Господин Колев,

Искам да Ви предложа нещо.
Опитайте се да изключите от мислите си всички участници в този форум, които според преценките Ви са се отнесли недоброжелателно към Вас. Опитайте се след това да ми опишете в няколко изречения онази най-важна Ваша идея, която бихте желал да съобщите на хората по света, защото сте изпълнен с обич към тях.

Хайде да изтрием дъската, която вече е препълнена с много писмена. И да опитаме да започнем на чисто.

Добре Шон.За последно специално за теб или вас ще обобщя.Най важното е ,че като цяло съществуването ни има смисъл.И това ще се прояви в бъдещия Нов свят.Доказва се ,че еволюция няма.Много дълга тема.Дългите доказателства са на места които посочих в мрежата.Остава някоя креационистична теория да е вярна.Изучавайки обаче биологията на човек се натъкваме на някои странн факти.Човешкото тяло има странни функции,органи и системи които би следвало да не са направени от никаква Висша сила,Висш Разум,Бог.Визирам тук някои излишни органи примерно дали закърнели или не е въпрос на вяра.Но самата полова функция и всичо свързано с нея е несъвършенна,дива,проблемна.Наличието на химен,кръвни течения които не се срещат странно при другите животни доказват нещо.Човек хем е по висш хем по нисш от животните.Ако Бог бе направил човекът няма логика да допуска такова нещо.Уж венецът му да не е венец.Тук има и други неща но ще стане дълго.Излиза,че нещо не е наред с тоя свят.Усещането което всички "Неовци"имат.На помощ прибягваме до всички науки,опити и експерименти.При изследването на свръхестествените,паранормални явления и всички теории за заговори установяваме,че голямата част са заблуда.Но да се отрича всичко е наивно.Отхвърляме и източни заблуждения като карми,прераждания,нирвани и т.н.И стигаме до странната истина.Земята със странния див свят и живаот на нея ,плюс човекът е създаден от други невидими разумни сили.Които не са безсъзнателни енергии.Защото тия енергии са разумни.Документирвано е това много пъти.Те местят предмети,дори извършват много сложни неземни операции над животни,четат мисли,причиняват странни радиации около уж летящи чинии и т.н.Остава извода,че именно те са направили нас и всичко.А по висшата сила го е допуснало това.Защо ли...Ами аз лично не съм съгласен но кой ни пита изобщо.От това следват няколко извода.Първият е ,че ние не сме виновни от ничий грях.Имало е Сътворение-Ин витро на група бебета с цел да се избегне абсурда на еволюциите и сектите-кръвосмешението.Доказано е ,че човеците и всички излизат от няколко групи двойки.Има и псевдо обществено доказателство в генетиката,че пък от по само една двойка е излязло всичко.Но за такива неща писах из форумите на християнството в абевето примерно.Тия сили са дълбоко лоши-злите духове ,полтъргайсти са засечени и регистрирани и това е документирано.Логиката показва,че те са против човек,морал,добро,истина,и Бог.Но ще има може би внезапен край на света.Много неща показват ,че света е на зле отдавна.Пренаселеност,нестабилност,отравяне,изчерпване на много ресурси,подивяването на хората и всякакви проблеми от Световен мащаб.Но ще има уравновесяване за всички при зоната за покаяние,изчистване,наказание.Тя ще е за Духовете ни-тоест ние ще сме в други тела защото човешките са временнни и смъртни.Учените доказаха,че клетките ни могат да се самопроизвеждат максимум до 50 пъти и само за потомство.До препълване на Земята.Който приеме да се промени и да бъде изчистен ще живее Вечно в един Нов свят.Който не -няма да живее Вечно.

За сведение аз сам си избрах да ми пишат някаква диагноза защото иначе трябваше да ме съди невоенен съд-нали не дадох клетва.Имаше и добри хора сред военните.Лошите се опитаха насила да ме оставят в казармата.Умишлено забавиха здравната ми книжка за да ме принудят да дам клетва.Е НЕ СТАНА -ПОПАДНАХА В СОБСТВЕНИЯ СИ КАПАН.В здравната ми книжка между другото пишеше,че съм годен за казарма но не и за мястото където бях.Странни абсурди нали.Така ,че научете се да не манипулирате и да съдите според както ви изнася.Това е предзначено за един човек тук,той си знае кой е.Така военните нарушавайки няколко закона прибягнаха до тоя вариант.И аз се съгласих за да няма усложнения.Понякога от войните няма смисъл.Така и 2 страни се държим в скрит шах.В еволюцията няма добро а борба за надмощие,хищничество и т.н.От там не можем да изискваме да се ражда доброто.Немислимо е.Щом няма закони морални за следване а всичко е нихилистично временно то естествено е да се бориш без никакви доброти.Еволюцията проповядва зло.Креационизмът доброто.

Уважаеми Шон.Тук ще говори по строгата ни и справедлива страна.Отново прозираме,че не сте чели ето тези същите ни постинги изложени и преди тук.После отново някави намеци за дъски начисто и триенета.И некоректното ви отношение по тоя повод.Видно е ,че се влияете или от 2,3 тук или просто като тях не признавате доброто ни тук и умишлено насочвате аудиторията към други води.Аз визирах,че ние не сме се карали и обиждали в стария си постинг с когото вие не се съгласихте.Не ставаше въпрос за интелектуално разминаване.А пропо вие тук 3 отговорили ми не сте всичките участници тук.Много от другите биха ме защитили защото имаме сходни идеи с тях.Примерно Теодор,Борислав Баровски и други.А и далеч не сте цялото правилно мислещо човечество.Което да се произнесе.Това да казвате на чернот бяло не е добро.Не е според мен господине...Видно е ,че тия хора не ни обичат,често умишлено манипулират и изкривяват думите ни и дори ни обидиха с 2 конкретни думички.Тук ние не сме съгласни с вашата некоректна преценка и отношение.Ако бъркаме простете ни.Не сме видели духът ви.Съдим по думичките ви.Не мислим и повече да говорим по тая или коя да е тама.Махнете се от мръсния Интернет и прогледнете вие всички духовно.Можехте да давате десетки конкретни отговори по десетки конкретни наши мисли изложени в десетки изречения.Предвид,че си казахме всичко на различни места защото това са различни данни-то си и тръгваме от тук.Считайки,че докато не отговори някой на всички ,абсолютни наши теории,аргументи събрано в 1 статия то няма и за какво да си говорим.Това не сте длъжни да го правите.Но да изисквате манипулативно ние да направим обща тема е абсурд.Ние които ви отговаряхме конкретно на всички въпроси а участниците тук избягваха това.Освен това пак го повтаряме-изнесли сме много данни от различни науки на различни места защото там им е мястото и не трябва всичкото да се събира в 1 статия.Не забравяйте ,че на нас не ни пука ще изтриете ли цензурирано всичко тук.Винаги можем ако поискаме същото пак да го качим тук.А тоя кръг с недобросъвестния си г-н Кожухаров е поставен в безизходна ситуация.От 1 страна ако изтрият всичко рискуват след намесата на 1 орган да бъдат съдени директно и да загазят сериозно.От друга страна можем интелигентно това да го отложим за неоределено бъдеще като ви поставим капан в който да се хванете.И ще е кошмар за кръга защото няма да знае дали не сме влезли с други имейли от други места,с други хора.И дали всички които влизат тук -почти де-няма да се окажат наши приятели или ние самите.Не сме лошо настроени към тоя форум-просто се защитаваме, и с превантивни предпазни мерки.Ако пък изтриете всичко както сме ви казали и разрешили но след време а не веднага то и така е добре.Защо истината да виси дълго време в проклетия Интернет.Нас Бог ни пази.Иначе досега да сме загазили .Визирайки горилите които следят Интернета и да не изтича истината за света.Но ние сме много стотици хиляди по света.Сбогом.Не ни пишете-вече няма да отговаряме.Просто изчерпахме и обобщихме темата и тук.Истините и хората на Истината-Бог.

Г-н Колев,

Оценявам с благодарност жеста, че специално за мен сте написал поне два от днешните постинги. В последния Ви текст има фрагменти, които ме наскърбяват. Вероятно сте могъл да ги спестите.

Сега ще споделя онова, което съм схванал от мислите Ви. Ще споделя и някои породени въпроси.
Казвате, че “като цяло, съществуването ни има смисъл”. Но веднага препращате този смисъл в “бъдещия Нов свят”. Повечето религии предлагат същото. А то е само вяра. В нея няма нищо лошо. Ако не се забравя, че е само вяра.

Съжалявам, че сте решил да прескочите една сбита Ваша критика на еволюционната теория.
От думите Ви във връзка с креационизма си отбелязвам следното. Интересните Ви разсъждения относно несъвършенствата на човешкото тяло, които сте споделял и по-рано, се нуждаят от опорна точка. Вероятно тя стои неявно в мислите Ви. И следва да гласи: "Създателят на света е бил СЪВЪРШЕН". Но, едва ли ние бихме могли да знаем това. По-скоро бихме могли да го предположим. В същото време се сблъскваме със свят, който "не е наред”. Защо да не направим тогава ново предположение. И на мястото на съвършения Бог да се появи един НЕСЪВЪРШЕН БОГ.
Защо да приемаме някакво положение за непоклатимо, след като то е само едно наше допускане?

Казвате, че “ще има край на света”. Но веднага добавяте: “може би”. Искам да Ви попитам: “Разпростира ли се и върху всички следващи изречения Вашето ‘може би’? Например: ‘Който приеме да се промени и да бъде изчистен ще живее Вечно в един Нов свят. Който не – няма да живее Вечно.’ МОЖЕ БИ”.

Искам да Ви попитам още – в един познат тук стил: “Какво би трябвало да направя, примерно аз, за да се променя и да се изчистя? За да живея вечно”.

Г-н Колев,

Казвате: “В еволюцията няма добро, а борба за надмощие, хищничество и т.н. От там не можем да изискваме да се ражда доброто.” Това е много силен аргумент. И досега е използван от много критици на еволюционната теория.

В непосредствено предхождащия постинг казвате: “Земята със странния див свят и живот на нея, плюс човекът, е създадена от други невидими разумни сили. Които не са безсъзнателни енергии. Защото тия енергии са разумни. (...) Остава изводът, че именно те са направили нас и всичко. А по-висшата сила е допуснало това.” Дали бихте позволил да добавя: “Ако тези ‘невидими сили’ са действително разумни, ако ‘по-висшата сила’ е също разумна, ако нейният и техният ‘креационизъм е доброто’, откъде тогава се е родило злото?”
Вие и сам долавяте този въпрос. И си го задавате. След което си отговаряте: “Ами аз лично не съм съгласен, но кой ни пита изобщо”.

Това ли е финалният щрих на Вашата теория? И дали Вашата висша сила не е някаква НЕСЪВЪРШЕНА ВИСША СИЛА? А ако над нея има някаква Най-висша сила, която също се е съгласила с конкретно сътворения свят, дали и тя не е някаква НЕСЪВЪРШЕНА НАЙ-ВИСША СИЛА?

Уважаеми г-н Колев,

Заявявате, че имате различни страни. Вероятно това Ви прави много богат.

При всичкото ми уважение към Вашата “по-строга страна” не мога да не забележа, че тя съди по-малко строго. Предложението да “изтрием изпълнената (...) дъска” не бе никакъв “намек”. То бе директно предложение. Освен това, налага се да припомня на Вашата “по-строга страна”, че Ви предлагах да “опишете в няколко изречения онази най-важна Ваша идея, която бихте желал да съобщите на хората по света”. Вашата "по-строга страна" нарича това “умишлено насочване на аудиторията към други води”!?
Изумен съм! "Вашата най-важна идея" е вече в "други води"!!

Пишете: “Тук ние не сме съгласни с Вашата некоректна преценка и отношение. Ако бъркаме простете ни. Не сме видели духа Ви. Съдим по думичките Ви.” Вашата “по-строга страна” действително бърка. И аз не се скъпя за своята прошка. Защото в последните ми думи до Вас няма никаква “некоректна преценка и отношение”. Там изобщо няма НИКАКВА преценка и отношение. Има покана.

Има много горчива истина в мислите Ви за Интернет. Но тя се отнася и до другите средства за информация.

Казвате: “Сбогом. Не ни пишете – няма да отговаряме”. Съмнявам се, че ще удържите на последните си три думи. Но, ако го сторите, ще съжалявам. Защото няма да мога да Ви попитам, дали подписът на този Ви постинг, "Истините и хората на Истината – Бог", е Вашата най-последна трансформация? И дали при евентуално подновен контакт би трябвало да се обръщам към Вас с "Уважаеми Истини и хора на Истината"?
Или накратко – с "Уважаеми Бог"?

P.S. Уважаеми г-н Колев, мога ли да Ви помоля, “ако някой ден видите духа ми” и разберете що за дух е, да споделите впечатлението си на личния ми е-mail?

Илия,

Така или иначе сме започнали да пишем в този съб-форум, моето предложение е просто да игнорираме г-н Колев. Лично намирам за безсмислено да продължавам да обръщам внимание на полусвързаните му бръщолевици-монолози.

Не съм чела книгата, за която говориш, също не съм запозната и с творчеството на Бунюел (за пръв път го 'чувам' всъщност), но описаната от теб сцена ми подейства емоционално наистина. Не знам дали ти си я описал по един прекрасен и образен начин или аз, четейки си представих сцената като на живо. Вероятно и двете.
Последващите въпроси за причинноследствените връзки между събитията довели до нещастният край на човека, с които филмът е щял да се занимава са особено съществени, и се радвам, че си ги поставил тук!

Нашата цивилизация и сложна обществена система са резултат от съвкупността от всички събития, които оформят нашата история. Различните военни походи в миналото са оформяли света (искам да отбележа, че понятието "свят" го използвам единствено в смисъл на човечеството и цивилизацията ни.) и географското разпределение на държавите днес. Също така войната е движела прогреса, който довел до индустриалната революция и технологичната ера, в която сме в момента.
Интересно защо ли в далечното минало, в един момент някой е решил да създаде парите като търговска разменна единица (вместо да използват различни предмети или стоки). Защо ли още първите различни племена като са се срещали, не са се обединявали, вместо да се бият. Защо ли хората са пожелали да си събират лъскави монети, вместо просто да си разменят на който каквото му е нужно и да живеят във взаимна хармония. Въпроси, чиито общ отговор се крие в същността ни като хора, а именно - психичният ни свят.
Хората и животните споделяме общи инстинкти. Затова първите племена като са се срещали, яростно са се избивали, защото хората сме териториални животни. Инстинктът на животното, като срещне друго животно в неговата реритория, е да го убие. Хората, въпреки разумността ни, която само сме имали без да използваме, са правили същото. Ние сме водени от инстинктите си, не от съзнателна мисъл. Проблем, който е актуален и до днес, въпреки, че днес като цяло сме доста по улегнали и натрупали солидни количества знания и интелект. Но ние все още сме си несъзнателни животни, макар и интелигентни.
Много странен механизъм има и така нареченото ни его. Егоцентризъм - способността на човек да се интересува само от собственото си благополучие.

Спирам до тук с общите разсъждения, за да обърна внимание на конкретната ситуация с клошара на спирката и свързаните с нея въпроси.

Ще започна от началото към краят.
Защо майка му е била проститутка?
Вероятно самата тя е родена в нестабилно семейство и е отраснала без да се полагат особени грижи за нея и да й се обръща внимание. Може би дори не е имала родители, които да я подкрепят и образоват. Какъвто и да е бил нейният живот в детството, тя е имала избор - какъв път да поеме в живота. Избор, който е изцяло нейн. Значи тя е можела, макар и неграмотна (ако не е учила) да започне някъде работа като прислужница или чистачка. Но тя е избрала по-лесният път, както хората обикновено правят. След това, в един момент, когато е забременяла, отново е имала възможността да си намери работа и, макар и сама, да отгледа детето си, както му се полага. Но тя, разбира се, е предпочела безотговорността, която се среща в изобилие навсякъде в света.
Не искам да бъда разбирана така, като че хвърлям вината за смъртта на човека от сцената върху нея. Вината не е само нейна, но тя също, както виждаме, носи част от нея. След това, синът е роден. Имал е тежко детство, без семейство, вероятно по приюти или на улицата.. наистина, човек израстнал в подобни условия е много малко вероятно да намери в себе си волята и желанието да се развива, да учи, когато няма родителска подкрепа. Но не е невъзможно! Той, докато е бил млад, е можел да поиска да учи, все е щял да намери начин.. или поне да работи - като общ работник на някой строеж например. Имал е възможност да живее, макар и не охолно, горе долу според някакви стандарти на живот. Но, той е предпочел да не върши нищо, избрал е да продължи да живее на улицата ден за ден.
Излизайки на улицата за да вземе фаса е можел поне да се огледа, да възпре условният несъзнателен рефлекс, който му е казал "ха! цигара!", и да извърши действието съзнателно, оглеждай се, изчаквайки удобният момент. Шофьора на колата, особено ако е карал бързо, не е имал време да реагира, а може би и той се е бил заплеснал с мобилният си телефон, което също е безотговорно от негова страна.
В крайна сметка, виждаме два фактора, които присъстват във всеки - липса на съзнателност и безотговорност.

Хората много често са склонни да гледат на нещата в минало време "ако бях направил еди-какво-си.. щеше да стане еди-какво-си" ..без дори да забелязват нелепието на мислите им в минало свършено време. Затова, вместо да се тюхкаме за неща, които сме можели да направим в един или друг момент, трябва да живеем и да мислим и да действаме Съзнателно. Да преценяваме пълно и обективно нещата и да обмисляме внезапно обвзелите ни импулси.

На въпроса ти "Какво би могло да се направи в подобен случай (на отчуждение, озлобление и мисловна пасивност в хората) – така че след време подобни хора да се разделят с бремето на абсурдните си привидения?" не знам какво би казал или как би постъпил Юнг, но предполагам не по-различно от всеки друг, който се старае да разсъждава обективно и да търси причините.

Това, което би следвало да "се направи" (поставям го в кавички, защото не някой би следвало да го направи за хората, а всички хора да го направят заедно един за друг) е да се култивира, както ти се изразяваш, стремеж към съзнателност в хората, отговорност, мисловна будност. Но не скована интелектуалност, това вече го имаме.
Мисловна съзнателност, самосъзнателност. Стремеж за самонаблюдение и самопознание, за разбиране на причините за реакциите и поведението ни. Стремеж към взаимно разбирателство и единство. Все още не знам какво точно би било това, което да вдъхнови и ентусиазира хората към подобен преход.. в съзнанията им. Може би думи ..а може би действия.. или и двете.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Относно твоята представа за понятието "сингуларност", не ме разочароваш с нищо, по-скоро виждам, че тази представа си е някаква лично твоя, а аз не обясних достатъчно защо свързах "много места на едно място" със "сингуларност".
Започвам от строежа на самата дума "Singularity", която се основава върху думата "Single" - едно, единствено. Сингуларност буквално се превежда единство. Но единство като слятост, като едно общо състояние на недиферентност, "място-субстанция" която съдържа в себе си всички възможни отделни елементи като непроявени потенциалности. Нали и Вселената е била в състояние на сингуларност преди Големият Взрив.

Шон въпреки,че съм игнориран от другите аз ще отговоря специално на теб, а с другите няма да се занимавам.Те явно само могат да обиждат в безсилието си.Може и на личния ти имейл да отговоря.Съвсем скоро излизам от Интернета и хора които явно са нещо като обладани от лоши духове и говорят само глупости,обиждат и нищо не доказват.Аз като един много самотен и тъжен човек наръфван отвсякъде ще отговоря така.Всичко е въпрос на съвест и лично усещане.Какво би могъл да направиш за да се изчистиш ли...Ами следвай сърцето си и светлината която ти е открита до момента.Бог не е несъвършенна Висша Сила .Това би било Абсурд и не би бил никакъв Бог а някакъв Изкуствен Интелект с експериментален лош характер като във фантастиките.Тия които са направили нас и Земята са бивши добри Духовни същества но са се отклонили от Създателя си.Може би от желанието на егото което се е появило-да са отделно от Създателя си.Ние сме направени от тях просто обикновенни несъвършенни хора.И извинявай задето те осъдих там за намека.Може би ми се е привидяло и е недоразумение.Прости братко това ми действие.Много зло видях от тоя Интернет.Скоро ме изгониха от християнския адвентен форум и ми затриха всички десетки теми.Кофти е да си различен и неразбран.Атавиел-извинявай ако съм те обидил с нещо в началото и после.Нека не сме врагове.Може би е някакво недоразумение.Извинявайте вие двамата с г-н Кожухаров за всички мои лоши думи.И задето ви раздадох диагнози.Просто се защитавах и исках да ви го върна.Аз не съм луд и не вярвам в различни неща-.Не знам защо много искате да изкривявате думите и да ме направите луд.Шон има ли значение как ще се обръщаш към мен.За мен не.Имената нямат значение.Верно е ,че напоследък с тия имена и всичко взех да се самозабравям но мисля да се оправя.Дори няма да отговоря на удара с удар-имам предвид тук и адветния форум.Съществуването ни има смисъл и в тоя свят.Не точно се изразявам понякога.Аз се дистанцирам от монахо,йогистко,санясинско подобните религии и съм на мнение ,че още тук трябва и може да се живее със смисъл и пълноценно.Поне в някаква степен приближена до идеала.Сбита критика на еволюционната теория не мога да дам понеже съм написал цяла тема в раздела за наука.Това,че Висшата Сила-Бог се е съгласила другата несъвършенна Сила да създаде нас нее още достатъчен и силен аргумент,че и тя-Бог -е несъвършенна.Ние оставяме децата си да се опарят от опита си в живта и това не значи,че постъпваме несъвършенно.Помисли реално-хищните,зли животни с отровните жлези и т.н. кой ги създаде.Не е Бог ,не са и от еволюцията-значи ,,моята,,теория е вярна.Злото се е появило впоследствие-то го е нямало в началото.То е дошло от лошия избор за лошо действие от Невидимите Същества.Те първоначално са били съвършенни и с любов но после се е образувало его,любовта им е потъмняла и съвестта им също.Впоследствие идва липсата на съзнателност .В основата си живота и психиката ни са екзистенциални.Тоест те са по близо не до съзнателността а до подсъзнателността.Помисли реално.Какво е правил евентуално Бог цяла Вечност.И той е подвластен на времето си и законите си.Вероятно е живял с доволство и е преглеждал и правил наум живот с неговите му варианти на разнообразие.Сигурно е правил светове-Вселени и невидими светове.За удовлетворение и удоволствие.Той има всичко и знае всичко по дефиниция.Той не се самоусъвършенства защото си е съвършен по дефиниция.Следователно най важното не са волята,смирение,търпение,свръхсериозност,служене,себежертване,съзнателност и т.н.А най важните са техните антиподи-Любовта,обичта от сърце,мира,покоя или поне работата примесена със спокойствие и т.н.Това е основната разлика на тая теория от Християнската.Дали е така времето ще покаже.В Новия свят когато ще имаме всичко няма да има нужда ни от себежертви,търпения,служения и т.н.Май това е засега.Един апел към всички нека не воюваме.Простете ми с каквото ви засегнах.Всеки има право на лично мнение.Това не е набутване на фантазии в тоя форум както се изрази 1 участник тук.Като не ви харесват ние насила не променяме убеждения и не оставяме хипотези.Просто след време си ги снемете в архива и това е.Николай.

Атевиел

Преди да ти напиша каквото и да било по повод на твоето писмо от 17-02-05, 21:07, бих желал да споделя един епизод от моя преподавателски живот. За съжаление, не си спомням конкретния повод, който ме бе подтикнал да разиграя пред студентите си измислицата, която сега ще повторя.

И така, опитай се да си представиш, че си лекар, че си добър специалист, който (при това!) е изпълнен с една порядъчна доза човеколюбие и готовност да помага по мисионерски на хората в техните здравословни проблеми. Опитай се да си представиш, че в своята добронамереност и човешка топлота ти си готова да постъпиш така, както, да речем, е постъпил Алберт Швайцер, който, бидейки вече известен европейски музикант и теоретик, на 33 (или 34, или 35?) години се записва студент по медицина, а след като завършва, заминава за Африка, където прави клиника за болни от проказа и до края на живота си лекува и се грижи за многото страдащи хора там.
Нека сега допуснем, че ти си попаднала сред хората от някакво поселение в някакъв затънтен край. Нека допуснем, че още от пръв поглед забелязваш, че практически всички са болни от болест, която познаваш. Нещо повече – ти познаваш и нейния причинител и нейното лечение. Нека допуснем, че въпросната болест води до такива изменения, които причиняват смърт в ранна възраст. Хората обаче не знаят нищо подобно. Те нямат твоите знания. И освен това – дори не подозират, че могат да живеят и по-дълго.
Бидейки добре осведомена за причинителя на заболяването, след известно разузнаване ти откриваш, че той се намира в някакъв излак, от който членовете на племето черпят и пият вода.

От позициите на своята подготвеност, но и по силата на своята представа за разумност и съзнателност, е нормално да заявиш, че излакът трябва да бъде зарит. Вероятно ти ще решиш да обясниш, че трябва да се ползва друг източник на вода. И така нататък.
За твое най-голямо удивление, обаче, ти забелязваш, че още щом огласяваш своето предложение лицата на всички местни жители придобиват твърде враждебен израз. Нещо повече, те предприемат действия, които ти подсказват, че животът ти виси на косъм. След известни обяснения разбираш, че с предложението си да унищожиш излака на племето ти всъщност си нанесла възможно най-голямото оскърбление на тези хора, защото (според техните представи) в него живее онзи дух, онази сила, която ги закриля и благодарение на която те съществуват. Поради тази причина е немислима каквато и да било възможност те да преустановят да пият от въпросната вода – за тях това е въпрос на жизнена връзка с властта, която ги закриля.
Отчитайки преградата, пред която си изправена, ти се опитваш да предложиш компромисен вариант: водата от излака поне да се изварява. Забелязвайки обаче на минутата повторно появилата се кръвожадност в погледите на обградилите те хора, започваш да разбираш, че отново си ги оскърбила – този път, още по-болезнено, защото си предложила племенният им дух да бъде буквално сварен.

Е, пита се в задачата: “Как би следвало да постъпиш в такава ситуация?”

От една страна, твоята лекарска съвест и знания не биха те оставили в положение на примирение – ти няма да можеш спокойно да продължаваш да наблюдаваш как се раждат нови деца, как още от кърмачета започват да поемат заразата в малките си тела, как порастват с едни или други телесни разстройства и как умират трагично млади. И вероятно ще се опитваш да направиш нещо. Но то, каквото и да е, ще трябва да мине през унищожението на вярванията на въпросното измислено племе, на неговата традиция.

От друга страна, може да ти хрумне да упражниш насилие. (Нека запомним този вариант – насилието.)
Дали обаче ще се решиш на използваш насилие? Може би, не. Сигурно подобен сценарий би те отблъснал. А освен това, в добавка, току-виж си провокирала някоя световна охранителна организация, която ще нададе вой, че някой е ограничил правото на самоопределение на някакъв народ. Някоя друга световна организация би разтръбила, че (примерно) културното разнообразие на Земята е заплашено.
Тук искам да поставя един фундаментално важен въпрос: “Е ЛИ НЕВЕЖЕСТВОТО ФАКТОР, КОЙТО УВЕЛИЧАВА КУЛТУРНОТО РАЗНООБРАЗИЕ?” (Атевиел, мисля, че това може да бъде тема на сериозно научно изследване – може би, малко шокиращо в първия момент. Но... нека се вгледаме внимателно в “културното разнообразие” около нас.)

Ако се върнем към фабулата, нека допуснем, че на теб ти хрумне да си послужиш с измама, с някаква лъжа. Но тя е вид насилие – на осведомения над по-малко осведомения. И ако ти си отхвърлила насилието, ще отхвърлиш и лъжата. Така, вероятно, ще стигнеш до идеята просто да махнеш с ръка и да се откажеш. Впрочем, рано или късно – това вероятно ще го стори всеки. Но дали решението се съдържа в подобен акт? И ако отговорът е “да”, то кога да се прави само-отказването: по-рано или по-късно?

Нека сега припомня първите ти изречения от последния ти текст: “Моето предложение е просто да игнорираме г-н Колев. Лично намирам за безсмислено да продължавам да обръщам внимание на...”

Написах тези редове, за да направя един единствен паралел – около акта на оттеглянето: в единия случай, с една измислена възможност, в другия, с една вече изречена реалност.
В добавка, по никакъв начин не бих желал, Атевиел, да приемаш думите ми като някакъв упрек – нямам и намерение да си помисля нищо подобно. Само откривам повод да си задам следния въпрос: “Защо, примерно, религиозните мисионери в болшинството случаи не са се отказвали от мисиите си?”
Мисля, че отговорът на този въпрос (но не в духа на някаква религиозна реклама) може да даде много ценна информация.

Впрочем, държа да знаеш, че на мен ми е мъчно за това, че отношенията ни с някои хора тук придобиват характер на болезнено стълкновение. За добро или за лошо, не мога да добавя дори и едно: “Бог ми е свидетел” (защото не съм религиозен човек). Нямам и свидетел. Ерго, мога само да повторя, че ми е много мъчно от подобни недоразумения. Но, за съжаление, в случая далеч не сработва поговорката: “Повторението е майка на знанието”.

Все пак, мога да оглася нещо от писма, които получих в началото на тази година от господин Колев. Той вероятно ще се разсърди, защото отправи забрана (?!): да не се “занимаваме с неговата личност”, а на мен специално “да не публикувам части от негови писма”.
(Между другото, това е интересна тема – преди време “Мария” ме беше упрекнала, че съм изказал възможността да публикувам кореспонденцията си с един католически свещеник, без да съм получил “съгласие от него”. По този повод аз непрекъснато се питам: “Чии са получените писма – на онзи, който ги е изпратил, или на този, който ги е получил? И ако те са на получателя, не е ли негово правото да действа с тях както намери за добре? А изпращачът, ако е искал те да не стават публично достояние, не е ли бил длъжен предварително да постави гриф: ‘Да не се огласява!’?”
Атевиел, какво е твоето мнение по въпроса?)

Е, с риск да си навлека нова порция обвинения от господин Колев, ще публикувам фрагменти от три негови лични послания до мен. Те го показват в една много по-позитивна светлина. (Нанесъл съм само граматически и технически корекции.)

Mon, 3 Jan 2005 22:50:08 +0200 (EET)
“Здравейте г-н Кожухаров. От бързане пропуснах да Ви се извиня, че така се получи. Благодаря за това, че в навечерието на 2005 г. сте вдигнал тост и за мене. Много мило. Аз все пак си оставам един тъжен и самотен човек и това ме трогна... Относно науката “меметика”, за съжаление, не знам нищо – да си го призная. И бих научил с удоволствие нещо ново. По отношение на религиите, когато съм тъжен, тогава не съм религиозен. Знам тогава, че нещо не е наред с тоя свят и подобно на Нео тръгвам да се боря и търся истината. Тогава ставам – НЕО ЛЕВСКИ, мислител, който вярва в съществуването на изкуствен Висш Разум – Висша Сила, която не е Бог. И няма нищо общо с религиите. Ето това е – “теорията на правилните светове” – за която съм Ви споменавал. Тогава в тази моя хипотеза животът е и тъжен, и гаден, и нещастен, и без смисъл за някои, и със свой по-особен смисъл за други. И тогава съм склонен да се съглася и с Вас, и подобни мислители, че няма особен смисъл животът. Както – и да се живее вечно. Темата е дълга, затова до тук.
Ваш Николай.
Аз просто съм сечението на науката и философската мистика. До скоро.”

Атевиел, нима не бихте пожелала да се срещнете и да поговорите с такъв човек? Аз бих. (Дори и само, за да му обясня някои подробности около хипотезата ми за смисъла на човешкия живот, без които може да се остане с твърде погрешно впечатление.) И затова бях изпратил на Николай предложение да се видим – минавах на 30 декември миналата година през Сливен. (Той затова пише, че съжалява, че “така се било получило”, сиреч, че не сме се срещнали.) Пак ще повторя: “С удоволствие бих се срещнал и бих разговарял с Николай”. И тук изобщо не бих се интересувал, че някакви комисии са го пращали на психиатър. Ван Гог, който си е отрязъл едното ухо, за да засвидетелства чувствата си към една жена, не е ли бил за психиатър? (Отгоре на всичко, след това си направил “Автопортрет с отрязано ухо” – какъв добър повод да бъде пратен още веднъж на психиатър!)
Та, ако имах някаква възможност да се срещна и да разговарям с Ван Гог, дали би трябвало да се откажа?

Mon, 3 Jan 2005 23:29:23 +0200 (EET)
“Здравейте г-н Кожухаров. Пак съм аз. Налага се да пиша на части. От научна гледна точка Ви дължа дообяснение на теорията на правилните светове. Истината наистина не е за всеки – на мен ми причини чернилка и недоумение, шок... Архитектът, Матрицата, Мрежата са в “сделката” на световете. Човешкият живот е временен и един, и невечен. Той не е създаден от никакъв Бог –милиони са аргументите за това. Ние, с животните тук, сме “създадени” от Невидимите Разумни Сили, които са пожелали да творят отделно от Първоизточника. Ние участваме в “капан” и заговор между тези две сили. Ние сме направени несъвършени и близки по ДНК до маймуните – шимпанзетата (близостта ни е около 98%). Творението в кавички – генната “еволюция-революция” е била на етапи и периоди. За да се “заблудят” учените и т.н. Отначало са били малките, после големите твари – като динозаврите и накрая “експериментът – хомосапиенс”. След малко продължавам...”

Ето тревожни мисловни положения. След като Николай е заявил, че вярва в “изкуствен Висш Разум – Висша Сила, която не е Бог”, то тук вече говори в множествено число по адрес на сътворителите: “Невидимите Разумни Сили, които са пожелали да творят отделно от Първоизточника". Решил е да обозначи положението ни като “капан”, като плод на "заговор между тези две сили”. И за да постигне пределна яснота, е подчертал: “Човешкият живот (...) не е създаден от никакъв Бог”.
“Капан” и “заговор” не са думи, които да характеризират добронамерени сили, пък били те и “Висши”, и “Невидими”, и “Разумни”, и “Първоизточникови”, и каквито и да било други. Ето защо ми се иска да попитам автора на по-късните гневни, обвинителни и заплашителни писма до нас: “Къде се е намирал неговият последен Бог по време на това сътворение, каква е била неговата роля?” Защото нали Николай пишеше, че говори от името на някакъв Бог? И “по-скромно” – от името на “Бога в него и с него”(?!).

Атевиел, напълно възможно е на теб да ти се стори, че аз се занимавам с излишни анализи. Но от друга страна, ако ти си изпълнена с желание да насочваш “всички хора” към някакъв модел на осъзнат живот (взимам повод от някои предпоследни мисли от твоето послание), ако у хората трябва да бъде култивиран “стремеж към отговорност, към мисловна будност”, към “взаимно разбирателство и единство”, то нямаш право да кажеш – “нека изключим лицето Х от полезрението ни”. Ако изповядваше някаква идеология, предполагаща наличие на касти, на монархично-аристократични консервативни ценности, на расистки представи, ако щеш – на религиозни внушения за избраност на определен народ, тогава би могла да кажеш онова, което си написала в началото на текста си, и по повод на което изписах толкова много изречения дотук. Аз си мисля обаче, че ти не си човек с подобни разбирания. И въпреки че в случаи, когато някой иска да заяви оттеглянето си от някаква активност, ние сме свикнали да чуваме много често реплики от рода: “Опитах всичко възможно!”, то моето лично усещане ми подсказва, че думите “всичко” и “възможно” в подобни случаи са употребявани така, както Николай употребява “милиони” или “милиарди”.
Това мое последно изречение приляга като дялан камък към разсъжденията ти относно различните възможности, които са имали персонажите от неосъществения филм на Бунюел – с една малка особеност, обаче: те, може изобщо да НЕ СА ЗНАЕЛИ за тези възможности. И това може да е било така, защото по света има достатъчно много хора, които и сега считат, че знанието не трябва да се дава на всеки. В един обобщен план мисля, че те не са се придвижили нито на милиметър от най-елементарното действие на инстинктите си, за които говориш.

Подобни идеи споделя и Николай. В третото си писмо до мен от Mon, 3 Jan 2005 23:40:31 +0200 (EET), той казва:
“Има и благородни лъжи. Когато някой не е готов и не може да приеме истината – дай му заместител. За негово добро. Така и аз не мисля, че мнозинството е готово да разбере и приеме истината.”

Моето лично мнение е, че истината няма заместител. Лошото е, че ние нямаме еднаква представа за “истината”. Не съм почувствал Николай да споделя предложения тук опит за дефиниция на истината: “Претендиращо за валидност твърдение, въз основа на което се формират сбъдващи се прогнози”. Не съм почувствал и някаква твоя ясно изразена готовност да приемеш тази формулировка. И това е разбираемо – тя поставя затруднения, идващи от изискването за експериментална проверка на изреченото.
Все поради тази причина ти обикновено отбягваш да ми посочиш онази първа стъпка, която би трябвало да извървя по пътя, който имаш предвид като път към осъзнаването. За да можем след време да проверим и да констатираме дали съм я извървял или не – като в случай на успех да чуя втората, а при неуспех – да се концентрирам(е) върху причините за неуспеха.

Пишеш, че “не знаеш, какво точно би било това, което да вдъхнови и ентусиазира хората към подобен преход в съзнанията им”. И добавяш: “Може би думи..., а може би действия... или и двете”. Е добре, нищо не би ни попречило да продължим да изговаряме думи. Защо обаче да не изпробваме и определени действия, за да видим, дали думите имат покритие извън нашето съзнание?

Всъщност, по подобен начин се държи и Николай. Единствената негова грижа, която има някакво практическо измерение, се свежда до това, някой да му поиска извинение за нанесено смертелно оскърбление. Е добре, нека Николай прочете следното: “Николай (или господин Колев), коленопреклонно Ви моля да ме извините за всички прегрешения, които с дума или мисъл, волно или неволно съм допуснал или ще допусна да сторя по Ваш адрес в едно неизвестно колко отдалечено от настоящия момент бъдеще!” Нека обаче сега Николай бъде така добър да прочете и въпроса ми: “Николай (или господин Колев), да се е доказала след този мой акт верността на Вашия конгломерат от теории? Да се осъществила с това някаква тяхна проверка?”

--------------

По повод написаното от теб за “сингуларността” бих могъл да споделя следното.
Ако не бъркам, в края на 30-те години на миналия век, когато Опенхаймер разглежда вероятността една звезда да изживее своя колапс, вследствие на което да се свие до безкрайно малка величина с безкрайна плътност (сиреч до една точка), то за въпросната величина се е закрепило името “сингуларност” (“singularity”).
От друга страна, в началото на 70те години Стивън Хокинг е показал, че, ако общата теория на относителността, е вярна, то Вселената би трябвало да е имала някакво начално точкообразно състояние във времепространството, наречено “сингуларност”.

Между другото, колкото и странно да ти се стори (и все пак, само доколкото съм информиран) понятието “сингуларност” е било използвано преди астро-физиците от един музикален теоретик с изключително интересни идеи в сферата на музикалния анализ. Това е Хенрих Шенкер. (В музикалната теория и история е известно понятието “Шенкеров анализ”.)
Той е считал, че всички откъси от музикални пиеси в тоналната музика произлизат от една първична клетка, представлявана от мажорното или минорно тризвучие. Изобретателността, с която произведението е бивало разработвано, е водела до интереса към него, а присъствието на единното му начало (“сингуларността”) е осигурявала съгласуваността на отделните му части.

Накрая, направих си труда да погледна из различни речници и навсякъде видях, че под “singularity” се подразбира: ”странност”, “необичайност”, “ексцентричност” (singularity – strangeness: “the singularity of the event” / Oxford Advanced Learner’s Dictionary, 1989).

P.S. По-горе изказах пожеланието: "Да запомним 'насилието' като път за въвличане на някого в знанието". Сега искам (далеч не само в шеговит план) да те попитам: "Според теб, красотата представлява ли проява на насилие?" (Нали ни поставя на колене. Има мъже, които са катастрофирали, само защото на тротоара се е появила някоя красива жена.)

Илия,

От съдържанието, с което си решил да изпълниш последният си постинг, впечатление ми прави решението ти да се застъпиш за личността на Николай, който предложих да игнорираме от вниманието си. Не съм сигурна дали мотивът за това твое решение изцяло се базира върху неодобрението си към "оттеглянето" ми от общуването с въпросният господин (като акт на безсилие или недостатъчна воля за извършване на някаква "мисия", свързана с "култивиране на съзнателност и мисловна будност" в хората, към които се числи и г-н Колев) или е до някъде повлиян от симпатия или взаимност, която споделяш към някои негови възгледи.

Нека сега отговоря на въпросът ти във връзка с "оттеглянето": “Защо, примерно, религиозните мисионери в болшинството случаи не са се отказвали от мисиите си?”
Разбира се, че за да постигне желаният резултат, като цел, човек най-първо трябва да има постоянство по пътят към нея. Силна воля, въпреки трудностите и гъвкавост в подхода и търпение към онези индивиди, които по-трудно възприемат и разбират предоставяният им мисловен материал.
Всъщност не съм съвсем сигурна, дали примерът с религиозните мисионери е най-подходящият, предвид, че малко или много те разпространяват едностранчиви и субективни възгледи и идеологии. И дори ги натрапват на сила.
Но, в слуаят с "култивиране на съзнателност и мисловна будност, чрез обективно възприятие и оценка", за разлика от религиозните възгледи, е предназначено за всички, които ИМАТ ЖЕЛАНИЕ и искат да разберат, това което им се дава. Да приложат предоставеното им познание на практика в себе си и живота си.
А в случаят с г-н Колев, той просто няма желание да слуша, а само да говори. Ако не ти е направило впечатление, той не разговаря с нас, а ни говори. От нас се очаква само мълчаливо да кимаме с глави. В момента, в който някой го заговори, той определя това ни желание като някакви "нападки, заяждания и некоректности?!".
Затова реших да спра да му обръщам внимание, "оттегляйки" се, защото не искам да карам никой на сила да става съзнателен.
Тук ще вмъкна и мнението си за (по)знанието, което някои хора смятат, че не е за всеки. Аз лично съм готова да споделя всякакво (по)знание с всеки, който има желание да го разбере с цел личностното му израстване. Но, категорично не бих убеждавала никой на сила, след като съм опитала веднъж, дори няколко пъти. Посочих на г-н Колев някои основни моменти, на които да обърне внимание в личността си, но той дори не ми обърна внимание. Е, защо аз да продължавам да му обръщам?
Разбира се, когато е готов за промяна, винаги е добре дошъл. Не и преди това.

Сега ще се върна към много интересната хипотетична ситуация, която си поставил в началото на постинга си и личното ми мнение по въпросът върху нея.
Виждайки, че ограничените разбирания на хората от племето и прекалената им суеверност и примитивност, в резултат на умствената им ограниченост са най-големите пречки за тяхното спасение (качествено подобряване на животът им), ще предприема такъв подход в действията си, който да съответства на тяхното ниво на разбиране, дори бих използвала примитивните им схващания за постигането на целта.
Например, бих събрала от различни части то света хора на пределна възраст, които да въведа пред племето за да видят, че хората могат да живеят доста повече, от колкото те си мислят. Може и да измисля някоя история с цел освобождаване на умовете им от оковите на традицията, като им кажа, че всъщност някакъв "зълдух" им е казал, че Бог се намира само в техният кладенец, за да ги държи в плен и да им попречи да разберат, че Бог се намира на всякъде около тях и, че не е нужно да вървят до кладенеца, за да "се срещнат" с Него.
Бих опитала да разширя светогледът им по всички начини, които биха ми дошли на ума.
Разбира се, че не бих използвала сила, защото винаги, когато нещо се опитва да се наложи от вън и да проникне във вътрешният свят, психиката задейства най-мощните си защитни механизми, които се проявяват по всякакви нежелани начини в поведението на хората.
Не мога да не направя аналогия между ситуацията с въпросното племе и техният кладенец с човечеството и различните му религии. Колко са противоречиви сами по себе си те, когато всяка религия твърди, че има само един Бог на света и в същото време отхвърля боговете на другите религии. Народите държат на своята религия, защото те най-вече отразяват собствената им културно-етническо-географска характерност. Ако можеше хората просто да забравят всички религии и на мястото на тях "да им се даде" една "религия" с един Бог. До голяма степен светът би бил едно прекрасно място.
Но започнах да се отклонявам от сцената с племето, във връзка с която искам да дам един много показателен пример за ограниченост на възприятията. Става въпрос за хипотетичният ми опит да им обясня, че Бог е навсякъде и няма нужда да го свързват с някакъв определен обект, ритуал, образ, име и т.н. Веднъж преди около година, в един български чат срещнах един архимандрит, който се представяше под името Сава. Заговорихме се с него и темата ни, разбира се, се насочи към Бог, при което сред други изречения аз казах, че "Бог е навсякъде".
Архимандритът веднага потвърди, казвайки "Да, Бог е навсякъде..." и почти веднага след това, без дори да се замисли добави "..но извън църквата няма да го намериш!". При което аз останах потресена от парадоксалността на изречената от този архимандрит мисъл, човек, който е учил дълги години теология и разните семинарски дисциплини в професията му, за да изгуби напълно способността си да мисли на края. Това е ужасно ограниченият религиозен субективизъм, който хората са отпечатили дебело в умовете си.
Ти си отбелязал неизбежното разрушаване на вярванията и традициите на въпросното племе по пътят им към разширяване на съзнанието. Но аз по-скоро бих определила този процес като "трансформация" на вярата им към едно по-високо ниво на разбиране, към един по-широк и дълбок светоглед.

Преминавайки към следващата част на постинга ти, не разбрах напълно защо точно си решил да напишеш някои писма на г-н Колев, тъй като и в тях не виждам нищо съществено, нито нещо, което да привлича вниманието ми с някаква мъдрост, интелигентност, дори правдоподобност, според моите оценки, разбира се.
Отново ще оставя без коментар изложените от него възгледи, защото така преценявам.

Разбира се, че когато някой изпраща писмо с каквато и да била информация на някой друг, то изпращачът е съвсем на ясно с възможността писмата му да достигнат и до други хора, освен предназначеният им получател. А, в случай, че изпращачът не иска това да се случва, то той просто посочва желанието си, превръщайки своето писмо в "засекретен документ".

Във връзка с ентусиазираният ти въпрос - Не, Илия, не бих пожелала да се срещна с човек като г-н Колев. Тъй като, виждайки неспособността му да слуша и разговаря, не ми е трудно да предоложа как разговорът ни на живо би се превърнал в едно надвикване и надприказване, лишено до голяма степен от смисъл.
Не знам какво би ти било интересно в това. Явно имаме различни разбирания за
смислени разговори.
А във връзка с примерът ти за Ван Гог, под който се разбира: Може да е вършил странни неща, но е бил гений в изкуството; ще ти кажа, че интелигентността и изключителните заложби далеч не предполагат и стабилно психическо състояние.
Не знам, какво ти е направило впечатление в г-н Колев, но нестабилното психическо състояние далеч не предполага интелигентност и изключителни заложби. Просто не знам защо толкова го лансираш този човек, моля не ме занимавай повече с него и остави впечатленията си за себе си. Аз си имам свои.

Илия, "първата стъпка, която трябва да извървиш по пътят към осъзнаването" е:
Самонаблюдение.

Във връзка с последното изречение от предишният ми постинг, какви действия предлагаш ти? И нима самото излагане на мислите ми публично не е някакъв вид действие от моя страна? Всъщност и думите и действията вървят "ръка за ръка".

Илия, моля да ми помогнеш да видя връзката на паралелът, който правиш между моето поведение и това на г-н Колев, тъй като аз изключително се затруднявам.
Къде е връзката между мен и " Единствената негова грижа, която има някакво практическо измерение, се свежда до това, някой да му поиска извинение за нанесено смертелно оскърбление." ?!?

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Приемам посочените от теб примери за "сингуларност".
Хенрих Шенкер е имал интересни възгледи за музикалните тоналности, не бях чувала преди за него.
Погледнах и в моят речник какво пише за думата Singularity и прочето следното (предавам ти го в същият вид, както е написано там):
An extremely small point in space that contains an extremely large amount of material and wich does not obey the usual laws of nature, for example a black hole or the point at the beginning of the universe. (Longman; Dictionary of Contemporary English).

Което определение напълно ме задоволява и съвпада и с моите представи за това понятие. А, междудругото " strangeness" също е дадено като второ значение.

И, накрая ще обърна внимание на странният въпрос, който си ми задал " красотата представлява ли проява на насилие?". Прекалено странно и несъвместимо ми се струва обвързването на тези толкова различни понятия в едно изречение с общ смисъл.
Нека разгледаме понятието "красота".
Какво е красота?
Красота е етикета, който лепваме на елементи от заобикалящата ни среда според собственото си, субективно възприятие.
Значи, не жената е виновна за катастрофата на шофьора, който се е заплеснал по нея, а е виновен самият той в това, че е проявил безотговорност и се е разсеял от пътят.
Извинявай, но въпросът ти е направо смешен, предвид реално несъществуващото понятие "красота". Прочети повече за красотата в уебсайтът ми, ако желаеш.

До скоро!

Атевиел,

И от птичи полет се забелязва, че си била твърде разгневена, когато си писала редовете от постинга си на 20-02-05, 19:58. И мисля, че това ти е попречило да забележиш някои положения, за които съм отворил дума.
За едно обаче си гарантирано права в прозиращия между редовете упрек към мен. Пишеш: “Илия, моля да ми помогнеш да видя (...) паралела, който правиш между моето поведение и това на г-н Колев, тъй като аз изключително се затруднявам”.
С пълно основание не виждаш връзката. Защото не съм я подчертал изрично. Предоверил съм се на контекста. А той се отнася до представата за истина и дефиницията, която съм имал повод да споменавам досега неколкоктрано. Във връзка с това коментирах, че предлаганата от мен формулировка “поставя затруднения, идващи от изискването за експериментална проверка на изреченото”. И доколкото Николай многократно е избягвал всякакъв род въпроси, които имат за цел да приземят разсъжденията му (той винаги бърза и няма време за плебейски земни питания, а освен това погледът му е в света на ни повече, ни по-малко “всички теории, които обясняват всичко”), забелязах, че се проявява натрапващо се подобие с твоя отказ да предложиш конкретни практически реализуеми солови (лично за мен) стъпки, с които да се включа в осъществяването на идеята ти за глобално трансформиране на човечеството в еднородна по степен на осъзнатост и единна вяра в един единствен Бог маса.
Прочитайки след молбата ти отново собствения си текст, забелязах, че контекстът наистина може и да остане зад кулисите. В този смисъл ти си категорично права в недоумението си. И аз те моля за извинение, надявайки се сега да е ясно какво съм имал предвид.

Впрочем, ти си решила да ми предложиш и така очакваната стъпка към осъзнаването. И тя е “самонаблюдението”.
Атевиел, ще споделя нещо изключително вълнуващо за мен – оказва се, че най-неподозирано през всичките си години на съзнателен живот аз съм правил точно това. И дори, бих могъл да се осмеля да допусна, че съм го правил поне 3-4 пъти по-дълго от теб. Сега обаче се питам: “Дали съм постигнал осъзнаването или не?”. Атевиел, дали ще можеш да ми посочиш онези признаци, по които да разбера, в каква степен съм успял да извървя въпросната първа стъпка?

Между другото, посветила си немалко редове на разсъждения относно субективността на “красотата”. Казала си и това, че тя не съществува. А не считаш ли, че ИМЕННО В КОНТЕКСТА НА ТВОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА НЕЩАТА по същата причина НЕ БИ ТРЯБВАЛО ДА СЪЩЕСТВУВА И САМОНАБЛЮДЕНИЕТО? Та то дори като лексикална конструкция излъчва стопроцентова субективност. Е, питам се: “С толкова ненадежден инструмент ли ще се постигне преследваното от теб общочовешко осъзнаване?” Питам се и още нещо: “Дали това толкова общо дефиниране на въпросната първа стъпка няма за цел да подскаже, че досущ същата ще трябва бъде и втората, и третата, и последната?” (Защото, нали вече си се досетила, че на устата ми е да те попитам за втората стъпка, после за третата... Все пак, след толкова много години “самонаблюдение”, аз може и да съм докарал нещата до антракта между първото и второто действие.)

Питам се обаче и още нещо. На фронтона на светилището в Делфи е пишело: “Познай себе си”. Сега Атевиел ми препоръчва нещо леко доближаващо се до този античен съвет: “Наблюдавай себе си”. Разбираемо е, че и единият, и другият девиз имат за цел осъществяване на “осъзнаването”. Но ако в Делфийската препоръка (привсе и само хипотетично) съществува възможност в някакъв момент да позная себе (казано е "Познай...", а не "Познавай..."), то в онова, което ме съветва да правя Атевиел не се предвижда никаква подобна възможност, никакъв завършек – аз просто трябва само да се наблюдавам. Затова и питам: “Атевиел, на случайно недоглеждане ли се дължи тази разлика или ти действително искаш аз само да се наблюдавам?” (Тук, убеден съм, мислиш, че се държа жестоко с теб. И това определено е така. Но вероятно сравнително скоро ще оцениш ползата от подобна жестокост. А в духа на все същата жестокост ще ти повторя, че очаквам ориентири за евентуално извървяната от мен първа стъпка по “самонаблюдението”. Впрочем, допускам, че ти също наблюдаваш себе си. Това ме кара да трансформирам въпроса си: “В своето осъществяване на тази първа стъпка забелязваш ли някакъв заветен ориентир да се приближава от хоризонта към теб?” И отново: “Като как изглежда?”)

Атевиел, всичко, което съм написал във връзка с господин Колев, има само един единствен аспект: да ти покаже, че след като благородно терзаеш мислите си с въпроси относно пътя за усъвършенстване на човечеството нямаш право така бързо да се предаваш; виж как си се постарала да помислиш за едни или други маньоври на поведение с измисленото племе и техния заразен извор. Впрочем, дали си проявила показаната изобретателност само, защото пред теб всъщност не стои нито един конкретен Хатън-У-Га Колев Митев или Осум-Бура-Но Митев Колев?

Отваряйки дума за хипотетичното племе от фабулата, искам да ти посоча нещо, което, мисля, ти е убягнало от погледа. А това, допускам, е станало, защото разсъжденията ти се реят сравнително спокойно в селения, практическите аналози на които далеч не позволяват какъвто и да било подобен свободен полет.
Разбирам, че религиозните мисионери са твои потенциални противници, защото “малко или много разпространяват едностранчиви и субективни възгледи и идеологии”. Но в такъв случай, как да разбера твоето фактически пораженческо мислене, което предполага проява на активност само по адрес на онези, които “ИМАТ ЖЕЛАНИЕ и искат да разберат, това което им се дава”. Атевиел, дали си наясно, колко малко хора ще се отзоват на твоето дълбоко хуманно намерение. Как в такъв случай ще постигнеш осъществяване на идеите си в световен мащаб. Та ти още сега трябва да отпишеш поне 95% процента от земното население.

Наистина, не мога да не те поздравя за находката – посочваш, че хората ще могат да “приложат на практика в себе си и живота си предоставеното им познание”.
Но кое познание ще им предложиш, Атавиел? Това за този Бог, който ще бъде приближаван, колкото повече познаваме себе си? (Справка: [prozrachno.hit.bg] / “Вярата, религията и погрешното им схващане от хората”.)
Е добре, ето аз ти казвам, че много съм напреднал в познаването на себе си и че съм много близо до твоя Бог. Ти как би могла да разбереш, колко е истината и колко неистината в това мое твърдение? Къде са и кои са критериите, по които би могла да разпознаеш твоя Бог? Ще ме определиш като отчайващо далеч стоящ от твоя Бог, защото думите, които съм изговорил и написал дотук не приличат на твоите думи? Ако това е критерият ти и ако аз утре започна да говоря като теб, ти ще приемеш ли, че съм се изравнил по приближеност до твоя Бог? Или ще отхвърлиш това като невъзможно? Ако постъпиш по втория набин, обаче, ще ти е особено нужно да посочиш поне един аргумент? И той ще трябва да докаже, че с мен не се е извършило онова, което в представите на религиозно вярващите хора има статута на възможно най-неопровержимо положение, а именно – осъществяването на чудо.
Разбира се, ти би могла да се аргументираш с нещо от рода: “По делата ми ще бъде разпознато дали съм или не съм припознал твоя Бог?” Ето, това вече би било известно приближаване на позициите, защото разсъжденията се свеждат до опитна проверка. Но, за съжаление, веднага възниква нов много по-голям проблем. Аз може, например, изобщо да не съм се приближил до Бога ти, а да си имам такава вътрешна философия, която да ме поставя в положението на човек, който с външните си прояви прилича на най-строг апологет на доктрината ти. (Но само външно. Нещо като шпионин, който дори и много години след смъртта му все още не е разкрит, че е бил шпионин.)

Е... къде отиват практическите аспекти на предложението ти?
Ако тук ми отговориш, че по-важно би било именно в практически аспект човек ДА ПРАВИ, примерно, добро, и че не е толкова важно дали се е приближил до някакъв Бог, то веднага бих се съгласил. Но с моето съгласие идва и въпросът: "Тогава кому е необходим какъвто и да било бог – не можем ли да минем и без него?"
(А при положение, че моето мнение по този въпрос има някаква стойност за теб, то най- най-искрено бих ти казал, че човек може да се чувства великолепно БЕЗ БРЕМЕТО НА КАКВИТО И ДА БИЛО БОГОВЕ. За това, по необходимост, съдя въз основа на субективността си. Имам си нея. И доколкото схващам, идеята за някаква обективност на някакво божество не е нищо друго освен нечия субективност, но просто обозначена с противоположната табелка.)

Ако трябва да се върна към твоята предполагаема активност на територията на племето с “ограничените разбирания (...) и прекалена суеверност и примитивност, в резултат на умствената им ограниченост”, бих искал, драга Атевиел, да те попитам следното: “Защо в очертанията на нито една твоя фраза, дори на нито една твоя дума, не се е появило и най рехавото облаче на съмнение, че в мислите на хората от въпросното племе не могат да покълнат абсолютно същите мисли, но адресирани към теб?”
Между другото, ти заявяваш, че не би предприела никави силови действия, но със самото си втурване сред тях с внушението, че онова, в което вярват, им е подсказано от някакъв “зъл дух”, ти вече си употребила сила. И то каква! Ти им разрушаваш целия свят, Атевиел! Замисляла ли си се над това, каква сила е словото? А ти имаш намерение да го подкрепиш и с примери на доживяли по-голяма възраст хора от целия свят!? Освен това, дали отчиташ, колко възможно е водачът на въпросното племе да ти посочи достатъчно красноречиво, че твоят светоглед е ужасяващо стеснен, че ти си човек с невероятно слаб дух, защото си се вкопчила в хипотезата, че хората трябва да живеят в този многострадален свят, колкото е възможно по-дълго, вместо да се освободят по-бързо от неговите окови, за да отидат при своя Бог? (Нали това не ти се струва непознато?)

Всъщност, вие бихте водили битка. И както при всяка битка ще има насилие. Ние сега с теб, Атевиел, също водим битка. Ти упражняваш насилие върху мен, опитвайки се да ми покажеш, че идеята ти за единния Бог и единната Му религия е нещо изключително добро и полезно за човечеството. Аз пък ти задавам въпроси (и те са моето насилие върху теб, позовавам се на цитирания от теб в сайта ти Пиер Абелар, който съветва човечеството да задава въпроси). Така например, искам да разбера, защо някакъв един общ Бог трябва да е по-добрата идея за имплантиране в умовете на хората, а не, примерно, друга, изразяваща се в отсъствието изобщо на каквито и да било помисли за какъвто и да било (в това число и общ) бог. Нали и при такава хипотетична постановка хората пак няма да имат поводи за взаимни религиозни избивания? Освен това, вместо да хабят енергия и да се напъват да търсят (или да измислят) чертите на въпросния Мега-Бог (напомням ти, че ти ще трябва да поработиш, например, над неговото описание, за да мога да се ориентирам в своето многогодишно приближение към него), та... вместо да прахосват огромни количества енергия в тази посока, биха я употребили за нещо по-полезно – да открият лекарство против рака или спина, да намерят начин да нахранят милионите гладуващи и така нататък.

Между другото, виждам, че ти изпитваш едва ли не гняв срещу обременените с една или друга религия (примерът с архимандрита е показателен). Но тези хора имат поне някакви притчи за своите богове, които, вероятно криво-ляво, им помагат да си ги представят и да МИСЛЯТ НЕЩО ЗА ТЯХ. Ти би ли споделила, какво си мислиш за този Бог, който считаш, че е единственият? Нали ако имаш намерение, да обединяваш огромни маси хора (а както многократно си заявявала – всички, сред които, по необходимост, и Николай Митев Колев), то ти трябва да им поразкажеш нещо за въпросния възможно най-единствен измежду всички единствени Богове.
Освен това, ти, Атевиел, поне засега не си показала, че можеш да дадеш никакви гаранции, че твоят Архи-Бог, постижим чрез настойчиво самонаблюдение, се отличава по нещо от масата други богове, които (странно съвпадение!) могат да бъдат постигани също чрез самовглъбяване. (Да си спомним тук безчетните аскетици, всеки от които е твърдял, че със средствата на една или друга форма на аскеза е успял да постигне някакъв бог.) А в добавка – каква е гаранцията, че твоят Бог няма да има (ако вече не го е постигнала) същата съдба като множеството други, които (все!) по един и същ начин са претендирали чрез собствените си уста (справка Христос) или чрез устата на пророците си, че са единствените и универсалните.
И още: отдавна искам да те попитам: “Запозната ли си с така наречената Баха-И-Религия”, която преследва нещо подобно на твоята идея – обединение на всички религии, което само по себе си изисква и отказ, или поне потискане, на различното между тях?”

Благодаря ти много за мнението относно правото на получателя да огласява писма, за които не е помолен предварително да не ги пази в тайна. То съвпада напълно с моето. Други хора обаче (“Мария”) са на противоположното мнение. Какво да се прави – всепроникваща Субективност!
(Впрочем, къде ли изчезна “Мария”? Беше написала, че подготвяла отговора си до мен. А вече минаха много седмици. Дано да е добре.)

Относно свързването на “красотата” с “насилието”.
Тъй като не те познавам, мога да допусна, че си (субективно) красива и (субективно или обективно – не знам как да преценявам 20-те ти години?) млада жена. Мога да допусна, че свързването на красотата с насилието те е уплашило. (Да речем, защото досега спокойно си пребивавала в собстванета си красота, без да ти минават помисли за насилие.) И затова си решила, че аз съм изказал нещо твърде “странно и несъвместимо”, обвързвайки “тези толкова различни понятия в едно изречение с общ смисъл”. И любезно си ми препоръчала, да “прочета повече за красотата в уебсайта ти, ако желая”.
Атевиел, дори и при това твое предпоследно изречение вероятно все още не си се била успокоила, защото мисля, че при други обстоятелства би съобразила, че по отношение на красотата (може) вече да съм се запознал с някоя и друга дебела книга. Така че онова, което съм могъл да прочета в сайта ти (ще бъда откровен) не ми дава “повече за красотата”, а “по-малко” (и в пряк и в преносен смисъл) от това, което вече знам, че хората знаят за нея. Между другото, известна е една максима, по силата на която светът ще бъде спасен от красотата. (Не "може би", гарантирано "ще..."!) Представяш ли си каква сила при трябвало да има въпросната "красота", вероятно съпоставима единствено със силата на твоя (но и на всеки от другите) богове. В такъв случай, ако тази сентенция се предава с благоговение от поколение на поколение, то значи сред хората постоянно се раждат "смешници" които правят разни "смешни" предположения, свързани със "силата на красотата". А, Атевиел, не допускам, че ще пропуснеш да забележиш, че със силата се упражнява "насилие".

Сега обаче искам да ти предложа един малък практически експеримент със собствения ти текст – ще заменя в него на всички места думата “красота” с думата “Бог”. И ето виж какво се получава:

Какво е Богът?

Богът е субективен.Това, което в едни очи е Бог, в други може да не е. Богът, като субективно преживяване, е илюзия. Богът е навсякъде, нужно е само да отворим очите си за Него. [Ние,] хората, виждаме като Бог само това, което искаме, и отхвърляме всичко останало като не-Бог (грозно понятие, измислено от човека, изразяващо собственото му субективно възприятие на нещата). А в действителност няма не-Божествени неща, т.е. "Бог" не съществува. Това е качество на нещата, което самите ние сме измислили, и което съществува единствено в собствените ни умове.
Така както няма не-Бог извън нас самите (не-Богът е негативният ефект от действията на хора върху други хора), така и Богът е плод на субективността ни.
Човек вижда нещата само през призмата на собствените си разбирания и възприятия.
"God is in the eye of the beholder."

Атевиел, на едно място има известно двусмислие и неяснота и в твоя оригинален текст. Те са се просмукали и тук. Но, независимо от всичко, допускам, че има над какво да се размислим, препрочитайки този трансформиран текст. Най-малкото би било интригуващо да направим една инвентаризация (всеки от нас поотделно), с която да опишем кое изречение приемаме за вярно и кое – не. Би било вълнуващо да сравним след това резултатите. А защо да не поканим и други да сторят това?

Накрая, искам да споделя с теб и още нещо, което буквално ми хрумна в момента.
Питам се, дали култивирането на самоосъзнаване, в неговите много широки измерения, не минава и през овладяването на някои по-малки сектори – да речем, през отказването от цигарите? Продължавам веднага със следващия въпрос: “Как, например, ти ще убедиш дори и само един човек, че опознавайки все по-добре и по-добре себе си, си успяла да се приближиш до своя вездесъщ Свръх-Бог, след като не си могла да познаеш нещо толкова елементарно като безсмислието и вредата на цигарите?
А ето ти сега възможност да установиш родство между мен и господин Колев (възнамерявам да се самопохваля!) – доколкото никога не съм пушил, аз се намирам доста по-напред от теб в близостта си до твоя Бог. В такъв случай, ако двамата се изправим пред някаква публика, то моето поведение пред хората може да се окаже по-убедително. (А след като никога не съм пушил, от това би последвало, че още преди много, много години съм бил по-близо до твоя Бог – и от най-ранна възраст съм знаел, че цигарите са нещо, което само би ме отдалечило от Бога на Атавиел.) Така, аз може и да ти грабна буквално под носа потенциалните ти следовници. А те, тръгнат ли след мен, ясно е къде ще се окажат.
Ерго, отказвай, колкото е възможно по-скоро, цигарите!

Илия,

Не бих казала, че бях разгневена, когато писах предишният си постинг. По-скоро бях възмутена
от ролята ти на арбитър, която в стремежът ти към критичен поглед на нещата, преминава в плоскогледство.
Наистина в този си постинг, както сам отбелязваш, си доста агресивен и с въпросите си правиш опит да "ме притиснеш до стената". При което, цялата тази словесна битка предизвиква интерес в мен, като предизвикателство, но не крия и затруднението, което срещам в общуването си с теб. Аз, разбира се, ще отговоря на всичките ти въпроси, доколкото позволяват сегашните ми възможности.

Искам отново да отворя дума относно затруднението ми да видя връзката между мен и г-н Колев, за която пишеш в краят на предпоследният си постинг и, за която сега казваш е била в общото ни (не)разбиране на понятието "истина". Смятам, че тази връзка определено не си личи, но нямам намерение да навлизам в несъществени подробности.
Относно желанието ти да изложа конкретните стъпки към осъзнаването, структурирайки ги в нещо като формула и моята уклончивост в предоставянето на желаните инструкции, искам да отбележа, че както и на други места съм споменавала, все още не знам напълно как да формулирам един подобен процес, като практически напътствия.
Предложих ти методът на самонаблюдението, като първоначална стъпка. Казваш, че дълги години си го прилагал върху себе си. Това е чудесно. А прилагал ли си го и върху другите около теб?
Във връзка с взаимоотношенията им например. Можеш да прилагаш познанието до което достигаш, чрез откриването на закономерностите и общите положения в поведението на хора например, към общата картина на човечеството. Има един метод на "съзарцанието", същото каквото се има предвид с "медитация" и също така, мисля, че с терминът си за "активното въображение", Юнг адресира все същият този метод на мисловна дейност. Съзерцанието, както ми харесва да го определям, се състои в това, мисловно да проследяваш развитието на отделни събития в историята например и взаимосвързаността им. Причините и следствията.. Например, можеш чрез мисловна симулация, обхващайки последните 2000 години от историята ни да проследиш развитието на интелекта и социалната ни система, на фона на всеобщата безсъзнателност и инстинктивност.
Моля, не ми задавай въпроси от рода на "защо ми е да го правя това? Нима си нямаме достатъчно учебници със знания от този род и т.н.". Това е метод за разширяване на съзнателността и познание.

Във връзка със самонаблюдението искам само да вмъкна нещо, което наскоро забелязах практически. Знам, че мозъкът ни е много склонен към колкото се може по-малко активност, не знам точно защо. И затова, се самопрограмира да изпълнява определени функции от ежедневните ни дейности автоматично, без да уведомява "съзнанието" за това.
Преди известно време си направих втори юзер на уиндоуса и, понеже аз съм си нагласила мишката за лявата ръка, на другият юзер ориентацията на мишката бе за дясна ръка. И от време на време влизах ту в единият, ту в другият юзер. И в двата юзера мишката я държа с лявата ръка. Няколко дни подред влизах в юзера с дясната мишка. Първоначално автоматично натисках по навик копчето при показалецът ми, с което бях свикнала преди това. Но постепенно запомних да натискам лявото копче със средният ми пръст (защото така се падат пръстите върху мишката). След няколко поредни дни отново влязох в първоначалният ми юзер с неговите настройки за лява мишка. И ме очуди факта, че мозъкът ми бързо се бе препрограмирал към новите повтарящи се действия и несъзнателно натисках мишката със средният пръст. И отново ми трябваше малко време да свикна със "предишната програма".
А още колко много от ежедневните си действия и дори мисли и решения извършваме автоматично и несъзнателно!

Илия, честно казано някои твои критически анализи ми се струват много безсмислени. Такъв е и този, който си направил относно "красотата", аргументирайки се, че щом тя не съществува (извън субективните ни възприятия), то по някаква логика и самонаблюдението не би трябвало да съществува ? ...
Може би това е някакво твое научно-академично изкривяване (като професионално изкривяване, има един такъв термин), но определено не трябва да се прекалява с него, защото става все по-повърхностно и ограничено във възгледите си.
Ако сам размислиш за красотата, моля, сподели твоя извод относно нейната природа и определението, което й бил дал?

Не знам какво точно е пишело на входа на Делфийският оракул, а "Опознай себе си", не означава някакъв еднократен процес, в който в някакъв момент ще "познаеш себе си", нещо като да се видиш в огледалото и повече няма да има на къде да се опознаваш. Всъщност, аз не знам какво става, когато човек стигне до онези дълбини на несъзнаваното, но, както Юнг би казал, там бихме се срещнали с Бог "лице в лице". Има разни езотерични "истории" около това преживяване, тази трансформация на съществото.
А до колкото аз до какво познание съм стигнала чрез себепознанието и стремежър си към увеличаваща се съзнателност .. бих казала значително. А може би и незначително. Зависи от къде го погледнеш.

Относно култивирането на стремеж към съзнателност във всички хора, които имат желание и реалната вероятност, както казваш, съвсем малка част от тях да се отзоват на този призив.
Смятам, че ако им бъдат посочени обективните причини за непълноценното състояние на хората, и изобщо на човечеството, ако им бъде обяснено достатъчно красноречиво и ясно, че има само един Бог и, че "злото" в света произлиза от самите хора ..мисля, че хората биха разбрали, биха видяли истинските причини и като цяло си мисля, че много хора биха желали да направят един подобен преход в живота си. Но, наистина почти и идея си нямам как би могло да се приведе в действие подобен процес и собствените ми възгледи все още се оформят, избистрят и допълват.
Може би някой ден ще се чувствам достатъчно уверена за да се заема с подобно начинание.

Относно едно важно положение, на което обръщаш внимание във връзка с "отварянето на очите" на хората от измисленото племе - целта на стремежът към съзнателност е да гледаме на света обективно и да живеем в разбирателство и единство (със себе си и другите). Всички заедно да вървим към съзнателността. Не да следваме някой. Последното, което искам е да се превърна в основател на поредната секта в света.

Илия, ти даваш многократни примери и задаваш въпроси, все ориентирани към подлагането на въпрос от нуждата изобщо да "има" Бог във светогледа на хората. Някак не ми се коментира този твой въпрос. Явно в живота ти винаги си бил толкова отдаден на интелекта, че не си забелязвал невеществената част на живота.

На края, освен неправилното ти разбиране (поради отказът ти да освободиш умът си от късогледството на интелекта) на същината на "красотата" която обясних, ми се струва крайно неуместна играта с думи, с която си решил да завършиш постингът си.
Бог и красотата са много различни неща. Бог е събирателното понятие на битието на цялата вселена и нейният източник. "Красота" е човешко възприятие, което като физическо качество просто не съществува.

Искам сега да копирам един откъс от сайта ми по въпросът "какво е Бог"? :
"Бог е всичко.
Вселената е Негово творение,но тя не е извън Бога."Бог не е раждал,нито се е раждал" се казва в
корана.Представете си празна стая,насред която се рее балон.Балонът е просторната,огромна и
почти необятна вселена,в която живеем.Сега си представете,че стаята няма стени и пространството,
в което се намира балона е безкрайно.Тази безкрайност е самият БОГ,там всички човешки думи и
понятия губят смисълът си.Тази омнипотентна субстанция-енергия е Богът,в най-чистият Му,
безформен,непроменящ се и безкраен вид.Едно абсолютно,негативно,вечно съществуване.Наистина
отвъд човешкото разбиране.

Вселената и всичко в нея е сътворена от тази "субстанция",като дърво израстващо от семето,от
самият Бог.Бог не е вселената,защото нейните форми са само едно проявление на безкрайният
Божий потенциал.Но вселената е Бог,защото е сътворена от Него и е част от Него.
Бог сам по Себе Си е непознаваем,но чрез творението може да бъде опознат.Това се има предвид с
Бог е всичко."

А относно цигарите и контекста, който влагаш в последните изречения на постинга ти, не мога да кажа нищо друго освен да се съглася напълно.

Pravete obshti komentari bez dori da ste procheli vsichko koeto e napisal daden ychastnik.Ne spazvate spokoinia ton-a ste agresivni-loshi i t.n.Sadete-kritikyvate s losh dyh.Beshe vi napravena seriozna zabelejka tyk-no vie iavno prodaljavate da ste "loshi"i da ne spazvate zadaljitelnotoelementarno povedenie.Poglednete kolko poseshtenia ima vashia forym-okolo osemstotin za pochti dve godini.Vartite se v omagiosan krag i tapchete na edno miasto.Dori ne ste se prehvarlili na drygite nayki i da se opitate da vidite neshtata tsialostno i da si otgovariate i na mnogo drygi vaprosi.To e zashtoto niamate jelanie ili ne vi dostiga ymstvenia kapatsitet.Mislia che i dvete.Dori niakoi ot vas sami si priznavat tyk-che ne sa osvedomeni po temata.Sas zdrave.Ne ychastvam v bezsmisli sporove v koito si pozvoliavat niakoi tyk hora ot jenski pol da vlizat i to s razdavane na nedokazani prisadi-kvalifikatsii-i to s obidi.