Re: Търсенето на истината и евнусите-пътя на просветлението!
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: August 17, 2013 04:41PM
Драги Николай,
Отговарям със закъснение, но – надявам се да ме разберете – заетостта ми е твърде голяма.
Първо. Рекапитулирате, обявявайки "всички хора" за ни повече, ни по-малко "унизени", доколкото принадлежат към "животински вид". Гледайки на света от моите вече близо 64 години, в общи линии мога да се съглася с Вас, като се чувствам задължен да добавя, че – все пак – някои представители на този вид са успявали да се отскубнат в значителна степен от животинското в себе си.
Второ. Никак не ми е лесно да приема, че поради едни или други (вродени или придобити) аномалии човек трябва да се чувства виновен, след което да прилага някакви форми на самоунижение, за да се справи с проблемите си. Нека не забравяме, че както за много от физическите и психически качества, които притежаваме, така и за съотвените недостатъци, ние фактически нямаме никакви заслуги – някой ни ражда с определени дадености без да ни попита дали ще ги приемем или не. При това, както е публично известно, и онзи, който ни ражда няма някаква сериозна представа какъв човек собствено ще роди.
Подигравателното отношение към лица с едни или други телесни или ментални проблеми – отношение, което са склонни да показват много хора, е само знак за долнопробие на такива подигравчии.
Трето. Това, което пишете са самотата е – за съжаление – съдба на много "земляни". При това, далеч не трябва да се остава с впечатлението, че онзи, който е обграден от много хора, не е в едно или друго отношение самотен. Понякога си мисля, че това е проблем, който би трябвало да бъде център на внимание още при училищното обучение на децата.
Четвърто. Относно така наречените "паранормални" явления, изказвате предположението, че те се "намесват" при всички хора. Определено трябва да споделя с Вас, че в моя живот нямам спомени за някакви "паранормалности", ако разбира се тук не се броят множеството факти, при които откривам една или друга вещ на места, за които нямам и най-малък спомен, че именно там съм я оставил последно. Естествено, винаги съм отдавал подобни случаи на претовареното си съзнание, което просто забравя много от нещата, които му се случват.
Пето. Притчата за така наречения "забранен плод" може да се разглежда като предварителен вариант на една следваща притча – за така наречената "Вавилонска кула". И в двете (както и във всевъзможните други, подобни на тях) не откривам каквато и да било изключителна "истина".
Защо съм склонен да мисля така? Защото всяко едно религиозно учение е бивало обвързано с определени лица, които са се самоопределяли като негови върховни жреци. Тези лица никога не са имали интерес властта, която са упражнявали над своите последователи, да бъде подронвана. Именно в това отношение всеки умен, знаещ или просто питащ човек става изключително опасен. Така, оказва се наложително подобни стремления да се пресичат от корен. Ерго, интересът на жреците и техният най-елементарен страх от евентуално детрониране стоят в основата на всички подобни притчи. Ако в тях има някакво "тайно знание", то е толкова "тайно", че всеки интелигентен човек би трябвало да го е открил отдавна – мания за власт, егоизъм и най-оскърбително елементарен страх от евентуална загуба на коментираната власт.
Шесто. Задавате въпроса: "Защо изобщо човек трябва да търси някаква истина – защо тя не дойде при него?" Надявам се, няма да отречете, че има случаи, при които истината действително идва сама при човека. Например, спъвате се, падате, удряте се тук и там, долавяте болка. И – ето! – истината е при Вас. И тя е много простичка. Гласи: когато се спънете, може да паднете; когато паднете, може да се ударите; когато се ударите, може да почувствате болка.
Разбира се, човек би следвало да знае, че не всички истини идват сами при него – да не говорим, че за някои истини се намират хора, които достатъчно усърдно пречат, те да отидат при други хора. Оттук следва, че въпросните "други хора", трябва да се постараят малко, за да могат да изтръгнат истината от нейните естествени – или изкуствени – скривалища.
Седмо. Не мога да не се възхитя от алюзията Ви по адрес на нашето знание, сравнено с огромното "празно пространство" между звездите. Всъщност, по идентичен начин стои въпросът и с празното пространство в света на микрочастиците. Никак не е изключено обаче, все същото "празно пространство" (и между звездите, и между протоните, неутроните и електроните, и между островите на нашето знание) след време да се запълни с нещо, което не ни е известно към настоящия момент. А за това са необходими колосални усилия – не просто чакане истината да дойде сама при нас.
Осмо. Относно натрапчивата Ваша идея за наложителния "ергенски данък", който държавата трябва да взема от Вас, за да го преразпределя към болни деца. Ако сме приели като неподлежащо на оспорване твърдението, че здравите и богатите трябва да отделят от своите пари за болните и бедните, то Вие не трябва да давате никакви пари на държавата. Обратно, тя трябва да проявява една или друга форма на грижа за Вас. (Разбира се, в тези си изречения аз се основавам само на това, което съм прочел от Вас за самия Вас, тъй като в действителност не Ви познавам лично.)
Накрая, обещавам Ви, че последните текстове, които настоявате да не бъдат премахвани, ще останат.