От девет години се занимавам с духовни техники и чета такава литература. Според мен (и книгите, които съм прочела - а те са много), има живот след смъртта.
Затворих очи и се събудих за красотата на живота.

Уважаеми (уважаема) daana,

Девет години работа с "духовни техники" са сериозен срок. И изчитането на "много книги" е занимание, заслужаващо най-искрени поздравления (особено във време, когато все по-малко се чете).

По повод краткия текст, който сте публикувал(а), имам следните въпроси:

1. Можете ли да опишете, какво разбирате под "духовно"? За Ваше сведение, често задавам този въпрос, но отговорите (когато изобщо се появят) са твърде мъгляви. Например, обикновено не става ясно дали се прави някаква разлика между понятията за "душа" и "дух", а оттам и за "душевно" и "духовно".
Един огромен наш човешки недостатък се крие във факта, че в по-голямата част от съзнателния си живот ние просто повтаряме онова, което чуваме около себе си, без да правим опити да си изясняваме какъвто и да било смисъл. Така, когато някой отвори дума за "духовни дейности" (техники, опитности и прочие), аз питам: "Дали, примерно, откриването в античността на несъизмеримите отсечки или откриването и дефинирането на Закона за систематиката на химическите елементи от Менделеев са примери на духовна дейност?"

2. Твърдението Ви, че има живот след смъртта има характера на предположение или Вие притежавате някакви доказателства за това?

Какво означава прераждане? Пренасяне на една енергия в друга материя и време? Ако има прераждане, с какво то променя нашия живот - настоящето и бъдещето, което дори не знаем дали ще имаме? Ако сме сигурни, че ще се преродим след смъртта, ще бъдем ли подготвени за нея? А не е ли прераждане всяка промяна към по-добро в живота, с който ежедневно се борим?

Моля, отговорете ми на поставените въпроси като хора, които сте чели много литература по темата.

За мен прераждането е стремеж на хората към продължение, нежелание за поставяне на ограничения и крайности, защото ежедневно налагаме ограничения (макар и несъзнателно). Прераждането, може би, е шанс да поправим извършени грешки. А защо не да е нещо съвсем реално и допустимо? Нали според Закона за запазване на енергията тя не се губи, а само преминава от една форма в друга. Ако елементът, който би следвало да се преражда, е енергия, то тогава прераждане има. Дали прераждането не е някакъв вид щафета?

Дали има прераждане!?
Това е много спорен вупрос според мен! множество факти (в световен мащаб дори) доказват существуването на т.н. "предходен живот"! Какъв е смисалът от него ли (прераждането)?! Ами можеби всичко започва от там че: "нищо в природатане се губи, само променя състоянието си!" Ако изходим от тази логика то недвосмислено изводът е че има такова нещо като преравдането!
С какво се променя животът ни ли?
Може би с това че вникваме в живота от различни страни и позиции дори времена! Аз също много сум се интересувал и съм чел по вупроса и множество пъти сум се натъквал на таблици и изчислителни механизми показващи преблизителен предходен живот (време, пол, занимание, страна) което може дани отведе до недвосмислената логика, че всеки един от нас е тук сега за кратко но има още много което трябва и ще изживее в бъдеще! много пъти ни се е случвало да чуваме (а дори и да казваме) за някого, че е изпуснал да направи нещо или че има "недовършена" работа в живота си!
Е ако е така.... то със сигурност всички ние рано или късно се връщаме да го довършим... да довършим мисията си на земята, защото както казва народът: "Безплатен обяд и при Дядо Господ няма...!"

Драга Албена,

Казвайки Ви "Добре дошла" в този Форум, веднага искам да споделя нещо, което ми направи най-силно впечатление във Вашите редове. То се съдържа в първите Ви три думи:
"Какво означава прераждане?"

Малцина са тези, които се опитват да си изяснят предварително за какво ще става въпрос в един разговор. И с това залагат голяма мина под краката си. Но... ето, Вие очевидно не искате да сте като тях.

В такъв случай, нека започнем с някои дефинитивни прото-стъпки. И нека това не бъде задължение само на тези, които са "чели много литература по темата". (Някой може да е прочел само една книга и именно в нея да се съдържа онази информация, която издържа на известните ни начини за проверка.)

Всъщност, Вие сте дала старта. Поставила сте допълнително четири въпроса, които носят в себе си някои най-общи насоки за една евентуална дефиниция на понятието "прераждане". От тези въпроси временно следва да бъдат изоставени вторият и третият ("Ако има прераждане, с какво то променя нашия живот – настоящето и бъдещето, което дори не знаем дали ще имаме?" и "Ако сме сигурни, че ще се преродим след смъртта, ще бъдем ли подготвени за нея?"). Нали, в крайна сметка, не е възможно да се предложи отговор за тях, ако все още не е изяснено съдържанието на онова, което се мисли като акт на прераждане.

В останалите два въпроса (първия и четвъртия) има един общ елемент – идеята за "промяна": промяната на местонахождението на една енергия, респективно промяната на някакви морални и/или естетически параметри.

Ако така наричаното "прераждане" представлява "пренос на енергия", то през времето след откриването на електричеството, примерно, всеки електропровод го осъществява непрекъснато. (Преди това – но и понастоящем – същото е ставало, и продължава да става, и по естествен начин – там където електричеството намира естествени пътища за преминаване, откъдето и за "прераждане".)

Не изглежда много вероятно обаче с подобна постановка да се съгласят онези хора, които най-често използват думата "прераждане". По всяка вероятност, те биха поискали добавянето на някакво уточнение – да речем, по отношение на онова, което собствено се пренася. И още (това е малко вероятно да бъде поискано от все същите хора, но е от изключителна важност!) – уточнението следва да води до възможности за надеждна идентификация на "пренасяното" и на "промяната в местонахождението му".

Колкото до другата идея-въпрос, свързана с промяната "към по-добро в живота" – тя поражда естественото питане: "А ако се осъществява движение в посока, обратна на визираната, то как би следвало да се обозначава такъв процес?" (И позволява ли се той да да бъде мислен като възможен?)

Засега ще спра с това. И нарочно няма да коментирам текста в последния Ваш абзац. Мисля, че при евентуални успешни уточнения в духа на споделеното дотук, някои преценки на неговото (на абзаца) съдържание ще изпъкнат автоматично.

Не, миличка. Няма прераждане. Няма Бог. Няма втори шанс.
Гледай да довършиш всичко, което си започнала в този живот, живей така, както мислиш, че трябва да живееш, защото...животът е един.
После има само червеи.

Да, и аз подозирам, че има червеи после. И може би в търсене на прераждането и вторият шанс понякога се отплесваме в безсмислени догатки, вместо да живеем живота, който ни е даденост. Всичко, което има някакво значение за започнатото е настоящето. Няма бъдеще, няма минало - живеем сега. Но при все това много въпроси остават чакащи своят адекватен отговор.

Дубре ако приеме че има прераждания , то следва ли че трябва да бъдат в различни етности ??? Ако е така - явно едно от преражданията е задължително да е през нашия етност- българският ?????

Дори и само след едно "ако" нямаме никакво право да мислим, че нещо е "явно". Какво ли пък остава след две "ако"-та ("ако се приеме, че има прераждания..." и "ако е така..." - сиреч, "преражданията" да се реализират в "различни етноси").