БИСЕРОВ

За недостойното му оттегляне в нелегалност, поставило в оскърбително положение най-висши държавни институции (Парламент, съд) и извадило наяве (попътно и без специални доказателства) натрапващия се извод, че в битността си на политик Бисеров е заблуждавал обществото и неговите държавни органи, поради което към днешна дата доскорошният заместник-председател на Народното събрание се укрива от следствието и правосъдието.

Из Протокол на XLII Народно събрание от 13-ти юни 2013 г.:

“ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): (...) Този Парламент трябва да се занимава с далеч по-полезни неща, а не с лицето Цветан Генчев Цветанов. Оттук нататък искам да кажа на това лице – Цветан Генчев Цветанов, че може да говори за мен, за господин Камен Костадинов, за моите колеги каквото си иска. Всяка атака на лицето Цветан Генчев Цветанов по мой адрес, по адрес на който и да е мой колега е истински комплимент за нас. Колеги, бъдете горди, ако това лице Ви напада. То има други проблеми и аз Ви предлагам повече да не се занимавате с него – има други органи, които ще се занимават с него оттук нататък. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Коалиция за България и Движението за права и свободи.) (...)

ХРИСТО БИСЕРОВ (към Цветан Цветанов и косвено към ГЕРБ):

Сега боли ли? (Смях от ДПС.) Боли ли? Боли като Ви вадят зъбите! Така ще бъде. (...) Сега, като Ви вадят зъбите, боли.”

Проекция в бъдещето. Предложението Народното събрание да се занимава “с далеч по-полезни неща” се оказва изключително полезно, когато на дневен ред се поставя въпросът за създаване на Временна анкетна комисия по случая “Христо Бисеров”.

Из Протокол на XLII Народно събрание от 18-ти декември 2013 г.:

“ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Необходимостта от дебат и гласуване на решение днес са още по-важни. Българското общество трябва да получи отговори на въпросите: как се е стигнало до оставката на Христо Бисеров и имало ли е изтичане на информация от службите към ДПС. Изключително важно е да се дадат отговори на тези въпроси сега, когато стана ясно, че Христо Бисеров е обявен за общодържавно издирване. (...)

Колеги от ДПС, обръщам се към вас, защото явно сте забравили изявлението на вашия лидер, който през ноември заяви, че ще подкрепи такова решение.”

Един парламент обаче винаги може да се окаже ангажиран с някакви “далеч по-полезни неща”. Както се и случва с българския Парламент. С резултат от: 82 “за”, 65 – “против” и 36 “въздържал се”, предложението за създаване на извънредна парламентарна комисия е отхвърлено.

Остават някои въпроси:

● Дали доскорошните изключително близки контакти на определени политически първенци с лицето Бисеров ще продължават да се оценяват като “комплимент” за тях?

● Дали е боляло при ваденето на болния зъб “Бисеров”?

● Дали “Случаят Бисеров” не е бил една от тайните цели в опита ръководството на ДАНС да бъде поверено на лицето Делян Пеевски?

И така нататък.

СТАНИШЕВ

За подвеждащо-успокоителните послания, отправени към българския народ през есента на 2008 година, когато в качеството си на Министър-председател обяви, че България е предпазена от световната криза. Попътно – и за други неистинни послания, сред които и упоритата недостойна игра на криеница с обществото по въпроса: “Кой предложи лицето Делян Пеевски за ръководител на ДАНС?”

Из Пресконференцията на Премиера Станишев от 09.10.2008, в която сигурността на банковата система е представена като основен акцент:

“Ние сме готови за всички предпазни мерки – както правителството, така и БНБ. Имаме готовност да застанем зад всяка финансова институция.”

Из интервю пред БНТ от 16-ти юни 2008:

“БНТ: Експертите казват, пък и политиците, че в дългосрочен план може да има негативен ефект върху чуждестранните инвестиции в България – именно, поради липсата на пари в света и в Европа, в частност. Как България би могла сама да компенсира такъв ефект, ако той се случи?

С.С.: Това, разбира се, е риск, при това съвсем реален. Когато има световна финансова криза, естествено, че инвеститорите стават много предпазливи. Всеки пази парите си, предпочита да ги има в наличност, отколкото в инвестиционни проекти. До края на август месец в България са постъпили чуждестранни инвестиции за около 3 милиарда и 400 милиона евро, което е добър резултат до този момент. И наблюдаваме много внимателно как ще се развие.”

Онова, което Премиерът Станишев пропуска да посочи, се отнася до ясно оформилото се симптоматично намаляване на прякото чуждестранно инвестиране (на графиката – динамиката на това инвестиране в България за периода 1990-2010 година; червеният вертикален ствол показва периода, визиран от Министър-председателя):

Забележка. Г-н Станишев ще започне да говори публично за “драматичен спад” в “размера на преките чуждестранни инвестиции” (около “20 пъти”!) едва през пролетта на 2010 година, когато вече ще е политик в опозиция (на графиката – детайлен поглед върху срива на чуждестранни инвестиции в България за коментирания период; червеният вертикален ствол показва времето на смяна на Кабинета):

МЕСТАН

За трайно възприетата от него практика на избирателна (без)критичност, съчетана с наложителната във всички “необходими” случаи конюнктурна повратливост. И само попътно – и за отказа да отговори на питането: “Кой предложи лицето Делян Пеевски за ръководител на ДАНС?” – факт, представляващ опит за задкулисна игра пред лицето на обществото.

Примери.

2004 година:

“ДПС не е етническа партия, защото либерализмът я превръща в релатив на политическото ни пространство с иманентните две интенции” [по Николай Слатински, “Така съветвах президента...”, в: http://nslatinski.org/?q=bg/node/106]

Пояснение (за онези, които изпитват затруднения пред мисли, изказани по подобен начин):

1. “Релатив” (англ.) – нещо, разглеждано и/или оценявано във връзка с нещо друго. (В случая, съмнителна – ако не и безсмислена – употреба на въпросната чуждица, доколкото всяко явление може да бъде разглеждано и оценявано във връзка с произволно друго явление. Не е изключено г-н Местан да е искал да охарактеризира ДПС, с неговия неизменно афиширан “либерализъм”, като “контрапункт”, а защо не и като “коректив”, на другите две “иманентни интенции” в Парламента.).

2. “Интенция” (лат.) – напрягане, грижа, старание, внимание, намерение; в случая, вероятно, традиционното ляво и дясно крило в Парламента.

Наложителен въпрос. Ако ДПС не е (било) “етническа партия” (поради нейния вроден либерализъм), то защо едва през 2005 година нейният сегашен почетен председател признава, че “от четири-пет години” тя е започнала да се отваря за членство и на не-турци и не-мюсюлмани? При това, ДПС е наблюдател в Либералния интернационал от 1996 година. По този повод: дали именно от там не е било спуснато разпореждането за въпросното “отваряне” като задължително предусловие за чувствително по-късното приемане на Движението за равноправен член?

Из интервю на Йордан Андонов за списание “ТЕМА”, 2009 г., № 25, юни-юли::

“Й. А.: Искам да ви цитирам лидера на ДПС, Ахмед Доган, от 18-ти юни в село Кочан (...): ‘Аз разпределям финансирането в държавата’ и ‘Депутатите не са важни, властта е в моите ръце’. (...)

Л. М.: Нека да помоля за следното – не за първи път думите на лидера на ДПС се изваждат от контекст. Имам горещата молба да бъдем малко по-внимателни в прочита на онова, което казва г-н Доган, защото той нерядко е ставал жертва на своята политическа доблест. Както в случая с прословутата метафора за ‘обръчите от фирми’, когато той назова едно ужасно явление в нашия политически живот. Но да се приписват само на ДПС ‘обръчите от фирми’, защото г-н Доган е казал истината, е нелепо. Нима не сте съгласен, че в немалко партии у нас наистина има обръчи от фирми? Получи се така, че лидерът на ДПС бе обвинен, че е представил реалната картина в обществото и е поставил на дневен ред едно уродливо явление с идеята да се преборим с него, а не да бъдем негови апологети. Да обвиняваме скенера за това, че показва като резултат едно заболяване, мисля, че е най-малкото некоректно. В случая със село Кочан – не съм бил на тази среща, но съм убеден, че става въпрос за некоректен опит да се извадят думи от контекста.”

Обструкция. Когато някой казва: “Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането...”, когато същият този някой казва: “Всяка партия си има обръч от фирми. (...) Така се прави политика”, за какъв контекст може да се претендира? За какво неправилно разбиране иде реч? Или г-н Доган има различни “Аз”-ове за различните контексти, а изразът “всяка партия” трябва да се разбира като “всяка партия – без ДПС”?

БАДЖЕВА

&

ВЕЛИСЛАВА

ДЪРЕВА

За техните абсурдни внушения по адрес на Ранобудните студенти, заснели, монтирали и инсталирали в “You Tube” клипа под заглавие “Морал на градус / Teach & Drink”, в който централни действащи лица са двама професори от Софийския университет “Св. Климент Охридски”.

Ранобудните студенти (27-ми ноември):

“Преподаватели, които подриват нашата морална позиция и се кичат с отличия на университета, получени в същата тази аула, която днес е сърцето на националната съвест, след тази постъпка не могат да продължат да си затварят очите – пък макар и под тежестта на алкохолното опиянение – за факта, че ние се борим за морал не просто сред политическия елит, но и в обществото като цяло...”

Мира Баджева (пред БиТиВи):

“Да се възползваш от една човешка слабост, е падение. Отблъскващото е този публичен линч, който се случва. Не оправдавам преподавателите, които употребяват алкохол в университета, но в този клип има злорадство, има наритване на паднали хора. Това не ми харесва.”

Велислава Дърева (пред НОВА телевизия):

“Така наречените протестъри и окупанти влязоха в следващата спирала на своето поведение, която върви надолу. Примерно в кадрите с двамата професори те се омаскариха с компроматите и аз тогава написах много остър коментар, в който ги посъветвах да преследват министри, депутати, премиери в банята, в тоалетната, в спалнята, защото това е тяхното поведение. Те така само губят, защото това е лош вкус, лошо възпитание, чалга и простащина.”

Закономерни въпроси:

● Коя “простащина” (за да се използва възприетата терминология), демонстрирана от високо позиционирани академични лица, не би могла да се обозначи като “човешка слабост”?

● Съществува ли разлика между “спалня, тоалетна, баня” и университетска аудитория?

● С реакции като горните (цитирани тук само, за да бъдат дадени два примера) не се ли прокарва скрита агитация в духа на морала, завещан от Тартюф: “Човек не върши грях, ако грехът е таен.”

● Кой е истинският автор на един компромат: онзи, който е сторил някакво неморално деяние, или този, който го е огласил?

“АСОЦИАЦИЯ НА УЧИТЕЛИТЕ– ХРИСТИЯНИ”

За тяхната идея да създадат и регистрират “Асоциация на учителите-християни” с поставени цели, видими от Информационния портал за неправителствени организации, както следва:

“1. издигане професионалния статус на учителите–християни в България,

2. изработване на Морален кодекс на учителите–християни, който да спомогне за издигане моралния облик на всички учители в България,

3. улесняване на контактите и професионалното сътрудничество между учителите–християни от различните региони в България, между учители и ученици и между учители и родители,

4. създаване на условия за въздействие на християнските принципи и ценности в образователната система.”

Без да се поставя под каквото и да било съмнение конституционното право за свободно сдружаване на гражданите в Република България, въпросната инициатива повдига кръг сериозни въпроси:

● Какви скрити цели могат да се преследват с идеята за сепаратистко обединение на учителите – християни? (А подобно съмнение се провокира от намерението чрез сдружението да се улесняват “контактите и професионалното сътрудничество между учителите–християни от различните региони” в България.) И що за мотиви, свързани с “професионалното сътрудничество” между учители (примерно, по математика), може да има, при което да са изключени учители–мюсюлмани, учители–юдеи, учители–атеисти и прочее?

● По какъв начин един предполагаем Морален кодекс на учителите–християни би спомогнал “за издигане моралния облик на всички учители в България”, ако учители, които са обвързани с не-християнски вероизповедания пожелаят във въпросния документ да се вмъкнат морални повеления от техните религии? Дори това да се окаже възможно, продуктът не би ли бил някакъв общоетичен учителски кодекс, какъвто следва да има във всяко българско училище?

● По какъв начин ще се “улеснят контактите” между учителите–християни и техните ученици, респективно – родителите им, ако някои от тях са обвързани с нехристиянски религии? Означава ли това, че изпълнението на тази заявена цел би наложило изготвянето на регистри за ученици–християни и родители–християни?

● Поради какви основания се е приело, че учителите–християни имат възможността да “издигат моралния облик на всички учители в България”?

● Какво следва да се разбира под основното понятие “учители–християни”, след като християнството съществува в твърде много варианти, между които са налице сериозни различия?

● Как биха отстоявали на практика тезата, че И(и)сус Христос е обявил “златното правило на нравствеността в неговата положителна и окончателна форма”: (“Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях”), след като това би позволило, примерно, на всеки беден човек да краде “от човеците”, доколкото не би имал нищо против те от своя страна да крадат от него?

● Не представлява ли намерението за “въздействие на християнските принципи и ценности върху образователната система” най-пряко заявление за планирано нарушение на член 5 от Закона за народната просвета, който повелява лаконично:

“Образованието е светско”?

И така нататък.

Аз съм мюсюлманин и като такъв съм възпитаван да бъда добър към хората, да се отнасям добре с животните, да уважавам по-възрастните от мен, да се образовам и т.н. Но и аз, като всички хора по света, не съм безгрешен. Сигурно имам много грехове, за които се надявам Господ да ми прости. Научил съм се кое е най-важното за един мъж в този живот: достойнство[то] и чест[та].

И сега, ако ме питате, защо, след като ми засече пистолетът, не съм ударил една плесница на Доган, ще ви кажа, че преди всичко един мъж трябва да уважава своя противник според качествата му и да не го унижава пред хората му.

Симпатизирам на Левски, Раковски, Капитан Петко Войвода и на всички онези храбри мъже, милеещи за своята родина.

Не знам колко от вас са се замисляли, но аз често си задавам въпроса: дали на Левски би му харесало случващото се в България, ако имаше възможност дори и за миг да погледне през паметта на страната ни. Но това е друга тема на разговор.

Това е всичко от мен, приятели.

Благодаря ви за отделеното внимание.

Накрая искам само да благодаря на брат ми и да му кажа, че е незаменим, страшно много се гордея с него.

Да благодаря на семейството ми които страшно много ме подкрепят. Да кажа на майка ми, че я обичам.

Да благодаря на теб, Слави, и целия ти екип за това, че отделихте време и внимание да прочетете това писмо пред вашите зрители... А и още нещо, Слави, нали не се сърдиш, като ти казах, че отдавна съм изгубил интерес към шоуто ти :)...

Вярвам, че ще дойдат по-добри времена за всички в тази страна!

Пожелавам на всички ви здраве и успехи в работата и дълъг щастлив живот!

07.02.2013.,

град София,

НСС ‘Г. М. Димитров’

С най-добри пожелания:

Октай Енимехмедов”

Из Интервю на Сашо Диков с Октай Енимехмедов (29.09.2013.):

“С. Д.: Вярно ли е това, че пред прокурора Кокинов, веднага след опита за атентат, там на място, още в залата, си казал, че си искал да го..., че си искал да убиеш Доган?.

О. Е.: Не! Това не е вярно! Никога на никого не съм казвал, че съм искал да го убивам... и това е много важно той самият да го знае. (...) Единственият факт, (...) е, че съм използвал газов пистолет. Този газов пистолет (...) съм го закупил (...) от магазин – чисто нов пистолет... и с идеята, че с такова оръжие не може да се... да се извърши тежко престъпление.

С. Д.: Не може да се извърши убийство.

О. Е.: Да.”

“О. Е.: Нека да поговорим и за Левски, защото днес много малко хора се интересуват от това: той каква личност е бил? А истината е, че той – освен голям апостол, революционер – е бил и голям политик. (...) А истината е, че той, като е изгубил себе си, е изгубил цял народ. Аз така мисля.”

“О. Е.: Да погледнем развитието на българските турци в страната. Какво е то? (...)

С. Д.: Какво е според теб?

О. Е.: Според мен, те в продължение на години са били изолирани. Те са били изолирани с една единствена цел – целта: Ахмед Доган да трупа повече гласове. Те да бъдат невежи, да трупа повече гласове за тяхна сметка и по никакъв начин те да не се развиват в страната. Не знам в началото с какви убеждения е тръгнал да се противопоставя на възродителния процес, но съм убеден, че днес той е изневерил на своите убеждения. Той не е същият човек, който е бил преди.”

На младостта може бъде простена недостатъчната осведоменост относно принципното съгласие на Меди Доганов с възродителния процес. А колкото до една от водещите негови ценности – справка с досието му на секретен сътрудник “Сергей”, папка “Финансови документи”:

N.B. Горният опис отразява само първата страница от хонорарите за споделените с Държавна сигурност “някогашни убеждения” на Ахмед Доган. От края на втора страница сумите не са отразявани. А страниците са много повече от две. И папките – повече от една. Днес “убежденията” на Ахмед Доган се хоноруват в милиони евро.

ДОГАН

За впечатляващата серия от гаври с българския народ, с които опроверга трайно разпространените в някои среди илюзии относно способността на обществото да проявява сериозна чувствителност към обществено значимото зло и да предприема чрез своите компетентни органи ефективни санитарни действия за неговото поставяне под карантина.

Из “ДПС в сянка и на светлина” (Паунка Гочева):

“Не бих казала, че появата на новото обществено-политическо движение разтревожи българската общественост веднага или поне навреме. (...) Месеци наред, а те бяха дълго време за динамично развиващия се политически живот след 10 ноември, се обмисляше и спореше законно ли е или е противо-конституционно възникналото движение. Разговорите бяха излишни, тъй като първият програмен документ на ДПС, написан и разпространен наскоро след рождената му дата (4-ти януари 1990 г.), се именуваше ‘Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България’.”

За Конституционния съд на Република България подобен род факти нямаха никаква стойност на аргумент. Никакъв аргумент не представляваха и други факти, доказващи етническия и верския характер на новоучреденото Движение. Поради това той обяви със специално свое решение от 1992 година неговата “конституционо-съобразност”. През годините редица конституционни съдии заявиха публично становището си за фактическо отсъствие на решение поради неспазени от самия Конституционен съд законови изисквания. Това обаче не доведе до промяна в позицията на държавните институции. Нищо не се случи дори и след някои самопризнания на господин Доган. За справка, интервю в “Шоуто на Слави” (23.06.2005.):

“Ш. С.: Говорихме си за етническия характер на ДПС и дали то може да стане партия с неетнически характер (...).

А. Д.: (...) Ние се отворихме през последните четири-пет години много сериозно. (...) Моята мечта е ДПС след години да бъде фифти-фифти (50:50) турци –българи, мюсюлмани – българи.”

Въпрос. Изразът “през последните четири-пет години” означава: от “2000-2001 година насам”. Следователно, преди това ДПС е била “НЕотворена” в етническо и религиозно отношение партия. Сиреч, анти-конституционна. В такъв случай, какво е разглеждал и съобразявал Конституционният съд?

Из досието на агент “Сава” (Ахмед Доган в ролята му на съветник на социалистическата власт по религиозните проблеми):

“Необходимо е да се знае какво, как и доколко може да се използува ислямът, за да се измени неговият носител – човекът, масите. Как позитивно може да се използува ислямът – щото той да се подчини на генералната наша задача: революционното изменение на света, комунистическото преобразяване на живота.

Задачите на революцията налагат с особена острота проблема за издигане професионалното равнище на средствата и методите за манипулиране на съзнанието: и на масите, и на конкретния (живия) човек.”

Въпроси. Може ли за един експерт по “манипулиране на съзнанието” да има значение в чия полза се извършва това? Какво мислят днес избирателите на ДПС за това откровение на своя лидер?

Опит за подсказване на отговор. Из официалния сайт на ДПС:

Случайно или не – но определено показателно – дизайнерът на рубриката “ДПС Общност” е подредил в следното еволюционно последование съдържанието на репликите, идващи от “общността”: възторзи (!!), питане (?), мълчание (...).

Доган – © &™:

“Всяка партия си има обръч от фирми. (...) Така се прави политика.”

“Аз много рядко ходя в Парламента (...), защото в Парламента имам сравнително малко работа.”

“Властта е в моите ръце... Това искам да го разберете. Така е. (...) Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането на държавата.”

“ДПС е като бацил – където влезе, не излиза.”

И така нататък, и така нататък – канонади от многогодишни откровени признания и разкрития... Досущ като истински лакмус за диагностика на всички лелеяни илюзии за някакви въображаеми възможности държавата България да се преборва със злото в нея.

Аплаузи! Бурни аплаузи!

ЕНИМЕХМЕДОВ

За неговия публичен акт на протест срещу преминалото всякакви граници издевателство над търпението на българския народ – издевателство, трайно демонстрирано с пределно нагло чувство за безнаказаност от страна на някои политици и събрало една от своите най- концентрирани прояви в лицето на Ахмед Доган.

Открито писмо до “Шоуто на Слави”:

“Здравей Слави,

Надявам се, нямаш нищо против, че се обръщам така към теб, а не с ‘Чичо Слави’ :).

За да бъда напълно откровен, преди да напиша защо се качих на трибуна[та] и прекъснах речта на Ахмед Доган, насочвайки пистолет към главата му, искам да ти кажа, че в последно време изгубих интерес към предаването ти.

Ще се радвам колкото се може повече хора да чуят това, което ще прочетеш от писмото, което написах тук, в следствения арест на ‘Г. М. Димитров’.

Много глупости се написаха и изговориха по мой адрес и по адрес на семейството ми, но не се учудвам, след като знам, чии интереси защитават въпросните медии и журналисти.

Искам да кажа на онези, които още не са разбрали защо исках да стрелям по Ахмед Доган, че аз, Октай Енимехмедов, съм ‘един от многото’, гласували доверие на този човек и останали разочаровани от неговата политика.

В последно време, с това негово насаждане на омраза и паника между българи и турци, стана още по-ясно, че всичко, което се случва около ДПС, е изцяло в интерес на една-единствена фигура и неговото обкръжение.

Много лъжи се изрекоха и много кражби се извършиха от тяхна страна, но за съжаление държавата нищо не прави по въпроса.

Дори ме учудва поведението на премиера Бойко Борисов, който излиза пред хората и казва, че ‘шапка му свалял на Доган’ за това, че бил много добър политик.

Това не го разбирам: защо този човек е наричан ‘добър политик’, след като е нанесъл такива поражения на страната (...)?!

Предполагам, голяма част от вас видяха начина, по който ме налагаха и ритаха делегатите на ДПС, и то – след като аз лично изхвърлих пистолета и не им оказах ни най-малка съпротива – те продължаваха да ме ритат с токовете си. С това те оправдаха моите очаквания, че не са нищо повече от шепа страхливци, доверили се на един доносник.

Това е и истинското лице на голяма част от действащите фигури в партията. Казвам ‘голяма част’, защото вярвам, че и сред тях има млади и свободно мислещи хора, които в най-скоро време ще кажат ‘Не’ на Доган и неговата политика. Единствено по този начин биха могли да съхранят каузата на истинското ДПС. Това ДПС, в което хиляди български граждани вложиха много от себе си, от своята вяра, надежда и любов в защитаването на правата и подпомагането на развитието на различните отдалечени райони, в които преобладават предимно хора от турски произход.

Мисля, че след като аз, студентът от УАСГ, на 25 години, успях да се кача на трибуната и пред цяла България да насоча пистолет в главата на Доган, всеки въоръжен с повече кураж би могъл да го направи.

Навярно в очите на много от вас моите действия и моят начин на изразяване изглеждат шокиращи и недопустими за демократичните ценности в България. Но искам да знаете, че аз, като гражданин на тази страна, ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!

Тук, в тази страна, съм се родил, тук съм израснал, тук са моите родители, тук са приятелите ми, тук са минали 25 години от моя живот и тук ще умра!

Родината е обща за всички, без значение: циганин ли си, българин ли си, турчин ли си и т.н.

Ние, българските граждани, сме народът на тази страна!

И също, както всеки един от вас има своята лична история и памет, така и страната ни има своята памет и история.

Аз, като един млад Родолюбец, считам, че историята обърна гръб на Ахмед Доган.

Убеден съм, че не аз, а той, заедно с останалата част от политическия елит, които нанесоха дълбока рана върху паметта и историята на България, трябва да са на мое[то] място тук, в ареста на ‘Г. М. Димитров’. Рана, която е все още неизличима и ще оказва неблагоприятно влияние върху живота на поколения наред, в това число – и нашето.

В една от своите лекции един мой любим архитект и инженер, Jaque Fresco, казва така:

‘Различните култури на този свят налагат различни ценности.’

ФИЛИПОВ, Д-Р

За поредицата “Из делниците на един луд” – възхитителна мозайка от медийни цитати и авторски коментари, изваждащи на показ нищетата на политическата класа в България (а тук-там – и на усреднения български манталитет).

“21-ви март 2008 г.

Според ‘Телеграф’ сред сересетата имало такова: ‘Тези глупаци (оперативните работници) не разбраха ли, че това не е престъпление, а политика?!’

Политика! Спомням си, че Първанов и Мàрин събраха най-много кинти (1 541 500 лв.) на последните президентски избори. Сред спонсорите им бяха Людмил Стойков, (забъркан в афера за 7 млн. евро по САПАТ), гръмнатият Манол Велев, смолянският бизнесмен Кирил Асенов. Ей, тоя последният е голяма фога. Дал на Параванов, но дал и на Беронов. Изглежда, че и на други е дал. Щото пък и взел. Един ден преди парламентарните избори през 2005 г. направил заменка на 400 дка гори през Земеделието, контролирано от ДПС. А година по-късно, при управлението на Станишев, взел още 2 400 дка, за да прави ‘Супер Перелик’. И като се тури в сметката, че е кум на Любка Качакова, значи и на НДСВ е давал…

Пък ДПС прави комисия да разглежда случая с двуликия Янус – Феим/Петър, съобщи Юнал Лютфи. ‘Трябва да изключим вариантите за тенденциозност с оглед оклеветяването на една или друга личност’, вика Лютфито.
При Феим/Петър наистина е възможно да се оклевети едната или другата личност. Той е постигнал такова раздвоение, при което едната самоличност абсолютно не знае какво прави другата. (...) Например Петър е доцент в някакъв университет със седалище гр. Ижевск, столица на А[втономна] Р[епублика] Удмуртия. Пък Феим не е доцент.”

“22-ри март 2008 г.

Снощи гледах архонт Славчо Бинев в ‘Стани богат’. Да се чудиш как е станал богат. Явно не се изисква акъл. И не са му задавали въпроси. То всъщност не беше точно игра, а една хубава пиар акция по телевизията. Ники Кънчев на няколко пъти откровено го напъти (за палачинките, за Веско Маринов, за ‘Бизония’, която съвсем не идва от бизон…) И въпреки че въпросите бяха точно като за него, с мъка стигна до 5 000 лв. Чопнало е момчето това-онова от приятелите си, главно от Дилов, но си личи, че туй знание седи като кръпка върху базисната му интелигентност. Например вика: ‘Противоречията между богатите и социуса...’ Вероятно имаше предвид социума. Ама то Дилов като ти го изфъфли, никога не можеш да си напълно сигурен как се произнася. Славчо, искай му ги на Дилов новите думи писмено.

Езотериците твърдят, че учителят идвал, когато ученикът е готов. Тука явно малко е подранил.

Доларът се срина до 1,25 лв. Горе-долу колкото ни го остави Тато. Голям кеф ми става. Не че имам далавера някаква. Една къса левова позиция никога не може да се повлияе от курса на долара. Имаме стари сметки с него. Щото 96-та година продадох 350 долара по 54 лв. и само след три месеца курсът рипна до 3000. Е, тогава загубих 1 031 100 лв. И си пропилях единствения шанс да стана милионер. Каквото щат да ми разправят, ама милионер се става само в силно инфлационна среда. Каквато несъмнено е сегашната. (...)
Ало, пенсиите, немой дремете! Почнете да мислите в долари, бе! Ама то вие като сте свикнали да мислите в боб и леща...”

“24-ти март 2008 г.

По повод идеята на Никито [Василев] Станишев да назначи юрист, който да следи за конфликт на интереси сред министрите, колегите от ‘Труд’ пишат: ‘Г-н Василев е несъмнено умен мъж при това вече със значителен опит във властта. Следователно няма как да взема на сериозно собственото си предложение.’

Умен, викате? Чакайте тогава да ви напомня, щото в нашите анали има хиляди примери. През 2002 г., когато Чорни искаше ‘Булгартабак’, пък жълтите го имаха предвид за свои хора, по вестниците излезе един запис на разговор между Георги Цветански и Мишата Чорни:

‘Георг: Аз познавам Василев. Той е честен глупак.

Миша: Той даже не е честен. Той просто е глупак.’ (...)

Като си гледам бележките, се сещам че когато юпитата отидоха да играят благотворително в ‘Стани богат’, Никито изобщо не можа да се класира да играе! Записал съм си и как викаше, че ‘България е черноморска държава и това е дългогодишна традиция’! И как се аргументираше, че студентите от чужбина ще се върнат:

‘Средната заплата в България е $127, но тук животът е много по-евтин и плажовете през лятото са чудесни.’

А през 2003 г., когато обясни, че при тяхното управление ‘доходите на българина се увеличили в доларово изражение с 54.25%’ (забрави да спомене, че през това време доларът падна от 2.30 на 1.60), докторът си изпусна нервите и го запита:

‘Абе, теб проверявали ли са те на глупомера?’

Боже, колко неща в тая държава от глупост просто се случват, а ние седим и им търсим дълбокия смисъл...”

И така, ден след ден – “делници”...

Та до днес. Като един сегашен Дядо Йоцо, който гледа ли, гледа...

Пояснение (за онези, които не познават стила на автора). Понякога Тони Филипов, Д-р вмъква фрагменти, в които говори за себе си (“Доктора”) в трето лице, единствено число.

СТЕФАНОВ

За пословичното му критично отношение на литературен и театрален критик (в случая, тавтологията “критично – критик” оправдана; особено на фона на сериозно разпространеното безкритично отношение на редица критици от гилдията).

Из “Смяна или утвърждаване на ценности? Това е въпросът...” (05.04.2008.):

“И днес е истинно обобщението на Хора от тивански старци във втори стазим от трагедията на Софокъл за тиванския владетел ‘Едип тиранина’:

‘Да, гордостта тирани ражда.

Гордостта, в безумното пресищане

със много прекалено, с много вредно,

стига до най-стръмния връх

и в миг полита в бездните съдбовни...’

Или да си спомним за неподражаемите внушения на Шекспировите трагедии. Дори само напомнянето в прочутия монолог на Хамлет, че ако не беше неизвестността за онуй, което ни чака след смъртта, никой не би търпял ‘бавежа на закона’. Както и присмеха над достойните от страна на наглеците. Та това са неща, с които се сблъскваме всекидневно! – ще възкликнете вие и това ще е точно така, но е нужна интелектуална смелост, за да се признае какъв е нашият избор по принцип. Защото много често заради служебната (и доходоносна) кариера, в доста трудните ни за физическото добруване времена, наши съвременници заприличват на блюдолизците Розенкранц и Гилденстерн или на другото придворно момче за поръчки Озрик. Докато той уговаря ужким спортния двубой, чрез който кралят иска да отстрани заплахата за своята власт, Хамлет описва как мазникът е усвоил набързо общоприетите мнения и се радва на успех. Но това е само пяна, чиито мехурчета се пукват при първия полъх – сигурен е датският принц. Схващат ли тези истини днешните ‘звезди’-еднодневки?”

“Когато се отсяват културните ценности, трябва да сме изключително внимателни към услугите на всевъзможните ‘връзки с обществеността’. Те екзалтират тълпата с куха риторика, насочени са към близкия успех и загърбват дълбокото изкуство, същинската култура. А трябва да признаем, че у нас много имена биват наложени заради политически прагматизъм, не защото се отстояват културни, а понеже се натрапват конюнктурни, ‘ценности’.

Затова от творците се изисква повече устойчивост, чувство за високото призвание. То не бива да се разпилява чрез евтиния успех, с участия в пошли предавания или в съблазняващи реклами за съмнителни стоки. Или повелите на пазара не бива да са закон за онзи, който иска да създаде непреходни ценности. Идеален е случаят с финансово независимия Йеронимус Бош. Той не е бил принуден да продава творбите си и е създавал изумителните картини единствено по повелята на своя гений. Но и онези, които е трябвало да изпълняват парадни портрети по поръчка, са съумявали да изразят отношението си към високо титулуваните модели. Когато Веласкес рисува папа Инокентий Х или крал Филип ІV, ние долавяме жалката им позьорска изпъченост, вътрешната несъстоятелност на тези силни за деня си хора. Именно заради опасението, че ще проличи тираничната същност на възвеличения от пропагандата баща на народите, Сталин не се е съгласил да допусне отблизо знаменитата скулпторка Вера Мухина. Сановниците са ù напомняли, че е време да изобрази вожда, но и че е достатъчно, дето го е виждала на манифестациите и от кинохрониката.”

“Ясно е, че за някого личностите са опасни, че се изисква по спешност те да бъдат подменяни от безропотни индивиди… Ще кажете, че това не е ново? Че можем да го видим от древен Китай, през Платон, Аристотел, Русо, Ницше и Фройд до днес. Но вярно е също, че ги е имало Омир и Софокъл, Сервантес и Шекспир, Пушкин и Чехов, Ботев и Вазов...”

Из анотацията към моноспектакъла “Завещанието на Сервантес”:

“Във великия роман на Сервантес за умопобъркания идалго Алонсо Кихана, кръстил себе си Дон Кихот, има сцена, в която се подбират книги от ‘съкровищницата’ на скандалния рицар, за да бъдат изгорени на клада и така да бъде спасен от лудостта всъщност добродушният и благонравен човечец.

Ние сме особено чувствителни на темата забрани и палежи на книгите, покрай известните кадри с нацистки изстъпления, знаейки за спецхранилищата, в които болшевиките скриват автори и произведения, които не са удобни на техния режим и не бива да влизат в досег с редовите му поданици. В този ред е и парадоксът от ‘451⁰ по Фаренхайт’ на Рей Бредбъри, че пожарникари изгарят шедьоври на световното наследство.

Но едва ли някой автоматично би заклеймил бръснаря, свещеника, племенницата и бавачката. Ние признаваме правото им да са нащрек за тези глупости, с които се имитира духовност, които надъхват читателите за ‘подвизи’, от които се стига до противоположни резултати.”

Година

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

Внос от Турция (в милиони евро)

233,7

305,7

414,8

588,6

700,1

888,3

1104,9

1505,7

1407,2

935,2

1058,0

БАЙЧЕВ

За смелостта и образцовото му поведение на гражданин и съдия, който – без да се поддаде на колосалния натиск, оказан му от най-висши партийни и държавни инстанции – произнася оправдателна присъда за лицата, подведени под съдебна отговорност по така нареченото дело “Тексим” (1971).

Из “Дневник по делото ТЕКСИМ на съдията Илия Байчев” (2013):

“ПРЕДГОВОР

(...) В средата на месец април 1971 г. Илия Байчев е извикан в Административния отдел на ЦК на БКП, където му е съобщено, че ЦК има решение той да гледа делото ‘Тексим’, по което са подсъдими Георги Иванов Найденов и всички ръководители на новосъздадената експериментална икономическа групировка. Отначало поръката е делото да се гледа ‘de lege artis’, като се спазват стриктно законните изисквания за пълна обективност. Да се пази от каквито и да било внушения, откъдето и да идват те, а при наличие на такива – да бъде информиран най-отговорният ръководител за лицата, които се опитват да въздействат.

Министърът на правосъдието нарежда на Илия Байчев по всички въпроси, възникнали при разглеждането на делото, да се отнася до ЦК на БКП и изпълнява само тези нареждания.

Съдия с дългогодишен опит, той улавя фалшивостта на изложението. (...)

Пестеливо, но с много силно въздействие, съдията Илия Байчев излага в дневника си упражнения върху него натиск за постановяване на възможно най-тежката осъдителна присъда на подсъдимите. (...)

Натискът е проведен професионално от тогавашния главен прокурор и от председателя на Върховния съд, като ежедневно (...) въздействие или като трансмисия за въздействието на генералния секретар. (...)

Приписваната щета от 112 427 991 лв. в процеса категорично се установява, че липсва. (...)

Заради оправдателната присъда, която ръководеният от него съдебен състав постанови (...), той е дисциплинарно уволнен като председател на Софийски градски съд (...). Приет е за адвокат в Софийската адвокатска колегия, но решението на Софийския адвокатски съвет е отменено от Министъра на правосъдието.”

“ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

(...) Оправданите подсъдими не бяха пуснати на свобода, както беше заповядал съдията Илия Байчев. Те продължаваха и след това да пребивават под най-строг затворнически режим (...) в Софийския централен затвор. По нареждане на Ангел Велев и Иван Вачков (първия като председател на Върховния съд, а втория като главен прокурор на ‘правовата’ (!?) ни държава) състав на І наказателно отделение на Върховния съд (...) отмени последователно пускането на свобода на оправданите подсъдими, а след това със завидна бързина – и цялата оправдателна присъда на Софийски градски съд. (...)

Преди всичко ДНЕВНИКЪТ се откроява като израз на дълбоката болка на Илия Байчев от дръзката намеса на различни партийни и други номенклатурни особи – с или без юридическо образование – в пряката му съдийска работа. (...)

ДНЕВНИКЪТ на съдията Илия Байчев би могъл без колебание да се назове своеобразен ‘Кодекс на произволите и безобразията в аферата Тексим’, ‘в името на народа’, въз основа на ‘социалистическата законност’ (!?) и на ‘социалистическата справедливост’ в ‘социалистическата ни’ държава (!?). (...) Ако ДНЕВНИКЪТ не беше написан и не беше запазен като безценна историческа реликва, мнозина от споменатите в него все още живи номенклатурни функционери щяха набързо да се ‘разграничат’ от Живковите похвати и от тоталитарните структури на ЦК на БКП. (...) Те щяха да застанат в челните редици на ‘репресираните’ (!?), на ‘изстрадалите’ или поне ‘ненавижданите’ (!?) от все още неуточненото (така наричано) ‘обкръжение на Първия партиен и държавен ръководител’. (...)

Още тогава, в рождената година на Живковата Конституция (...), той (човекът и правникът Илия Байчев) отхвърли и отрече с ДНЕВНИКА и присъдата си по делото ‘Тексим’ ръководната роля на БКП в обществото и държавата (...) и демократическия централизъм (...) в името на действителната независимост на съдията и подчинеността му единствена на закона.”

ИЗМИРЛИЕВ

За неговата непреклонна битка с измамите, налагани на гражданите от топлофикационните дружества в България.

Из “Бандитската Топлофикация” (2010):

“Моята поредица за бандитите от ‘Топлофикация’ и страницата ми в Интернет предизвикаха широк отзвук у нас и в чужбина. Лично, не някой друг, а г-н Барозу, председател на Европейската комисия, след първата част от сагата е наредил да се провери казуса с крепостното положение на българите спрямо бандитската ‘Топлофикация’. Санкции ще има за всички поданици у нас – това е ясно. Само г-жа Парно ще се измъкне от плащането. Макар че, формално (А НЕ МОРАЛНО) погледнато тя граби гражданите по закон. Закон, приет от наши РОДНИ депутати.”

“Обръщам се първо към Главния прокурор на страната с молба да хвърли едно око на тази бандитска фирма И ДА СЕ САМОСЕЗИРА НАЙ-СЕТНЕ! Вътрешният министър обяви наскоро, че ще ЗАКРИЕ ДЪРЖАВНИТЕ БАНДИ у нас. Нека бъде така добър да започне с БАНДИТСКАТА ‘ТОПЛОФИКАЦИЯ’. По-голям ОКТОПОД у нас от нея не съм срещал. Там работят и ФАКИРИТЕ, и НАГЛИТЕ, и цялата фауна от бандити и бандитчета, които се гаврят с българския народ, като се позовават на закона. Това е ЦИНИЗЪМ ОТ НАЙ-ВИСОКО КАЧЕСТВО. (...)

В помощ на Главния прокурор предлагам набор от нормативни клаузи, които да му помогнат да формулира държавното обвинение към бандитската ‘Топлофикация’:

Закон за МВР (ДВ бр. 122/1997):

Чл. 90 ал. 1 (т. 9) Престъпна организация или група е тази, която чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги.

Наказателен кодекс:

Чл. 20 (1) Съучастници в извършването на престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

(4) Помагач е този, който е улеснил извършването на престъплението чрез набавяне на средства или по друг начин.

Чл. 321а. (1) Който участва в ръководството на организация или група, която чрез използване на сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.

(2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Важно е да се подчертае дебело, че ‘Топлофикация’

Престъпва законността

и преди всичко:

– На първо място – Конституцията на Република България, защото погазва неприкосновеността на частната собственост (чл. 17 ал. 3) и не стопанисва дружеството в интерес на гражданите и на обществото (чл. 18 ал. 6). Нека напомним, че в правовите държави престъпването на конституцията е въздигнато в престъпление против държавността;

– Прекъсването на топлоподаването без предварителна санкция на съда също е престъпление. Разписано е в чл. 323 от Наказателния кодекс (НК);

– Фактурирането на неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа също е престъпление. Разписано е в чл. 223 НК;

Освен това, бандитската ‘Топлофикация’ драстично нарушава:

– Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е определил като недействителна и нищожна всяка уговорка, която изключва или ограничава правата на потребителите, отказва да съблюдава тези права или изключва прилагането на този закон в държава-членка на ЕС (чл. 3);

– Разпоредбата на Европейска директива 32/2006, разписала плащането да става само за количества, РЕАЛНО изразходвани и измерени;

– Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент (възпроизведен в чл. 68а на ЗЗП), забраняващ всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството в защита на потребителите;

– Директива на ЕК 97/1997, осъждаща непочтени практики;

– Закона за устройството на територията, защото прокарва отклонения от съоръжения през чужда недвижима собственост (чл. чл. 192, 193) без да има учредено право на това

и без да плаща нито стотинка.”

ИВАНОВ

За литературната му критика, в която (при всичката опасност от субективни внушения) прозира несекващата воля да се следва веруюто (по Атанас Далчев):

“Всеки (...), който търси успех, пише не това, което иска, а това, което искат от него. И напразно тълкува успеха си като влияние: тук той е повлияният.”

И заблуденият!

Из “Подреждане на балната зала”, книга І (2006):

“Понеже стана дума за Вапцаров, във връзка с 95-годишнината на големия поет в редица статии и слова за него отново се очерта идеологическият уклон, че е бил ‘комунист’, ‘социалист’ и т.н. твърдения. Отново (...) унизиха и принизиха, съзнателно или не, личността и поезията на Вапцаров. Вместо да се пише и говори нещо смислено и оригинално за поезията му (...), се акцентира на идеология с неубедителните и безсмислени твърдения, че, видите ли, Пол Елюар, Луи Арагон, Лорка, Ернандес и еди-кои си поети били ‘комунисти’. Това е толкова нелепо и глупаво (...). Нали за Левчев бездарието е фашизъм. Което е така, но какво е комунизмът?! Същото, и по-голямо бездарие. Защото могат да бъдат изброени имената на десетки не по-малко стойностни световни и български творци, които съвсем не са били ‘комунисти’ или ‘социалисти’ и са създали безсмъртни шедьоври. (...) Политическите пристрастия и обвързаности на всеки значим творец, според мен, въобще нямат връзка с художествените му постижения и достойнства. (...) Защото да си привърженик на комунистическия постулат ‘диктатура на пролетариата’, т.е. ‘диктатура’, и то на неукия, на необразования, на неталантливия и т.н., не говори твърде добре за теб като позиция. Защото съвсем не е необходимо и задължително да си ‘комунист’ или ‘социалист’, за да си на страната на бедните, онеправданите, унизените и оскърбените от живота. Това е друго понятие и то е : ‘ХУМАНИСТ’. Разбира се, не лишеното от съдържание ‘социалистически хуманизъм’. Фазил Искандер казва: ‘Истинският писател пише така, че да се понрави на онзи, който разбира смисъла на вечността. А идеологизираният писател се старае да пише така, че да се понрави на главния носител на идеологията.’ Пък и социалността в никакъв случай не може да се отъждествява с комунизма или социализма, социалността не може да бъде техен монопол. И това го доказва общественото развитие.

В тази връзка ме изумява още нещо. В началото на XXI век да поставяш политически квалификации на писателите, говори за пълната ти художествена несъстоятелност и безпомощност. Какво значи да си писател-социалист?! Ако някой от тези, които го твърдят и употребяват, пък и изобщо някой, може да обясни тази върховна глупост, то би трябвало да му бъде присъдена Нобелова награда за литература. (...) Или пък поет-земеделец! По-голяма глупост едва ли може да битува, но я има, за съжаление. По едно време известна литераторка прокламира, че мисли да разгледа творчеството на Йордан Йовков като радикалдемократ. (...)

Предполагам и знам за неимоверния натиск и принуда в периода след 1944 година върху литературознанието и литературната теория да се въведе и наложи понятието ‘социалистически реализъм’. Чел съм текстовете на много способни и талантливи учени – как се мъчеха да го ситуират и да му създадат гражданственост. Това просто е невъзможно, защото тогава би трябвало да имаме ‘робовладетелски реализъм’, ‘феодален реализъм’, ‘капиталистически реализъм’ и т.н. Сложиш ли политическо или идеологическо определение на естетически термини и понятия като ‘реализъм’, ‘критически реализъм’, ‘психологически реализъм’, ти го взривяваш, унизяваш и в крайна сметка го обезсмисляш и окарикатуряваш.”

Из “Подреждане на балната зала”, книга ІІ (2008):

“С цялото си творчество Иван Динков ни призоваваше да облагородим Ада, в който живеем и горим и за който човеците сами сме си виновни. (...)

Несъвместимостта му с конюнктурата бе абсолютна. Той не направи никакъв компромис в творчеството си. Казваше, че от съвест също се посивява (...):

‘След съвестта и стиховете
едва ли има трети ад’.”

ДИНЕВ

За създаването през 2004 година и ръководството на неправителствената организация “Асоциация за противодействие на икономическите измами” (АПИИ), наследник на организацията “Български съвет срещу длъжностни измами”, на свой ред създадена по инициатива на “Асоциацията на сертифицираните проверители на измами” (“The Association of Certified Fraud Examiners”), САЩ, както и за организирането на печатни и електронни издания, имащи отношение към глобалния проблем с обществено значимите злоупотреби.

Според АПИИ:

“Икономическите измами включват: корупцията, присвояването и злоупотребата с активи, пране на пари, академични измами и измамите чрез финансови и нефинансови твърдения, осъществявани от длъжностни лица и организации.”

Основните цели на АПИИ са:

– обединяване на усилията на обществото, академичните общности и специалистите в областта на предотвратяване, разкриване и възпрепятстване на икономически измами;

– сертифициране на експерт-проверители на измами към АПИИ;

– повишаване на квалификацията на членовете на сдружението по отношение на подходите и методите за противодействие на икономическите измами;

– прилагането на различни политики и практически подходи в управлението на държавни, обществени и частни фирми за противодействие и намаляване на икономическите измами;

– сътрудничество с държавни и общински организации, международни частни и обществени институции, обмяна на опит по актуални въпроси на икономическите измами и противодействието им с ACFE, OLAF и сродни организации;

– развитие на нормативната среда в областта на борбата срещу икономическите измами.

Издания на АПИИ:

Димитър Динев, “Икономическите измами”, част І.

Димитър Динев, “Икономическите измами”, част ІІ.

Димитър Динев, “Ръководство за разкриване на измами и злоупотреби”

“В него са включени оригиналният ‘Компас на Динев за разкриване на измами ®’ и подходите за неговото практическо приложение, подходите за разпознаване на индикаторите за измами и злоупотреби, както и класификацията на методите и техниките за разкриването, придружени с практически примери.”

Димитър Динев, “Измамите при договаряне на обществени поръчки”.

Димитър Динев, “Основи на одитинга”.

Димитър Динев, “Модерният вътрешен контрол”.

НЕЗНАЙНИ РАЗПРОСТРАНИТЕЛИ НА ТАЙНИТЕ ИЛЮЗИОНИСТКИ ТЕХНИКИ

За техните рисковани разкрития, свързани с разсекретяването на всевъзможните прийоми на илюзионисти и магове, посрещани по правило с всеобщото неодобрение на гилдията, но имащи в същото време дълбинно възпитателно въздействие върху широките социални маси.

Илюзионистът Астор (в интервю от 6-ти ноември 2013 година):

“Няма опасност тайните ни да бъдат разкрити”

– на фона на любезна покана за обучение по магьосническо ноу-хау срещу такса от 15 лева.

Илюзионистът Пепи Шарков (в интервю от 5-ти юли 2013 година):

“Нямам нищо против разкриването на илюзиите. Илюзиите, които показва ‘маскираният маг’, са класически и много стари. Умишлено той показва техния много семпъл вариант. Една илюзия може да се направи по много начини. Ако той покаже едно, ние ще го покажем по друг начин и ще изглежда, че е съвсем различен номер. За мен не е опасно, защото аз правя микромагика, която трудно може да бъде разкрита до такава степен, че да ми попречи. Много от по-възрастните магове бяха стигнали до едно ниво преди 30-40 години и останаха до там. Показваха едни и същи трикове и нямаха никакво развитие. Валентино ги накара да си раздвижат малко замрялата креативност и да измислят нещо ново, така че дори виждам плюс във филмите. (...) Основно зависи дали правиш комични номера, дали са драматични етюди с илюзия на сцена, а и доколко си креативен, да измислиш нещо ново – това никак не е лесно. Понякога заимствам някои неща, все пак занаятът се краде.”

Евгения Живкова (в интервю от 9-ти септември 2013 година по повод 102-годишнината от рождението на дядо ù и откриването на негов нов бюст-паметник в село Одърне, Ловешко):

“Няма държавник в близкото ни минало, който да е направил това, което той направи за страната.”

Христо Христов – като контрапункт на горното изявление:

“Тодор Живков може да бъде признат за един от великите илюзионисти на комунистическия режим. В продължение на 33 години той успешно поддържаше илюзията, че БКП е построила две Българии (не две различни Българии, а една голяма България, равнозначна на две Българии: 1 България + 1 България = 2 Българии – бел. моя, И.К.). А всъщност управлението на комунистическата партия довежда страната до национална катастрофа, като външния и вътрешния дълг, които завещава на обществото, са показателните числа за краха на комунизма у нас. | Снимка: Държавна агенция ‘Архиви’.”

“ ‘Вътрешният дълг беше явно от порядъка на около 10 млрд. лева. Освен явния вътрешен дълг, може да се счита, че съществува и неявен, скрит дълг. Общо сумата на финансовите бюджетни източници на инфлацията е от порядъка на около 23 млрд. лева. По същество това е натрупан с годините неявен вътрешен държавен дълг. Въпросите на дефицитите в бюджета и техният натрупан израз – вътрешният държавен дълг, бяха табу в България, както и в другите страни на СИВ. При тогавашната система на управление у нас подобна по същество дефицитност на бюджета на държавата не се разгласяваше, беше секретна информация, известна само на ограничен кръг хора от ръководството на Министерския съвет, Министерството на финансите и банката.’

Признанието е на Председателя на БНБ, Васил Коларов (да не се бърка със съратника на Георги Димитров, Васил Коларов – бел. моя, И.К.) в периода 1986-1989 г., направено през 1991 г. в показанията му пред следствието по дело № 4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП. Бившият шеф на БНБ повдига тема, която не само че не е позната на следователите, но за нея не знаят както по-голямата част от номенклатурата на БКП, така и опозицията в началото на промените. Това е показателно за скритата картина, която комунистическият режим оставя в икономиката след 45-годишно управление.

Когато през 1987 г. в Политбюро на ЦК е поставен въпросът за евентуалното присъединяване на България към Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие (този факт също е малко известен – бел. авт.), БНБ предупреждава висшето партийно ръководство, че има опасност това да доведе до влошаване на кредитните условия. Причината е, че пред международните институции ще трябва да се разкрият реалните данни за състоянието на страната, показващи един прикрит фалит (...). Тези данни, по думите на бившия председател на БНБ Васил Коларов, са ‘най-съкровените тайни’ на комунистическото управление.”

“РЕШЕНИЕ № 707

НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП

24. 07. 1985 г.

Дава съгласие председателят на Международната фондация ‘Людмила Живкова’ и заместник-председател на Комитета за култура ВЛАДИМИР ЖИВКОВ да посети до края на 1985 г. Япония и Индия за подготвяне на учредяването на кръгове на приятелите на Международната фондация ‘Людмила Живкова’ в тези страни.

За установяване на контакти и разширяване на дейността на фондацията същият да посети и Филипините, Сингапур, Малайзия и Тайланд.

Другарят Владимир Живков да се придружава от Иван Недев – секретар на Международната фондация ‘Людмила Живкова’, Красимир Бебов – специалист от фондацията, и от двама сътрудници на УБО.

Пътните разходи и командировъчните за 25 дни на Владимир Живков и сътрудниците на УБО да бъдат за сметка на УБО при държавния съвет. (...)”

“РЕШЕНИЕ Б - № 29

НА ПБ НА ЦК НА БКП

10. 10. 1986 г.

Дава съгласие УБО при Държавния съвет да закупи за лични нужди на ръководни партийни и държавни дейци 15 броя леки коли, доставени в страната във връзка с Пловдивския панаир и срещу износ на българска машиностроителна продукция.”

Съпътстващ документа параф:

“По указание на др. Тодор Живков да се изпълни без други подписи. (...)

Д. Димитров”

“УТВЪРЖДАВАМ:

НАЧАЛНИК УБО–ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

Генерал-майор Георги Милушев

08. 02. 1989 г.

С о ф и я

СПИСЪК

на обектите и правоимеещите, на които до 01. 01. 1989 г. са извършвани плащания за ел. енергия и отопление чрез УБО–Държавен съвет (...).

1. Александър Лилов – апартамент и гараж на ул. (...),

2. Чудомир Александров – апартамент и гараж на ул. (...),

3. Станка Григорова – апартамент на ул. (...),

4. Костадин Гяуров – апартамент на ул. (...),

5. Чавдар Филипов –апартамент на ул. (...),

6. Кръстю Тричков – апартамент на ул. (...),

7. Тано Цолов – апартамент на ул. (...),

8. Борис Велчев – апартамент на ул. (...),

9. Минко Вияшки – апартамент на ул. (...),

10. Стоян Г. Иванов – апартамент на ул. (...),

11. Георги Павлов Иванов – апартамент на ул. (...),

12. Венера Вапцарова – апартамент на ул. (...),

13. Иван Пръмов – апартамент на ул. (...),

14. Тодор Божинов – апартамент на ул. (...) и ателие на ул. (...),

15. Огнян Дойнов – апартамент на ул. (...) и вила в (...),

16. Владимир Бонев – ателие на ул. (...) и апартамент на ул. (...).

НАЧАЛНИК ‘ДОМОУПРАВЛЕНИЕ’: (п)

НАЧАЛНИК ‘ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН ОТДЕЛ’: (п)

ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ: (п)

И т.н., и т.н.

“СПИСЪК

на обектите и правоимеещите, за които разходите за ел. енергия и отопление ще се изплащат чрез УБО–Държавен съвет:

1. Георги Атанасов,

2. Гриша Филипов,

3. Димитър Стоянов,

4. Добри Джуров,

5. Иван Панев,

6. Йордан Йотов,

7. Милко Балев,

8. Пенчо Кубадински,

9. Петър Младенов,

10. Тано Цолов,

11. Лидия Михайлов,

12. Мария Дамянова.”

“ДА СЕ ИЗВАДЯТ ОТ ТАКСА:

1. Боряна Кубадинска,

2. Пламен Кубадински,

3. Любомир Левчев,

4. Живко Живков,

5. Станиш Бонев,

6. Тодор Божинов (адрес №1),

7. Тодор Божинов (адрес №2),

8. Тодор Божинов (адрес №3),

9. Велко Палин,

10. Пламен Христов,

11. Стоян Караджов,

12. Пеко Таков,

13. Сем. Иван Михайлови,

14. Цола Драгойчева,

15. Дража Вълчева,

16. Митко Григоров,

17. Ярослав Радев,

18. Живко Живков (вила №1),

19. Живко Живков (вила №2),

20. Стоян Михайлов (жилище),

21. Стоян Михайлов (вила).”

“СПРАВКА

за стойността на подаръците от името на партийни и държавни ръководители по години:

1985  –  237 552,07 лв.

1986  –  121 036,99 лв.

1987  –  167 507,84 лв.

1988  –  136 508,98 лв.

1989  –    93 942,59 лв.

---------------------------------

Всичко: 756 548,47 лв.

Началник ‘Финансово-счетоводен отдел’: (п)”

“РАЗПОРЕЖДАНЕ № 205

НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП

17. 04. 1989 г.

Дава съгласие др. ЙОРДАН ЙОТОВ – член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, и съпругата му, СЛАВА ПЕТРОВА КИРОВА, да бъдат изпратени за преглед и консултация в Очната клиника в гр. Есен, ФРГ, за срок от 7 дни.

Да се придружават от лекуващия лекар, д-р Марина Стоянова Александрова.

Разходите по пътуването, престоя и прегледа да бъдат за сметка на УБО при Държавния съвет.”

ЖИВКОВ

За особените му заслуги по създаването и налагането на модел за обществено поведение, белязан с изключително лицемерие, фалш, раболепие и демагогия, безсъвестно внушаващ митове за така наречената “народна власт” (“Грижата за човека – първостепенна грижа на Партията!”) на фона на целенасоченото и далеч трасиращо в бъдещето формиране на каста, получила заслуженото име “червена буржоазия”.

Из

“По коридорите на властта” (София, 1991) на генерал-майор Георги Милушев, началник на УБО (1986-1989):

“Строго секретно!

Екз. единствен!

ПРОТОКОЛ ‘А’ НА ПБ НА ЦК НА БКП

Раздел І

Отнася се до охраната на членовете, кандидат-членовете на ПБ, на секретарите на ЦК на БКП, на председателя на ЦКРК и секретаря на ПП на БЗНС.

Раздел ІІ

Регламентира обслужването на висшето партийно и държавно ръководство.

За членовете на ПБ на ЦК на БКП УБО обезпечава жилища, квартири и вили, като ги поддържа напълно обзаведени и подходящо мебелирани.

Всестранното поддържане, хигиенизиране, преустройство и ремонтиране на квартирите и вилите, ползвани от членовете на ПБ, обзавеждането и поддържането на мебелите и инвентара, създаването и поддържането на парковете към тях е за сметка на кредитите по бюджета на УБО.

За сметка на кредитите по бюджета на УБО са разноските по отоплението, осветлението, водата и други разходи, свързани с квартирите и вилите.

Членовете на ПБ на ЦК на БКП ползват квартирите и вилите, включително и по 2 жени домашни прислужнички, безплатно.

(...)

Раздел ІІІ

УБО обезпечава – след надеждна проверка – качествена и надеждна храна на членовете на ПБ, на кандидат-членовете на ПБ на ЦК на БКП, на секретарите на ЦК на БКП, председателя на ЦКРК на ЦК на БКП, на секретаря на ПП на БЗНС и семействата им.

За членове на семействата им да се считат съпругата и неомъжените деца.

Домашните работници, обслужващи квартирите и вилите на членовете на ПБ на ЦК на БКП, с храната на правоимащите получават безплатна храна.

(...)

1956 година.”

Легенда:

ПБ на ЦК на БКП = Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

ПП = Постоянно присъствие

УБО = Управление за безопасност и охрана

ЦКРК = Централна контролно-ревизионна комисия

Из партийните архиви:

“РЕШЕНИЕ № 127

НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП

14. 02. 1983 г.

Дава съгласие разходите по ремонта на катастрофиралата лека кола ‘Мерцедес’, управлявана от др. КРЪСТЮ ТРИЧКОВ, да бъдат поети от УБО при Държавния съвет.”

“РАЗПОРЕЖДАНЕ № 65

НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП

13. 02. 1989 г.

Дава съгласие др. ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА ФИЛИПОВА да бъде изпратена на консултативен преглед и евентуално лечение във Франция, гр. Париж.

Другарката Филипова да се придружава от лекуващия лекар д-р Маргарита Димитрова.

Разходите по пътуването, престоя и лечението да бъдат за сметка на УБО при Държавния съвет.”

“ПРОТОКОЛ

В изпълнение на Решение Б-13 от 27. 12. 1962 година на ПБ на ЦК на БКП от УБО–Държавен съвет през 1986 година са извършени специални разходи по статия 30 от бюджета на управлението в размер на 253 777, 76 (двеста петдесет и три хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 76 ст.).

Посоченият разход е целесъобразен, законосъобразен и документално оформен.

Първичната документация, съхранявана до 12. 01. 1987 година лично от началника на УБО–ДС, съгласно даденото указание е унищожена в негово лично присъствие.

Настоящият протокол се състави в един единствен екземпляр и служи като разходооправдателен документ.

12. 01. 1987 год.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ

(Т. Живков)”

ТОТЕВ

За деяния, представляващи нравствени престъпления, водещи до въвеждане на големи групи хора в заблуждения, поради което – несъвместими с морала на един високопоставен политик.

Из инструктаж на предизборни активисти от ГЕРБ с участието на Иван Тотев:

“Петър Петров: И другия проблем, който с’я съ шири из там, е, че – видите ли – дойде ли ГЕРБ на власт, шъ ви бутнат къщите. Там господин Йорданов лично им обясни една инициатива на нашия депутат Стефан Денев, който е внесъл в Парламента… Там, където могат да се узаконят големи хубави постройки…”

“Антоний Йорданов: Петьо каза, че няма да събаряме къщи, което е верно. Ще се опитаме да ги узаконим, но не всички и не на всяка цена. Казваме ви честно: къщи, които са върху някои комуникации – кабели, парно, топловоди – няма да бъдат узаконени. Но няма да бъдат и съборени. (Ръкопляскания.) Ха, Тря’а да бъдем коректни.”

“Антоний Йорданов: И другото, което искам да ви кажа… с две думи: ако Петьо не спечели на изборите…, а ги спечели Яшаря, пари няма да има. Ша си продължава по старому. Ако влезем в кметството, шъ има пари, шъ ви се помага...”

“Петър Петров: Другият основен момент, господин Тотев, там вече и Вашата помощ… Пет-шест емисари има на ДПС, които много пречат… Нали казахме, че няма да ги има… В деня на изборите, ако може, да ги приберат органите на реда…”

“Иван Тотев: Тука… няколко… начина… господин Захов мога да го похваля… направи няколко невалидни бюлетини в неговата секция. Но като цяло… броят на невалидните бюлетини не е най-добрият. Всички знаем, че това е единият от начините, с който може да имаме предимство. Основното за нас са… мероприятие, което е свързано с обучението на… хората в секционни комисии. И това ще бъде в четвъртъка – най-вероятно ще бъде обаче по-късно. Най-вероятно ще почнем в седем и половина някъде… ще ви кажа сега след малко защо. От седем и половина, докато свършим, там ще си говорим основно за самия изборен ден. И за т’ва: как се брои.”

“Иван Тотев: Не е победа. Това е клане, това е сеч!

Към Цветан Цветанов (по телефона): Т’ва не е... не е победа нашето, не е победа, казвам... в смисъл, то си е живо клане. Ние ги бием с 5 000 гласа. Поздравява ви всички тука госин Цветанов. Пускам ва, пускам ва на спикера да ги поздравите и вие.

Цветан Цветанов: Поздравявам ви всички, това е подаръка на Иван!

Иван Тотев: Да. Айде пляскайте!”

ТИЛКОВА – АЛЕНА

За съмнителните ù предсказания, поднесени с подкупваща телевизионна убедителност.

Из “Денят е прекрасен”, БиТиВи, 7-ми януари, 2011 г.:

“Водещ: И да си пожелаем през 2011 година да има много бракове, много... И много любов..., сватби...

Алена: Би трябвало да има, още повече че 2011 година е подвластна и на заека, съгласно източния хороскоп. А заекът е много велик любовник и много плодовит... Така че искрено пожелавам това на всички, които...

Водеща: Значи много бебета ще има...

Алена: Аз на 30-ти [декември] пожелах: всички, които искат да имат детенце през тази година, да бъдат ощастливени... И се надявам, че това мое пожелание ще се сбъдне. Дай Боже, да са работили по празниците по въпроса, за да може преди следващата нова година да се зарадват.

Водеща: Значи любовна ще бъде 2011 година – добра за бракове, добра за създаване на дечица...

Алена: Да-а...”

По данни на Националния статистически институт ражданията в България за периода 2004-2012 година се разпределят както следва:

2004  –  70 433,

2005  –  71 640,

2006  –  74 495,

2007  –  75 915,

2008  –  78 283,

2009  –  81 572,

2010  –  76 105,

2011  –  71 402,

2012  –  69 678.

Видимо, нито зависимостта от “заека” на източния хороскоп, нито харизмата му на “много велик любовник” с легендарна плодовитост са помогнали 2011 и 2012 година да покажат завишен брой раждания. А в добавка, явно и “Бог не е дал” онова, което е огласено в предсказанието, а и зрителите на БиТиВи не са се вслушали в препоръката “да поработят повече по празниците”.

Подобна е картината и по отношение на сватбите:

2004  –  31 038,

2005  –  33 501,

2006  –  32 773,

2007  –  29 640,

2008  –  27 722,

2009  –  25 923,

2010  –  24 286,

2011  –  21 448,

2012  –  21 167.

.

Из “Хороскопът на Алена”, БиТиВи, 13-ти септември, 2010 г. & провокирани въпроси:

“ОВЕН: Вашата активност ще окаже влияние на работата Ви.”

Въпрос. Чия активност не оказва влияние върху някаква извършвана работа?

“ТЕЛЕЦ: Всички Ваши планове и отношенията с хората около Вас се развиват много бавно.”

Въпрос. Ако на 13-ти септември 2010 година всички, чиито планове и отношения с хората се развиват бавно, биха се събрали на едно място, то те само представители на зодия ‘Телец’ ли биха се оказали?

“БЛИЗНАЦИ: Оглеждайте внимателно проектодоговорите, за да не се окажете притиснати от непосилни клаузи.”

Въпрос. И препоръчаното внимание се отнася само до ‘близнаците’?

“РАК: Ще се наложи да направите корекция на плановете си, а това няма да Ви хареса.”

Въпроси. А ако не ми се наложи да направя корекции в плановете си? А ако направя корекции, но те ми харесат? А ако не съм ‘рак’ и въпреки това ми се наложи да направя корекции в плановете си?

“ЛЪВ: Денят изисква да сте представителни и да не давате повод за съмнения в качествата и интелекта си. Полезна е всякаква колективна работа, за да получите похвала и по-високо заплащане.”

Препоръка. Вж. някой от горните въпроси.

...

“КОЗИРОГ: Работете без да отклонявате вниманието си с извънслужебни разговори и ще имате успех.”

Въпрос. Би ли се намерил работодател по света, който да не желае тази астрологична максима да се спазва ежеминутно от всички негови подчинени – без оглед на техните зодиакални знаци?

И т.н., и т.н.

МАРКОВ

За цялостното му гражданско поведение на изобличител, показал много от недъзите на бившия социалистически режим.

Из “Задочни репортажи” (1980):

“Решителната и фатална промяна у нас стана през времето на моето студентство. Когато моят випуск постъпи в Политехниката през 1947 година, ние бяхме жители на един свят. Когато завършихме образованието си през 1952 година, ние вече бяхме жители на друг свят. (...) Настъпи царството на ‘моя човек’, на връзкаджийството, което и до ден днешен си остава главен метод за подбор на хората и главно качество за постигане на всякакъв личен напредък. Тъкмо в тия пет години беше разрушена вековната стена на народните нравствени скрупули (...).

Още в самото начало всред нас, новите студенти, се появиха невзрачни лица на млади хора, които не само че не бяха държали никакъв конкурс, но някои от тях дори нямаха завършено средно образование. ТЕ бяха вкарани в университета по силата на някакви тайни и невероятни привилегии. И макар че бяха доста далеч от науката, която трябваше да изучават, лицата на тези странни колеги започнаха да придобиват особена важност. Не рядко под връхните им дрехи можеше да се види очертанието на пистолет. Първото чувство, с което те се отнесоха към нас, другите студенти, беше това на необяснима ненавист и постоянно подозрение. Особено силна бе тяхната омраза към всеки по-блестящ студент или пък по-оформена личност. Те отсъствуваха много често от лекции и се събираха на дълги тайни заседания, които често траеха до късно през нощта. Ние виждахме как те ни следяха, как подслушваха разговорите ни и как лицата им ставаха все по-заплашителни. Те бяха организаторите на всякаква обществена проява и издевателствуваха над нас, като ни възлагаха задачи, които нямаха нищо общо с учебния процес. Влачеха ни по митинги, събрания и трудови бригади и изискваха от нас да скандираме техните лозунги. Те бяха тези, които организираха студентските кръжоци за изучаване на партийни пропагандни материали. Учебната подготовка на повечето от тях беше равна на нула, но те взимаха изпитите си по мистериозен начин.”

Из “Писмо до Любомир Левчев – поет”:

“Поводът за това писмо не е последната ти поема, а статията ти във вестник ‘Народна култура’ под заглавие ‘Верую на новия човек’.

(...) Да вземем думите ти, че ‘Солженицин е белогвардейска отрепка’. (...) Ти знаеш много добре, че той не е нито белогвардеец, нито отрепка. (...) Той става еталон на собственото ти безчестие. (...) Неговото присъствие на този свят смачква болезненото ти самолюбие и превръща ‘Чайката’, в която се возиш, в твоя катафалка. (...) И съвсем глупаво се опитваш да се прикриеш зад брадата на Карл Маркс, като се изкарваш за най-предан защитник на социализма и по този начин караш твоето общество да ти хонорува личната омраза. Между впрочем това е много характерно за хората около теб. Те искат предаността да им се плаща, искат ‘идеализмът’ да им се плаща, искат ‘героизмът’ да им се плаща, искат да им се плаща загдето ‘вярват’, забравяйки простото правило, че един вярващ не е повече вярващ, след като му се плати за вярването.”

КУЛЕКОВ

За неговата непреклонност при поставянето на пръст в раните на нацията.

Из “Ръкописи”:

“ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК

Официален раздел

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Закон

за общественото развитие на Република България

§1. Посредственият изяжда добрия.

Заключителни разпоредби

§2. С настоящия закон се отменя Законът на джунглата.”

“Отворих клетката.

Пуснах птицата на свобода.

В стаята.

Като лети, да ми прави вятър.”

СОБАДЖИЕВ

За поведението му на дисидент и обществен будител, за неговото седемгодишно политическо затворничество, за активната му гражданска дейност срещу масовите заблуди, лансирани от тоталитарния режим в България (всичко това – независимо от принудително подписаната в затвора декларация за сътрудничество с ДС).

По време на разпит след арестуването и продължителното му задържане през януари 1989 година:

“Искат – не искат, комунистите най-късно до ноември ще се отърват от Живков.”

Пред журналисти в края на своя живот (2002 година):

“За съжаление, единственият национален консенсус, постигнат в България, е консенсусът за корупция.”

“По същия път бих тръгнал, но не със същите обувки.”

Из Справка на Държавна сигурност за Любомир Собаджиев:

“На два пъти е осъждан за противодържавна дейност.

След излизането му от затвора през 1981 година Собаджиев търси съмишленици за изграждане на противодържавни групи. В убежденията си е анархист.

През 1989 година посети Белгия и ФРГ, където се свърза с представители на българската вражеска емиграция, от които получи указания за работа.

След завръщането му в България, основна насока в дейността му се явява обединението на всички неформални движения в ‘единен фронт’, който да бъде алтернатива на обществено-политическата власт у нас.

По време на проведената в София Европейска екологическа среща, Собаджиев пристига в столицата, за да координира дейността си с лидери на различни неформални сдружения. Осъществи неколкократни срещи с Румяна Узунова и други представители на западни средства за масова информация, на които даде интервюта с клеветнически характер. По радио ‘Дойче веле’ и ‘Свободна Европа’ бяха излъчени поредица негови материали за ‘репресивните мерки’ на българските власти срещу членове на неформални групи.

Собаджиев поддържа тесни връзки със служители на американското посолство и установи контакти с представители на ‘Хелзинки уоч’.

Участвува във всички изяви, организирани от неформалните сдружения и ги оценява като голям успех на ‘демократичните сили’ в НРБ.

Някои лидери на неформални групи смятат, че Собаджиев има необходимите данни да оглави евентуален обединен ‘Комитет’, ‘Клуб’ или ‘Дружество’.

Същевременно основната част от тях не приемат невъздържания му характер, склонността му към екстремизъм и анархистичните му убеждения.

София, 4. 11. 1989 г.”

Из документ на отдел “Следствен” на ДС (19. 11. 1969 г.):

“През лятото на 1968 г. Собаджиев решил да образува нелегална младежка група, на строго конспиративни начала, за борба срещу установената у нас народно-демократична власт, премахване на еднопартийната система и ръководната роля на Партията и установяване в страната на демократично общество.”

Из спомени на Любомир Собаджиев:

“Дойде 1975 година. В Хелзинки Варшавският пакт призна официално човешките права и обеща да ги спазва. Тогава решихме, че правозащитната дейност дава повече шансове за успех. (...) Решихме да се обърнем към правозащитната дейност. Там имахме твърде голям успех, но това се дължеше на сътрудничеството с ‘Амнести Интернешънъл’, а не поради това, че нашата дейност намираше съчувствие, подкрепа и разбиране от страна именно на ония българи, чиито граждански интереси се опитвахме да защитаваме.”

ОТ 1985 ГОДИНА

За написването на стихотворението “Есен”, чийто акростих образува лозунга: “ДОЛУ ТОДОР ЖИВКОВ”.

На 5-ти март 1985 година вестник “Пулс”, седмично издание на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, отпечатва поетичния цикъл от четири стихотворения под невинното общо име “Вечен кръговрат” (“Пролет”, “Лято”, “Есен” и “Зима”). За негов автор – некоректно – е посочена поетесата Маргарита Петкова.

Третото стихотворение от цикъла, “Есен”, носи следното послание:

“Дърветата умират прави,

отронват бавно своите листи,

литнали нагоре към земята, а

устремът надолу ги задържа.

Това прочетох

някъде,

останалото го измислих,

докато в далечна

есен,

отмиваща студа на лятото,

редях скупчените си спомени.

Желето на заглъхналите думи

и ехото на мислите – не мои

във хаоса от истински илюзии,

които сграбчваха неистово

остатъка от

есента –

внезапно лумнаха във стих.”

Около три седмици след публикацията все още никой не е забелязал страховитата поетична (и не само поетична) игра на акростихотворство. Това подтиква анонимния автор (или негови ятаци) да проведат с преправени гласове телефонни разговори, както и да разпратят до едни или други служби изрезки от злополучната публикация, от които на кохорти небрежни поети, редактори, коректори, ръководители на Димитровския комсомол, комунистическия партиен апарат и Държавна сигурност да им се отворят очите за междувременно ударената звучна плесница на всесилната Българска комунистическа партия.

Из архивите на Държавна сигурност:

“Следствено дело №66/85 година по описа на ДС е образувано срещу неизвестен извършител(и) за извършено престъпление по чл. 108 от Н[аказателния] К[одекс], изразяващо се в публикация във вестник ‘ПУЛС’, издание на ЦК на ДКМС, в брой 10 от 5-ти март 1985 година. В стихотворението ‘Есен’ от цикъла ‘Вечен кръговрат’ е изписан АКРОСТИХ с остро политическо съдържание.

Извършителят е лице, което цели да отслаби властта в НРБ или да ù създаде затруднения, проповядва антидемократична идеология и разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ.”

Могъщата и вездесъща Държавна сигурност започва усърдна работа. Проведени са колосално количество разпити.

ДС-кампанията обаче завършва с пълно фиаско. И до ден днешен не е установена самоличността на извършителя.

УЗУНОВА

За изключителната ù роля на журналист, разкрила със своите репортажи множество престъпни деяния на бившата социалистическа власт в България.

Из “В памет на Румяна Узунова”, София, Фондация “Д-р Желю Желев”, София, 2007

(телефонен разговор):

“Айше Феттова: (...) Днес на 24-ти май (...) 1989 година в 15:00 часа се проведе мирна демонстрация на турското етническо малцинство в град Шумен. Поради опита на органите на МВР сутринта да разпръснат хората, всички граждани – турци от Шумен – не можаха да присъстват. Присъстващите на демонстрацията граждани предявиха следните искания пред служителите на властта (...): 1. възстановяване на турските имена; 2. турските деца да учат турски в училищата; 3. свобода на религията; 4. да бъде позволено обрязването; 5. погребенията да бъдат с такъв обряд, каквато вяра е изповядвал мъртвият; 6. да се развие културата на турското малцинство в НРБ; 7. да се проведе такава идеологическа подготовка на народа, че в бъдеще да няма дрязги между българи и турци (и народът бурно вика само: ‘Единство’!); 8. да не се използва насилие срещу мирните демонстрации, които не подкопават икономиката на страната; 9. да не се дава погрешна информация по БТА, осъждаща мирните демонстрации; 10. демонстрантите предлагат да имат представителство в ЦК на БКП, избрано от самото турско малцинство; 11. екстрадираните от НРБ, които не са извършили противодържавни престъпления, да бъдат върнати обратно; 12. да не бъдат прекъсвани и подслушвани телефонните разговори с Турция и други страни и кореспонденцията да бъде нормална; 13. мюфтиите да бъдат избрани от страна на турското малцинство, а не от самото правителство; 14. всички, които се намират в затвора във връзка с преименуването, да бъдат освободени; 15. всички турци, които са уволнени от работа пак във връзка с преименуването, да бъдат върнати на работните си места. Всичко това (...) го предлагаше народът и го гласуваше публично пред органите на властта (...). След което започнахме да събираме подписи (...). След това тръгнахме към Стамбул джамия...

Р.У.: Към къде тръгнахте?

А.Ф.: Тръгнахме от кино... (неясен изговор). Митингът се проведе пред Военното училище. Много се радвам, че българските военни ни чуха и (...) че отсега нататък няма да вярват на дезинформация и няма да има такива настройвания на народа един срещу друг. Тръгнахме към Стамбул джамия не по главната улица – нали, да не пречим; обаче веднага бяхме посрещнати от милиция и няколко пъти върнати. Народът не се разпръсна, настояхме да дойде този, който ни е обещал и ни е разрешил. Дойде. Ходихме до джамията. Там също имаше представители на властта. Органите на МВР бяха там. Проведе се молитва в памет на загиналите по време на преименуването и на тези, които сега бяха убити по време на демонстрациите. След което народът се разпръсна. (...)

Другарят Димов, той е представител от властта, зададе въпрос на народа: ‘Искат ли да се изселват?’

Р.У.: И те какво отговориха?

А.Ф.: Бурно му отговориха: ‘Искаме си правата, не изселничество’. Искаше да разясни нещо във връзка с паспортите; казаха: ‘Не, не искаме да ни се разясни.’

Р.У.: Така. И демонстрацията беше мирна и нямаше груба намеса, така ли?

А.Ф.: Имаше, но много малко. (...) Те ни бяха обещали, че … да вървим отгоре, да ходим до джамията, но веднага бяхме посрещнати от милиционери. Ние подканвахме хората да не бъдат агресивни, да не ги закачат. (...) Излизаме на една улица, те ни върнат обратно, тръгнем – пак ни върнат (...). Накрая (...) настояхме тоз другар, дето ни обеща (...), че няма да ни закачат, да дойде. И действително човекът дойде, и отидохме (...), и успяхме да почетем паметта на тия хора. (...)

Р.У.: (...) А вие имате ли представа какви жертви са били дадени по време на демонстрациите?

А.Ф.: Абсолютно нямам. От уста съм чувала. (...) Аз, за да дам една информация, трябва да съм свидетел. Това да ви е ясно отсега.

Р.У.: Да, да, разбира се. Благодаря ви много, Айше Феттова.”

ГАНЕВ

За доблестното му поведение – определяно от “моралистите” в неговата партия (БКП) като абсолютно недопустимо – извадило на показ скандалното двуличие на бившия режим.

Из “Доколкото си спомням 3” на Георги Данаилов:

“Преди десетки години дворецът ‘Царска Бистрица’ в Боровец бил предоставен на културните дейци: поети, писатели, артисти и тям подобни люде. В него те отдъхвали, творели, пиели и така нататък. Хубаво място – няма що! Веднъж там се случили доста отбрани хора и малко след вечерята, какво да чуят. По радиоуредбата зазвучали бойни маршове от славното минало и от време на време гласът на говорителя съобщавал: ‘Внимание, внимание, говори радио София, говори радио София. Ще предадем важно съобщение!’ и пак ‘Велик е нашият войник’, ‘Бдинци, лъвове, титани’, и пак говорителят. Посетителите занемели в очакване и най-накрая гласът обявил: ‘Братя българи, днес родолюбиви сили извършиха историческо дело за възстановяване справедливостта и свободата в нашето отечество. Бе осъществен държавен преврат. Властта, узурпирана от комунистическата партия и нейните марионетни съюзници, бе отнета и в страната е възстановено демократично управление. Запазете пълно спокойствие и очаквайте следващите ни предавания! Да живее България!’ Миг и гръмва ‘Шуми Марица’.

Гробна тишина, последвана от плах мълвеж, неясен шепот, хората се гледали един друг в очите и не знаели какво да предприемат. Ами сега!? Тогава се чул гласът на писателя Орлин Василев:

– Ами сега, какво толкова, какъв комунист съм аз, никакъв!

Мнозинството приело без всякакво противоречие неговите думи и един-единствен Георги Караславов се затичал навън, яхнал някакъв мотоциклет и се отправил към столицата да спасява загубената власт. А горе от апаратната на двореца, където се помещавала радиоуредбата, се измъкнал висок, снажен човек с присмехулен блясък в очите, който случайно намерил забутани стари плочи с маршове и химни.

За достоверността на тази история има много свидетелства, може да съществуват различни нейни вариации, за текста на съобщението не се заричам, но смисълът му не е променен, а че се е случила и че нейният герой бил Христо Ганев, в това няма капчица съмнение.

Не мисля, че поради тази причина дворецът ‘Царска Бистрица’ бе отнет от дейците на културата и предоставен на по-висше разпореждане.”

АЛЕКСАНДРОВА

За нейната художествено-документална книга “Горещо червено”, в която – обхващайки три десетилетия от най-новата българска история, от 1935 до 1965 година – тя поставя на дисекционната маса поведенческия модел на българските интелектуалци. Много митове се оказват развенчани, много лаври – незаслужено декорирали нечии глави.

Ивайла Александрова:

“През 1947-ма моят баща е попаднал в Централния софийски затвор по политически причини. Оженил се е за майка ми седмица след излизането от затвора и ме е заченал два месеца по-късно. Не беше пречупен, но някак си вътрешно сгънат. Тази история с баща ми сложи печат върху мен, в продължение на години мълчах и не казвах нищо. ‘Горещо червено’ е моето проговаряне. Моето преодоляване на страха. С тази книга се учех да изговарям всичко без да се спирам и съобразявам с нищо.

(...) Всъщност книгата е за живота на българската интелигенция преди и след Девети септември. Оказва се, че нещо се повтаря в кръг: винаги има отрязани глави, режат се периодично. Има едно циклично обезглавяване на българската интелигенция. В 1925-та са били убити Гео Милев, Йосиф Хербст, през 1944-та са убити Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев. През март 1945-та започва дело № 6, Народният съд съди 105 писатели, художници, журналисти (...). 145 леви интелектуалци, сред тях най-изтъкнати, масово свидетелстват против тях. А съдиите са също хора на културата и те произнасят присъдите наред с юристите – 15 смъртни, 11 доживотни...

(...) В книгата ми има неудобни неща, примерно поетът Веселин Андреев е бил един от тези съдии, Димитър Полянов е бил от тези съдии. Поетът Никола Ланков е бил обвинител.

Все още предпочитаме да не изговаряме тази история. Защото ни прави съучастници в зло, от което искаме да се разграничим. Това носи болка. Особено, когато се отнася до бащите ни. Но е крайно време да намерим думите и да се развърже езикът на историята.

В радио-диалог с Людмила Сугарева (12-ти декември 2009 година):

“Проф. Николай Райнов ме потресе, като прочетох какво е говорил. Той с думи разкъсва хората, за които говори. (...) И Радевски е бил там, и Илия Бежков е бил там, и Жендов е бил... (...)

Много интересен в случая бе разговорът със сина на Веселин Андреев. Говорихме с него безкрайно много (...) И накрая аз зададох въпроса: знае ли той, че баща му е участвал във всичко това? Не вярвам да ме лъже – през 2002/2003 г. (...) синът не знаеше.”

ХРИСТОВ

За поведението му като социолог и гражданин, посочващ някои лесно разпространими масови илюзии.

В “Референдум” по БНТ – в дебат по въпроса за евентуално съгласие между партиите в Парламента, което (предполагаемо) би могло да доведе до успокояване на обстановката в страната (16-ти юли 2013 година):

“В такъв тип анкети винаги има... – как да го нарека – елемент на лицемерие; тоест, респондентите отговарят така, както си мислят, че би искал да чуе този, който ги пита. (...)

Аз не мисля, че основният политически (...) въпрос на нашето настояще е точно да плеснат с ръце и да се прегърнат двете най-големи политически партии, които са представени в Парламента: БСП и ГЕРБ. Онова, което наблюдаваме в момента (...), е, че това наистина е началото на края на така наречения ‘преход’, тъй като така нареченият ‘преход’ не е нищо друго, освен усвояване на ресурсите на късното социалистическо общество в България. Тези ресурси приключиха. Бутафорията, наречена ‘политическа система на прехода’, с назначено ‘ляво’ и ‘дясно’, и – не дай Боже – ‘център’, също изчерпа своя ресурс. И в момента няколко, така да се каже, резонансни вълни се натрупаха в една точка, критична точка, кризисна точка. Оттук нататък каквито и действия да направим вляво или вдясно, трябва да знаем, че политическото поле е минирано, дълбоко е минирано.

(...) Нашата страна е изправена не просто пред пропаст и пред криза. Аз смея да твърдя – може да звучи малко силно – че е поставено на карта бъдещето на българите като народ.“

В “Референдум” по БНТ – в дебат по въпроса за развитието на България след последните избори (12-ти ноември 2013 година):

“Има едни хора, които са взели под аренда бъдещето и са установили монопол над морала и там раздават морални оценки.“

“Когато казах (...), че България се срива до нивото но затихваща периферия на Европейския съюз и страна от Третия свят, това не са емоционални приказки. Това е въпрос на елементарна статистика. България престана да бъде индустриално развита страна. България – без война – загуби три милиона от своето население, над 2 милиона работни места. България в момента, 2013-та, е с примитивни социални отношения. Каква демокрация, какъв Европейски съюз и каква представителна политическа системи искате вие от тази страна? На фона на какво? И в резултат на какво? И нещо повече, ако погледнете между София и Бургас: какво представлява българската провинция? Ще прощавате: комбинация между старчески дом и цигански катун! Поради тази причина, всъщност, това, което виждаме като реакции, и във всеки друг вид реакции... какво да кажа аз... ще го кажа тъжно: то е писъкът на един умиращ народ!”

ТОМОВ

За неговото поведение на социолог и гражданин, демитологизиращо и десакрализиращо властимащите от всички политически разцветки.

Из “Борисов трябва да подаде оставка и да бъде разследван” (19-ти февруари 2013 година):

“Борисов заложи изцяло на това да създаде паралелна действителност, по подобие на комунистическата пропаганда от времената на тоталитарния режим, в която се режеха ленти, строяха се магистрали и пречиствателни станции, кръшни девойки поднасяха погачи под одобрителните погледи на партийните другари, а западните политически лидери цъкаха с език от възхита и завист. Този трагикомичен сюжет се разпадна пред очите ни за броени дни, колкото и журналистите от герберската хранилка да се мъчат да го поддържат. Натрупаното социално недоволство излезе на улицата, за да демонстрира една проста истина – управление, при което мнозинството хора живеят все по-зле, може да се удържи само с брутална сила. (...) Всъщност уличните бунтове са срещу цялата политическа класа, срещу всички, докопвали се до власт през годините.”

Из “Писано с гняв и нищо друго” (13- ти юли 2012 година):

“Безобразие, разбира се, е включването на урока за управлението на Борисов и ГЕРБ в учебниците по история на България. (...) Такъв просташки и брутален опит, какъвто ни поднася сегашната власт, надминава границите дори на най-чудовищното въображение. Дори Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен като Сталин, един от най-кървавите, ако не и най-кървавият диктатор в световната история, изчака от 1922 до 1938 година, преди да се самовъзвеличи, и то в историята на собствената си партия, а не в историята на Русия.”

Из “Открито писмо” (13-ти ноември 2011 година):

“От медиите научих, че Пловдивският университет е присъдил званието Доктор хонорис кауза на г-н Христо Стоичков.

Няма да коментирам въпроса: с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. (...)

Случаят с г-н Стоичков е връх на (...) срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. (...)

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет ‘Паисий Хилендарски’.

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.”

В “Референдум” по БНТ (12-ти ноември 2013 година):

“Цялата политическа класа е провалена в очите на българите. (...) Това е реакция срещу политическия резултат от тези 24 години. Хората са в пълното си право да кажат: ‘Тази власт е отвратителна! Ние не искаме повече България да бъде управлявана така!’ От тази гледна точка няма партия, която... всички партии трябва да се извинят на този народ!“

АХЧИЕВА

За ролята ù на разследващ журналист и водеща на предаването “Открито” по БНТ.

05.11.2013 / 22:43
Ivanova:

“Госпожо Ахчиева,

Благодаря Ви за Вашите разследвания и за Вашите репортажи. Докато съществуват хора като Вас, може би все още не всичко е загубено.”

29.10.2013 / 22:49
Надежда Робева:

“Госпожо Ахчиева,

Имам следния проблем. Исках да участвам в търг за закупуване на имот. Съдия-изпълнителят ми даде телефона на собственика на имота, за да си уговоря с него огледа. Естествено, той не си вдигна телефона, защото не е заинтересован имотът да се продаде. Търгът мина без кандидати – не само аз не бях допусната. Никъде не намерих пред кого бих могла да се жалвам – само пред Министъра. Дано да Ви заинтересува фактът, че след умишленото проваляне на търговете, някой купува имота на безценица.”

21.10.2013 / 15:58
Красимир Върбанов:

“Как се заграбват и обработват декари земеделски земи без наем и договор със собствениците им в землището на с. Радишево, Плевенско, как се източват еврофондове чрез тях? Ето тема за ‘Открито’. За контакти: ...”

10.10.2013 / 21:56
Георги:

“Госпожо Ахчиева,

Имам проблем с прокуратурата в Петрич. Пострадах при пътно-транспортно произшествие и съм със средна телесна повреда. Около два часа в комоциум, претърпях тежка операция и изгубих силата на ръцете и краката си. (...) Във всички разследващи документи ясно и категорично пише, че съм невинен. Знае се виновникът на катастрофата. Проблемът е, че разследващият прокурор в Петрич умишлено използва служебното си положение и 11 месеца не призовава виновника, след като всички документи и епикризи са готови.”

08.10.2013 / 22:34
Силвия Иванова:

“Браво на екипа на ‘Открито’! Чудесно разследване за медицинските импланти!”

04.10.2013 / 11:38
Силвия Колева:

“Ще има ли развитие по сигнала на ‘Открито’ от м. ІХ, 2013, за източените милиони от български банки с помощта на синдик Г. Кольовска?”

17.09.2013 / 20:42
Илиева:

“Благодаря Ви за усилията, които полагате, за да се стигне до истината по разглежданите казуси. Сама виждате колко трудно пробиваема стена представляват учрежденията – дори за Вас. Представяте ли си какво струва на обикновения човек, за да се защити? Навсякъде – невидима ‘Китайска стена’ и очакването той да се умори и откаже, та дори да напусне белия свят. И въпросът да приключи. Благодаря Ви и успехи!”

11.09.2013 / 12:47
ЗЛАТОТО на БЪЛГАРИЯ за БЪЛГАРИЯ:

“Спешно помогнете ЗЛАТОТО в Крумовград да не излезе извън България.”

И т.н.

NOTA BENE!

Напълно възможно е заявените досега номинации, както и всички онези, които ще бъдат направени в бъдеще, да са мотивирани от чисто лични съображения и да не отговарят на огласяваните похвали или вменявани прегрешения. Едно или друго намаляване на всяка евентуална подобна грешка може да бъде постигнато при увеличаване на потока от постъпващи предложения за призовете "Лавров венец" и "Позорен стълб" (в това число и с такива, които препотвърждават вече направените или отправят дадено лансирано име към противоположната ранг-листа).

ГАНОВСКИ

За масирано разпространение на политически заблуди под маската на висока ученост.

Из

“ТОДОР ЖИВКОВ – ДОСТОЕН ПАРТИЕН И ДЪРЖАВЕН РЪКОВОДИТЕЛ”,

във “Философска мисъл” (№ 9, 1981):

“В историческите дни на Девето-септемврийската революция той ръководи партизанските части и бойните групи в София, които през нощта на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г., заедно с войсковите части, успешно извършват решаващата бойна операция против фашистката власт...”