Есть в каждой нравственной системе
Идея, общая для всех:
Нельзя и с теми быть, и с теми,
Не предавая тех и тех.

*
Не плачься, милый, за вином
На мерзость, подлость и предательство;
Связав судьбу свою с говном,
Терпи его к тебе касательство.

*
За страх, за деньги, за почет
Мы отдаемся невозвратно,
И непродажен только тот,
Кто это делает бесплатно.
*
Где лгут и себе и друг другу,
и память не служит уму,
история ходит по кругу
из крови - по грязи - во тьму.
*
Среди чистейших жен и спутников,
Среди моральнейших людей
Полно несбывшихся преступников
И неслучившихся блядей.

Имам всички сериозни основания да мисля, че лицето, представяло се многократно тук под името "Карла", не е никаква Карла – нещо повече, не е и жена. По всяка вероятност (и по всички стилови индикации) това е г-н Моис Давид Амар, който преди много години, в някакъв миг на емоционална вихрушка, реши, че аз съм виновен за всички негови проблеми с брат му, Арон Давид Амар – на свой ред проявил видимо неблагоразумие, обявявайки се за един от учредителите на Кръга "Нова Магнаура". На минутата аз се оказах в преценките на г-н Моис Амар най-неморалната личност, която – какво двуличие! – си е присвоила правото публично да сочи нечии заблуди.

Ако някой прояви воля, може да се запознае с далеч не единичните форумни послания на това лице, в които моята особа е буквално сравнена със земята. Естествено, част от тези писания са подписвани с трети и четвърти имена. В някои случаи бях обвиняван в симпатии към комунистическия строй и неговите идеолози. И това го правеше човек, чиито родители бяха членове на Българската комунистическа партия и активни борци против фашизма и капитализма!

Както се вижда от горния постинг, пуснат на 26-ти май 2005 година, изпратени са няколко куплета от съветския поет-дисидент, Игор Губерман, прекарал няколко години в съветски лагер нейде из Сибир. Внушенията са повече от ясни:

1. След като "във всяка нравствена система има една обща идея" и след като тя определя, че "човек не може да бъде и с тези, и с онези", без да се окаже в положението на предател ("и на тези, и на онези"), то това елементарно положение трябва да бъде напомнено на разните там Новомагнаурски блюстители на морала (или поне на някои от тях), които не са нещо по-различно от "крадци", викащи: "Дръжте крадеца!". Естествено - всичко това без грам доказателство!

2. След като човек веднъж "е свързал своята съдба" с материи от "фекален" характер, трябва да търпи до края на живота си техния лепкав "допир". По този повод, на всеки въпрос: "Как той, ЖЕЛЕЗНИЯТ АНТИКОМУНИСТ МОИС, ДЕТЕТО НА КОМУНИСТИ – АКТИВНИ БОРЦИ ПРОТИВ ФАШИЗМА И КАПИТАЛИЗМА, при среща със своята – тогава все още жива – майка, ТЪРПИ ДОПИРА ДО НЕЙНАТА ЛЕПКАВА ФЕКАЛНА ИДЕОЛОГИЯ?", биваше отговаряно с мълчание. На един друг въпрос: "Дали е изпращал някога горните четиристишия на своя политически идол, г-н Иван Костов, който – може(ше) да се предполага всяка вечер ляга до съпругата си, също покрита до края на живота с все същата ЛЕПКАВА ФЕКАЛНА ИДЕОЛОГИЯ?", по правило следваше същото мълчание.

3. След като сред претендиращите да бъдат "най-морални люде" и "най-чисти жени и сподвижници" е "пълно с несбъднали се престъпници и неслучили курви", то какви са шансовете пред редовия човек, желаещ да води нравствен живот? Да върви по "кръга на историята", очертан с "кръв", с "мръсотия" и "тъма"? И да се реализира като "непродажен", който се мисли за такъв, само защото се е изтъргувал "без пари"?

Та така...



Edited 1 time(s). Last edit at 02/05/2013 08:51AM by Илия Кожухаров.

Едно кратко допълнение към моя предходен постинг от 03.02.

Би било чудесно, ако г-н "Карла" (Моис Амар) може да го прочете, защото се отнася до изрични предупреждения на използвания от него за назидателни послания Игор Губерман. Ето какво е написал като пожелание към читателите си този автор в книгата си, от която са подбрани коментираните цитати - "Гарики на каждый день", том 1 (Москва, 1992):
"Тази книга не трябва да се чете като източник на непререкаема истина, защото такава в природата няма."

Тук може да се поспори с Губерман. Може би, по-подходящо би било да се каже: "...защото в главите на хората, опитващи се да познаят природата, такава няма". Но... и в този си вид предохранителното изречение на този мъж би следвало да помага на люде като "Карла" (Моис Амар) за охлаждане на тяхната страст към поучителни послания със съмнителни основания.

Нататък Губерман продължава:
"Тази книга не трябва да се чете, търсейки житейска мъдрост, защото авторът сам копнее по нея."

И още, "Карла" (Моис) - особено важно:
"Тази книга не трябва да се чете заради полезните мисли, защото те винаги си противоречат една на друга." (!!)

И сега - нещо като "гвоздей на програмата":
"Тази книга не трябва да се чете с надеждата за съвети и рецепти, защото на умния те не са нужни, а на глупака няма да помогнат."

"Карла" (Моис) обича полярните представи, обича да разделя хората на умни и глупави, на честни и безчестни, на благородници и мерзавци, на невинни и виновни... Без никакви нюанси - или черно, или бяло. Може би за тези си умонастроения "Карла" (Моис) се е повлияла от своя любим автор Губерман. Но... той изрично сочи: оставете всяка надежда за "съвети и рецепти", защото "на умния те не са нужни, а на глупака няма да помогнат". В такъв случай, защо (и на кого) "Карла" (Моис) изпраща четиристишията на Губерман? При това, самият той заключава:
"Може би, тази книга изобщо не трябва да се чете. Но да я има човек под ръка в дома си - това е необходимо."

Е, една книга винаги може да се използва, примерно, за преспапие. И това би било напълно в афористимния стил на Губерман. И "Карла" (Моис) ли иска да бъде възприеман като любител на афоризма?