Re: До г-н Кузманов
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: September 08, 2005 01:26AM
Уважаема Карла,
Доколкото се обръщате към мен за посредничество – имате думата ми, ще Ви съдействам. Държа обаче да знаете, че присъствието на господин Кузманов в този сайт се дължи на личната моя молба да сподели мнението си за ядрената ни централа. А отправих тази молба, защото предварително бях получил достатъчно позитивни отзиви за него от страна на хора с различни политически възгледи.
Желанието Ви да си изясните партийните пристрастия на господин Кузманов ще оставя да бъде удовлетворено от самия него. Тук ще си позволя смелостта да споделя с Вас някои мои принципни несъгласия с начина Ви на разсъждение изобщо.
Нека приемем, Карла, че Вашето определение за бившата Българска комунистическа партия е коректно и че тя е действително "партията с феноменални способности да работи против България". Какъв извод би следвало да се направи според Вас от това? Вие го правите многократно, той се запомня лесно, защото е СВРЪХ-елементарен: "Всеки, който е имал някаква, каквато и да било, връзка с тази партия, е отговорен за нещо", в случая за позицията, която нейният основател Димитър Благоев е имал по отношение на Съединението.
Между другото, дали бихте си направила труда, Карла, да се справите с достатъчно известните факти, че против Съединението (в онзи вид, в който се е очертавало, че то ще се осъществи) далеч не се е изказвал само Димитър Благоев? Дали знаете, че на тази позиция е стоял Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров... И редица други видни общественици. На тях им е била известна непреклонната позиция на Австро-Унгария, а тя е била следната: "Ние бихме приели едно съединение на Княжеството с Източна Румелия, НО БЕЗ МАКЕДОНИЯ".
Сега ще Ви предложа някои исторически справки, както и цитати от НЕ-социалистически партийни документи.
"В началото на 80-те години на ХІХ век политически дейци около редакцията на вестник 'Марица', създават партия, известна под името Народна, Съединистка (наричана от противниците и лъжесъединистка). (...) Партията изразява интересите на заможните слоеве на търговско-промишлената и банкерска буржоазия, на едрите и средни земевладелци. Но тя се ползва с широко влияние и сред широките обществени кръгове в областта заради своето русофилство, активната си дейност при отстояването на автономията на Източна Румелия и развитието и като българска държава (...).
Едва през лятото на 1883 година в Пловдив се избира Централно бюро, приема се устав и партийни начала, които най-общо се формулират така: '1. Борба за запазване на законите и правата на областта срещу всяко посегателство и прилагането им в най-благоприятен смисъл за българските интереси. 2. Поддържане на добри отношения с Русия'. Вестник 'Съединение' става партиен орган, макар че вестниците 'Марица' (1878-1885) и 'Народний глас' (1979-1885) също продължават да отстояват партийните интереси.
Идеята за националното обединение заема съществено място в идеологията и практиката на Народната партия. Тя я разглежда като въпрос от жизнена важност за нацията и затова полага системни грижи за състоянието на въоръжените сили, за повдигане културното и просветното равнище на поробените българи в Македония и Одринско, за идейната и дипломатическа подготовка на Съединението. Когато през 1884 година Народната партия поема властта, съобразявайки се с политиката на Русия, страха от риска и неизбежните смутове, тя временно се отказва от съединистката идея, като обявява, че моментът е неподходящ. (...)
Неодобрителната позиция, която Русия заема към Съединението, предизвиква раздвоение и объркване сред партийните дейци" ["Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България 1879-1918", съставители Веска Николова и Димитър Саздов, София 1992, с.51-52].
Из редакционна статия във вестник "Народний глас", Пловдив, 19 февруарий, 1883 година:
"Борбата на партиите не требова нито да ни учудва, нито да ни плаши, тя е неизбежна и нужна. (...) Но колкото и ожесточена да бъде тая борба, тя не може и не требова да ни разделява в чувствата на признателност към Русия (...).
(...)
Нищо няма да разслаби връзките, които съединяват българский народ с руский; нищо няма да отклони българинът от стремлението за обединението на българското отечество."
Из статия във вестник "Съединение", брой 2, 10 април, 1886 година:
"Нашите сили, нашите жертви трябваха особено за ония краища, дето Българите се изтезават в робско мъченичество. Румелия беше една готова печалба. Не така е с освобождението на Българите в Македония и в Одринско. Съединението на Румелия с България беше един узрял плод, който стигаше да дигнем ръката си и да го откъснем.
(...)
Виновниците на безисходното положение, в което ни тикнаха, съзнават греховете си и, за да ги прикрият, стараят се да подигат и създават всевъзможни изкуствени и нелепи вражди. След като ни отчуждиха симпатиите на Россия, те устремиха всичките си усилия, за да докажат, че ни е била най-голямата неприятелка, че във всичките си добрини, които ни е направила, крила е ехидни замисли, че ни е освободила от Турците, за да ни завоевае тя един ден. (...)
Апостолите на кръстоносний поход против Россия и патроните им, които ги покровителствуват и богато им заплащат за проповедите им от народната хазна няма и защо да жалят, че нищо не се е сполучило, защото те гледат на България като на една жертва на амбициите и прищевките си. (...) Благодарение на тях, ние видяхме какво значи да нямаме за себе си приятелството на Русия. Зер искат да изпитаме един ден какво значи неприятелството и?
За добро или за зло, историята ни е свързана неразривно с Русия. Ние не можем да се откажем от тия връзки, както не можем да се откажем от миналото си, от народността си. Всяка политика, която не иска да разчита с тях, ще бъде късогледа, невъзможна. Ние трябваше да се възползваме от тия връзки, за да довършим народното си дело. Това като постигнехме, по сила на самото си културно развитие, по силата на политическата си и народна мощ, ние се освобождавахме от несгодите на всяко влияние, което ще падне по естествената причина, че няма да имаме нужда от него и запазвахме самостоятелността си от всяки страх. Едно искрено приятелство щеше да бъде естествената връзка, която да ни свързва с Русия. Тоя беше единствений път, по който можехме да успеем да съставим една България, която да достига до естествените си предели, силна, самостоятелна, ненуждающа се в чужда помощ, свободна от вънкашни намеси и влияния. (...) Ние не вярвахме, че Русия ще опятни великото дело на последната война и ще помисли от освободената с толкова жертви България от турско иго да направи една своя губерния. Не вярваме обаче, че в същото време Русия ще даде съдействието си да се уголеми и укрепи една България, която ще и бъде неприятелка."
Последните фрагменти могат да бъдат прочетени в техния пълен текст в цитираната по-горе книга върху страници 53-62.
Карла, бих искал да подчертая изрично, че приведох тези текстове воден единствено от желанието да Ви покажа как са разсъждавали определен кръг политически мъже, които във всяко друго отношение са били противници на бъдещата партия на Димитър Благоев.
Защо написах "бъдещата партия"? Защото "партията с феноменални способности да работи против България" още не е съществувала. Тя е създадена близо шест години след Съединението. В този смисъл, Вашето твърдение, по силата на което "в лицето на своя основател тя се е обявила против Съединението", създава такива внушения, че, ако аз реша да се възползвам от един силно олекотен вариант на вашето мислене, би трябвало най-малкото да се изпълня с подозрението, че Вие подкрепяте идеята да се отложи спирането на ІІІ и ІV блок в ядрената ни централа в Козлодуй, просто защото сте била член на "Подкрепа", а чрез устата на своя лидер, д-р Тренчев, "Подкрепа" е на точно това мнение. (При това на Вас Ви е отнета (всъщност, Вие сте си отнела) предварително каквато и да била възможност да припомняте, че сте изпитала разочарование от "Подкрепа", че сте я напуснала, че становището на "Подкрепа" по отношение на "Козлодуй" е обявено след Вашето напускане, просто защото за Вас физическото време очевидно няма значение. За Вас дори само докосването до някоя организация с "феноменални възможности" има фатален ефект за вечни времена.)
Карла, тук искам да Ви задам следния много простичък въпрос: "Дали някой във Вашето родословие (включително и преди създаването на партията на Димитър Благоев) е имал някакво роднинство с членове или бъдещи членове на тази партия (а поради тази причина – естествено, и неотразимо, и с вас)?"
Бихте ли могла да си позволите интелектуалния лукс и духовна смелост да отговорите на този въпрос? Бихте ли могла да бъдете искрена, точна и обстоятелствена? Ако сте семейна, бихте ли могла да споделите дали някой роднина на Вашия партньор в живота не е бил случайно представител на "висшата номенклатура на БКП"? Ще Ви бъда и тук искрено признателен, ако можете да си позволите искреност, точност и обстоятелственост. След това ще коментираме причастността на господин Кузманов към все същата въпросна номенклатура.
А междувременно какво да правим с Дядо Вазов? И какво да сторим с всичкото онова предателско русофилско, което е носел в себе си, поради което е бил категорично свързан с "феноменална способност да работи против България". Та той е написал: "Кат Русия няма друга!", "Здравствуйте братушки!"
Карла, не се ли чувствате омърсена и омерзена от просмукалото се у Вас чрез перото на този долнопробен чужд агент с писателско дарование? Не мислите ли, че трябва да бъдат изправени до стената и да бъдат мигновено разстреляни всички, които продължават да го наричат "Народен поет"? Не трябва ли да бъде сринат Народният театър в София, за да не остане дори и споменът, че някъде е имало постройка, която е носела неговото име? (Името на този...)
Карла, дали сте идвала някога в Пловдив? Там централната библиотека се нарича "Иван Вазов". Не мислите ли...
Много лесно се мисли в двумерно математическо пространство. А още по-лесно – в едномерно.
С уважение,
Илия Кожухаров