Митът за победителите, непобедителите и неудачниците
Posted by:
Kiril Kirilov (IP Logged)
Date: August 04, 2005 02:11PM
Откъс от книгата ми "Утеши ме!" (2004, 2004, 2005)
"... Когато четем в тълковните речници какво е значението на думата "мит" разбираме, че думата има гръцки произход и означава буквално "предание". По-нататък става ясно, че мит е едновременно и "древно народно предание за произхода на света, за чудновати явления, за богове и легендарни герои" и "легенда, сказание, предание за истоическо събитие или природно явление", докато в преносен смисъл се употребява със значението "измислица, приказка, басня".
Думата "легенда" пък идва от латински и означава нещо, "което трябва да се чете". Църквата я употребява в смисъл "животоописание на светец, което трябвало да се чете за поука". Значението в литературно отношение е "невероятен поетически разказ, поетическо предаване на невероятни събития". Има, разбира се, и други значения на думата "легенда", но, забележете (!), че в преносен смисъл се употребява със значението "измислица, басня, лъжа".
Излиза, че, от една страна, митовете и легендите са две понятия, които като че ли се различават помежду си (може би главно по това, че легендата винаги носи със себе си някаква поука, докато митът е повече предание, преразказване, без непременно присъствието на поучителния момент), но биха могли да се употребяват като синоними, а от друга страна, употребени в преносен смисъл те означават едно и също нещо - измислица, приказка, басня, лъжа.
Нека запомним този момент! Той ще ни бъде нужен по-нататък.
И така, исторически погледнато, не можем да отречем, митовете и легендите винаги са съпътствували развитието, на което и да е общество. В тях са се вплитали и религиозни елементи и чисто фантастични моменти, както съвсем обикновени житейски сюжети, така и системата от суеверия, присъща за всяко общество. Някои от тях са много древни, други са "по-съвременни". От една страна, може да се предполага, че обществата, съхранявайки в своята култура определени предания - митове и легенди, са се стремяли да запазят основни специфични културни ценности или даже възможни схеми на поведение и подражание, както и възможността да съществуват конкретни оправдания поне за основни житейски постъпки или поведение (след като същите или подобни е извършвал някой легендарен герой или божествено същество), а от друга страна - че съществуването на митове и легенди е неосъзната необходимост, без която не може да съществува никое човешко общество... Защо? Може би, защото именно митовете и легендите, техните персонажи и герои са тези, на които се стремим да подражаваме или да не подражаваме, да постъпваме по определен начин или обратно и в крайна сметка, сравнявайки нашия живот и нашето поведение с тези на героите или божествата, да се доближим до тях и да изпитаме... необходимата ни доза Утешение (или Дискомфорт?!)...
Струва ми се, не е необходимо да се спираме на конкретни митове или легенди, за да доказваме горните твърдения - предлагам ви, ако имате съмнения в написаното по-горе, да прочетете сами която и да е легенда или мит. Примерите са толкова много - можете да започнете от Библията или от Корана, или от древногръцката митология, или от китайската митология, или от... но, вие ще се справите и без мене.
Нашата основна насока на разглежданията обаче е в друго направление, основаващо се на базата на три главни предпоставки:
1. Забелязваме, след кратка или по-подробна историческа ретроспекция, че митове и/или легенди е имало във всички познати ни човешки общества.
2. Много от членовете на което и да е общество възприемат повечето от основните легенди и митове за "чиста монета", т.е. като несъмнена истина, с всичките последствия от това (схеми на поведение, примери за подражание, начини за обяснение на реалността, изграждане на съответни представи и т.н.). Възприемането и изградените представи могат да бъдат както осъзнати, така и неосъзнати.
3. Независимо от твърдението във втория пункт митовете и/или легендите могат да бъдат "измислица", "приказка" (което е същото), "басня" (тоест "поучителна" измислица") или даже лъжа (иначе понятията нямаше да придобият точно такова преносно значение при тяхната употреба) и да не отговарят на Реалността.
Първата предпоставка ни дава възможност да предположим с голяма степен на достоверност, че митове и/или легенди, съществуват дори в настоящия момент - на съвременния етап от развитието на човешкото общество. Някои от тях ще бъдат световноизвестни (поради възможността за бързо разпространяване на информацията по целия свят) и ще бъдат повече или по-малко споделяни от голямо количество хора. Други пък ще бъдат строго специфични за конкретното общество (държава, народност).
Втората предпоставка, след като сме приели първата, ни дава правото да направим извод, че съвременните митове и легенди също се възприемат и то от значително повече (в сравнение с миналите исторически епохи) хора за несъмнена истина - независимо дали се осъзнава това или не. Нтарупването на представи (осъзнати или неосъзнати) у значително количество хора (общества, държави), в чиято основа стоят елементите на някакви съвременни митове и/или легенди, както ще видим по-нататък, дава възможност за една лесна и с прогнозирани крайни резултати манипулация от страна на властта в рамките на тези общества, а също така и на която и да е личност даже ако личността не споделя въпросните представи.
Третата предпоставка ни предупреждава, че съществува голяма вероятност, опасност от това, че съвременните митове и/или легенди са просто "приказки за големи деца" - измислици и лъжи, в които вярваш (или си принуден да вярваш), защото повечето хора вярват в тях.
Въз основа на разгледаното по-горе става ясно, че не е никак трудно да се измислят Легендите или Митовете, необходими на дадена групичка от хора, която упражнява истинската власт (без непременно да се показва пред всички нас) върху дадено общество - всъщност мащабите стават все по-големи - за да може тази власт да укрепва, да се развива и да властвува по-дълго време.
Някак си съвсем естествено в този контекст става ясно, че за съвременния свят основата на всички легенди и/или митове е икономиката, идеологията и политиката.
Ето какъв извод в "първо приближение" можем да си направим - главните митове и/или легенди са икономически, идеологически и политически обосновани!
И най-важното, става все по-трудно (технологиите отидоха много напред и помагат значително в създаването и укрепването на съвременната митология) да направиш разлика между съвременната легенда и/или мит и истинската, обективната действителност - неподправената реалност.
По този начин за 95% от хората сценариите на живот - жизнените сценарии - са вече написани и със сответните изменения могат да бъдат приложени и се прилагат във всяка страна по света - къде по-успешно, къде с по-малък успех. Но в това направление се работи интензивно именно от власт-имащите, които могат да си позволят най-добрите "сценаристи" и съчинители на "приказки както за малки, така и за големи деца".
Може би не е случайно, че Ерик Бърн отделя толкова време за изследване и описание на жизнените сценарии - но как да каже човека, че те не се определят главно или само от написаното в приказките, но и от съвсем други Фактори, които обикновено остават скрити и нищо не може да се докаже. Как да работиш само с хипотези? Та това е край на научната кариера...
Ние с вас обаче не бива да се страхуваме от това, че може да не направим научна кариера - за нас е важно да достигнем до същността на нещата дори междувременно да минаваме през мъгливи и илюзорни или хипотетични области.
Целта ни е друга - да приповдигнем завесата, скриваща основната същност на един от най-главните в съвременната епоха митове (или легенда) - митът за победителите и неудачниците! Защото именно този мит (равно на измислица) кара огромни количесвта "хора-неудачници" да изпитват ежедневен Дискомфорт и да полагат сизифов труд, за да влязат в групата на "елита" - "победителите"..."
" ... Спрете за миг да четете и си отговорете на въпроса: "Аз победител ли съм, или съм неудачник?". В зависимост от отговора, попитайте себе си: "Защо?" и се постарайте да си дадете ясна представа за това, какви критерии използвате, за да докажете (пред себе си!) верността на своя отговор. Ако отговорът ви не е нито "да", нито "не", тогава... кой сте вие всъщност? Какъв сте? Как така не попадате в тази "всеобща класификация" на хората по света?
Не, вие сте нормален човек и не бива да ви безпокои фактът, че нито сте "победител", нито сте "неудачник". Съществува и термин за такива като вас - "непобедител". Доколкото знам, този термин е "изобретение" на Ерик Бърн, но може и да греша. Във всеки случай той свободно борави с него в своите разсъждения за различните типове хора в зависимост от техните жизнени сценарии. Аз оставам с впечатлението, когато чета работите на Бърн, че той наистина вярва в това, че съществуват победители, непобедители и неудачници. Даже той им дава подробна характеристика, както и на "инструкциите", получени от техните родители и съхранени в Родителя.
Сега, с риск да предизвикам недоволство у значително количесвто читатели, ще си позволя да изкажа твърдението, че разделянето на хората на победители, непобедители и неудачници е мит! Измислен мит! Съвременна приказка! Измислена легенда, която не отговаря на действителността.
Нека да допуснем обаче, че хората наистина се разделят на посочените три категории. Тогава е съвсем "логично" да се очаква, че групата на победителите ще е най-малочислена, следвана от групата на неудачниците и, най-накрая - най-много ще бъдат хората, на които е залепен етикетът "непобедител". Освен това, тази "система на разпределение" на членовете на дадено общество ще предполага, че е възможно движение на отделните личности между групите, прескачайки (или преминавайки) от една група в друга. Тези "преходи" естествено би трябвало да зависят от съответни фактори, действия от страна на личността, както и от конкретната обстановка и случай.
Възможно ли е тогава един неудачник изведнъж да се превърне в победител? Това е по-интересният въпрос, защото непобедителите, които, както казахме, са най-много и заемат междинно положение между двете крайности, всъщност, можем смело да предположим, "подхранват" както групата на неудачниците, така и групата на победителите, т.е. приемаме, че това за тях са естествени "преходи", които зависят "само" от посоката на избрания житейски път.
За да можем да отговорим на този въпрос обаче е необходимо да определим предварително кои личности ще считаме или наричаме победители, кои ще наричаме неудачници, а всички останали, то се знае - ще бъдат непобедителите.
И така, нека да започнем с най-елементарната постановка и при положение, че тя не ни свърши работа, тогава ще преминем към по-сложни "модели" и мисловни конструкции.
Първо, да си припомним, че Виктория е богинята на победата у древните римляни. Когато обаче говорим за викторина (предполагам, че всеки знае какво е това), използвайки пряката производна дума от Виктория, ние знаем, че става въпрос за конкретно състезание. Ето това е мястото, откъдето може би трябва да започнем - Състезанието. Съвсем нормално и логично е, ако има Състезание, да се говори за "победител в Състезанието". Следователно, постепенно се приближаваме към същността на победителя - той, предполага се, е участвувал в някакво "Състезание" (в най-общ смисъл на понятието) и е спечелил, т.е. победил е, защото се е справил най-добре от всички участници, забележете (!), в същото Състезание.
Ако приемем тази постановка за основа на по-нататъшните ни разсъждения, то, следва веднага да отбележим, че всички участвували в състезанието, които не са победили, можем да наречем непобедители - победителят в дадено състезание е един (зависи, разбира се, от правилата на състезанието и от това дали се състезаваш сам за себе си или в рамките на екип - отбор, съставен от определен брой други участници, които са толкова победители, колкото и ти).
Логиката ни подсказва, че в рамките на разглеждания модел тези, които не са успели даже да се включат в Състезанието, би трябвало да наречем неудачници - те даже не са участвували в състезанието, нямали са никакъв шанс (или просто не са искали) не само да станат победители, но и да се включат в Състезанието.
И тук вече е може би моментът да се запитаме можем ли, имаме ли правото, живота, с неговото изключително разнообразие, да оприличим на едно Състезание? Състезание, което да обхваща всички сфери на човешката дейност във всички видове общества на Земята?
Зададени по друг начин въпросите звучат съвсем простичко така: "Нима на Земята или дори в рамките на нашето общество съществува само едно Състезание, в което си струва да участвуваш?" или "Ако не искам да участвувам и не участвувам в Състезанието, то трябва ли да се смятам автоматично за неудачник?", или "Ако победителят печели в Състезанието главния Приз, който за мене не представлява ценност, трябва ли да участвувам само за да бъда в групата на непобедителите, но не и на неудачниците?", или "Какво става с победителя, когато дойде време да отстъпи мястото на следващия победител? Как живеят победените победители?", или "Струва ли си да се стремя към победата на всяка цена и защо, ако е възможно да се случи така, че да изляза въобще от Състезанието, именно поради този си стремеж?", или "Дали пък принципът, че е важно участието, а не победата, не е по-всеобхватен и значим, отколкото си мислим?" и т.н.
Значи, можем постепенно да си направим извод в "първо приближение", че обществото, поне това, в което живеем ние, и което се смята за по-цивилизовано с неговите демократични ценности, ни представя живота като едно Състезание, в което си длъжен поне да се включиш, защото в противен случай ще ти бъде закачен етикетът "Неудачник". Всички останали участващи в Състезанието ще могат да се оправдаят, че, видите ли, "поне опитах"! ..."
... Не бих искал да прекалявам - ако предложеният текст представялва интерес за когото и да било, готов съм да постна тук тази глава от книгата. Стига, разбира се, администрацията на сайта да позволи това, и стига да има интерес... Защото, съвсем естествено е, мене ме интересува както разглеждания проблем, така и обоснованите мнения на хората, които са мислили, или са склонни да помислят върху него... който, според мен, е една от основните ценности на Западните демокрации.
Какво би станало, ако тази ценност се окаже просто един мит (разбира се, защитен от разобличаване, доколкото е възможно, от страна на идеолозите на този мит)?
Предварително благодаря на всички, които ще се включат със своите мнения и анализи!
к.к.