Всичко е робство.Трябва да се служи,бачка ит.н за благото на системата.Това е лъжа подобна на робовладелческия строй.Комунизъм,фашизъм и всички политически системи са несъвършенни,поробващи те.Някога е нямало пари.И един ден пак трябва да няма.Сега оценяват човешкия труд в пари...Как ли...Всичко е дар и е безплатно.Защото в началото е било така.Първите хора не са ,,плащали,,за съществуванието си.Те са били в любовта.А тя е безкористна,безусловна,без сделки...Защото е от Бога.

Някои от изказаните от господин Колев мисли имат много допирни точки с Манифеста на Кръга. Защо ли обаче той счита, че "любовта от Бога" – без да е ясно, за любовта на кой от многото човешки богове става дума – е "безкористна"? Ако се приеме, че различните известни религиозни текстове съобщават някакви истини за боговете, то лесно може да се види, че срещу "даряваната" от тях любов тези богове искат нещо в замяна. А това си е чисто "плащане". За каква "безкористност" може да се говори в такъв случай?

И нека не забравяме, че в някои случаи тези богове са обещавали благодатта си към някои хора в ущърб на други хора, които поради някакви причини не са си издължили "таксата за божията любов"!

Не смятам, че "всички политически системи са несъвършени, поробващи", както твърди господин Колев. Но много е далече времето, когато може би ще дойде тази система. Прекалено силно и постоянно се работи върху това, капитализмът да властва и да облагодетелства определен кръг от хора.

Винаги мисли позитивно!

Дали девизът: "Винаги мисли позитивно!", не е източник на едни от най-големите заблуди сред хората? Освен това, ако някои действително работят "прекалено силно и постоянно", щото да се окаже възможно "капитализмът да властва и да облагодетелства определен кръг от хора", то на "винаги мислещия позитивно" не му останава нищо друго освен да си мисли, че въпросното "властване и облагодетелстване" е нещо позитивно. (И да се остави да бъде част от стадото, върху което все същият "определен кръг хора" да се упражнява във "властване и облагодетелстване".)

Впрочем, дали е необходимо в коментирания девиз да присъства думата "винаги"? И дали неговият подтекст не е: "Винаги вярвай в добрия изход!"? (При едно съпътстващо изискване: нито за момент да не се появява мисълта, че вярата всъщност е незнание.)