Re: Съзнателност и себепознание
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: March 30, 2005 09:29PM
Драги Jesus,
Зарадвах се на текстовете Ви, но не можах своевременно да отговоря поради прекомерна натовареност със служебни задължения. Забелязвам обаче, че по ред въпроси, които съм поставил в предишните си, адресирани до Вас, постинги, Вие не сте счел за необходимо да споделите какво мислите. Така, те увисват някак безславно в пространството.
Относно въпроса Ви за “вярата”, приемана от мен за синоним на “незнанието”, както и относно предполагаемите противоречия, които считате, че се провокират от това положение, мога да споделя следното.
Първо. Действително би било възхитително, ако все повече и повече хора започнат да заменят думата “вяра” с думата “незнание” – нещо от рода на “аз вярвам = аз не знам”. Обратната замяна обаче далеч не е необходима – тя е само възможна. Ако Вие “не знаете нещо”, но в същото време много Ви се иска то да стои по някакъв точно определен начин във Вашето битие, Вие спокойно можете да решите да “вярвате", че въпросното нещо стои именно така, както Ви се иска. (Аз лично не бих имал нужда от подобна трансформация – ще ми бъде достатъчно да знам, че еди-кое-си нещо не го знам.) От друга страна, ако Вие предприемете въпросната замяна, трябва по никакъв начин да не забравяте, че вярата не е престанала да е незнание. В такъв смисъл Вие, Jesus, не бъркате, когато заменяте "вярвам" с "не знам", но когато правите обратното, заменяйки "не знам" с "вярвам", мисля, че внасяте известна доза произвол (имам предвид, че категоризирате нещо като задължително, без то да има такъв статус).
Мисля, освен това, че грешката се появява, защото натоварвате едни чисто житейски практики по ползването на дадени понятия с изисквания, произтичащи от валидни в математиката правила (и в частност, правото да се разменя съдържанието на двете страни на едно уравнение). Така, ако трябва да обобщя, бих казал, че “вярата е синоним на незнанието” за онзи, който е позволил на разума си да забележи това, като в същото време “незнанието МОЖЕ да бъде синоним на вярата” за онзи, който реши да обогати палитрата от имена, с които да обозначава незнанието си. Второто действие не е задължително. А първото, както показва животът, се оказва пожизнено неприемливо за определени хора.
Впрочем, по отношение на въпросния проблем, мисля, че може като подходящ аналог да се призове онова правило в математиката, според което “верността на правата теорема не означава автоматична истинност и на обратната”.
Второ. Вашият втори извод е интригуващ. (Разбира се, и той носи опасните последици от директното прилагане на алгоритмични заемки от математиката.)
Безусловно, както отбелязвате “човек може просто да каже, че не знае, без да се обвързва с никаква вяра”. Онова, което следва, обаче, се свежда до факта, че в уравнението “вяра = незнание” (или “незнание = вяра”) едната половина просто изчезва. В този смисъл, не може да се твърди, че то е грешно. То просто вече не е уравнение, защото в мисловния и словесен фонд на такъв човек думата “вяра” не съществува. Или – в най-добрия случай – той не я използва, не се интересува от нея. Достатъчно му е да ползва “аз не знам”.
Забележете, обаче, Jesus, че в момента, в който коментираната дума се появи, тя ще си заеме полагаемото се място (при съобразяване с разсъжденията, които вече направих).
Трето. Напълно съм съгласен с Вас, че едната от двете думи (“вяра” и “незнание”) се явява съдържателно излишна. Но изобщо не мога да приема, че ако бъде премахната “вярата ще сринем основата на науката”. Нищо такова страшно не може да стане, защото сериозните хора на науката знаят, че нейната основа винаги е стояла върху “вярата” (или “незнанието”, ако така Ви се струва по-приемливо). Само твърде, твърде наивните хора (и децата в училищата) мислят, че науката е построена върху твърда скала.
А колкото до махането на "не знам", това наистина “не звучи много разумно”. Но пък, ако остане “вярвам” (и като знаем, че то е синоним на “не знам”), загубата няма да е много голяма.
Разбира се, че двете думи – "вяра" и "незнание" – могат да останат заедно в употреба. И това по никакъв начин не би пречило, ако не се забравя именно тяхната несиметрична синонимия.
Независимо от съгласието, което изразих с Вас (че едната от двете думи е излишна), все пак искам да отбележа, че при определен кръг хора онова, което те обозначават като “вяра”, им носи усещането за удовлетворение, докато “незнанието” (отново в техните представи) не може да се похвали с такава съдба. Това, че те мислят по подобен начин за “вярата”, е всъщност коренът на тяхната заблуда.
Драги Jesus,
Независимо от някои различия в разсъжденията ни, държа да знаете, че съм Ви признателен за текста и неговата провокативност. Благодаря Ви най-искрено!
P.S. Между другото, Jesus, дали би Ви било интересно да развиете противоположния казус: “‘Вярата’ като синоним на ‘знанието’”?