Има случаи, в които близалката представлява някакъв обществен порок или поне такъв, който засяга голяма група от хора. В такива случаи усилията и средствата за отнемане на тази близалка са огромни. Във всички общества, обаче, ресурсите са ограничени. Какво трябва да се прави, когато обществото реши да бъдат използвани огромни ресурси за отнемане на 1 доброволно употребявана близалка, а същевременно не достигат средства за борба с "недоброволно" сполетяли хората бедствия, заболявания и т.н.
Пример: В развитите страни борбата срещу наркотиците отнема все повече и повече средства. Ефективността на тази борба е почти никаква. Или много малка. Развитите общества все по-остро реагират срещу огромните бюджети, които се отпускат за борба с наркоманията. Хората изтъкват, че тези средства могат да бъдат пренасочени към медицински фондове за борба с рака, детските вродени заболявания и други области на човешкото познание.
Ето една интересна публикация по темата:
[www.mediatimesreview.com]
Надявам се, да съберем още мнения по темата тук, във форума на Нова Магнаура!

И така, Alette поглежда към "Синдрома на ‘отнетата близалка’" през окуляра на Дон Бодро (Donald Boudreaux). След това ни подканя и ние да надникнем през тръбата му.
Дон Бодро е икономист. Декан е на икономически факултет. Бил е и президент на фондация. За подпомагане на образованието. Естествено – на икономическото образование.
Няма съмнение, че когато Бодро е бил студент, е бил обучаван да изследва производството на блага. И на тяхното консумиране. Но ... според цената им. Това ще рече – според печалбата. (По какъв ли начин учителите на Бодро са му обяснили, какво се крие зад думата "блага"?)
Дон Бодро е публикувал кратък материал: "Политиката и забраната". Пледира да се прекрати войната с наркотиците. Точно така е написал – "с наркотиците". Но явно има предвид "с наркотърговията".
Посочва мотиви.
Първи мотив. Войната била много скъпа.
Втори мотив. Била и неефективна.
Трети мотив. Накърнявала човешките права. ("Всеки възрастен има право да избира, какво да прави със себе си. Следователно войната с наркотиците е неморална.")
Четвърти мотив. Била юридически неиздържана. ("Наркотичните престъпления са престъпления без жертви." Тук помага съдия Ричард Познер. Дава ценно указание – при продажбата на наркотици е налице доброволност. Явно акцентира върху доброволността от страна на купувача.)
Пети мотив. Надигнала се е нова опасност – международният тероризъм, поради което войната с наркотиците трябвало да се преустанови и да се насочи в ново направление. ("При тероризма има жертви – загиващите не тръгват към смъртта си доброволно. За разлика от наркоманите." Нека да добавя от себе си – и от някои терористи.)
Бодро показва и исторически рефлекс. Призовава емблематичен спомен. За неуспешната война с алкохола в Съединените щати, която била прекратена, когато придошла Голямата депресия. Защото намалели данъчните приходи в хазната.
В няколко изречения Бодро изнася фундаментална лекция. Колко урока следва да се запомнят от нея?
Първи урок. Щом нещо е скъпо и е неефективно, то трябва веднага да бъде спряно!
Остава неясно, дали Дон Бодро е изчислил как щеше да изглежда светът, ако всички междувременно конфискувани в неефективната война наркотици се бяха изляли в човешките тела? Впрочем, нека забележим, че животът на много възрастни и болни хора е неефективен. Дали и той да не бъде спрян?
Втори урок. Щом нещо е плод на доброволен избор, то всяка една намеса на странични хора е неморална!
Остава неясно, дали Дон Бодро си е задал поне един следните въпроси: "Единствено за себе си ли е опасен един изградил се по собствена воля наркоман? А ако такъв човек стане баща или майка? Ако се родят деца с увреждания? Дали следва обществото да откаже евентуално лечение на подобни болни по собствена воля? А на потомството им? Какво означава изразът ‘свободна воля’, отнесен към един неосведомен, доверчив и наивен човек?" Остава неясно и това: ако Деканът-икономист си е задавал подобни въпроси, как си е отговарял? И ако изобщо си е отговарял, защо не е загатнал поне за част от отговорите в материала си? Възниква и друг въпрос: съществуват действия от рода на "подстрекателство" или "склоняване" към дейности, които увреждат здравето, живота или материалното състояние на склонения; не трябва ли и те също да се извадят от категорията на правно наказуемите дела? Нали в огромната поредица от подобни случаи, в края на краищата някой склонен доброволно се съгласява да извърши исканото от него деяние?
Трети урок. Щом нещо не превръща някого в жертва, то няма и престъпление.
Остава неясно, дали съдебните магистрати сериозно приемат, че понятието "жертва" може и трябва да се определя единствено по критерия "доброволност-недоброволност"? И ако правото е форма на писан морал, то дали с подобни предложения то би могло да продължава да отстоява тази си претенция? А ако тя отпадне, то тогава какво би останало от него?
Четвърти урок. Щом държавната хазна е празна, то веднага да се отприщват с надлежни позволения и без оглед на моралност или неморалност всички възможни мислими дейности, които могат да се обложат с данъци.
Остава неясно, кое нещо на този свят не би могло да се обложи с данъци, особено при една “сериозна“ законодателна воля?
Пети урок. С предложението си Дон Бодро & Со затвърждават следния рефлекс у всеки престъпник – когато има опастност от залавяне, осъждане и наказание, веднага да се извърши някакво ново престъпление (препоръчително е, дори да се организира вълна от нови престъпления); в такъв случай, според съветите на учените икономисти и юристи разумно постъпващата държава ще пренасочи всичките си средства за борба с новата опасност, оставяйки старите си ангажименти недовършени. А за допълнителна декорация (както и за да не изглежда самата държава смешна), тя ще предприеме съответни законодателни корекции като зачеркне едни или други актове като престъпления. Тук на съдия Познер може да се помогне, като му се припомни една максима от старото римско право: “Когато не можеш да се справиш с някое престъпление, узакони го”. С други думи – обяви го за не-престъпление. Находчиво!
Шести урок. Изпод изпълнението на ансамбъла Бодро, Познер и други се открива голям проблем. Всъщност, много голям проблем. Той е следният: как да се съчетават ценностите на едно либерално общество с поведението на нелиберални персони, които носят обществена опасност. Изключително труден въпрос. Нелибералната личност приема либералните начала като слабост. И се възползва от това. Ако в подобна ситуация либералната система реши да отвърне по реципрочен начин, самата тя напуска либералните си начала. Изглежда, че борбата между либералното и нелибералното представлява задача, която няма решение. (Независимо, че някои го търсят и дори обявяват, че са го намерили.) Аз лично мисля, че нещо като решение може да се търси единствено по линията на по-добрата обществена осведоменост. Например, вместо онова, което става с попадналите в мрежата на наркоманията, да се показва по някакъв сресан, напудрен, гримиран, и изобщо режисиран, начин (да не би обществото да се стресне в своята перманентна склонност към летаргия), да се култивира тип (примерно медийно или образователно) поведение, при което да се поднася "голата истина" – тази истина, която може да накара много от бъдещите "доброволни наркомани" да проумеят в каква месомелачка ще влеят своето "доброволно поведение", предоставяйки парите си, здравето си, а накрая (тъжно рано!) – и живота си.
Седми урок. Изпълнението на хор “Бодра Бодрова смяна“ наподобява на тържествена меса, платена с пари от самата наркотърговия. В тази меса никъде не се загатва дори само идеята държавата да потърси начини за преразпределение на финансов ресурс, за да може все пак коментираната война да продължи. В нея безапелационно се отсъжда – тя трябва да бъде спряна! (И дори се начертават перспективи за преразпределение на нейните средства.) Така, за публиката остава възможността, след като излезе от концертната зала, да си пее като рефрен фрагменти от Gloria: “Слава на наркотиците! Да живеят наркопроизводителите! Най-много да живеят наркобосовете! Да живеят и наркоманите!” (Ако могат.)
Има и други уроци. Нека тях да ги опишат други. И без това думите ми дотук станаха много.
Alette очаква и други мнения по темата. Ето едно – вероятно страшно консервативно. Може би няма да бъде харесано.
Войната трябва да се води. При това, на нея трябва да се гледа като на война-модел. От него би трябвало да се правят изводи за войната с всички онези прилепчиви опасности, които напомнят за наркотичната опасност. Например – човешката наивност и доверчивост. Които (иначе) също могат да бъдат мислени като проява на доброволен избор.