Последна редакция: 13-01-2015 |
2-ри ноември 2014
Денят на народните будители отшумя. Отшумява и неделята след него. Отваря се време за размисъл. Под общото заглавие “БЪЛГАРСКИЯТ 'ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ'”
са публикувани няколко текста. Те могат да бъдат
мислени само като едно начало, което ще получава своите продължения
във времето.
“
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071047oblastinaukaBulNatRevLeadersDayall.htm |
||||||||||||||||
25-ти октомври 2014 Към публикацията под названието: “‘AVAAZ’ – И НА БЪЛГАРСКИ”,
е
поместено поредно продължение. В него се предлага
коментар, свързан с девиза на петицията:
“Нашият
глас се нуждае от нашия език!”
Междувременно, срещат се и становища от рода на:
“Не мисля, че трябва да се предприемат каквито и да било кампании с
искания за превеждането на АВААЗ на български език. Всичко трябва да е на
английски. Всички трябва да четат един и същ текст, а не някакви преводи.” Къде са основанията за подобни позиции? За достъп: |
||||||||||||||||
22-ри октомври 2014 Към публикацията под названието: “‘AVAAZ’ – И НА БЪЛГАРСКИ”, е поместено кратко продължение, в което се напомня за приближаващия уникален български празник – Деня на народните будители. В неговия край е включен директен линк към стартираната петиция, поставяща пред администраторите на портала за петиции АВААЗ искането той да бъде преведен и на български език – едно, както изглежда, напълно основателно и напълно безопасно искане. За достъп: |
||||||||||||||||
13-ти октомври 2014
Към текста на доцент Евгений Волков: “КАКВО СЕ СЛУЧВА В РУСИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО?” е добавен преводът на втората от трите публични лекции на академик Иван Петрович Павлов, изнесени през месеците април и май на 1918 година и традиционно обединявани под общото условно название:
“ЗА
УМА ИЗОБЩО И ЗА РУСКИЯ УМ В ЧАСТНОСТ”.
“Въобще,
(...) има някакво влечение към мъглявото и тъмното. (...)
Сякаш мъглявото е проява на гениалност. Как се случи това? Откъде се
взе такова отношение към всичко непонятно?”
“Руският
ум не е привързан към фактите. Той обича повече думите и оперира с
тях.”
“Постоянно
избираме неизгодната линия и нямаме сила да следваме главната
посока. От това става ясно, че в резултат се получават маса
несъответствия с окръжаващата ни действителност.”
“Вземете
вярата в нашата революция. Нима тук имаше някакво съответствие с
действителността, нима имаше някакво нейно ясно виждане от страна на
онези, които тръгнаха да организират революция по време на война?”
“Че
при нас на трона седял дегенерат, че правителството било слабо –
всичко това ние го знаехме.”
“Вземете
нашите славянофили. (...) Хората вярваха, че Русия ще отвори очите
на гнилия Запад. Откъде е тази гордост и увереност? И вие мислите,
че животът е променил тези наши виждания? Ни най-малко! Нима ние
сега не четем едва ли не всеки ден, че сме авангард на човечеството!
И не доказва ли това до каква степен не познаваме действителността,
до каква степен живеем във фантазии!”
“Нарисуваната
от мен характеристика на руския ум е мрачна и аз съзнавам това,
горчиво го съзнавам. Вие ще кажете, че съм сгъстил краските, че съм
песимистично настроен. Няма да оспорвам това. Картината е мрачна, но
и това, което преживява Русия, е също крайно мрачно. А аз заявих от
самото начало, че ние не можем да кажем: всичко това се случи без
нашето участие.”
“Заради
бъдещето е полезно да имаме представа за самите себе си. За нас е
важно отчетливо да осъзнаем какво представляваме.”
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm с последваща навигация към "Паралел № 2б". |
||||||||||||||||
29-ти септември 2014
Към текста на доцент Евгений Волков: “КАКВО СЕ СЛУЧВА В РУСИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО?” е добавен преводът на първата от трите публични лекции на академик Иван Петрович Павлов, изнесени през месеците април и май на 1918 година и традиционно обединявани под общото условно название: “ЗА УМА ИЗОБЩО И ЗА РУСКИЯ УМ В ЧАСТНОСТ”. Във връзка с отбелязването на 150-годишнината от рождението на Павлов, най-старото ежемесечно научно-популярно списание на Руската академия на науките "Природа" публикува в брой № 8 от 1999 година две от тези три лекции. Настоящият превод е направен по това издание. И днес критическият дух на тяхното съдържание може да порази мнозина – дори и онези, които биха се отнесли с ответна критичност към някои изказани в тях мисли. Като не се забравя годината, през която те са били произнесени, като се извикат от паметта картините на всичко онова, което е започнало лавинообразно да се случва в Русия след съдбоносния "залп на Аврора", всеки би следвало да оцени по достойнство доблестта на този учен, който вероятно е отчитал, че получената през 1904 година Нобелова премия (междувременно, национализирана от съветската власт) не би могла да му служи като някакъв застраховащ го щит.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm с последваща навигация към "Паралел № 2а". |
||||||||||||||||
17-ти септември 2014
Публикуван е текст, носещ заглавието: “ТЕЛЕСНИТЕ ИЗДАЙНИЧЕСТВА”. Една обща ориентация във физиогномиката и нейния разширен вариант, осигуряващ съществуването на телесната характерология, отварят възможност за някои изводи около проведената наскоро (и закрита за медиите!) среща между новоизбрания Президент на Република Турция, Реджеп Ердоган, и неговия гост от България, Лютфи Местан. И всичко това – върху запечатаните образи от интригуваща снимка, говореща (и казваща!) много с малко. За достъп:b01071046oblastinaukaMedMestErdall.htm |
||||||||||||||||
12-ти септември 2014
Публикувана е ІV част от размислите на доцент Евгений Волков, озаглавени: “КАКВО СЕ СЛУЧВА В РУСИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО?”
Със сигурност някои вече ще квалифицират автора като
отявлен руски безродник, ще открият "следи" от недвусмислен слугинаж
на чужди интереси. В
противен случай няма да могат да намерят обяснения за някои така
остри думи:
“Днешна
Русия е страна с катастрофално лошо устроена държава, корозирала
поради корупцията до границата на изчезването, с увредено от
столетна пасивност и застой общество. Видимо забележими са вече
хиляди признаци на бързо приближаващата развала на този
нискокачествен продукт, отлят в пределно отвратителна конфигурация.
За съжаление, тази развала ще струва много скъпо и на руснаците, и
на намиращите се в близост страни, и на целия свят, но едва ли има
шансове за цивилизовано разглобяване на това чудовище, за да може то
да бъде използвано като вторична суровина.” Дали обаче това не е просто отзвук на една огромна болка? Преди години, в покрусата си пред мъртвото тяло на своя удавил се син, един баща се бе нахвърлил да го бие.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm с последваща навигация към "Част ІV". |
||||||||||||||||
31-ви август 2014 Стартиран е проект на "Нова Магнаура" под названието: “‘AVAAZ’ – И НА БЪЛГАРСКИ”. "Авааз" е "най-голямата и най-мощната глобална активистска онлайн-мрежа”, той представлява "по-демократично и потенциално по-ефективно сдружение от ООН" – тръбят световни медии. Но... Авааз се приема и като нещо изключително неприятно – като досаден израстък върху телата на спокойно вегетиращите общества; създава водопади от неприятности на всевъзможни ненаситни корпорации и безнравствени политици. С негова помощ една (голяма) част от човечеството воюва (с една малка част). Някои намират това за проява на левичарство. Други го окачествяват като проява на морал. В Авааз се общува на арабски, немски, руски, френски, испански, португалски, корейски, китайски, холандски, италиански, иврит, турски, полски, румънски, гръцки, японски... С основание може да се попита: защо да не се поиска разработване и на негова българска версия? "Нова Магнаура" ще подготви петиция, адресирана към администраторите на Авааз. Ще я публикува в Авааз. След това ще разпространи нашироко надлежно уведомление. И ще бъде възхитително, ако тя бъде масово подкрепена.
За предварително
запознаване:
http://www.newmagnaura.org/b01070703oblastiprojectsAVAAZ-BULall.htm |
||||||||||||||||
30-ти август 2014
Изпълнено е поредно продължение на рубриката “АРТ-ДОСИЕТА”. Отново продължението е осъществено с разсъждения на професор Иван Спасов. Сега смисловите акценти са фокусирани към: античното противостоене "Атина – Спарта", творческото безсилие, бремето на "аза", астрономичното време, култа към техниката и машините, политиката, съдбовната предопределеност, така наречения "Случай Галилей", социализма, съмнението, трагичното, щастието и нещастието. Човек неволно се замисля: колцина са онези творци от сферата на изкуството, които са засвидетелствали така широк периметър от интелектуални интереси? Колцина са тези, с които – дори и напуснали този свят – може да се разговаря, да се спори... От които може да се учи. Отново са предложени и обширни паралелни коментари. За по-лесна ориентация новите добавки са разположени в долната част на постепенно нарастващия електронен каталог и са отделени с хоризонтална бяла лента. След известно време те ще бъдат разместени сред всички предишни каталожни единици.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01070408oblastiizkustvoArtDossiers00all.htm |
||||||||||||||||
27-ми август 2014
Напусна ни Валери Петров... Преди много години, в своята пиеса за деца, "Копче за сън", той бе поставил един Дядо пред непосилната задача да приспи малкото си любознателно внуче, Оги.
Дядото реди поетични увещания:
“
няма ли да спиш?
Запуши ушета –
Сънчо вече шета!
Затвори очички,
както правят всички,
че на твоя дядко
времето е кратко,
и не бива, Миш,
да му го хабиш...”
Това не помага. Дядото продължава:
“Хайде,
хайде, Миш,
че ще бъде жалко, – Имам пиш! – ще се сети изведнъж Оги. (Нали всички деца знаят тази така стара хитрост.)
– Нямаш пиш! – има не
по-малко готов отговор Дядото. И ще продължи:
“Хайде,
хайде, Миш,
тъй постъпва то?
Всички спят ноще
ще ти кажа аз:
тъй било защото Тук Дядото заспива без да може да довърши последната си дума. Оги обаче не спи и пита: – А защо не искало да спи?
И започват обяснения за физиологията на бухалите. И
по-нататък:
“Време е да
спиш,
спинка сън дълбок
мое малко внуче,
И още:
“Миш, миш, миш,
вече е заспал:
асансьорът спинка, Валери Петров заспа своя вечен сън. Като "картинка". Като МНОГО, МНОГО ГОЛЯМА КАРТИНКА... Днес много медии припомниха неговото поетично дарование, изключителните му способности на преводач... Спомнено бе и присъствието му в българския Парламент. Не бе призована обаче обществената памет за смелата му гражданска постъпка от времето на тоталитарните ни години, когато той – заедно с още неколцина доблестни интелектуалци – отказа да подпише подготвената от Съюза на българските журналисти "протестна" телеграма по повод удостояването на Александър Солженицин с Нобелова награда. По-късно отказа да подпише и "протестната" декларация на все същия съюз, заклеймяваща Солженицин за неговата книга "Архипелагът ГУЛаг". За тази му постъпка той бе номиниран за приза на Нова Магнаура "Лавров венец 2013". Едно припомняне – на адрес: http://www.newmagnaura.org/b01110000novini-Aall.htm с една последваща навигация назад във времето до дата 17-ти октомври 2013 година. Илия Кожухаров |
||||||||||||||||
25-ти август 2014
Публикувана е ІІІ част от размислите на доцент Евгений Волков, озаглавени: “КАКВО СЕ СЛУЧВА В РУСИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО?”
Този пореден фрагмент излага в конспективен план
виждането на автора за позитивните страни на социалното инженерство
в качеството му на рационална техника за подобряване на личния и
обществен живот.
“Никакви
геополитически теории, никакви национални идеи, никакви
идеологически проекти, никакво велико или измислено минало, нито
желано бъдеще няма да имат какъвто и да било смисъл и значение – и
перспективи за реализация – ако изпълнителите не искат или не могат
да направят (или на тях всячески им се пречи да поискат и да се
научат как да правят) милиони различни неща и неща, необходими за
даденото инженерно ниво.”
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm с последваща навигация към "Част ІІІ". |
||||||||||||||||
24-ти август 2014
Към текста на доцент Евгений Волков: “КАКВО СЕ СЛУЧВА В РУСИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО?”
е добавен преводът
на предизвикалото трус в Русия есе "Сбогом, Европа!" на писателката
Людмила Улицка.
“Цивилизацията
е достигнала до задънена улица: агресията, заложена в природата на
човека, не се е укротила от постиженията на науката, образованието,
познанието и изкуството. Изглеждаше, че културата може да озапти
тази самоубийствена страст към самоунищожение, но се опасявам, че на
човечеството не му е останало много време... Сама по себе си
цивилизацията, нейните изключителни технически постижения не
означават нищо, освен възможност да се извърши пълно взаимно
унищожение в краткосрочен план. Вече не се налага да хвърляме вината
върху мистичните сили на злото, на дявола с неговите слуги. (...)
Поставена е нова диагноза на човека – диагноза, която Гьоте не е
знаел: злото, живеещо в дълбините на човешката душа, надвишава
всичко, което християнската теология приписва на дявола.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm с последваща навигация към "Паралел № 1". |
||||||||||||||||
23-ти август 2014
Публикувано е продължение (кратка ІІ част) на публикацията под надслов: “ПО ПЪТЯ КЪМ ТРУДНОТО (И ОПАСНО) ‘КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ’”. Доцент Евгений Волков е намерил за необходимо да вмъкне в своите размисли, озаглавени: “КАКВО СЕ СЛУЧВА В РУСИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО?” и фрагмент от скорошна обширна публикация ("Сбогом, Европа!") на известната руска писателка Людмила Улицка. На свой ред и тя ще бъде преведена и поместена.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm с последваща навигация. |
||||||||||||||||
18-ти август 2014
Стартиралата преди време публикация под надслов: “ПО ПЪТЯ КЪМ ТРУДНОТО (И ОПАСНО) ‘КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ’”, е продължена. Читателят би могъл да се докосне до инициативи в това направление, чието начало е поставено в Съединените щати преди десетилетия. От друга страна, руски университетски преподавател поставя началото на критически размисли, озаглавени: “КАКВО СЕ СЛУЧВА В РУСИЯ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СОЦИАЛНОТО ИНЖЕНЕРСТВО?”
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm с последващи навигации. |
||||||||||||||||
17-ти август 2014
Осъществено е ново продължение в рубриката “АРТ-ДОСИЕТА”. Включени са размисли на професор Иван Спасов, фокусирани около палитра от смислови акценти: планинските върхове и дискусиите около изкуството, живота след смъртта и стремежа на арт-творците към извисяване, скептицизма във философията на Мишел дьо Монтен, влиянието на изкуството върху обществото и образа на твореца в очите на публиката. Предложени са и обширни коментари.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01070408oblastiizkustvoArtDossiers00all.htm с последваща навигация към финала на публикацията при следване на допълнително предписаните инструкции. |
||||||||||||||||
15-ти август 2014
Рубриката “АРТ-ДОСИЕТА” е продължена с кратки технически препоръки, след които е стартиран специален каталог. За неговото начало са подбрани мисли на именития композитор и диригент, професор Иван Спасов. Към някои от тях са прибавени коментари и въпроси. Каталогът е вграден в електронна таблица, която изисква съответно програмно осигуряване ("Microsoft Office Excel"). При необезпеченост, всеки може да инсталира в компютъра си напълно безплатни продукти от рода на пакета "OpenOffice.org".
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01070408oblastiizkustvoArtDossiers00all.htm с последваща навигация към финала на публикацията при следване на допълнително предписаните инструкции. |
||||||||||||||||
5-ти август 2014
Стартирана е обещаната рубрика: “АРТ-ДОСИЕТА”. Публикувано е началото на един въвеждащ текст, над който е поставено страховитото заглавие:
Потегляйки с девиза на Достоевски:
“Красотата
ще спаси света!”, и завършвайки с едно куриозно поетично творение на Бертолд Брехт, обяснило още през 1929 година на света как килимарите от Куян-Булак в тогавашен Туркестан решили да отбележат годишнина на Ленин, въвеждащият текст поставя множество въпроси, свързани с изкуството и неговото място в човешкия живот. Попътно могат да бъдат прочетени смутителни твърдения на Пабло Пикасо или Карлхайнц Щокхаузен, които (все така попътно) поставят и болезнения въпрос: когато говорим за изкуство, когато го аплодираме, знаем ли винаги за какво говорим и какво аплодираме?
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01070408oblastiizkustvoArtDossiers00all.htm |
||||||||||||||||
31-ви юли 2014
Сюрпризираща покана за "харесване" на Фейсбук-страница се превръща в повод за начеване на публикация под надслов: “ПО ПЪТЯ КЪМ ТРУДНОТО (И ОПАСНО) ‘КРИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ’”. Единствено поради каприза на случайността в един текст се оказват свързани: 1. размислите на руски университетски преподавател, гостувал преди години на "Нова Магнаура" по повод семинар на тема: "ЧОВЕКЪТ В СВЕТА НА ЗАБЛУДИТЕ (БЕЗ ГРАНИЦИ)", 2. съдържанието на прихванат разговор между "министър-председателя" на така наречената "Донецка народна република" и високопоставен функционер от управляващата в Русия партия "Единна Русия", 3. целите на американска фондация "за критическо мислене" и 4. вижданията на Френсис Бейкън (1561–1626) за все същото критическо мислене.
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01071045oblastinaukaPhilosCriticalThinkingall.htm |
||||||||||||||||
26-ти юли 2014
Заглавието на поредната публикация: “...И ИНТЕРНЕТ ‘В УСЛУГА НА ЛЪЖАТА’”,
носи
нескрита алюзия
към известния сонет на Шекспир, който
–
в превод на Владимир Свинтила
–
започва с думите: "Зова смъртта". В
един от последните негови редове, приключвайки с изреждането на
скръбните мотиви, заставили поета да започне с така смущаващите
начални слова, се чете дословно:
“ Азбучна истина е, че от едва ли не всяко човешко откритие най-първо са се възползвали хората с долнопробен морал. Компютърните технологии, съчетани с изключителните възможности за съвременна комуникация, осигурявани от интернет-революцията 24 часа в денонощието, не правят (и не могат да правят!) никакво изключение. А след като по света има достатъчно много хора, намиращи върховна възможност за себеизява в сляпото тиражиране на всичко, което е проблеснало върху техния монитор, след като има много хора, готови екзалтирано да афишират лозунга: "Не гледам телевизия", но в същото време приемат, че всяка снимка и всяко изречение, достигнали до техния компютър, са истинни и заслужават да бъдат веднага разпространени, то констатациите за едно епидемично разпространяващо се безумие могат да нашепват отново и отново думите на Шекспировия сонет. ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. В публикацията има снимки, които могат да предизвикат нежелани реакции у някои хора!
За достъп:
http://www.newmagnaura.org/b01070905oblastimediiInternetLiesall.htm |