Във връзка с предстоящата среща и въпреки (не)възможноста на определенията мисля, че единственото, което може и трябва да се прави е описанието(описването) на заблудите. Работа изнурителна и бавна, бих я сравнил само с копаенето на канали. От уважение към всички, които не са пожалили своето време и усилия за постигането на тази цел искам да цитирам един блестящ пример на такова описание.
"Платон е бил млад човек, когато Атиняните претърпяват поражение във война, и той е можел да припише това на демокрацията, която неговото социално положение и семейни връзки видимо са го заставяли да презира. Платон е бил ученик на Сократ и изпитвал към него дълбока любов
и уважение, а Сократ е бил осъден на смърт от демокрацията. И затова не е удивително, че Платон е бил длъжен да се обърне към Спарта като праобраз на своята идеална държава. Платон е владеел искуството да маскира така добре своите нелиберални съвети, че те са въвеждали в заблуждение
в следващите векове много хора, които са се възхищавали на неговите диалози в "Държавата", не разбирайки това, което се е съдържало в неговите рецепти.
Винаги се е считало правилно да се хвали Платон, а не да го разбират. Това е общата съдба на великите хора. Моята задача се явява обратното. Аз искам да разбера Платон, но да се отнасям с него така непочтително, като че ли тай е бил
съвременен английски или американски адвокат на тоталитаризма."

Бертран Ръсел, "История на западната философия"

Драги Ароне,

Благодаря ти за съпричастието (привсе и от далечен Тел Авив) към нашия днешен малък терминологичен семинар.
Колкото до становището ти, че заблудите следва да се описват, мисля следното: някои сочат, че дефиницията не е нищо друго освен описание на някакъв обект или клас обекти; обикновено в подобно твърдение се добавя и изискването описанието да засяга основните, най-важните страни на въпросния обект или клас обекти. (Тук, разбира се, остава отворен въпросът: "Кой и как решава кои са въпросните 'основни, най-важни страни'?" Ерго, с твоята препоръка "да описваме заблудите", ти всъщност съветваш да ги дефинираме. Може би, действително това е пътят: ден след ден, малко по малко, описвайки заблудите, ние всъщност бихме се приближавали към тяхното по-пълно дефиниране.
Относно примера - той е великолепна илюстрация на една просмукала се през много векове заблуда, от която могат да се извлекат немалко уроци. Допускам, че ти сам си направил превода на предложения цитат от Ръсел. Бих си позволил единствено да посоча вариант на последното цитирано от теб изречение, който ми се струва по-добре редактиран:
"Аз (сиреч, Бъртранд Ръсел - пояснението мое, И.К.) искам да го разбирам (става дума за Платон - пояснението мое, И.К.), но пък ще се отнасям към него с точно толкова преклонение, колкото бих засвидетелствал и на някой съвременен английски или американски застъпник на тоталитаризма" [Бъртранд Ръсел. История на Западната философия, т. 1, 1998, с.168].
Исторически наслоилите се заблуди около Платон са описвани от не един и двама мислители, в това число и такива, които са близко до нашата съвременност. Един от тях е Карл Попър. Вероятно, би било интересно да припомня колекцията от мисли на Платон, която Попър е подбрал като мото в първия том на един от своите най-известни опуси:
"Най-великият от всички принципи е, че никой мъж или жена не трябва да остава без водач. Никой не трябва да свиква с мисълта, че му е позволено да върши нещо по собствена инициатива - нито от усърдие, нито за забава. И както по време на война, така и в мирно време очите на всеки трябва да са насочени към неговия водач и вярно да го следват. Дори и в най-дребните неща той трябва да бъде ръководен. Например, той трябва да стане, да се измие или да се нахрани... само ако му е казано. С една дума, всеки трябва чрез дълги упражнения да научи душата си никога да не мисли за самостоятелни действия и да стане изцяло неспособна за това" [Карл Попър. Отвореното общество и неговите врагове, т.1, София, 1993, с.21].
Та, ето така стоят нещата при някои "велики мислители" и "мъдреци".

!!!!!!!