Положението е такова – никой няма интерес да те изключат от училище и каквито и усилия да положиш, те ще останат безрезултатни. Не чакай друг да свърши твоята работа. Ако искаш да се махнеш от училището, в което си записан, просто го направи.
Всяка година директорите на училища се тресат от ужас ще успеят ли да запълнят паралелките, които са заявили като план-прием пред МОН. Всеизвестно е, че все по-малко деца се раждат през последните 15 години. В един сегашен десети-единадесети клас почти никое от децата няма братя и сестри, т.е. целите ресурси на семейството са съсредоточени в усилието да бъде изхранено, облечено и изучено единственото дете. Демографската криза е проблем, който се обсъжда, но МОН не прави нищо, за да реагира адекватно на него. Нормативът за цяла паралелка и сега е 18 ученика, а този норматив се запълва с огромни усилия дори в централни софийски училища. Една паралелка отговаря на две учителски места и разформироването й би довело до сериозен кадрови ии социален проблем.
Ето защо на практика поведението на учениците в час и присъствието им в училище е въпрос единствено на тяхната инициатива и добро желание.
Ученикът може да си позволи арогантно поведение, тормоз над съученици, рушене на училищна собственост, влизане в час под въздействието на алкохол и наркотици. Това се превръща в сиво ежедневие.
Правилникът за вътрешния ред посочва броя неизвинени отсъствия, след допускането на които следват наказания. Класните ръководители обаче са принудени да извинят всички отсъствия над съответния брой, защото след “Забележка” и “Предупреждение за преместване в друго училище” следващата степен е “Преместване” – а това е крайно нежелателно.
Фактът не може да остане прикрит дълго. Дори ако класният ръководител положи усилия да представи нещата като великодушна амнистия, последна прошка, отлагане с възпитателна цел... Учителят се превръща в добродушко, който всичко забравя и прощава, а ученикът е безнаказан и победител, каквото и да си е позволил.
Средствата, с които може да се въздейства на такива деца, са крайно ограничени. Разговор с родителите, които или прикриват отрочетата си, или плачат, безпомощни да се справят с промененото, израснало, лъжливо момче или момиче, в което те не могат да разпознаят бебчето си.
Изпитаното “Разделяй и владей” също не винаги върши работа. За съжаление добрите, възпитани, кротки ученици по-лесно изтърпяват системния тормоз от страна на другарчетата си, отколкото да посмеят да се изправят срещу тях. Ако влязат в конфликт с класната, тя поне няма да ги набие.
Не само добрите деца, а и учителите се оказват напълно беззащитни. Дядовците, които са охрана, не са в състояние да се покатерят до петия етаж, за да изхвърлят някой развилнял се хулиган, който заплашва със саморазправа или говори по отвратително циничен начин. Директорът винаги е на страната на “детето”, дори ако то е 95 килограма, не може да спре да хихика заради прясно изпушената трева и току що е обяснило, че след шестия час ще прегази с новата си кола учителката, защото е гадна.
Когато всички граници са преминати, на въпросното дете се предлага да подпише декларация, че вече няма да прави така. И така – колкото пъти се наложи, до края на учебната годна. Няма значение дали учи или не, дали изобщо влиза в училище или не, дали в час плюе по черната дъска, дали споменава редовно близките роднини на преподавателите.
Детето има права. Учителите са негови вечни длъжници. Има безброй безработни преподаватели, а възпитанициите все повече намаляват.
Ако ти е писнало от тъпото даскало, просто хвърли молбата на бюрото на директора. Направи си кефа да изслушаш молбите на целия личен състав. Кажи, че все пак може и да не се махнеш, за да ти напишат тройките, които иначе би видял през крив макарон.
И триумфално отиди при следващите балъци, които ще ти целуват пъпчивото дупе, защото децата са цветята на земята.
А, да, и нашето бъдеще.

Прекрасно, прекрасно! С упованье и надежди сладки прочетох текста ти "Какво..." и си рекох, че с твоя остър поглед си уловила/какъв израз само!/бика за рогата, открила си къде е заровено кучето... Ама не си казала къде е ключът от бараката.Сиреч, диагностицирала си, ама терапия не предлагаш! Защо? Ми дай да предложим поне два-три илача, та белким, се куртулишем от това положение на ситуацията, разбираш ли! Дванайсет години наблюдавам участвайки проблемите в училището. Дяволски си права about проблема с броя на учениците в паралелка. Всеки учител с представа от педагогика е наясно, че с повече от 12 деца е невъзможно да се работи пълноценно в час.Всеки учител с представа от методика на преподаването е наясно, че с повече от 20 деца е невъзможно да се постигат поставените в урочната единица цели.Всеки учител с представа от възпитателния процес е наясно, че видим, забележим ефект от възпитателни цели може да се постигне, когато се работи с не повече от 15 деа.В края на краищата така е в цивилозавите страни и системи. Бедата е там, че до ден.днешен българското училище изпълнява все още целите и предначертанията от възрожденско време. Нали си спомняш онова - "Говедо ти го давам даскале, искам човек да го направиш!" Сиреч, училището досега служи за приют, закрила, столова, отоплител на децата, изпълнява функциите на социализатор на подрастващите.То това да си социализатор, май няма лошо, ама като социализираш,какъв модел на социално поведение да наложиш? На социална търпимост, на социална приспособимост, на социална утопия, на социален реализъм? А? Щото социалната реалност навън е доста различна от по принцип утопичните идеи на възпитанието. Да-а-а, доста интересно, нали? Типовете, моделите на/за социално поведение предлагани от реалния живот се приближават, да не кажа че са идентични, с тези на кабеларките/знаеш ги-Планета, 2001, Веселина, и др./Тъй че поведението, социалните роли на подрастващите,на юношите/тийнейджърите/са диктувани от мутринско-чалгаджийската естетика/извинявам се за термина естетика, отнесен към чалгата/. И ето ти поведение,изработено и затвърдено от съвсем извънучилищни фактори.Което съчетано с пълното отсъствие на родителски корекции/било, защото и родителите са рожби на гореописаната естетика, било защото ги няма, било, защото и да ги има са съвсем маргинализирани и абдикирали от родителските си задължения/ и от либерално-сЛободийския принцип на пребиваването в училище, води до описаните от тебе явления. Мисля, че докато не бъдат ясно регламентирани и разписани задълженията на родители и ученици от една страна и училището от друга, то ситуацията на положението ще остане досегашната. Ами да, защо не - образованието е услуга, така че един договор между доставчика на услугата и потребителя ще оправи нещата. Тогава едностранното неспазване на договора ще води до неустойки и тяхното заплащане. Или до едностранно прекратяване на договора. Само че това да става така, че всеки следващ договор на потребителя с доставчик на подобна услуга да не е възможен /или поне адски труден,или поне да е доста рестриктивен по отношение на нарушителя на договора/.

Добре дошла на Мария Донева във Форума на Кръг "Нова Магнаура"!

Уважаема колега Донева,

Практически през целия си живот (30 години) съм се занимавал с педагогическа работа. Не мога да скрия, че се чувствам особено поласкан, когато, срещайки се с някой свой бивш ученик или студент, той сподели, че се е оказал позитивно повлиян от онова, което е чувал в моите часове. Разбира се, в живота си съм имал хиляди ученици и студенти, а сегашните ми спорадични срещи са само с много малка част от тях. Нерядко изпитвам желание да намеря начин да се свържа с всичките си възпитаници и да ги помоля за едно единствено нещо: всеки да ми напише оценка за работата ми, след което да ми я изпрати. Искам да мога да се видя през очите на учениците си. И да разбера (поне донякъде) какво съм успял да свърша в живота си досега.

В горчивите Ви думи има много истина, много точни констатации. Липсва единствено една – тя е не по-малко горчива: за състоянието, което описвате, сме виновни ние по-възрастните. И в частност, преподавателите.
Все повече и повече си мисля, че един народ е такъв, какъвто са неговите учители. Давам си сметка, че можете да ми възразите – а ако не Вие, то някой друг може да ми посочи, че е вярно обратното: че едни учители са такива, какъвто е народът. Така лесно бихме влезли в нескончаем спор, в безсмислен порочен кръг. Изходът от него виждам единствено в онзи момент и в онзи случай, когато един учител (независимо дали в детска градина или в университет) проумее, че той няма никакво право да извинява трудностите или неуспехите си с околната действителност. Той трябва да знае, че цялата вина за всеки образователен или възпитателен неуспех лежи единствено върху него. ТОЙ Е ПО-ВЪЗРАСТНИЯТ, ДЕФИНИТИВНО ТОЙ Е ПОВЕЧЕ ЗНАЕЩИЯТ, ТОЙ Е ТОЗИ, КОЙТО ВОДИ. Ако не е проумял това, той би бил по-скоро вреден, отколкото полезен. И би било по-добре да напусне учителското поприще.

Не искам думите ми да прозвучат като обвинение към когото и да било. Аз самият се чувствам в редица случаи буквално безсилен пред един или друг демотивиран млад човек. И непрекъснато мисля над въпроса: "Как би могла да се инжектира мотивация за повече знания?"
Знам колко лесно едно огромно мнозинство (в това число и мнозинство преподаватели) ще отсече: "Това е нещо невъзможно!" Но отказвам да приема подобна позиция. И продължавам да мисля, че по-скоро аз не знам (или ние не знаем) подходящия път.

Тук има възможност да споделяме идеи. Да речем, в темата от този Суб-форум: ”За заблудите на немотивирания ученик (и за това, как могат те да се преодоляват)”. Нека се опитаме да направим така, че в него да влизат повече млади хора и да споделят искрено онова, което ги отблъсква от училището.
Само преди няколко дни, по време на преустановените учебни занятия в един от сполетените от снежни бури райони в страната, в репортаж, излъчен по националното радио, на въпроса на репортерката, отправен към един ученик: “Радваш ли се, че няма да ходиш на училище?”, всички можахме да чуем най-искреното и неподправено: “Да, радвам се”.
Този единичен отговор далеч не е единичен в действителност. И трябва да кънти всеки ден в ушите ни. Нашите, преподавателски уши.

Добре дошъл на господин Митев във Форума на Кръг "Нова Магнаура"!

Уважаеми господин Митев,

Отбелязах си следните Ваши мисли в посланието Ви: "То това да си социализатор, май няма лошо, ама като социализираш, какъв модел на социално поведение да наложиш? На социална търпимост, на социална приспособимост, на социална утопия, на социален реализъм? А? Щото социалната реалност навън е доста различна от по принцип утопичните идеи на възпитанието".
Ако "социалната реалност навън" е еднаква с "идеите на възпитанието", то тогава би ли имало нужда от самото възпитание? Би ли имало нужда от училището изобщо? Просто ще пускаме децата си в социалната реалност и след кратко размесване в нея те ще са се изучили. И няма да има нужда нито от нормативи за бройката ученици в клас, нито от учебни планове, нито от матури, нито дори от толкова много години учение. Още в юношеска възраст децата ни ще бъдат хабилитирани лица по "социалната реалност навън".

Аз, разбира се, съм съгласен, че контрастът между училищните идеали и реалността може да предизвика смут в далеч не едно младо съзнание. И вероятно именно поради тази причина ние, учителите, трябва да правим така, че учениците ни да не излизат в живота като отгледани под стъклен похлупак. Мисля, че те могат да бъдат предпазени от ред вредни въздействия на "външната социална реалност" като бъдат познавателно въведени в нея. Тук обаче веднага ще скокнат всички психолози, посочвайки ни, че трябва да учим възпитаниците си "на позитивно мислене" (справка, американския, но и не единствено американския, модел на възпитание). За подобни апологети дори само запознаването с тъмните страни на живота има характера на опасно предопределящ бъдещия живот на човека предварителен срив в младото съзнание.

Идеята Ви за договора с "ясно регламентирани и разписани задължения на родители и ученици от една страна и училището от друга" е безусловно нещо изключително позитивно, защото, както казвате, би предвидил "неустойки" при "едностранното му неспазване". Всъщност, на много места по света студентите сключват с университетите договори за обучение. И далеч не са малко случаите, при които висшите училища биват осъждани за лошо свършена (или направо несвършена) работа.

В същото време, мисля, че има някои пунктове, около които предложението Ви има нужда от коментар. Вие разглеждате хипотезата на "едностранното неспазване на договора".
Какво обаче би било положението при "двустранно неспазване"? (А трябва да признаем – поне вътре в себе си – че подобно предположение далеч не е малковероятно. При достатъчно голяма наличност на ученици и учители, които не са на ниво, е лесно да се предположи, че далеч не в един или два случая ще се срещнат в договорни отношения точно такива представители на двете страни.) Дали при двустранното неспазване на въпросния договор за обучение не би се получило така, че едната страна да се откаже от предявяване на иск към другата, защото срещу такъв иск ще бъде предявен контра-иск. В подобна ситуация много лесно би се открила идеята за взаимно опрощаване на вината. А от това никой не би имал никаква полза. Нещо повече, ще има само вреда, защото и двете страни сравнително бързо ще разберат, че подобна "договорна симбиоза" е изключително удобна за общата им интелектуална леност.
Освен това, при все същата "двустранна виновност" могат да се провокират изключително сложни прецеденти на взаимни обвинения, нещо което би могло да отвори едва ли не необходимост от съществуването на някаква специализирана система от съдилища, в това число и на специализиран Върховен съд (или поне на специализирани отдели в националната мрежа от съдилища).

Вие интерпретирате хипотезата на затруднено осъществяване на "всеки следващ договор на потребителя с доставчика" на образователна услуга. От казаното от Вас става ясно, че имате предвид онази половина от случаите, при които обучаваният не е доволен от учителите си. Какво обаче би следвало да е положението, ако ситуацията е обратна: обучаващата инстанция не е доволна от обучавания? И тогава ли за обучавания (защото той би се оказал в положението на "нарушител на договора") ще се включва механизмът на строга рестрикция, стигащ в един граничен случай до положението той да не може да сключи договор с нито една обучаваща институция?

Господин Митев,
Въпросите ми нямат за цел да омаловажат предложението Ви. Те са просто покана да помислим върху прецизирането на системата, която предлагате.
Какво пък, може да се окаже, че именно тук би се появило някое добро решение.

Как бихте погледнал на идеята за обсъждане на експериментално осъществяване на предложението Ви – да речем, в едно-единствено училище?

Приветствам новите във форума. Добре дошли, госпожо Донева и господин Митев!
Доста се чудих, дали да се намеся в разговора. Прекалено ми е романтична представата за УЧИЛИЩЕ - с главна буква. За УЧИТЕЛ, в смисъла на МИСИОНЕР.
На тези учители не им трябват договори и рестрикции. На възпитаниците им, също. Тези УЧИТЕЛИ показват на децата и доброто и лошото. Не се страхуват да назовават нещата със собствените им имена. Визирам много свои учители, а от разговорите тук, знам, че и други - например г-н Кожухаров също е имал такива УЧИТЕЛИ.
Не съм учила педагогика - икономист съм, но по стечение на обстоятелствата, доста време преподавах, а и сега продължавам. Винаги съм се стремила да приличам на онези, обичани от мен учители, и внимавам, да не допускам грешките на други - които не съм обичала.
И по друг повод във форума е ставало въпрос за наказанията, за недомислията в образователната система и в училищните правилници. Страхувам се обаче, че всичко започва в семейството. Често се чувствам в странната ситуация, сякаш говоря с герои на Вазов и Каравелов. А което е по-страшно, и на Алеко Константинов. Народопсихология? Темата е дълга.
Сега няма да успея да напиша всичко, което искам. Ще довърша утре.
Макар и със закъснение, честит празник на всички!

Госпожо Донева, твърде добре разбирам огромната тъга, предизвикана от невъзможността да се "пребори" един учител с капаните на ППЗНП, сякаш нарочно заложени за да му пречат да образова и възпитава нашите , българските ученици...От години се питам КОМУ ЛИ Е ИЗГОДНО всичко това ? Сигурно Вие имате отговор на този въпрос, както междувпрочем и аз...Просто и аз работя като учител (за жалост, или пък за радост) вече повече от 17 години и много добре Ви разбирам...Както и факта , че от доста време (от м. март т.г.) никой не "подема" повдигнатата от Вас тема и не я дискутира.Тъжно , нали? А колко много свестни учители има в България!...Явно статуквото не може да се промени...Нищо , че тук Ви упрекват, че не предлагате дори "изходче" от положението!
Аз самият имам една проста идея как да се "вкарат" и родителите в МАШИНАТА за образоване и възпитание на подрастващите ученици, която ще развърже част от "Гордиевия възел", за който Вие говорите.Не съм убеден обаче, че включилите се в дискусията тук участници ще и обърнат внимание , и , че изобщо НЯКОЙ в Б.Г. ще и обърне внимание ...Затова засега оставам в положение "СТЕНД БАЙ"...
Желая, Ви , уважаема госпожо здраве , търпение и УТЕШЕНИЕ!!!
ЗА последното се обърнете към книгата на д-р Кирил Кирилов "Утеши ме", която можете да намерите чрез някоя търсачка в НЕТА...
С уважение : Валери Грешков

Господин Кожухаров, поради проблеми от хардуерно естество, нямах възможността досега да Ви пиша. /дано да не е така и занапред/
Виждам /чета/, че май от началото на настоящата учебна година никой не се докосвал до жизненоважната /поне за мен/ тема.
Да не би безплатните кифли да са решили проблемите в училището?
И сега, досежно /ама хубава дума, нали?/ моя текст и Вашия коментар.
"Какво обаче би следвало да е положението, ако ситуацията е обратна: обучаващата инстанция не е доволна от обучавания? И тогава ли за обучавания (защото той би се оказал в положението на "нарушител на договора") ще се включва механизмът на строга рестрикция, стигащ в един граничен случай до положението той да не може да сключи договор с нито една обучаваща институция?"
Да! Да! Да!
Защото обучаваният ще е показал, че не желае услугата /в този й формат/.
Това означава да се смени политическата /не партийната!/ парадигма на образованието - то НЕ трябва да е задължително! Защото НИКОЙ,НИКОГА,НИКЪДЕ не успял зорлем /пак хубава дума/ да научи някого на нещо!
Радикално, нали! Даже радиКАЛНО, но тази промяна, съчетана със систематична, тотална реклама на образованието, на образования човек, може да доведе до реален положителен резултат в образованието!
Да помислим /или да си представим, макар че визионерството не довело до нищо/ :
Медиите представят образа на успелия човек, който е училият, образованият. Той кара готините коли, носи съпите дрехи,часовници, парфюми! Той има вкус! Той сваля готините мацки, той пътува по света! Той ръководи, него го харесват, нему вярват, него търсят, когато трябва нещо да стане! Той е победителят, лузърът е необразованият, неучилият!
/ виждате, че продължавам да мисля образованието като стока, като услуга/
Защото сега учениците,юношите, младите хора са силно податливи на образа, на визията /нещо, което е използвано свръхуспешно от адептите на чалгаджийско-мутринския вкус/, е наложително да се използват всички знайни и незнайни пи ар техники и да се наложат достойнствата на тази услуга - образованието!

Уважаеми господин Митев,

съвсем искрено и настоятелно Ви умолявам да споделите Вашите мисли по отношение на изказаните идеи на г-н Н.Божидаров по темата "Наложителни промени в Конституцията, ЗНП и ППЗНП"...Струва ми се, че Вашите разсъждения ще бъдат поучителни за мен...

Благодаря Ви предварително!

Ваш: Н.Божидаров

Бих се почувствал поласкан, ако и г-жа Мария Донева вземе "участие" в разглежданите тук въпроси!...Приканвам Ви уважаема госпожо и предварително Ви благодаря!

Ваш : Н.Божидаров

Ходенето на училище образование ли е?
Дъщеря ми носи 6 килограмова раница всеки ден и пише по ... не повече от 5 страници в училище, а после учи по 5-6 часа и изписва по 25-30 страници... Това образование ли е или е намек, че само за помощен персонал и за щангисти ставаме? Тя образование ли ще получи в училище или изкривяване на гръбнака?

Всъщност образованието би ли могло да бъде ЗАДЪЛЖИТЕЛНО?

Много педагози има във форума и нека някой от тях се нагърби със задачата да обясни възможен ли е образователен процес чрез императивни законови текстове и до какво ще доведе това. Също така до каква степен образованието би могло да се нарече достатъчно, за да престане да бъде задължително. Азбуката и таблицата за умножение стигат ли?

В момента се случва точно това, което г-н Митев нарече радикално. Негласно се подхожда точно така - обучаващата инстанция лишава обучаващия, от когото е недоволна (а в калабалъка и други) , от образование. Определя го за тъпак и толкоз. Мога да ви дам примери от първа ръка, от класа на дъщеря ми, от класовете на нейните приятелки и от където си искате. Радикално? Неее. Естествен ход на събитията.

Образованието трябва да е достъпно за всеки и да бъде качествено. Но задължително то не може да бъде.

Здравейте всички :)

Темата за образованието е много сложна...
Аз лично като млад човек и бъдещ родител мога да кажа че ще направя всичко възможно децата ми един ден да не ходят на училище, а да се получат образование по алтернативен метод, защото за мене училището в момента донася повече вреда отколкото полза (говоря за българското училище).
Колкото и да е жалко да направя тази констатация, един ден учители на моите деца, трябва да бъдат моите колеги( уча педагогически профил).. а като си познавам колегите и изобщо поколението около мен.. не мисля че под тяхно ръководство някое дете може да прогресира... а да не говорим за общността...
Примери за лошото състояние на образованието мога да цитирам много .. от свой и от чужд опит...
...
Усмихваите се :)

[www.bgvelikden.org]

На този адрес от организацията "Българският Великден" събират предложения за подобряване на българското образование. Предложенията се отнасят до 4 области:
- системата
- учителите
- родителите
- учениците

Можете да дадете своите предложения или да видите събраните до този момент.