Психологията като наука ни разкри необятната човешка психика.Вече знаем,че почти през целият ни живот сме управлявани от инстинки и несъзнателни механизми.Сега е време да приложим знанието си на практика,не мислите ли?
Защото чрез себепознанието се достига по-извисена съзнателност на ума и обективност на възприятията и разбиранията.
Следващият линк води към мястото,където са написани някои размишления,откровения,анализи и синтези на понятия като добро,зло,любов,Бог и практическото им приложение по пътят на Пробуждането!

[prozrachno.hit.bg]

Уважаеми (или уважаема) Атевиел,

След множество безплодни вчерашни опити да вляза в препоръчания от Вас сайт и след многократно срещане на съобщението "The page cannot be displayed" последният ми опит днес се оказа успешен. Запознах се с цялото съдържание на сайта. В резултат – искам да Ви поздравя както за текстовете, така и за фотосите, фотоси които бих могъл да определя като красиви (в един акт на "моя илюзия" и в съответствие с Вашите разсъждения относно "красотата като субективно преживяване").

Разбира се, бих могъл да споделя някои мисли, както и да Ви задам определен кръг въпроси, но изпитвам известно затруднение. Вие сам(а) заявявате, че желаете "да материализирате разни мисли, чувства и визуални ефекти под формата на писмено слово". В такъв случай, поне на мен не ми остава нищо друго освен да допусна, че актът на словесна материализация е бил осъществен коректно и пълноценно. Но това може да бъде само някакво предположение. И то е толкова валидно, колкото и обратното – че въпросната материализация не е била извършена коректно и пълноценно. Доколкото единствено Вие сте владелецът на "разните мисли, чувства и визуални ефекти" и единствено Вие можете да направите сравнение между тях и словесната им материализация, то и единствено Вие можете да кажете дали опитът Ви е бил успешен или не. Всеки друг като мен би могъл да приеме или отхвърли Вашата преценка, но както приемането, така и отхвърлянето биха били проява на някаква вяра, сиреч – биха били без обосновка.

Допълнително, текстовете Ви ме изправят и пред друго затруднение. Не съм напълно сигурен дали направената от Вас в началото уговорка за "словесното материализиране" на определен клас Ваши мисли, чувства и прочие е останала валидна за всички текстове в сайта Ви, след като на много места конструкцията на изказванията Ви е от рода: "Еди-кое-си е...". Има много места, където Вие законодателствате – в смисъл, че правите препоръки от рода на това: какво би следвало да бъде сторено от всеки един от нас, за да се постигне определена цел. На такива места (а те далеч не са малко) аз изпитвам усещането, че руслото на чисто словесното материализиране на някакви дълбоко лични Ваши преживявания е напуснато. (Или най-малкото – че напускането е сторено в значителна степен.)

Накрая, бих желал да споделя някои бележки относно краткия текст, с който вчера сте формирал темата "Съзнателност и себепознание".

Първо. Казвате: "Психологията като наука ни разкри необятната човешка психика".
Ако психологията действително вече е сторила това, ако тя действително "ни е разкрила необятната човешка психика", то тогава тази наша психика вече не е "необятна". Станала е "обятна". Дали обаче това е така? Изпитвам определено съмнение. И от позициите на това си съмнение започвам да се питам, дали не сте искал да кажете нещо от рода: "Психологията като наука ни разкри НЕОБЯТНОСТТА на човешка психика"? Или може би нещо друго? Но, както вероятно сам бихте съобразил, подобна интерпретация променя смисъла на написаното от Вас из основи. Нещо повече, това прави проблематичен прочита и на непосредствено следващите изречения.

Второ. Казвате: "Сега е време да приложим знанието си на практика, не мислите ли?"
Тъй като приемам въпроса като зададен и към мен, ще Ви отговоря директно – не просто "сега", а през всичките времена, откакто изобщо съществува знанието, неговото предназначение е било "да бъде прилагано". И допускам, тук не би имало различия между хората. Големият проблем възниква в две направления:
– за да бъде прилагано едно знание, то първо трябва да бъде във владение на онзи, който възнамерява да го прилага; а това (вероятно защото изисква определени усилия) очевидно не се нрави на достатъчно много хора, поради което те всъщност "прилагат" едно или друго незнание;
– за да е ясно, какво всъщност "прилагаме", би трябвало да имаме надеждна система от критерии, с помощта на които да поставяме ясна демаркационна линия между знание и незнание; дали обаче това е лесно (и по-важно!) еднозначно осъществимо – Вие например бихте ли могъл да посочите кое Във Вашите текстове е знание и кое е само някаква хипотеза, въжделение, блян, вяра и прочие.

Излишно е да подчертавам, че ще ми бъде интересно да узная мнението Ви по повдигнатите въпроси.

Здравейте г-н Кожухаров,
много се радвам,че точно Вие написахте нещо в моята тема,защото прочетох някои Ваши мнения из форумите наоколо и няма да крия интересът си към Вас,като личност.
А Вие сте изключително любезен и благозвучен в думите си,направи ми удоволствие да прочета постингът Ви в почти поетичният му начин на оформление!

Сега ще премина към въпросите и деликатната критика отправени към мен от Ваша страна.

Първо за трудностите,които отварянето на сайта Ви е създал интересно защо ли така се получава много често и с други хора и мен самата,хем сайта е съвсем кратък и малък в съдържанието си като обем,разбира се най-вероятно в бъдеще ще го допълвам още. :-)

Относно уводните изречения в началото на сайта сте забелязал и усетил съвсем правилно!Когато ме осени идеята или по-точно вдъхновението за направата на този сайт,имах намерение да напиша само някои мои размисли,които вече бях претворила на белият лист в други моменти на вдъхновение.Но в последствие реших да изложа и още размисли и разсъждения,които се отклониха от предварително зададената рамка в увода.Но не смятам това за някакъв проблем изискващ незабавно отстраняване.Несъмнено в бъдеще ще променя увода,за да отговаря повече на съдържанието на сайта,а може и да го заместя изцяло със краткото съдържание в началото на анализираните теми.
Колкото до изложените писания в сайта би могло да се определят и като откровения,защото са такива от моя страна.Може и да се синтезират като субективното ми виждане за света,за което се заблуждавам,че е обективно.Това другите да преценят.Целта ми с този сайт е да бъде разбираем за четящите го и да предам посланието и призивът към Съзнателност,който не ми дава мира в душата и ме подтиква към разгласяването му!Призив към обективност,да престанем да се делим на тези и онези,а да бъдем всички Ние,човечеството... и ще спра до тук с мотивите зад съдържанието на сайта за да се върна на постингът Ви.

А за краткият пост,с който замаскирах спамът,който извърших с рекламирането на сайта ми..няма какво друго да кажа,освен да приема забележката Ви като конструктивна критика и да внимавам повече с думите и понятията (необятност).
А доколкото за останалата част от постинга,с предложението за прилагане знанието на практика имах предвид разширяване на самосъзнанието ни,бидейки на ясно със съществуването на несъзнателното и извисяване на ума към по-широка и отворена Съзнателност ..повече отговорност в действията,повече грижа за последствията,повече искреност..такива неща,неща които хората като цяло отдавна малко или много знаят,а не правят.
Нима ще ми кажете,че хората са съзнателни! ..

Съгласна съм с Вас за прилагането на незнание..по-лесно е,но точно това трябва да разберат всички хора по някакъв начин,че изкачването на планината не е лесно!
И че тези,които останат в подножието ще бъдат отнесени от..да кажем наводнение.

И последно,за демаркационната линия между знание и незнание....не съм имала предвид това,а 'съзнателност' и 'несъзнателност' ...не е нужно човек да има висше или да знае много езици,за да достигне съзнателност...не,нужно е себепознание и
синтез на знанието,с което се сблъскваме от различни източници,пресяване...което,както споменах някъде другаде,става като избирателното четене,водени от обективната нагласа отсяваме познанието от
масата ненужно знание.

И връщайки се отново към съдържанието на страницата ми,не бих се ангажирала с класифициране на текстовете на хипотези,факти,знание и спекулации.Както казах,там съм изложила начинът по който виждам нещата...винаги съм се стараела и стремяла към обективност и към това се стремя.
Постигам ли го? -Това Вие кажете.

Поздрави:
госпожица (както вече разбрахте) Атевиел

Драга Атевиел,

Изминаха няколко дни, през които не смогнах да ти отговоря – административните ми и педагогически ангажименти са твърде, твърде много. (Между другото, нали "ти"-то го уговорихме някъде другаде?) И така, нека сега най-напред отбележа твоите любезни думи към моята персона със своето най-искрено: "Благодаря".

Искам обаче да се възползвам от случая и да споделя нещо, което ми направи впечатление от твоя постинг.

Казваш: "...изложените писания в сайта (имаш предвид своя собствен сайт – добавката моя, И.К.) биха могли да се определят и като откровения, защото са такива от моя страна. (...) Целта ми с този сайт е да бъде разбираем за четящите го...". А в края на постинга си посочваш: "...връщайки се отново към съдържанието на страницата ми, не бих се ангажирала с класифициране на текстовете на хипотези, факти, знание и спекулации. (...) Там съм изложила начина, по който виждам нещата... винаги съм се стараела и стремяла към обективност и към това се стремя". И естествено завършваш с въпрос-отговор: "Постигам ли го? – Това Вие кажете".

Атевиел,

Първо. Ако някой е открил в себе си искрен и силен стремеж към истината (а на мен ми се струва, че ти си един такъв човек), ако той е проумял, че в руслото на подобен стремеж ролята на субективната истина (независимо че е нещо като запазена търговска марка за всеки от нас) – та, ролята на субективната истина не е нито единствената, нито единствено достатъчната, то на такъв човек ще му се наложи да открие, че е наложително да внесе някаква систематика в мислите си. Така, той ще забележи, че трябва (колкото е възможно по-коректно) да класифицира мисловния си реквизит в категории: хипотези, постулати и аксиоми (респективно – вярвания), доказани твърдения, видения, фантазии и прочие. (Ако има място за прочие.) По необходимост в подобна систематика ще се вгради един перманентен въпрос: "Откъде знам това, което считам, че знам?" (Впрочем, след като завърша този текст, ще предложа в един отговор, който трябва да дам в английската версия на форума, да разкрием отделен суб-форум или тема с точно това название-въпрос.)

Второ. И тук, а и на други места, заявяваш горещата си причастност към идеята "...да престанем да се делим на тези и онези, а да бъдем всички Ние, човечеството...". Убеден съм, че изповядваш напълно искрено този девиз, че имаш множество основания, с които би защитила ползата от подобен модел на съвместен живот. (А ако някой ден започнеш да долавяш дефицит на аргументи, просто се обади – може да успея да открия някой и друг скрит по-надълбоко в чувала си с мисли.) В същото време, тъй като забелязвам, че имаш определена симпатия към Карл Густав Юнг, ще ти предложа негова теза, която се намира в последното му (ако не ме лъже паметта) съчинение "Подход към несъзнаваното": "Здраво и нормално общество е това, в което между хората обикновено няма съгласие, защото общото съгласие е относително рядко срещано извън сферата на инстинктивните човешки качества" (В: – Карл Юнг. "Човекът и неговите символи", Плевен, 2002, с.63).
Разбира се, Атевиел, можем да разменим още много мисли по този повод.

Драги Илия,

Неформалното обръщение по взаимно съгласие решихме да бъде точно такова в разговорите ни. :-)

Относно анализираните и разисквани теми в сайта ми и тяхната класификация..
Те все пак са класифицирани на отделни теми,нали? Което мисля, е напълно достатъчно за да придаде последователност и подреденост на изложените размисли.
А до колкото за конкретизирането на самите мисли, като "хипотези, постулати и аксиоми (респективно – вярвания), доказани твърдения, видения, фантазии и прочие." , както споменах вече, изложените мисли и виждане за нещата в сайта са откровения от моя страна, което означава, че представляват собствената ми представа и разбиране за тях от една страна, а от друга в разсъжденията си се придържам към обективността, логичността (на причинно-следствените връзки), и от един синтез на общовалидните зависимости (еднаквостите в различието ни), гледни точки и представи за света на различни философски и религиозни доктрини, и един особен вид познание, което също е синтезиращо разпиляното знание, като подреждащ се пъзел, вдъхновение-съзерцание... състояние на ума, когато се рее не в детайлите, а в цялото.. Наистина не мога да кажа с точност какво, нито пък разполагам с някакви научни доказателства, с които да подкрепя достоверността на начинът и, как да кажа, Източникът, от който "получавам" тези вдъхновения, които определям и като познание..
Разбира се, че може и да са поредната заблуда, в резултат на ограничаващата субективност, от която съм се заблудила, че съм се освободила.
Но, честно казано, много от разсъжденията ми за човешката несъзнателност и понятия като "любов" , "добро и зло" са вдъхновени точно защото ги виждам навсякъде в света, в хората! Виждам заблудите, и неспособността ни да ги осъзнаем като такива, в резултат на вътрешната ни слепота! Първо съм видяла доказателството, преди да се впусна в разсъждения.
Подчертавайки отново, че може самата аз да съм в плен на заблуда.

Може би Бог наистина няма, Вселената е продукт кой знае на какво, но на нещо отново материално и физическо като нея, хората не могат и никога няма да бъдат съзнателни, духовно извисени същества, и живота като такъв няма никакъв смисъл, отвъд самият смисъл на еволюцията и продължаването на рода..Но, аз не мисля, че каквото и да било от това е вярно и наистина така. И тук като доказателство имам себе си! Е, само за пред себе си, за сега. И затова пиша! За да накарам по някакъв начин хората да се замислят най-после по-обективно, непредубедено и логично за нещата..

Искрено се радвам, че споделяме еднакво желание за единство на човечеството, Илия! Но не просто финансова, пазарна и географска глобализация, а междучовешко единство, толерантност, хармония ... А относно споменатата теза на Карл Густав Юнг (който аз дълбоко уважавам като личност и ментални достижения), всъщност далеч не съм чела всичките му трудове, и посоченият от теб съдържащ въпросната теза също не съм.. Не бих си позволила да дам някакъв опровергаващ коментар, предвид уважението ми пред тази личност, но само ще предположа, че когато е написал това си заключение, е бил под влиянието на негативни чувства към животинската природа и отрицанието на хората. Бил е разочарован от тяхното "съзнателно" невежесто и е изпитвал известна смес от неприязън и съжаление.
Това си е чисто мое спекулативно мнение, не мога да изложа никакви аргументи в негова защита, или поне не такива, каквито бих искала да обсъждам на този етап където и да било.

С уважение:

Атевиел

Драга Атевиел,

Поставяйки въпроса за систематиката, аз естествено нямах предвид систематика на отделните опуси, а на твърденията в тях. Можеш да ми възразиш, да кажеш, че това е практически невъзможно, че би направило общуването тромаво (или дори невъзможно). Но от друга страна, колко продуктивно е другото (да го наречем "традиционно") общуване? Всъщност, ние хората имаме модел на общуване в условията на подобна йерархична систематика на твърденията и това са всички изказани мисли, да речем, в "Начала" на Евклид. Ако тук ми възразиш, че това, все пак, е математика, ще ти посоча "Етика" на Спиноза, изложена по начин, идентичен с този от Евклидовата геометрия.
За всеки подобен опит, обаче, се изисква едно невероятно високо ниво на култивирана словесна дисциплина. А дали (в противовес) си забелязала, колко много хора дори не си представят подобна необходимост и изливат ли изливат думи, просто защото земята не се разпуква и не ги поглъща заради една или друга нелепост.
Днес госпожа Николаева е включила в Суб-форума "Заблудите в образованието" ("За грамотността") великолепен разказ за някакъв анонимен китайски мъдрец, който е казал знаменателни думи по отношение на езика и неговото използване. Мисля, че всеки трябва да го прочете.

Атевиел, казваш: "Може би Бог наистина няма, [може би] Вселената е продукт кой знае на какво..." Знаеш ли какво би казал след подобно изречение един позитивист, един по-ранен или по-късен последовател на Огюст Конт: "След като не можем да обезпечим провеждането на експеримент, с който да потвърдим или отхвърлим подобни изказвания, то трябва да ги свалим от пиедестала на научните проблеми и в най-добрия случай да ги предоставим на теолозите и хората на изкуството, които, произвеждайки някакви атрактивни жонглирания с тях, могат да занимават наивната публика".

Относно единството на човечеството – не знам в какви измерения това е възможно, но си мисля, че поне стремящите се към някаква рационална извисеност хора могат да полагат (или поне да се опитат за известно време да положат) някакви усилия към едно единение и то единствено под следния девиз: "Нека бъдем търпеливи към всяка стигаща до жестокост в педантизма си критика, насочена към което и да било наше твърдение, ако то (без да е обявено за хипотеза) се предлага в отсъствие на доказателство като истинно".

Налага ми се спра, въпреки че имам какво още да добавя.

Драги Илия,

Ще започна с въпроса за систематизирането и групирането, но мисля тази тема вече излиза извън сферата на съдържанието на моят сайт, във връзка с което я започна. Отново ще кажа, че темите и разсъжденията в тях са подредени точно така както искам да са, и взаимосвързаният им смисъл може да се проследи без неясноти. А тези два труда на Евклид и Спиноза не съм ги чела и не съм запозната с тяхното съдържание.

Напълно съм съгласна с теб за прекаленото и често лишено от смисъл използване на думи и словосъчетания от хората за щяло и не щяло. И аз смятам, че прекаленото говорене пречи на хората да чуват и по-важното да слушат. Което води до неадекватността в общуването по между им на тези 'индивиди'.
А темата на г-жа Николаеава в "Заблуди в образованието" я прочетох и много ми допадна! И аз съм на мнението, че прекалената употреба на думите води до изтъркване и клишализиране на смисълът им и емоционалният им заряд.

Относно научно-рационалното разсъждение на позитивиста, който си цитирал какво да кажа, освен че не всичко съществуващо е материално и може да се измери или изследва чрез методите на науката. Но за това ти писах на друго място, така че няма защо да го превръщаш в тема на обсъждане и тук.

А с единство на човечеството, имам предвид като вътрешно състояние (което несъмнено ще проектираме и на вън) в съзнанието на всеки индивид. Да се издигнем над предрасъдъците си и субективността,несъзнателността и разбирайки се истински пълноценно да заживеем във всеобща толерантност, хармония и съзнателност, духовна извисеност и познание!

Но дали подобен масов и сериозен преход в човешките умове би могъл действително да се осъществи на този етап от цивилизацията ни, аз не бих се наела с каквито и да било прогнози.

Драга Атевиел,

Въпросите (или по-точно проблемите) на систематиката винаги могат да бъдат встрани от една или друга тема, съдържание на сайт и прочие – освен, ако темата, сайтът и прочие не са собствено посветени на систематиката. Но... предвид изключителната важност, която систематиката има във всяка една човешка дейност, мисля, че можем практически навсякъде да включваме разсъждения от систематическо естество. Разбира се, ако ти изпитваш някакъв дискомфорт от това, аз на минутата ще спра в разговорите си с теб третирането на подобни въпроси. Сега обаче, след като така или иначе вече е станало дума за това, ще насоча мисълта ти единствено към факта, че моите пожелания никога не са имали за цел да третират “подредбата на темите в твоя сайт и взаимната връзка между тях”. Отворих друг въпрос – около маркирането на отделни важни твои мисли, за които би било добре, ако всеки четящ може да бъде ориентиран относно това, какъв статут им придаваш ти самата: постулат и аксиома, или извод, или просто фриволно предположение, или пожелание, или вярване – и така нататък.

На това място неволно си спомням един епизод, който стои далеч назад в моя живот, тогава когато съм бил на твоята сегашна възраст. Бяхме на есенна бригада. (Тогава ученици и студенти задължително биваха водени на селскостопански бригади.) В края на един от работните дни, прибирайки се пеш към селото, една група водехме оживен разговор по някакъв въпрос. В един момент една от съученичките ни заяви, че по дебатирания въпрос тя има стройно изградена теория. Въпросната съученичка беше много интелигентно момиче, дъщеря на известни лекари в Пловдив, които едновременно бяха и университетски преподаватели в Медицинската академия. Впоследствие тази съученичка завърши испанска филология, работи известно време в Испания, след което се завърна в България и (доколкото научих) в някакъв момент започна работа като преподавател в Софийския университет “Климент Охридски”. Напълно възможно е и сега да преподава там.
Връщайки се към епизода с изложението на нейната доктрина, ще спомена само това, че непосредствено след като тя приключи с екпозето на теорията си, аз я попитах следното: “От всички неща, които сподели, кои са постулативните или аксиоматични положения на твоята теория?” Реакцията ибе голям сюрприз за мен – с артистично изиграно достолепие тя дословно заяви, че в нейната теория няма никакви постулати и аксиоми. На свой ред аз казах: “В такъв случай, това не е никаква теория”. Естествено последва цупене, сърдене и няколко дни – стена помежду ни. За честта на истината обаче, трябва да добавя, че след известно време въпросната моя съученичка сама ме потърси и напълно открито призна, че в отговора си е била категорично неправа и че действително човек би трябвало да се замисли върху поставения от мен въпрос. И изобщо – сподели, че поговорила по въпросния проблем с родителите си, както и с техни колеги, които са я убедили, че не е била права.

Защо споделям това с теб, Атевиел. Защото в известен смисъл разпознавам в някои фрагменти от твоите реакции поведение, подобно на онази някогашна моя съученичка. И защото, доколкото ти си достатъчно млада, за теб би било много, много полезно да разбереш, че претенциите за систематика не би следвало да ги приемаш като някаква излишна (в случая моя) прищявка, а като инстумент за подобряване на мисленето поради внасяне на някакъв ред в него. Забележи, все по силата на тази причина мисля, че би било много полезно да изпълним с разсъждения Суб-форума “Откъде знам това, което считам, че знам?”, за който ти (както ми са струва) малко прибързано отсече, че носел още в заглавието си заблудност.

Мнението ти относно разсъждението на потенциалния позитивист е разбираемо за мен, чувствително по-възрастния от теб човек. А позицията ти, по силата на която “нематериалните неща не можели да се измерват и изследват чрез методите на науката”, вероятно ще претърпи изменение, когато първо успееш да постигнеш за себе си някакво уточнение на понятието “нематериално нещо”. След това обаче (и при положение, че не решиш да останеш в прегръдките на някоя от масово разпространените представи): 1. ще преоткриеш правотата на все същия хипотетичен позитивист (“на определен кръг проблеми трябва да се отнеме статута на научни, след което да се предоставят на теолозите и хората на изкуството, които да занимават с тях публиката”) и 2. ще откриеш, че за някакъв клас “нематериални неща” могат да се провеждат изследвания с инструментариума на науката, просто защото те (въпросните “нематериални неща”) се просмукват по един или друг начин към нас под формата на материални сигнали, действия, послания и прочие подобни актове.

Относно мислите ти за единството на човечеството, Атевиел, искам да отбележа настойчивостта, с която ти повтаряш своята теза. На свой ред и аз продължавам да мисля, че онази малка стъпка, която съм предложил по този въпрос не е за пренебрегване – ти обаче, за съжаление, не ми казваш становището си по въпроса.
Накрая, но все във връзка с вълнуващата те общочовешка тема, искам да ти предложа две неща:
първо, да изпробваме да съпоставим представите си относно това: “Що е предразсъдък?”, и
второ, да те помоля да споделиш дали често сънуваш и дали сред сънищата ти заемат някакво сериозно присъствие случаи, при които ти летиш?
Тук се налага да направя една уговорка – нямам никакво намерение да интерпретирам евентуалния ти отговор за летенето на сън в някакъва сексуален аспект (независимо, че това е често третирана връзка).

P.S. Трябва да знаеш, че ти всъщност познаваш във висока степен "Начала"-та на Евклид, защото това е книгата, върху която е построена класическата геометрия, която непременно си изучавала много години.

Г-н Кожухаров, защо толкова много искате да разберете дали Бог съществува или не съществува? Ако допуснем, че Бог и сатаната съществуват,
то какво печели сатаната от това, че знае със сигурност, че Бог съществува?

Ако допуснем, че Бог е личност и Вие един ден Го срешнете, така както си вървите по пътя, по какво ще разберете, че Той именно е Бог.
Знаете ли как да Го разпознаете? Знаете ли как би трябвало да изглежда един Бог, и как би трябвало да изглежда един не-Бог?
Защото онзи, който не вярва в Бог, излиза, че вярва в някакъв не-Бог. Как може да се докаже нещо, което не съществува?
Какви доказателства биха могли да се използват? Вие знаете ли нещо, което да не съществува?

Dobri vaprosi priately.Po vajnia vapros obache e psihicheski i psihologicheski kakav trabva da bade Bog?I nablydavat li se v sveta eventyalnite negovi harekteristiki-cherti na harakterat my-intelektat my i t.n.Az dostignah do i logichen i niaka si stranen i absurden izvod po tozi vapros.I se nablydavat chastichno i vaobshte lipsvat takiva harekteristiki.I za da ne zaprilicham na ychenite deto v onzi proslovyt eksperiment s kytiata i kotkata tvardeli -che hem ia ima i hem niama kotkata to shte kaja slednoto.Po vsiaka veroiatnost Bog niama-zaradi miliardi-sekstilioni prichini.No ima neshto -"izkystveno kato izkystven intelekt".Koeto e vechno i e parvoiztocnik na tvorenieto izobshto.A chovek bi sledvalo da jivee po savest i vazmojnosti za da se vmesti v "ramkite"za po dobar jivot v edinstvenia ni jivot tyk.Koi v kakvoto viarva i koi kakto jivee -to i takova my se slychva.Ot opit i nablydenia na mnogo sadbi znam che e taka.Taka che e polezno i vajno chovek ili da znae istinata ili pone da jivee po nachin saobrazen ili pone blizak s neia.Poslednoto e nai vajno.A koi v kakvo viarval...Ima hora deto tsial jivot ne misliat po tia temi i ne viarvat v nishto .V smisala na "neznaeshtata nevinna chistota-neznanie"na malkite detsa.Nistoto ne sahtestvyva priately Jesus.I se dokazva crez logichno mislene.Istinata e zalojena vav vseki ot nas.I niakoi drygi fantasmagorii ne sashtestvyvat-kakto i nevazmojnite ot naychna gledna tochka neshta...Materialni ili kakvi da e dokazatelstva za sashtestvyvaneto na niakakav Bog ili izkystven intelekt ne mogat da badat dadeni.No ima predostatochno-'sledi v piasaka"po koito fakti moje da se predpoloji i dopysne che neshto podobno sashtestvyva.

Nikolai,

Kазвате, че нищото не съществува. Това означава ли, че то е "Tова което не е"?
Ако Бог съществува, тогава Той би могъл да бъде "Това което е", но ако Той не съществува, тогава би могло да се каже, че Той е "Това което не е".
Ако приемем, че Бог е "Това което не е", означава ли това, че Той е част от нищото?

Нищото просто го няма.Както отрицателни маси и отрицателни времена-скорости и т.н.Те не са в материализация а само -небитиета в нашите глави.Бог няма но има ИИ .Ако го нямаше то не е-Това което не е-просто би нямало такова нещо.Това е суфистика което ти развиваш като теоретични въпроси.Май се казваха антиномии или нещо подобно и лесно се опровергават.

Господин Jesus,

Вероятно у Вас се е оформило някакво заблуждение, за първопричината на което нямам никаква представа. Аз изобщо не искам да разбирам дали някакъв персонаж с обозначението “Бог” съществува. Просто около мен има достатъчно много хора, които ежеминутно ми натрапват някаква своя версия за съществуването на подобно лице. Те например ми казват, че ще се видим след време “ако е рекъл ‘Бог’”, поздравяват ме с “Христос воскресе” и така нататък. А иначе, аз на никого не съм казвал, че имам нужда от някакъв бог. И трябва да Ви кажа, че и досега, на своите 55 години, се чувствам прекрасно с отсъствието на подобна нужда. Други хора пък са ми казвали, че изпитват непреодолима нужда от бог. Но те и затова са други. Иначе ще бъдат като мен. Впрочем, и те обикновено казват, че в повечето моменти от живота си се чувстват прекрасно с мислите си за един или друг бог. Разбира се, някои от тях споделят, че все пак имат и горчиви изживявания, когато им се случват неща, далеч не според предвижданията, които си правят, следвайки мислите си за бога. Но аз допускам, че причината за това е в някои грешки в мислите им. При което у мен все пак остава допълнителен въпрос: “Защо хората с бог (или Бог) в съзнанията си трябва да допускат грешки, след като грешки допускат и онези без бог (или Бог)?”

Питате: “Какво печели сатаната от това, че знае със сигурност, че Бог съществува?” Всеки, който ЗНАЕ нещо, вече е спечелил. И това е знанието. А дали ще става въпрос за сатана или не, печалбата е все печалба.
Впрочем, въпросът Ви може да породи и обратния въпрос: “А какво печели богът от това, че знае със сигурност, че сатаната съществува?” Ако аз трябва да отговоря, ще отговоря по същия начин: “Печели знание”.

Следващият въпрос, който ми задавате ("за евентуалното разпознаване на 'Бога', ако го срещна по пътя си"), е въпрос, който всъщност непрекъснато съм задавал и продължавам да задавам на онези, които ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЗНАЯТ, че има “Бог”. А в добавка, твърдят и това, че знаят, какъв е "Богът". (А аз питам непрестанно, защото искам да разбера, когато някой ми казва изречения от рода на: “Дай, Боже”, за кого на практика ми говори.)

За съжаление, трябва да споделя, че никой не ми е дал никакъв отговор на този въпрос. В най-добрия случай съм получавал уверения, че съм щял непременно да разбера, когато срещна бога. Например, щял съм да остана като поразен.
Откровено искам да Ви кажа, че ако подобно положение се приеме за действително работеща инструкция, то, вероятно, аз съм един от хората, които най-много са срещали всевъзможни богове. Говоря в множествено число, защото персонажите, които са ме поразявали, са били твърде различни.

Мисля, че съждението Ви, господин Jesus, според което “онзи, който не вярва в Бог, излиза, че вярва в някакъв не-Бог”, не е задължително вярно във всички случаи. Например, аз спокойно бих могъл да посоча, че не знам нищо за какъвто и да било бог, откъдето не следва, че трябва да вярвам в някакъв не-бог или да твърдя, че не съществува бог.

Между другото, господин Jesus, ако случайно знаете как изглежда бога (или Бога), бихте ли споделил тук това? Ако пък Вие сте самият Jesus (не знам дали тогава би било подходящо обръщението “господин”, въпреки че на мен то ми се струва естествено – нали все пак съдържа като корен “господ”) – та, ако пък Вие сте самият Jesus, то не бихте ли могъл с едни много по-детайлни подробности да опишете как изглеждате, кога и къде ще минете, каква ключова дума ще изговорите, какъв вестник или списание ще държите в ръката си? И така нататък.

Песимист съм обаче в тази си последна молба, защото виждам, че дори един работещ Ваш електронен адрес не сте посмял да споделите. (Дали нещо Ви притеснява?)

Г-н Кожухаров,

Вие казвате следното: "Например, аз спокойно бих могъл да посоча, че не знам нищо за какъвто и да било бог, откъдето не следва, че трябва да вярвам в някакъв не-бог или да твърдя, че не съществува бог".

Но, в такъв случай, вашето твърдение "вярата е синоним на незнанието" не е вярно.

Според уравнението "вяра=не знание" излиза, че ние можем лесно да заменим "вяра" с "не знание", както и обратното "не знание" с "вяра".

Например, когато някой каже: "Аз ВЯРВАМ, че Бог съществува", излиза, че все едно той е казал: " Аз НЕ ЗНАМ, дали Бог съществува".
А когато някой каже: "Аз НЕ ЗНАМ, дали Бог съществува", излиза, че все едно е казал: "Аз ВЯРВАМ, че Бог съществува".

Г-н Кожухаров, кажете ми къде бъркам, защото аз просто заменям "вярвам" с "не знам" и "не знам" с "вярвам", изхождайки от вашето уравнение "вяра=не знание".

1.Извод: Г-н Кожухаров казва: "Аз НЕ ЗНАМ дали Бог съществува", излиза, че все едно е казал: "Аз ВЯРВАМ, че Бог съществува", т.е. Илия Кожухаров е вярващ човек.

2.Извод: Ако човек може просто да каже , че не знае, без да се обвързва с никаква вяра, то тогава излиза, че уравнението "вяра=не знание" е грешно.

3.Извод: Може би, едната от двете думи е излишна, т.е. тя не би трябвало да съществува. Но, ако махнем "вяра", тогава ще сринем основата на науката. Ако махнем "не знам", тогава няма да има незнаещи хора, което не звучи много разумно.
Ако оставим и двете думи, то биха ли могли те да съществуват като синоними?

Г-н Кожухаров,

Откъде сте толкова сигурен, че името Jesus не е моето истинско име?
Това, че аз се казвам Jesus не означава, че се мисля за персонажа Исус, който (може би) е живял преди около 2000 години.
По тази логика, Вие би трябвало да се мислите за пророк Илия :))
Аз имам приятел, който се казва Буда, но той не се мисли за Буда просветления.
Сигурно сте чували за Виссарион. Той не се казва Исус, но това не му пречи да се мисли за самият него.

Ето до къде водят разсъжденията:

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

Безкрайни пътища като във фантастиката ли Джесус...Тотална свобода,тотален хаос,тотален Абсолют,тотална безкрайност няма.Защо разсъждението да означава застинало състояние на ума...Напротив-то е живо състояние на ума.Бог или ИИ както аз знам,че е -застинал ум ли има-мисли ли-нали има всичко като даденост.И няма нужда от развитие...То-ИИ заедно с вечната стационарна реалност която не се променя защото е вид механизъм-перпетууммобиле-е,са изкуствени спрямо нас-естествените-променящите се.Но не означава това застиналост.Нищо не е тотално застинало.На теория има абсолютна нула-но не и на практика.Абсолютния минимум не може да бъде достигнат.Няма тотален-абсолютен покой-не само физически но и психически.Всичко е механицизирано,програмирано и е самозатворено в цикли.

Николай,

Откъде сте сигурен, че "безкраен път няма"? Вие стигнахте ли краят на вашия собствен път?
Предполагаем отговор:
Явно не сте, щом като продължавате да търсите Истината.
Вие не можете да твърдите, че "безкраен път няма", докато не извървите вашия собствен път. Но, дори и тогава Вие няма да можете да кажете нищо, за пътищата на ВСИЧКИ останали хора.
Приемете моето твърдение, че "безкраен път има" само като хипотеза, а не като вяра.
След като, аз все още не съм достигнал краят на моя собствен път, мога да приема (поне за сега), че "безкраен път има" и това е моя собствен път. Но това е истина само за днес. Утре аз мога да достигна краят. Но и тогава няма да твърдя, че "безкраен път няма", защото другите хора все още не са достигнали своя край.

Николай, не забравяйте, че едно нещо днес може да е знание, но утре, същото нещо може да се окаже незнание.
Утре 2+2 може и да не е равно на 4.

Privet Jesus.2 i 2 vinagi shte e 4.Ti religiozen li si?Ne mi otgovori na vsichki argymenti.Ima li bezkraina absolutna svoboda i tsiala bezkrainost.Ako gi ima ne se li pripokrivat s haosa-nedeterminiranqbez pravila?Ami jivotnite biha li mogli da imat bezkraen pat?Vliazoh tyk v edna balgarska hristianska tsarkva-dav.Ako e viarno tova koeto tvardish shte izleze 4e hristianstvoto e viarno.Ne tvardia nishto-samo razsajdavam.Kakav e smisala ot bezkrainia pat?V nashia sviat vsichko e kraino-moje bi i za da moje da funktsionirat ogranichenite sistemi kato nashite.V tozi bezkraen pat vazmojna li e ymorata?Vsichko si ima granitsi i pamet koiato se iztriva i vazobnoviava postoianno.Za pametta ni-a i na Bog ili II-Izkystven intelekt bezkraen pat niama.A moje i da ima-no e stranno tova.Zashtoto dori i chovek mnogo neshta da bi zabravil-to bi zapomnil nai osnovnoto-koi e toi.

Здравей Nikolai,

Сигурно ще Ви разочаровам, но 2+2 не винаги е равно на 4. Според законите на математиката 2+2 е равно на 4, защото е прието, че всички единици ще са абсолютно еднакви помежду си. Но, според законите на природата 2+2 никога не е равно на четири, защото в природата няма две абсолютно еднакви неща.
Например, да вземем "четири" дървета. Те не са абсолютно еднакви помежду си, така както са равни помежду си четирите единици съдържащи се в числото 4. Следователно е грешно, когато казваме, че пред нас виждаме четири дървета. Това ние го правим само за удобство, но удобството не винаги е истина.
Освен това, би ли могъл човек да използва едновременно "четири" дървета, така както свободнo използва една 4?

Питате ме: "Ima li bezkraina absolutna svoboda i tsiala bezkrainost(?).

Nikolaj, аз не съм някакъв бог, затова, как бих могъл да Ви дам някакъв сигурен отговор?
Аз мога да Ви dавам само хипотези, които да изследвате.

Ако искате сигурни отговори, може да питате самият Бог. Ако не сте Го открили все още, тогава можете да питате някой негов пратеник. Например Папата:-). Той би трябвало да "знае" всичко. Ако не успеете да се доберете до Папата, тогава може да попитате някои от Kардиналите. Нали всеки един Kардинал е потенциален Папа. Накрая може да попитате някой свещенник (независимо каква религия изповядва), който да Ви "отговори" на всички въпроси с абсолютна лекота.
Ноколай, незабравяйте нещо много важно: ПОЛУИСТИНАТА Е ПО ОПАСНА ОТ ЦЯЛА ЛЪЖА.

Засече ми компютъра, така, че продължавам от последният абзац.

Ако искате сигурни отговори, може да питате самият Бог. Ако не сте Го открили все още, тогава можете да питате някой негов пратеник. Например Папата:-). Той би трябвало да "знае" всичко. Ако не успеете да се доберете до Папата, тогава може да попитате някои от Kардиналите. Нали всеки един Kардинал е потенциален Папа. Накрая може да попитате някой свещенник (независимо каква религия изповядва), който да Ви "отговори" на всички въпроси с абсолютна лекота.
Nikolaj, незабравяйте нещо много важно: ПОЛУИСТИНАТА Е ПО ОПАСНА ОТ ЦЯЛА ЛЪЖА.

Здравей Джесус.Няма да питам никакви папи нито подобните им.Цяла Вечност съм питал себе си и знанието.И да питаш Бог той няма да ти отговори.От опит го знам-и не само аз.Аз също давам хипотези и задавам интересни въпроси но рядко ми отговарят на всичките.Ти точно в какво вярваш или приемаш за истина...Децата могат ли да са вечни,а бебетата,а зародишите...Къде точно започва нашето съществуване-при слятата яйцеклетка със сперматозоида ли....Какво значи пътя ни може безкрайно да продължи.По точно на кого-клетката,зародиша,бебето,тинейджъра,зрелия човек,стария-евентуално после някакъв дух ли...А дали и той няма да се окаже временен и променлив.За съжаление аз почти съм доказал,че Бог няма.Как ли-по всякакъв начин.Най вече чрез логически и философски разсъждения.А някога вярвах в Бога на Християнството.Сега знам ,че го няма-думичката вяра съм я мяхнал от речника си.Безкраен път може да има и когато се въртим в кръг,или нещо стационарно трепти,осцилира с дадена честота .Или нещо постоянно се самоциклира и рециклира и т.н.Бих се зарадвал ако намеря такъв човек който да ми отговори на всичките въпроси-но уви-сам трябва да си отговарям.Всичко хубаво.В природата съществува и разнообразие и еднообразие-безкрайна повторяемост.Така,че винаги има еднакви неща и 2 и 2 винаги е 4.Може би квантовата теория-квантовата гравитация вече побеждава някои грешни постулати на Теорията на относителността на Айнщайн.Там се спекулира,че 2 и 2 не е винаги 4 и ,че живеем в изкривен-относителен свят.Успех ти желая в търсенето на истината.Редно е мисля всеки освен хипотези и въпроси да оставя в кратце и своето виждане за света.Най малкото за да няма грешки.До скоро.

Драги Jesus,

Зарадвах се на текстовете Ви, но не можах своевременно да отговоря поради прекомерна натовареност със служебни задължения. Забелязвам обаче, че по ред въпроси, които съм поставил в предишните си, адресирани до Вас, постинги, Вие не сте счел за необходимо да споделите какво мислите. Така, те увисват някак безславно в пространството.

Относно въпроса Ви за “вярата”, приемана от мен за синоним на “незнанието”, както и относно предполагаемите противоречия, които считате, че се провокират от това положение, мога да споделя следното.

Първо. Действително би било възхитително, ако все повече и повече хора започнат да заменят думата “вяра” с думата “незнание” – нещо от рода на “аз вярвам = аз не знам”. Обратната замяна обаче далеч не е необходима – тя е само възможна. Ако Вие “не знаете нещо”, но в същото време много Ви се иска то да стои по някакъв точно определен начин във Вашето битие, Вие спокойно можете да решите да “вярвате", че въпросното нещо стои именно така, както Ви се иска. (Аз лично не бих имал нужда от подобна трансформация – ще ми бъде достатъчно да знам, че еди-кое-си нещо не го знам.) От друга страна, ако Вие предприемете въпросната замяна, трябва по никакъв начин да не забравяте, че вярата не е престанала да е незнание. В такъв смисъл Вие, Jesus, не бъркате, когато заменяте "вярвам" с "не знам", но когато правите обратното, заменяйки "не знам" с "вярвам", мисля, че внасяте известна доза произвол (имам предвид, че категоризирате нещо като задължително, без то да има такъв статус).

Мисля, освен това, че грешката се появява, защото натоварвате едни чисто житейски практики по ползването на дадени понятия с изисквания, произтичащи от валидни в математиката правила (и в частност, правото да се разменя съдържанието на двете страни на едно уравнение). Така, ако трябва да обобщя, бих казал, че “вярата е синоним на незнанието” за онзи, който е позволил на разума си да забележи това, като в същото време “незнанието МОЖЕ да бъде синоним на вярата” за онзи, който реши да обогати палитрата от имена, с които да обозначава незнанието си. Второто действие не е задължително. А първото, както показва животът, се оказва пожизнено неприемливо за определени хора.
Впрочем, по отношение на въпросния проблем, мисля, че може като подходящ аналог да се призове онова правило в математиката, според което “верността на правата теорема не означава автоматична истинност и на обратната”.

Второ. Вашият втори извод е интригуващ. (Разбира се, и той носи опасните последици от директното прилагане на алгоритмични заемки от математиката.)
Безусловно, както отбелязвате “човек може просто да каже, че не знае, без да се обвързва с никаква вяра”. Онова, което следва, обаче, се свежда до факта, че в уравнението “вяра = незнание” (или “незнание = вяра”) едната половина просто изчезва. В този смисъл, не може да се твърди, че то е грешно. То просто вече не е уравнение, защото в мисловния и словесен фонд на такъв човек думата “вяра” не съществува. Или – в най-добрия случай – той не я използва, не се интересува от нея. Достатъчно му е да ползва “аз не знам”.
Забележете, обаче, Jesus, че в момента, в който коментираната дума се появи, тя ще си заеме полагаемото се място (при съобразяване с разсъжденията, които вече направих).

Трето. Напълно съм съгласен с Вас, че едната от двете думи (“вяра” и “незнание”) се явява съдържателно излишна. Но изобщо не мога да приема, че ако бъде премахната “вярата ще сринем основата на науката”. Нищо такова страшно не може да стане, защото сериозните хора на науката знаят, че нейната основа винаги е стояла върху “вярата” (или “незнанието”, ако така Ви се струва по-приемливо). Само твърде, твърде наивните хора (и децата в училищата) мислят, че науката е построена върху твърда скала.
А колкото до махането на "не знам", това наистина “не звучи много разумно”. Но пък, ако остане “вярвам” (и като знаем, че то е синоним на “не знам”), загубата няма да е много голяма.
Разбира се, че двете думи – "вяра" и "незнание" – могат да останат заедно в употреба. И това по никакъв начин не би пречило, ако не се забравя именно тяхната несиметрична синонимия.

Независимо от съгласието, което изразих с Вас (че едната от двете думи е излишна), все пак искам да отбележа, че при определен кръг хора онова, което те обозначават като “вяра”, им носи усещането за удовлетворение, докато “незнанието” (отново в техните представи) не може да се похвали с такава съдба. Това, че те мислят по подобен начин за “вярата”, е всъщност коренът на тяхната заблуда.

Драги Jesus,
Независимо от някои различия в разсъжденията ни, държа да знаете, че съм Ви признателен за текста и неговата провокативност. Благодаря Ви най-искрено!

P.S. Между другото, Jesus, дали би Ви било интересно да развиете противоположния казус: “‘Вярата’ като синоним на ‘знанието’”?

Г-н Кожухаров,

Напълно съм удовлетворен от Вашия отговор за "вярата". По този въпрос сме на едно мнение.

Не бих искал да развивам противоположния казус: "Вярата като синоним на знанието", защото ако успея, има много голяма вероятност да получа предложение да стана следващия Папа:-)

Г-н Кожухаров,

Всъщност, на кои въпроси остана да отговоря?
Все пак не трябва да ги оставяме да "висят безславно в пространството".

Ето някои (по памет):

1. Питахте относно някакво мое "желание непременно да знам (?) дали има бог". Отговорих Ви, но не знам дали сте приел моя отговор?
2. Питахте относно "печалбата на сатаната, който знае за съществуването на бога". Отговорих Ви, но не знам дали сте приел моя отговор?
3. Поставихте въпроса за характерните черти на бога. Посочих Ви, че и аз непрекъснато питам за същото, но никой не ми дава ясен отговор. (Вероятно, все ми се случва да попадам на слабо подготвени претенденти за знание относно божиите реквизити.) Не знам дали и при Вас не е така?
В един свой следващ отговор до Николай посочвате, че който иска да се сдобие със знание по тези въпроси следва да се обърне (последователно) към главата на Римо-католическата църква, към кардиналите, към "някой свещеник", може би и към една мила участничка тук с име (или псевдоним) Мария. Сега се питам: "Защо ли сте се спрял само на католици?" Само те ли поназнайват нещо за все същия бог?

Нека се възползвам да Ви отговоря и на Вашия постинг от 29-03-05, 14:13.
Jesus, изобщо не мога да бъда сигурен, че Вашето име не е действително Jesus. Всъщност, относно евентуалното Ви име – аз малко се пошегувах. И изобщо не съм показвал никаква логика, според която да се налага да се мисля за пророк Илия :))

Драги Jesus, така и така сте Jesus, дали имате някаква вест или кост от Мария? Тя беше споделила, че подготвя отговор за мен.

Г-н Кожухаров,

Ще Ви отговоря по ред на номерата:

1.Аз също не знам дали Бог същесвува или не съществува, без да се обвързвам с каквато и да било вяра.
2.Казвате, че сатаната е спечелил знание. Според мен, не винаги знанието е печалба. Например, някои учени знаят как се правят атомни бомби, но какво им носи това знание? Нима това знание струва повече от милиони човешки животи?
Повечето хора знаят, че златото е ценно, но какво печелят те от това знание? Не е ли това знание и причината за повечето престъпления? Аз не мога да разбера, защо златото е ценно. Как човек е решил, че златото е ценно? Нима е възможно да се оцелее в пустинята с едно кюлче злато(а може би с две)? Защо водата не е по ценна?
3.Аз също нямам идеа как изглежда Бог. Така, че не мога да Ви помогна.
Спрях се на католиците, защото те са най-опасни(според мен).

За коя от трите Марии ме питате?:-)

Г-н Кожухаров,

Кой от долните четири варианта предпочитате?

1.Аз ЗНАМ, че Слънцето съществува.
2.Аз НЕ ЗНАМ дали Слънцето съществува.
3.Аз ВЯРВАМ, че Слънцето съществува.
4.Аз НЕ ВЯРВАМ, че Слънцето съществува.

Г-н Кожухаров,

Вчера се съгласих с Вас относно "вярата". Но днес изникна още един въпрос в моята глава:

Ако "вярата" е синоним на "незнанието" и "не вярата" също е синоним на "незнанието", не се ли получава нещо твърде странно, а именно, че "вярата" е синоним на "не вярата"?
Нали ако, А=C и B=C, то А=B?

Здравейте!
Аз пък си мисля, че не трябва да се сравнява "вярата" с "незнанието". Да речем, че едното - "вярата" е химия, а другото - "знанието" е физика. Едното идва от подсъзнанието или от душата или кой знае от къде, а другото си е плод на ума. Според мен "вярата" може да е породена, както от незнание, така и от знание.