|
26 юни 2011 В "Области на активност" :: "Наука" :: "Специални въпроси" :: "Социология" е публикуван преводът на статия от "Вашингтон поуст" със заглавие: и с подзаглавие: “Може ли един от най-големите музиканти на нацията да надвие над бъркотията в пиков час във Вашингтон, окръг Колумбия?”.
Читателят попада в свят, в който
се докосва до
калейдоскопична информация: от психологическата дисекция на забързания за работа в
сутрешните часове човек, до някои рецептурни тайни при подготвянето на лака,
с който Страдивари е покривал своите инструменти, от предполагаемите емоционални
трансформации у музикален виртуоз, който трябва да смени строгата
концертна сцена с филмова снимачна площадка, на която да свири пред разсъблечена
актриса, до дилемата между идеята за безусловната красота и всяка нейна
посестрима, която получава това название само при някои
обстоятелства, от игрите на щастието и техните
поклонници, до кореспонденцията между Йоханес Брамс и Клара Шуман, до
кинопрегледите от времето на Първата световна война, до коаните на дзен-будизма,
до Платон, Готфрид Лайбниц, Дейвид Хюм, Имануел Кант, до ценообразуването при
продажбите на авангардни картини, до ямбичния ритъм на човешкото сърце
и неговото предродово влияние върху човешкия зародиш при бременните жени, до
опитите да се търсят тълкувания на мъгляви текстове в едни или други рок-песни,
до апатичното отношение на хората към чуждата смърт, до поетичните откровения на
някои скитници... без да се пропускат (разбира се!) и коментарите около усърдието
на американците в трупането на материални богатства.
За пряка връзка:
|
||
|
28 март 2011 В "Области на активност" :: "Медии" :: "Общи въпроси" е публикуван материалът: “ЗА АТОМНАТА И МЕДИЙНАТА РАДИОАКТИВНОСТ”. В него са включени: ● становище на политолога Огнян Минчев, озаглавено: “Поробването на българския народ от АЕЦ ‘Белене’”, ● разговор на Илия Кожухаров с експерт от сферата на ядрената енергетика,
●
сводки и съпоставителни анализи на ценовата политика в търговията с
течни горива в Европа.
За пряка връзка:
http://www.newmagnaura.org/b01070902oblastimediiOgnyanMinchevall.htm |
||
|
23 март 2011 Под заглавие:
“ХЪРВАТСКА :: ФЕЙСБУК :: БЪЛГАРИЯ”, е поместено началото на открит публичен диалог, провокиран от Rumjana Škrljac от Република Хърватска. В своя профил във Фейсбук Rumjana Škrljac е привела като любим цитат следния известен девиз: “ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ТОВА, КОЕТО ИСКАШ ДА ПРАВЯТ НА ТЕБЕ!” Дали подобна максима следва да се приема безрезервно? И какви предходни съображения биха могли да водят към нея? За пряка връзка: http://www.newmagnaura.org/b01070812oblastireligionCroFaceBulall.htm |
||
|
21 февруари 2011 В рубриката: “ДИАЛОЗИ: ИЛИЯ КОЖУХАРОВ & УЧЕНИЦИ”,
е поместен отговор на въпросите,
поставени от студента А. и отнасящи се до "стъпките", които човек
трябва да извърви, ако е решил "да бъде пълноценна част от едно
общество", както и до смисъла и ролята на реториката.
“Мълчанието,
само ако не произхожда от особена предпазливост или страх (...), в повечето
случаи (...) бива пряко следствие и указание за непълно умствено развитие (...).
Човешкото самолюбие, твърде изобретателно за прикриване на своите недостатъци,
съумя остроумно да използва и мълчаливостта: мълчанието, този признак на
недоразвитост (...), то постави в числото на
похвалните качества на човека и дори го включи в числото на атрибутите на
добродетелта под името скромност; и го пусна в ход като (...) признак на ума и
дори на мъдростта!
(...) При образуването на първоначалните общества (...), от несъзнателното
признаване на превъзходството по разум на хора, които притежават дар слово, е
произлязло и предаването на общественото управление в техни ръце. Като
доказателство за това могат да служат Гърция, Рим (...). В тези страни
ораторът (бърборкото) е държавник. (...) От оратора, т.е. от човека, който
претендира за убеждаващата сила на речта в онова време, освен хубаво слово се
изисква доблест, добродетел, знание и мъдрост. От него се изисква, разбира се,
не безусловна добродетел, не общочовешка, не космополитна, не основаваща се на
познаване на действителните или нормалните изисквания на човешката природа и
пълно съзнание на произтичащите оттам истински и свещени задължения на човека
като човек, а (...) добродетел само национална, т.е. такава, каквато се признава
в онова общество, в което му се е случило да се роди. (...) Политическата му
мъдрост и доблест се ограничават с умението добре да уреди работите на своя
народ, без да обръща никакво внимание на благото на другите народи. От него се
изисква преди всичко да бъде егоист в духа на националността.”
Във все същата рубрика е поместен и изпратеният от
Валя Янчовска преразказ на публичен разговор между професор и
студент, в края на който се твърди, че пресъздава истински случай. В
разговора се засяга древният въпрос за произхода на "злото" и за
неговото съотнасяне към "доброто". Както става недвусмислено ясно
още от първите редове, на професора е отредена роля, която го
поставя в конфузното положение на същество, неспособно да мисли
логично, докато в същото време студентът (оказал се бъдещ световен
учен) успява да докаже веднъж и завинаги не само, че не може да се
поставя какъвто и да било въпрос за "произхода на злото", но и че
никакво "зло" изобщо не съществува, нито някога е съществувало.
За пряка връзка:
(с последващ избор от менюто вляво на
писмата от 21.02.2011). |
