Този постинг е вдъхновен от и е в отговор на въпросите на юзер ЕЛЕЙА от съб-форум "А какъв е произходът на доброто?" от March 16, 2005 09:19PM

----------------


1. Законите на природата трябва да са били в сила преди началото на времето, за да може то (началото - Големия Взрив)
да се случи!

Това е огромното противоречие в Теорията за Големия Взрив.

И още - ето едно огромно противоречие в Теорията на Дарвин:

2. Животът, според Теорията на Дарвин, се е появил като резултат от сполучлива комбинация на елементи на неживата материя.
Комбинацията не е предварително зададена нито притежава какъвто и да е смисъл, но просто се е случила - заради безкрайна
във времето случайна конюнктура (стечение на обстоятелства).

Но! Теорията на Дарвин за еволюцията се основава на принципа за запазване на видовете.
Дарвин смята, че видовете се приспособяват, за да се запазят и да оцелеят.
3. Ако животът е лишен от смисъл, а е случаен, то как, по-скоро ЗАЩО тогава би се приспособявал, борил?

-------------------


Трите поставени проблема, разбира се, са взаимосвързани и не могат да бъдат разглеждани строго по отделно, тъй като това
би довело до едностранчивост в разсъжденията. От въпросите можем да изведем няколко основни положения, които евентуално да
ни отведат до техните отговори. Конкретно, какво е довело до сътворението на битието? (Тук би трябвало да попитаме Елейа
кои закони на природата по-точно е визирала); Резултат на чиста случайност ли е живота, и в частност, нашето съществуване?;
Какъв е смисълът на живота и изобщо на самото битие? (Отговорът до известна степен зависи от това, какъв смисъл търсим).

И така, "Настоящото ни знание по физика позволява на учените да проследят сътворението обратно до .00000000000000000000000
00000000000000000001 (или 10 на -43) секунди след момента на Големият Взрив, момент наречен времето на Планк." Отвъд този
момент стигаме до състоянието на Сингуларността, в което състояние се е "намирала" и "нашата" вселена преди своето
"раждане". А какво е Сингуларността? "Квантовата Сингуларност е математически парадокс - тя е състояние на безкраен обем и
същевременно е безкрайно миниатюрна информационна същност." Разбираемо е защо когато говорим за Сингуларността, нашите
човешки думи и понятия губят своят смисъл и не могат да бъдат съотнесени към "нещо", което е абсолютната противоположност
на всичко, което познаваме. Едно небитие, което в потенциал съдържа всички възможни битийни комбинации. Интересно е, че
в древните представи на хората за света срещаме описанието на Божествени същности, които поразително наподобяват това
съвременно научно откритие. Аз не бих твърдяла, че съм добре запозната в един обхватен смисъл с древната мъдрост, все пак
визирам езотеричното предание Кабала и това, което е наречено в него ЕнСоф. При едно по-обхватно проучване бихме срещнали
аналози на ЕнСоф и Сингуларността и в древноиндийските предания и в зороастризма и всички култури от зората на човешката
цивилизация. Науката не може да ни даде отговор на поставеният въпрос относно катализаторът на Творението, но в интуитивното
познание, до което човека е достигнал се описва желанието на това непроявено, негативно битие да опознае себе си. Желание
изразено в импулсът, създал "точката, която пропаднала в себе си и сътворено било нещо изключително различно от утробата,
в която било заченато - измерение на пространство и обем, на вибрация и развите."
(Съвсем бегло искам да отбележа, че тъй
като както самото понятие Безкрайност ни говори, вселената не е напускала това "място" - предвид, че няма къде "другаде"
да "отиде", то нашето битие е доста противоречиво защото може да се каже, че съществува и несъществува едновременно,
поради обременяващото въображението място, в което се намира. Може би изхождайки от сходни разсъждения, отново в не толкова
далечното ни минало някой е стигнал до заключението, че "Бог не се е раждал, нито е раждал." из Съвършената Сахифа.)
При това положение на нещата, може да приемем, че отговорът на нашият въпрос "Какво е довело до сътворението на битието?"
би бил: желанието на една омнипотентна енергийна същност да опознае себе си, в някаква относителна част, ако приложим тук
и теоремата на Курт Гьодел за непълнотата, ще разберем, че това проявление на Бога в тази вселена е само една от
всевъзможният му потенциал. Но, нека заменим понятието Бог със Сингуларност, за да не възбуждаме религиозни асоциации, тъй
като подобни нямат място тук. Разбира се, от строго научна гледна точка отговорът на този въпрос може би ще остане завинаги
отвъд човешкият досег.
Нека внесем и допълнително запитване "Защо именно желание за себеопознаване?" нещо повече "Нима тази всепотентна същност
не може да опознае себе си сама по себе си?!". Ако анализираме процесът на познание изобщо и необходимите предпоставки за
да може да бъде осъществен ще открием едно абсолютно необходимо положение, един - оказва се - повече от универсален закон:
За да бъде осъществено каквото и да било познание са нужни обект на изследване и изследващ субект. Ако някой от тези два
критерия отсъства, то и самото познание отсъства. Аналогия можем да направим както с опознаването на света с научните
методи, така и с опознаването на самите себе си, когато човек има желание да се опознае като същност, повече от това
което вижда в огледалото насреща си.
Всъщност, в реда на тези размисли можем да изведем отговорите и на трите поставени въпроса.
Но, нека видим какво е станало след времето на Планк.

"'Големият взрив' в действителност не е бил нито голям, нито е било взрив../Непосредствено след своята внезапна поява,
Вселената е била с големината на протон../В последващите секунди неутрони, електрони, фотони и неутрино изкристализирали
от чистата енергия, изпълваща новороденото пространство../постепенно разпръснатите частици започнали да се организират
в атоми водород и хелий......../И цялата първична хаотична супа от енергиен потенциал, която изпълвала Битието започнала да
се самоизгражда в битийната структура, която днес познаваме като Вселената."

Стремежът към развитие и създаване на все по-сложни структури, явно, започнал е още в първите секунди на Творението..
кулминирайки впоследствие и в нашата поява. В квантовата физика има един особено интригуващ принцип на "наблюдателят",
който гласи, че процесът на наблюдение изменя
поведението на наблюдаваното; конкретните експерименти са проведени с основните елементарни частици. Нещо повече,
процесът на наблюдение поражда действието на нещата, организираното развитие. За да поясним допълнително това
фундаментално положение - се оказва, че без наблюдател първичната супа от енергия и евентуално частици, може би, никога
не би се организирала в материята, която впоследствие е дала живот на всичко живо. Все пак, това не означава, че
задължително това универсално Съзнание с пинсета е подредило атомите и молекулите довели до появата на живота на Земята.
Просто това е имало, живота можеше да бъде и всичко друго, според теоремата за непълнота.
Ако тук приложим и още един принцип, този в херменавтиката "Каквото е горе, такова е и долу" или принципът на съответствията
(който принцип, също така се олицетворява и от фракталните структури) и съотнесем градивният, творчески ефект от процесът
на самопознание в човека; ще видим, че в процесът на самонаблюдение ние именно наблюдаваме мислите си, реакциите,
поведението, психологическите си механизми и тяхната причинно-следствена взаимосвързаност.. значи, мислите вече са налични
в нас, както и всички тяхни потенциални развития. Както е била вселената в своите първи секунди (за някои секунди, за
други - неопределен период битийност). Тези мисли може да си съществуват в потенциал в нас и цял живот да не създадат
нищо смислено. но, когато обърнем вниманието на съзнанието си към тях те започват да се изменят, да се организират и
подреждат в разсъждения, възгледи, изводи и мисловни структури изобщо. Вътрешното развитие започва единствено тогава,
когато съзнателно насочим вниманието си към него и съвсем не е нещо, което задължително трябва да се случи от само себе си
просто ей така, защото го има в някаква потенция. Именно на това се основава и въпросният квантов принцип на Творението.

А що се отнася до механизмът на еволюцията на живота на "нашата" прекрасна, родна планета - най-първо, аз лично не виждам
никакво противоречие там, където Елейа го вижда. Наистина, Чарлз Дарвин е бил човек с изключителна проницателност и
обхватност в своите наблюдения, тъй като човек трябва да разшири своето зрително поле за да съумее да види елегантната
взаимосвързаност между всеки аспект на биологичната еко система на Земята. Всичко на планетата, целият живот съществува в
една интимна симбиоза и се стреми към хармония и баланс едно с друго. Прекрасен пример ми изникна с един вид Акация в Африка,
което дърво е постигнало общо съжителство с един вид агресивни мравки, които живеят на него. Мравките не ядат дървото и го
защитават от всякакви тревопасни, дори изкореняват засадили се в близост до ствола семена. А дървото, от своя страна
произвежда сладък сок, чиято функция изглежда не е друга освен да служи за храна на мравките. Както и животните и растенията
живеят в неразделима симбиоза - едните дишат кислород, другите вторичният продукт от издишването. Носът на хората живеещи
в горещите климатични пояси е широк в основата си за да охлажда въздуха, точно както носът на живеещите в северните студени
райони е тесен за да го стопля. Веждите отклоняват капчиците пот, стичащи се от челото за да не попаднат в очите.
Проектът Генография доказва всичко това, което е излишно да споменавам тук. Какво доказва ли? Доказва, че със или без
смисъл всичкият живот на Земята има общо начало и в крайна сметка общ край, когато един ден в необозримото бъдеще
нашата родителска звезда - Слънцето - достигне краят на своят живот и отнесе слънчевата система заедно със себе си.

В заключение, смисълът на живота - този фундаментален, извечен въпрос вълнувал човека - е в познанието, нещо повече
самопознанието, защото потенциалът който побираме в скромните си физически измерения и неизмерим. Но, как бихме
разбрали до къде се простира ако никога не се докоснем до него?
Себепознание, хора, развитие на съзнанията си е това, което ще внесе светлина в мрачният ни, грозен свят изпълнен с мъка,
болка и страдание.
"Ах, колко мъка има в този свят, Господи!" Но как да покажеш пътя на слепеца? Как.. ако сам не тръгне по него, кой да го
извърви вместо него?!
... Ако искаш да промениш света - започни от себе си! Дерзай и стреми!


[www3.nationalgeographic.com]

Travel to every part of the Universe, without moving



Edited 1 time(s). Last edit at 09/22/2007 11:55PM by Ateviel.