Драги Jesus,

С изненада установих, че не съм отговорил на въпросите Ви от преди много дни – ни повече, ни по-малко от 31.03. За съжаление, така неусетно се е изнизало толкова много време. Сега ще се опитам да сторя това, което е трябвало да сторя отдавна.

Казвате и питате:
"Ако 'вярата' е синоним на 'незнанието' и 'невярата' също е синоним на 'незнанието', не се ли получава нещо твърде странно, а именно, че 'вярата' е синоним на 'невярата'?"
Ако трябва да отговоря лаконично, ще кажа единствено това: "Да, получава се странно!"

Веднага обаче искам да отбележа, че в цитираното Ваше изречение има известна неяснота: не се разбира, дали "ако"-то се отнася само до "'вярата' е синоним на 'незнанието'" или се разпростира и върху "и 'невярата' също е синоним на 'незнанието'"? В момента тази неяснота ме затруднява. Но, все пак, ще се опитам да изложа някои разсъждения.

Първо.
При положение, че "ако"-то се отнася и до двете предусловия, то мисля, че би било по-добре изречението да се изпише така: "Ако 'вярата' е синоним на 'незнанието' и АКО 'невярата' също е синоним на 'незнанието'...". При такава постановка Вие сте напълно прав, извеждайки, че "вярата е синоним на невярата".

Сега ще се опитам да Ви докажа, че конфликтът е предварително заложен във Вашето (евентуално) допускане.
Неведнъж досега съм посочвал следното предложение: "под вяра да се разбира всеки психически акт, с който се приемат за истинни твърдения, които нямат необходимите доказателства”. Оттук може да се съобрази, че "под НЕвяра следва да се разбира всеки психически акт, с който НЕ СЕ ПРИЕМАТ за истинни твърдения, които нямат необходимите доказателства”. Вижда се, че с каквото и да се свързва "вярата”, то "невярата” се свързва с нещо, диаметрално противоположно. В такъв случай, като единствена възможност да се стигне до Вашето твърдение ("вярата е синоним на невярата") се оформя идеята противоречието да се заложи още в изначалното полагане.

Второ.
Ако "ако"-то не се отнася и до двете предусловия, то би било по-добре (за по-голяма яснота) изречението да се изпише така: "Ако 'вярата' е синоним на 'незнанието', ТО И 'не вярата' също е синоним на 'незнанието'...". В такъв слочай обаче (поне за мен) не става ясно, защо текстът след „ТО И” трябва да бъде следствие от текста преди него – всичко това, при положение, че Вие изобщо сте вложил такъв смисъл. Тъй като последното не е сигурно, аз бих се въздържал от каквито и да било следващи разсъждания в това направление.

Драги Jesus,

Отново на 31.03. Вие ми поставяте следния въпрос:
"Кой от долните четири варианта предпочитате:
1. Аз ЗНАМ, че Слънцето съществува.
2. Аз НЕ ЗНАМ, дали Слънцето съществува.
3. Аз ВЯРВАМ, че Слънцето съществува.
4. Аз НЕ ВЯРВАМ, че Слънцето съществува.”

Единственият отговор, който мога да Ви предложа, е следният:
"АКО е вярно, че сетивата ми ми доставят коректна информация за някакъв свят, който съществува извън мен (това дотук може да бъде само акт на вяра), ТО аз ЗНАМ, че Слънцето съществува”.
В този смисъл съм споделил с Вас на 30-03-05 19:29, че “сериозните хора на науката знаят, че нейната основа винаги е стояла върху ‘вярата’ (или ‘незнанието’, ако така Ви се струва по-приемливо).” И още – че “само твърде, твърде наивните хора (и децата в училищата) мислят, че науката е построена върху твърда скала.”

Сега бих си позволил да споделя с Вас какво мисля и по повод една Ваша реплика до Николай (30-03-05 12:01). Вие дословно му казвате: „Сигурно ще Ви разочаровам, но 2+2 не винаги е равно на 4. Според законите на математиката 2+2 е равно на 4, защото е прието, че всички единици ще са абсолютно еднакви помежду си. Но, според законите на природата 2+2 никога не е равно на четири, защото в природата няма две абсолютно еднакви неща.”
Вие сте напълно прав, но (както лесно би могло да се забележи) Николай не прави опит да намесва природата, когато изказва твърдението, че “2+2 е равно на 4”. Освен това, ако Вие (“според законите на природата”) считате, че няма, примерно, нито едно дърво, което да е еднакво с друго дърво, то тогава Вие изобщо нямате право да събирате дърво с дърво. Това би било равнозначно на събирането на ябълки и круши. Ако обаче Вие сте игнорирал разликата между ябълките и крушите (приемайки да ги обозначавате с “плодове”), то тогава спокойно ще можете да извършите събирането. Точно по същия начин можете да събирате всякакви дървета, защото, независимо от “законите на природата”, още със самото обозначаване на едно “малко дърво” с “дърво” и на едно “голямо дърво” отново с “дърво”, Вие сте решил (и заявил), че големината не Ви интересува. Ерго, “две дървета” + “две дървета” винаги правят “четири дървета”.
Впрочем, искам да Ви попитам, случвало ли Ви се е да произнесете фразата “двама души”? Ако отговорът Ви е: “Да”, то веднага ще възникне въпросът: “Как сте събрал един човек с друг човек, за да получите израза ‘двама души’? Как сте си позволил да го използвате след това?”

Драги Jesus,

Ще позволите ли една ремарка и по отношение на още едно Ваше изречение? То е по повод на Ваш текст от 29-03-05 17:55. Там казвате на Николай следното:
"Приемете моето твърдение, че ‘безкраен път има’ само като хипотеза, а не като вяра”.

Jesus, не бихме ли могли да приемем, че “хипотезата“ и “вярата“ се припокриват – в края на краищата и едното, и другото са лишени от доказателства. А ако, както “хипотезата“, така и “вярата“, се сдобият с доказателства, то те престават да бъдат “хипотеза“, респективно “вяра“, и се превръщат в “знание“? Какво мислите относно една такава постановка?

Със сигурност има и други въпроси, които (сега пък аз) съм оставил да "висят безславно в пространството". Ето защо, Jesus, ще Ви бъда признателен, ако ми обърнете внимание върху тях.

Най-добри благопожелания!

Г-н Кожухаров,

Аз съм Ви задал тези въпроси на 31.03.05, а Вие ми отговоряте на 29.10.05.

Т.е. Вие ми отговаряте седем месеца по-късно.

В такъв случай мисля, че няма да е некоректно, ако отговоря на Вашите въпроси на 30.05.2006.

Най-добри благопожелания и от мен!!!

Jesus,

Вие сте напълно в правото си да направите това предложение. Нещо повече, бихте могъл да начислите и своеобразна "наказателна лихва", която да удължи срока зад 30.05.2006.
Колкото до основната част от съдържанието на Вашите въпроси ("При положение, че вярата е синоним на незнанието, то НЕвярата не би ли била...?"), налага се да отбележа, че тя провокира определен кръг затруднения. Опитал съм се да ги интерпретирам във "Вярата като синоним на незнанието". Все в същия дух съм се опитал да ги изясня и в някои от отговорите ми до Вас през месец март. И въпреки всичко (ако трябва да съм напълно откровен с Вас), имам усещането, че те все още и още изискват допълнително и по-пространно обмисляне. А за него се изисква време.

Драги Jesus,

На 29-03-05 14:20 сте разказал една притча – за Стареца и белия кон. В края на текста Ви от тази дата има няколко заключителни изречения. Ето ги:
"Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път..."
Бихте ли споделил дали тези изречения са част от притчата или са Ваш коментар?

Jesus поздравления !

Г-н И.К. , приел ролята на човек организация е решил, че може, когато му скимне и ако му харесвате да Ви отговоря.
Точно този отговор, навярно е целял да демонстрира, че е тук, но няма намерение да ми отговаря - не съм му симпатичен, понеже му задавам неудобни въпроси.
Това е моята интерпретация.

Имам едно предложение - да си направи форум с ограничен достъп, в който да допуска само нему угодни. Така ще си живее необезпокояван. И щастлив.

Анастасия,

Казвате, че "вярата" не трябва да се сравнява с "незнанието". Ще оставя настрана предложените връзки – "вяра"-"химия" и "знание"-"физика". Меко казано, те са странни.
Но Ви предлагам да започнем един малък експеримент. Изредете, ако обичате, няколко твърдения, които съобщават за някакви Ваши вярвания (без оглед на обектите на тези вярвания). След това ще направим следващата стъпка.

Здрасти, Илия!
ОК! Харесвам експериментите.
Вярвам, че обичам майка.
Вярвам, че мога да видя Слънцето през деня.
Вярвам, че като погледна в огледалото виждам себе си.
Е, това е за сега.

И така – да видим какво може да се извлече от първия пример за вярване: "Вярвам, че обичам майка".

Дали Анастасия би могла да сподели, какво мисли по следните въпроси:
1. Освен увереността, че обича майка си, долавяла ли е в себе си подобна увереност и по адрес на други хора?
2. Имала ли е в живота си досега случаи, когато е могла да научи, че други хора (или персонажи от книги, спектакли, филми, разкази на трети лица) са изпитвали усещания към определен човек, които са обозначавали като "обич"?
3. Ако отговорът на поне единия от двата предходни въпроса е "да", то би ли могла да каже, че знае какви са най-честите изражения на обичта?
4. Ако отговорът на предходния въпрос е "да", то би ли направила сравнение между колекцията от най-честите изражения на обичта и собствените си емоционални прояви по отношение на майка си?
5. Ако в резултат на пожеланото в предходния пункт установи, че е налице висока степен на съпоставимост (според нейната собствена представа за "висока степен на съпоставимост") между двете сравнявани групи прояви на обич, то не би ли могла да каже, че ВСЪЩНОСТ ЗНАЕ, ЧЕ ОБИЧА МАЙКА СИ?
6. Ако отговорът на двата първи въпроса е "не", то би ли могла да си набави информацията по пункт №2, след което да осъществим предложения алгоритъм в частта му от пункт №3 до пункт №5.
7. Ако отговорът на поне единия от въпросите №№ 1 и 2 е "да", но отговорът на въпрос №3 е "не", то би ли изредила наблюдаваните и самонаблюдаваните изражения на обич с цел друг човек да направи обобщение на най-честите изражения на обичта?
8. Ако процедурата по пункт №7 бъде осъществена, би ли преминала поетапно към пункт №4 (в частта му след първата запетайка) и пункт №5?

Е?

Някой да спре този идиот...

Ще бъда кратка, за да стигнем по-бързо до края на експеримента. Отговарям както следва:
1. Естествено!
2. Да, случвало се е някой да ми каже, че обича друг.
3. Не, не бих могла. Ти би ли могъл да кажеш?
7. Щеше значително да ме улесниш, ако просто беше изредил най-честите изражения на обич, според теб. Искаш от мен да ти кажа най-честите прояви на обич към човек са:
1. Да го уважаваш
2. Да му правиш подаръци
3.Да му се обаждаш веднъж седмично
4. Да му дариш бъбрека си при нужда
Ако отговорите са "да", значи обичаш човека, за който си правиш тест. Това ми се струва несериозно. Аз не вярвам в такива тестове.
Ти подчертаваш с големи букви : "ВСЪЩНОСТ ЗНАЕ, ЧЕ ОБИЧА МАЙКА СИ?"
Това значи ли, че "знае" и "вярва" са едно и също нещо според теб?

Анастасия,

От това, че някой ще бъде "кратък", не следва, че ще се стигне по-бързо до края на някакъв експеримент. Просто "краят" може да бъде само "псевдокрай".

На моя въпрос №3 ("...би ли могла да кажеш, че знаеш, какви са най-честите изражения на обичта?") си отговорила с: "Не, не бих могла...". Но малко след това си сторила точно това – посочила си поне четири такива прояви. В ситуация като тази се затруднявам да преценя – в крайна сметка, ти знаеш ли нещо по въпроса или не? Доколкото все пак засвидетелстваната втора по ред реакция представлява утвърдителен отговор, ще приема, че знанието е и по-вероятното за теб.

По повод моя въпрос №7 си посочила дословно: "Щеше значително да ме улесниш, ако просто беше изредил най-честите изражения на обич, според теб".
Но ти вероятно си пропуснала да забележиш, че ние коментираме твоята реплика: "Вярвам, че обичам майка". Тя не е моя. Аз бих се изразил така единствено, ако не съм сигурен в онова, което казвам, ако имам някакво съмнение по отношение на своите чувства към майка си. С въпросите, които ти поставих, само исках да отстраним една първа възможна причина за твоята несигурност – исках да стане ясно, дали ти ЗНАЕШ или НЕ ЗНАЕШ, какви изражения има чувството на обич (изобщо). Надявам се да се съгласиш, че това е напълно естествен процедурен ход. И че от него е не по-малко естествено да произтече един първи ориентировъчен извод.
По такъв начин, ако сега бихме могли да сме сигурни, че в очертанията на тази първа стъпка ти (така или иначе) си наясно с типичната за целта симптоматика, но въпреки това продължаваш да имаш някакви съмнения в своите чувства към майка си, то техният източник може да се търси в някаква втора причина – да речем, на разнопосочни прояви от нейна страна, които те объркват. Например, майка ти може да те уважава, но да не ти прави подаръци, да ти се обажда поне веднъж седмично, но да не показва готовност да ти дари бъбрека си при нужда. Или обратно: да не те уважава, но да ти прави подаръци, да не ти се обажда поне веднъж седмично, но да е готова да ти дари бъбрека си при нужда. И така нататък.
След като се изясни положението и около тази втора хипотеза, може да се потърси, трета, четвърта... Всичко това, с цел разкриването на причината, поради която си избрала езиковата форма: "Вярвам, че обичам майка си", вместо просто: "Обичам майка си", което би означавало: "Знам, че обичам майка си".

От това колко сериозна или несериозна ти изглежда възможността от отговори "да" на въпроси като поставените да следва изводът, че ти обичаш някого, съвсем не може да се заключи, че в своето съзнание и подсъзнание не извъшваш именно подобни операции. Ако на това място решиш да посочиш, че "ти просто ЧУВСТВАШ нещата" около обичта, ще трябва да обясниш, поради каква причина "ги ЧУВСТВАШ" в позитивна посока по адрес, да речем, на майка си. И вероятно ще достигнеш до някакво изреждане на основания от рода на тези, които си описала. А ако не можеш да сториш нищо подобно, тогава ще се наложи да признаеш, че "чувстваш" без да знаеш, след което ще можеш спокойно да се изразяваш с помощта на "вяра" и "вярвам".
Дали обаче евентуалното "чувство" на обич не се дължи именно на някаква серия от отговори "да", които (евентуално) не си осъзнала? Защото, нали ще се съгласиш, че би било твърде неестествено при отговори "не" на сумарния изход да се получава "чувствен" отговор "да"?

Накрая, Анастасия, налага се да подчертая: по никакъв начин не следва, че изписаното от мен с големи букви : "...ВСЪЩНОСТ ЗНАЕ, ЧЕ ОБИЧА МАЙКА СИ", не означава, че "знае" и "вярва" са едно и също нещо. От мисълта ми следва единствено това, че "онзи, който знае, че обича майка си", няма нужда да употребява глагола "вярвам".

Илия, искам да подчертая, че това което съм изредила като прояви на обич ( 1. Да го уважаваш ; 2. Да му правиш подаръци; 3.Да му се обаждаш веднъж седмично; 4. Да му дариш бъбрека си при нужда) е едно предположение, какво си мисля, че ти искаш от мен. Аз не възприемам тези действия като проява на обич. Не съм го написала ясно, за което се извинявам.
За мен е естествено при отговори "да" на сумарния изход да се получава отговор "не", за обратното не съм мислила, но допускам, че е възможно.
Не знам какво целиш с този експеримент, но доста се отдалечаваме от началната точка. Всичко което исках да кажа в началото на разговора ни е, че на базата на някакви натрупани знания (това включва и липса на такива) човек може да си изгражда както "вяра", така и "невяра". Поради тази причина ми се струва неуместно да се сравнява "вяра" с "незнание". Пример: Знам, че билките помагат, но аз не вярвам в такива неща. Това са ми го казвали поне 300 пъти. Или пък, " не знам дали има извън земни, но вярвам в тях".
Колкото до мен и мойта майка, мога да кажа, че чувствам, че я обичам, но не знам какво бих направила за нея. Вярвам, че от обич мога да си дам и бъбрека за нея, но не го знам със сигурност. Не обичам да правя предположения, безмислени са.
Когато някой ти каже "Вярвам в теб, че ще успееш", това какво трябва да значи? Според мен, в повечето случаи се казва на човек когото познаваш и знаеш, че е способен да успее, или греша?

Анастасия,

Не ми е лесно да отговоря лаконично на последното ти писмо.

1. Пишеш: "...това, което съм изредила като прояви на обич (...) е едно предположение – какво си мисля, че ти искаш от мен."
Но забележи, Анастасия, аз не съм пожелавал ти да "предполагаш", какво искам ми да отговориш. Дословно, думите ми бяха: "... дали би могла да кажеш, че знаеш, какви са най-честите изражения на обичта?" След което ти си изредила някакъв кръг прояви (на обич), за да ми кажеш, че "не вярваш на такива тестове" и че "те ти звучат несериозно".
Но тогава остава да виси въпросът: "По какъв начин разбираш, че обичаш някого?" Тук ти предложих тълкувание, по силата на което ти "просто ЧУВСТВАШ", че обичаш. В ситуация, в която някой "просто ЧУВСТВА" нещо, общо взето се очертава възможност за два сценария: или приносителят на чувството остава при чувството си (без да си зададе нито един въпрос за неговия произход), или прави един или друг опит да се ориентира в първопричините на завладялата го емоция. ("Боли ме глава, при което: или оставам при болката си, или започвам да изучавам факторите, които са я провокирали, като – в случай на успех – достигам до някакво знание".) Когато не си достигнала до знание, сиреч – не си се сдобила с доказателство и обяснение на механизмите за поява на коментираната емоция, ти можеш да пребиваваш във вярата си колкото си пожелаеш. Но от това далеч НЕ СЛЕДВА, ЧЕ ЗНАЕШ каквото и да било по въпроса. ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ЗНАЕШ, е това, че изпитваш чувство, за което си мислиш, че е същото онова чувство, което си чувала други хора да обозначават с думата "обич".

2. Ако за теб "е естествено" при серия от "отговори 'да'" (от които следва да се оформи някакъв общ резултат) този резултат да е "не", то трябва да ти кажа, че за мен това е недопустимо. При положение, че подобни ситуации все пак се случват с теб, то ти би трябвало да си зададеш въпроса: "Кой е онзи неизвестен фактор 'Х', който независимо от сумарното действие на многото 'да'-та в крайна сметка променя окончателния резултат?"
Дали ще приемеш тук да ти припомня онези типични за далеч не една и две приказки (за деца) положения, при които някакъв цар обещава дъщеря си на онзи, който изпълни определен списък от подвизи, но всеки път, когато те бъдат осъществени, царят измисля някаква нова причина да не изпълни обещаното?

3. Казваш: "Не знам какво целиш с този експеримент, но доста се отдалечаваме от началната точка." За съжаление, по този въпрос съм на диаметрално противоположно мнение. Мисля, че през всичкото време стоим в епицентъра на проблема. А той е свързан със следното: искам да ти посоча, че използваш някои думи по твърде фриволен начин. И за да ти докажа това (с което допълнително ще посоча, че сме във фокуса на повдигнатия въпрос), ще те помоля да прокоментираш следното твое изречение: "Знам, че билките помагат, но аз не вярвам в такива неща." Моля те, Анастасия, изясни, какво разбираш под "знам". Ако ти си онази Анастасия, която преди доста време бе споменала, че не е математик, но е учила достатъчно математика, то би ли произнесла, да речем, следното твърдение: "Знам, че сумата от вътрешните ъгли на триъгълника в Евклидовата геометрия е 180 градуса, но аз не вярвам в такива неща." И ако не можеш да изговориш подобно изречение – защо?
Впрочем, тук искам да ти предложа едно възможно тълкувание на собствените ти думи, което ти (осмелявам се да мисля така), все пак, не си имала предвид. Ако си искала да кажеш нещо от рода: "Знам... но именно затова и не вярвам", то това би било великолепен акт на признание, че там, където има знание, не е необходима вяра. Все в този дух, мисля, че можеш да се вгледаш в следващия си собствен пример: "Не знам дали има извънземни, но вярвам в тях". Абсолютно правилно – именно защото не знаеш (дали има извънземни), затова и ти остава възможността да вярваш (в тяхното съществуване).

4. Колкото до твърдението ти, че "можеш да кажеш, че чувстваш, че обичаш твоята майка, но не знаеш, какво би направила за нея", то, налага се да ти обърна внимание върху факта, че по такъв начин ти се намираш в изключително голяма (и перманентна) опасност (ако, разбира се, не се окаже, че си искала да кажеш нещо друго, но си се изразила по не най-подходящия начин). Така, излиза по неволя, че като не знаеш какви външни проявления би могла да има обичта, то ти не знаеш и какво от нещата, които изобщо би могла да сториш, биха били знаци на обич. В такъв случай, ти би могла, примерно, да причиниш страдания на майка си, които (след като не си се научила да разпознаваш проявите на обичта) би могла да ги приемеш и за нейни символи.

5. Скъпа Анастасия, споделила си, че "не обичаш да правиш предположения", защото "били безмислени". Ако се вгледаш в ежедневието си, ще се убедиш, че това, което си написала, просто не е вярно. Огромната част от живота си ние посвещаваме на боравене с предположения. Ако ти работиш някъде, нима не правиш предположение, че на определена дата ще получиш заплатата си. Ако пресичаш улица, нима не правиш предположение, че ще стигнеш до отсрещния тротоар, преди идващата кола да премине през мястото, на което си сега. Накрая, когато си написала последния си текст тук и си завършила с фразата: "...или греша?", нима не си направила предположението, че аз ще ти отговоря?
А когато питаш, какво трябва да означава изразът: "Вярвам, че ще успееш", и когато прикачаш към него тълкуванието си: "Според мен, в повечето случаи това се казва на човек, когото познаваш и знаеш, че е способен да успее", ти просто искаш да СИ внушиш, че в случаи като този "вярата" е синоним на "знанието". Но тогава всички, които са чували такива твърдения по свой адрес ("Вярвам, че ще успееш"), но не са успявали, би трябвало да търсят отговорност от онези, които всъщност са ги заблудили. Как мислиш, дали подобни случаи са малко?

Илия, на мен пък не ми е лесно да ти отговоря изобщо :-)
Да започнем по ред!
1. Разбирам, че обичам някой , когато в негово присъствие или когато си мисля за него ми става приятно и изпитвам особено вълнение. По точно не мога да го опиша. Питам се дали в думата "обич" влагаме едно и също значение? Ти как разбираш, че обичаш някой?
2. Зависи какво разбираш под проява на обич. Дай конкретни въпроси и аз ще отговоря конкретно. Може да се окаже, че просто обичам всички хора и за това не правя нищо специално за близките си :-)
3. Възможно е да използвам думите по фриволен начин, каквото и да значи това.
Думите "Знам, че билките помагат, но аз не вярвам в такива неща" не са мои. Цитирам моя колежка. Тя е доста грамотна на тази тема, защото майка й е фармацефт, пък и е чела за т. нар. нетрадиционна медицина, но не използваше билки до скоро и обяснението и беше точно това. От това, което сме си говорили съм останал с впечетление, че знае за ефекта на билките. Питаш какво разбирам под "знам". Това според мен означава, че имаш някаква информация натрупана от книги, учебници и от живота и средата, в която си се формирал. Един осмокласник знае, че квадратен корен от отрицателно число няма решение, защото така го учат в училище ( на знания). Това обаче не е вярно, за един студент по математика. Знам, че сумата от ъглите е 180 градуса, също така и 200 гради и т.н. да не го смятаме и в радиани. Това е дело на човешкия ум. Измислено е и е прието така за удобство. Не смятам обаче, че ние трябва да си измисляме някакви критерии за обич, за удобство. Дори да измислим, какво печелим от това? Самозаблуждаваме се.
4.Сигурно вярваш, че близките ти хора те обичат или може би го знаеш? Те никога ли не са те наранявали и не са ти причинявали страдание?
Това, че още нямам деца определено кара майка да страда. От обич към нея трябва да родя ли?
Много родителите си въобразяват, че децата са тяхна собственост и трябва да контролират живота им. Когато децата порастнат и "излезнат от контрол", родителите страдат, но децата обичат родителите, въпреки, че им причиняват това.
5. Това, че всички правят нещо в случая предположения, не означава, че е добро , а още по малко, че трябва на мен да ми харесва. Да, всички правят предположения, аз гледам да избягвам. Не съм мислила дали ще ми отговориш, просто проверих.
Не се опитвам да си внушавам, по-скоро си изяснявам за себе си някои неща.

Анастасия,

Забавих се с отговора си, защото имах изключително натоварена седмица. (Впрочем, и следващите се очертават не по-малко тежки.)

Чудесно е, че си решила "да започнем поред". Ако човек осъществи подобна офанзива, може и да внесе ред в мислите си.

1. Не виждам никаква необходимост да искаш от мен да ти "задавам конкретни въпроси", след като точно това правя от началото на нашия диалог през последните дни (справка: серията от 8 въпроса от 01-11-05 23:49, чиято конкретност човек трудно може да не забележи).
Освен това, именно на един от тези мои конкретни въпроси, въпрос №3, ти отговаряш ето така: "Разбирам, че обичам някого, когато в негово присъствие или когато си мисля за него ми става приятно и изпитвам особено вълнение". След което уточняваш: "По-точно не мога да го опиша", но и задаваш два изключително важни въпроса: "Питам се дали в думата 'обич' влагаме едно и също значение?" и "Ти как разбираш, че обичаш някого?"
Какво се оказва – че ти всъщност ЗНАЕШ, как да се ориентираш в чувствата си. (Разбира се, тук аз мога да задам въпрос около не много ясния израз "изпитвам особено вълнение", но няма да питам за нищо, защото ще приема, че ти си наясно със собствените си видове особени вълнения. И като така – можеш успешно да разграничиш "особено вълнение на Анастасия №1", от "особено вълнение на Анастасия №2" и така нататък.) В този момент, за пореден път имам основание да те попитам: "Когато си в присъствието на майка си или когато си мислиш за нея, не ти ли става приятно и не изпитваш ли онова особено вълнение, което свързваш с проявата на обич?" Защото, ако това е така, то ти ЗНАЕШ, че обичаш майка си, поради което е практически немислимо да използваш глагола "вярвам".
Във връзка с питането ти относно използването или неизползването на думата "обич" по един и същ начин – мога само да приветствам поставянето на въпроса, защото това показва, че се е появила "идеята за уточнение". След нея може (евентуално) да дойде и самото уточнение (ти и затова питаш, как аз разбирам, че обичам някого!). А след него, уточнението – и да се намали някакво количество недоразумения между хората. (Всъщност, попътно, ние с теб уточняваме сега използването на думата "вяра".)
За да не става дълго това ми писмо до теб, приеми, че и аз се ориентирам в обичта си по същия начин, както и ти. И все поради тази причина, когато обичам някого ЗНАМ, че го обичам. А когато имам съмнения, притеснения, неясноти, противоречиви усещания и така нататък – тогава мога и да казвам "предполагам", "вярвам" (и така нататък), че обичам...

2. Все в духа на написаното дотук, мисля, че думите на твоята колежка по отношение на билките (независимо колко е осведомена поради това, че е нечие дете) са белязани с противоречие. Нека ги процитирам, за да мога да ти докажа твърдението си: "Знам, че билките помагат, но аз не вярвам в такива неща". Ще използвам твоето твърдение, че "вярата не следва да се приема като синоним на незнанието". Нещо повече, както ти си се изразила в предишни свои текстове: "тя не следва и да се 'сравнява' с незнанието".
Нека приемем, че вярата е обвързана по такъв начин със знанието, че и самата тя е знание. В такъв случай, мисълта на твоята колежка би следвало да се приеме така: "Аз знам, че билките помагат, но аз не знам тези неща". Дали би могла да поемеш нейната защита и да отговориш вместо нея на следния въпрос: "Как колежката ти знае и едновременно с това не знае онова, по което се произнася?" Анастасия, налага се да бъдеш адвокат, защото в едно от предишните си писма ти практически бе споделила коментираната мисъл като твоя. А и от последвалия текст не виждам да си готова да отправиш критиката си към подобно недомислие.

3. Разбира се, че не случайно съм те помолил да споделиш представата си относно съдържанието на глагола "знам". Нека припомня отговора ти: "Това, според мен, означава, че имаш някаква информация, натрупана от книги, учебници и от живота и средата, в която си се формирал".
По силата на такова разбиране, някой, "знаейки", че някаква си инстанция, която той нарича Аллах (защото "книгите, учебниците и живота, и средата, в която се е формирал" я нарича по този начин), изисква от него да поведе "Свещена война" (това "знае" средата, която го е формирала), тръгва да избива хора, които са от някаква друга среда (на свой ред възпитана от други "книги, учебници и живот"). Как мислиш, Анастасия, подобно "знание" знание ли е?
Даваш примери от математиката, защото самият аз подхвърлих такъв пример. Но, забележи, в математиката никой не твърди, че като изучаваш качествата на триъгълника, това ти гарантира съществуването на триъгълници в реалния свят. Докато обичта е реално чувство, което се подвизава именно в емоционалната реалност. Казваш, че "не трябва да си измисляме някакви критерии за обич". И аз съм напълно съгласен – не се налага да ги измисляме, те са в нас, ние ги носим. Но просто трябва да се вгледаме, да проанализираме себе си, да се изучим. Иначе ще употребяваме думите за какво ли не!
Изобщо, едно от основните неща, на които човек трябва да се научи (много добре би било това да стане, докато е подходящо млад), се нарича: "Критериално мислене". Ако го нямаме, само ще бръщолевим.

А ако ти действително искаш "по-скоро да си изясниш за себе си някои неща", то мисля, че въпросите около критериалното мислене са най-първото "нуждаещо се от изясняване нещо".

Господин Кожухаров,
помислете върху следното: НИТО САМО МАТЕРИАЛИСТИЧНИЯТ ПОДХОД , НИТО САМО ИДЕАЛИСТИЧНИЯТ ПОДХОД В ПОЗНАНИЕТО ВОДЯТ ДО ИСТИНАТА...По-скоро тъкмо към обратното - към самозаблуждението...Нещо , от което Вие така упорите "бягате"(или поне си мислите , че бягате)...
И още нещо - често засягате въпроса за произхода на ЗЛОТО...Дали Бог го е съэдал и защо и т.н. Вижте, това са понятия( добро, зло , добър компютър, лош компютър...), създадени от нас, от хората.Тези понятия изобщо не касаят "съществуването" на нещата (в нас , или извън нас). Те просто съществуват и не се интересуват от нашите определения и понятия...
Сложете пред себе си три различни по височина чаши. После ги подредете по височина. Махнете за момент от масата най-ниската(според Вас) и сравнете средната чаша с другата останала - тя е по-ниска, нали? Така ще я класифицирате!...След което махнете най-високата (от първите три) и върнете третата чаша на масата. Сега пък средната чаша( тази, която преди малко само класифицирахте като по-ниска) е станала по-висока.Нали така? Каква е всъщност тя - по-висока , или по-ниска?...Не бързайте да прилагате отново софистика...Всъщност чашата Е...Тя съществува и БЕЗ нашите определения...И това я прави съвършена...Единствено нашите "разумни" доводи доведоха до въпросите. Но какво от това - чашата си съществува И БЕЗ НАШИТЕ доводи!..
Може би така стоят нещата и с Бог(Доброто) и Сатаната(Злото). Може би те са проявления на една и съща съвършена и хармонична същност. Може би тези проявления са единствената въэможност за да съществува ХАРМОНИЯТА...Точно така , както фотонът съществува във вид на "корпускулярно-вълнов дуализъм" и в зависимост от ситуацията(или приборите, с които наблюдаваме дадено явление) той проявява едната си , или другата си същност...
И Вие , г-н Кожухаров, сте съвършен и хармоничен - нищо , че малко по-нагоре Ви класфицираха като "идиот", и то сте съвършен независимо какво Вие мислите за себе си(не само какво мислят другите).И това, което вършите не е нито Добро , нито Лошо - просто има последствия! Които също се подчиняват на все същата Хармония и Съвършенство...И слава Богу, че не е дадено нам, на хората , да се грижим за съществуването на тази хармония и съвършенство! Достатъчно е, че някои от нас се стремят към съвършенството чрез Добрини...И има последствия...
Опитайте се само да вдишвате , и така да живеете...Без да издишвате...Става ли?
Или само да се храните, без да отделяте...
Или пък си представете хората около Вас да бъдат СЪВЪРШЕНИ СВЕТЦИ...Най-вероятно ще полудеете в такъв свят...Не Ви го пожелавам. Макар, че в България сега се увеличавал броя на психично болните.Може би трябва да полудеем малко , за да не полудеем изцяло...
Надявам се този път да надраснете собственото си желание да "захлюпите" мнението на другия участник със софистични упражнения и да се вгледате не само в думите , но и в същността на изложеното от тези думи...
Сигурно ще Ви е трудно , но не е невъзможно...И ще има последствия...
С уважение към времето, което ми отделихте и към жаждата Ви да поддържате духа си буден: В.Г.

Господин Грешков,

Бих могъл да споделя много мисли, за които ми дава повод Вашето писмо. Но не трябва да правя това, защото Вие безапелационно сте отсъдил, че следва да надрасна "собственото си желание да 'захлЮпвам' мнението на другия участник със софистични упражнения".
Освен това, дал сте ми и интригуващ съвет: "...да се вгледам не само в думите, но и в същността на изложеното от тези думи..." Но аз веднага се питам: "Ако в някакъв момент ми се открие 'същността на нечии думи', то по какъв начин ще си изговоря или помисля тази 'същност', ако не чрез думи?" (Нали, ако се вгледам в споходилата ме същност, то резултатът от вглеждането ми отново ще е изразен чрез думи?) Ерго, Вие ми предлагате да изпълня нещо, което (поне на мен) ми изглежда неизпълнимо.

Вероятно, за Ваше съжаление, дори и с предходните кратки ремарки, аз съм се впуснал в "софистични упражнения". Затова ще спра. И ще се отдам на "размисли без думи за същностите, изказани с думи". (Нещо, за което вече знам, че "ще ми е трудно". Но което ще чакам да даде гарантираните ми "последствия".)

Започвам да мисля по указания начин!

Не сте отговорили на първия ми въпрос, г-н Кожухаров...
Сигурно няма да Ви затрудни...Или може би не Ви е интересен...
А как смятате - Константин Кирил Философ бил ли е набожен, или е бил "прикрит атеист "???
А ВЕЛИКИЯТ цигулар - Айнщайн ??? Дали и той е бил атеист ???...
Моето скромно мнение е, че докосването до Божествената идея е твърде личен въпрос...И то не минава само през НАДЕЖДАТА, СТРАХА, или ВЯРАТА..., сигурно мъдрият човек го прекарва И през ситото на разума...
С нетърпение ще очаквам отговорите Ви !!!
С преклонение пред всичко, което правите "тук": В.Г.

Uvazaemi, gospodin Kozuharoff,
6te se opitam da Vi osvobodja ot "dosadnoto" si prisustvie, no ne snam dali 6te mi "stignat silite"...Vsy6nost as se "vturnah" v saita Vi s nadezdi i o4akvania za stoinostni dialozi, predlozenia, i debati, no kakvo se okaza - ednoposo4ni,da ne kaza sholasti4ni upraznenia v retorika, netolerantnost i NEVGLEZDANE V SY6NOSTTA na drugoto mnenie...S dve dumi - "buksuvane" na edno myasto. Moze bi Vie imate polza ot tova, no ne i as...
Zelaya Vi pone malko kuraz - za da otgovorite na wyprosite mi, i o6te - polsotvorna akademi4na i pisatelska deinost...Tuk i po princip!!!!!!!!!!!!!!!!
O6te vednyz blagodarja za otdelenoto, specialno za men, vreme, kakto i za spodelenite s mojata skromna li4nost misli...
Bydete zdrav , vesel i spoken !!!!!!!!!!!!
Iskreno Vasch: V.G.