Първа публикация: 05-12-2012

Последна редакция: 02-09-2013

Вероятно някому може да се строи пресилено, но изглежда, че плачът следва да бъде издигнат до ранг на жанр в изкуството. (И не само там.) В дълговечната история на човечеството се е плакало много. Някои плачове са се запечатали като нечий личен знак – "Плач Иеремиев". Други внушават покъртителни гледки – "Плач народен". Трети провокират иронична усмивка – "Смешен плач".

Предупреждение. Кадрите, които следват надолу, могат да предизвикат плач.

Снимката вляво не е някакъв фотомонтаж. Не е плод на нечия шега. Тя е просто запечатана реалност, находяща се в Пловдив.

Уникалното решение на специално изработеното "удобство" за инвалидни и детски колички стои вече много месеци напълно непокътнато.

Впрочем, след като бе поставено за първи път, то бе веднъж демонтирано. Но това се случи, защото трябваше да се прокара някакъв забравен кабел. След това напълно спокойно (и вероятно – със законното чувство за достойно изпълнен инженерно-строителен дълг!) предпазното заграждение бе възстановено в своя първоначален вид.

И днес, началото на декември 2012 година, всеки може да го види на Т-образното кръстовище между улица "Мостова" и булевард "Марица".

По всяка вероятност никой от "майсторите" (но и никой от инженерните специалисти) не бе изпробвал да си отговори на въпроса:

Собствено, с каква цел е направено снижаването на тротоара и скосяването на бордюра?

Тук не е изключено някой да припомни една или друга европейска директива, по силата на която тротоарите трябва да се моделират по въпросния начин. Нещо повече, възможно е някой вече да е описал похарчените пари именно като изпълнение на европейски разпореждания. Общата декорация на пространството обаче подсказва, че в случая иде реч за някаква българска Европа и за някакъв български европейски тип мислене.

На това място може да се поплаче. (Малко. В пряк или в преносен смисъл.)

Ако бъде предположено обаче, че някой – с инвалидна или детска количка – все пак е успял да се възползва по един или друг начин от тротоарното удобство, то веднага възниква въпросът:

Къде изобщо би могъл да отиде?

На срещуположната страна, в края на улица "Мостова", има идентично скосяване на бордюра. То е не по-малко удивително.

При положение, че нечия количка достигне до него, човекът, който я управлява, изведнъж ще установи, че ширината на тротоарната лента е твърде, твърде малка. В най-добрия случай част от колелата биха могли да се окажат върху тротоара, но другата част ще трябва да останат върху платното. И – ако става въпрос за инвалидна количка – можем да си представим положението, в което би се намирал човекът върху нея (онзи човек, който и без друго има достатъчно много проблеми със своето придвижване).

Естествено, абсурдно е да се мисли, че някой би тръгнал да се упражнява в подобни авантюристични еквилибристики. Но... тогава отново възниква горният въпрос:

С каква цел е била изработена въпросната тротоарна композиция?

И още:

Докато "майсторите" са подреждали бетонните плочки, не са ли усещали целия абсурд на своето занимание?

Тук може отново да се поплаче. (Малко по-продължително.)

Ако обаче човек отправи поглед по протежението на въпросния тротоар, той ще се окаже поразен от следващ сюрприз: една част от и без това тясната ивица е препречена от инженерно съоръжение, което – видимо – има за цел да укрепи долната част на някакъв... улук. В добавка, и при по-внимателно вглеждане, в другия край на подмостовото пространство може да се открие, че – освен идентичното решение, увенчаващо края на отсрещния улук – в свръхтясната останала свободна тротоарна ивица е монтиран противопожарен кран!

Тук вече може да се плаче на воля!

Могат да се зададат и допълнителни въпроси:

● Кой е бил възложител на заданието и кой е приел извършената работа?

● Установена ли е степента на съобразяване със съществуващите стандарти в строителството?

● Какви възнаграждения са били изплатени на проектантите и изпълнителите?

● Ако все пак се случи така, че от една или друга институция бъде извършена проверка на изпълнението, ще се стигне ли до възстановяване на онези средства, които – недвусмислено – са били прахосани?

По всяка вероятност последният въпрос ще остане без отговор. За вечни времена! А с не по-малка вероятност би могло да се предположи, че междувременно се трупат (и ще се трупат!) върволици от нови и нови подобни въпроси.

Съосие по български

Думата съосие може да затрудни някого. В същото време, лица с техническо образование знаят много добре, че за съосие се говори тогава, когато два или повече детайла (преди всичко с цилиндрична форма) трябва да бъдат разположени един спрямо друг така, че осите, около които би се извършвало всяко тяхно, реално или мислимо, въртеливо движение, да се сливат в една обща ос.

Наистина, стълбовете, върху които се монтират улични осветителни тела, обикновено не изпълняват никакви въртеливи движения. Но... когато между отделни техни части (в случай, че не са изработени като монолитно тяло) липсва съосие, тогава визуалното впечатление от подобни конструкции е като за нещо криво, нещо неестетично... изобщо, като за нескопосно свършена работа.

На снимката вляво се вижда именно подобен резултат. И при двата стълба – този, който е на преден план, както и онзи, който го следва непосредствено – когато изпълнителите са съединявали долната част на металното тяло с вмъкнатата в него горна част, явно са имали чувствително различни представи за отвесно направление.

И всичко това се случва в XXI век. А отвесът е открит преди хилядолетия! (Всъщност, дали въпросните изпълнители са имали отвеси? А и дали са знаели какво изобщо означава тази дума? Дали са я чували някога? Разбираемо, такива въпроси звучат абсурдно. Но нима са без основание в случая?)

Местонахождението?

Пловдив, старинната част на града, улица "Митрополит Паисий", в съседство с храма "Света Богородица". (Жълтите точки върху картата отляво показват местата на злополучните стълбове.)

А иначе, работата по тяхното монтиране приключи преди няколко седмици. Трудиха се далеч не малко работници, трудиха се далеч не малко дни. И никой от тях не забеляза онова, което се вижда и без специални измерителни уреди. Вероятно подобни неща се приемат за дреболии, за незначителни неща в живота.

Сега творението е вече готово. И хилядите жители и гости на "най-стария жив град в Европа" ще могат да получават ежедневни доказателства за знанията и способностите на неговите днешни граждани, на моите съграждани! А нима това не трябва да ме обижда?

Тук може тихо да се поплаче!

Между другото, монтирането на четирите стълба бе съпътствано и от една комична сцена.

Явно някой бе решил, че тяхното дизайнерско решение – с двата разперени клона, на които висят осветителните тела – е достатъчно подходящо в естетическо отношение, за да бъде имитиран един стил отпреди няколко века. Само по себе си подобно намерение не е укоризнено.

Но... когато с него се търси осветяване на уличното платно и прилежащите му тротоари, всеки би разположил рамената на въпросните стълбове успоредно на самата улица. По такъв начин коефициентът на полезно действие би бил най-голям – излъчената светлина би осветявала най-широка част от използваемата площ. Снимката отляво показва как са постъпили, примерно, в Париж.

А покрай всичко друго, тя демонстрира и още две важни положения: по-добрите знания на французите по отношение на понятието съосие, както и по-изисканата им представа за необходимостта от хармония между отделните сегменти на някакво цялостно художествено творение.

Ако сега бъде направено сравнение с нашия български опит за комбиниране на основни и орнаментални елементи, неминуемо ще се забележи всичката недодяланост, проявена от пловдивския екип: някакви тънки тенекиени имитации на серпантини и невзрачни "дъбови" листа. (Впрочем, дали изобщо в случая иде реч за "дъбови" и дали за листа – това остава под булото на сериозно съмнение.) Нашенското решение навява единствено усещане за бутафория, за еклектика и пълно отсъствие на какъвто и да било естетически вкус.

По този повод може да се попита:

Кой е авторът (или авторите) на това решение?

Нататък.

В разрез с каквато и да било логика (а вероятно и без никакво подозрение, че споменатият коефициент на полезно осветена площ съществува) някой видимо е решил, че рамената на осветителните стълбове трябва да се разперят в направление, перпендикулярно на уличното платно. Разбираемо, при това положение се е оказало, че половината светлина фактически ще бъде насочена към каменния зид, който отделя църковното стълбище от улицата.

Време за сълзи: отново може да се поплаче!

Като придатък към всичко дотук обаче, проектанти и изпълнители (вероятно, напълно неочаквано!) са се сблъскали с досадна пречка: при третия стълб, който се е оказал до една чувствително по-висока част от въпросния зид, вътрешното рамо можело да се монтира само, ако влезе между камъните. Бихме могли да си представим сцената – досущ като в множеството епизоди от серията "Тримата глупаци" на Доню Донев: повече от трима "мъдреци" се почесват по главите и мислят, мислят... и като мислят, продължават да мислят и мислят.

Не е изключено някой да е предложил да се извадят четири-пет камъка от стената, за да се направи ниша за висящия фенер. Ако това действително е било предложено, групата "майстори" вероятно е изглеждала като един колективен Архимед, който е можел в следващия момент да хукне в своята многолика голота из стария град и да вика хорово: "Еврика! Еврика!" За съжаление, никому не е хрумнало всички рамена на всичките стълбове просто да бъдат ориентирани успоредно на уличното платно. Може би, подобна идея се е сторила твърде революционна. А и нали е имало план!

Но... някой все пак е открил съдбовно решение: разпоредил се е това да бъде сторено само с едното рамо на злополучния трети стълб. И разпореждането било изпълнено.

За още по-голямо съжаление, никому не е хрумнало и друго: всички вътрешни крила на всички стълбове да бъдат завъртени на 90° и по такъв начин един дефект да се превърне в ефект. Ето защо и досега въпросният трети стълб стои самотен като някаква недъгав компаньон на останалите.

Тук вече могат да бъдат отронени малко повече сълзи.

Впрочем, през всичките дни на ремонтни работи по тази къса уличка в Пловдив, една част от работниците преподреждаха павета и тротоарни плочки. Правеха това под постоянната угроза, идваща от силно наклонения каменен зид, намиращ се срещу църковния.

Във връзка с това, мога да споделя следното. Още преди години направих опит да предупредя общинските власти за опасността, която идва от този зид. Върху заграденото от него пространство има няколко големи дървета. Със своята тежест и с кореновата си система те отдавна са пропукали незнаещата възрастта си каменна стена. Без да съм строителен инженер, без да разполагам с каквито и да било технически данни за нейното действително състояние, мога да кажа, че срутването може да се случи всеки момент.

Единственото, което се случи след моето обаждане в Общината, бе изпращането на бригада, която подстрига някои от надвесилите се над улицата клони. И толкоз!

Всъщност, това може да е било просто поредното регулярно окастряне на сухи клони от дърветата.

Сега се питам:

● Кой е бил възложител на заданието по скорошните  ремонти на улица "Митрополит Паисий" в Пловдив и кой е приел извършената работа?

● Какви възнаграждения са били изплатени на проектанти и изпълнители?

Да, нека не пропусна да попитам още веднъж и за следното:

● Ако все пак се случи така, че от една или друга институция бъде извършена проверка на изпълнението по монтажа на осветителните стълбове, ще се стигне ли до възстановяване на онези средства, които – недвусмислено – са били прахосани?

И още:

● Трябва ли някой ден последно споменатият каменен зид да рухне и едва тогава някой да констатира, че той е бил опасен? Трябва ли да загинат хора, за да прогледнем за онова, което виждаме всеки ден?

Накрая, питам се и за други неща:

● ВСЯКАКЪВ РОД ПОДОБНА НЕМАРА НЕ НАКЪРНЯВА ЛИ МОЕТО НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО?

● ДАЛИ ИМА СМИСЪЛ ДА НАПИША В КРАЯ НА ТОЗИ ТЕКСТ "СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ"?

● МОГА ЛИ, ПОНЕ В НЯКАКВО ГРУБО ПРИБЛИЖЕНИЕ, ДА СИ ПРЕДСТАВЯ БРОЯ НА ВСИЧКИ ПОДОБНИ СЛУЧАИ В МОЯТА ДЪРЖАВА?

● КОЕ НАТЕЖАВА ПОВЕЧЕ ВЪРХУ НАЦИОНАЛНАТА НИ ВЕЗНА: ТАЛАНТИТЕ, ЕРУДИЦИЯТА И МОРАЛЪТ НА НЕКОЛЦИНА ИЗВИСЕНИ БЪЛГАРИ ИЛИ БЕЗДАРИЕТО, СКУДОУМИЕТО И НЕПОЧТЕНОСТТА НА ОЧЕВИДНО ПО-МНОГОТО ДРУГИ?

● "ДРЕБНИ СЛУЧАИ" ЛИ СА СПОДЕЛЕНИТЕ ДОТУК ПРИМЕРИ?

● А НЕ СА ЛИ ИМЕННО "ДРЕБНИТЕ" ПРИМЕРИ ТЕЗИ, КОИТО СЪС СВОЕТО НЕИЗМЕННО ПЛЪТНО ПРИСЪСТВИЕ (ПРЕД)ОПРЕДЕЛЯТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ВСИЧКИ, КОИТО СА ГОТОВИ ДА ГИ ПРИЕМАТ ЗА ЧАСТ ОТ НЯКАКВА НЕ ПРЕДИЗВИКВАЩА СЪМНЕНИЕ НОРМАЛНОСТ?

● АНТИРОДОЛЮБЕЦ ЛИ СЪМ, СЛЕД КАТО НАПИСАХ ГОРНИТЕ РЕДОВЕ?

● ОТ ДРУГА СТРАНА, НЕ Е ЛИ ПО-ЕСТЕСТВЕНО ДА БЪДЕ ПОВЕЧЕ ОБИЧАН БОЛНИЯТ И СЛАБИЯТ, ДОРИ И КОГАТО ТОВА Е МОЯТА БОЛНА И СЛАБА РОДИНА?