Предлагам на вниманието на посетителите любопитна страница - duh-i-istina.net
Мисля, че ще има за какво да си говорим, след като я разгледате. Лично у мене възникнаха въпроси - като начало вярно ли е твърдението, цитирам:
"Дух и истина е християнски образователен сайт в помощ на изучаването на Библията. Сайтът не е свързан с никоя земна църква или деноминация. Основната цел на сайта е да помогне на всички хора да опознаят по-добре Библията и служението на Бога с Дух и истина"

Идзучаването на Библията може да става с помоща на този, който е вдъхновил нейното написване.

Джошуа,

Искам да Ви задам два въпроса:
1. Вие знаете ли, кой е този, който е вдъхновил написването на Библията и, ако отговорът Ви е "Да" – откъде знаете този отговор?
2. Независимо че аз определено не съм този, който е вдъхновил създаването и написването на българската граматика, дали не бих могъл да Ви бъда от помощ при изучаването на правилото за членуването на съществителни от женски род, завършващи на "щ"?

По първия въпрос някои от авторите на Библията казват, че Светия Дух е този, който е вдъхновявал тези, които са написали това, което днес е познато като Библията.

По втория въпрос винаги съм готов да приема помощ относно това, което изпуснах в училище поради отношението, което учителите имаха към мен като вярващ.

Джошуа,

Благодаря Ви за отговорите. Веднага обаче искам да отбележа тяхната предпазливост, която следва да се оцени по достойнство. В същото време не мога да не отбележа следното:
1. Първият Ваш отговор се отнася само частично до въпроса, който поставих. В своята първа половина моят въпрос бе: "Вие знаете ли, кой е този, който...". В този смисъл, отговорът Ви би следвало да бъде или "Да", или "Не", или евентуално нещо от рода: "Не знам с абсолютна сигурност". Наистина, аз бих могъл да допусна, че след като в първия си въпрос съм поставил условие ("...ако отговорът Ви е 'Да'..."), а Вие сте преминал направо към отговор на втората част от моя въпрос (тази, след въпросното условие), то, все едно, сте ми подсказал, че отговаряте с "Да". Това, обаче, е само едно мое предположение. И като така, аз лично се нуждая от едно изрично изказано от Вас "Да". (Тук се надявам да не решите, че проявявам излишен педантизъм?)
2. По втория Ваш отговор – разбира се, с готовност ще Ви кажа това, което знам (и което, както сам казвате, Вие сте пропуснал да научите). Преди това обаче, бих искал да Ви обърна внимание върху факта, че при заявеното Ваше съгласие, ще се наложи да се ползвате от помощта на човек, който не е "вдъхновил създаването и написването на българската граматика". А това би влязло в известно противоречие с модела на изучаване, който Вие предлагате да се използва при изучаването на Библията.
Защо, все пак, не казах просто само "противоречие", а си послужих с израза "известно противоречие"? Защото при първото Ви влизане във Форума Вие сте написал: "Изучаването на Библията може да става с помощта на този, който...". Строго погледнато, изразът "МОЖЕ ДА СТАВА с помощта" не е равнозначен на изразът "МОЖЕ ДА СТАВА ЕДИНСТВЕНО с помощта".
От друга страна, много често, когато хората говорят или пишат, правят това без да се замислят задълбочено върху всяка една своя дума или фраза. Така, те често имат предвид допълнителни неща, които обаче фриволно пропускат при изказа си. Ето защо, и тук аз имам следната молба: "Уточнете, моля Ви следното: когато сте написал в първото си послание: 'Изучаването на Библията може да става с помощта на този, който...', Вие точно това ли сте имал предвид или сте искал да кажете: 'Изучаването на Библията може да става ЕДИНСТВЕНО с помощта на този, който...'? Защото, ако не сте имал предвид "единствено с помощта", то тогава Вашето първо послание почти загубва смисъла си, тъй като би се оказало, че онзи, "който е вдъхновил написването на Библията" е само един от всички останали, които биха могли да помагат при нейното изучаване.

Драги Джошуа,
Моля Ви да споделите, дали Ви затормозяват по обстоятелствени разсъждения като тези, които направих. И още – нека имам Вашето съгласие да прокоментирам казаното от Вас относно твърденията на "някои от авторите на Библията" по адрес на Светия дух, след като евентуално получа Вашето мнение по повдигнатите дотук въпроси.

Накрая, по повод граматиката – когато съществителни от женски род, завършващи на "щ", се членуват с члена "та", просто "та" се прибавя след "щ". Например: "нощ" – "нощ-та", "помощ" – "помощ-та".
В добавка (и след като говорим за граматика), в изречението Ви: "...някои от авторите на Библията казват, че Светия Дух е този...", "Светият" трябва да се членува с пълен член ("ят"), защото е определение на подлога в подчиненото изречение.

Драги Джошуа,
Искам да се надявам, че не сте почувствал нещо докачително в забележките ми.

Ваш, Илия Кожухаров.

Господин Кожухаров,

В дългото си изследване на липсващата според Вас думичка "единствено" сте пропуснал да обърнете внимание на думичката "който", която е в единствено число и доколкото си спомням от българската граматика, тази думичка показва, че само един или една е този/тази, който/която е вдъхновил/вдъхновила хората, които са написали това, което са били вдъхновени да напишат.

Така че вдъхновителя не може да е един от тези, които претендират, че могат да обясняват Библията, тъй като тя е написана преди нейните "обяснители" да са били родени, а също така в този случай бих написал "които", вместо "който".

"По обстоятелствените" Ви разсъждения не ме затормозяват ни най-малко, стига в старанието си да покажете моето незнание или неправилно изразяване, да не пропускате малки детайли като този с думичката "който" или да не ме биете с тях по главата, тъй като в този случай започвате да приличате на старата ми учителска по граматика.

Благодаря Ви за помощта с граматиката, някои от нещата явно ще запомня, а други може би ще трябва да ми ги дообясните.

Колкото до "нещо докачително в забележките ми", дори и да съм "почувствал" нещо такова предпочитам да не му обръщам внимание. Свикнал съм с пренебрежителното отношение на хора, които притежават определени при имущества, пред другите. Израснал съм в църковна среда, "най-доброто" място, където човек може да се научи да бъде смирен.

Джошуа, Джошуа,

Мога само да съжалявам, че сте ми приписал мисли, които не съм изказал. За щастие обаче, и моите и Вашите текстове са постоянно достъпни, което облекчава всяко едно установяване на действителното положение на нещата. Все поради тази причина Ви моля внимателно да се вгледате в следното мое изречение: "Защото, ако не сте имал предвид 'единствено с помощта', то тогава Вашето първо послание почти загубва смисъла си, тъй като би се оказало, че онзи, 'който е вдъхновил написването на Библията' е само един от всички останали, които биха могли да помагат при нейното изучаване". Джошуа, къде виждате граматическа несъгласуваност по число? Аз навсякъде третирам (именно в духа на Вашите последни пояснения, поради което те стават излишни), "онзи, който е вдъхновил написването на Библията" в единствено число. Но правя разлика между него "единствения" и множественото число на онези, които "евентуално биха могли да помагат при нейното тълкуване". (От което число Вие твърде странно изключвате самия "вдъхновител"? Нали не сте забравил първото си изречение в този Форум: "Изучаването на Библията може да става с помощта на този, който е вдъхновил нейното написване".) При това, какво значение може да има тук кой кога е раждан? Нали според религиозните представи Светият Дух е вечен? Ерго, той би могъл да бъде винаги заедно с онези, които са родени по-късно.
Колкото до това, че сте бил написал "който", а не "които" – Джошуа, не сте ли забелязал, колко често някои хора пишат "й" вместо "и". Аз, например, съм виждал указателна табела, сочеща пътя към село Паисиево, изписана ето така: "Пайсиево". (Сякаш е съществувал някакъв монах на име Пайсий?) Някои просто бъркат граматическото ударение с "й". Дори и тук, във форумите на Кръга, мога да Ви извадя примери, от които се вижда как някой пише "който" вместо "които". Апропо, ако аз трябваше да гледам единствено написаното, то би трябвало в някои случаи да затъна в безконечно изследване на значението на някоя странна думата, като например – "идзучаване", с която сте започнал коментираното тук Ваше първо изречение. И би трябвало и досега да не съм успял да разбера, какво сте искал да кажете с нея.

Джошуа, не ми се иска да мисля, че не сте забелязал целта на заниманието ни: ние изследваме две действия – "вдъхновяването" и "коментирането". Сега трябва просто да установим следното: дали във Вашето встъпително изречение е била заложена идеята: 1. че един единствен е източникът на вдъхновение за написването на Библията и 2. че единствено той може да бъде помощник при нейното тълкуване? Или: 1. че един единствен е източникът на вдъхновение за написването на Библията и 2. че много са тези, които биха могли да бъдат помощници при нейното тълкуване? Всъщност, точно това бе и смисълът на едно от моите питания в предишното ми писмо до Вас. Ето защо, моля Ви (независимо от това, какви недоразумения са се получили дотук между нас по интернет-трасето), споделете виждането си именно по този въпрос. Защото веднага след това ще трябва да изследваме дали онова, което ще отговорите, Вие го знаете или не го знаете, или само го предполагате без да сте сигурни в истинността му. Искам да се надявам, че в настоящата постановка, както и в молбата ми за отговор, няма никакви неясноти, не се налагат никакви допълнителни уточнения и че е налице обстановка, която дава възможност за кратки и ясни отговори.

Искрено се радвам, че "по-обстоятелствените" ми разсъждения не Ви затормозяват. Видно от разсъжденията, които направих по-горе, молбата Ви да не "пропускам някои малки детайли" се оказва излишна. Нещо повече, струва ми се, че в някаква степен тя се връща като бумеранг към Вас. (Между другото, не би било излишно да знаете, че нерядко съм бивал упрекван за това, че се вглеждам в едни или други детайли повече, отколкото е необходимо – нещо което понякога уморява хората, защото по-разпространената практика е именно да не се гледат детайлите.) А колкото до искането Ви "да не Ви бия с грешките Ви по главата, за да не заприличам на Вашата учителка по граматика" – Джошуа, съгласете се, че не мога да познавам учителите по нещо-си на всички онези хора, с които имам контакт. Не знам дали това ще Ви успокои, но аз често бия и собствената си глава, при това – спомняйки си за един или друг свой учител, който, ако бъдеше до мен, щеше да ме налага именно по главата.

Относно граматическите проблеми и относно това, че би се наложило "да дообяснявам" някои неща – ето Ви пример: както на подобно "нещо за дообяснение", така и на моята готовност за това. В изречението Ви: "Така че вдъхновителя не може да е един от тези...", "вдъхновителят" е подлог и поради това би следвало да се членува с пълен член "ят". Един друг пример ще оставя сам да разгледате – "при имущества".

Накрая, Джошуа, имам една много голяма молба към Вас: никога не ме свързвайте с каквато и да било форма на пренебрежително отношение. А колкото до "църковната среда", която според Вас "е 'най-доброто' място, където човек може да се научи да бъде смирен", ще споделите ли, с кои други среди сте сравнил въпросната църковна среда, за да изкажете подобно твърдение? И още, дали отчитате, че, за да кажете "най-", би трябвало не просто да сте сравнил църковната среда с едно или две други места, а с всички налични? (Защото нали Вие не сте казал, да речем, "най-доброто измежду познатите ми" места. Впрочем, ще приемете ли това мое вглеждане в думите Ви като пример на внимание към дреболиите?) Та – за да се върна към основното си питане – Джошуа, дали сте сравнил църковната среда с всички налични други подобни места? Дали познавате тези налични места? И ако не – по какъв начин се е проявила Вашата смиреност, която би следвало да Ви възпре пред мисълта да изговорите нещо, което изглежда твърде непомерно? А при това, и не по-различно от предизвикващите усмивка реклами, които винаги ни уверяват, че нещо е "най-"?

Ваш, Илия Кожухаров

P.S. Като че ли тук започна да се получава нещо типично за античните дискусии (тези на Платон, например) или за средновековните трактати – започва се с някоя едва ли не случайно изказана мисъл, за да се открие в един лавинообразен поток от аргументи и контрааргументи, колко сме слаби в знанията си, колко сме неубедителни или повърхностни в отстояваните позиции. Това – мисля си – е също една добра школа за култивиране на смирение, Джошуа.

И.К.

Господин Кожухаров,

Вие казвате: "Защото, ако не сте имал предвид 'единствено с помощта', то тогава Вашето първо послание почти загубва смисъла си, тъй като би се оказало, че онзи, 'който е вдъхновил написването на Библията' е само един от всички останали, които биха могли да помагат при нейното изучаване".

Невъзможно е вдъхновяването на написването на Библията, да е извършено само от един от тези, които я обясняват тъй като Библията е написана в продължение на около 1500 години. Така че колкото и да не ви харесва подреждането на моето изречение, то в никакъв случай не може да означава това, което Вие му приписвате.

Вие казвате: "Джошуа, имам една много голяма молба към Вас: никога не ме свързвайте с каквато и да било форма на пренебрежително отношение."

За съжаление това е, което аз виждам до този момент, "пренебрежително отношение". Аз съм заблудения, вие сте просветения, аз съм неукия, вие учения.

Драги Джошуа,

Отсъствах две денонощия, а по местата, където бях, нямах достъп до компютър. Правя това уточнение, защото не бих искал да останете с впечатлението, че, като не съм Ви отговорил веднага, съм показал отново (придобиващото вече известен нюанс на болезненост в изказа) "пренебрежително отношение". Ето защо, нека първо уточним именно това. В положението, в което се намирам, аз нямам друга възможност, освен да Ви декларирам, че НЕ СЪМ ИЗПЪЛНЕН С НИКАКВО ЖЕЛАНИЕ ЗА КАКВОТО И ДА БИЛО ПРЕНЕБРЕЖИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВАС. Оттук обаче далеч не следва, че не мога да Ви задавам въпроси, а когато в отговорите Ви откривам някакъв доказателствен дефицит – че не мога да го изисквам.

Сега, по същината на разговора.
Джошуа, отново трябва да Ви посоча, че с текста от Вашия втори абзац след обръщението Вие разглеждате хипотеза, която никога не съм поставял за разглеждане. А с това ми приписвате и идея (съжалявам, че трябва повторно за посоча това), която никога не съм изказвал. (Нещо повече, заявявам Ви, че и никога не ми е хрумвала.)
Ето защо, отново ще препиша буквално онова, което Ви написах на 04.12.:
"...не ми се иска да мисля, че не сте забелязал целта на заниманието ни: ние изследваме две действия – 'вдъхновяването' и 'коментирането'. Сега трябва просто да установим следното: дали във Вашето встъпително изречение е била заложена идеята: 1. че един единствен е източникът на вдъхновение за написването на Библията и 2. че единствено той може да бъде помощник при нейното тълкуване? Или: 1. че един единствен е източникът на вдъхновение за написването на Библията и 2. че много са тези, които биха могли да бъдат помощници при нейното тълкуване? (...) Ето защо, моля Ви (независимо от това, какви недоразумения са се получили дотук между нас по интернет-трасето), споделете виждането си именно по този въпрос. Защото веднага след това ще трябва да изследваме дали онова, което ще отговорите, Вие го знаете или не го знаете, или само го предполагате без да сте сигурни в истинността му. Искам да се надявам, че в настоящата постановка, както и в молбата ми за отговор, няма никакви неясноти, не се налагат никакви допълнителни уточнения и че е налице обстановка, която дава възможност за кратки и ясни отговори."
Джошуа, сега повтарям молбата си.

Накрая, нека ми бъде позволено още веднъж да се върна на коментираното "пренебрежително отношение". Нека се опитаме съвместно да уточним нещо относно критериите, по които то може да се разпознава.
Джошуа, допускате ли, че, ако съм изпълнен с някакво пренебрежително отношение към Вас, ще водя този диалог? Не считате ли, че онова, което би сторил някой демонстриращ пренебрежително отношение, би било просто да Ви пренебрегне, да не Ви забележи, да махне (пренебрежително!) с ръка и да ангажира вниманието си с нещо друго по-значимо. За мен обаче, диалогът с Вас е толкова значим, колкото и с всеки друг. И мога само да съжалявам, че не мога да се срещна с тези, с които разменям мисли тук, защото (все пак) написването на едно изречение отнема повече време отколкото изговарянето му. А аз, за съжаление, имам купища други ангажименти и не мога да се радвам на толкова свободно време, колкото ми се иска да имам.

Джошуа, нали няма да пропуснете да отговорите на молбата ми при евентуалния Ви следващ отговор?