"УБИТИ ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА"
(България на българите; но на кои българи?!)
Само тези от чудната страна България и в никоя друга страна по света, които нелегално са преминали граница; или таели такива мисли, могат да почуствуват до плач, до истинска остра болка; що чувствува човек, щом като чуе, че някой е “УБИТ ПРИ ОПИТ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА"...
В това неизразимо чувство, се докосна в едно свое стихотворение, популярния поет на българите - турци Реджеп Кюпчю; убит от българските власти през 1976 година. Поетът възпя колебанията си, нелегално да премине границата, като ходене по между смъртта и живота… : “На ум колко пъти умирах и се възраждах”!...
Само майките, бащите, близките на "УБИТИТЕ ПРИ ОПИТ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА" познават това чувство и знаят, какво се чувствува когато по време на кървав, душмански разпит; следователят, злорадно иронично ти подхвърля, че синът или синовете ти са...: "УБИТИ ПРИ ОПИТ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА” …
Минават години и успелите живи да прекосят граничния синор; сега копнеят, жадуват; стъпвайки бавно, да прегазят родна зелена морава, родна чакълеста пръст, родна шушукаща шума, с боси крака...
И те, копнеейки и жадувайки родната майчина мекота и родната майчина топлота; само на тяхната трева, само на тяхната чакълена пръст, само на тяхната шушукаща шума; така, като прокълнати ще си умрат!...
И нека! По добре такава прокълната смърт, отколкото да се умре мърцина!... Тъй както умря нявга мърцина популярния поет на българите-турци Реджеп Кюпчю; убит от българските власти през 1976 година…
Непоносима мъка и непоносима неправда те карат, да вземеш таково крайно съдбоносно решение; като бягство от своята татковина. Бягаш и накрая след като разбереш, че връщане назад; отиване напред няма да има, чак след това усещаш, колко мъчно, колко трудно е, да се отделиш от себе си ... И тогава…: смъртта, макар мъченическа; е светла и свята…
А ти знаеш ли, познаваш ли; чувал ли си, или чувала ли си, за такава смърт…?!
Разказва се... : В края на осемдесетте години. В едно от крайградските Кърджалийски села; трима тъй крехки младежи се готвят, нелегално да преминат границата. По това време се чува, че от избягалите преди месец за Турция други трима младежи, само единият успял да премине границата. А другите двама, ранени близо до граничния синор с Турция, на място били подложени на разпит от самите граничари. Първо с клещи им отскубнали органите, после ги доубили, като с клещи за кабели им са разкъсвали месата, парче по парче...
Въпреки слушаната от тях страшна легенда; крехките младежи не са променили своето решение “Да избягат в Турция”… и тръгнали. Скоро след тях се разнесла легенда, легенда oshte po-страшна, че тримата тъй крехки млади буйни фиданчета… : “БИЛИ УБИТИ ПРИ ОПИТ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА"...
Каква мъка, каква неправда ще да е тази мъка, ще да е тази неправда; която те тегли към вечната безконечност, или към вечно нестихваща болка на отделянето от себе си…
В моята книга "Тайната история на българите турци" (първо издание 1991, второ издание 2003) накратко се разказва и за нелегалните преминавания на границата през периода 1944 - 1950 година. През този тъмен период, на първите години на комунизма в България, според пресмятанията на селата по гръцката граница, от общините Токачка и Терзиъорен - Кърджалийски окръг, само по тези и близките на тях места села “ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА” са били убити… : най-малко, около пет хиляди души; деца, жени, мъже…
От тези пет хиляди, близо пет стотин са от тъй наречените българи, бягащи от комунистите; останалите убити са от тъй наречените турци бягащи и от фашистите и от комунистите българи... тъй наречени българи...
Местните хора, между бягащите тъй наречени българи за Гърция, срещат военни и цивилни, които токущо са напуснали окупираните места там. Те и там и тук, били техни водачи. Предвождали крадените от тези тъй наречени българи всякакъв вид кервани стока от гръцко и празните кервани към гръцко, от българско…
Периодът между 1944 и 1950 година, никога не е бил желан период за интимни изследователски трудове при комунизма. Па и сега, след петнадесет години от комунизма, е също нежелан период за изследователки теми… Тъмно време, озарено от ада и страшно е да се приближи до него... Това е едно от многото тъмните петна по българската история, със стогодишно минало, от които тъмни петна България, скоро цяла ще потъмнее…
Знае се, че аз по време на учителството си по тези места, в началото на седемдесетте години; ден и нощ, с магнетофон на гръб, обикалях тези села, по прост повод фолклорни изследвания. Въпреки данните с които разполагах, нито в първото, нито във второто издание на книгата си, не посмях да обнародвам тази тъй страшна цифра… : "ЗА УБИТИТЕ ПЕТ ХИЛЯДИ ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА"...
Но сега, след като попаднах на наглия протокол от Народното Събрание; съставен, по повод инсценираното допитване на депутатката Вержиния Велчева (СДС) “ЗА УБИТИТЕ ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА" си променям това свое решение. Защото с този протокол просто се гаври с паметта на убитите хиляди невинни хора, по-вече деца, младежи и жени, като се казва, че… : "ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА ЗА ПЕРИОДА 1947-1992 ГОДИНА СА УБИТИ 339 ДУШИ"!!!...
Тези които казват това, извинете просто се правят на идиоти и тъй като нямат уважение; нито към себе си, нито към Великото Народно Събрание; нито към паметта на убитите хиляди… са едно нищо; следователно са нищожества!...
Тези нищожества, защо не си дават сметка; че щом като аз, един прост учител и на това отгоре “турчин мизерен”, съм се интересувал в българско, от броя на убитите при нелегалните преминавания на границата; защо министерствата на вътрешните работи на Република Турция, и на Гърция, както си му е редът, да не са се интересували от същото?!... Защо споменатите министерства на тези държави, да не са съставили протокол за всеки беглец от България и данните от тези тъй важни протоколи, защо да не са ги обработвали периодично в статистически данни?!... Нима толкова е евтин човешкия живот?...
Аз моля по този повод уважаемото Турско Правителство, на основание закона за "Право на информация на гражданите" незабавно да изнесе тези тъй прости данни, за евентуално публично ползуване …
Такива допитвания от рода "ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА" в Народното Събрание, както се разбира от самия висок протокол, са много рутинни, за бившите социалистически страни, от този период. Освен това, това "допитване" се прави след като вече всички бивши социлистически страни са приключили с такива ми ти допитвания. Следователно това "българско допитване" се прави, защото се налага да се направи; следователно допитването се прави, със цел да се потули истината...
Ето ви откъс от споменатата ми книга, в който откъс на късо се разказва, за нелегалните преминавания на границата, през този тъмен период… Това са страшни години за тъй наречените турци в България. Фашистите на Кимон Георгиев; този път като комунисти, на тълпи ги подгонват към южните наши граници и там също на тълпи ги убиват, барабар с гръцките комунистически партизани...
А Кимон Георгиев е изчадие на кълна, положен още по време на Временното Руско Правителство в България. Този кълн прокълнат - тайна организация, следва сляпо руската политика спрямо тюркоезичните народи в Русия. Счита осъзнаването на тъй наречените турци в България, като тюркобългари; опасни както за България, така и за Русия…
Ето споменатия откъс, от споменатата ми книга:
"В международното комунистическо движение, в източно европейските страни с идването там на комунистическите партии на власт, забележимо се засилва шовинистичния подход към малцинствата на страните им...
Делата на комунистите абсолютно и йота не съответствуват на приказките им. Комунистическите власти започват да подлагат на непрестанен жесток натиск подвластните им народи. Въпреки разбирания от рода на тези като "Класово съзнание", въпреки "Комунистически интернационализъм", въпреки международна "Комунистическа солидарност"; започва се една безмилостна асимилация. Така че популярността си комунистическите власти дължат на демагогиите си, отколкото на беспочвената си идеология.
Пример за такава безпочвеност, тук може да се посочи, че комунистите на 9.IX.1944 година идват на власт в България, чрез Деветоюнските превратаджии на Кимон Георгиев, които някога безжалостно са ляли народната кръв.
Как до самозабрава съм пял някога да знаете “Когато над Дунав се мръкне и сънен балканът заспи… Отново вървят септемврийци и жертви народни безброй”!… Повлечен от хиляди пеещи; как до самозабрава съм пял тази песен, без да усетя, че я пея по нагласа на кървавите убийци на септемврийците… На каква юдейска лъжа съм повярвал, та ми се гнуси и сега!... Чак ми се повдига, че така подло съм бил подведен… “Помни девети юни, пази девети септември!”... Какви гнусни лицемери!
Но половината от ръководещите кадри на България бяха комунисти - синове на убити септемврийци! Нима са били толкова продажни, че са изневерили на паметта на бащите си?!... Тогава, какво им е косвало на тия, да продадат България или да колят и да бесят тъй наречените турци, както до сега никой от тъй наречените българи, не ги е клал и бесил?!...
След втората световна война Българската държава и привлеченият във вътрешни междуособици комунистическа власт на съседна Гърция, започват координирано да работят за унищожаването на турците по двете страни на общата им граница. Тази координираност при геноцида се дължи по-вече на омразата към коренното население на тези земи, отколкото на комунистическа солидарност...
Сега слабото Гръцко комунистическо правителство, което едвам се крепи, като че ли, в мимозен флирт, обещава на България южните части на бившата Западна Тракийска (Турска) Република. Още, като че ли двете страни, взаимно се договарят, да почистят бившата Западна Тракийска (Турска) Република, от тъй наречените от тях турци...
Тук му е мястото да се отбележи, че на Българската държава обещаваха, същото и връщащите се през седемдесетте години от България в Гърция, гръцки комунисти политемигранти... “Като дойдем на власт в Гърция, ще ви дадем тези земи за излаз в Беломорието!” казваха гръцките политемигранти на българите, хранени в България кусур двадесет години … Какви политики изградени върху илюзии!...
Става така, че комунистическата власт в Гърция пада. Гръцките комунисти хващат пътя за гората. Българската комунистическа власт започва естествено да подкрепя, гръцките комунисти по горите, като тайно са надява наново да се върне, както през време на войната, в Беломорието...
В ушите още ми звучат скандиранията за Никос Белоянис, от онова време!...
В Гърция започва гражданска война. Българските и Гръцките комунисти вследствие достигнатото съгласие започват заедно да почистват земите на бившата Западна Тракийска Турска Република, от тъй наречените от тях турци. В тази война, гръцките партизани, понякога вместо правителствените войски, нападат малки планински турски села. Принуждават турските младежи по селата да ги следват и после, при най-малкото неподчинение ги убиват…
Преследващите партизаните, гръцки правителствени части пък, обвиняват турските села, че подкрепят комунистите партизани. Властите бомбардират тези села и ги разпръскват. Правителствените части, уж да почистят горите от партизаните, ги подпалват и причиняват пожари, които продължават месеци. От пожарите бягат животните, бягат хората... Когато Турското правителство изразява тревогите си от тези събития в Западна Тракия; Гръцкото правителство, постоянно обвинява партизаните, даже твърди, че въоръжава турските села против партизаните...
Почистването на земите на славната бивша Западна Тракийска (Турска) Република "от турско", важи и за северната част на тази бивша турска република. Сега бягащите от комунистическите издевателства турци, през гръцко за Турция; тук просто се ловуват от гръцките партизани, като ловни пилета. По този начин биват избити многобройни турски маси. Гръцките партизани просто ги чакат на гюме, по гори и чукари и ги убиват като пилци и зайци... Колят ги намерили подслонили се за краткотраен отдих по горските колиби и хижи... Разказва се че планините по Западна Тракия тогава са меришали на човешко гнило…
По това време селяните от планинското село Къртъл Токатчийска община Кърджалийски окръг; преминават Гръцката граница покрай село Каракирез. Когато селяните излизат на пътя за Гюмюрджина, ненадейно биват заобиколени от гръцки партизани. Партизаните ги нареждат в една дълга редица. После задължават всеки да сложи багажа пред себе си и да се съблече... Взимат им скритите скъпоценности. Изнасилват няколко от жените и убиват няколко съпротивили се мъже. Останалите ги докарват в Българско и ги предават на българските комунистически власти. Тук част от бегълците биват убити по участъците, а една част биват хвърлени по затворите… Семействата им се разпиляват...
Аз растнах с разказите за тези кървави събития ставащи по това време около село Терзиъорен, Токатчийска община Кърджалийски окръг. От тук Българските власти снабдяваха постоянно гръцките партизани с продукти и оръжие.... Кака ми Джеврийе Чъомлекчи (Едирне. Муратчалъ), батко ми Азиз Ерен (Балъкесир) и зет ми Яшар Ахмет (Игнегъол), са бегълци от 1947 година. Групата от шесдесет човека, около Терзиъорен, близо до самата граница се разделя на две. Частта в която се намира кака ми, успява да премине границата. Другата част попада на подготвена засада. Такава е играта на каналджиите - обикновено сътрудници на властта. Батко ми и зетят дълги години лежат по Пернишките минни затвори. Майка ми много се измъчи и страда...
Българските власти доскоро използуваха презграничния канал Терзиъорен - Гърция. Примерно по време на военната хунта в Гърция през 1970 година, Българските власти, през този преслужил канал прекараха стотици гръцки политемигранти комунисти от Чехословакия и България, намиращи се в тези страни от 1949 година насам. Тях ги съпровождаха в Гърция и местни хора. Между тези местни водачи беше и заслужилият ветеран знаменитият Айъоглу Мюмин Хасанов Мустафов от Текекъой Токатчийска община Кърджалийски окръг..." (стр: 85-87).
Спомням си го стария мечок (роден 1898 година) след като го изписаха от болницата в Пловдив. Сам ранен по време на престрелка на гръцка територия, успява да довлече двама тежко ранени гръцки политемигранти, обратно на българската територия. А за такива случаи инструцията е ясна “Ранен се убива, за да не попадне жив в ръцете на врага!”...
Айъоглу – Синът на мечката, знаеше и гръцки… През царско време работил като кафеджия по много гръцки градове… От тогава бил включен в мрежата на българската агентура в Югоизточните Родопи…
Винаги съм се възхищавал от свръх човечната човечност на сънародниците си, към своите мъчители тъй наречени българи и гърци…
Старият Син на мечката (Айъоглу) се разяряваше, като си спомняше; как след като са го изписали от болницата, завели го при координатора на прехвърлянията на гръцките политемигрантски дружини в Гърция. Синът на мечката се познавал с този полковник координатор, много отпреди. Онзи го поздравил, почерпил го, както си му е реда и на раздяла си показал долността, като му дал петдесет лева.
Синът на мечката, хвърлил му на лицето парите, като му изрекъл “Аз винаги знам, че за вас не съм и няма да съм човек, който за работите на държавата е готов да умре; а едно турско парче, който върши всичко това за пари!”...
Ако са протоколирани, можете да намерите тези думи, по досието на Сина на мечката в класъорите на българското разузнаване…
==========================================================================
Убити при ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ
------------------------------------------------------------
София, петък, 21 февруари 1992 г.
(Открито в 9 ч. и 25 м.)

Председателствували: заместник-председателят Снежана Ботушарова и заместник- председателят Кадир Кадир
Секретари: Христо Атанасов и Илхан Мустафа
……………………………………
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Уважаеми народни представители! Следващите питания са отправени и са идентични - към министър Соколов и министъра на отбраната господин Луджев от народния представител Вержиния Велчева. С оглед икономия на парламентарно време аз моля госпожица Вержиния Велчева като развие питането си, да отговарят едновременно и двамата министри.
Заповядайте, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Моето питане е отправено към двамата министри - на вътрешните работи и на отбраната, тъй като "Гранични войски" са сменяли в течение на годините своето ведомствено подчинение.
Въпросът е за точния брой на убитите при т.нар. "опити за незаконно преминаване на границата".
Всички бивши социалистически страни вече изнесоха данни за точния брой на убитите при опит за преминаване на границата. В България до този момент това не е направено.
Въпросът ми към двамата министри е, освен точният брой, да уточнят и каква част от тези случаи представляват убийство по политически причини без съдебна присъда.
Само в моя избирателен район аз познавам три такива случая, в които хората са били просто откарвани на границата и разстрелвани с цел да се заобиколи една нормална съдебна процедура. (Възгласи на възмущение от ПСБСП)
ВЕНЦЕСЛАВ ДИМИТРОВ (от място): Мълчете като се говори за убити. Гадове такива.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА (СДС): Господин председател, моля да успокоите една парламентарна група, много е шумна. Може би министрите няма да ме чуят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Нямат интерес да се отговори, затова са шумни, госпожице Велчева.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Надявам се също така да се изнесе точен брой за българските и чуждестранните граждани, загинали при опит за преминаване на границата, тъй като известно е, че особено в последните години една значителна част от гражданите на бившата ГДР използуваха именно нашата страна като по-лесен път за емиграция.
Също така надявам се да бъдат изнесени и данните колко случаи на убити има при напускане и при влизане в страната.
Предполагам, че министрите в своите отговори ще засегнат и въпроса дали всички тези случаи се дължат на някаква нормативна разпоредба или на даване на конкретни заповеди и дали в някои от тези случаи не е имало едно, просто да го кажа наймеко, престараване, когато човешки живот е бил отнеман, а всъщност е можело нарушението на границата да бъде предотвратено по друг начин. (Реплика от ПСБСП: "Да си затварят очите.")
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Заповядайте, господин Луджев.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаема госпожице Велчева! Във връзка с Вашето питане, относно точния брой на убитите при опит за незаконно преминаване на границата за периода 9 септември 1944 г. до настоящия момент, бих искал преди да отговоря конкретно на въпроса Ви с цифри, да дам известно разяснение за хронологията на формирането, подчинението и преподчинението на Гранични войски на Република България за част от известната ни нормативна база, регламентираща охраната на нашите държавни граници и за някои по-общи данни, намиращи се в архивите на Министерството на отбраната.
Непосредствено след 9 септември в България не е съществувал специален род войски за охрана на границите ни, поради което те са били охранявани от армейски подразделения. През 1946 г. се създава отделен род войска - наречен Гранични войски. С постановление на Министерския съвет от 1950 г. се създава гранична зона - 2-километрова гранична ивица и забранена гранична ивица. С указ от 1952 г. се оформят структурите и задачите на Гранични войски. През 1957 г. се обединяват управленията на Гранични и Вътрешни войски, след това отново се разделят и т.н.
През 1962 г. Гранични войски преминават на подчинение на Министерството на народната отбрана, с изключение на КПП-та и контраразузнавателните органи.
На 21 юли 1972 г. Гранични войски се връщат на подчинение в МВР. С Решение "Б" № 9 на Политбюро на ЦК на БКП от 1984 г. се вземат допълнителни мерки за подобряване охраната на българо-югославската граница, като се създава зона с дълбочина 6 км и се увеличава съставът на Гранични войски.
През въпросния период на основата на периодично извършен анализ за нарушенията по границата се набелязват мероприятия за преустройство на охраната на границата, съобразно международната обстановка, годишните времена, броят на летовниците от социалистическите страни, за които се предполага, че ще направят опит да преминат границата в Турция, Гърция и Югославия.
С писмо от 1964 г., номерът няма да го чета, тогава генерал-полковник Джуров уведомява Живков за състоянието на граничната охрана и обстановката в страната. Съобщава, че в 1143.2 периода 1961-1962 г. са направени 1588 опита за нарушение на границата. От тях 1509 или 68 на сто са извършени от младежи, повече от половината членове на ДКМС. В същото писмо Джуров протестира срещу освобождаването от всякаква съдебна отговорност на завърналите се доброволно в страната, като заявява, че подобно отношение създава впечатление у военнослужещи и други граждани, че напускането на пределите на България е обикновена постъпка, а не най-тежко престъпление.
Конкретно на Вашия въпрос, госпожице Велчева, мога да кажа, че според наличните архивни данни в Министерство на отбраната за периода 1946-1985 г., без годините 1969, 1973 и 1979, общият брой на регистрираните случаи на убийства в района на границите на Република България е 339. (Шум в залата)
За изрично посочените години за 1944 и 1945 и за годините 1986, 1987, 1988, 1989 и 1990 г. няма данни в архивите на Министерството на отбраната. Тогава, особено в 1945 и 1946 г. е било по-друго.
През периода 1962-1972 г., когато Гранични войски са били на подчинение на Министерство на отбраната, са регистрирани общо 65 случая на убийства в района на нашите държавни граници.
През 1966 г. са регистрирани общо 16 случая на убийства, което е най-много за периода на подчинение на Гранични войски в Министерство на отбраната.
От извършената справка в архивите на Министерство на отбраната се вижда, че през годините 1947-1953 г. графиката, ако мога така да се изразя, на убийствата по границите на Република България бележи своя връх, а именно:
- през 1947 г. - 69 убийства;
- през 1948 г. - 41;
- през 1949 г. - 25;
- през 1950 г. - 23;
- през 1951 г. - 14;
- през 1952 г. - 24 и
- през 1953 г. - 11.
Или за 7 години убийствата са общо 270.
От известните ни данни става ясно, че убитите на нашите граници са правили опит да ги преминат, както от България навън, така и в обратна посока. Нямаме точни сведения за националната принадлежност на всички жертви и за причините, които са ги подтикнали към преминаване на границата, п оради което не може да се направи извод дали тези опити за преминаване са по политически или други причини.
В архивите на Министерство на отбраната не се съхраняват документи, от които да става ясно дали преминаването на границата е използувано като прийом за ликвидиране по политически причини без съдебна присъда.
СОНЯ МЛАДЕНОВА (от място: А граничарите?
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: Трудно е също да се направи справка какъв е броят на военнослужещите, които са убити. Също е много трудно да се направи в момента справка, няма такива документи, кой е давал заповед конкретно за убийства. Но най-важното е, че според действуващи устави и нормативни документи на армията и на Министерството на вътрешните работи и специално Гранични войски, това е било вменявано като задължение на командирите и военнослужещите, съответно, буквално така да се каже, да стрелят на месо, когато някой преминава границата.
Аз също мисля, че това е едно от престъпните деяния на режима. Въобще ограждането на страната с телени мрежи от типа на концентрационен лагер, които за съжаление и до ден днешен съществуват, но надявам се в скоро време няма да ги има (шум в залата), което е довело до тези престъпления. Както видяхте цифрата е достатъчно внушителна - 339 души, без някои много важни периоди. И ако това не се нарича престъпление на един режим, аз не знам какво може да се нарече престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Господин Соколов, Вие може би архивни данни имате в документацията на вътрешните органи.
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! В Министерството на вътрешните работи няма нормативен документ досега, който да задължава Гранични войски да водят на отчет убитите лица при опит да преминат незаконно държавната граница. Независимо от това от 1 януари 1962 г. в Управление "Гранични войски" са заведени и съхранени книги, регистри с отчетни данни за български граждани и чужденци, опитали се да нарушат държавната граница, в т.ч. и на убитите от тях.
От 1 януари 1962 г. до 6 февруари 1992 г. очевидно, като се извадят периодите, през които Гранични войски не са били подчинени на Министерството на вътрешните работи, за този период са убити общо по архива на МВР 105 лица, от тях 69 са български граждани и 36 са чужденци.
За убитите лица от отчетните данни не са известни мотивите за предприетото преминаване през държавната граница.
Редът за употреба на оръжие от граничните наряди е регламентиран с Указ № 359 от 28 август 1952 г., който в редица свои нормативни текстове разрешава да се употребява оръжие срещу лица, които правят опит да преминат държавната граница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожице Велчева, имате ли уточняващи въпроси към министрите?
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Самият факт, че двамата министри казах, че в архивите на техните министерства липсват данни, е един много страшен факт. Все пак аз искам да уточня малко моето питане.
Въпросът беше не какви са били причините за опит за преминаване на границата - дали това са били политически мотиви или не, а дали е известно дали има случаи на политически убийства, извършени в близост до границата, които са оформяни като убийство при опит за преминаване на границата.
И вторият ми уточняващ въпрос е: Известно ли е на министрите какви поощрения са давани на военнослужещи при осъществяване на такава - явно в миналото таксувана като героична постъпка, а именно убийство на човек, който прави опит да премине границата. (Оживление)
МИНИСТЪР ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ: За съжаление, по първия въпрос действително не могат да се намерят, не може да се установи по документи дали са организирани тези убийства или не са организирани. Просто не може.
Вероятно в голяма степен материали сигурно е имало, но тези материали вероятно са изчезнали в периода на голямото горене - декември 1989 г. - януари 1990 г., когато по нареждане на тогавашния министър Семерджиев бяха изгорени маса архивни материали на Министерство на вътрешните работи и на Държавна сигурност специално.
По втория въпрос - нямаме такива данни, но се знае, че не само военнослужещите са получавали някакъв вид възнаграждение. Това просто ми го казаха командващите кадри - в смисъл на отпуски или нещо от този сорт. Но дори и местното население, което е подпомагало издирването и залавянето или пък, както виждате, убийството на хора, правещи опит за бягство, са получавали някакъв вид награди от типа на плат за костюм или нещо от този сорт. Това е една великолепна политика на въвличане на населението в охрана на родните граници и обслужване на един режим. Великолепна политика! Тя е известна. Междувпрочем така наречената сталинска практика за кръвно свързване между режим и хора. (Реплики от опозицията)
МИНИСТЪР ЙОРДАН СОКОЛОВ: В Министерство на вътрешните работи също няма архивни данни дали някой от убитите при опит за преминаване на държавната граница всъщност не са заведени там и не е инсцениран такъв опит, без той да е налице.
На мене обаче ми се струва, че едва ли може да се изключва, че това явление е съществувало. Аз например си спомням изнесеното след 10 ноември 1989 г. от карикатуриста Тодор Цонев, че в момент, когато вече за него е издадена заповед за арестуване и се извършва обиск в дома му, той е бил закаран по един фалшив претекст за някакво честване в Сливен (ако не се лъжа) и му е било предложено много настойчиво да го закарат да разгледа държавната граница. Той тогава е отказал, но той е убеден, че всъщност това е щяло да бъде използвано именно по този начин, по който е зададен въпросът от г-ца Велчева.
Също така аз сега не бих могъл да отговоря какви награди са получили отличилите се граничари, убили хора при опит да преминат границите, но ми се струва, че едва ли у някого от нас може да има съмнение, че награди са били раздавани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КАДИР КАДИР: Госпожица Велчева, да заявите отношението си към отговора.
ВЕРЖИНИЯ ВЕЛЧЕВА: Естествено аз едва ли бих могла да бъда доволна от този отговор, но вината за това не може да се каже, че е на двамата министри. Аз се надявам на тяхното пълно съдействие, за да се изяснят поне онези случаи, за които ние разполагаме с конкретни данни.
Колкото до останалото, учудваме се, че когато се говори по такъв въпрос, на някои от лицата на депутати от БСП могат да греят усмивки. (Реплики от опозицията, които не се разбират добре)
==========================================================================
Сега моля да ми позволете и аз да отправя, няколко лични въпроса, към към уважаемото Велико Народно Събрание на България:
Въпрос първи………………………………… :
Колко тъй наречени турци са убити "ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА" от 21 февруари 1992 г. до месец ноември 2004 г. от тъй наречените българи?
Въпрос втори………………………………….. :
Колко бегълци - тъй наречени турци; са арестувани от 21 февруари 1992 г. до месец ноември 2004 г. при тъй наречените "ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА" от тъй наречените българи? Как и за по колко време са осъдени, тези тъй наречени турци за "ОПИТА ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА" през този период?
Въпрос трети……………………………………. :
Колко от дешифриралите се канали и каналджии за прехвърляния на тъй наречените турци от България в Турция; са създадени по частна инициатива и колко от тях са създадени от органите на Държавната Сигурност?(!).
След като ми отговорите на тези въпроси, моля кажете ми:
Въпрос четвърти……………………………... :
Какво се е променило от датата на допитването (1992) в Народното Събрание, до днес, спрямо “ОПИТИТЕ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА” от страна на автохтонното население на България? ... След като в такива случаи, все още се стреля по тях и все още се убиват?!
Въпрос предпоследен………………………… :
Кажете ми; след като всичко продължава по старому; защо бе необходимо това допитване "ЗА УБИТИТЕ ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА ОТ 1947 ДО 1992 ГОДИНА" в Народното Събрание?!...
Въпрос последен……………………………… :
Защо да няма ново допитване в Народното Събрание относно убитите при “ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1992 – 2004 ГОДИНА” ; след като през този период са убити, над четиристотин тъй наречени турци “ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА”…
… И само през този период, близо пет стотин хиляди, тъй наречени турци, законно преминали границата и сега незаконно пребивават в Турция…
***
За четиридесет години (1950–1992) близо двадесет и осем хиляди “УБИТИ ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА”… И над два милиона изселили се в Турция…
Тези непрестанни ”УБИЙСТВА ПРИ ОПИТИ ЗА НЕЗАКОННО ПРЕМИНАВАНЕ НА ГРАНИЦАТА“ и непреставащите потопни изселвания в Турция, представляват нестихващ бунт на тъй нареченото турско население в България; срещу характера на самата Българската държава, и жаждата на това население, държавата да бъде, и negova държава.
Тази и тяхна, “своя държава”; без съмнение, трябва да бъде обновената Българска Държава...
България вечно не може да бъде управлявана с предатели.
Dr. Ahmet TACEMEN. www. Cephe.com.tr.tc. 15.11.2004