Re: "Злото" и липсата на съзнателност в човека са едно и също
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: January 30, 2005 02:22AM
Драга Атевиел,
Нека започна с едно предложение – да обвързваме представата си за “истината” като резултат от някакво познание. (Тук веднага си задавам и въпроса: “А можем ли да я обвързваме с нещо друго?” И като се улавям че не мога да предложа никакъв друг отговор – вероятно поради някакви празнини в моите собствени представи за този род неща – се чувствам принуден да остана при отговора, който заявих.)
За да е налице каквото и да било познание е необходим някакъв познаващ субект. Ако той не е някаква “познаваща-цялата-истина-инстанция”, то от това автоматично би следвало, че “истината”, не може да бъде обективна – независимо дали това се нрави някому или не.
Разбира се, могат да бъдат правени многобройни и най-различни опити “субективната (по необходимост) истина” да бъде, УСЛОВНО КАЗАНО, “обективирана” – да речем, чрез обединяването на резултатите от познанията на повече познаващи субекти. От това обаче тя не може да стане “обективна”. Причините могат да са много. Но сега ще се опитам да маркирам само някои.
Думата “обективирана” (както изрично посочих) е употребена изцяло в условен план. А условното се свежда до това, че, колкото и много познания на познаващи субекти да се събират, те не могат да дадат гаранция, че тяхното сумарно знание се е приближило до някаква обективност – всичко това, по простата причина, че далеч не е изключено цялото им знание да е насочено в генерално погрешна посока, нещо което всички те могат и да не забелязват. В този смисъл, въпросните субекти (също само условно) могат само да си мислят, че обединените им интелектуални усилия са насочени в посока, която могат да обозначават както намерят за добре, в това число и като “обективна истина”. По никакъв начин обаче не трябва да се забравя, че това (все пак!) е само едно тяхно собствено обозначение.
Отчитам, че някой може да ми възрази по следния начин: “Наистина, коментираните субекти могат и да не разполагат с ориентир, по силата на който да преценяват дали се придвижват ИМЕННО по посока на обозначената като "обективна" истина, но те могат да ползват като коректив (и в такъв смисъл – като ориентир, като съветник) собствената си практика. Ако тя потвърждава едни или други техни прогнози, то актовете на потвърждение могат да играят ролята на въпросния “ориентир”. Налага се да призная, че обикновено тази позиция е един много силно въздействащ аргумент. (Както вероятно лесно ще съобразиш, той е включен в така наречената от теб “моя дефиниция” на истината, която, впрочем, не е моя.)
Лошото при привличането на въпросния помощник (практиката) се изразява в това, че познанието не може да се опре върху него (нея) с някаква предварително гарантирана 100-процентова сигурност. Защо? Защото човешкият опит (за да бъде споменат един конкретен вид опит) в сферата на познанието ни показва, че в редица случаи, когато едни или други наши прогнози са се сбъдвали, то онези, които (като невинни младенци) са приемали подобни резултати като гаранция за истинност (или обективност) на тяхното знание, в някакъв момент е трябвало да преодолеят “пубертета” си и да открият с изненада, че, мислейки в някакви по-тесни рамки, всъщност не са могли да видят действителните причини, които са провокирали “сбъдването" на прогнозите им. (Вероятно не би било излишно да кажа, че е напълно възможно изразът “действителните причини” от преди малко да е плод на не по-малко пубертетна или дори младенческа преценка.)
И така, колкото и тъжно да е признанието, което следва да направим, на нас не ни остава нищо друго освен да приемем, че за времето през което все още не сме успели да разширим мисловните си рамки, ще се налага да приемаме като “истини” онези твърдения, които (все още) ни дават възможност да правим “сбъдващи се прогнози”.
По-горе уговоръчно (и временно) изключих някаква измислена от мен “познаваща-цялата-истина-инстанция”. Опитвайки се да се включа в твоето мисловно русло, Атевиел, аз мога да разбера, че на теб ти е необходима именно подобна опорна точка, защото в противен случай ти няма да имаш ориентир за своето стремление към онова, което обозначаваш като “обективно знание”. Дали тази опорна точка ще бъде квалифицирана като някакъв бог или по някакъв друг начин, това мисля, че е без особено значение. (Ако, разбира се, не посоча, както вече съм правил, че специално изборът на думата “бог” носи рискове, защото по стар изпитан сценарий той (много вероятно) би довел до последващо създаване на някаква религия, на някаква църква, на съответен бизнес, на съответни секти, които ще се отделят със собствен бизнес – и така нататък.)
Ако ти искаш да вкараш “обективното знание” в една подобна “познаваща-цялата-истина-инстанция”, то се чувствам принуден да те попитам:
1. откъде знаеш, че именно подобна инстанция съществува, и
2. дали, ако знанието ти не е придружено от издържащи на проверка доказателства (при всичката уговорена относителност на нашите способности за проверка), ти би се съгласила да обозначиш твърдението си като “хипотеза”.
Забележка. Отчитам, че вече неколкократно се опитвам да ти предлагам подобна внасяща по-голяма яснота в твърденията ни класификация (с което може и да съм ти станал досаден), но трябва да ти кажа, че ще продължавам да ти правя подобни предложения и в бъдеще.
Тук се връщам към твоя първи абзац от първото ти послание (28-01-05 14:29):
“’Обективна истина’ е начинът, по който стоят нещата такива, каквито са в действителност, отвъд нашите субективни представи за тях. Несъмнено я има тази истина, дори и ние да не сме способни да стигнем до нея”.
Ще подложа на малко по-педантичен анализ тези две твои изречения.
Първо. Не ми изглежда възможно “истината” (пък била тя и “обективна”) да представлява някакъв “начин” – какъвто и да би бил той, на свой ред. Приемам като по-естествено “истината” да се третира като “информация”, “осведоменост”, като “твърдение” или “претенция за валидност на едно твърдение”. Но... "начин"?
Отново ще се опитам да се впиша в някакво хипотетично русло, което би могло да е формирало твоите представи и в което, примерно, биха могли да се срещат, примерно, твърдения от рода на: “Истината е начин да се живее порядъчно, морално”. Допускам, че мисълта, която търси своя израз в подобни случаи, не е едно или друго дефинитивно твърдение за истината, а по-скоро някакъв лозунг (“За да се живее порядъчно и морално, трябва да се живее с истината!”), облечен обаче по силата на едно или друго недоразумение в quasi-дефинитивни одежди.
Второ. По-важен е следващият проблем. Ти казваш, че “обективната истина” не е нищо друго освен просто “стоенето на нещата такива, каквито са в действителност”. Нека сега ти предложа да извършим следния мислен експеримент: да премахнем всички хора и да допуснем, че останалите елементи от Всемира нямат съзнание. (Тук ти вероятно ще настояваш да остане един елемент със съзнание (дори мега-съзнание) и аз временно бих се съгласил с това.) Всички останали (елементи), обаче, ще продължат “своето стоене в действителността”. И аз бих попитал: “Къде ще се намира твоята ‘обективна истина’?”
Ти твърдиш: “Нея, тази истина, несъмнено я има”. Добре. Но:
1. откъде знаеш това (виждаш ли колко е важно човек да се е научил да си задава въпроса: “Откъде знам това, което считам, че знам?”), и
2. къде се намира тя?
Надявам се отчиташ, че добавката ти, “дори и ние да не сме способни да стигнем до нея”, в случая става излишна – НАС ПРОСТО НИ НЯМА!
Къде обаче е ТЯ?
И нека повторя: “По какъв начин ти си разбрала, че Я ИМА?”
Питам се: “Дали пък на теб просто не ти се иска "обективната" истина непременно да я има?” Защото, да речем, като на млад човек, ти е необходима някаква опорна точка – бог, или Бог, или БОГ, или “познаваща-цялата-истина-инстанция”.
Но... някой да иска нещо – е едно, а да се твърди, че въпросното нещо “НЕСЪМНЕНО го има” – това е съвършено различно. При това, второто не може да се изведе по никакъв начин от първото, от желанието. Независимо, че мнозина го правят. По силата на някаква традиционна инертност. А не, защото е "несъмнено".
Съзирам в една следваща твоя мисъл отглас на все същото желание (и практика): “Един ум, въпреки субективната си природа, може да бъде и обективен, но за целта трябва да не е пристрастен към никоя гледна точка, за да може да синтезира всички положения и да отсее общовалидното”. Атевиел, би ли обърнала внимание на парадоксалния момент в това твое твърдение (“...въпреки субективната си природа, може да бъде и обективен”)? Опитай се, моля те, в ответ да си представиш как някой, имитирайки те, ти предлага обратното: (“...въпреки обективната си природа, може да бъде и субективен”). Изобщо диалектика!
Впрочем, ако се опитаме да не я виждаме, вероятно ще съзрем онзи ум, който е твоят идеал – умът на твоята “познаваща-цялата-истина-инстанция”. Лично аз, нямам нищо против да се стремим към подобен идеал, независимо че не познавам въпросната инстанция – в края на краищата, дори и да я няма, можем да си я измислим. И да я направим точно такава, каквато искаме да бъде.
Но тогава, една подобна могъща инстанция би следвало да познава твоя “Дух”. А ако ние успеем да настроим нашите умове така, че да "не са пристрастени към нито една гледна точка" (освен тази на могъщата инстанция), то тогава и ние ще вземем да познаем този "Дух". Но ти твърдеше, че точно това е невъзможно.
Сега казваш, че един подобен ум може да “синтезира всички положения”. И тези по отношение на все същия твой “Дух” ли?
По повод фразата "осезаемо, но невидимо". Високо ценя твоето желание да не приемеш критичните ми аргументи. (И ти казвам това възможно най-искрено – без да му пришивам някой глупав езиков паразит от рода на: “Повярвай ми!”)
Мисля обаче, че ти проявяваш известна склонност малко прибързано да отсъждаш, че науката има едни или други негативни качества като свои константни характеристики, валидни за вечни времена. Атевиел, когато се запознаеш по-обстоятелствено с дългия път на науката, вероятно ще ти е по-трудно да твърдиш неща за "научната немощ" при изучаването на “нематериалността на психиката”.
Мога да приема онова, което си обозначила като “своя теория” (“...във връзка с ‘духовната енергия’, която излъчваме с всяка наша мисъл и действие, която се разстила из пространството под формата на ‘вълни’ (...), които можем да долавяме и ‘разкодираме' в съзнанията си...”). Разбира се, следва да направя уговорката, че напълно идентични “теории” съществуват от много време и че те са били издигани често от хора с различни феноменални способности от рода на тези, които имаш ти. Все пак, аз лично мисля, че това са някакви систематизирани идеи, имащи по-скоро характера на хипотези.
А доколкото в тях стои като задължителен елемент актът на предаване на информация, то не ти ли се струва възможно тук или там да се получават и някакви информационни сривове – да речем, като този при взетата от теб на прицел врачка-шарлатанка? Ти питаш: “Как може разумен и логичен човек, който има претенциите да заема важен пост в управлението на цял един народ, да тръгне да търси заровени кораби, само защото някаква си измислена гадателка го е казала?!”
Сега искам да те помоля да си представиш следната ситуация: да допуснем, че вместо мъртвото коте, ти си видяла при същите обстоятелства умрял човек, като при последвалото криминално разследване си се оказала в положението на човек, който се е поставил в услуга на издирването на причините за смъртта. Дали би приела спокойно, ако чуеш следното (примерно за водещия следовател): “Как може разумен и логичен човек, който има претенциите да заема важен пост (...), да тръгне да търси причината за нечия смърт, само защото някаква си измислена ясновидка е видяла нещо предварително?!”
Относно твоето несъгласие “с преформулирането от моя страна на израза ‘осезаемо, но невидимо’" – несъгласие обяснено с това, че "източникът и произходът на духа е върховната енергия-съзнание...”, бих казал само това: “Е и? Какво от това, че източникът е онова, което религиите наричат Бог?”
Ако той, респективно енергийните му атрибути, са непознаваеми, то ще трябва да попитам за пореден път за източника на това "знание" (при положение, че то се отнася до нещо, което не може да се знае). Ако ли пък те са "все пак", познаваеми, то тогава моят въпрос: "Е и?", придобива още по-голяма сила и основание. Така, твоята визия за непознаваемостта на Бога, Атевиел, мисля, че далеч не се е изяснила по взаимно-приемлив начин. Ерго – не бързай със само-преценката, че си дала отговор.
Атевиел, достигането до становището, че хронологично следващи едно след друго събития, не могат задължително да се интерпретират като “причина” и “следствие”, е много, много важна стъпка в интелектуалното извисяване на един човек. Искрено приветствам в твое лице един пореден съмишленик в това отношение.
Колкото до пророчествата в дебелата книга. И в частност – това за наказанието на еврейския народ.
Не е необходимо да търсиш едни или други специални места.Във връзка с повдигания от теб въпрос и във връзка с тълкуванието, което правиш, аз ще ти предложа първо да прочетеш следните цитати:
“...и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.” [Битие 12:2-3]
“Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече:
Аз съм – и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи,
и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи
и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе.
И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе.
И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог.”
[Битие 17:3-8]
Бог рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да идеш в Египет, защото там ще произведа от тебе голям народ;
[Битие 46:3]
“И рече Господ (на Моисея): видях страданието на Моя народ в Египет и чух вика му от разпоредниците му; Аз зная неволите му
и отивам да го избавя от ръцете на египтяни и да го изведа от тая земя (и да го въведа) в земя добра и пространна, дето тече мед и мляко, в земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, (гергесейци) евейци и иевусейци.
И ето, викът на синовете Израилеви стигна вече до Мене, и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяни.
И тъй, върви: ще те пратя при фараона (египетския цар); и изведи от Египет Моя народ, синовете Израилеви.”
[Изход 3:7-8]
“...ще ви приема за Мой народ, ще ви бъда Бог, и ще познаете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви изведе (от Египетската земя) изпод египетския гнет;
и ще ви въведа в оная земя, за която Аз, като дигнах ръка, клех се да я дам на Авраама, Исаака и Иакова, и ще ви я дам за наследство. Аз съм Господ.”
[Изход 6:7-8]
"И рече Господ на Моисея: стани утре рано и се яви пред лицето на фараона. Ето, той ще отиде при водата, и ти му кажи: тъй казва Господ: пусни Моя народ, за да Ми извърши служба (в пустинята);
(...)
Аз ще поставя различие между Моя народ и твоя народ. Тая личба утре ще стане (на земята).”
[Изход 8:20-23]
“Ти водиш с Твоята милост тоя народ, който Ти избави, и го придружаваш със силата Си в жилището на Твоята светиня.
Чуха народите и треперят: ужас обзе филистимските жители.
Тогава се смутиха едомските князе, трепет обзе моавитските главатари, паднаха в униние всички ханаански жители.
Нека нападне върху им страх и ужас; от силата на Твоята мишца да онемеят като камък, докле премине Твоят народ, Господи, докле премине тоя народ, който Ти си придобил.”
[Изход 15:13-16]
"А Моисей възлезе при Бога (на планината), и Господ извика към него от планината, думайки: тъй кажи на Иакововия дом и възвести на Израилевите синове:
(...)
и тъй, ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъдете Мой избран народ измежду всички народи (...)”
[Изход 19:3-5]
Надявам се, лесно се забелязва една драматургична ескалация в серията от цитати. Разбира се, биха могли да се прибавят и още, вероятно много по-подходящи.
Какво искам да ти подскажа, Атевиел?
Тогава, когато някой (бог, Бог или човек, въобразил си, че е БОГ) инфилтрира в едно общество доктрина, от позициите на която се демонстрира някаква безпардонно разпростираща се претенция за някакви специални права на някой (или някои) избрани, това рано или късно предизвиква реакция на протест, на отмъщение. От страна на неизбраните. При това, не е необходимо човек да е професор по социална психология, за да стигне до подобно откровение и да предвиди какво ще има да се случи в някакви бъдни години. В този смисъл (поне според мен), тези, които са съчинили притчата за избрания народ на “вечно Съществуващия (Иехова)”, а според теб – “пророчества, които са изречени директно от Бога” (интересно, по какъв начин си узнала тази “истина”?) – та, тези, които са съчинили притчата, всъщност са заложили под нозете на същия този народ бомба с много закъснители, със закъснители за хилядолетия напред. Напълно спокойно случилото се с тези закъснители е могло да бъде предвидено. Все по същата логика са могли да бъдат предвиждани и съдбите на други “избирани” народи – в това число и от по-късната история на човечеството, та дори и тази от преди няколко десетилетия. Че и днес.
И някои са ги предвиждали. В по-малко дебели книги.
Атевиел, чел съм Библията, чета я винаги, когато имам време, а току що отново прочетох определени фрагменти от нея. Вероятно ще продължавам да я чета и в бъдеще. Не съм сигурен дали с въпроса си обаче не си искала да ме попиташ нещо друго, което просто не си изрекла?
Апропо, изобщо не се учудвам, Атевиел, че с теб сме “различни индивиди”. Ако има някой, който поставя болезнен акцент върху различията между хората, то това(мисля) си ти. Спомни си реакцията ти по повод становището на Юнг относно естественото състояние на едно общество. Ти веднага реши, че уважаваният от теб мислител се е намирал в някакво по-особено състояние, за да каже онова, което споделих с теб.
Накрая, извини ме, моля те, но убягнал ми е от погледа въпросът ти: “Какво е психиката – според мен?"
Доколкото обаче това, мисля, е най-дългият текст, който съм писал във Форума, бих искал да те помоля, бележките, които нахвърлих в отговор на този въпрос, да ги напиша в някой следващ постинг. А сега, просто ще ги закача отстрани на монитора си, до едни други бележки, които подготвих във връзка с дискусия, която преди време предпочете да спрем.
На свой ред, искам и аз да те попитам: “Дали ти беше цитирала преди време някакъв текст от Корана, за който те бях помолил да ми посочиш, откъде си го взела?”