КОНСТАТАЦИЯ, ОТНОСНО ПРЕДВАРИТЕЛНОТО
ПОЯСНЕНИЕ КЪМ Т А Н А К

(Публикувано в “Опит за училище”, област на активност Образование)

Запознах се с Пояснението. Констатирах следното:
І. Относно частта, съдържаща технически въпрос - несигурност
“около два случая на визирани страници при посочените
препратки”.
1. Факт е, че несигурността може да бъде отстранена след справка. Всеки може да я направи. Описани са авторите, изданията и страниците.
Това потвърждава и Пояснението: “Те ще бъдат допълнително уточнени.”
2. Факт е, че:
а/ Уточнението може да бъде направено предварително;
б/ Предварителната справка ще осуети повдигане на въпроса за несигурност.
ІІ. Относно другата част, съставляваща съществото на
Пояснението.
1. Факт е, че:
а/ В случая няма налице автор, а съставител.
Дори Пояснението съдържа понятието съставител.
Нещо повече - в съставеното, /ТАНАК/, са посочени имената на всички автори;
б/ Пояснението третира случай, какъвто не е настоящият.
Тоест говори се за нещо, което не съществува.
Какво ли е дотук описаното явление? Много просто - влечение към несъществуващото.
2. Дори да беше налице авторство, /каквото няма/, се получава нещо озадачаващо:
“Не мога да си обясня подобни разбирания”. /Пояснението/
Регистъра на Сайта изрично сочи, че всеки може да публикува и под псевдоним. Този факт се намира в самия регистър - “Всеки автор или собственик има право да използва както своето име, така и някакъв псевдоним.”
В такъв случай авторът на пояснението не е наясно със себе си. Особено като се има предвид, че той е запознат със съдържанието на регистъра.
Излиза, че:
а/ Хем можеш да пишеш под псевдоним, хем това било необяснимо. Като в руската приказка: “Иди там, къде не знам. Донеси това, какво не знам.”;
б/ Цялата цивилизация приема писането под псевдоним, което е ноторно известен факт. Въпреки това авторът на пояснението не може да си обясни подобно разбиране.
Явно не става въпрос за неразбирането на конкретния случай, а за “неразбиране” на нещо общоприето.
Тоест създава се впечатлeнието, че е налице проблем с някакъв частен случай. Всъщност проблемът е между автора на Пояснението и приетото от Цивилизацията.
3. “С кого ли желае да бъде идентифициран настоящият Квинт.” /Пояснението/ Изреждат се различни Квинтовци. Заключението е под формата на пожелание: “ И дано този прецедент не провокира появата на някой “Секст” или “Септимус” или “Октавус”. А може би и Примус?”
Когато се движим последователно в тази насока на мислене, се получава следното:
а/ Ако псевдонимът не беше Квинт, а Георги, с кого ли желае да бъде идентифициран настоящият Георги? Изреждаме различни Георгиевци /както в Пояснението/: Георги Търговец, Георги Победоносец, Георги Заблудоносец.
И дано този прецедент не провокира появата на Свети Георги. Та да ни прободе с копието си;
б/ А може би и ПРИМУС - демодиран газов котлон. В него няма заблуди - топли сигурно.
Последното съждение илюстрира до какви крайности може да доведе подобен подход.
4. Факт е, че предмет на съставеното /ТАНАК/ е становището на науката, относно Стария завет.
Факт е, че Пояснението отклонява предмета на въпроса, както следва:
а/ Вместо читателят да се насочи към научните разработки, вниманието му се отклонява в друга посока.
Естествено авторът на Пояснението не е откривател на този похват. Имало е много майстори в прилагането му. Един от тях е Владимир Илич Ленин - от въпроса, по който се говори, той е отклонявал вниманието към личността на опонента си. Това също е известен факт;
б/ Излиза, че ако е посочен псевдоним, съставеното ще се чете по един начин. Ако е посочено името на съставителя, ще се чете по друг. Тоест това ще промени съдържанието на научните разработки.
Явно не сме поставени пред неинформираност. Нито пред неразбиране. По необходимост възниква въпросът: “ Каква е целта на автора на пояснението?” Отговорът не е труден... Но със сигурност тя не насочва вниманието към научните анализи. Тоест към науката. Последната изключва отклонения от предмета на въпроса, който се поставя. Това е едно от научните средства за отстраняване на заблудите. Такива цели си поставя и Кръг “Нова Магнаура”.
ІІІ. Характер на съществото на Пояснението.
Не съставлява пояснение, защото съдържа възгледи на автора. Излагането на възгледи не е пояснение.
Какво всъщност изяснява, изглежда авторът на Пояснението сам не може да си обясни.

Констатацията не съдържа отношение или възражение. Освен отразяване на фактите, другата й цел е да подкрепи стремежа на Кръг “Нова Магнаура” - борба със заблудите.

АЛЕКСАНДЪР ГРАДИНАРОВ