Мисионер (фр. Missionnarie от лат. Mitto „пращам”) 1. Лице, натоварено с мисия (т.е. с 2. Предназначение, призвание. 3. Важна историческа роля на лице или група. Бел. моя) 2. Духовно или светско лице, изпратено сред иноверни народи с религиозна мисия (напр. християни сред нехристиянски народи или католици и протестанти сред православни), често пъти натоварено и с тайни политически задачи като преден пост на разузнаване и агресивни завоевателски цели.
Мисия (лат. Missio) 1. Задача, поръка, поръчение 2. Предназначение, призвание. 3. Важна историческа роля на лице или група. 4. Постоянно дипломатическо представителство, възглавявано от лице, по ранг по-долу от посланик. 5. Сградата, в която се помещава такова представителство. 6. Чиновниците при такова учреждение. 7. Държавна делегация, която се изпраща в друга държава с някоя специална цел. 8. Организация за разпространение на католическо или протестантско изповедание сред нехристияни или православни. 9. Членовете на такава организация.
Цитат от „Речник на чуждите думи в българския език” изд. „Наука и изкуство” 1978г
Има думи, с които сме свикнали и не се замисляме за смисъла им. В такива случаи не е зле да поглеждаме в речника.
Идеята за тази тема възникна спонтанно, в следствие на едно мое изказване. Благодаря на г.н Кожухаров за това, че успешно „акушира” тази идея. Четейки в речника можем да видим, че част от значенията на думичката мисия са 2. Предназначение, призвание. 3. Важна историческа роля на лице или група.
Струва ми се, че отдавна повечето хора така възприемат тази дума. Какво по-добро поле за използване на думата, когато някой е решил да докаже значимостта си, значимостта на своята идея.
В същото време хиляди хора извършвайки своята действително важна роля в обществото живеят тихо, понякога забравени от това общество. Визирам нашите учители, лекари, откриватели, майки отгледали и възпитали достойни хора. Всеки от нас има поне един Учител (с главно У), едн лекар, спасил живота на любим човек, познава един съсед или съседка, привличащи околните с добротата и мъдростта си. Мисля си че това са истинските мисионери, тези които без шум ни помагат да се преборим със заблудите си, с незнанието, с бедите до които това незнание води. Имаме си и празник на будителите. Но за тях се сещаме не винаги дори на празника.
Нека разкажем за тези мисионери. Те не винаги имат достъп до интернет, а и по последни данни от медиите (до колкото може да им се вярва) само 27% от българите знаят какво е интернет. Ако се натрупа достатъчно материал по въпроса Кръгът може да се опита да оформи и издаде в печатен вид информацията или да се опитаме да пренасочим към някоя медия написаното.
С привет към всички, които ще пишат по темата Нина Николаева

Едва ли някой през далечната 1924г в малкото село Трояново е подозирал, че роденото в смутни времена момиченце, Стоянка идва с мисия на този свят. И момиченцето не е знаело.
Тя, Стоянка Николова и до сега, не възприема себе си, като мисионер. Сигурно с истинските мисионери е така. Те вършат своето дело, защото не биха могли да живеят по друг начин. Колко години е работила, като начален учител и колко души е научила на А и Б... В Бургас и в селата около него има стотици хора, които като мен помнят своята ПЪРВА УЧИТЕЛКА.
След пенсионирането неспокойният дух води Стоянка Николова в Червен кръст, където сътрудничи пет-шест години. Отгледала деца и внуци, след това тя отива да работи в селата от Руенска община. Пак като учител. Сега, на осемдесет годишна възраст тя събира около себе си пенсионерите в един клуб. Рецитира им Яворов и Чудомир, пеят песни от тяхната младост, дава им светъл лъч в далеч нерадостното пенсионерско битие днес.
Няма да забравя, как притаявахме дъх, когато ни четеше стихове. Как ни научи да бъдем приятели и да си помагаме.
Ако сега смятам себе си за образован и успял човек, не малка заслуга за това има и тя – МОЯТА ПЪРВА УЧИТЕЛКА.
Винаги, щом имам възможност се отбивам при нея и при класната си от 5 до 8 клас – Радка Памукова. Когато децата ми бяха малки, ходех с тях. След едно такова посещение, синът ми, тогава петокласник ме попита – майко, с коя от моите учителки смяташ, че след време ще мога да говоря така, както ти с твоята учителка. С голямо съжаление трябваше да обясня на детето си, че и учителите са хора и понякога имат недостатъци.
Бих могла да говоря и за много други свои учители. Бих искала да изкажа огромната си благодарност. Постарах се да бъда кратка. Дано и други пишат по темата. Тези хора заслужават да бъдат запомнени.

Вероятно би следвало да се определя като изключително щастлив човек – имал съм много учители, които (като се замисля) определено са били учители-мисионери.

Така се случи в живота ми, че се наложи едновременно да получа две гимназиални образования – математическо и музикално.

Учител по всички математически дисциплини в математическата паралелка ми бе Петър Генчев. Това бе човек, който представляваше живо олицетворение на самата математика. Никога не изговори нито една излишна дума – точно както в условието на математическа задача. Дали го правеше съзнателно? Дали искаше да ни внуши, че човечеството може да живее и с по-малко думи? Или просто знаеше, че повечето думи внасят повече шум в посланията?
Не можах да стана като него, но независимо от това сега мисля, че той е влязъл в живота ми точно, както влизат мисионерите – трайно, за цял живот. Непрекъснато си спомням за него.

През две от трите гимназиални години Учител по физика ми бе Лука Станчев. Веднъж, по време на изпитване, превърна едно мое изречение в повод за драматично изживяване. Бях казал, че между две величини съществува право-пропорционална зависимост. Това отприщи водопад от негови гневни реплики. И сега помня дословно една от тях: "Откъде знаеш, че онова, което посочи като право-пропорционална зависимост между 'X' и 'Y', не е право-пропорционална зависимост между 'X' и 'Y квадрат' или 'X' и 'квадратен корен от Y'?" Моят опит да отговоря нещо от рода: "Имах предвид...", бе пресечен с безапелационното: "Не ме интересува какво си имал предвид, а онова, което каза".
Вероятно би могла да се защити тезата, че, когато някой обявява някаква зависимост между две величини, той може да има предвид по-широкото интерпретиране на въпросните величини, а не единствено тяхната конкретна формулна версия. Но независимо от каквито и да било подобни тълкувания, казаното от този мой Учител се превърна в едно от най-важните неща в живота ми – научи ме на това, че трябва да се стремя към точност дори и в незначителните (на пръв поглед) елементи от изказа.

Преди да попадна в Консерваторията, шансът ме срещна с професор Боян Лечев – посетих го два пъти, за да му изсвиря материала от двата тура на конкурсните изпити. В края на първата ни среща го попитах, какво му дължа като хонорар. В отговор чух нещо, което ми прозвуча доста грубо: "Ако втори път отвориш дума за пари, тази врата ще бъде затворена завинаги за теб!"
Вече студент, шансът (за да употребя отново тази дума) ме срещна с именития български диригент Добрин Петков. Исках да уча дирижиране. Маестро Петков се съгласи да ми дава уроци. (Тогава той беше диригент на Софийската филхармония.) Уроците обикновено биваха 2-3 астрономически часа. След първия ми въпрос относно размера на хонорара, чух следното: "О-о, Илия, аз пари не взимам. И, моля те, нека друг път да не говорим за това."
В един момент от следването си потърсих професор Марин Големинов. Бях решил да кандидатствам и в още една специалност – "Композиция". И исках да му покажа няколко свои партитури. Той прие. Срещнахме се, а след това се виждахме още няколко пъти преди да кандидатствам и преди да му стана студент. Още първия път, на въпроса ми за хонорара, който му дължа, той в типичния си афористичен стил каза: "О, в търговията никога не ме е бивало. И затова, за да не сбъркам, не взимам пари".
Тези трима мои Учители (уви, и тримата вече покойници) изиграха за мен една и съща – и то огромна, и както ми се струва – мисионерска роля. Дали са постъпили така, защото по онова време пазарното стопанство не бе на мода в България?

P.S. Казах, че би следвало да се определя като изключително щастлив човек. И то е защото мога да разкажа и за още други подобни свои учители.