Благодарност към Г-н Кожухаров
Posted by:
didovt (IP Logged)
Date: June 30, 2010 12:33AM
Добър ден на всички които пишат в този форум.
Добър ден,казвам и на Господин Кожухаров към когото лично е насочено моето послание.Пиша ви това Г-н Кожухаров,защото през последната година работих като учител по музика в СОУ и знам колко неблагодарна е тази професия.Аз завърших АМТИИ-Пловдив през 2009 година и естествено съм имал часове по Полифония,които сте водил Вие.Мислех да ви попитам,помните ли какво казахте при откриването на учебната 2005/2006 година,но както гласи една мисъл "никой няма толкова добра памет за да бъде перфектният измамник".И така мисълта която ми направи голямо впечатление гласи нещо от рода на това:"Не всяко нещо което звучи красиво е истина и не всяко нещо което е истина е красиво" (простете ако без да искам съм променил смисъла,но според мен беше така).Още тогава ми направи впечатление Вашият изказ.И си зададох въпроса,защо трябваше да стана на 19 години и чак тогава да чуя на ученици или студенти да се говори както смятам че е редно-с един богат речник,с различните ораторски техники и т.н.Не е ли жалко че съм прекарал 12 години в училище,където уж са едни от будителите на нацията-учителите и никой от тях да не е говорил по подобен начин.А съм чувал най-елементарен изказ,или изказване на тези без почти никакви доказателства.Още по-жалко,че дори когато станах част от учителската гилдия,продължих да забелязвам тези неща и то ги забелязвам защото те са почти масова практика.И заради това искам да Ви благодаря ,че се опитвате да "отваряте очите" на хората.Благодаря Ви че подтиквате хората да осмислят всичко,което виждат и чуват.Сега дори се сещам за един прекрасен пример.В час по Полифония говорим за паралелни интервали и Вие задавате въпрос който ме порази (колкото и странно да Ви звучи)-"Защо са забранени паралелните квинти и октави".Аз лично се почуствах така да се каже подведен,защото уж съм учил Хармония,обаче преподавателя не беше дал обоснован отговор на този въпрос.И което е по-жалкото според мен,никой преди Вас не беше ме подтиквал да задавам такива въпроси,може би за да не си създава повече работа.И след този пример да Ви кажа,благодаря Ви за това,че въпреки всичко се борите с тази всеобхващаща простотия (простете за израза,той според мен е най-точен) и ограниченост.Аз лично за себе си мога да кажа,благодаря на Бог за това,че ме срещна с Вас.И тъй като споменах Бог,искам да Ви кажа моето мнение по темата,като съм далеч от идеята да навлизам в спор с Вас по този казус.Ако ми позволите,искам да разкажа малко за своя живот.Моите родители са имали син,който загива при катастрофа и те решават да си осиновят дете.Това дете съм аз.Смея да твърдя,че тези хора ме възпитаха прекрасно,научиха ме на труд,на уважение към всичко и към всеки,научиха ме на човещина.Трябва да Ви кажа,че от малък някак усещах,какво таят тези хора в душите си,след като само преди 6 или 7 години са погребали сина си.Спомням си когато завъшвах първи клас,естествено имаше тържество.И забелязвам усмивките по лицата на младите майки,а на лицето на моята майка нямаше усмивка.Естествено след наколко години,когато се връщам към това успях да си дам някакво обяснение на това.По същото време може би,започнах да се питам защо точно аз съм получил дом и семейство,все пак не съм единственото оставено за осиновяване дете.И си казах следното нещо-аз трябва по някакъв начин да заслужа това което съм получил,защото ако го пропилея безцелно,каква полза.За това аз винаги съм бил неизменно до своята майка,на която съм помагал всячески.Още повече,когато през 2001 година почина баща ми,мен ме чакаха и всички мъжки работи в една къща.Но въпреки,че кратко време прекарах с баща си,не съжалявам за нищо.Защото така се научих на труд,а трудът ме научи на много,включително и на това да уважавам всички хора,дори и тези които допускат грешки.Защото аз знам че тоя човек може да се поправи чрез труд.Такъв труд,какъвто и мен самият ме промени.И така аз виждам Бог в себе си,не в Библията или в църквата,нито в лицето на патриарха,ако щете.Защото,това да се отнасям човешки с всички (на което ме е научил начина ми на живот) ме води всеки ден в рая,където виждам Бог.Просто думите са прекалено бледи на фона тия чувства,които се раждат в мен,когато поговоря човешки с някой,или пък видя някой щастлив човек.Това са чуства и емоции,които не мога да обясня с думи.Ето там аз виждам Бог.И смятам че ако всеки види Бог в себе си,хората ще станат по-добри (колкото и клиширано да звучи това).
Наясно съм че това писмо засегна няколко различни теми,но въпреки това го приемете като доказателство за моето уважение към Вас и като едно искрено БЛАГОДАРЯ.
Моля да ми простите евентуалните грешки,ако забележите такива.
Много бих се радвал ако получа отговор на това писмо.
С уважение:Делян Пенчев