Едва ли някой ще ми отговори-но кой знае.Обикновенно ние хората отделяме много време за глупости и маловажни неща-а пропускаме най важното.Не мислите ли ,че единственото най голямо и важно нещо в живота ни е щастието.Без него какъв е смисълът на животът ни...Нали заради това живеем-да бъдем удовлетворени по някакъв начин.Без последното животът ни се оказва пуст,депресиран,лош,безсмислен.Има ли нещо по велико от щастието...Ние сме така устроени,че винаги да се стремим към щастието.Има психологични и физични доказателства за това.Да вземем за пример едно физическо щастие-сексуалния оргазъм при човек.Това удоволствие,висш екстаз-щастие за нас и тялото ни е програмирано у нас.И нуждата,желанието ни да си го доставяме е много голяма-е много силно.Няма да се впускам в подробности по медицините и психологиите.Вие щастливи ли сте-удовлетворени ли сте...И в какво виждате добрите,правилните пътища за постигане на човешкото щастие...

Здравете Николай,

Според мен Вие не сте щастлив човек. Но това може само да Ви радва, защото само лудите хора не са нещастни.
Така, че Радвайте се! Поне не сте луд. Поне Ви е останал здрав разум, а оттам и нещастието.
А какво е нещастието?
Според мен нещастието е усещането, че не сте себе си.
Това е разминаването между това, което сте, и онова, което чувствате, че би трябвало да сте.
Самото разминаване е нещастието.
Колкото по-голямо е разминаването, толкова по-нещастен е човек. Идиотите не са нещастни, по простата причина, че нямат интелигентноста да видят разминаването.
Най-интелигентните хора на света са и най-нещастните, защото виждат разминаването толкова ясно, че е невъзможно да го забравят, не могат просто да го подминат. То винаги присъства. Каквото и да правят разминаването е пред очите им.
А това разминаване боли: "Защо не мога просто да бъда себе си?"

Nikolaj,

Според мен сексът е удоволствие, а любовта е щастие. Не бива да се смесват двете понятия "удоволствие" и "щастие". Любовта може да съществува без секс, а сексът може да съществува без любов. Двете заедно също могат да съществуват, но това не е задължително.
Сексът е даден от природата, той е вградена биологична програма. Любовта не е вградена програма, затова толкова много хора я пропускат.
Природата и биологията нямат нужда от любовта, сексът стига, за да продължава животът. Размножаването е резултат от секса, а биологията се интересува от размножаването.
Любовта е лукс. Тя няма биологична функция.

Здравей Джесус.Благодаря за интелигентния отговор.Хубаво е да срещнеш и интелигентни хора из форумите.Да страшно много си прав-за много неща.Да сексът е удоволствие но любовта не винаги е щастие,а щастието не винаги е свързано с любов,обич.Щастието е положителна емоция,усещане което поскоро няма нищо общо с любов а със вид емоционална свобода по близо до удоволствието.Така,че бихме могли да сложим знак за равентсво или подобие между-щастие,удоволствие,удовлетворение,задоволдтво,доволство,радост донякъде и т.н.Всичко хубаво ти желая.Всички не сме истински и себе си.Изобщо сме слаби,неудовлетворени и нещастни като хора.Не само заради телата си а и заради това,че сме непълноценнни,нецялостни индивиди-половинки сме и имаме нужда от другите си полови половинки.Не сме и правилно свободни.Има огромни противоречия и разминавания в живота.Първоизточникът на всичко-не е щастлив.Но е създал творения с раздвоени желания-1 да бъдат щастливи,зависими от любов,хора и т.н.2-е да бъдат свободни и независими и т.н.За съжаление.Не е ли това неизбежна грешка за творенията не знам.Дано да има поне компенсация с някакъв бъдещ по щастлив живот в някакъв Рай.До скоро приятелю.

Jesus,

Какво ще кажете по това определение - Любовта е отклонение, паталогия на секса.

Уважаема Карла,

Ако приемем, че аз никога не съм преживявал любовта, мислите ли, че Вашето определение може да ми помогне да я разбера?

Защо е необходимо да се прави дефиниция за любовта?

Нима Вие не знаете какво е любовта?

Jesus,

Това просто е предложение за осмисляне на това, което евентуално сте преживял или сте наблюдавали при други, или просто сте чели за него.

Драги Jesus,

Ако прочетете написаното от Вас по--горе ще видите, че и Вие един вид сте дефинирали любовта и то като вид идиотизъм.

Уважаема Карла,

Всъщност любовта е наистина вид идиотизъм. Тя кара хората да се държат точно като идиоти:-)
Идиотът е човек, който е излязъл извън ума несъзнателно. Когато човек се влюби истински, той също излиза извън ума несъзнателно. Той направо полудява. Дори става много по-голям идиот от идиота който не е влюбен, т.е. от този, който е излязъл от ума по други причини.

Уважаема Карла,

Като заговорихме за идиоти се сетих за една руска приказка, която смятам да Ви разкажа:

В едно село живеел младеж, когото всички наричали идиот. Още от наи-ранна възраст той все това чувал-че е идиот.
А когато толкова много хора го твърдели--баща му, майка му, чичовците, съседите, всички--той разбира се, започнал да вярва, че е идиот.Нима е възможно толкова много хора да грешат?:-) И то все важни хора. Когато пораснал и това продължило, той станал утвърден идиот и нямало начин да се измъкне от това. Опитал с всички сили, но каквото и да правел, другите го намирали за идиотско.
(Това е типично за хората--когато някой полудее, той може отново да стане нормален, но никой няма да го приеме за такъв. Може да направи нещо нормално, но другите ще решат, че в това сигурно има нещо откачено. Тяхното подозрение ще го направи нерешителен, а неговата нерешителност ще засили подозрението им--нещата ще поемат в порочен кръг.)
Та този човек опитал по всякакъв начин да изглежда мъдър, да прави мъдри неща, но каквото и да сторел, хората все казвали, че е ненормално.
Наблизо минал един светец. Момъкът отишъл при светеца през ноща, когато наоколо нямало никой и го помолил: "Помогни ми да се измъкна от тази безизходица. Каквото и да направя, дори да е същото, каквото правят другите, си оставам идиот. Какво да правя?"
Светецът казал: "Направи само едно. Когато някой каже: "Виж колко е прекрасен залезът", ти кажи: "Идиот такъв! Какво му е прекрасното? Нe виждам нищо прекрасно. Докажи го." Ако някой каже: "Виж онази красива роза", хвани го и му кажи: "Докажи го! Какво основание имаш да наричаш това обикновено цвете красиво? Имало е милиони рози, има милиони рози и в бъдеще ще има милиони, какво е й специалното на тази роза? И кои са твоите фундаментални аргументи, доказващи по логичен път, че тази роза е красива?"
Човекът казал: "Добре."
Светецът продължил: "Не изпускай нито една възможност, защото никой не може да докаже тези неща. Те са недоказуеми. И когато не успеят да ги докажат, те ще изглеждат като глупаци и ще спрат да те наричат идиот. Следващия път, когато се върна, само ми кажи как вървят нещата.
И следващия път, когато светецът се върнал, преди дори да успее да се види със стария идиот, хора от селото го информирали: "Стана чудо. Имахме си местен идиот, сега той стана най-мъдрият човек. Бихме желали да се срещнеш с него."
Завели светеца при идиота и идиотът казал: "Ти правиш чудеса, ти си вълшебник. Номерът подейства! Просто започнах да наричам всички хора идиоти и глупаци. Един започваше да говори за любов, друг за красота, трети за изкуство, а моето становище беше едно и също: "Докажи го!" И тъй като не можеха да го докажат, изглеждаха като глупаци.
И това е странно. Никога не съм се съмнявал да спечеля толкова много от това. Всичко, което исках, бе да се измъкна от това общоприето мнение, че съм идиот. Странно е, че вече не съм идиот, а станах най-мъдрия човек, но аз си знам, че съм същият. Ти също го знаеш."
Но светецът казал: "Никога не издавай тази тайна на друг. Пази я за себе си. Да не мислиш, че аз съм светец? Нека тайната да си остане между нас. Ето как аз станах светец. Ето как ти стана мъдрец."

Може да се каже нещо за любовта, но любовта не може да се изкаже; това "нещо" остава относително.
То е относително за слушателя, за неговото разбиране, за инте­лектуалното му схващане, за образованието му, за желание­то му да разбере. То зависи от и се отнася до мен: до начина ми на изразяване, до средствата ми за общуване. Но остава относително - относително спрямо много неща - и никога не може да се превърне в абсолютно преживяване.

ЛЮБОВТА Е ПРЕЖИВЯВАНЕ.

Нито едно преживя­ване не може да бъде предадено. Ако никога не сме познали любовта и ако някой ни каже нещо за любовта,
ще чуем думите, но ще пропуснем значението. Думата е в речника. Дори и да не можем да я разберем, ще погледнем в речника и ще узнаем какво означава тя.
Но значението е в нас. Значението е резултат от опита, от прежи­вяването. Ако сме обичали някого, тогава знаем значението на думата "любов".
Буквалното значение е в речника, в ези­ка. Но изживяното значение, изпитаното значение, е в нас.
Ако сме го преживяли, ако познаваме изживяването, думата "любов" незабавно преста­ва да е празна дума; тя ще съдържа нещо. Ако аз Ви кажа нещо,
то ще е празно, освен ако не внесете в него своя опит, свое­то преживяване. Когато в него се появи Вашето преживява­не, то става смислено;
в противен случай си остава празна дума - думи, думи, думи.

Когато загубиш представа за времето, за себе си, за чувствата си и се питаш кой си, всъщност просто имаш нужда от подкрепа!
Наскоро се замислих над това. Как така хората съумяват да помогнат на другия, а когато става дума за тях самите, не знаят какво да правят! (Какво говоря в 3-то лице? Аз също не мога да помогна само на себе си!)

Естествено, въпросът не е в това да решиш някакъв проблем! Защото хората сме силни и умеем да държим всичко под контрол! Просто имаме нужда да знаем, че някой ни подкрепя! Че имаме някой до себе си! Така че проблеми не съществуват! Има само нужда от близост, любов и нежност!

Ето че открихме истината!

И пак остава горчилката! Въпреки, че сме наясно с тази истина, животът ни не е по-лек! И отново се депресираме и самосъжаляваме: колко много проблеми имаме! Е, нали се разбрахме, че няма проблеми в този свят! Или вече си на друго мнение! Не просто имаш проблем: имаш нужда от любов! Прикриваме тази нужда зад купчина причини, свързани с работата, училището, дома... И така нататък, и така нататък! Но не е ли депресията нещо което сами си причиняваме? Да, никой не иска да бъде тъжен! Но пък - още една причина - защо тогава се оставяш тъгата да те надвие?! Защо се самонавиваш колко ти е зле, след като не искаш да си тъжен! Ето, оказа се, че въобще няма проблеми, а има само слаби хора! По-лесно е да седнеш да плачеш, отколкото да станеш и да вървиш напред - и да забелязваш малките неща, които всеки ден те правят щастлив!

Със сигурност има такива (неща)! Обаче ти си зает с това да се самосъжаляваш и оплакваш! Как ще ги видиш! А те, всъщност, не са толкова малки! Ами така де - те правят ежедневието ти!

Върни времето назад и се сети колко си бил въодушевен, когато ти се е случило нещо за пръв път! А сега си помисли, колко често ти се случва! И не му се радваш вече. А защо? След като тогава те е правило щастлив! Охо, като се замислим, има много такива неща нали! Аз ти казах! Да... излиза, че си един щастлив човек! Ами тогава? За какво си говорим! Хайде, усмихни се! Животът не е чак толкова лош! Пък и нали проблеми няма!

А подкрепата и любовта ще видиш по-лесно ако спреш да я търсиш на всяка цена и плачеш, че не я намираш! Тя е по-близо до теб, отколкото очакваш! Хвани я здраво и напълно забрави всичко! Вече не си сам! Имаш подкрепата и любовта на някого! А и нали проблеми не съществуват! Има само нужда от любов и подкрепа, значи ти си един МНОГО щастлив човек!

Я, вече се усмихваш! Бас държа, че вече не се чудиш, кой си, а се смееш на себе си - "какво ми беше станало!?" Какво ли, просто имаше нужда от любов и подкрепа!

ПЪРВО УТЕШЕТЕ ДЕТЕТО !!!
д-р Киршл Кирилов


Детето в нашата психоструктура понякога си позволява да си "поплаче"...Иска съчувствие и подкрепа...

Утешето първо точно това Дете !!!

В.Грешков

Чудесно пожелание!

Великолепно би било, ако бяха дадени някои примери. (Защото, комай, ако се вгледаме внимателно, ще открием, че в много от установените "утешения" са вградени ужасяващи заблуди.) Например, наскоро българският Премиер-министър "утеши" целокупно "Детето в психоструктурата на нацията". Каза му, че световната икономическа криза не ще засегне България. Сега политиците ни говорят за кризата като даденост (и) в България.

(Но... ще рече някой: "Влезохме в нея утешени".)