Вероятно тази тема няма да се окаже по вкуса на мнозина. Нина Николаева дори изрази притеснението си, че нейната поява ще провокира загуба на интерес (или поява на притеснение) от страна на много участници. Ефектът от това би се изразил в тяхното намаляване.

Досега на няколко пъти се е демонстрирало недоволство, когато някой е обръщал внимание върху нечии граматически неточности. Обичайният мотив се е свеждал до следното: "Езикът в чата и форумите е по-свободен от правила. При това, трябва да се гледа съдържанието на мислите, а не техният дизайн".
Безусловно, в подобно мнение има зърно истина. И въпреки всичко, ако приемем, че в този форум (и в този сайт) влизат преди всичко хора, които търсят някакви пътища за себеусъвършенстване (в това число и по пътя на взаимното осведомяване относно забелязани недостатъци), то възникват въпросите: "Защо да се ограничаваме единствено със съдържателни забележки и да не си помагаме с едни или други граматически уточнения? Защо да затвърждаваме категорично неправилни положения (свързани със запетайки, пълни или непълни членове и прочие) по пътя на едно непрекъснато тяхно повторение?"
Лично аз не виждам голяма полза от каквото и да било трайно пренебрежително отношение към подобен род наши упущения.

Все пак, за да се предотврати каквото и да било усещане за някакви лични нападки, мисля, че би било разумно да не се посочва авторът на анализирания и коригиран текст. (Всеки сам би могъл да разпознае мислите, които е изказал. А дори и това да се окаже проблематично, то просто би се случило едно осведомяване относно някоя граматическа грешка и нейната поправка. И това би било най-важното.)
Допълнително считам, че би било добре да се коментират и изправят и определен кръг технически пропуски, свързани с оформлението на текстовете тук.

Вече съм имал повод да препоръчвам една процедура, която ще си позволя да повторя сега. Нека използваме колкото е възможно по-често бутона "Предварителен преглед", намиращ се непосредствено под прозореца, в който пишем, и вляво от бутона "Публикувай". Нека прочитаме поне веднъж посланията си преди да ги изпратим, след което педантично да изправим забелязаните грешки или стилови грапавини. Не на последно място, това би имало и знаков израз – би било демонстрация на една допълнителна порция уважение към събеседниците. А и към самите нас.

Ето текст, който се нуждае от известна корекция:
"Този файл може да се чете от специални четци- медиуми, не знам да може да се допълва, но може да се премества в новосъздавани хора ( бебета).
Като във всяка сериозна информационна система, защитата е на ниво, но не е непреодолима .Има..."

Изразът "четци- медиуми" е неправилно оформен. Ако е била търсена полуслятата форма на изписване (нещо като "съдия-изпълнител" или "член-кореспондент"), то тогава след тирето не би трябвало да има празен интервал (шпация) и изразът би следвало да изглежда така: "четци-медиуми". Ако тирето би трябвало да се тълкува като заместител на пропусната дума или фраза, то преди него би трябвало да има шпация. Ето така: "четци – медиуми", което може да се тълкува като съкратен вариант на изписване на, примерно, "четци [, които изпълняват функцията на] медиуми". Лесно може да се забележи, че във втория случай тирето е дълго. За съжаление, софтуерното решение на този форум не осъществява автоматично заменяне на късото тире с дълго, както това се прави от "Microsoft Word". Ако обаче, текстовете, които искаме да вложим във форума, бъдат набирани първо в този текстови редактор, ще могат да се използват всички негови качества (в това число и граматическата корекция на едни или други неправилно изписани думи).

Употребените скоби в текста, "( бебета)", показват (вероятно случайно) вмъкната шпация след първата скоба. Ситуацията тук е аналогична на оформлението на фрагмента: "непреодолима .Има...". При него има излишна шпация преди точката, но в същото време липсва шпация след точката.
За случаи като тези може да се посочи правилото: "Преди препинателни знаци като: точка, запетая, точка и запетая, двоеточие, въпросителна, удивителна, многоточие, не се поставя шпация, но след тях тя е задължителна. След отварящи скоба и кавички не се поставя шпация, но след затварящи (скоба и кавички) тя е задължителна.

Ето нов текст, който се нуждае от граматическа корекция:

"За да стане това, трябва да се научиш да четеш внимателно всяка дума, следейки смисълът им в развиващото се изречение и цялостният текст.
Ще започна с един въпрос към теб, върху който искам да съсредоточиш отговорът си. (...) Не се отклонявай от въпросът в излишни разсъждения по странични теми.
(...) Опиши начинът по който се възприемаш."

Съществителните: "смисълът", "отговорът", "въпросът" и "начинът", не са подлози и поради това не могат да се членуват с пълен член. Аналогично, определението "цялостният" към съществителното "текст" не е определение към подлог и поради това не може да се членува с пълен член.

Подчиненото изречение: "следейки смисълът им...", се отнася до предходната фраза "всяка дума", поради което се разкрива несъгласуваност по число. ("Им" е в множествено число, а "всяка дума" – в единствено.)

По ирония на съдбата авторът на коментираните изречения дава съвет "да се чете внимателно всяка дума", но не е изпълнил този съвет към собствените си думи. Всъщност това е твърде често срещано явление. И може да се сравни с епидемия.

Уважаеми господин Кожухаров !
Вероятно Вие списвате най-често в този сайт и вероятно Вие го поддържате(което като факт е похвално)...
Дали обаче си задавате въпроса ЗАЩО от месец март никой не се включва във Форума ? Или пък защо включилите се са толкова ограничен брой?
Та нали е ясно на всеки "постоял" дори и кратко в СИСТЕМАТА(на т.нар. образование) колко много проблеми има в българското училище...И колко много болка носи то всеки ден на нормалния, здравомислещ и вършещ си прецизно работата учител...
Аз самият съм учител. По физика... И много се радвам , че попаднах на този сайт(по един или друг начин).
Но си мисля дали си струва и аз да се включа в комуникациите между отделните участници, тъй като е ВИДНО и при бегъл поглед, че Вие сте далеч от действителното положение в българското училище в момента...Може би през дългия си преподавателски стаж твърде малко сте били в основно или средно у-ще, или пък в последните си преподавателски години не сте били в такива у-ща...
Приветствам идеите на "Новата Магнаурска школа" и на този форум, но Ви приканвам все пак да се поразмислите върху гореизложеното и да се придържате към по-толерантен тон...Едва ли знете НАИСТИНА колко изтормозен е сегашния български учител! И не толкова от учениците - те все пак ни прощават, колкото от ППЗНП...
С уважение: В.Г.

Уважаеми господин Грешков,

Благодаря Ви за посланието – както за похвалните слова, така и за критичните бележки и въпроси. Наистина, засега най-големият дял от работата по сайта (и от съдържателна, и от чисто техническа гледна точка) ляга върху мен. Но аз съм приел това положение на нещата като даденост, която с времето (надявам се) ще се промени.

На Вашия въпрос: "Дали си давам сметка ЗАЩО от месец март никой не се включва във Форума?", мога да отговоря лаконично с: "Да". В добавка, не ми се струва, че "многото проблеми в българското училище" са пряката причина да не се владее граматиката на българския език (в това число, и от постояли по-дълго в системата на образованието преподаватели).

Великолепно е, че сте учител, великолепно е, че сте колега. Колкото до болката, която педагогическата работа носи, ако сте с по-дълъг стаж, би следвало да сте я приел като част от професията.

Не е изключено да сте прав по отношение на моята отдалеченост от "действителното положение в българското училище в момента". Преподавал съм няколко години в средно училище преди да започна академична кариера. Но от друга страна, дори и сега, когато изкарвам всеки ден от сутрин до вечер в Академията (в това число и през много от така наречените "почивни дни"), практически непрекъснато се срещам с онези, които са завършили средното си образование в българското училище и носят всички следи от това.

Безспорно, бих се радвал да общувам с още един непознат човек, стига на самия Вас това да Ви е интересно и да Ви носи някакво удовлетворение. Така например, доколкото сте физик, бих Ви изложил притеснението си относно някои въпроси, които ме тормозят от много години и на които все не попадам на колега от Вашата област, който да ми даде ясни отговори. Напълно възможно е това да се дължи и на някакъв мой фундаментален недостиг на информация, нещо което ме притеснява допълнително.

Обещавам Ви, че ще помисля много сериозно върху забележката Ви "за придържане към по-толерантен тон", въпреки че в този момент не мога да си спомня, къде съм си позволил подобно опущение. В този смисъл бих Ви бил искрено благодарен, ако ме насочите.

С най-добри чувства, Илия Кожухаров

Уважаеми господин Кожухаров,
пълвом трябва да Ви благодаря за толерантния тон с който започвате общението си с мен! Както сам виждате при печатане (особено ако компютъррът не е твой, а времето ти е ограничено) се допускат всякакви грешки.За справка вижте четвъртата дума от това писъмце...Така, че моля Ви бъдете (поне към мен) по-благосклонни и отминавайте с необходимото в такива случаи снизхождение към пропуските и грешките ми.(Нали все пак съм Грешков...)
Вие, като подреден (явно) човек, не сте се спрели на въпроса ЗАЩО , а по-скоро на часта му "дали си давате сметка..." и сте ми отговорили, сякаш сте на разпит, с прецизен отговор - Да!...Но все пак ще ми е интересно (ако решите , разбира се ) да споделите с мен и "защо"...Всъщност, аз самия едва ли владея до съвършенство граматическите правила в бълг. език(още повече, че те търпят промени с времето)! Пък и нали затова при издаването на една книга например(където комуникацията не е "този" тип - тук) участват няколко човека, и един от тях отговаря точно за граматиката в нея...
Що се отнася до болката и тъгата при ежедневната ми работа - опитвам се да компенсирам с възможността постоянно да се уча...Във всякакъв аспект...
Твърдите , че се срещате ежедневно с "продукти" на съвременното у-ще.Сигурно е така, дори подозирам, че се срещате с "по-доброкачествените продукти"...Но това едва ли е основание да вините тези учители, които се ОПИТВАТ въпреки всички "капани" на ППЗНП да си вършат ефективно(а не през пръсти) работата, че може би не стават за тази работа...И едва ли Ви доближава до ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ситуация в училище, а тя е безнадеждна.Уверявам Ви! Освен ако тотално не се промени ЗНП и ППЗНП, или поне на първо време "козметично" да се "пипне" тук-таме...
Естествено се почувствах поласкан от идеята Ви да споделите с мен някакви въпроси от областта на "физичното поле", но не забравяйте, че все пак аз съм завършил ОБЩА физика(а не съм физик в "онзи "смисъл на думата), обичам да преподавам и общувам с у-ците си, и едва ли ще успея да Ви помогна за нещо специализирано...НЕТА позволява да задоволите и най-странните си въпроси , а Вие имате явно и повече време и по-широки възможности в тази посока.
Не е необходимо да си СПОМНЯТЕ, или да Ви насочвам към ОПУЩЕНИЯТА Ви...Просто прегледайте писанията си във Форума...Нали си спомняте обаче онази притча за Конфуций(или пък за Лао Дзъ беше), която накрая завършва с думите на мъдреца : "Пътят беше целта!"...Е, аз не съм на тяхното равнище, но предполагам, че в общуването си с мен ще бъдете по-толерантен! А това вече ще е нещо...
Искрено Ви желая приятни почивни дни , здраве , упорство в работата над сайта и спокойствие в къщи!
В.Г.

Уважаеми господин Грешков,

Отваряйки въпроса за „грешките” и тяхното идентифициране, Вие (допускам) отчитате, до колко дълбока и преизпълнена с подводни камъни тема се докосвате: „Кой има право да посочва грешките на другите, кой има право да ги огласява?” – това са само два от възприеманите с най-голяма болезненост въпроси.
В подобен момент си спомням за следната мисъл: „Позволено ми е да се съмнявам в другите, след като се съмнявам силно и в себе си”. Е, от такива позиции (и с известно перифразиране) може да се стигне до: „Позволено ми е да обръщам внимание върху грешките на другите, след като правя това и с моите собствени”. (И след като не съм отказал на никого възможността да прави същото с мен.)

Съветвате ме да се обърна към онова, което съм написал в многобройните си диалози с различни хора във Форума. Но там лесно може да се открие, че някои са се удивлявали от търпимостта ми към груби нападки по мой собствен адрес. (Част от тези удивления са ми били засвидетелствани и в писма, изпратени на личния ми електронен адрес, за огласяването на част от които съм бивал упрекван в „ченгеджийсво” и „липса на елементарен морал”. Впрочем, нека инцидентно Ви попитам, Вас, непознатия за мен: „Дали знаете, чия собственост е едно изпратено писмо – на подателя или на получателя?”)
Разбира се, когато съм преценявал, че някой е решил да се възползва от готовността ми да извинявам едни или други грубости (или глупости) – отвръщал съм с някоя острота. Но... мисля, че това е напълно в реда на нещата. И още – ако се вгледате в текстовете, към които ме препращате, ще забележите, че никога не съм нападал някого пръв.

Колкото до желанието Ви да отговоря на въпроса: „ЗАЩО...?”, ще се опитам да сторя това, обобщавайки няколко различни в своята конкретност положения по следния начин: повечето хора (а сред тях и много учители) считат, че подобни занимания са излишно губене на време, те не допускат, че би имало полза от това, което се опитвам да правя. За добро или за зло – аз не разсъждавам така.

Споделеното от Вас за собствените Ви ежедневни опити да компенсирате „болката и тъгата" при ежедневната педагогическа работа с „възможността постоянно да се учите” („Във всякакъв аспект...”) е повече от похвална (ако изобщо на мен ми е позволено да раздавам похвали). Мисля, че това е едно от най-стойностните неща, които човек може да върши на този свят. И аз също се опитвам да го правя.

Относно терзанията ми по физика и Вашето притеснение, че сте преподавател по „Обща физика”, то следва да Ви успокоя – аз бих могъл да бъда само един питащ по „Обща физика”. (А такъв питащ, по дефиниция, следва да е по-малко знаещ от учителя.)
За да мога да задам обаче един от въпросите си, бих желал предварително да Ви помоля да изпишете известния закон на Нютон за действието и противодействието така, както на Вас Ви се струва, че е най-правилно да се изкаже. (Безспорно, би било прекрасно, ако го споделите в онзи му най-автентичен вид, в който той е бил съобщен от самия Нютон.)
Много бих дал да не приемате тази моя молба като някакъв изпит. Поставям я, само за да бъдат спестени определен кръг евентуални недоразумения, произтичащи от една или друга приблизителна (или дори – фриволна) законова версия, която аз бих огласил.

Накрая, като Ви благодаря за пожеланията, ще споделя с Вас, че:
1. най-приятните ми „почивни дни” обичайно са бивали онези, през които съм успявал да поработя добре,
2. откъм здраве и упорство – засега не се оплаквам (изглежда, че ги имам в запас; лошото е, че не знам докога),
3. съпругата ми и децата ми се отнасят с изключително разбиране по отношение на онова, което върша, и така ме даряват с действително спокойствие.

Ваш, Илия Кожухаров

Добра среща, господин Кожухаров!
Бързам да Ви споделя , че всъщност бих искал да се включа не точно в това "чекмедже" на Форума - по - скоро бих желал да утеша госпожа Мария Донева, че твърде добре разбирам тежненията и , и да я насоча към една книга на д-р Кирил Кирилов...Просто и аз отдавна съм стигнал до нейните изводи(на колежката) , но за жалост статуквото НЕ може да се промени в момента , и явно така е изгодно някому...Каквито и предложения да направи ( дори и стойностни ! ) КОЙТО И ДА Е БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ ! Ето може би точно това отчайва колегите ми и те са "наясно" , че нито в сайт на МОН, нито пък тук (след като се включат в диалог или монолог) могат да променят ситуацията...Безнадеждно , нали !!! А както казва д-р К. Кирилов - когато липсва дори НАДЕЖДАТА - изхода е най-често трагичен...(за повече подробности - в книгата му "Утеши ме" - може да се намери в НЕТА).
Скоро пак ще Ви пиша.Сега нямам време.
С уважение: В.Грешков

Що се отнася до динамиката на Нютон - вместо да търсите слаби места в дефиницията , която ще Ви изпиша - дайте Вашата, господин Кожухаров,( тази, която е довела до въпроси във Вас) и си задайте въпроса...С интерес ще Ви изчакам...
Знаете ли , струва ми се, че много хора от тези , които "сърфират" из НЕТА , и по-специално - във Вашия сайт - просто си запълват част от свободното време, тъй като могат сравнително анонимно да се включват... където им хрумне...А това си е чиста загуба на време...Поне за мен !!! ... По-добре е да се позанимават малко с "пранааяма", или просто да се разходят на чист въздух...
Пак ще Ви пиша, но все пак се надявам да ме "преварите"...
С уважение: В.Г.

Добър ден, г-н Кожухаров !
Явно в момента не разполагате с достатъчно свободно време за да ми отвърнете на писъмцата...Искам все пак да Ви помоля да ми изпишете поне адреса на г-жа Мария Донева, ако разполагате с него...Бих желал да я препратя към нещо...и да обменим с нея мисли за заблудите в българското образование...
Благодаря Ви предварително и коленопреклонно!
С искрено възхищение пред усърдието Ви: В.Г.

Господин Грешков,

По стечение на обстоятелствата знам от общ познат, че госпожица (или госпожа?) Мария Донева познава книгата на д-р Кирил Кирилов "Утеши ме". Лично аз имам тази книга, изпратена ми в електронен вариант от автора. Впрочем, той ще участва в Семинар, който Кръгът организира на 17 и 18 декември в Пловдив. От своя страна, аз съм поканил Мария Донева също да вземе участие, доколкото при единствената среща, която съм имал с нея миналата година през лятото, тя ми направи сериозно впечатление с готовността си да третира конкретен, свързан с проявите на заблуди, въпрос.

Относно "безднадежното" положение в българското училище, безпокоя се, че каквото и да кажа, ще ми посочите, че не познавам действителната обстановка. Ето защо, единствено в най-общ план, бих споделил, че за подобен род проблеми ми е трудно да приема позицията, че "нищо не може да се промени".

За да водим обаче полезен разговор, мисля, че би трябвало да се съсредоточим върху някакво по-конкретно изражение на въпросния проблем. И временно да забравим по-широките обобщения.

Радвам се на Вашето присъствие тук.

Илия Кожухаров

Господин Грешков,

Ако аз би трябвало да си давам някаква дефиниция, която да подлагам впоследствие на собствен анализ, то с това Вие ми подсказвате, че не би следвало да се надявам на разговор с професионалист, да речем, с Вас. (А за съжаление, аз не съм физик.)
Помолих Ви да споделите една или друга версия на въпросния Закон за действието и противодействието, единствено защото Вие сте по-близо до битуващата практика в това отношение. Все във връзка с това Ви бях написал: "Много бих дал да не приемате тази моя молба като някакъв изпит. Поставям я, само за да бъдат спестени определен кръг евентуални недоразумения, произтичащи от една или друга приблизителна (или дори – фриволна) законова версия, която бих огласил." (А аз действително се притеснявам, че мога да изкажа вариант на Закона, който е белязан с различни грешки, най-малкото защото съм изучавал тази материя преди 40-ина години.) Съжалявам, че Вие сте ми отказал тази любезност, която (така поне си мислех) би могла да се изрази просто в цитиране на онова, което е написано, да речем, в ползваните от Вас учебници по физика.

Относно препоръката Ви за "разходки на чист въздух", които би трябвало да си правят някои сърфиращи из сайтовете (и из този – в частност), това не ми изглежда лесно осъществимо, защото има достатъчно много хора, които имат нужда от анонимността. А за тях (по принцип) чистият въздух е нещо убийствено.

Със сигурност, Вие ще ме "изпреварвате" по-често, защото занапред ми предстоят дни, за да не кажа седмици, през които ще бъда извънредно зает. Но ще полагам усилия да Ви партнирам, доколкото мога.

Между другото, господин Грешков, не Ви ли се струва, че ние не водим разговор по проблеми на граматиката?

Уважаеми господин Грешков,

В този сайт вече три пъти съм упрекван за това, че или имам намерение, или дори съм публикувал писма, които са били изпращани до мен. В единия от тези случаи ми бе подсказано, че трябва сериозно да се усъмня в морала си, а в другите два директно бях квалифициран като използващ "ченгеджийски методи". Все по този повод, често задавам на свои познати въпроса: "На кого собствено принадлежи едно писмо – на изпращача или на получателя?" Попитах Ви и Вас за същото, но Вие не сте сметнал за необходимо да ми отговорите.

Сега искате от мен да Ви предам личния електронен адрес на Мария Донева. Как мислите, дали това би било редно?

Уважаеми господин Кожухаров,
аз действително не се интересувам особено от проблемите в граматиката...Просто "навлязох" в сайта Ви през тази "лавица", чиито "книги бяха най -скоро използвани"...М.март - т.г....И си задавах въпроси...
Що се отнася до професионолистите и въпросите по физика - то аз не Ви разбирам!
В учебник по физика можете да огкриете и да напишете Вие принципа на Нютон, и да си зададете въпроса, който аз с удоволствие ще прочета и ще помисля по него(от моя гл.т.)...
Ако сайта Ви беше направен така, че да имам достъп до e-mail - а на участник в дискусиите, бъдете сигурен, че нямаше да Ви моля за това...Простете ми необмислеността...Всъщност , Вие , собствено, какво мислите за ПРОШКАТА ?...
И още нещо - моля Ви посочете конкретиката, която искате да обсъдим...И в коя част на сайта Ви можем да го сторим...
В заключение на днешните си писания, ми се иска още веднъж да изразя въэхищението си от прекрасния начин, по който умеете да подреждате думите в изложенията си...Сигурно това е дар от Бога, или пък се учи...
В действителност как бихте оборили съществуването на Бога, ако имахте възможност да се срещнете наяве с някой от въэпитаниците на "Старата Магнаурска школа"???Каква щеше да е стратегията Ви ? Ако нямате време - не се косете - вече си мисля , че "мястото ми" не е тук...
Вие обаче също не отговаряте на всички мои въпроси - наяпример за ИДЕАЛИСТИЧНИЯ И /ИЛИ МАТЕРИАЛИСТИЧНИЯ ПОДХОД В ПОЗНАНИЕТО???...
И например МИСЪЛТА (или ЛОГИКАТА ) какъв материален носител имат...Или очаквате и тях да ги срещнем по "улицата и да ги познаем"...
Наистина съжалявам, че времето Ви е "обременено"... С удоволствие бих си общувал с Вас за всичко, което ме вълнува...Напрактика и аз обаче не разполагам нито с достатъчно свободно време, нито със собствен компютър.
С уважение: В.Г.

Уважаеми господин Грешков,

Мога само да съжалявам, че "не се интересувате особено от проблемите на граматиката". В противовес, аз пък се интересувам. И една от причините за това се свежда до факта, че разглеждам граматиката като вид обществено валидна нормативна система, която (при всичката нейна изменчивост във времето) може да се интерпретира като сериозен опит да се внесе порядък в отношенията между хората. В добавка (позволявам си да мисля така) си представям, колко естествено е за един физик да търси паралели между физическите и граматическите теории. (И колко по-малко естествено е за един човек на изкуството, с неговото (на изкуството) почти анархистично отношение към нормите да се впечатлява от граматика.)

Разбира се, че не произтича никакъв проблем от това, че сте влязъл във Форума на сайта през граматическата "лавица". (И само между другото, бих си позволил да споделя, че тя далеч не е измежду последните, които са били използвани. Това лесно може да се види.) Въпросът е в друго: дали не бихме подвели онези, които биха си мислили, че ще открият диалози, свързани с граматиката, когато изведнъж установят, че двама души (физик и не-физик) дебатират върху това, дали не-физикът има основания да помоли физика за някакво припомняне на фрагмент от преподаваната от него материя, докато физикът препраща нефизика, сам да си направи справка в един или друг учебник, след което сам да си зададе въпросите, които го интересуват. И да си отговори. (Господин Грешков, сочите, че не разбирате думите ми за "професионалистите и въпросите по физика", но на практика аз съм не по-малко удивен, че има нещо, което не разбирате. Ако Вие бихте ме помолил да Ви посоча какво казвам на студентите си в часовете си по полифония, бъдете уверен – няма да Ви препращам към учебниците по полифония.)

Питате ме какво мисля за ПРОШКАТА? Мисля, че е акт на героическо усилие по отношение на превъзмогването на егото, което всеки от нас носи в една или друга степен; акт, който понякога се увенчава с успех.

Би било проява на черна неблагодарност, ако не забележа добрите Ви думи по отношение на някакви мои умения да подреждам слова в групи, спазвайки някакви правила. И аз съм Ви действително признателен! За съжаление, не мога да Ви отговоря дали това, което съм постигнал е "дар от Бога", защото по отношение на съществуването на подобни инстанции съм катастрофално неосведомен.

Колкото до каквито и да било опити да бъде "оборвано съществуването на някакъв Бог", мисля, че лично аз съм възможно най-неподходящият човек за удовлетворяването на такава молба. След като откровено признавам, че НЕ ЗНАМ, дали нещо съществува, не може да се иска от мен да доказвам, че ТО НЕ СЪЩЕСТВУВА. (Независимо, дали това трябва да се прави пред възпитаници на старата Магнаурска школа или пред който и да било друг наш съвременник.)
Когато съм приемал разговори по теологични въпроси, онова което най-силно ме е интересувало, се е свеждало по традиция до установяването на основанията, поради които НЯКОЙ СИ МИСЛИ, ЧЕ ИМА БОГ. И още – до твърде често срещаната незаинтересованост относно множеството парадокси, които религиозните доктрини носят в себе си.

Ако не съм отговорил на някои Ваши въпроси, то е било поради изричната уговорка от моя страна, по силата на която съм Ви посочил, че съм притиснат от Вашето изискване (споделено на друго място) да "не се занимавам с анализ на думите", а да се съсредоточа в онова, което те носят отвъд себе си. Това се и опитвам да правя вече няколко дни. (Така, написаното дотук е единствено проява на слабост и плащане на данък на предишните ми привички.) Ако отмените обаче препоръката си, мога да изпробвам отговор по въпросите, които Ви интересуват.

Техническо предложение. В случай, че желаете да имаме кореспонденция по някакъв конкретен въпрос, по който не сте открил вече дефинирана тема, моля Ви, споделете това, за да направя необходимото по разкриването на съответни рубрики.

С уважение, Илия Кожухаров

Уважаеми г-н Кожухаров,
идеята за Бога и неговото приемане е проблем на отделния човек, докато парадоксите, които религиозните доктрини носят в себе си е проблем на теолозите и духовните лица.Надявам се , че този път ще се съгласите с мен...Все пак Бог съществува във всяка такава доктрина, независимо от това дали е сам , с няколко лица или пък боговете са цяла плеяда...Ето това е същноста на въпроса за Бог, а не думичките около него...и още повече пък за доктрините(различните религии, секти и течения).Когато една доктрина е неадекватна на историческата епоха, на народността, на народопсихологията, даже ако щете на технологичното ниво на съответния народ(държава, географска област) - естествено е тя да не се възприема от хората там и да стои изкуствено само в храмовете...Но това е проблем на духовниците и техните доходи, това не е проблем на Бога...И изобщо Бог и неговите "представители и проводници" са ДВЕ РАЗЛИЧНИ неща...Но това е моята скромна гледна точка. Аз исках да видя Вашата, но не би...Не разбирам защо се страхувата да я споделите? Не е необходимо да е тук , щом смятате , че можем някого да подведем...Както Вие сам отбелязвате - има и други места във Форума - например при "Заблудите в религията"...
Пишете за "изискване", "препоръка" от моя страна към Вас...Не! Просто "надежда" - погледнете внимателно текста....Кой съм аз, че да давам препоръки или пък да изисквам???...Аз наистина се надявам да споделяте с мен онова, което мислите по повдигнатите въпроси, но уви -не се получава...Вие не се откривате...Може би не Ви е интересно...Мисля се, че най-вероятно наистина Ви трябва повече време за да изложите гледните си точки за :
1.Проблема около принципа на Нютон за действието и пртиводействието.
2.Материалистичния и идеалидстичния подход в познанието и тяхната амбивалентност.
3.Как възприемате набожността на Константин Кирил Философ?,
но за жалост не разполагате с необходимото време и желание...
С уважение: В.Г.