ИВАН ИСКРОВ

За опитите му да заблуди целокупния български народ по повод причините за възникването на банковата криза в България през настоящата година и участието (неучастието) в нея на оглавяваната от него Българска народна банка.

Из предисторията по избора на Иван Искров за Управител на БНБ.

Извънредно заседание на ХХХІХ Народно събрание, 10-ти юни 2003 година:

“ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА (звъни): Откривам заседанието.
За процедурно предложение думата има господин Пенчев.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение да променим поредността на точките в дневния ред и да започнем с второ четене на Закона за пчеларството. Благодаря. (Смях и ръкопляскания в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има процедурно предложение за промяна в поредността на точките от дневния ред, а именно: днес да започнем с второ четене на Закона за пчеларството.
За противно процедурно предложение думата има господин Абаджиев.

ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ (ПСОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя противно процедурно предложение. Гласувано е извънредно заседание с фиксиран дневен ред, който вече е приет и който не може да се променя. Освен това абсолютно несериозно е отношението към въпроса, който е предмет на днешното заседание, а именно избор на управител на БеНеБе, поради което категорично правя противно процедурно предложение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Има две процедурни предложения.
Моля, гласувайте процедурното предложение за промяна на точките в дневния ред.
Гласували 205 народни представители: за 112, против 89, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.

Започваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЧЕЛАРСТВОТО. (...)

ПЕТЪР ЖОТЕВ (ПСОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! 
(...) В този скучен следобед (...) очевидно това, за което сме дошли извънредно от избирателните райони, няма да се случи, докато вие пазарувате местата на управителя и на подуправителя.”

Заседание на ХХХІХ Народно събрание, 9-ти октомври 2003 година:

“ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: (...) Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗБОР НА УПРАВИТЕЛ НА БНБ.
Постъпили са три предложения. Първото предложение е от народните представители Тошо Пейков, Весела Драганова и група народни представители за председател на БНБ да бъде избран Светослав Гаврийски. Това е първият проект за решение.
Следващият проект за решение е от народния представител Никола Николов – председател на Парламентарна група НИЕ, с аналогично предложение.
Следващото предложение е с вносители Константин Пенчев и Анелия Мингова. Проектът за решение е: за

управител на БНБ да бъде избран Иван Искров.
Моля вносителите на проектите за решения да ги представят на пленарната зала.
Заповядайте, господин Пенчев.

КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ (НДСВ): (...)
Мисля, че не е необходимо в тази зала да обяснявам кой е Иван Искров и какви са неговите качества. Само искам да напомня, че през тези две години той беше председател на една от най-сложните и най-отговорни комисии – Комисията по бюджет и финанси. Мисля, че едва ли има възражения, че се справи блестящо със своите задължения. Лично аз съм убеден, че той ще се справи отлично и със задълженията на управител на Българската народна банка. (...)

ТЕОДОРА ЛИТРОВА (НДСВ): (...) Искам да ви представя кандидатурата на господин Светослав Гаврийски. (...)
Считам за изключително важно, в името на авторитета на българското народно представителство, да се спази решението, което беше взето: да се обсъждат концепциите за развитие на Българска народна банка, тъй като това беше поводът този избор да бъде отлаган многократно във времето. Изключително нереспектиращо звучи фактът, че днес със специално добавена точка, измежду другите закони, спираме (...), за да разглеждаме един от най-важните въпроси в България.
По същество. Господин Светослав Гаврийски – избраният на 11 юни 1997 година управител на Българска народна банка – проведе успешно и без сътресения реформата в Българската народна банка, деноминацията на лева и допринесе с работата си до края на своя мандат през юни 2003 година за успеха на валутния борд, за финансовата и банковата стабилизация в страната (...).
Господин Гаврийски има богат положителен опит като управител на Българска народна банка, като управител за Република България в Международния валутен фонд, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и като заместник-министър и министър на финансите на Република България.
Господин Светослав Гаврийски представи на вниманието на народните представители, на премиера и на експертите една добре премислена концепция за развитието на Българската народна банка в периода от 2003-2009 година.
Заради професионалните му и човешки качества, каквито са изискванията по чл. 11, ал. 3 от Закона за Българската народна банка, заради неговата партийна необвързаност и доказана морална издръжливост, предлагаме кандидатурата на господин Светослав Велиславов Гаврийски за управител на Българска народна банка за втори мандат.
(...)

МУРАВЕЙ РАДЕВ (ПСОДС): (...) Доживяхме да се случи и днешния ден, в който има някакъв шанс, някаква вероятност да изберем управител на Централната банка и да сложим край на позорната сага ‘Избор на управител на БНБ’. Казвам: ‘има шанс’, защото не съм много сигурен дали тази сага ще приключи днес, или ще сложи началото на нова сага, която ще набере инерция за в бъдеще. (...) Добре е да изберем днес управител на Централната банка, но защо по този начин, господа управляващи, защо така – партизански, защо по терлици днес вкарвате тази точка в дневния ред? Нали вчера същото това Народно събрание по предложение на мнозинството гласува точно определен дневен ред?! В този дневен ред отсъстваше точка ‘избор на управител’. Какво е онова, което се случи от вчера до днес, та сега гледаме тази точка? Изобщо случи ли

се нещо? Интересен е отговорът на този въпрос. А може би нищо не се случи от вчера до днес. А може би сме свидетели на поредната гениална тактика на мнозинството – удар в засада. (Весело оживление в блока на НДСВ.)

(...) Използвате по някакъв начин намаленото присъствие на народните представители поради изборната надпревара, внасяте дебата в парламента, претупвате го набързо и си гласувате с по няколко карти, както напоследък сте научени. Толкова ли не се намери някой да ви каже, че така не се управлява държава, че това се вижда? (...) Защо до днес, уважаеми колеги, няма легитимно избран гуверньор на Централната банка? Защо се стигна до този управленски абсурд, защо вече пет месеца Централната банка е в безтегловност? Аз лично имам няколко обяснения за основни, според мен, причини, които доведоха България и българския парламент до днешния абсурд.

Първата причина за мен е пазарлъкът – срамен, недостоен, циничен, политически пазарлък между двете политически сили, които днес доминират управлението в Република България. Сякаш става дума за една квартална бакалница (...)

Втората причина е онзи синдром, за който няколко пъти съм говорил от тази трибуна – синдромът на пълната управленска импотентност, който съпътства цялостното управление на НДСВ и ДПС от първия ден на управлението на Симеон Сакскобургготски. (...)

Централната банка трябва да е напълно независима от правителството, от изпълнителната власт. Защо? Централната банка е институция, която има да изпълнява много по-комплексни, много по-дългосрочни цели, отколкото сравнително краткосрочните, а бих казал понякога и конюнктурни, задачи на една изпълнителна власт. Затова по никой начин не трябва да подчиняваме Централната банка на конюнктурните и по-краткосрочни задачи на изпълнителната власт.

На второ място, Централната банка има една характерна особеност – за нея е недопустимо да се обвързва с която и да било политическа сила. Тя трябва да е абсолютно незаангажирана политически. Всички помним партийното решение и партийния избор на ръководството на Централната банка през 1995 година, чудесно помним резултата от това политическо назначение през 1996 година. (...)

На следващо място – не бива да има абсолютно никакво обвързване, никаква зависимост между ръководството, и между самата Централна банка, и каквито и да било корпоративни или икономически интереси. Надявам се всички добре се сещате защо трябва да липсва такава връзка.

На следващо място – за да изпълнява успешно своите функции, Централната банка на всичко отгоре трябва да бъде консервативна и напълно прозрачна институция. Това трябва да бъде отговорна и надеждна институция. Тук, колеги, ключовата дума е ‘доверие’. (...) Не може и не бива Централната банка да бъде игрална зала или хазартно заведение по никой начин! Тя трябва да бъде и да си остане фактор за сигурност и за стабилност.

(...)

Имаме двама кандидати. Единият е досегашният гуверньор – господин Светослав Гаврийски (...), а другият (...) кандидат за гуверньор – господин Иван Искров, който е председател на Бюджетната комисия на това Народно събрание и заместник-председател на Партията НДСВ. Според мен, господин Гаврийски изцяло покрива представата ми за изпълняване на

тези основни функции и изисквания на Централната банка. Защо? Защото го доказа! Господин Гаврийски с една завидна упоритост и професионализъм успя да изправи на крака банкрутиралата през 1996-1997 година банкова система на България и да я превърне в дълбоко уважавана банкова институция по целия свят. Какво повече трябва да доказва сегашният гуверньор, че може да направи, от това, което вече е направил? Вие казвате – господин Искров има качества, може да се справи по-добре – чудесно! Може би! Но, забележете – господин Искров трябва тепърва да доказва това ваше твърдение.

Аз, извинете ме за откровеността, вярвам само на това, което вече се е случило. Препоръчвам ви и на вас подобно вярване. Не ‘верване’, за което вие самите знаете какво имам предвид.
Как господин Искров отговаря на тези няколко основни изисквания? Независим ли е господин Искров от правителството, от изпълнителната власт? Според мен, по-скоро – не, по-скоро е зависим, защото досегашното му поведение точно това ме кара да мисля. И сега би трябвало да приемем на доверие неговите обещания за утрешна независимост. Или отново едно ‘Вервайте!’. Е, аз пък не вервам.

По втория въпрос: партийно независим ли е господин Искров? Господин Искров категорично не е партийно независим, защото той, моите уважения към това, е заместник-председател на една политическа сила, която днес има честта и отговорността да управлява България. И едва ли утре той би могъл с лека ръка да изхвърли своите партийни пристрастия някъде зад гърба си и да се превърне изведнъж в един партийно независим управител на Централната банка.

На следващия въпрос: корпоративно и икономически независим ли е господин Искров? За съжаление, в това отношение съществуват определени съмнения. И тези съмнения се пораждат от явната близост на кандидата с кръга юпита и тяхната подчертана корпоративна пристрастност, която не е тайна за никого в България.

Ще има ли господин Искров консервативно поведение и прозрачни действия като основно изискване, което се поставя пред Централната банка? Е, сега по този въпрос аз лично изпитвам сериозни съмнения. Не говоря за вас, не зная вие дали изпитвате тези съмнения, но аз ги изпитвам, поради това че публично беше афиширано намерението за активно управление на външния дълг (и то бе осъществено), както и за управление на държавния дълг и на финансовия ресурс на България. Активно управление! И господин Искров беше един от най-солидните защитници, застъпници на тази теза. Това е нещо, което ме кара да се съмнявам в тази независимост, която той трябва да има.
Той беше един от най-изявените защитници на тези операции по външния дълг, които, за съжаление, към настоящия момент донесоха на България около 600 милиона долара чиста загуба и представляват поредната авантюра на състава на така наречените юпита.
Сега се говори за активно управление на валутния резерв. Правителството вече се заигра с фискалния резерв. Ами, кой изтегли 200 милиона, господин Искров, от Централната банка и фактически рефинансира търговските банки по изключително непрозрачен начин, по начин, който е в противоречие, в категорично противоречие, с основните закони на валутния борд? Кой? Аз не чух, господин Искров, Вашето становище по този въпрос. Не чух критика от Вас към 

това поредно самонадеяно действие на онзи кръг, за който преди малко говорих. А Вие, като бъдещ председател, като бъдещ управител на банката, като сегашен кандидат, трябваше ясно и категорично да се разграничите от подобно действие. Вие, за съжаление, не го направихте.

Ще има ли утре господин Искров воля и смелост да се противопостави на брокерската същност на днешната управляваща върхушка на България? Ще имате ли, господин Искров, тази воля?

АНЕЛИЯ АТАНАСОВА (НДСВ, от място): Вероятно ще има.

МУРАВЕЙ РАДЕВ: Аз много се съмнявам, и не само аз. Но това съмнение означава несигурност, означава нестабилност, означава всичко, което е противопоказно за централната българска банка.
И само съмнението за подобна несъстоятелност и невъзможност на господин Искров да се противопостави сериозно и с успех на подобни искания, го правят един неприемлив за днес кандидат-управител. Бих казал, правят го един уязвим утрешен гуверньор на централната банка.  Затова неслучайно казах да не поставяме днес началото на следваща нова банкова сага. Това зависи от всички нас днес. Защото онова, на което бяхме свидетели, това безпринципно, да не използвам по-тежка дума, пазаруване, този политически пазар, този политически алъш-вериш между двете управляващи политически сили – НДСВ и ДПС, явно снощи е приключил, за да може днес така спешно да гледаме този въпрос. И аз си задавам въпроса: с цената на какво се е стигнало до това политическо споразумение? Има ли цена? Каква е тя?
Колеги, ще се изкуша да направя пред вас едно предположение. ДПС, предполагам, е получило онова, което иска. То е завладяло поредния рубеж.
Кой може да бъде този рубеж? Сещате ли се? Знаете ли? Бихте ли го казали?
Аз изпитвам съмнение по един въпрос и ще го споделя с вас колеги, народни представители. Неслучайно скоропостижно преди известно време оваканти поста, подаде оставката си заместник-председателят на онази мегакомисия по финансов контрол, онзи заместник-председател, който има отношение към застраховането, към контрола върху застраховането в България.
Аз се питам дали това не е цената, дали ДПС не желае неговият човек да заеме поста заместник-председател на онази, някога я нарекох пред всички вас тук ‘Комисия Франкенщайн’, която има изключително големи права и почти никакви отговорности. (Става въпрос за създадената със специално решение на Народното събрание от 1-ви март 2003 година ‘Комисия за финансов надзор’, обединяваща Държавната комисия по ценните книжа, Агенцията за застрахователен надзор и Държавната агенция за осигурителен надзор – бел. моя, И.К.) Един заместник-председател, който контролира застраховането в България, аз питам ДПС: това ли беше цената на вашето съгласие? Има ли някой от вас, който да стане от тази трибуна и да отрече това мое твърдение, това мое предположение? Станете и го отречете! Ако имате доблест, кажете: да, няма такова нещо, ние не се стремим към този пост.
В противен случай, а това много скоро ще стане ясно, ако моите съмнения се потвърдят и представителят на ДПС бъде назначен за заместник-председател на тази комисия, тогава наистина спокойно всички ние можем да кажем: Боже, пази България. (Ръкопляскания в ПСОДС.)”

(Следва продължение)

ГРИГОР ЛИЛОВ

Из разговор с Григор Лилов в предаването “Премълчани истини”, 12-ти юли 2014 година (продължение):

Минчо Христов: Господин Лилов, Красимир Стефанов  беше в специална командировка в Германия, оттам е взел тези дискове, донесъл ги е тук (...). (Става дума за бившия изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, който през месец март 2010 година посети Германия и заедно с още няколко високопоставени служители на Агенцията се запозна със секретна информация, отнасяща се до наличие на влогове в швейцарски банки, осъществени от чуждестранни граждани с цел избягване на данъчни задължения в собствените им страни. Пред представители на медиите г-н Стефанов сподели по този повод:

‘Несериозно е да се очаква, че аз ще се върна от Берлин с диск с имена и точна информация. Тя е строго поверителна. Имена на български граждани обаче има.’

‘В интерес на истината това, което видяхме на днешната среща, потвърждава

А доклад на самия г-н Стефанов? – следва да се попита! Не е ли изискуем подобен документ във всеки подобен случай, независимо кой е (или вече не е) ръководител на едно или друго ведомство? – може да се постави следващ въпрос! Къде изобщо е документиран резултатът от въпросната командировка? Тя е била реализирана поради лични мотиви на командированите или във връзка с важен обществен интерес? –  трябва да се продължи с питанията! – Бел. моя, И.К.)

Григор Лилов: Колко, според Вас, тона златни кюлчета са изнесени през последните дни от частни лица от България и са се оказали в трезори в чужбина? (...) Над 1000 килограма, над тон и триста. (...) Те са закупени и... В момента върви страхотен процес по изпразване на българските банки. Не говоря само за случая с Корпоративна. Тези, които държат големите пари на България, които държат десетките милиони, стотиците милиони, милиардите (...), си изнасят парите и ги хвърлят в австрийски, швейцарски банки... на остров Ман, на остров Джърси – тоест, в офшорни зони.

Вчера, ‘Банк Аустриа’ – това е най-голямата австрийска банка – обяви, че активите ù са нараснали с огромно число, с осемзначна величина. Откъде? От България. И не го обяви някакъв случаен служител, а го обяви Вилибалд Чернко; това е главният изпълнителен директор на ‘Банк Аустриа’

Същото съобщиха и другите австрийски банки. Всъщност, оказа се, че през последните няколко дни няколко милиарда са напуснали банковата система. Значи, паниката не е паниката на обикновените граждани, които са се наредили, за да си изтеглят двете хиляди, петте хиляди, десетте – ако щете и двайсетте, трийсетте – хиляди лева. (...)

Навън изтичат милиарди и от това се роди паниката. Защото всичко това се чува.

Вината е на депутатите. (...) Преди имаше забрана: на свързани лица, без значение дали са свързани с банкера или са група от фирми, които са свързани помежду си (...), не могат да се дадат като кредити повече от 10% от капитала на банката. Това са банкови регулации, направени за сигурност. После увеличиха това ниво на 15%, но по специален ред. (...) После отмениха всички ограничения и казаха, че с единодушно решение на Управителния съвет може и 100% от капитала на банката да се даде... дори на една фирма. (...) Всички пари на депозанти (...) да взема и да ги дам на моята фирма или да Ви ги дам на Вас, защото с Вас сме се разбрали зад

М. Х.: Което още веднъж въвежда необходимостта от наказателна отговорност за това умишлено раздаване на необезпечени кредити.

(...)

Г. Л.: Имаме страхотни проблеми в БеНеБе, в банковия надзор. Имаме страхотни проблеми и при политиците. (...) Когато влезеш във властта, ти получаваш папките с документи, а си мълчиш. (...)

Пред мен е справката на Националния валутен фонд (...). Официални резервни активи и други активи на България и на БеНеБе (...): 2 милиарда и 600 милиона не са в конвертируема валута. (...) Аз знам къде са отишли тези пари (те не са задигнати). Те отидоха да спасяват българския бюджет. Проблемът е, че цялата отчетност в България е в насипно състояние. Дори се съмнявам, че хора като Искров и Чобанов имат пълна информация за това, което е тук. Те, впрочем, заедно с Орешарски, също се съмняват. И за чуждите инвеститори – когато теглиха заема – са записали, че по отношение на нито един показател от българската финансова статистика те не могат да гарантират за неговата вярност и точност. Така – и това е смешното – са си измили ръцете.”

ГРИГОР ЛИЛОВ

Из разговор с Григор Лилов в предаването “Премълчани истини”, 12-ти юли 2014 година (продължение):

Минчо Христов: БеНеБе ли лъже тука или някой... Кой лъже?

Григор Лилов: Това са документи на БеНеБе – тези, които показвам.

М. Х.: Тоест, Вие казвате истината в случая...

Г. Л.: Не... и това не е истината, защото отдолу има още една бележка: че ‘данните се оповестяват за вътрешно-информационни цели’. Кой знае истинските данни? Тоест, с други думи, ако говорим, поне доколкото косвено може да се извади делът, той вече гони 40% – делът на кредитите с нарушено обслужване. (...)

Има страхотно много бизнесмени, които са теглили кредити и искат да развиват бизнес, да откриват работни места, но... лошото управление на българските политици и на икономиката в страната прави кредитите невъзвръщаеми.

Не може да има банкова система – и го казвам на политиците... дано да ме слушат – там, където хората са бедни. При тези ниски доходи това, което

М. Х.: Но, господин Лилов, тези фирми не стига, че са бедни, но лихвените проценти тук в България, са 4 пъти по-високи, отколкото немските.

(...) И аз, 2008-ма, когато го избираха (става дума за Управителя на БеНеБе, Иван Искров – бел. моя, И.К.), аз поставих този въпрос. От трибуната на парламента го попитах: ‘Господин Искров, защо лихвените проценти тук, при условие че левът е вързан за еврото, са 4-5 пъти по-високи, отколкото в другите страни на Европейския съюз?’ И оттам идва проблемът. (...) Да не говорим за (...) криминалните закони, които гарантират на банките една невероятна печалба. (...)

Г. Л.: Ами ето я и наредбата, № 6, която е за ‘кредитиране в левове срещу обезпечение’. Тя е в пълно нарушение на правилата на валутния борд. Човек, като я чете, просто се... кръсти. И забележете какво са записали в член 2, алинея 2: ‘Българската народна банка може да кредитира банки само при наличието и до размера на средствата по депозита на управление «Банково» при управление «Емисионно»’. Управление ‘Емисионно’ е това, което наричаме Валутен борд. Тоест, влогът на управление ‘Банково’ във Валутния борд можем да го изпразним, за да спасяваме българските банки. Това са записали в тази наредба.

М. Х.: Тоест... мисля, че не е точно казано:

‘спасяване на българските банки’, а спасяване на престъпници-банкери, които са раздавали... на себе си парите на хората. (...)

Г. Л.: Вижте, тук възникват много въпроси. Първият въпрос, БеНеБе застава и казва: ‘Касово е изтеглена равностойността на 204 милиона лева’. (...) Тук не става дума за куфарче. (...) Ние имаме закони в България, наредби, правилници, според които всяко кешово теглене на над 30 000 лева се докладва: първо, на БеНеБе, второ, на нашите секретни служби. (...) Няма държава, от белите държави, в която можете да откарате (...) ей така, 100 милиона евро кеш. Просто незабавно ще ви арестуват, включително и в Австрия, която я обвиняват, че пере пари. Точно заради тероризма. Трябва да имате потвърждението на държавен орган, че това не са пари на Ал-Кайда или на някоя друга подобна организация. Да не говорим за нас, където един депутат – и той беше ключова фигура в икономическата комисия, говоря за Христо Бисеров – се беше замесил с пари с мътен произход. (...) Там е една огромна мрежа... (...) Никой не го закача, няма да го закачат. Ако си отвори устата, ще стане страшно.

Нестабилността в банковата система се роди от това, че тука, пак по данни на БеНеБе, бяха влезли 8 милиарда ‘горещи пари’. Когато на Вас Ви обясняват, че населението е станало много спестовно, това не е съвсем истината. Това са пари, депозити от чужбина, наричат се... банковият термин е ‘на резиденти’, и са ‘горещи пари’, това е финансовият термин,

защото те във всеки един момент могат да побегнат. Влязоха над 8 милиарда – и то основно от Близкия и Среден Изток. Затова ДеПеСе е толкова силно в управлението и практически управлява. И те не влязоха сега. Това започна да става още при ГЕРБ, от самото начало. Дори малко обхвана и края от управлението на Тройната коалиция. Затова, всъщност, истинският управител на страната е ДеПеСе. Затова тръгнаха да назначават Делян Пеевски в ДАНС – защото тези пари поискаха гаранция. Аз съм го написал това (...) в книга, която също излезе наскоро: ‘За политиците и мръсните им пари и тайни’. Там се оказа една верига, която се е проснала от Сейшелите през Южна Африка, Чехия, Хърватска, чак до България, в която са събрани пари на Ал-Кайда.

М. Х.: (...) Йордан Цонев е внесъл закон ‘За офшорките’ – казвам го така, по-разбираемо за нашите зрители (...), в който е записано: ‘ако някоя офшорка има под 10% от собствеността на фирма, не се обявява нейният собственик’. И тук възниква въпросът: какъв е проблемът един и същ собственик да разпредели своя капитал на 10 места (или на 10 офшорки)...

Г. Л.: Никакъв. (...) Аз съм разследващ журналист (...), да видим какво владее Цветан Василев

Ако някаква групировка е отмъкнала милиарди – тази групировка я нарекох ‘Новата Мултигруп на България’ – тя има достатъчно собственост тук в България. Ами просто да им я приберат. Само че ще трябва да имаме, както се казва, Темида на място. Не е проблем да им конфискуват

всичко. (...) Те практически държат 10% от България. 10% от брутния вътрешен продукт на България са техни – включително, държат ни и нас с Вас сега в това предаване, защото цялата цифрова телевизия се излъчва чрез техните комплекси, те ги купиха. Те държат и тоалетната хартия на България. Когато отидете да пазарувате в ‘Техномаркет’, купувате от тях, когато отидете да сипвате бензин в Петрол, пак купувате от тях. И да не давам други примери. Но искам да дам пример с офшорките. Не е вярно, че нищо не може да се разбере и аз много ясно съм посочил това...

 М. Х.: Имаме финансово разузнаване, имаме ДАНС...

Г. Л.: Ами явно финансовото разузнаване не си гледа работата, а трябва разследващата журналистика да свърши работата... Тук много ясно съм посочил, примерно, кой владее ‘Вивател’. Оказва се, че чрез една от офшорките Цветан Василев има 45% от ‘Вивател’. Чудесно се знае всичко по света. Въпросът е само да се потърси.

Второ, ние нямаме проблеми с нашите партньори в Европейския съюз. Къде са онези записи от швейцарските банки, които немците предложиха да ни ги дадат? (...) И немците, и американците успяха да набарат, в буквалния смисъл на думата, достатъчно информация от данъчните, от опитите на техни граждани да укрият данъци. И в дисковете се оказаха достатъчно данни и за български граждани. Защо в България се мълчи за тези дискове?”

(Следва продължение)

ГРИГОР ЛИЛОВ

Минчо Христов: Те (ръководството на националната банка в официално огласяваната му позиция за ‘Корпоративна търговска банка’ – бел. моя, И.К.) я даваха като най-стабилната банка...

Григор Лилов: Най-стабилната, най-добрата, да! С най-малък дял на лошите кредити...

Г. Л.: Ние имаме два потока информация: единият е потокът за нас, обикновените хора (...), включително и за финансовите анализатори. И тях ги лъжат. Вторият поток е истинската информация, която отива на три места:

едното място са политиците – и управляващите (независимо кои са в момента), другите две места са Европейската централна банка и Международният валутен фонд. (...) Тук пред мен е – ще Ви прочета – ‘Методика на БеНеБе за лошите кредити’, в която се казва така: ‘Точка 2 (според качеството): Включват се кредитите, които са с редовно обслужване и кредитите с нарушено обслужване с просрочие до 90 месеца.’

(Тук Григор Лилов видимо допуска словесна грешка, иска да каже: ‘до 90 дни’, както е видно от кадъра по-долу – бел. моя, И.К.) Честно казано, аз си мисля, че не може да бъде редовен един кредит, ако по него не е плащано 3 месеца. (...) Той със сигурност е проблемен кредит, а не редовен. Но така са направили ‘Методиката’. Малко по-надолу има нещо, което е изумително. А това е официален документ, държавен. (...)

Както заявиха от ‘e-vestnik’, коментаторът Бакалов:

 ‘В България досега са се готвели закони в интерес на определени хора. Сега се готви закон срещу определени хора.’ Вие сте единият от тях, другият съм аз, защото изнасяме факти.

М. Х.: Имате предвид

закона на Йордан Цонев?

Г. Л.: Не... Парадоксът е в това, че този закон е на БеНеБе, внесе го Йордан Цонев и – когато се събраха политиците в неделя на спешно заседание – решиха, че наказанието (за разпространение на ‘заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция’ – бел. моя, И.К.) не трябва да бъде ‘от 2 до 5 години’, а до

10 години. Всички политици!

М. Х.: Решили са го това...

Г. Л.: Да.

М. Х.: А в същото време нито един политик не се е сетил да предложи в комисията наказателна отговорност за раздаване на необезпечени кредити!

Г. Л.: Това показва кой дърпа конците в България

 Тези в БеНеБе са едни куклички. Политиците ги дърпат. И да кажа: защо се получава така? Ето какво са записали: ‘Данните за преструктурираните и с нарушено обслужване с просрочие кредити не показват нито общо кредитите с нарушено обслужване, нито дела на тези, които са с просрочие.’ Тоест, с други думи, популярно казано: данните, които ние от БеНеБе ви даваме за лошите

кредити, не са истинските данни.

При мен е служебната им таблица. Ето, ще я покажа на камерата: ‘За качеството на кредитите и така наречените обезценки’. (...)

Кредити и аванси – 69 милиарда. Кредити с редовно обслужване – 55 милиарда. 14 милиарда – лоши... кредити. Или проблемни. (...)

А на нас ни обясняват, че са 10 милиарда.”

(Следва продължение)

● Секретите на секретаря Емин. И на ‘покушението’ от Енимехмедов.

Меглена Кунева:

● От шифрограмата: ‘Очите ù се насълзиха’. Роля за Оскар.

● Как, кога и защо погребаха проекта ‘Президентка’?

Царя:

● Пловдив, 1971 година. Тайна среща с Тодор Живков, а другите срещи?

● Четирите самоличности на Симеон и един хер Мюлер!

Саша Безуханова:

● ‘Хулиганката’ от Перник в големия световен концерн.

● Големите пари и местен ‘алтруизъм’.

Румен Овчаров:

● Диалог на интереси: ‘Ти като ми биеш шутове, аз ще ти отговарям с шамари!’

● Скандалът: ски в Рила, еврокомисар, министри и премиер, ‘гърли’, труп, следва нов и мъртво момиче.

Иван Костов:

● Траншове по 1 милиард: 2% лихва и 20% комисионна.

● Как закърмиха Командира под петолъчките на Кремъл...?

Надежда Нейнски (Михайлова):

● Ардино и секретарката на съпругата на Стратега Лилов.

● Букет и ‘Чаша шампанско?’ от Георги Илиев.

Росен Плевнелиев:

● Съдружникът Михаел Линднер като Улман и с два различаващи се паспорта.

● Смъртен акт: ‘Шок с разкъсвания и контузия на вътрешни органи’.

● От офшорките в Кипър до тайната офшорка в Люксембург – бизнес прегръдка с руския военно-промишлен комплекс и съдружник на Путин.

Ирена Кръстева, Делян Пеевски:

● Ирена Кръстева, ‘Роко’ и чужда секретна служба.

● Делян Пеевски – една майка, много бащи. Истинският е един!

Георги Първанов:

● Скритата папка от досието ‘Гоце’.

● Банката "Amwal’ и президентшата.

Кристалина Георгиева:

● Румънска жилка и руска рода, глобализационна закваска и ЦК-закалка чрез една награда ‘Звезда на Герой’.

Волен Сидеров:

● Компроматът на листове с печат ‘строго секретно’.

● Долу ДПС, да живее банката на ДПС – Корпоративна.

Яне Янев:

● ‘Балканската академия’ – мит, шифър или...

● Категория ‘А’, картотека ‘Х...’, контингент ‘Т’, графа ‘отклонения’.

Станишев и Моника:

● Един укрит атентат – пролял кръв, но не успял.

● Пътят нагоре: от ‘миската’ Моника до бизнесдамата.

Пламен Орешарски:

● От ‘Бетелхайзе’ в ‘Орион’ – до ‘Денеб’ от ‘Лебед’.

● Малко ли са 108 милиона и кое свърза премиера с Федята, Таки, братя Галеви...?

Христо Бисеров:

● Не е адвокат, от четири фамилии – една истинска. Кой е?

● Под зеленото знаме на Аллаха и Ал-Кайда!”

Из разговор на Григор Лилов с водещия предаването “Премълчани истини” на телевизия “Евроком”, Минчо Христов, 10-ти март 2012 година:

“Минчо Христов: Ще разискваме няколко важни теми за българина, а именно: сигурни ли са парите в банките, какво е състоянието на банковата система? (...) Аз твърдя, и продължавам да твърдя съвсем убедено, че българският Парламент много често приема престъпни закони. (...) И това съм го казвал и от трибуната на Народното събрание. (...) Ето, това е Законът за гарантиране на влоговете в банките. Много малко хора знаят, че в него има два умишлени пропуска. Първият е: (...) когато фалира дадена банка, Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащането на сумите по влоговете не по-късно от 20 дни. Къде се крие престъплението на законодателя? Престъплението се крие в думичката ‘започва’. (...) По сегашния закон Фондът може да започне – примерно, да изплати на 10 човека – а на другите останали десетки хиляди да каже: ‘Вие ще чакате... още 10, 15, 20, 30 години, колкото те си решат’.

Григор Лилов: Нещо подобно се получи, когато беше хиперинфлацията 96-та – 97-ма година. Тогава тези, които бяха с левови вложения, изгоряха от хиперинфлацията. Имаше някаква компенсация на вложителите в банките, но тя се проточи точно 4 години. (...) Той, законът, не е правен в интерес на гражданите, но – извинявайте! – кое е правено в интерес на гражданите? (...)

М. Х.: Защо никой не обръща внимание на това? (...) Многократно съм го вкарвал в пленарна зала, но усещах едно гробно мълчание... всички, почти всички, гласуваха против...

Г. Л.: Банковото лоби в България е от изключително близки хора и то няма цветове. (...)

Аз винаги съм казвал, че една страна е като триножник, крепи се на три крака: единият крак е финансовата стабилност, другият крак (...) е състоянието на икономиката (...) и третият крак е състоянието на населението – тоест, неговото образователно, здравно равнище, динамичност, професионална подготовка и квалификация. В България и трите стълба на този триножник са осакатени.

Ще почна от първия. Много се говори, че банковата система е стабилна. Една банкова система по условие не може да бъде стабилна – не само в България, но където и да е по света. (...) С какво търгуват банките? Някой ще каже: ‘С пари.’ Не. Нищо подобно! Основната стока, която продава финансовата система по света, без значение дали това са акции, облигации, депозити, кредити и всичко останало, се нарича по един единствен начин: доверие! Ние сега виждаме една богата Европа, изключително богата, която не си знае парите (говорим за Еврозоната), как точно поради липса на доверие се е запътила към пропастта.

Какво доверие можем да имаме към българската финансова система? (...) Банките в България са в изключително тежка ситуация, откакто започна кризата. Те дълго време живееха и се хранеха с чуждите инвестиции (...), по 4, по 5 милиарда, имаше изобилие от пари и те се чудеха как да ги пласират (...) на гражданите и на фирмите, за да си получат печалбата от лихвите. Проблемът, който се роди от цялата ситуация, какъв беше?

Първо, бяха раздадени страхотно много кредити (...), които при малко ‘шаване’ на икономическата ситуация стават лоши, проблемни, съмнителни или, както се изразяват банкерите, ‘невъзвръщаеми’.

Вторият проблем, банковата ни система силно задлъжня към чужбина. По едно време нейните дългове се измерваха с над 9,5 милиарда евро; това е в началото на кризата. И като почна световната криза, се случиха едновременно два процеса: банките-майки от чужбина и фирмите – юридически лица, които са влагали пари в България – започнаха да теглят тези пари обратно. Второ, голяма част от тези дългове са с кратък матуритетен период; ‘матуритет’ означава времето до погасяването. (...) Понеже икономическата активност се сви, кредитирането рязко падна, хората останаха без пари, част от кредитите не се погасяват – банките останаха без печалба (въпреки че те, формално, на книга, по счетоводни документи, отчитат повече от достатъчно печалба – и аз ще обясня как става това). За да могат да оцелеят, вдигнаха лихвите до небето – тоест, нормата на печалба. Ако Вие отидете в магазина и една стока Ви я продадат с 30% надценка, колкото е средният процент в България, банките започнаха да си продават своята стока – кредити, такси, комисионни – с надценки от порядъка на 150-200%, за да могат да изкарат парите. Миналата година (нека тук бъде напомнено: разговорът се води през март 2012 година – бел. моя, И.К.) те са върнали 5 милиарда евро. (...) Тази година – можаха малко да понамалят дълга – имаше сериозни проблеми, наложи се да теглят (погасявайки едни дългове, да теглят нови дългове от чужбина)... Сега дължат около 6,5 милиарда евро. Те няма как да ги вземат, още повече че близо 1/4 от кредитите, които са раздали, са ‘лоши’ и по тях не постъпват пари. И единственият път, който им остава, е да оскубят клиента. Правителството – ако го чуете, ако чуете финансовия ни министър или шефовете на БеНеБе – те ще Ви уверят, че в България финансовата стабилност е желязна. Е да де, но миналата седмица кредитните агенции намалиха рейтинга на една от нашите банки... Ще я спомена тук, ‘Първа инвестиционна банка’. Не е само тя. Нещо, за което се мълчи, това е (...), че миналата година БеНеБе (говорим за 2010-та, не за тази... за тази ще видим каква е ситуацията, когато тя приключи)... миналата година БеНеБе задължи 4 банки да си вдигнат капитала поради това, което се нарича ‘системен риск’. (...) В общи линии, това е нещо, като да ти кажат, че ти си болен и да те спасяват затова, че си болен от рак. Тази година същата мярка беше използвана към две банки в България и сега в момента се прилага към трета банка. (...

М. Х.: Тоест, доколкото виждам, това има пряка връзка с масовото появяване на... определени банкери по средствата за масова информация (...), където те обясняват как всичко е стабилно...

Григор Лилов: Зрителите трябва да разберат нещо: една финансова система, една банкова система, не може да бъде стабилна, ако икономиката слиза надолу, ако тя е в такова трагично дередже, в каквото е в България. Просто защото парите не се произвеждат от финансовата система.

Те се произвеждат от хората – които работят, които се трудят – от фирмите. Когато това нещо умира (...), тогава и банковата система закъсва. Затова тя и закъса навсякъде по света – започвайки от Америка и стигайки до Европа. (...) И сега това е големият проблем, който стои пред тези страни: как да я оживят, за да могат по някакъв начин да закрепят (...) финансовите си системи и да вдъхнат доверие. Значи, проблемът с доверието в България не стои – просто, защото това, което ние тук говорим, няма да бъде казано публично, то няма да бъде казано по големите, ефирни телевизии, няма да бъде написано и в големите ежедневници, пък дори и в специализираните издания.”

Из разговор с Григор Лилов в предаването “Премълчани истини”, 12-ти юли 2014 година:

“М. Х.: Ще си говорим за парите в българските банки. Имаме повод, това са разкритията от вчера, разкрития на Българската народна... банка, от които става ясно, че близо 3,5 милиарда лева от Корпоративна търговска банка са раздадени... никой не знае на кого, срещу какво и как. (...) Казано иначе, повече от половината пари са раздадени по един непрозрачен, бих казал – криминален, начин. Защо се получава така! Казвам ви веднага. (...) Това, което е правено в Корпоративна търговска банка – раздаването на огромни пари, милиарди, на свои хора, подставени лица (всъщност, на себе си), можеше да бъде предотвратено, ако имаше политическа воля, ако българските депутати, вместо за обслужват интересите на престъпни банкери, обслужваха вашите интереси, уважаеми зрители. (...)

Кое е интересното? Народният представител от ДеПеСе, Йордан Цонев, вместо да внесе (...) предложение за наказателна отговорност за престъпниците банкери (...), е внесъл този Закон. Ето какво пише в него: ‘Член 252а. Който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.’ (...)

Кои са тези ‘или други сведения’? Казвам ви веднага: тези ‘други сведения’ са... вярна информация. (...)

Г. Л.: 3,5 милиарда са само изгубените преписки за кредити, които са свързани както с групата около Цветан Василев, собственика на банката, така и с групата около Делян Пеевски. С други думи, изправяме се пред хипотезата, че това, което наблюдавахме последния месец: взаимни обвинения за смъртни заплахи, кой кого ще убива и прочее, и прочее, е било жив театър, за да се прикрие големият грабеж, който е настанал зад кулисите. (...)

Освен пари на гражданите и на фирмите, там има и други пари. Там има пари на самата държава и един от парадоксите е в това, че в Корпоративна банка има сума, която е на институциите, които трябва в момента да спасяват пострадалите – тоест, на Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на депозитите. Там има пари на социалното [осигуряване]. Според сега действащите закони, парите на Фонда за гарантиране на депозитите (...), на социалното осигуряване, на енергетиката – всичко това не подлежи (...) на компенсация...

М. Х.: На общините, и на гражданите, които имат преференциални влогове...

Г. Л.: Преференциални влогове – също. (...) Лично по моята оценка (аз имам балансите и отчетите на банката), съпоставени с редица данни от платежната система и всичко останало, щетите се измерват със сума, може би, от порядъка на около 6 милиарда. (...)

Второто, което ме изумява (...) във вчерашното решение на БеНеБе, аз вече бих казал – и на депутатите, защото на заседанието на Бюджетната комисия в петък, вчера, нито думичка не се чу за това: всички по принцип одобриха (...) структурата на операцията, която ще се извърши, но нито думичка не се чу за това, коя е ‘Credit Agricole’, бивша – а днешна, банка ‘Виктория’.

‘Банката на здравия разум’

М. Х.: Коя е?

Г. Л.: Тя бе прекръстена буквално преди броени седмици, защото я закупи дъщерята на Цветан Василев (...) Радосвета. (...) Тя стана Председател на Надзорния съвет. Когато затваряха банките, БеНеБе я отстрани от длъжност, но така или иначе банката се води собственост на семейство Василеви. С други думи, ще компенсират вложителите в банка, която е собственост на тези, които са ограбили първата банка. Второ, тази банка не е в добро състояние. (...)

Аз не искам да говоря наизуст, ще помоля операторите да покажат част от многото документи, които нося. (...) Това е копие от балансите и отчетите на банката, тази в която ще ви компенсират за влоговете и парите и в която ще налеят маса държавни пари.

ОТЧЕТ ЗА ВСЕОБХВАТНИЯ ДОХОД

Графа ‘Загуба преди данъци’ ( в милиони лева),

към 31 декември:

2012 година: 17,304,

2013 година: 14,686.

Това е една толкова добра банка, че от 2008 година работи по този начин. Честно казано, тя е банка, която трябва да се спасява, а не банка, която трябва да изплаща милиарди, които ще потекат от държавата. Това е първият въпрос.

Вторият: държавата казва: ‘Ние ще я национализираме.’ Все пак, не живеем при социализъм, а при капитализъм. Какво означава ‘национализация’ при капитализма? Много от хората, които ни слушат, мислят, че ‘национализация’ е, както при комунизма, когато са дошли навремето и са установили диктатурата: ‘Този завод вече е държавен! Точка! А собственикът му – в затвора!’

Тук национализацията се плаща. При капитализма национализацията се плаща. Тази банка има капитал. Той се измерва със сума в стотици милиони. Така че се получава парадоксът: държавата, национализирайки банката, ще изплати на семейство Василеви, на Цветан Василев, на дъщеря му (...), сума, която е над 100 милиона. Разбирате ли? Нещо като премия, едва ли не: заради това, че е ограбил близо 6 милиарда, сега ще получи 100 милиона. Потресен съм от това, че нито един финансист в бюджетната комисия – а там са хора, специалисти...

М. Х.: Искате да кажете, че никой не е повдигнал този въпрос?

Г. Л.: Абсолютно никой. Потресен съм и от това, което прави БеНеБе. Въобще от много неща съм потресен. Той и самият Цветан Василев е една спорна фигура. И дъщеря му е спорна. По света хората стават банкери, като почнат от най-ниското стъпало, преминат през всички стъпала около йерархията и най-накрая, вече на 55-60 годи, може да ги огрее поста Изпълнителен директор. Неговата дъщеря стана ‘Фърст банкер’ (...). Тя е родена на 12-ти февруари 85-та година и е завършила политически научи в университета ‘Тъфтс’ в Бостън и политически науки в Института по политически науки в Париж. Тоест, тя никога не е била професионален финансист. (...) Впрочем, нещата в банковата система са много страшни, защото ние имаме ‘банкери’, които въобще не би трябвало да бъдат там, поне по скромното ми мнение. (...) Аз се питам: как собственици на тази банка са хора, в чиято биография са вписани две фалирали банки – ‘Първа частна’ и ‘Агробизнесбанк’, която беше купена по същия начин от БеНеБе навремето срещу 1 лев. Една година по-късно ù беше обявен фалитът. А в мотивите за фалита съдът записа, че още от първия ден на основаването си тази банка е работела с признаците (цитирам дословно): ‘с признаците и по начина на финансова пирамида’.

Кой въобще следи какво става в банковия сектор на страната? Кой гледа какво става с финансите? БеНеБе до вчера официално отчиташе тяхната си статистика: че лошите кредити в Корпоративна банка са 1, 86%.”

(Следва продължение)

ЛИЛОВ

За дългогодишните му усилия по осветляването на редица сериозни опити за масови измами, планирани и осъществявани от лица с консумиран (и приписван им) най-висок обществен статус.

2003 година

2004 година

2008 година

2008 година

2008 година

2009 година

2010 година

2010 година

2012 година

2013 година

2014 година

“Политиците / Парите! Мръсните им тайни!” – съдържание:

“Бойко Борисов и Цветелина:

● Смъртоносният куршум и пистолетът на Бойко.

● Банкова сметка № 4536281560-27. Колко са парите?

Ахмед Доган:

● Не е турчин, българин, ром! Кой е Сокола?