Горкият Платон. Бат Аро направо го съсипва.Адвокат на тоталитаризма.

При това не като го оборва по същество, а ей така направо му изкарва наяве кирливите ризи. Имал причини да мрази демокрацията. Какво да говорим повече.

Платон е разобличен и човечеството може да си отдъхне. Пътят на демокрацията е разчистен. Бат Аро уморен , но удолетворен от доброто дело, отива да прасне една ракия.

Разобличаване в духа на българската традиция. Плюй по автора, а не по аргументите му.

Разбира се винаги трябва да се има в предвид как са се сформирали възгледите на автора, но да се сведе критиката само и единствено до това си е чиста проба профанизъм.

Уважаеми господин Амар,

Вероятно имате причина да адресирате критиката си само към Бат Аро (Арон Амар), но доколкото аз съм го подкрепил, то сега се чувствам задължен да напиша няколко думи по повод Вашето становище.

Първо. Не е Бат Аро, който "съсипва Платон като адвокат на тоталитаризма". Той само е цитирал Бъртранд Ръсел. А аз съм добавил и становището на Карл Попър. Впрочем тук върволицата от критици на Платон може да бъде удължена с още много имена, сред които ние, двамата с Бат Аро, сме най-незначителните, поради което и можем да бъдем извадени от сметката.

Второ. Не съм съгласен, че визираните двама автори не оборват Платон по същество. Особено Попър (с неговия педантизъм) трудно може да бъде класифициран като мислител, който "ей така просто изкарва наяве нечии кирливи ризи". Един от двата тома на Попъровото "Отвореното общество и неговите врагове" (том І) е изцяло посветен на Платон. (Вторият том е запазен за Хегел и Маркс.)
Между другото, докато е писал този си труд, Попър вероятно е "праснал" не една и две чаши уиски. Но от това аргументите му далеч не са се изпарили. Те стоят между кориците. И смея да Ви уверя, че са сериозни.

Трето. За какво "разобличаване в духа на българската традиция", и за какво "плюене по автора, а не по аргументите му" може да става дума, след като и двамата цитирани мислители са британци? Или и там, в Британия, имат навика да правят тези неща по български?

Четвърто. Разбира се, че "винаги трябва да се има предвид, как са се сформирали възгледите на един или друг автор". И това е сторено (както вече посочих) с достатъчно голяма скрупульозност (особено от Попър). И трудно може да се свърже с каквато и да било, дори и най-еластична, проява на "профанизъм".

Пето (извън контекста на Вашия постинг). Вероятно би било интересно да разменим думи относно това: "Кои са слабите места на демокрацията като система за управление на живота в една страна?" И още: "Дали настоящето мигриране в човешките умове на самата дума 'демокрация' не се осъществява по такъв начин, че те (хората, без да подозират това) се самозаблуждават с една детинска наивност – че живеят в демокрация и упражняват демокрация?".
Тук нямам предвид само българите и България.

Уважаеми г-н Кожухаров,

правилно сте доловили, че имам причина да насочвам критиките си единствено към "Бат Аро",но това е е друга тема.

Аз не защитавам Платон. Напротив смятам, че тоталитаризма както и да се представя трябва да бъде убиван, разобличаван непрестанно. Особено внимание трябва да се отделя на автори достатъчно отдалечени във времето, тъй като миналото има свойството да се легитимира по някакъв ирационален начин като неопровержимо вярно със самия факт на собственото си оцеляване във времето.

Доброто дело обаче не може да оправдава ленивото и повърхностно отношение .

Платон е преживял, както сам отбелязвате, предостатъчно критици и едва ли с един цитат ще може да бъде сразен окончателно.
Ако използваме неговото сравнение, бат Аро удря една кирка и смята че е изкопал канала. И тайно се надява, че някой друг ще му свърши работата.
Неслучайно Вие като адмирарате инициативата, започвате да говорите по същество, усещайки празнината в изложението му. И копаете вместо него.

Разбира се важен е каналът, а не кой го изкопал.


А плюенето може да бъде облечено в цитати.

Предполагам, че Ви е заблудило несъответствието в заглавието на обявената тема- "Бат Аро или как възникват заблудите" и изложението по нея.

Но за това по-късно.

Уважаеми господин Амар,

Искам да Ви поздравя за мисълта: "Особено внимание трябва да се отделя на автори, достатъчно отдалечени във времето, тъй като миналото има свойството да се легитимира по някакъв ирационален начин като неопровержимо вярно със самия факт на собственото си оцеляване във времето."

Аплодирам Ви с всичкия интелектуален възторг, на който съм способен. Специално ще я запаметя. Приемам я като находка – и в съдържателен аспект, и в аспекта на подредения и стегнат изказ.

Колкото до "ирационалния начин на легитимация", повече от ясно е, че той се носи от нас, хората. Ето защо, очевидно ще трябва да копаем с много кирки, за да разберем поне малко от причините, тласкащи ни към подобно абсурдно поведение.

Господин Кожухаров,

благодаря Ви за оценката. Много съм горд с нея. Направо се разтопих от удоволствие.

Колкото до разкриването на "причините тласкащи ни към подобно абсурдно поведие" се съмнявам, че мога да бъда полезен. Мисълта, която така високо оценихте е изведена по емпиричен път, докато разкриването на причините предполага знания, които не притежавам.
Но мисля, че имам сетива за за констатиране на този ефект.

Още веднъж благодаря.