средство за
демонстрация на принадлежност към една или друга социална група, за афиширане на
определен поведенчески стил. В този смисъл, покрай всичката си комуникативна
функция той непрекъснато е бивал и някаква "брошка” – символичен знак,
който трябва да показва недвусмислено своеобразната кастова принадлежност на
своя приносител. Ето защо от векове се говори за литературен и простонароден
език, за изискан и вулгарен език, за диалектен, жаргонен, тарикатски език… И
прочее, и прочее.
Езикът, това е словесният стил на човека.
Следователно, никой не би трябвало да се изненадва от факта, че в едно либерално
общество, в което битуват всевъзможни вътрешни демаркационни линии, ще има и
такива, които ще водят до езиково разслоение между гражданите.
“айде
стига сте се прайли на последователи на кирил и методи!”
– ще ни бъде хвърлено в лицето от нашите деца, и
ние ще трябва да бъдем истински щастливи, ако само го чуем, а не го видим
изписано за публичен показ, след което – надлежно оставено за трайна справка и
употреба.
Тук вече фактически сме открехнали вратата на
големия въпрос: преодолимо ли е коментираното явление или то е знак за
някакво положение на нещата, с което все повече и повече трябва да се учим да
привикваме?
Пуристите ще възроптаят срещу самото предположение за каквото и да
било питане. И още повече – за привикване. Те ще отсъдят безапелационно:
“Никакво
питане! Подобен род положения трябва да се налагат – ако трябва, и
със закон!”
Либерално умонастроените люде ще се противопоставят на подобна
идея с всичкия патос, на който са способни, когато става въпрос за свободата
като фундаментална лична и обществена ценност. Така, за пореден път ще бъде
установено, че проблемът, който трябва да бъде разрешаван, се корени в
откриването на една или друга разделителна межда и в предписването на някаква
дозировка.
Нека сега бъде погледнато на проблемите с
правописа от една друга страна – големия обем на граматическите правила, както и
тяхната далеч не рядко срещана вътрешна противоречивост.
Във връзка с това, нека бъдат посочени едно-две положения,
огласени от възможно най-авторитетния източник на граматическо знание в България
– Института за български език към Българската академия на науките. По този
повод, заслужава да бъде припомнено нещо, което – може да се предположи – не всички знаят:
“С
разпореждане на Министерския съвет единствено Институтът за
български език при БАН е упълномощен да проучва измененията на
правописа и да внася единство в него, както и да следи отблизо правописните и правоговорните
проблеми, възникнали в резултат от развитието на езика.”
За целта е добре да се ползва изданието на все същия
институт, озаглавено "Нов правописен речник на българския език”. За съжаление,
ако трябва да се посочи годината на неговото отпечатване, това ще се окаже
проблем. Защо? Защото в издателското каре може да бъде открита обилна
информация по много въпроси, но не и относно това: кога речникът е бил
публикуван. Така например, може да се установи, че авторските права от 2002
година принадлежат на Института за български език и на Издателство "Хейзъл”. От
това може да се предположи, че пособието е било отпечатано именно в тази година.
Но… в такъв случай не може да бъде обяснено присъствието на
следния текст:
“Учебното
помагало е одобрено със Заповед № РД 09-09/05.01.2005 г. на
министъра на образованието и науката.”
Изглежда абсурдно през 2002 година да се е знаело
какви заповеди ще бъдат издадени години по-късно. Ерго, трябва да се заключи, че
речникът е бил публикуван чувствително по-късно.
От друга страна, едно въздържане от ползване на
тазгодишното издание на последния "Правописен речник” изглежда разумно, доколкото специалисти,
университетски преподаватели-филолози, вече го оцениха като по-слаб спрямо
предходния – дори и само поради факта, че в него отсъстват цели много полезни
справочни раздели.
Още в началото на речника от предполагаемата 2005
година е поместена внушителна по обем студия, озаглавена "Принципи и правила на
правописа и пунктуацията в българския език”. В нея се казва:
“Съвременният
български правопис е изграден на три основни правописни принципа –
фонетичен, морфологичен и исторически (етимологичен,
традиционен).
По силата на
фонетичния принцип правописът на думите се определя от
установения им книжовен изговор, т.е. писмото отразява точно
изговора на думите (…). В тези случаи буквеният състав на думите
точно отразява техния звуков състав и материализира фонетичното
правило ‘пиши така, както говориш’ [с. 19].”
По-нататък е записано:
“Морфологичният
принцип, който е основен принцип на българския правопис,
узаконява и налага еднаквото изписване, независимо от изговора им,
на строежните (морфологичните) елементи на думите (корен,
представка, наставка и окончание), които се изписват еднакво при
всички форми” [пак там].”
Попътно, може да бъде зададен следният въпрос:
необходимо ли е да се посочва, че "морфологичният принцип” е "основен принцип на
българския правопис”, след като само 14 реда по-горе е написано, че правописът
ни е "изграден на три основни правописни принципа”, сред които морфологичният е
изрично споменат? Или авторите са искали да подскажат, че той е "по-основен” от другите
основни? Ако това е така, съществуват различни конструктивни и стилистични
езикови средства, с които може да се постигне много по-ясен изказ, без читателят
да бъде оставен да гадае за недоизказания замисъл.
Дори обаче този проблем да бъде подминат,
веднага става ясно, че двата коментирани принципа влизат в сериозно противоречие
един с друг, доколкото не може едновременно "да се пише така, както се говори”
(пък бил изговорът и "книжовен”), и в същото време да се налага "еднаквото
изписване” на някакъв кръг родствени словоформи, "независимо от изговора им”.
Освен това, ако отново (и внимателно!) бъде
прочетено описанието на коментирания морфологичен принцип, по силата на който
"строежните (…) елементи на думите” се изписват "еднакво при всички форми”, то
достатъчно ще е да си спомним за съществуването, примерно, на променливото "я”,
за вмятането и изпадането на гласни, за разместването на гласната "ъ” ("връх”
– "върхове”), както и за всевъзможните трансформации на едни съгласни в
други, за да се изпари всяко допускане, че нещо подобно на "еднакво изписване”
при всички "корени, представки, наставки и окончания” е изобщо възможно. При
ВСИЧКИ!
Дори и в този случай да подминем пресилена
употреба на една такава дума като "всички” и да погледнем благосклонно към не
много премереното използване на внушението за някакъв абсолют, което тя
недвусмислено излъчва, то някои конкретни примери биха ни донесли само
допълнителен смут. Така, ако след прилагането на едни или други граматически
правила, от думата "сняг” се достига до "снегове” и "снежен”,
"снежна”… "снежни”, то защо след като при "бряг” се стига
до "брегове”, оттам изобщо не се получават: "брежен”, "брежна”…
"брежни”, а да речем: "брегова”, "брегови” и прочее. (При
това, за да стане кълбото от въпроси още по-заплетено, щом насочим мисълта си
към фразата "без бряг” лесно достигаме до: "БЕЗбрежен”,
"БЕЗбрежна”… "БЕЗбрежни”!?)
Отново от "Принципи и правила на правописа и
пунктуацията…”:
“Буквата
щ предава два звука – шт (…) Буквите дж и дз
изразяват един звук (фонема)... [с. 18]”
Независимо от това дали подобни твърдения се
основават само върху някаква устойчиво съхранявана традиция в лингвистиката или са
плод на изследвания с прецизна акустическа апаратура, независимо дали те се
споделят от цялата езиковедческа гилдия в България или се отстояват само от
някаква нейна част, изглежда откровено невъзможно да се приеме, че всяка от
двойките букви: "дж” и "дз”, изразява по "един звук”. (И всичко това – на фона на
буквата "щ”, която отразява последователността от двата звука "ш” и "т”, а в не
по-малка степен и на "ю” ("и” и "у”) или "я” ("и” и "а”).) Впрочем, всеки сам,
със своята уста, език и уши, може да изследва действителното положение на нещата
по този въпрос, произнасяйки и слушайки внимателно подобни звукови последования.
Нещо повече, всеки може да установи, че дори и буквата "ц” всъщност предава два
звука: "т” и "с” – без значение на това, колко отчетливо и с каква
продължителност, интензивност и степен на разделност се експонират двете компоненти.
Поводи за разсъждения от рода на споделените
дотук има твърде много. Например, може ли изобщо да се счита за сериозно
наличието на специална буква ("ь”), за която да се оказва валидно изискването да се поставя
само пред гласната "о” ("синьо”, "Ганьо”), за да омекотява предхождащата
съгласна? Нима произношението на подобен род думи
би се променило, ако те бъдат изписани с "й” ("синйо”,
"Ганйо”) – колкото и подобна графика да изглежда
скандализираща за окото поради силата на трайния навик. Впрочем, за едни исторически измерения
всяка подобна привичка е
нещо сравнително скорошно – при това, изместила една друга практика, по силата на която
именно буквата "й" се е използвала за омекотяване на съгласна, предхождаща
гласната "о". Нека по този повод си спомним името на Христо Ботйов и нека се
запитаме: с някакво различно омекотяващо произношение ли се е произнасяло
(произнася и сега) "т"-то пред "й"-то? И по различно ли би звучало все същото
име, ако бихме го изписали като "Ботьов"?
Вероятно множеството подобни положения са
довели до постепенно кристализиралото правило, ползващо се с широка популярност
сред преподавателите по български език:
“Четете
повече и така ще запомните най-добре правописа на всяка дума.”
Е, днес учителите не могат да се
оплачат, че учениците им не четат. Но в четенето влиза преди всичко онова, което
тече като мътен езиков поток в интернет. А то – като се чете и препрочита, като
се копи-пейства и форуърдва постоянно – води до нещо, не по-различно от
епидемия, в която отдавна не се знае кой е заразител и кой – заразен. Пред
нейните очертания всеки граматиков оптимист би изглеждал като дълбоко увреден
наивник.
Надолу можем да се отдадем на четене
– на четене на находки от нашата родна практика по използване на езика ни. Може
да ни завладее тъга, може да се развеселим, не е изключено да се потопим в
меланхолия или да се разгневим. Дано обаче не се случи така, че да възприемем неправилните изписвания, защото някои от тях са
толкова колоритни и толкова приковаващи вниманието на нищо неподозиращия
читател, че току-виж той им отредил по-VIP място в паметта си.
"Никой не е знаел, че съществуват кризи,
абстиненций и всички останали гадости, до
които води това..." (Става въпрос за ползване на хероин.)
абстиненции
2
.
Айда
"Падна широко рекламираният спектакъл 'Айда',
тъй като продадените билети бяха само 50."
Аида
3
.
американтци
"След това е имало дискриминационен закон – да не се женят за англо-американтци,
отменен след 1945 г." // "Трябва да се научиш да броиш времената, с
трактора е лесно, има графики (чертички) всичко като за
американтци…" (Става
въпрос за компютърната програма "Тracktor DJ".) // "Същите тези
американтци
реват като луди за 'права на човека'. Нещастници."
американци
4
.
ансук
"Като излезем на разходка, не го обличам дебело: боди с къс ръкав,
тънка блузка, отгоре тънко якенце или горнище на
ансук, надолу долнище на
ансук…" // "От друга
страна, има някакво значение; щото, ако се яви пред даскалото с
някъв ансук
примерно, после (...) съучениците му могат да го бъзикат."
анцуг
5
.
ас
"Ас, откак имам
компютър, не съм си лягал по рано от 1:00 часа." // "Има една група
хора, които се противопоставят доста добре, и
ас им стискам палци…"
// "Така си е.
Ас им казвам, че ти
си най-грамотният, ама кой да повярва." // "Починалите ми баба и
дядо лежаха на легло и бяха живи – не ми говориха, нито
ас им говорих." // "Ас
им казах, че не знам номера и затворих телефона." // "Защо
ас да съм
птицечовката?“
аз
6
.
асамблей
"Людмила Живкова с нашите пари направи няколко
асамблей на мира..."
асамблеи
7
.
асвалт(ов)
"Джип предимно за асвалт
с добър комфорт." // "Рисунки на асвалт."
// "Тъй като ще се карат в пъти повече в града, е добре да са
износоустойчиви на асвалт,
но това не трябва да се отразява на стабилността на колата." //
"Футболни бутонки за асвалт
'UMBRO'." // "Асвалтов път."
асфалт(ов)
8
.
базикат (се)
"Господари на ефира се базикат
със Златка заради това, че не знае столиците…" // "Горили
се базикат с хората в
зоопарка.
бъзикат (се)
9
.
Балгария
"БАЛГАРИЯ НАД
ВСИЧКО!" // "В учебника за 11-ти клас на издателство 'Анубис' името
на родината ни България бе изписано като 'Балгария',
алармираха вчера гневни родители." // "Съществува ли в
Балгария глобализация
на застрахователния пазар?"
България
10
.
Батемберг
"За МВР – Варна княз Батенберг е княз
Батемберг."
(bTV Новините.) // "На 5-ти април 1857 г. е роден княз Александър І
Батемберг." //
"Могилата, на която е стоял Батемберг,
когато е дал съгласие за обявяване на Съединението..." // "През
м. юний 1894 г. правителството на д-р К. Стоилов натоварило архитект
Ниненсон Майер (швейцарец) да изготви проект за гробница, в която да
бъдат поставени за вечни времена останките на княз Батемберга."
(Из: Н. Ганев, "Паметниците на София", 1939 г.)
Батенберг
11
.
безрасъден
"Здравей Роси. Аз съм един изключително
безрасъден човек и си пожелавам с повод и
без повод много неща да изживея." // "Безрасъден
шофьор потроши автомобила си на магистрала." // "Той не е просто
безрасъден, а
покер-майстор, защото винаги прибира печалбата в края на
раздаването."
безразсъден
12
.
билярт
"Ето как играят билярт
йогите!" // "Играч на билярт
прави чудеса на масата."
билярд
13
.
благодара
"Благодара Ви за
прекрасната брошка! Ще си я нося с много позитивно настроение и
усмивки:))." // "Много благодара
за поканата, но съм далеч!"
благодаря
14
.
блуска(та)
"Блуска, слагана един
път – цена 7 лв." // "Много сладко потурче +
блуска – ХИТ ЦЕНА, 6
лв. за двете." // "Отдавна никоя от сниманите жени не ми беше
харесвала толкова! :::)))), а в комплект с детенцето и
блуската от
Париж нещата стават много сладки."
блузка(та)
15
.
бобулечки
"Сървайвъри ядат бобулечки
и червеи." // "Унищожете колкото е възможно повече
бобулечки, за да
съберете повече точки." // "Много
бобулечки събрах под полата си."
буболечки
16
.
бъдещт
"Моят бъдещт зет също
е рожденик.“ // "Volkwagen Concept Taigun ни подготвя за
бъдещт, компактен
кросоувър. // "Детето получава и титлата 'nobilissimus puer', което
го определя за бъдещт
цезар и наследник на трона." (Става въпрос за Флавий Варониан, син
на римския император Йовиан.)
бъдещ
17
.
вазможност
"В началото имаше вазможност,
но нямаше желание, после имаше желание, но нямаше
вазможност,
сега има и двете, но няма смисъл." //
"Огромна и необятна вазможност
за въздействие над потребителя; почти 70 рекламни клипа на ден са
принудени да гледат телевизионните зрители."
възможност
18
.
вапрос(и)
"Тук ще отговарям на вашите вапроси."
// "Имам един вапрос:
може ли две RAM 6GB памети да работят като една 12GB в едно PC?"
въпрос(и)
19
.
вариянт
"Имам Новия завет в джобен вариянт,
често си го чета, когато не съм си вкъщи..." // "Тройката –
вариянт да
разнообразим секса." // "Стоичков е
вариянт за треньор на B-отбора на
Барселона." // "'Червената шапка' – научен
вариянт (видеоклип)."
вариант
20
.
ватрешна(та)
"Техникум по ватрешна
украса." (Заглавие на страница във Фейсбук.) // "От
ватрешната страна е
подплатен, подходяща за зимните дни." // "Продавам малък хладилник
'Зануси' с ватрешна
камера." // "Ватрешна
декорация от камъни." (Рубрика в сайт.) // "От точка
О,
ватрешна за
триъгълника, са построени прави: p
– перпендикуляр на BC, q
– перпендикуляр на AC
и m –
перпендикуляр на AB."
вътрешна(та)
21
.
версиа
"Дали може да се намери кракната версиа?"
// "Финал на Шампионската лига: 'Дузпите – пълна
версиа'."
версия
22
.
вилик
"Я кажете, на вилик
ден имахте ли бораци?" // "Той за мене е
вилик и неповторим. (…)
Вилик си Германов."
// "Един вилик
воин от днес ловува във вечните ловни полета. Вечна му памет!"
велик
23
.
виш(те)
"Виш, аз не рева.
Просто ви отговарям на въпроса." // "Първо
виш себе си…" // "Я
виш как сваля
мацка." // "Виште
каква държава сме!" // "Виште
как се палят пиратки най-лесно."
виж(те)
24
.
више
"Как най-нагло се продават дипломи за средно и
више образование." // "Е, колко е
заплатата и допълнителното материално стимулиране? С
више образование
съм." // "По разни статистики в Англия 28-30 % от хората с
више образование
понастоящем работят нещо съвсем различно от това, което са
завършили." // "Без више
образование – срам голям." // "Човек с
више образование – вишист, човек със
средно – среднист, човек с начално – началник."
висше
25
.
впредвид
"Послание за 'стабилно изпълнение на реформите' в Гърция изпраща
ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард
впредвид изборите."
// "Само седмица след като Google официално обявиха, че търсачката
не взима впредвид
тага с ключовите думи, същото направиха и Yahoo." // "Контакти на
премиера впредвид
посещението на тройката." // "БСП се тресе, което никак не е зле
впредвид
идиотщините, които ни сътвори..."
(в) предвид
26
.
вчас
"Тя ни го пуска вчас
и то е нещо като приказка…" // "57 % от българите са
вчас с интернет." //
"Когато съм с теб времето минава много бързо, а когато съм
вчас – много бавно!!"
в час
27
.
гащтеризон
"Плюшен бебешки
гащтеризон в прекрасно състояние за бебе
на 6 месеца." // "Rummenigge, помак мръсен, с тоя
гащтеризон, целия във
вар, и с шапката ти от вестник…" (В случая, Rummenigge е име на
участник в интернет-дискусия.)
гащеризон
28
.
горниште
"ЕКИПЧЕТО Е НОСЕНО. ГОРНИШТЕ
Е В ДОБРО СЪСТОЯНИЕ." // "Цялото горниште
на мотора е от М20б25."
горнище
29
.
грабнак(а)
"Купих 3 кг. шаран от пазара. Като започнах до го режа на шайби,
забелязах успоредно на
грабнака на 2 см. от
двете страни зачервяване." // "Възможно е да се получат структурни
изменения на целия
грабнак, както и
скъсяване на размера му, които зависят от градуса на изкривяването."
// "'Гледаме на България като на стабилен член, който може да бъде
грабнак на
един проспериращ регион', каза Барозу."
гръбнак(а)
30
.
грат
"Ресторант 'Чергите' в студентски грат,
София." // "Стефан живеше в малък грат,
село Браниполе, и бе роден там, а Иван бе от големия
грат София." (Из
личен литературен форум на…) // "Складова клетка 250 кв.м. в близост
до грат
Варна."
град
31
.
далжина
"Материали за далжина
за студенти в Технически университет – Варна" // "ЧАНТА = 10 лв.,
размери: 33 см. далжина,
25 см. височина, 15 см. ширина." // "Искам да разбера каква
далжина спици да
купя."
дължина
32
.
данак(ци)
"Как да проверя патентния си данак
в интернет?" // "НАП конфискува катафалка за неплатени
данаци!!!"
данък(ци)
33
.
децки
"Децки снимки
·
Децки песнички
·
Децки филмчета."
(Рубрики в сайта "Дечицата.com".) // "Бомба гръмва на
децки мач." //
"Хайде, мами, тук да направим малка галерийка с
децки песнички и
стихчета." // "Затова образувам анкета за любимите ви
децки книжки в два
раздела: 1. български, 2. чужбински."
детски
34
.
дивойки
"Бавно действие, малоумни диалози с по половин минута паузи между
репликите, изобилие от забавени кадри на секси младежи и
дивойки... аман!"
девойки
35
.
до каде
"Вай, вай, вай... До каде
сме стигнали!" // "До каде
стигат момчетата, докато бръснат гениталиите си?"
докъде
36
.
докъто
"Случайно, докъто
търсех скаутска снимка за сайт, се натъкнах на тази снимка…" //
"Измийте си колата, докъто
пазарувате." (Рекламна брошура на "The Moll", София, бул.
"Цариградско шосе" 115Z.) // "Ето какво ще занимава бебето ви,
докъто
работите!" // "Огромен камион се обръща,
докъто разтоварва." // "10 неща, които не
трябва да правите, докъто
карате кола." // "Пия, докъто
има. Пуша, докъто
свърши."
докато
37
.
долниште(то)
"Интересува ме, имаш ли долниште
за 'Алфа 155' 2.5 ТД?" //
"Долништето
е със стеснен крачол, по етикет е Л." // "ДОЛНИШТЕ
Е ПО-ИЗНОСЕНКО. ЗАТОВА Е НА ТАЗИ ЦЕНА."
долнище(то)
38
.
дръшка
"Купувам външна дръшка
за 'Фиат Дукато' 96 г." // "Тук е доста тъмно, нека светна лампата,
някъде трябва да има метла с къса дръшка,
но виждам само тази с дългата!" // "Аз мисля, че един кеп с дълга
дръшка ще ти
свърши работа."
дръжка
39
.
дуспа
"Серхио Рамос бие дуспа
и праща топката в космоса." // Невероятен гол при изпълнение на
дуспа на
обратно. Задължително примерът трябва да влезе в наръчника
'Психология на вратаря по време на дуспа'."
дузпа
40
.
еврит
"Книгата сега е под редакция във 'Яд Вашем' и, по думите им,
следващата година, по случай седемдесет години от спасяването на
евреите, тя ще се издаде на два езика – на еврит
и на английски." (Вж.: http://www.cross.bg/1336074)
иврит
41
.
едвали
"Едвали. Не мисля, че
е вредна, щом досега нищо ти няма." // "Едвали
ли има друг човек като мен, който може да обича толкова силно!"
едва ли
42
.
енергиина
"Енергиина напитка
'Монстер'." // "Здравейте. Моля, който има желание, да попълни една
анонимна анкета на тема: 'Oсведоменост за
енергиина
ефективност'." // "Да попитам знаещите относно една евтина
енергиина клетка." //
"Тема: 100% енергиина
зависимост от Русия."
енергийна
43
.
женами
"Женами не желае да
прави секс." // "Моят подарък за женами
– кухня от стари плоскости."
жена ми
44
.
живод
"По-добре цял живод
сама, отколкото една минута с неподходящ човек." // "Азис и Софи
Маринова: 'Един живод
не стига'." // "Човек се учи цял живод."
живот
45
.
закъчено
"И ако това, което е закъчено
на крачето му, е GSM, не е особено здравословно." // "На други коли
маркучът е само закъчен
и просто се изважда настрани от окачването."
закачено
46
.
затва
"Затва ме
разпитвате.“ // "Ами ти търсиш в Гугъл и си тъп, то
затва прасетата не
трябва да имат нет…" // "Малко ми е тъпо, та
затва не наминавам."
затова
47
.
зашто
"Зашто великите
философи звучат така неразбираемо?" // "ЗАШТО
РАДКО ИМА ХРИСТИЯНСКО-ДЕМОКРАТИЧЕН СВЕТОГЛЕД?" // "Ето
зашто не трябва да
мастурбирате, ако сте женен." // "Зашто
картината на гибелта е поставена на първо място в стихотворението?"
защо
48
.
збит
"Збит преразказ –
Алеко Константинов, 'Чикаго и назад'." // "Трябва ми много спешно
збит преразказ
на 'Дервишово семе', ама много збит
по възможност."
сбит
49
.
збърква
"Маята се збърква
предварително със солта, захарта и лъжичка оцет (сигурно с вода – не
съм записала), за да втаса и след това се замесва тесто."
разбърква
50
.
збърква
"Човекът не може да раздели понятието 'служебна отговорност' от
'държава' – и ги збърква…"
// "Вероятно е чипът, който управлява релетата, или процесорът се
збърква от
нещо (…), а може да е и някаква нечистотия по платката."
сбърква
51
.
идеа
"Искам да се запозная с тези от вас, които си нямат и
идеа от фитнес и здравословен начин на
живот." // "Абе, дайте някаква идеа
за емблема."
идея
52
.
идейте
"Идейте на гръцкото
възраждане разпространяват и българите, които получават добро гръцко
образование." // "В коя религия водещи са
идейте за кармата и
прераждането?" // "Състезанието за идейте
започва на 12. 01. 2011 г." // "'Да продължим
идейте на Атака',
зоват новите националисти."
идеите
53
.
изкал
"Жива съм, защото Господ е изкал
хубави хора на този свят... А не такива като теб ;)" // "Престани с
обидите 'умнико'. Не съм ти изкал
мнението.” // "Ако левият ти крак беше Коледа, а десният – Нова
година, бих изкал
да те посетя между празниците."
искал
54
.
изкам
"Здравейте на всички, изкам
да изкарам пари в интернет, ама не знам как." // "Изкам
да стана майка." // "Аз съм алкохолик и
изкам да се излекувам." // "АЗ МРАЗЯ
СЕЛЕНА ГОМЕЗ И ИЗКАМ
ЦЕЛИЯТ СВЯТ ДА ЗНАЕ ТОВА."
искам
55
.
изобшто
"Не знам дали го четете изобшто,
но знам че Ваши служители го четат и може би те ще ви кажат моя
въпрос." // "Не, американците изобшто
не са тъпи." // "Мога само да кажа, че той
изобшто не гледа в
джоба. Три пъти ходим при него и изобшто
не ми взе пари."
изобщо
56
.
изписъх
"Letmefly, искам да те питам: ти миналата година темите как ги писа
– наизуст ли? Защото аз изписъх
12 страници и имах двойка." // "Малеее, колко
изписъх – сори!"
изписах
57
.
инжинер
"Как мога да стана машинен инжинер?"
// "Инжинер-технолог
по хранително-вкусова промишленост. Изисквания и умения." // "Юл
Браун е всъщност по-късното име на българския електронен
инжинер Илия Велбой,
който емигрира в Австралия."
инженер
58
.
инъче
"Аз гледам да ям през 2 часа. Инъче,
ако е през повече, ми идват много малко хранения от 12 до 8."
иначе
59
.
Испаня
"Работя на един лунапарк (в Испаня)."
Испания
60
.
исплашат
"Моят съвет е: да им кажеш на синовете и те ще те разберат, че ще го
исплашат, приказвайки
с него."
изплашат
61
.
калколатор
"Трябва ми прост калколатор,
който да може да събира и изважда…" // "Предлагам
калколатор от
социализма, работещ със захранване 220 V."
калкулатор
62
.
клуп(чета)
"Само в този млад клуп
съм писал скромни 1000. (Става въпрос за постинги в интернет-клуб.)
// "В други по-стари клупчета
и портали се събират милиони." (Става въпрос за постинги в малки
интернет-клубове.)
клуб(чета)
63
.
който
"Обиколих всички книжарници, който
срещнах и не открих нито една..." // "Никой от тези,
който срещнах досега,
не е успял да ме промени и да ме изведе от моята самота." //
"Предлагам тук да запишем и (...) думи,
който се бъркат." // "При това, направено
е от хора, който
искат да изплашат другите." (Отнася се до странно появили се
декоративни фигури от измачкани житни класове.) // "Колекция:
Субтитри, който
съм писал." // "Любов моя, не съм сигурен в точните думи,
който трябва да
кажа..."
които
64
.
коминтар
"Който пише коминтар,
ще получи линк за следващия епизод..." // "Хубаво би било да има
наистина коминтар
и той да бъде публичен, защото смятам, че това касае всички четящи."
коментар
65
.
костиум(че)
"Продавам детско костиумче,
памучно
костиумче
от две части…" // "Дайте идея за як
костиум за Хелоуин :).
костюм(че)
66
.
кремвирш
"Представям ви български вариант на хот-дога, а именно хот-дог, в
който вместо кремвирш
има кебапче." // "В двата тесни края на тестото слагате по парче
кремвирш,
всеки край завивате до средата…"
кренвирш
67
.
кремови
"ЧЕРНИ/КРЕМОВИ
ОБУВКИ. Промотирай тази обява!" // "Актуални за сезона са
едноцветните и щампирани платове в меки,
кремови тонове."
кремави
68
.
куето
"Човек, който не е съгласен с нещо, куето
казва някой друг.“ // "Благодаря ви за
куето!"
което
69
.
кункоренция
"Размери по желание на клиента, цени без
кункоренция!!!!!!!!!" //
"Предизвикателствата на нарастващата
кункоренция, комплексност и търсене на
пазара." // "Да, но аз съм коча и не търпя
кункоренция."
конкуренция
70
.
кфото
"Амии, кфото ми
харесва" // "Не ми пука вече за нищо, да става
кфото ще!!!" // "Кфото
и да ми говорите, че трябвало да имаш малко приятели... Много яко е
да се съберете много хора."
каквото
71
.
лиулеещ
"Леглото има лиулеещ
механизаъм." // "'Макси Бертони' е с
лиулеещ се кош…" // "А пьк какво е минало
през живота ти, си го спомняй на някой
лиулеещ стол – с потайна усмивка."
люлеещ
72
.
Макареополски
"'Трапер ЕООД', Търговия с оръжие и ловно-рибарски стоки, Провдив,
ул. 'Иларион Макареополски'…"
// "'Ен и Ди ООД', Бургас, ул. 'Иларион
Макареополски'…" // "Карта на София,
улица 'Иларион Макареополски'."
// "П. Ю. Тодоров написва първото си произведение, очерк за живота
на Иларион Макареополски,
във второ отделение (втори клас)." // "Съвременните политици са
достойни само да целуват подметките на предишните титани и на нашия
съгражданин Иларион Макареополски!"
Макариополски
73
.
малак
"Арнолд Шварценегер като малак…"
// "Малак гаф
на Слави Трифонов, Цветан Цветанов или Цветан Недялков." // "Като
малак, събирах
картинките от дъвки Turbo!! :)." // "Създаване на
малак соларен парк –
първи стъпки."
малък
74
.
малулетни
"Местната комисия за борба с противообществените прояви на
малулетни и
непълнолетни (МКБППМН) разгледа петнадесет дела срещу подрастващи."
// "Презервативите не са препоръчителни за
малулетни хора."
малолетни
75
.
Масачузец
"Агресивна гей-пропаганда над малолетни в
Масачузец, САЩ." // "Въведедоха режим на
извънредна ситуация в щата Масачузец."
// "Паневритмията по света: Масачузец,
САЩ."
Масачузетс
76
.
матереал
"За останалите кораби от серията ТМ-54 до ТМ-61 имало подготвен
матереал, като
техните размери били увеличени в сравнение с прототипа." // "ЕТ
'Асеница' продава дървен матереал."
// "Мислех да слагам и снимков
матереал, но няма...
да не се разсърдят някои съфорумци."
материал
77
.
матерял
"Продавам сух дървен матерял:
дива череша и дъб." // "Дървен матерял
– греди, дъски, летви..." // "Учебният
матерял се преподава в определена
последователност, за да може ученикът да установи връзка м/у
отделните части." (Из "Пищови" по "Теория на възпитанието и
дидактика" за студенти от Националната спортна академия "Васил
Левски" – София.)
материал
78
.
матриял
"Знаете ли колко матриял
дадохме днеска за грами на Уорлик до УикиЛийкс?" // "Малко нещо
снимков матриял
за онези, които не познават всяка цица в родния ефир?" // "В
историята доста често ще се споменава думата 'лайна'. За да избегна
цинизма, тя ще бъде заместена с думата 'матриял'."
// "Да се прежалиш и да управляваш при такъв лош
матриял – това вече
си е саможертва, себеотрицание..."
материал
79
.
матрял
"Единственият шибан матрял,
дето остана в тази държава, са продуханите комунистически мозъци
като теб, Батка…" // "Лош човешки матрял,
единствените които ставаха за нещо сега са в чужбина…" // "Ами това,
да вапцаш Паметника на съветската армия и да влезеш в световния
оборот, не е ли скапан матрял?!?"
материал
80
.
медецина
"Професионална гимназия по ветеринарна медецина."
// "Народна медецина
– полезни съвети, здравни и кулинарни предложения, статии за
народна медецина.
Всичко за народна
медецина на едно
място." // "Здравейте! Интересува ме, някой кандидатствал ли е
медецина или
стоматология и е приет тук да учи?"
медицина
81
.
мерише
"Колата недоизгаря газта и
мерише мноооооого."
// "Запъпли из квартала няк'ва чума –
мерише ми на изгоряла гума." // "Тука
мерише на
плитко заровен индианец!"
мирише
82
.
микичета
"Закуска за гладните, опържих микичета…"
// "Правих точени бухтички, микичета,
пица… в крайна сметка аз хапнах съвсем мъничко." // "Да ви кажа: от
няколко дни много ми се хапват микичета."
мекичета
83
.
миньор
"Шопен, 'Ноктюрно № 20' в до диез миньор."
// "ГЛАВА СЕДМА
СИМФОНИЯ ВЪВ ФА
МИНЬОР — ЦВЕТНА
ТОНАЛНОСТ 4,750 МЮ." (Иван Ефремов, "Мъглявината Андромеда")
минор
84
.
мое
"И крайно време е да си ида на гости. Мое
пък да се посрещна подобаващо."
може
85
.
мозак
"Човешкият мозак е
най-уникалният орган."
мозък
86
.
мой
"И освен гореспоменатото, всички други мой
опити да се науча да правя разликата винаги са завършвали с отговори
от сорта на: ами, чети повече книги..."
мои
87
.
Моцард
"Преди няколко дни си говорехме с едни мои приятелки за някаква
песен на Моцард,
"Седемте смъртни гряха". Те ми казаха, че – ако танцуваш на нея – си
щял да умреш. Например: Максим Стависки и Албена Денкова танцували
на нея и след това се случи нещастието с колата.
Моцард я е написал
дни преди да умре."
Моцарт
88
.
Моцърт
"Виенската държавна опера е една от най-известните опери в света. За
първи път отваря врати за посетители и любители на музикалното
изкуство на 25-ти май 1869 година с премиера на Дон Жуан от
Моцърт."
// "Красотата, грацията и изяществото на
балета ще се редуват с виртуозни изпълнения на пиано на произведения
на Моцърт,
Шуберт и Григ." (Информация в www.ruseinfo.net.) // "Пак повтарям:
не е БЕТОВЕН или пък МОЦЪРТ,
но е много талантлив!!!!!!!!!!"
Моцарт
89
.
мърсотия
"65 000 ферми произвеждат мляко в мърсотия."
// "Кучета и
мърсотия в спешното отделение на 18-а
поликлиника."
мръсотия
90
.
на впредвид
"Дори и да се тръгне в тази посока, това ще става много бавно и
поетапно, имайки на впредвид
правните и бюрократични пречки." // "Такъв отговор могат да ти дадат
само невежи хора и като се има на
впредвид, че те са и медицински лица,
става вече страшно…" // "Кои спекуланти и какъв вид спекуланти се
имат на впредвид:
Пешо Чейнчаджията, Онасис Врътката или Моше Лихваро?" // "Как
мислиш, че ще се влоши, като имаш на
впредвид колко операции е изтърпял заради
спукания череп, колко крошета са му удряли."
(в) предвид
91
.
на изуст
"Момченце на 2 години знае на изуст
Менделеевата таблица." // "Всеки българин трябва да знае
на изуст Химна на
България!" // "Материали за учене на
изуст за студенти в ПУ 'Паисий
Хилендарски' – Пловдив" (?!) // "Материали за учене
на изуст за студенти
в СУ 'Св. Климент Охридски' – София" // "Материали за учене
на изуст за студенти
в Югозападен университет 'Неофит Рилски' – Благоевград" (Всички
"материали" – в портала: pomagalo.com.) // "ДОБРЕ Е ТАЗИ ДИКТОВКА ДА
СЕ НАУЧИ НА ИЗУСТ!"
// "Чети повече книги и ще научиш всички
думи на изуст
и няма да правиш такива грешки…" // "На няколко пъти ми намеква, че
ме обича, и винаги прави тези малки жестове: знае номера ми
на изуст, винаги ме
прегръща и целува, когато види че нещо не съм в настроение..."
наизуст
92
.
надоло
"15 са надоло,
един стои на върха и казва: 'Аз съм шампионът на България!'"
надолу
93
.
надълеч
"Знам, че те боли, когато съм надълеч,
като мен страдаш и ти." // "Ако хванеш ръката ми, ще те отведа
надълеч.
Сърцето ми бие като барабан... Всеки ден!!" // "Някога отдавна, там
надълеч,
където човешко око не може да достигне, живееха четири сестри."
надалеч
94
.
назаде
"Как да направя в сървъра си, като целя зомбитата, те да се връщат
назаде?" // "Ха-ха...
Да не останеш назаде,
и ти трябва да си като всички…"
назад
95
.
напрая
"Как да си напрая
сайт?" // "Вече месец не мога да си
напрая рег в 'Замунда' – не ще и не ще да
ме регне с тоя лимит. Просто откачих…" // "Какво да
напрая,
че не ме обичаш, толкова по-жалко за
тебе."
направя
96
.
напреде
"Колеги, кога сменяме времето с 1час? Напреде
ли?" // "Когато каже някой: 'Напреде
към протест', тогава вече всеки гледа без интерес!" // "Няма да
гледам назад, тръгнал съм напреде
и знам, че на света имам цялото време!"
напред
97
.
напримерно
"Преди много години, когато бях ученичка, имах учителка по български
език, която хич недолюбвах. Но тази жена, не знам как, успя да ни
набие в тъпите пуберски глави, че няма дума 'напримерно'
в българския език. И до ден днешен, като чуя 'напримерно'
(а то е все по-често), си мисля, че ги няма вече учителите, които ни
учеха на български език." // "Напримерно,
мен ме дразни, когато някои хора казват 'поне' в смисъл на
'понеже'." // "Може ли, ако запиша свободно избираема дисциплина
'Обща и специална ембриология и цитология', а по-късно разбера, че
това напримерно
не е за мен или не мога да се справя (...), да заместя дисциплината
с друга, напримерно
'Основи на хомеопатията'?"
например, примерно
98
.
насериозно
"Юсейн Болт се предложи 'насериозно'
на 'Манчестър юнайтед'." // "Милена Славова: 'Не взимам 8 март
насериозно'."
(Съпътстващ въпрос: Ако думата "насериозно" би могла да се въведе в
употреба, би ли следвало да се допусне веднага и думата
"нанесериозно"?)
на сериозно
99
.
начартал
"Тук съм начартал и
мястото на мрежата…" // "Ама и ти едни си ги
НАЧАРТАЛ тук, да
падне човек от смях и умиление."
начертал
100
.
незнае(ш)
"Баща ми ми говори, че ще ме мести от училището ми, защото съм се
влияела от 'приятелки'... а дори
незнае как се
чувствам всеки ден в училище… нямам никакви приятели." // "Колега,
ти май незнаеш,
че 5.45 е забранен за използване, защото е несигурен куршум; на него
му трябва един вятър и може да се отклони..."
не знае(ш)
101
.
незнам
"Искам като те погледна… да незнам
какво ще следва!" // "Незнам
какъв стил е това, обаче е готино…"
не знам
102
.
неискам
"Неискам повече да ме
нараняват. ;(" // "Обичам да сънувам и понякога дори
неискам да се
събуждам :)." // "НЕискам
децата ми да живеят в същата мизерия, в която живеем ние."
не искам
103
.
некав
"АБЕ, АДМИНИТЕ, ИМА ЛИ ВИ ВАС ИЛИ СТЕ САМО НЕКАВ
ТЪП МИРАЖ?" // "Некав
луд прави нещо странно с очите си." // "Абе, компа ми долу ми дава
некав error,
че некав
IP-адрес се е прикачил." // "Пичове, тая година няма ли да има
некав мухарски
събор, бре?"
някакъв
104
.
некой(я)
"Екстра, тези дни искам и аз да си направя некоя
снимка." // "Слънцето, все пак, ще глътне Земята
некой ден."
някой(я)
105
.
некфи
"Некфи селянчета се
правят на Ямакаши." // "Некфи
изтрещели танцуват на песента 'Селската баня'." // "Некфи
жици работи…" // "Без некфи
чалгаджийски истории!" // "В нета пише, че ако я поръчаш по нета е
27 евро + некфи
пари за доставката…" // "Ииии... сега си харесах една дълга бяла пола,
на некфи шарки
(общо взето доста елегантна), и реших да си я взема..."
някакви
106
.
немогат
"Водещи немогат да
спрат да се смеят в ефир!" // "ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ
НЕМОГАТ ДА ОПРАВЯТ
БЪЛГАРИЯ?" // "ЦЕЛУВКИТЕ КАЗВАТ НЕЩА, КОИТО ДУМИТЕ
НЕМОГАТ."
не могат
107
.
непотдържана(та)
"В случая, кое е стилно – непотдържаната
косa, може би?" // "Жена без абсолютно никакъв грим си е синоним на
непотдържана
жена."
неподдържана(та)
108
.
непофторим
"Аз съм единствен и непофторим.
И не се препокривам с никого." // "Пожелавам ви
непофторим
понеделник – все пак, е последен ден от ваканцията!" // "Тоя кадър е
уникален и
непофторим – като заснемането на снежния
човек в Хималаите…" // "Това е единственият и
непофторим коледен
брой :):):)."
неповторим
109
.
несам
"Несам много наясно с
тия токове…" // "Несам
ли много слаба?" // "Несам
доволен от живота, който предоставя България." // "Защо
несам админ?" //
"Толкова пъти са ме наранявали, падала съм, ставала съм, но никога
несам
показвала, че толкова много ме боли..."
не съм
110
.
неси
"Ти неси просто този,
когото обичам." // "И защо ме боли щом до мен ти
неси."
// "НАЛИ ЩЕШЕ ДА ГОНИШ ДОГАН ДО КРАЙ!
МАЙ, НЕ ТИ СТИСКА! И ТИ НЕСИ
ПО-РАЗЛИЧЕН ОТ ПРЕДИШНИТЕ!"
не си
111
.
несигорен
"Сигурност в един несигорен
свят." // "Ако сте несигорен
в институциите, живеете в мръсотия, работите на черно и живеете
мизерно, значи сте в БЪЛГАРИЯ…" // "Проблемът идва тук: не искам да
съм несигорен
в успеха, ако разкрия чувствата си пред нея (не питайте защо... имам
си лична причина). // "Един несигорен
човек е най-тъжната картинка на света." // "Имаш домашна за
"Природата: уютен, но несигорен
дом"?"
несигурен
112
.
несмея(т)
"Като зная какъв инженер съм, чак несмея
да отида на лекар." // "Несмея
да се кача на кантара все още, но има разлика, усещам по дрехите
ми." // "Страх ги е… Крият се зад някакви маски и
несмеят да излязат от
там." // "...а чужденците несмеят
изобщо да крадат и да убиват."
не смея(т)
113
.
несъм
"Несъм по игрите,
предпочитам да се занимавам с по-интересни неща." // "По-фалшиво
пеене в 'България търси талант' несъм
виждал." // "Нямам място на хард диска, а нищо
несъм
записвал." // "Тема: АЗ ДА НЕСЪМ
ПАРЦАЛ!?" // "Несъм
дорасъл за такава чест!" // "–
Несъм сигурен! – Е-е,
8-ми клас стана, не се научи да пишеш! – Аз съм 9-ти, тъй че ми е
простено. Несъм вече в 8-ми."
не съм
114
.
нешто
"Нешто май не се
получава... Или само аз си мисля така." // "Помощ! Имам
нешто заразно в
аквариума." // "Нешто
повече за борците-мутри."
нещо
115
.
ниамат
"Искам да се запозная с тези от вас, които си
ниамат и идея от фитнес и здравословен
начин на живот."
нямат
116
.
никво
"Няма да триеш сега! То никво
съдържание няма да има така."
никакво
117
.
нищто
"От колата липсват само радиаторите и предна броня, от които
нищто не ставаше..."
// "Тялото не помни нищто,
но сърцето знае."
нищо
118
.
ношта
"Мъж на 37 год. търси работа като охрана, или подобна; да е само
през ношта." // "С
тази защита, де факто, 'Америка за България' квалифицира едни от
най-активните участници в 'Ношта'
като масовка на Сариева." // "След известно време влюбените в
момичетата братя слизат отново в града през
ношта и открадват
момичетата." // "Активна грижа с действие през
ношта, която смекчава
и предотвратява образуването на бръчки."
нощта
119
.
ноща
"Без теб и ноща става
по-сива." // "Карта на деня и ноща
по света и линия на терминатора между тях." // "НОЩА
НА МУЗЕИТЕ – ПЛОВДИВ, Най-новите обяви."
нощта
120
.
някой
"Предлагам тук да запишем и някой
доста използвани думи…" // "И нека да не скролваме по-надолу, че ще
видим някой
неща…"
някои
121
.
някъв
"Някъв ме беше
хакнал..." // "Моля, дайте някъв
линк."
някакъв
122
.
оберът
"Ей такава котка да си имаш – няма да те оберът
никога." // "30 лева за мръсна кола, или още един законен начин да
ни оберът."
оберат
123
.
обеснявам
"Ами, обеснявам на
един неграмотен глупак какво правя!" // "Защо да им
обеснявам и без това
няма да ме разберат?" // "Преди стилът ми бил висок. Промених го и
сега обеснявам
по най-елементарния начин."
обяснявам
124
.
обращат
"Ти смяташ своя ник за удачен и страшно държиш на него, но малко
хора се обращат така
към теб. :)) Ерго...? :)"
обръщат
125
.
одговарям, одговори(ха)
"Одговарям на
всякакви въпроси!" // "Одговарям
на въпроси, които са написани само на кирилица." // "Емилия
одговори на Преслава
с песен за скандала. // "Казах за сфетофара, че може да падне и да
удари някоя кола, а те ми одговориха
да се обадя в общината; това било тяхна работа."
отговарям, отговори(ха)
126
.
одговор(и)
"Проповед за Божиите въпроси и човешките одговори."
// "Въпроси и одговори
за прозорците и вратите от ПВЦ" (Заглавие на рубрика в портала
"Svejo.net".) // "Но одговор
до ден днешен няма." // "НАИСТИНА, МЕКИЯТ
ОДГОВОР ОТКЛОНЯВА
ПРЕПИРНИТЕ!"
отговор(и)
127
.
одхвърля
"Аз мразя всеки, който одхвърля
любовта." // "Преди сто и тридесет години, през съдбоносната 1878
г., България завинаги одхвърля
тираничния османски гнет."
отхвърля
128
.
околу
"На околу колко
години започнахте стажа?" // "Търся някой да ми подари или продаде
на разумна цена дакелче, което да е на възраст
околу 2 месеца." //
"Детски комплект, ползван околу
година – 800 лв."
около
129
.
опастност
"Опастност от война
межу Иран и САЩ." // "Деветашката пещера –
опастност за
прилепите." // "Момче е с опастност
за живота, след катастрофа." // "Няма
опастност от спиране на средствата по
Оперативна програма за развитие на сектор 'Рибарство'." //
"Ислямистка опастност
над Европа и България."
опасност
130
.
ортикария
"Разбираемо е да напишеш в бързината нещо във форум, без да го
прегледаш и да допуснеш неволна грешка. Но същото, когато го видя на
реклама, направо получавам ортикария."
уртикария
131
.
осетих
"След като ме валя дъжд, градушка, осетих
земетресение, катастрофирах…" // "Правих преса с доста кила и
осетих някаква остра
болка в горната част на квадрицепса." // "В същата секунда аз с
разума и с тялото си
осетих светлина и ми
се стори, че разбирам езика на цвърчащите наоколо птички. Внезапно
осетих близо
до себе си присъствието на Великия Творец в духовна форма."
усетих
132
.
осешта
"След като боднеш вената, ти става едно приятно, отпуска те, гласът
ти става дрезгав, осешта
се еуфорията…" // "Питбулът не осешта
болка, а аз я мразя." // "Направих така, както ме посъветва, напънах
го даже доста, но няма ефект; нещо го държи, то просто се
осешта."
усеща
133
.
особенно
"Кучетата също скачат с парашут, особенно
когато са на мисия." // "Турбината е велика играчка,
особенно ако е на
БеЕмВе E28."
особено
134
.
осъкатява
"Защо това, че е пълно с олигофрени, трябва да е причина да се
осъкатява езикът ни…"
осакатява
135
.
Пайсиево
Пайсиево (Надпис на пътеуказателна табела.) //
"Спирка 'Безименна' обслужва 3 населени места: селата Окорш,
Пайсиево и Долец." //
"Продавам къща с 4 стаи и 2 декара дворно място; село
Пайсиево, област
Силистра." // "Вкарвам цитати, понеже нямам перо
Пайсиево. Изводите
оставям на вас." // "ПЪЛЕН СПИСЪК НА БОТЕВАТА ЧЕТА: (...) 52. ГЮРО
НАЧЕВ НАЧЕВСКИ – С. ОТЕЦ ПАЙСИЕВО,
(...) 76. ИВАН ДЕЧЕВ МАРИНОВ – С. ОТЕЦ
ПАЙСИЕВО."
Паисиево
136
.
паржола
"Ето как телефони могат да ни сготвят паржола:
четири телефона звънят и опичат паржола!
:-)"
пържола
137
.
патувам
"Как описвам себе си: шумен, забавен (много вицове знам), обичам да
патувам…"
пътувам
138
.
перпендиколяр
"Oт точка М е пуснат перпендиколяр
към AB – MM1."
перпендикуляр
139
.
писъл
"Аз бях писъл
на PR-кaта на Пайнер и тя ми каза, че..." // "Колекция: Субтитри,
които съм писъл."
// "Само в този млад клуб съм писъл
скромни 1000." (Става въпрос за постинги в интернет-клуб.)
писал
140
.
пияно
"Продавам антично немско пияно
в добро състояние." // "Ретро пияно
LUGIEN VAN ZEEBROECK BRUXELLES работещо." // "Това е инструмент, с
който ще можете да упражнявате уменията си да свирите на
пияно…"
пиано
141
.
пласмаса
"Спрей универсален почистващ гума, табло,
пласмаса, текстил и др. от 'Спас Кирилов
Цветанов'." // "Продава нови дъски за рязане – професионални от
пласмаса…" //
"Материали за видове пласмаса
за студенти в Стопанска академия 'Д. А. Ценов'."
пластмаса
142
.
плашта
"Значи, става въпрос за сайт, които ти дава пари, за да
разпространяваш линк; плашта
на клик." // "Как се
плашта таксата: за
една година или на части?" // "За VIP се
плашта 1 лев а за VIP+ се
плашта 1,40 за VIP++
се плашта
1,80." // "Бедният народ плашта
данъците, другите крадат събраните от данъци милиони пари на
народа!!"
плаща
143
.
подарак
"Искам да се похваля, че ми направиха най-добрия
подарак, който съм искал." // "Моят
подарак за
жена ми – кухня от стари плоскости." // "Препарирани пеперуди,
идеално за подарак.
Промотирай тази обява." // "Детски списания WINX +
подарак."
// "Топличък гащеризон +
подарак. // "Децата
от 'Индиго' са ни подарак
от извънземните???!?!?"
подарък
144
.
подобавашто
""И крайно време е да си ида на гости. Може пък да се посрещна
подобавашто."
подобаващо
145
.
пооточним
"Дай да пооточним
този въпрос." // "Може би е важно да
пооточним, какво е то учредител?" (Става
въпрос за "България на гражданите" и в частност – за партийната
структура в София.) // "А ако трябва да
пооточним: най се кефя на пластиката,
попин, локин и най-вече на всичко, чрез което можеш да се изгърчиш
яко."
поуточним
146
.
попринцип
"Как попринцип
правите attachments?" // "Ние
попринцип
нищо не знаем." // "Абе, попринцип
не псувам, ама на тоя ще му е** майката!" // "Попринцип
напоследък почнах да слушам повече чалга, но тази песен
попринцип си я бива…"
(Става въпрос за певицата Емануела и изпълняваната от нея песен
"Попитай за мен".) // "Попринцип
не съм от типа 'лесна', но всичко това се промени, когато ти ме
срещна..."
по принцип
147
.
посаветва
"Аз съм момичето, което ще спре сълзите ти и ще те
посаветва да се
замислиш: дали си струва да плачеш за нещо, което вече е минало." //
"Теглих кредит и кредитният инспектор ме
посаветва да проверя какво дължа на
шибаната ни държава. И какво се оказа: един акт за 50 лева..."
посъветва
148
.
посрештна
"И крайно време е да си ида на гости. Може пък да се
посрештна
подобаващо."
посрещна
149
.
потаина
"Най-много ми харесва една порода, тя е черна котка с оранжеви
очички висока слаба и потаина."
// "Блатна пъстърва, блатарка: красива, плашлива и много
потаина риба." //
"Жената ми стиска някой пръст – бил той палец, показалец и т.н. При
това, ми го стиска доста силно, но като я попитам: 'Защо го прави?',
ми отвръща: 'Просто така', но се съмнявам, че е така, защото си я
познавам и си е потаина."
потайна
150
.
потплатен
"ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, ДОБИТ С ГОДИНИТЕ И ПОТПЛАТЕН
С МНОГО ДОВОЛНИ КЛИЕНТИ И ФИРМИ КАТО ИЗПЪЛНИТЕЛИ!!!!!!!!"
подплатен
151
.
правелник
"Правелник на ОС" (
Из официалния сайт на община Карлово; "ОС" = "Общински съвет".) // "ПРАВЕЛНИК
1. Забранява се излизането на учениците след вечерния час." // "Този
правелник
служи като основен пътеводител в живота и служението на всеки член,
служител и регистрирано локално общество към вероизповеданието и за
постигане на максимална организация между всички тях." //
"Настоящият правелник
се приема чрез явно гласуване на заседание на Педагогическия
съвет..."
правилник
152
.
пребройм
"Значи всички потребители трябва да пребройм
до 15 преди някой модератор, сървър-админ, вип и администратор да е
писал."
преброим
153
.
предрасъдак
"Срещу тях е насочен гневът на поета и в 'Борба', предизвикан от
вековния предрасъдак
на масите за тъждественост на богатство и почтеност."
предразсъдък
154
.
предрасъдък
"А някой някога е казал, че вечна любов няма... Колко тъп
предрасъдък...“ //
"'Фокусът е буржоазен предрасъдък',
беше казал един от големите френски фотографи на 20-ти век – на
стари години, когато ръцете му треперели от паркинсон."
предразсъдък
155
.
предръсъдак
"Наясно съм, че само администратор има тези права, но щом тук има
модератор с предръсъдак…"
предразсъдък
156
.
прекрастни
"В него има всичко, което предлагат малките курорти – евтина леглова
база в многобройните хотели и частни квартири с
прекрастни стаи и апартаменти, евтина
храна в малките ресторантчета, бистра и заведения за бързо хранене."
прекрасни
157
.
прекрастно
"Чувствам се прекрастно
в този шибан слънчев ден! :)))" // "Кранево – едно
прекрастно място за
вашата почивка на море."
прекрасно
158
.
прес
"За периода, прес
който сте избрали да бъдете защитени, Вие получавате защита в случай
на разболяване, операция…"
през
159
.
припоръчителен
"Този технически доклад е предвиден да бъде използван като
припоръчителен
документ между производител и доставчик." // "Има задължителен
характер за тавана на разходите и
припоръчителен
– за приходите, които се определят от данъчните
закони." // "Нали казват, че хлябът не е
припоръчителен за попара, а трябвало да
се прави със сухар?" // "A за истината говори добре Христос,
например в 8-ма глава от Евангелието на Йоан. Този текст също е
силно припоръчителен
за запалени сатанисти, търсачи на силни усещания..."
препоръчителен
160
.
пристъпност(та)
"Вицепремиерът не пропусна да отбележи, че новият директор има
сериозен опит в борбата с тежката организирана
пристъпност." // "Кога полицията в
България ще почне да бори голямата икономическа
пристъпност, която е
тясно обвързана с политическата?"
престъпност(та)
161
.
радятори(те)
"От колата липсват само радяторите..."
радиатори(те)
162
.
разознавач
"В казармата става химик-разознавач
(предател)." // "От ДС/шестак разознавач
не става."
разузнавач
163
.
раката
"Суарес не стиска раката
на Евра, а Фърдинанд не му я дава." // "Здравейте, момиче съм и
искам да си направя татус на
раката." // "Отливка
от раката на
генерал Чой Хонг Хи." // "Лошо ли е да се носи часовник на
раката?"
// "Раката
с мощите на св. цар Константин и майка му св. царица Елена – в
Патриаршеската катедрала в Букурещ."
ръката
164
.
распространяваш
"Спри постоянно да копираш и распространяваш
крадени чужди мисли от други хора!"
разпространяваш
165
.
растът
"Доколкото знам, жените растът
и се развиват до двайсет и нещо години…" // "Заплатите им
растът ли,
растът..." //
"РАЗХОДИТЕ НИ РАСТЪТ,
ДОХОДИТЕ – НЕ!" // "Шок! Жици растът
в корема на жена." // "Гърдите на Преслава
растът непрекъснато.
Дали това се дължи на късния пубертет?" // "Хайде да измислим дърво,
от което растът
ЯГОДИ!"
растат
166
.
репетиций
"Никога няма да забравя баладите ‘Ще възкръсне България’ и ‘Паисий
обикаля още’ и много репетиций
с него... Остава незабравим!" (Става въпрос за композитора
Александър Танев.)
репетиции
167
.
рожденник
"Моят бъдещ зет също е рожденник.“
// "Мечо Пух – рожденник
на 84 години!!!"
рожденик
168
.
ръстат
"Винаги съм се чудил: защо рибките, когато ги купя, почват да
ръстат много бавно…"
// "Цените на жилищата в Турция продължават да
ръстат." // "Ръцете
ми не ръстат.
МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ!" // "Знам, че не могат да се махат. Ама как да ги
накарам да спрат да ръстат?!?!"
(Става въпрос за стрии.) // "Леле-е-е, как
ръстат децата,
особено в чуждите къщи."
растат
169
.
ръстат
"Ръстат на мъжа важен
ли е за жените?"
ръстът
170
.
сабудих (се)
"Накрая, понеже не ми са случва за първи път да сънувам подобен сън,
се ядосах и се сабудих."
// "На другия ден се сабудих
целия син (от избилата кръв)." // "Отпосле
се сабудих жив под
крушата, кравата ми оправяше перчема с език и ме чакаше да ѝ сипя
вода."
събудих (се)
171
.
садба
"Един отбор, една садба:
'Само Левски София!'" // "Всеки е ковач на собствената си
садба." (Из: "Помощни
материали за студенти и ученици от 'Zamunda.net'".)
съдба
172
.
саздател(ите)
"Престанете да обиждате саздателите
на играта."
създател(ите)
173
.
сам
"Мисля, че ми расте мъдрец, но не сам
сигурен. Какви са симптомите и какво да правя?" // "И крайно време е
да си ида на гости... Не сам
сигурен само, дали да си купя някакъв подарък?" // "Откакто
сам я купил, не
сам я пипал...
Доста години са…" // "
Защо в сайта сам
админ, а като вляза в сървъра не сам
админ?"
съм
174
.
самообийства(та)
"Аз имам достъп до статистика за самообийствата
и повярвй, че не е така." // "Само през първите дни на борсовия крах
са регистрирани 11 самообийства."
(Става въпрос за САЩ и кризата между двете световни войни.) // "В
Северна Африка се наблюдават масови
самообийства на щъркели, след като чули
песента на Веселин Маринов."
самоубийства(та)
175
.
сан
"...+ още един гащеризон, подарък за
сан." // "Ужас!
Умирам за сан,
но съм пристрастен към компютъра."
сън
176
.
санувам
"Отивам да те санувам,
пък като се събудя – пак ще се видим!" // "Какво означава, ако
санувам бившия
си с друга?" // "Когато видя, че за тебе пак не съществувам, и с
отворени очи кошмари в сън санувам."
сънувам
177
.
санят
"Санят на Бръчков в
'Немили-недраги', втора глава." // "Лош ли е
санят ми?"// "Санят
ми сбъдна се и бях доволна аз."
сънят
178
.
сапротивление
"При 12V колко сапротивление
трябва при два сини светодиода?" // "Добавих 900 ома
сапротивление
последователно на тръбния дачик и климатикът почна да си спира
външния вентилатор на 55 градуса." // "'Калибрата' е колата с
най-добро челно сапротивление."
(Става въпрос за лека кола, марка "Оpel calibra".)
съпротивление
179
.
сас
"И шарих сас очички…"
със
180
.
сваржете
"За да станете Модератори се сваржете
с OWNER."
свържете
181
.
свадба(та)
"Помогни на красавицата за нейната свадба
със звяра." // "Рекордите на Гинес: 'Най-скъпата котешка
свадба'." //
"Кралската свадба:
свадбата на
принц Уилиам и Кейт Мидълтън."
сватба(та)
182
.
сигорен
"100% съм сигорен, че
ще се пръснете от смях с тази песен!!" // "Вашия
сигорен източник за
звездите." (Титул на сайт.) // "Любов моя, не съм
сигорен в точните
думи, които трябва да кажа…" // "Продавам снаряд от танк или гаубица
– не съм сигорен
от какво е..." // "Мисля, че ми расте мъдрец, но не съм
сигорен. Какви са
симптомите и какво да правя?" // ""Не съм
сигорен само, дали да
си купя някой подарък…"
сигурен
183
.
сигорно
"Това сигорно е на
Чък Норис брат му." // "Този сигорно
се подготвя за Хелоуин." // "Този бик
сигорно се е
възбудил." // "Тези сигорно
са полудели!!!!!!!!!!!!"
сигурно
184
.
сигорност
"Да, със сигорност
има още какво да се довършва…" // "Със
сигорност това състезание ще остане в
сърцата на много хора, които са били около трасетата." // "Етапи и
информационна сигорност
на икономическия и финансовия анализ." // "Материали за държавна
сигорност в
Pomagalo.com." // "'Максимална сигорност'
(филм), режисьори: Стивън Леджър и Джеймс Мейдър."
сигурност
185
.
синфония
"DJ Stenli, 'Чалга Синфония'."
// "Музикална къща 'КАМЕРТОН': Чайковски,
Синфония № 6,
h-moll." // "И болка, и радост, и подлост и човещина, братска обич и
омраза, вихрени и лирични танци, речитативи на народни певци, хорови
разгърнати платна – една голяма сценична форма по подобие на балетна
драма или опера, една голяма синфония
за живота на българското село, една голяма човешка драма, в която
побеждава доброто."
симфония
186
.
ситоация(та)
"Живеем, в свят, в който положението и
ситоацията се променят постоянно." //
"Материали за решаване на конфликтна
ситоация в Pomagalo.com." // "НАМАЛЕНИ
ЦЕНИ ПОРАДИ КРИЗИСНА СИТОАЦИЯ."
ситуация(та)
187
.
сичко
"За простия сичко е
просто." // "Сичко
е хубаво, но не баш!" // "Значи, компът ми беше на поправка и като
ми го върнаха лентата със задачите, иконките, прозорците –
сичко е ОГРОМНО...
Някой може ли да ми каже как да ги намаля пак?"
всичко
188
.
смисал
"Но замисляли ли сте се за дълбокия смисал
на неговото дело?" // "В такъв смисал,
има ли смисал
да давам почти 100 лв. за него или да взема нещо друго?"
смисъл
189
.
смиях
"Здравко Ахилесов пиян на изпит (смиях)."
// "Бой между две мишки – много смиях."
// "Качи видео за смиях
или гледайте видеа и видеоклипове за
смиях. Използвайте мулти-ъплоудъра ни и
качете до 10 видеоклипа за смиях
наведнъж."
смях
190
.
спициалис
"Ако искате мнението на спициалис…
тел. 0887 ХХХ ХХХ." // "От какви знания тръгна и накрая раздаваш
акъл като велик спициалис."
специалист
191
.
спрът
"Кажи на гърдите си, да спрът
да ме гледат в очите!" // "Ще
спрът ли насилието и
подигравките в училище?" // "БФС трябва да прекрати следващото
първенство и да спрът
собствените си заплати." // "Когато хората
спрът да ме мразят,
значи от мен вече не става нищо." // "Какво се случва, когато жените
спрът секса!"
// "Горещо препоръчвам да ви се спрът
сериалите!!"
спрат
192
.
сталакмити
"Изумителни скални силуети се извисяват от земята като гигантски
сталакмити, в които
човешката ръка е издълбала най-старите християнски църкви."
сталагмити
193
.
стипендий(те)
"Здравейте, искам да ви попитам, наистина ли е верен слухът, че ще
намалят стипендийте?"
стипендии(те)
194
.
супран
"ПРОДАВАМ МНОГО ЗАПАЗЕН СУПРАН
САКСОФОН 'ВЕЛКЛАНГ'." // "В концерта ще вземат участие: Ивайло
Данаилов и Звезделина Йорданова – цигулки, Ивайло Донков – тенор,
Миглена Павлова – супран,
Станислава Георгиева – континуо и Янко Маринов – орган и континуо."
сопран
195
.
сфалям
"Някой да даде линк от сайт, в който мога направо да ги гледам, че
не мога да сфалям…"
// "А аз започнах да се
сфалям
с друго момче и…" // "2 минути вървене със скорост 7 км/час и 1
минута спринт с 12 км/час – правя го сутрин, ама имам чувството, че
сфалям само на
гърди."
свалям
196
.
съжелявам
"Мога да кажа, че съжелявам
за всичко, което съм направила, но няма да е истина! :))“ // "Много
съжелявам, ако
съм правил проблеми в играта…"
съжалявам
197
.
съндък
"А ако ви дам един съндък
с ябълки?" // "Ловен съндък,
който се поставя на теглича на лек автомобил Голф и се укрепва бързо
за превоз на ловни кучета." // "Продавам немски алуминиев
съндък от
медицинска апаратура."
сандък
198
.
същто
"Да се опиташ да забравиш някого, когото обичаш, е
същто, като да опиташ
да запомниш човек, когото никога не си виждал!" // "Ние предлагаме
същто и
курсове за индивидуално обучение или обучение в малки групи (...).
Нашите учители са много високо квалифицирани..." (Обява на Езиково
училище "Сърцето на Англия".) "Това е България – яка песничка
същто!!!" // "По
повод темата за приемните семейства, искам да подкрепя тези
семейства и същто
така да кажа, че и за семействата с осиновени деца
същто не се говори
много." // "Купето същто
е зле, таванът е кривнал (...) и
същто
така преден ляв калник е ударен."
също
199
.
ся
"И ся, като се имаш
за нещо повече от мен, какво: паметник ли да ти направя?" // "Ей
ся стана
боят!" // "Ей ся
идвам шефе."
сега
200
.
татуйровка
"...а за татуйровка –
скоро ще имам." // "Ще си направя
татуйровка с името ти на петата си, да
мога да те мачкам цял живот." // "Сега си застанала в тялото ми,
точно като татуйровка."
татуировка
201
.
тва
"Аз не се отмятам от нито една дума, която е излязла някога от
устата ми! Ей тва е
чест и достойнство." // "Тва
с чалгата не мога да го разбера." // "Тва
сигурно е на Чък Норис брат му." // "Вижте ги тия шемети, мислят, че
тва е футбол."
това
202
.
тенесист(и)
"Най-велик тенесист
– такова животно няма." // "Българският
тенесист
Григор Димитров е покорил сърцето на бившата № 1 в световната
ранглиста." // "19
тенесисти
мериха сили в турнир за ротарианци."
тенисист(и)
203
.
тея
"Смайли с мъж ще ни дари, Румен ще ни черпи тея
дни." // "Гери, замаях се от тея
мадами, дето ги публикуваш." // "Колко смотан стана животът с
тея курви."
тия
204
.
тоа
"Днеска е рожден ден на тоа
Голем Човек." // "Майсторът си е майстор. Гледайте
тоа пич как бяга от
гадните куки :)))))."
тоя
205
.
топал
"Топал гащеризон за
малка принцеска!" // "Наско Ментата: 'Топал
вятър'." (Става въпрос за певец и име на песен.) // "Като сложих
едно съпротивление от 1000 ома вместо датчика при колекторите,
заработи перфектно (…) и при студен, и
топал мотор."
топъл
206
.
триагалник
"В триагалник ABC
ъгъл А = 135 градуса."
триъгълник
207
.
тряало
"И да ми говорите, че тряало
да имаш малко приятели, много е яко да се съберете много хора." //
"То тряало на
български…Тъпа ли съм?" // "Явно тряало
още алкохолец да оправдаем."
трябвало
208
.
търсиме
"Търсиме продавачка.“
търсим
209
.
убида
"Голяма убида към
скаутското движение…" // "Банвам го за 24 часа за
убида, но за кражба
няма да го банвам…" // "Убида
в гуест-боока ми." // "Много е трудно да понесеш
убида от човек, на
когото държиш…" // "На столично кръстовище блондинка бе арестувана
за убида на
легнал полицай." // "Не беше псувня нито
убида – просто
казах, че този, дето идва от педерое, си е цигане; много ясно си личи
на снимкта от интервюто с него в сайта на педеройчетата."
обида
210
.
убиди(те)
"Мислят си, че когато не им е харесвало, вече трябва да започват с
убидите.“ // "Тук ще
видите и ще се запознаете с едни от най-яките
убиди на света!!!" //
"Най-великите убиди
в историята на киното: топ 100." // "Приятелките ми винаги се
възползваха от вниманието на момчетата: закачки, подмятания,
комплименти, а за мен убиди:
ей, прасе, ммм тази кой ще я хареса, не я
пипайте, че ме е гнус от сланина!"
обиди(те)
211
.
убиди(ш)
"...да те карат да мислиш, да критикуваш някого, да го
убидиш или да го
нараниш с думи.“ // "Гледай света от добрата му страна. И ти ще се
чувстваш добре. Не търси с какво да
убидиш другия.“
обиди(ш)
212
.
уборот(и)
"Като сложих едно съпротивление от 1000 ома вместо датчика при
колекторите, заработи перфектно, с малко по-високи
убороти, но работи
много добре…" // "В днешно време Мицубиши е световен гигант, който
(…) реализира над 31 билиона долара годишен
уборот." // "Както
знаеш, 360 градуса са пълен уборот."
оборот(и)
213
.
уригвам (се)
"'Уригвам се!' Кажи
го с тениската на бебето." (Заглавие на статия във вестник
"Дневник".) // "Можете да облечете мъника си в тениски 'Цицоман',
'Това, което се случва в яслите, си остава в яслите' или 'Мама е
яка' (…), или 'Май ще се уригна'..."
(Пак там.)
оригвам (се)
214
.
усмислям(е)
"И да можем да усмисляме
нещата, които правим и вършим.“ // "Аз лично съм много тъжен човек
поради няколко лични причини и като пиша се развличам истински и
усмислям някои
неща за бъдещето, за днес, за утре."
осмислям(е)
215
.
учиник
"Имам модел, който е учиник,
и се налага да го освободя от училище. Как става това?" //
"Учителите трябва да могат възпитателно да бият децата при
нарушения, мен са ме били като учиник
за всяка грешка."
ученик
216
.
учиничка(и)
"Докато всички останали се забавляват, ти се вземаш на сериозно и ми
се обясняваш като учиничка…"
// "Когато бях
учиничка, бяха дошли
промените и заедно с това – тъй наречената 'свобода'." //
"Националния химн изпълни Александра Дянкова,
учиничка от ГПЗЕ
'Захари Стоянов'." (Из сайта на Гимназия с преподаване на западни
езици "Захари Стоянов", Сливен.) // "Първата награда в другия раздел
спечели Антонина Ивайлова – учиничка
от пети клас, с фотоколажа: 'Момиче на зодиака'. (Вестник
"Кюстендилски новини".) // "Този път са откраднати парите и телефона
от чантата на
учиничка от Смолян." // "Абе, това форум
за правопис на учинички
ли е или автомобилен форум?" // "Филмът сам пародира себе си, като
се адресира единствено към 12 годишните
учинички, изчервяващи се при вида на
главния герой!" // "По принцип съм една от най-силните
учинички в класа ми,
но имам проблем днес..."
ученичка(и)
217
.
хирурк
"Моля, посъветвайте ме: на кой детски хирурк
от Варна да поверя детето си..." // "Ако някой е бил на
хирурк, нека ми каже
какво е било…" // "Всеки, който дойде в залата с подобен проблем, ще
го пратиш на
хирурк." // "Ходих при
хирурк и според него
съм добре."
хирург
218
.
чартая
"Невъзможно е да се обича така. / Във вятърно безвремие. / Сред
думите. / Когато със протегната ръка. / Чартая
пак сред облаци. / Контурите…" // "Тук си слагам и карирания лист
в/у който ще чартая
:)." // "Ами да, аз по цял ден правя доклади и
чартая. И през нощта
пак чартая..."
// "– Скенерът ми сканира 'на черти'. – ДУМАТА НЕ Е 'ЧЕРТИ', А Е
'ЧАРТИ'. ИДВА ОТ 'ЧАРТАЯ'."
чертая
219
.
чартеж(и)
"Моля и за чартежи.
Много ми трябват за задачите." // "Чартеж
на мото-делтапланер." // "Как да мина мисията на 'SA', където трябва
да снимам някакъв чартеж
на казино?" (Става въпрос за "мисия" в компютърна игра.) // "Търся
чартеж
за направата на дървена кутия за тонколони.
Търся още и чартеж
на усилвател."
чертеж(и)
220
.
Чейковски
"Търся: 'Лебедово езеро' от Чейковски."
// "Тити Папазов изпълни обещанието си и игра балет 'Лебедово Езеро'
на Чейковски."
// "Предполага се, че 'Beaux' е създал 'Bois des Iles' заради
страстта си към културата и е бил вдъхновен от операта на
Чейковски 'Дама
Пика'." ("Bois des Iles" – дамски парфюм, създаден от руския
емигрант Ернест Бу и произведен през 1926 г. от Шанел.) // "В
програмата на концерта сполучливо бяха съчетани арии от известни
опери на Пучини, Гершуин, Чейковски
и др., блестящо изпълнени от Розалия Богданова под акомпанимента на
Боян Бъчваров."
Чайковски
221
.
чеса
"Служението на независимите пастори – град София, само неделя от 18
чеса." // "Post
subject: Земетресение: 22:05:12 в 03:00
чеса." // "Интернет-Богослужение: в сряда
от 19 чеса,
петък от 20 чеса
и неделя от 12 чеса,
испанско време. Бъдете благословени!" // "Днес от 15:00 до 21:00
чеса без
ТИР-ове по гръцките магистрали."
часа
222
.
четери
"Играй 'Четери
секунди ярост' ('Four Second Fury') сега и още много забавни игри от
категория 'Екшън игри'!" // "Четери
мъжки котенца си търсят дом." // "Волен Сидеров в предаването 'На
четери очи'."
четири
223
.
четеристотин
"Продава се нива: декар и четеристотин
квадрата…" // "'Четеристотин
века пещерно изкуство', Монтиняк сюр Визер, 1952." (Име и
библиографски данни за книга.)
четиристотин
224
.
човал(а, и)
"Развържете плика (човала)
и го изсипете в контейнера." // "Тази падна като
човал с картофи." //
"Най-лошото нещо на стандартните спални
човали е моментът, в който нуждата те
напира, а навън е минус 2 градуса." // "Намереното в
човал мъртво дете е било удушено."
чувал(а, и)
225
.
чуството(ата)
"…и сякаш чуствата
към приятеля ми си отиваха с всеки изминал ден." // "За съжаление,
казвам ти го от собствен опит. Чуството
е ужасно."
чувството(ата)
226
.
ште
"Eто какво ште
загубим, ако не спрем унищожаването на природата." // "Колко
ште струва на
учениците стачката на учителите?" // "Любовта
ште спаси света." //
"Не се закачайте с мен, че ште
останете с два зъба."
ще
227
.
щте
"Точно така, глупаци, щте
мълчите, като ви говоря, и щте
чакате да благоволя да се изпи*** отгоре ви."
ще
228
.
ъгал
"В триъгълник ABC ъгал
А : ъгал B :
ъгал C = 1 : 5
: 3." // "Ако ъгал
(p;q) = 20 градуса, намерете ъглите на триъгълника."
ъгъл
229
.
ябалка
"План на приказката 'Tримата братя и златната
ябалка'." // "Райска
ябалка в двора на
манастира!"
Пиша Ви
по повод публикувания в сайта
‘Нова
Магнаура’
текст ‘Размисли
върху грешния правопис’
(...). От два месеца работя
като училищен възпитател. Още от самото начало бях шокирана от това,
колко неграмотни са децата. (...)
Възпитател съм на VIII клас и мисля, че на
тази възраст учениците би трябвало вече да имат едно добро ниво на
езикова и обща култура. В действителност обаче това не е така.
По-голямата част от тези осмокласници допускат фрапиращи правописни
и пунктуационни грешки, трудно се изразяват писмено и говоримо... Не
знаят дори през коя година е било Априлското въстание. Да не говорим
за нивото им на възпитание и добри обноски. Примерите за тяхното
невежество са много, но най-страшното е, че те не възприемат това
като свой недостатък. Не мога да се примиря с подобно положение на
нещата, но не знам как да им помогна, защото те дори не се опитват
да запомнят как се пише правилно дадена дума, която съм коригирала.
На следващия ден отново я пишат грешно.
Досега
не съм си поставяла за цел да събирам примери на
‘грешнопис’,
затова днес Ви изпращам само няколко, за които се сещам без много
мислене. От утре обаче ще си записвам старателно нови примери и ще
Ви ги изпращам. Мисля, че въпросът за неграмотността на българите е
болезнено належащ и трябва да бъде повдигнат сериозно в общественото
пространство, а защо не
– и на по-високо ниво (имам предвид Министерството на образованието,
младежта и науката).
(...)
И едно
допълнение. Мислех, че за учениците ще е полезно да преписват текст,
за да запомнят правописа на думите. И когато ни остане свободно
време, им поставям задача да препишат някакъв текст от учебник.
Освен допуснатите дори при преписването грешки, ме изуми фактът, че
не един и двама от тях преписват и малките тиренца, с които думата е
пренесена на нов ред, въпреки че в тетрадката не се налага такова
пренасяне. (...)”
Тезджан Мерт Чакал:
“
Това
ми се стори интересно:
‘Аз
често си пиша както искам, но го правя нарочно. Пиша
«простолюдно», вижда се, и пиша както
пише или говори т.н. «масов човек»,
т.е. пиша с оригинален, със «свой»
правопис. Пиша, с две думи казано, както си искам. Това също е
неслучайно. Някъде имам статия по този въпрос, в която обяснявам
защо така пиша.
А и много обичам да нарушавам правилата на т.н. «правилен
език», щото, знайно е, всички правила служат
(у нас) преди всичко за това да се нарушават. Нима има някое
правило, което да се спазва, та и литературно-правописните правила
да се спазват?!
А и, от друга страна погледнато, хора като мен, които сме твърде
напреднали в писането - все пак пиша всекидневно поне 35 години!
–
изпитваме невероятно удоволствие да пишем както си искаме. За нас
правилата не важат, ний създаваме нови правила.
Има такова нещо като «стил»,
чували ли сте за него? Ако няма свобода, няма да има и стил. Ей
затова ще си пиша както искам. Пък нека някои ако искат да почнат да
вият на глас от мъка като гледат как нарушавам всякакви правила :-)
Наздраве!’”
Допълнително пояснение. Цитираните
редове са излезли изпод клавиатурата на бивш университетски преподавател по
философия. Вероятно, освен споделените аргументи, той има и други сериозни
основания за избраното поведение. Но във времена на повсеместна езикова развала
дали защитаваната "стилова" свобода би могла да бъде нещо разумно?
Забележка. С малко усилие думата-изречение би могла
да поеме и още грешки!
Доктор Орлин Стефанов:
“Правилното
писане е доста важно, но толкова повече е нужна прецизност, когато
се издигат претенции. Специално,
‘мърсотия’
и ‘мръсотия’
са дублетни форми. Затуй има глагол ‘мърсуване’.
И все пак, с духовната си щедрост
напълно неграмотните писма на Волфганг Амадеус Моцарт са конгениални
на неговата музика. В същото време правописно безупречни текстове не
са нищо повече от словесна плява. И все се питам, какво би станало
днес с гениалното дете на Леополд Моцарт, ако трябваше да го
обучават, как в немския език дори нарицателните съществителни
започват с главна буква, а той пише с малка и собствените. Посветен
единствено на музиката, той става един от най-несъмнените гении на
човечеството
–
наред със Софокъл, Шекспир, Пушкин, Ботев...”
Илия Кожухаров:
“Разбира
се, че всеки от нас – тези, които се ангажирахме тук с горната
публикация – си е давал предварително ясна сметка за възможността тя
да бъде посрещната с аплаузи от радетелите на езиковия пуризъм и с
повече или по-малко свъсени вежди от изповядващите един или друг вид
езиков либерализъм.
И все пак… Отдавна не е никаква тайна
фактът, че днешната концентрация на невежествени езикови прояви е
преминала каквито и да било нива на допустими съпътстващи отклонения
от коректното ползване на словото.
Естествено, дублетните форми са познат
езиков инструмент. И той далеч не е някакъв български специалитет. В
този смисъл, напълно логично е да се пледира за равностойно
присъствие и на ‘мърсотия’,
и на ‘мръсотия’
(още повече – на фона на изрично съществуващото в българската
граматика правило за ‘разместване
на гласната
«ъ»,
когато е съсед на съгласните
«р»
и
«л»’:
‘кървя’
– ‘кръв’,
‘гълтам’
– ‘глътка’).
Но по този повод веднага възниква въпросът: защо експертите от БАН
не признават думата ‘мърсотия’?
Все в същия дух, не изглежда безоснователно – за да бъде даден само
един допълнителен пример – да се иска признаването на еднаква
валидност и в случаите с двойки думи като: ‘безмислен’
(от ‘без
мисъл’)
и ‘безсмислен’
(от ‘без
смисъл’).
Колкото до ‘напълно
неграмотните писма на Волфганг Амадеус Моцарт’,
около някои от тях може да се направи и друга съпоставка – с тази на
уличния говор, изпълнен с лавини от сладострастно изговаряни
цинизми. По този повод някой може да реши, че си струва да бъдат
написани фундаментални научни изследвания, които да представят
съжителството на полярни светове в съзнанието на гениите като една
от причините за тяхната изключителна дарба. Въпреки всичко, струва
ми се, че Моцарт не би загубил нищо от своите способности, ако бе
поизучил малко по-добре немския език и ако бе обуздавал повече
перото си, когато пише думи. Впрочем, не е изключено той да е
разсъждавал като Теренций, автора на известната римска пословица:
‘Quod
licet Iovi, non licet bovi’
(‘Онова,
което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола’).
Нали много от гениите приемат напълно естествено себе си за ‘богоравни’.
(А и публиката е на това мнение!)”
Здравка Филева:
“
Към
колежката Елка Петрова (и другите като нея).
Радостно и обнадеждаващо е, че има такива млади учители, които се
вълнуват, интересуват и стараят да помогнат на децата не само по
музика. И които явно са способни да го направят. Навярно Вие сте се
обучавала по обявените за ‘остарели’
системи в образованието ни. Резултатите – някогашни и настоящи, по
основните предмети – конкретно по Български език и литература (http://education.actualno.com/Ran-Bosilek-stana-Rambo-Silek-news_393649.htm)
сега опровергават удачността на въведените поголовно, повсеместно и
– много често – самоцелно ‘модерни
технологии’
(конкретно компютрите – без да ги отхвърлям принципно!).
Вие самата сте достигнала до един от най-добрите начини за
овладяването на правописа – визуалния. Преписването на текст се
препоръчва не само при усвояване на родния език, а и при изучаване
на чужд.
Но – навреме. В 8-ми клас е вече доста късно. Още повече, че липсата
на мотивация пречи. А тя не е налице, защото учениците (не само
Вашите) са достигнали безпрепятствено и безпроблемно до 8-ми (а и до
12-ти) клас. С грешките, които допускат и от които голяма част от
обществото ни се възмущава. Обаче кога? Когато те ‘блеснат’
при кандидатстудентските изпити. Късно! Тогава всички фокусират
вниманието си върху нещо, което е трябвало да се подпомага и
контролира за усвояване в първите класове на училище. А вече – и в
подготвителните групи на детските градини.
Ако се създаде още в начален курс такава мотивация (а тя дори се
премахва – с новите наредби за отпадане на възможността да се
повтаря клас в начален курс), тогава нещата биха изглеждали
по-различно. Как да убедиш големи ученици, че не е нормално с този
правопис да са достигнали края на своето основно образование (а от
цитираните примери, взети от изпитите за влизане в университет, се
вижда, че и до края на средното), след като те са вече там!
Има една българска поговорка: ‘Кучето
скача според тоягата’.
Не могат да се постигат високи резултати чрез занижени изисквания и
‘нагласяни’
критерии за оценяване. Това се прави всяка година при така
нареченото НВО (национално външно оценяване). И не се прави в самите
училища, а на най-високо ниво – в самото МОМН. Оценъчната скала се
‘коригира’
надолу при показани по-лоши резултати. ‘И
вълкът сит, и агнето цяло!’
Но дали е така действително?! И за двете страни. Или те само си
въобразяват това?
Мислила съм (едва ли само аз и определено не първо аз) за някои от
причините, довели до това положение на масова неграмотност – не
единствено в правописа на думи от речта (ученици в 7-ми клас бъркат
при писане собственото си име).
Един такъв ‘вредител’
е модерното тестово оценяване. Само се отбелязва верният отговор
(който много често се налучква на принципа на случайността) – без да
се изисква писане на повече от няколко изречения – в така наречените
‘отворени
отговори”. А те са единични в даден тест.
Друг – не
маловажен – враг беше и продължава да бъде използването на латиница
при писане на компютър или GSM. Практика, която има пагубно влияние
– както и аз самата установих върху себе си. Въпреки отличното си
владеене на правописа – след като известно време използвах латиница
(на първите GSM-и
нямаше кирилица), се оказа, че стигам до колебание и дори до грешки
от невнимание при писане на кирилица. И тогава използвам ‘стария
изпитан начин’
– пиша проблемната дума на ръка. Защото при този начин на писане в
съзнанието се ‘закодира’
и движението. Това, което Вие, колега Петрова, сте решила да
използвате, за да учите своите осмокласници на правопис. Ако не Ви е
посъветвал специалист-филолог – поздравления за перфектното решение!
Защото това е начинът – преписване с гледане.
Трети ‘враг’
се явява изключително малкото четене на художествена литература. Не
всеки текст (особено в интернет) е носител на художествени качества
и стил, които да учат на същото. Това в голяма степен се отнася и до
изключително ограничения речник в компютърните игри. А те сега са
основен начин за развлечение на децата.
Наскоро в разговор с Тезджан Мерт Чакал, както и с дъщеря ми, която
е на Вашата възраст, споделихме някои от тук изброените от мен
причини. Навярно други колеги биха посочили още. Далеч съм от
мисълта за изчерпване на темата. ‘Враговете”
са не един и два. Те не биха били толкова страшни, ако не само че не
се неутрализират, а и – дори – се толерират.
И много хора – без да се замислят – аплодират!
Затова ще завърша с думите, с които започнах: обнадеждаващо и
радостно е, че има и такива млади колеги, като Вас, които се опитват
да коригират.
Моето уважение!”
Ана Илиева:
“
За
грамотността на учениците (размисли, провокирани от коментара на
Здравка Филева).
Какво можем да искаме от учениците, след като тези, които трябва да
спазват и да следят дали се пише правилно, не го правят? За някои
това е ‘белег
на стил’,
други не са прецизни или просто са незнаещи. В ежедневниците,
печатните издания, в интернет, често могат да се открият правописни
грешки. От кого и от какво могат да се учат децата? В ранните си
години подражават на това, което виждат и го приемат за вярно. Да
преписват текст? Добре – преписват. А когато и това, което
преписват, е изпълнено с грешки? Или когато попадат на думи,
написани по различен начин, коя да приемат като правилно изписана?
‘Преписването
на текст се препоръчва не само при овладяване на родния език, а и
при усвояване на чужд. Но – навреме. В 8 клас е вече доста късно.’
Мисля, че проблемът не е в това, че децата не са научени да пишат
правилно и не са грамотни до осми клас, а в това, че ежедневно се
сблъскват с грешки, които започват да приемат като правило.
Често пъти колегите в начален етап дават много домашни, за да успеят
да предадат навреме следващия материал. Децата са преуморени,
претоварени, апатични, като добавим и желанието след училище да
седнат пред компютъра (място, което за тях е атрактивно и интересно,
но и свързано с допълнителна умора), няма защо да се чудим, че в
училище са агресивни и разсеяни.
В интернет използването на латиница при писане създава големи
проблеми – заместване на буквите ‘ь’,
‘я’,
‘ю’
се отразява след това при писане на кирилица. Освен това учениците
използват съкращения на думите, имат си и техен език (начин на
изразяване), който е доста далеч от литературния език.
‘Децата
четат малко.’
– смятам това също за причина за неграмотността. Чрез интернет
знанията се получават по-бързо, по-лесно, но за съжаления тези
знания не винаги са прецизни и не винаги са поднесени по начин,
който да помогне на учениците да се научат да се изразяват и да
пишат правилно.
За тестовото оценяване. Скоро говорих със студентка, която учи в
чужбина. Там също се използва тестово оценяване, но изискването не е
просто да оградиш верния отговор, а трябва да съобразиш и отговориш
като решиш задача (не става дума за задача по математика), в която
прилагаш получените знания. Този начин на изпитване кара децата да
мислят. А начинът, по който се правят тестове при нас, по-скоро ги
учи да преписват.
Когато говорим за ‘олекотяване
на материала’
в училище, мисля, че това трябва да става не като се откажем от
използването на някои термини, а като се даде възможност на
учениците да могат да се упражняват, за да усвоят материала, т.е. да
имат достатъчно часове за упражнения. В момента във всеки следващ
час учениците се запознават с нова тема, преди да са имали време да
разберат и усвоят предишната. Така материалът се натрупва, не го
разбират, отчайват се, защото не могат да се справят, и се отказват
да учат. Важно е също той да бъде съобразен с възрастта.”
Светлин Спасов:
“С
интерес прочетох публикуваните досега мнения. И аз – също като
колежката Елка Петрова – съм възпитател, но на II клас. Трябва да
призная, че и на мен ми се случва да се възмущавам от някои
допускани от децата грешки – не толкова заради самите грешки
(разбира се, по никакъв начин не одобрявам тяхното допускане),
колкото за това, че на тях учениците гледат като на нещо
незначително и незаслужаващо твърде голямо внимание.
За съжаление, ако съдя по написаното от Елка, от споделеното от
други мои колеги, от собствените си наблюдения – този проблем се
задълбочава в по-горните класове.
Именно сериозно отношение към езика трябва да се култивира сред
децата.”
Илия Кожухаров:
“В много страни
съществуват организации, правителствени и неправителствени, в чийто
предмет на дейност се вписва наблюдението, изследването и контролът
върху проблемите, свързани с практикуването на езика (респективно,
езиците), както и с изработване на предложения, имащи отношение към
езиковата динамика. В
Австралия такава
организация е ‘Националната
програмаза оценяване награмотността и математическите знания’.
Тя осъществява своята дейност в областта на
компетенциите, които има Специализираният съвет към Министерствотона образованието,ранното
детско развитиеи
въпросите на младежта, като провеждагодишно
оценяванена всички ученицив третата, петата, седмата и деветата
година от тяхното обучение. Тестваонези видовеумения,
които саот съществено значение завсяко детевъв връзка снеговото напредване в
училищетои живота:четене, писане,правопис,
граматикаи
пунктуация, както и математическите знания.
Един от наскоро
публикуваните текстове в сайта на тази организация е озаглавен: ‘Имаме
ли нужда от правописна реформа?’
От него могат да се извадят фрагменти, които представляват интерес:
‘
През
всеки сезон на «Националната програмаза оценяване на
грамотността и математическите знания» се появяват оплаквания
за сложността на английския правопис, издигат се призиви за
правописна реформа, основана на принципа «една буква за всеки звук»,
като хората се учудват: защо все още се занимаваме с правописа, след
като сега всички ние разполагаме с автоматизираната правописна
проверка, дошла заедно с нашите персонални компютри.
Преминаването към системата «една буква за всеки звук»
би довело до огромни промени – такива като добавянето на
допълнителни 18 букви към нашата азбука от 26 букви, представящи 44
звука. Освен това, опростяването на правописа ще означава загуба на
богатия източник на информация за смисъла на думите и произхода им –
дадености, вградени в нашата сегашна правописна система.
Известният мъдрец Семюъл Джонсън публикува първия голям английски
речник през 1755 година, като по този начин ликвидира правописната
разхайтеност на люде като Шекспир, за когото е било обичайно в един
и същ сонет да изписва дадена дума по два или три различни начина, а
собственото си фамилно име – по 14 различни начина. За съжаление,
след това Джонсън не е написал някаква друга книга, в която да
обясни логиката, стояща зад неговата система, но тя е изключително
добре и внимателно направена, поради което заслужава повече
разбиране и оценяване по достойнство.’
Видимо, през вековете
човечеството се е сблъсквало със сходни, ако не и с напълно
идентични, езикови проблеми. Това поставя естествения въпрос за
причините, които провокират тези грижи. Възбужда се и неволният
паралел с обилно практикуваните днес машинни езици (за съжаление,
известни само на определени общности от тесни специалисти). При тях –
при изкуствените програмни езици –
изобщо не се наблюдават никакви подобни трудности – по всяка
вероятност, защото създаването им и последвалото им прилагане в
живота не е било предоставяно на стихията на случая.
Нататък (от австралийския текст):
‘Така
например, изглежда чиста лудост да има много думи с включена буквена
конфигурация
«еа»за
звук, който е просто обикновено
«е»,
като:
«bread»
(«хляб»
– тук, и навсякъде до края, поясненията, свързани с произношение,
смисъл и произход, мои, И.К.),
«breakfast»
(«закуска»),
«feather»
(«перо»),
«weather»
(«време»)
и
«dead»
(«мъртъв»).
Нека ги променим на
«bred»,
«brekfast»,
«fether»,
«wether»
и
«ded»
и да пишем
«sez»
вместо
«says»,
както правят рапърите.’
Мнозина биха се
възторгнали от подобна идея. На минутата би се появило световно
движение под надслов:
‘ДА
ПИШЕМ ТАКА, КАКТО ПИШАТ РАПЪРИТЕ!’
Фейсбук би помогнал да се организира, примерно, световна вълна под
девиза: ‘РАПЪРСКИЯТ
ПРАВОПИС – ЕДИНСТВЕНИЯТ
ДЕМОКРАТИЧНО РОДЕН И ВАЛИДЕН ПРАВОПИС!’
Във всяка държава биха могли да се формират национални малцинства,
настояващи за равни права по отношение на техния, ‘рапърски’,
правопис с тези на официалния, подвизаващ се все още между кориците
на разни академични граматики.
От публикацията, обаче, се
чуват възражения:
‘В
наши дни само отделни видни личности произнасят
«t»
в думата
«soften»
(«соф(т)ън»,
«размеквам»,
«омекотявам»),
но неговата загуба би отслабила връзката му със
«soft»
(«софт»,
«мек").
Изглежда, че думата
«sign»
(«сайн»,
«знак»)
не се нуждае от
«g»,
докато не разгледате
«signal»
(«сигнъл»,
«сигнал»),
«signature»
(«сигничъ»,
«подпис»)
и
«insignia»
(«инсигния»,
«отличителни
знаци, емблема, символ, значка»).
Същото се отнася и за
«malign»
–
«malignant»
(«мълайн»,
«зъл»
–
«мълигнънт»,
«злокачествен»),
«autumn»
–
«autumnal»
(«оутъм»,
«есен»
–
«оутъмнъл»,
«есенен»),
«solemn»
–
«solemnity»
(«солъм»,
«тържествен»
–
«сълемнити»,
«тържественост»),
«phlegm»
–
«phlegmatic»
(«флем»,
«апатичност»
–
«флегматик»,
«флегматичен»),
«diaphragm»
–
«diaphragmatic»
(«дайъфрам»,
«диафрагма»
–
«дайъфрагматик»,
«диафрагмен»),
«crumb»
–
«crumble»
(«крам»,
«троха»
–
«кръмбъл»,
«руша
(се)») и
«limb»
–
«limber»
(«лим»,
«крайник»
–
«лимбъ»,
«подвижен,
предница»).
Това не се отнася до «bomb»
–
«bomber»
(«бом»,
«бомба»
–
«бомъ»,
«бомбардировач»)
или «plumb»
–
«plumber»
(«плам»,
«отвес»
–
«пламъ»,
«водопроводчик»),
но с течение на времето произношенията се променят. Преценете: колко
много австралийци (какъв ужас!) произнасят «picture»
(«пикчъ»,
«картина»)
и «pitcher»
(«пичъ»,
«стомна»)
с еднакво звучене. (...)
Можем ли
действително да изпитваме нужда
от една буква като
«с»
(латинско
«с»),
след като имаме
«s»
и
«k»?
Е, за начинаещите, тя свързва думи като
«electric»
(«илектрик»,
«електрически»)
и
«electricity»
(«илектрисити»,
«електричество»),
«critic»
(«критик»,
«критик»)
и
«criticism»
(«критисизъм»,
«критика»),
«politics»
(«политикс»,
«политика»)
и
«politician»
(«политишън»,
«политик»).
Ако се отървем от
«ti»
и просто използваме
«sh»,
бихме прекъснали връзката на
«act»
(«акт»,
«акт»)
с
«action»
(«екшън»,
«действие»),
на
«direct»
(«дайрект»,
«пряк»)
с
«direction»
(«дайрекшън»,
«направление»),
на
«opt»
(«опт»,
«избирам»)
с
«option»
(«опшън»,
«избор»).
Същото се отнася и до
«ci»
в
«precise»
(«присайс»,
«точен»)
и връзката му с
«precision»
(«присижън»,
«точност»),
както и
до
«ssi»
в
«aggressive»
(«ъгресив»,
«агресивен»)
и връзката му с
«aggression»
(«ъгрешън»,
«агресия»).
Историческите
корени на езика са отразени в думи като
«dental»
(«дентъл»,
«стоматологичен»),
«moist»
(«моист»,
«влажен»)
и
«sculpt»
(«скалпт»,
«извайвам»),
свързани съответно
с
«denture»
(«денчъ»,
«протеза»),
«moisture»
(«моисчъ»,
«влага»)
и
«sculpture»
(«скалчъ»,
«скулптура»).
Дали ние действително искаме да захвърлим всичко това в кошчето за
боклук и да пишем
«dencha»,
«moischa»
и
«sculpcha»?
Коренът на думите може да ни каже много за смисъла им.’
Ако в началото на
коментирания текст споделеният принцип: ‘Всеки отделен звук с отделна буква’,
се е сторил някому магнетично привлекателен с еднозначното и
неподлежащо на никакви допълнителни условия знаково отразяване на
човешкия говор, то в търсенето на отговор за заглавието-въпрос (‘Имаме
ли нужда от правописна реформа?’)
мисълта на автора
все повече и повече се центрира около едно консервативно ‘Не’.
Накрая то е изказано по следния начин:
‘Освен всичко това,
фактът, че разполагаме с многочислени изписвания за повечето
звукове, ни позволява при отпечатването на многото английски думи,
звучащи по един и същ начин, да правим по-лесно разлика между тях:
«by
– buy – bye»
(«бай
– бай – бай»,
«от,
с, по, чрез, на, в, посредством, при, според, през, край»
–
«купувам»
–
«чао»),
«plane
– plain»
(«плейн
– плейн»,
«равнина,
самолет»
–
«обикновен,
ясен, прост»),
«doe
– dough – d’oh»
(при Омир), («доу»
–
«доу»
–
«до-о»,
«сърна»
–
«тесто»
– Омирово
«до-о»,
дума, официално добавена от 2001 година за изразяване на
разочарование, когато някакво събитие
е приело обрат, различен от планирания;
освен това, като възглас по повод на нещо глупаво,
което ебило казано или
сторено),
«Pulitzer
Prize»
–
«pullet
surprise»
(«пулицър
прайс»
–
«пулит
сърпрайс»,
«Награда
Пулицър»
–
«ярка
изненада»).
Ако всички ние
разбирахме правописа по-добре, може би щяхме да спрем да пледираме
за притъпяване на неговите повеления, бихме започнали да се
наслаждаваме и да празнуваме неговото разнообразие, гъвкавост и
дълбоки исторически корени.’
Оkay!
И въпреки всичко...
При всевъзможните
аргументи на всяка пледоария в полза на езиковата традиция – в България или
където и да било по света –
пита се: дали и бъдещите поколения ще трябва отново и отново да
заучават колосални масиви от езикови правила, придружени от всякакви
реални или мислими изключения, при положение, че заедно с тях ще са
принудени да усвояват много от плодовете на човешката глупост,
недомислие или просто каприз на случая? Може ли някой да обясни
защо, примерно, една дума като английската ‘child’
(‘чайлд’, ‘дете’), трябва да има форма за множествено число ‘children’,
а не просто ‘childs’
(с добавянето на така универсалното ‘s’ , което върши своята
несъмнено успешна работа при множественото число на хилядите и
хиляди други английски съществителни)? И всичко това, на фона на
някоя и друга сходно звучаща дума –
например, ‘scald’
(‘сколд’, ‘опарване’),
която най-спокойно поминува с обичайно образуваната форма ‘scalds’
(‘сколдс’, ‘опарвания’).
Разбира се, всеки
подобен въпрос ще намери всевъзможни отговори. Обръщайки се към
историята, един ще посочи, че староанглийската дума за ‘дете’се пишела ‘cild’,
но се произнасяла ‘cilled’,
като в същото време получавала едно вметнато ‘r’
пред окончанието за множествено число ‘u’, при което се достигало до
словесното образувание ‘cildru’.
По-нататък, в средноанглийския, окончанието за множествено число (‘u’)
се било загубило нейде из словесните коловози на историята, а самата
дума се превърнала в ‘childer’
и накрая
– в ‘children’.
Но... големият въпрос, който
продължава да изплува във всеки подобен момент, ще гласи: какво
значение могат да имат за днешния човек каквито и да било подобни
разкази и преразкази? Защо той трябва да носи всевъзможните следи на
някакви исторически езикови приливи и отливи, след като ПОЛЗВА ЕЗИКА
ДНЕС?
Около все същото ‘child’
– ‘children’
(взето само като пример) друг ще сподели отделна интригуваща притча.
Ще използва занимателна логика: тъй като във вековете назад
семействата обичайно имали много деца, а когато едно множество от
малки създания било някаква обществена норма, то множественото
число, с което това множество се обозначавало, започвало да проявява
тенденция към възприемане като единствено (число); ето защо, на свой
ред подобно положение на нещата изисквало допълнителна форма за
множествено число
и така се стигало до странни езикови образувания.
Но... освен че ‘големият въпрос’ от по-горе
продължава да стои без отговор, появяват се и други въпроси: нима с
дърветата в горите и със звездите по небосклона не би трябвало да се
случват същите езикови трансформации? Нали и те
–
колкото във вековете назад, толкова и сега
– все са били много. И въпреки всичко,
никакви особени форми за множествено число не са придобивали. Или
поне
– не са оставали в употреба и днес..
Ако в търсене на
аналогии се обърнем към българския език, може би ще се окажем в
подобно положение. Например, множественото число на ‘блок’ е неоспоримо: ‘блокове’.
Аналогично, за ‘ток’
получаваме ‘токове’, за ‘скок’
– ‘скокове’,за
‘док’
– ‘докове’,за
‘сок’
– ‘сокове’,
за ‘шок’
– ‘шокове’, за ‘кок’
– ‘кокове’, за ‘срок’
– ‘срокове’...
Увлечени от инерцията, ще решим да добавим, примерно, и‘смок’
– ‘смокове’.
Не е изключено обаче да се усъмним.
(Впрочем, ‘усъмня’ с ‘у’
ли следва да се изпише или с ‘о’?
Ужас!! Съмнение по отношение на съмнението!! Проверявам. Оказва се,
че Правописният речник повелява: с ‘у’!
Но... някои съседни думи придърпват погледа ми. Така, установявам:
ако реша да осъмна, ще трябва да сторя това с ‘о’
, ако реша обаче да се усъмня
– с ‘у’!
Дали основанието за разликата е много ясно?)
Според Правописния речник
множественото число за ‘смок’
е ‘смокове’.
Но
– и ‘смоци’!
(Какво става? Откога
‘смок’
има две форми за множествено число? Разгръщам по-стар Правописен
речник. Търся. Изведнъж установявам, че преди някое и друго
десетилетие ‘смок’
е имал само една форма за множествено число: ‘смокове’
и нищо повече! (Наистина, с две възможности за ударение при
изговора: или върху едното, или върху другото от двете ‘о’-та. По
избор.) Питам се: какво се е случило със смоковете? Или с хората,
които мислят за смоковете? Откъде са се появили и ‘смоците’?
Впрочем, преди малко, докато пишех ‘изведнъж’,
изведнъж се спрях. Замислих се: тази дума не се ли пишеше като ‘изведнаж’?
Отново разгръщам по-стария Правописен речник. Откривам: ‘изведнъж’
и ‘изведнаж’. Днес обаче, ‘изведнъж’ е само ‘изведнъж’.
Питам се и друго: с колко думи
междувременно са се случили подобни промени? И още: кога ще успея да
забравя онова, което съм знаел за българския правопис, за да изуча
неговата текущо ъпдейтната версия?)
Покрай всичко друго ‘смоците’
поставят
следващ сериозен въпрос:
как се решава кога множественото число ще се образува с ‘-ове’
и кога
–
с ‘-оци’?
Може би някакво вътрешно смислово родство между отделните думи би
трябвало да формира притеглянето към едната или другата форма? В
такъв случай, ‘скок’
– ‘скокове’
трябва да поражда ‘подскок’
– ‘подскокове’
, ‘прескок’
– ‘прескокове’, ‘отскок’
– ‘отскокове’, ‘водоскок’
– ‘водоскокове’...
Но, не би. От речниците ни гледат: ‘подскоци’,
‘прескоци’,
‘отскоци’,
‘водоскоци’...
В такъв случай, не трябва ли да считаме за коректно изписани
словоформи и ‘тоци’
(от ‘ток’)
по аналогия с ‘отоци’ (от ‘оток’),
и ‘моноблоци’
(от ‘моноблок’
– санитарен, електронен)...
И да
проявяваме търпимост към нечие езиково невежество, което съвсем
скоро може да се окаже езиково предвестничество?
Всъщност, дали
проблемът, който е поставен на дискусия, има изобщо някакво решение?”
Елка Петрова:
“
Уважаема
госпожо Филева,
Прочетох с интерес Вашия коментар по въпросите за правописа,
публикуван по-горе. В този коментар сякаш видях въплътени
собствените си мисли
–
и по отношение на тестовата форма на изпитване, и по отношение на
малкото четене, и на снижаването на критериите за оценка... и изобщо
за всички причини, които водят до неграмотността на децата. Съгласна
съм с абсолютно всичко, написано от Вас.
Сама се
реших да изисквам от децата да преписват текстове, за да запомнят
думите, но скоро установих казаното от Вас
–
в осми клас е вече твърде късно. Няма как да убедя учениците си, че
трябва да се научат да пишат правилно, след като дори с неправилно
писане безпроблемно са стигнали до осми клас.”
Илия Кожухаров:
“След последните думи на
Елка Петрова се чувствам изкушен да споделя мисли, отиващи далеч
отвъд проблемите на правописа.
Всъщност, как да бъдат убеждавани
едни млади хора да трупат знания, да се изграждат като ерудирани
личности, да следват идеали, да спазват морални принципи, когато животът около тях
постоянно им преподнася диаметрално противоположни уроци? Лесно е да
се отговори: ‘С
пример!’
Но... от кого да
бъде взет пример, след като в твърде много случаи духовно семпли люде и
откровени мошеници преживяват по върховете на местната и световна
слава без каквито и да било лични угризения или сериозен обществен
укор?
Отново и отново си
спомням един знаменателен сонет на Шекспир:
‘
Зова
смъртта. На този свят съм сит:
достойнствата – родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенството – в тъма и неизвестност,
и с вид на вещ и сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата...’
Нека ми бъде позволено
да припомня: тези редове са писани преди повече от 400 години.
Неволно си задавам и въпроса: някой да е забелязал осезателна промяна
в живота на обществата?
А Шекспир упорито ще
настоява (в друг сонет):
‘Откак
подправят злата грозота
със цветове и багри, взети в заем,
светът, прогонил всяка красота,
е станал груб и
зъл, неузнаваем
.’
Как да приемем тези
редове на гения от Стратфорд на Ейвън?
‘Откак
подправят злата грозота със
цветове и багри, взети в заем...’(‘И
с тонове’
–
бихме могли попътно да добавим.)
Някаква проява на
мимолетна
емоционална слабост ли са били въпросните думи, преливащи от
горчивина? Или откровение, валидно за вечни времена?
Нима Шекспир не се е
докосвал нито за миг до някое сакрално песнопение на Джовани
Пиерлуиджи да Палестрина?
Или
–
ако музиката на този римлянин е звучала твърде далеч, нейде из Италия
–
то нима Англия не е имала своя Томас Талис?
А дали
зад изящно сплетените мелодии, извикващи усещания за младенческа
чистота и невинност, Шекспир не е съзирал поредна порция от
‘гавра
с човешкото доверие’?
Дали не
е откривал и кохортите на ‘с
чест удостоените подлеци’,
и користта на ‘с девственост търгуващата нечестност’?
Дали не се е вцепенявал
при мисълта
за ‘силата
в ръцете на скопци’?
А ‘ИСТИНАТА В СЛУЖБА НА ЛЪЖАТА’?
А
ИЗЯЩЕСТВОТО, ВПРЕГНАТО ЗА СЪЩИЯ СЛУГИНАЖ?
Дали красотата не е
най-могъщото оръжие на мимикрията? И как да просветим учениците си
така, че да виждат междата, която разделя красотата, идваща от
душевна чистота и възвишеност, от красотата, наметната като
камуфлажна пелерина?
В този ред на не
най-ведри мисли, дали не е безапелационно прав д-р Орлин Стефанов с
неговата ремарка-въпрос: какво да правим с онези
‘правописно
безупречни текстове’,
които
‘не
са нищо повече от словесна плява’.
Той се е изразил почти като дипломат от кариерата. Предположил е
само словесна плява под граматическата изтънченост. А ако там има
отрова?
Дали не отидох твърде далеч от
въпросите на правописа? От друга страна, не е ли редно да бъде
посочено, че те са само фрагмент от по-голям проблем. И всички ние,
които трябва да учим по-незнаещите от нас, ще бъдем същи скопци, ако
не проумеем това.”