2004

2003

Кратка справка с Платон (като учител по тоталитаризъм)

Как се възпитават международни златни медалисти по физика?

Маленький шажок для человека – огромный шаг для человечества.

Колко заблуди има около "трудната" математика?

* * *

"Цел на образованието – да създава среда на съмнение."

Ще настигне ли Зеноновият Ахил Зеноновата костенурка?

Учимся ли мы на опыте заблуждений?

Сфера образования никого не оставляет равнодушным...

Тук явно нещо е извън съмнение.

Къде е геометричното място на хармонията между Ин и Ян?

"Qui prodest?" ("Кой има полза?")

Еволюция или креация?

С внимание...

Колко е голяма заблудата на чужденците по адрес на българите?

!!

Защо някой все иска да ни продаде по-скъпи лекарства?

И отново с внимание...

(А може би и със съмнение?)

Край на І серия

снимки Ангел Янков

ІІ серия

снимки Кирил Кирилов

Малка екскурзия за гостите до Р

To be or not to be... буден?

Какво да си мислим за холестерола в нас?

За спомен – преди да си кажем "довиждане"...

одопите преди семинара

Тези, които ни заблуждават, използват нашите качества

Левски е напуснал този свят като духовник.

С подарени Сиракови "Руни" – обратно към къщи.

Семинарът започва...

История & кино & България...

Снежен сюрприз за втория ден на Семинара

Дали да не продължим още един ден?

Редът – осигурен, всички желания – изпълнени!

...и вече тече

Бетховен, "Ероика" и заблуда?

Да бяхме деца...

Колко ли хора сме заблудили като лекари?

Дали да...

Хотел "Seven Hills"

Пловдив

ул. "Житен пазар" 6

тел. 00359 32 / 66 03 99

e-mail: hotel_seven_hills@abv.bg

Румен Леонидов е преподавател по творческо писане в Софийския университет ”Свети Климент Охридски”. Занимава се активно с преводаческа дейност. Автор е на стотици публицистични статии, художествени есета и политически анализи, поместени във всички най-големи вестници в България. Сътрудничил е многократно на българската редакция на "Дойче Веле".

Дори само заглавията на много от стихосбирките му навяват представи и провокират алюзии с "дрямката", "спането", "пробуждането" и "будуването":

● "Предупреждение” (1977) – обикновено будният предупреждава спящия!

● “И огънят си спомни за искрата” (1982) – събудил се е, прозрял е откъде е дошъл!

● “Голям и малък” (1990) – и насън, и наяве някои малки неща изглеждат големи; и обратно (колко неприятно)!

● ”Неточните размери на живота” (1995) – някой заспал да може да измерва?

● ”Сънят на продавача” (1997) – дали няма печатна грешка, дали не става дума за "съня на купувача"; или, може би, за онзи сън на търговеца, в който му се привиждат спящи купувачи?

● ”Край на митологията” (1997) – разтърсващо събуждане (с изтрезняване)!

● “Камък в блатото” (1998) – второ разтърсващо събуждане (с доизтрезняване)!

● “Класически парчета” (2000) – е, и татко Хайдн е бил класик; в събуждането на подремващи по време на концерт аристократи с някой ненадеен удар на тимпан.

И след всичко това:

"Моята тема ще бъде: 'Заблудата да бъдеш буден...'" (?!)

?

?

?

Робер Доано

В кафенето "При Фейс"

ул. "Сена", Париж, 1958

или

"За истината и неистината на фотографското изображение"

Не подлежи на съмнение фактът, че огледалото не лъже. Образът в него се появява непреднамерено и не може да бъде създаден, ако обектът липсва. Затова огледалният образ се използва за потвърждение на истината.

Какво става, ако образът остане, а предметът изчезне? Появява се фотографията, която запазва върху своята плака огледалния образ на света пред нея. И нейната достоверност е идентична с тази на огледалния образ. Следователно фотографията не лъже.

А дали е така...

Главен асистент Парашкева Бояджиева е специалист по биохимия.

Полиглот, владееща и ползваща редица езици (английски, френски, руски, италиански, испански, полски, румънски), тя е и изявен есперантист – в това число и като преподавател по есперанто. Чете лекции в много държави по света.

След завършен курс на обучение през 1996 година, получава диплом от Лондонския Колеж по класическа хомеопатия. През 1999 година специализира имунология в Копенхаген (Дания).

Съществуват две основни заблуди, свързани с холестерола.

Първата. Трябва да се избягват храни, богати на холестерол. В противен случай, с гарантирана методичност човек се превръща в пациент.

Втората. Концентрацията на холестерол в кръвта е право пропорционално на риска от поява на атеросклероза с всички произтичащи от това последици.

Въпрос. Къде завършва холестеролът от заблудите и къде започва холестеролът от реалността?

Асен Сираков "слуша" чалга

“Едва ли някой би могъл да даде задоволително обяснение, защо смисълът на всяко нещо може да се разкрие като истина пред Отделния човек? Защо Истината няма нужда от публичност? Защо Познанието е асоциално? Защо, докато науката поставя пред себе си 'ясни' цели и изисква да бъде достъпна за всеки, който има съответната подготовка, Познанието предпочита усамотението?

Познанието не е прост сбор от някакви структури от знания? Уви, не е. Знанието, а не Познанието, е нещо, което се изучава, структурира, разнищва и препредава, докато се изкриви до неузнаваемост и до своето пълно отрицание. Познанието не подлежи на изкривяване и никога не може да бъде резултат от старание, внимание и усвояване. То никога не може да бъде 'препредавано'. Да бъде резултат от превъзмогване и преодоляване, от раздробяване и конгломерация, от натрупване и съхранение.

То винаги е резултат от напълно личен, индивидуален акт на разбиране, който е метафизичен по природа и може с един замах да игнорира, да срине и унищожи всички изисквания за 'общоприетост'. Познанието – може би отново 'уви' – е винаги резултат от личен опит и не може нито да се приема, нито да се предава. То може единствено да бъде споделяно, но само при пълното съзнание за възможна 'неадекватност' при възприятието. Затова всеки път когато ни предстои нещо да 'разберем', трябва преди всичко да сме готови да се докоснем до внезапно Познание. Това, разбира се, може и да не се случи, но е по-важно дали сме готови, ако все пак се случи.

Да вярваш и да толерираш, да сърфираш по бурните вълни на океана от информация, означава да не знаеш. Вярата е самотна и индивидуална. Толерантността е етика. Останалото е неадекватност.”

"Съюз за защита на семейството и личността"

Организация, занимаваща се с разработката на програма за критическо мислене, насочена към системата на образованието и в помощ на жертвите на деструктивните култове

РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРОФИЛАКТИЧНИ ПРОГРАМИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗАБЛУДИТЕ У МЛАДЕЖИ

(ВЪРХУ ПРИМЕРА ОТ КУЛТОВЕ И ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА)

Като цяло, образованието се свързва с получаването на нови навици и знание, с психологически и духовен ръст на човека за неговата успешна последваща дейност, с формирането на свободна, независима и самостоятелна личност.

Всичко свързано с образованието, с образователните структури, често се възприема не напълно еднозначно от масовото съзнание, но като цяло – позитивно. Така, консерватизмът на образователните структури може да предизвиква у нас критика по отношение на несъответствието на учебните програми към изискванията на днешния ден, но също и гордост от традицията и приемствеността по отношение на нашата Алма Матер. Ние определено можем да кажем, че сферата на образованието не оставя никого равнодушен: нито родителите, нито децата, нито самите специалисти в тази област (...).

Въз основа на практическия психологически и педагогически опит в дейността си ние анализираме възможните причини за успешното вграждане на заблуждения от деструктивен характер, разпространявани от култови организации в сферата на образованието. Разглеждаме възможните предпазни мерки и резултати от реализацията на социално-психологически програми, насочени към развитието на критическо мислене, профилактика на педагогическата манипулация и негативното култово въздействие върху учащите се в държавните учебни учреждения в Украйна.

Цели на фондация

"Тангра ТанНакРа"

Първо, да се възроди истината за историческото място и значение на българите в световната цивилизация и култура.

Второ, да се информира световната общественост за мястото, ролята и значението на цивилизацията на древните българи.

Трето, да бъде дописана Паисиевата история и показана на света.

DIE SIMPHONIE IST EIGENTLICH BETITELD "BONAPARTE"

В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ СИМФОНИЯТА Е ОЗАГЛАВЕНА "БОНАПАРТ"

Първи въпрос: Има ли връзка между заглавието на едно произведение на изкуството и неговото съдържание?

Втори въпрос (тревожен): Ако няма връзка между заглавието на едно..., то защо тогава се поставят заглавия?

Трети въпрос (още по-тревожен): Ако има връзка между..., то защо тогава Лудвиг ван Бетховен е сменил “Бонапарт” с “Ероика” без да промени и един тон от симфонията?

Четвърти въпрос (сюрпризен): Вж. първи въпрос.

Пети въпрос (твърде тревожен): Какво собствено върши една образователна институция, ако демонстрира отказ от проблематизиране?

P.S. Дали някой знае за случай, при който ученик или студент е задал въпрос относно странното собственоръчно прекръстване на Симфония №3 от Бетховен?

НЕВРОПСИХОЛОГИЯ НА ЗАБЛУДАТА И САМОЗАБЛУДАТА

● Въображението – “магически кристал”, пресъздаващ действителността

● Ейдетизъм, фрустрация, депривация

● Извънчовешки аналози на заблудата

● Привлекателната сила на заблудите

Препоръки към останалите участници и гости на семинара:

1. Да си приготвят речници за чужди думи.

2. Да се снабдят с муски и да си подготвят заклинания (разни) срещу всевъзможните привлекателни сили на заблудите.

"МАСОВОТО" СЪЗНАНИЕ И ЗАБЛУДИТЕ В КИНОТО

● Откриването на кинематографа и заблудите около неговото влияние върху глобалния свят на изкуствата.

● Същност на заблудите в световната и българската история на киното.

● Създаване и поддържане на заблудите в историята на киното.

● Механизмът на заблудите срещу механизма на научното мислене.

● Заимстване на формално-логически модели при оформянето на заблудите.

● Кой има нужда и изгода от заблудите в киното?

● Идеологическите заблуди – кратък списък и основни технологии.

● Отражението на заблудите върху съзнанието на кинозрителя.

● Заблудите около първите кинематографически прожекции в България през 1897 година.

● Заблудите около началото на българското документално и игрално кино: кой е първият български кинорежисьор, кой е първият български монтажист?

● 50-годишната война – кога Васил Гендов заснема своя първи игрален филм “Българан е галант”?

Доктор Ишев е специалист в областта на молекулярната биология и имунология. Автор и съавтор е на десетки научни публикации и учебници.

Специална област в неговите занимания се явява оплождането in vitro: процес, който преминава през многомесечни серии от предварителни инфекциозни, генетични и биохимични изследвания.

Част от работата на доктор Ишев протича при екстремални физически условия – например, температура от минус 196 градуса по Целзий, при която донорският материал се съхранява с практически неограничена жизненост и оплодителна способност.

Доктор Ишев ще сподели мисли на тема:

"Потвърждава ли се Еволюционната теория от съвременните открития в молекулярната биология и генетика?"

ЗАБЛУЖДЕНИЕ И ПРОСВЕЩЕНИЕ

Относно проблема за ръста на съдържанието на истина в теориите от приложните науки

● Актуалност на проблема

● Демаркация между науката и метафизиката

● Източниците на заблуждения:

– народната наука и догматичното мислене,

– образователната система: академичен и рецептурен подход,

– грешки на фундаменталната теория

● Ръст на научното знание:

– предположения и опровержения,

– обективно знание

● Погрешност на знанието и решение на проблема на фалибилизма

● Особености на приложните науки

– особености на проблема на приложните науки,

– особености на практическото използване на теориите от приложните науки,

– изисквания към теориите на приложните науки

● Преодоляване на заблужденията в приложните науки

– критическо мислене,

– социално-психологическо просвещение,

– "открито" образование,

– дискусионна среда

● Заключение

● Къде в ценностната ни система стои нашето здраве?

● Колко е лесно да се продава надежда?

● Как попадаме в лапите на производителите на лекарства?

● Защо така често ни изписват най-скъпите лекарства? (И защо резултатите са все по-лоши?)

● Дали хората знаят, че оборотът на фармацевтичната индустрия в световен мащаб превъзхожда значително предположенията за оборота в порнографията, наркотиците и проституцията?

P.S. Доктор Димитров се пита:

“Дали трябва краските да са толкова черни, за да проумеем, че сме манипулирани дори в тази свята област, наречена здравеопазване?”

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР:

"ФАШИЗМЪТ" ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКАТА БИОГРАФИЯ НА ЕДНА КНИГА

Не съм фаталист и не обичам да преувеличавам, но все ми се струва, че не и провървя на тази книга. Можеше да има много по-добра съдба. Книгата беше написана през 1967г. Излезе през 1982 г.

Цели 15 години вися в почти всички софийски издателства. И винаги я връщаха или поради претрупаност на издателските планове с много години напред, или поради прословутата липса на хартия. Само военните бяха откровени да ми кажат действителната причина. Спомням си, когато отидох във Военното издателство да
видя какво става, събраха се всички редактори да ме видят. Гледат ме и се смеят. Смехът им беше доброжелателен. Питам ги:

– Ще я пуснете ли?

– Не, не може...

– Защо? Не ви ли харесва?

– Напротив, много ни харесва...

– Тогава?

– Прекалено е хубава, за да излезе у нас. В България такова нещо не може да излезе – ми каза един от тях.

Единствено утешително беше, че ръкописът непрекъснато се разпространяваше и четеше по системата на самиздата както в столицата, така и в провинцията.

За широкото и бързо разпространение на ръкописа заслугата принадлежи на Радой Ралин, който беше и първият му читател. Той лично, в продължение на години, разнасяше текста в разни интелектуални и политически среди, като го даваше на определени хора, които според него трябвало непременно да го прочетат.

На него дължа и бързото му легализиране. За това (и не само за това, разбира се) му посветих своето изследване, макар това поради конюнктурни
издателски съображения да не е отбелязано на титулната страница.

През 1968 г. започнаха преговори с издателството на Чехословашката компартия “Свобода”. В края на юли отидох в Прага и уговарях превода и други подробности. Беше неописуема атмосфера на “Пражката пролет”, и радостна, и тревожна, бяха “Двете хиляди думи...”

Дванадесет дена по-късно в Чехословакия нахлуха войските на Варшавския договор и всичко пропадна. През 1982 г. книгата беше издадена в България в 10 хиляден тираж от издателство “Народна младеж”. Три седмици след пускането и по
книжарниците, беше забранена и иззета от библиотеките. Всъщност, беше иззета третата, последната партида, така че в ръцете на публиката останаха най-малко 6 хиляди екземпляра – тях милицията вече беше безсилна да прибере...

(...)

Във връзка с противоречивата и трагикомична ситуация, в която се оказаха гонителите на книгата, много се актуализира известният съветски виц за “Мустакатия диктатор”:

“Един пияница, мъртво пиян, към полунощ застава пред Мавзолея на Червения площад и започва да вика: 'Смърт на мустакатия диктатор! Смърт на мустакатия диктатор!'

Стражата пред Мавзолея се прави, че не го забелязва и с нетърпение чака досадникът да отмине. Но той упорито стои и обърнат към Кремъл от време на време вдига юмрук и скандирал своя лозунг. Накрая стражата се принуждава да позвъни и да извика дежурния офицер. Полковникът, като вижда каква е работата, задържа пияницата и от караулното докладва на Сталин, че е задържал злостен враг, който викал срещу него: 'Смърт на мустакатия диктатор'. Сталин казал, че в момента има заседание и не може да се занимава с въпроса, но да го доведат след три часа.

Обаче тези три часа се оказали спасителни за пияния. Междувременно той изтрезнял. И когато след три часа Сталин го пита: “Гражданино, кого имахте предвид, когато викахте 'Смърт на мустакатия диктатор'?”, той отговаря:

– Естествено, Хитлер. Той вероломно нападна нашата страна,разруши хиляди градове и села, изби милиони съветски...

– Достатъчно! Правилно, гражданино!

Обръщайки се през рамо към офицера, Сталин пита: “A вие, другарю полковник, кого имахте предвид...!??”

Разказвам този остроумен съветски виц, не само защото беше реактуализиран от общественото мнение и винаги се свързваше със съдбата на книгата, но преди всичко, защото много точно изразяваше трагикомичната ситуация, в която неизбежно се оказваха всички онези, които организираха и провеждаха репресивните мерки. От една страна, трябваше да наказват заради аналогиите със социализма, които уж се правели в книгата, а от друга, когато наказваните искаха да им се посочи къде точно в книгата са правени сравнения, те трябваше да доказват, че макар текстуално да няма аналогии, книгата била така написана, че читателят като я чете, сам да прави сравненията – нещо, на което противната страна, заемайки на свой ред йезуитска позиция, енергично възразяваше, като доказваше, че въз основа на такъв документален текст аналогии може да прави само едно политически развратено съзнание... Следователно, тези, които правят сравненията, са хората от партийния апарат... те трябва да бъдат наказвани. И тъй като това беше директно политическо обвинение срещу преследвачите, споровете избухваха отново и отново...

(...)

Но наред с комичните случаи и ситуации, имаше и трагични. Ще разкажа само за последната.

Миналата година по телефона ми се обади едно момче от Пазарджик, представи се и настоя да се видим.

В първия момент помислих, че е някой от правозащитното движение, който търси контакт. Обаче работата се оказа съвсем друга. “Моята съдба е много тясно свързана с Вашата” – ми каза момчето. Аз изразих учудването си, като му казах, че недоумявам – ние дори не се познаваме. “Аз - продължи то – лежах четири години в затвора заради Вашата книга за фашизма... Четох я на войниците в ротата и ме дадоха под съд. Съди ме военен съд и ме осъди на 6 години затвор, но понеже работих, излязох за четири... Сега наесен отново трябва да влизам в казармата да дослужа остатъка от военната служба... Най-обидно ми беше, че ме осъдиха за разпространение на... фашистки идеи в казармата...”

Бях потресен, стоях и не можех да повярвам на ушите си. Всъщност аз бях чувал навремето за такъв случай, но не повярвах, мислех, че е един от многобройните слухове и легенди, които тогава се разпространяваха. Но сега момчето стоеше пред мен и не оставаше място за съмнение. Четири от най-хубавите години на този млад и интелигентен мъж бяха погубени...

– Вие родители нямате ли? – попитах го аз, – защо не са се разтичали? Защо не са вдигнали шум? Защо не са алармирали общественото мнение? Как може да се мълчи пред такова политическо свинство?

Момчето ми каза, че родителите му са се опитали тук и там да потърсят помощ, но ги заплашили, като им казали, че е в техен интерес да мълчат, защото иначе щяло да стане по-лошо.

Заблужденията?! Въпросът е "Qui prodest?"

(Или: Още нещо за Властта)

“Макар темата и проблемът да звучат банално (или 'до болка познато'), ще си позволя да повдигна този въпрос на настоящия семинар, тъй като, струва ми се, когато говорим за заблужденията, просто нямаме моралното право да не споменем онези заблуди, които 'идват' от така наречената Власт и от нейните институции...

Вълнува ме не само изучаването на генерираните от Властта заблуди, но и възможността за консултиране на личността и предпазването и от тяхното въздействие.

Дали това би станало на основата на едно добре развито, култивирано у личността критическо мислене? Или, освен него, ще се добавят и други похвати, техники и начини на поведение – това е въпрос за дискутиране. И за продължаване на изследванията в тази област.

Ние трябва да се подготвим за един същностен въпрос. А той е:

'На кого е изгодно да формира у гражданите на едно общество заблудни представи?'”

Уважаеми господин Кожухаров,

Надявам се да мога да участвам в семинара. Подготвям текст (няколко страници) с работно заглавие:

"Заблудите, заблуждаваните и заблуждаващите в прехода към информационно общество"

Възнамерявам тестът да е структуриран така, както следва:

1. Преходът към информационното общество

2. Заблужденията в преходния период

3. Как да намалим неблагоприятните влияния на заблужденията?

С най-добри пожелания,

Петър Бърнев

 www.budeshte.org

Почитаеми господин Градинаров,

Високо поставената от Вас благородна цел заслужава най-дълбока адмирация. Убеден съм, че начинанието Ви ще бъде оценено по достойнство от много българи – както живеещи в Родината, така и далеч от нея. При това, Вие очевидно сте човек, който е съизмерим с величината на самата идея. Вероятно, не случайно тя е срещнала Вас, а Вие – нея.

Убеден съм, че с присъщия Ви магнетизъм вече сте успял да привлечете за каузата много достойни сънародници. Убеден съм, че всички те биха могли да осъществят това, което имате като замисъл.

Колкото до моите възможности, така ласкаво представени в писмото Ви, то имате уверението ми, че ще сторя всичко, което е по скромните ми сили, за да може – в един свят на обострени до болезненост отношения на конкурентност – едни или други достойни българи да заемат полагаемото им се по заслуги място. Това съм се опитвал да правя и досега, подпомагайки със съвет или необходим документ огромното множество възпитаници на Арт академията в Пловдив – тези млади хора, които се борят (и далеч не рядко успяват) да се наложат като великолепни специалисти по всички краища на Земята.

Колкото и парадоксално да звучи, подобна цел преследвам и с активността на Кръг “Нова Магнаура”, в това число и с активността в този сайт. Тук понякога се водят ожесточени дискусии. Те могат лесно да се възприемат и като инструмент за разединение. Но аз съм убеден, че някъде дълбоко в мислите на всеки стои древната максима:

"In pluribus unum",

“единни в различието си”, при това – с акцент върху “unum”. А ако не сме научили урока, който се излъчва от това послание през вековете, то трябва да сядаме на чиновете и да започваме да учим.

За огромно мое съжаление, неотложни и изключително важни ангажименти ме задържат в България в началото на декември. Поради това няма да мога да споделя организираната от Вас среща. В същото време, ще разпратя съобщението Ви до всички членове и симпатизанти на Кръга.

От сега Ви желая успех!

Ваш, Илия Кожухаров

Илия Кожухаров до Антраник Арабаджиян

Високоуважаеми господин Арабаджиян,

(...) Управителният съвет на Кръг “Нова Магнаура” реши да организира на 17 и 18 декември в Пловдив Семинар под надслов: “Човекът в света на заблудите (без граници)”. Спонтанно се появи идея, която лично аз намирам за възхитителна в цялата свежест на шегата, която се съдържа в нея: да бъдете поканен в качеството Ви на човек, който цял живот се е занимавал със заблуждаване на хората, при това го е правил така добре, че те с удоволствие са отивали отново и отново на всеки следващ Ваш спектакъл, за да получат поредната си доза заблуда.

Безусловно, в рамките на семинара ще има дискусии върху различни теми, които под една или друга форма интерпретират заблудните прояви. Допускам, че това би Ви било интересно. (...)

Господин Арабаджиян,

Ще ми окажете висока чест, ако ми дадете възможност да Ви посрещна като гост на Кръга през декември. (...)

В очакване на отговора Ви,

оставам с почит.

Илия Кожухаров

Антраник Арабаджиян до Илия Кожухаров

Уважаеми господин Кожухаров,

Получих е-mail-а Ви. Благодаря Ви за поканата. (...) Приемам предложението Ви. (...)

С уважение,

Астор

Илия Кожухаров до Евгений Волков

Уважаеми колега Волков,

Благодаря ви много за Вашето решение да пристигнете в Пловдив и да вземете участие в нашия семинар. (...)

Получих темата на Вашето изложение ("Консултиране на заблудите и границите на рационалността"), както и Вашето резюме – изключително съм впечатлен! (...)

Бих бил много радостен, ако от този момент нататък си протегнем един друг ръце за някои общи действия срещу заблудите – и не просто предполагайки, че е достатъчно, ако един Дон Кихот би срещнал друг (Дон Кихот).

Евгений Волков до Илия Кожухаров

Драги Илия!

Благодаря за толкова големите аванси по мой адрес, ще се стремя да ги оправдая. И аз имам надежда за плодотворни контакти и сътрудничество в така неблагодарното дело, в което сме се въвлекли.

Проблемът относно заблужденията и критическото мислене едва ли скоро ще стане популярен и в Русия, и, мисля, в България, а и в почти всяка друга страна, така че има огромна нужда човек да получава поддръжка от единомишленици и да има възможност да споделя идеи и да общува.