Уважаеми господин Кожухаров,
Ще съм Ви благодарна, ако споделите мнението си относно приноса на меметиката за обяснение на разпространението на религиите.

Уважаема Hurla,

Изключително съм Ви признателен за идеята да дефинирате точно тази тема: "Разпространение на религиозните заблуди", а в нея – въпроса за приноса на един от новите научни клонове "меметика" (от латинското "memos" – "памет"). Самият аз не знам дали в случая би следвало да се говори за самостоятелна наука или за някаква специална област на научното знание, в която си дават среща достатъчно апробирани методи на изследване и натрупано знание от няколко различни сфери. Нещата тук, така или иначе, са нови и бурно развиващи се.
Предвид всичко това, дали бихте приела като начало да изложим в една кратка серия от текстове малко обща информация относно въпросния научен клон и терминът "меметика", с който той се обозначава, както и относно основните положения, върху които той почива, респективно цели, които се преследват в него? Допускам, че това би било от полза за всички, които за първи път срещат това понятие.
Дали тук бих могъл да Ви помоля, Hurla, да разкажете накратко и за себе си, за интересите си?

Тъй като засега не знам нищо за Вас, не знам каква специалност, респективно какви интереси имате, то мога само да допусна, че след като поставяте този въпрос сте изкусена от проблематиката, която се третира в областта на меметиката. И затова Ви предлагам – подгответе, ако обичате, едно експозе за меметиката, което директно публикувайте тук. (Нека това предложение бъде прието като отправено и към всеки от влизащите и излизащите в този Форум, който знае нещо по въпроса.) Аз самият мога да споделя някои положения, но засега бих се ограничил само с това, че един от първите мислители, подсказали възможностите за последвалото развитие на бъдещата меметика, е Карл Попър с неговото изследване "Conjectures and Refutations: The Growth of Scientific Knowledge" ("Догадки и опровержения: Растежът на научното знание"), видяло бял свят през 1963 година, когато авторът му е бил на 61 години.

Мисля, че след като повече хора се запознаят с явлението "меметика", по-лесно, а и по-ползотворно, бихме водили диалог в аспекта на меметическия принос при обяснението на разпространението на религиите.

Уважаема Hurla,

Във връзка с въпроса, който ми поставихте вчера, предложих в отговора си Вие да стартирате с едно експозе за меметиката. Не знам обаче дали това не Ви е затруднило, а и като си помислих, че подобна идея би могла да се изтълкува като някаква форма на дипломатичен отказ от моя страна, сега предлагам един въвеждащ текст.

Не мога да бъда сигурен дали познавате някои мои публикации и дали именно поради това не се обръщате към мен с молба за интерпретация на меметиката в руслото на проблема около разпространението на религиите, но мисля, че би било подходящо, ако най-напред бъде очертана една интригуваща тенденция в развитието на науката, частно проявление на която се явява и случаят с меметиката.
Думата ми е за явлението, което носи името “редукционизъм”.

Поне в една част от света под “редукционизъм” се е разбирало (и продължава да се разбира) такъв методологически подход, който се свежда до “теоретичното обосноваване на една област от знанието с помощта на законите и принципите на друга област” [Н.Абрамова, “Редукционисткие тенденции в кибернетики” – В: “Кибернетика и диалектика”, Москва, 1978, с.287].

Историята на науката далеч не е бедна на примери, които показват, че периодично една или друга наука, теория или дори отделно откритие са бивали изтласквани напред от някакъв кръг апологети с претенцията да играят редукционистична роля. Безспорно, по правило, на минутата се е формирала и съответната група на антиапологетите. Така е бивало с механицизма, физикализма, химизма или кибернетизма при всички опити с тяхна помощ да се обясняват, примерно, биологическите, социологическите или психологически феномени. По този начин, реално или задочно, са заставали в противоборство фигурите на Галилей срещу Хайзенберг, на Карнап срещу Попър, на Ив.П.Павлов срещу Т.Павлов, на Колмогоров срещу Опарин и на много и много още. Това обаче далеч не е препятствало преливането на идеи или цели научни доктрини от една област в друга, довеждащо понякога до възникването на напълно нови междинни науки.

Ето няколко мнения на видни сторонници на редукционизма.

Н. Винер: “...най-плодотворни за развитието на науката се явяват областите, оставени в пренебрежение, поради това, че са били “ничия територия” между установилите се науки. (...) Съществуват области на научна работа, изследвани от различни страни на чистата математика, статистиката, електротехниката и неврофизиологията. В тези области всяко понятие получава от всяка група специалисти особено название и много важни изследвания се правят трикратно и четирикратно. В същото време други важни изследвания се задържат поради това, че в едната област не са известни резултати, които са станали отдавна класически в съседната.
Именно такива погранични области на науката очертават пред съответно подготвените изследователи най-богати възможности. Но изучаването на такива области представлява и най-голяма трудност за обичайния подход на масово настъпление с разделение на труда” [Н.Винер, “Кибернетика или управление и связь в животном и машине”, Москва, 1958, с.12-13].

Р.Карнап: “Само когато ни се удаде да построим такава ЕДИННА СИСТЕМА НА ВСИЧКИ ПОНЯТИЯ, ще стане възможно да преодолеем разпада на ОБЩАТА НАУКА в отделни, стоящи една до друга, частни науки.
Въпреки че в основата на всяко познание за съдържанието на понятията и тяхното преплитане лежи субективна изходна точка, все пак е възможно (...) да се постигне и един интерсубективен, ОБЕКТИВЕН СВЯТ, който може да се обхване понятийно и да бъде идентичен за всички субекти” [R.Carnap, “Der Logische Aufbau der Welt”, Francfurt (M), Berlin, Wien, 1979, s.2-3].

Рене Декарт: “И като имах предвид, че между всички, които преди това бяха търсили истината в науките, единствени математиците бяха успели да намерят някои доказателства, т.е. сигурни и очевидни доводи, аз не се съмнявах ни най-малко, че трябва да започна със същите неща, които и те са проучвали, макар да не очаквах от това някаква друга полза освен тази, че те ще привикнат моя ум да се храни с истини и да не се задължава с лъжливи доводи” [Р.Декарт, “Разсъждение за метода за правилно ръководене на разума и за търсене на истината в науките” – В: Р.Декарт, “Избрани философски произведения”, София, с.260].
(При такава изходна позиция напълно естествено Декарт ще изведе лаконичната си препоръка: първо, всеки проблем, независимо от неговата същност, трябва да се сведе до математическа задача.)

И още едно мнение в добавка. Тома Аквински: “Освен това присъщо е на по-низшата наука да възприема нещо от по-висшата; както например музикантът от математика” [Тома Аквински, “Теологически сборник” – В: “Антология по средновековна философия”, София, с.268].
Впрочем, колчем се обръщам към нещо казано от Тома Аквински, неминуемо си спомням за една категорична забележка по негов адрес от страна на Бъртранд Ръсел: “Обръщането му към разума е в известен смисъл неискрено, доколкото заключението, до което би трябвало да се достигне, е определено предварително. (…) Преди още да е започнал да философства, той вече знае истината – тя е обявена в католическата вяра” [Б.Ръсел, “История на западната философия”, том ІІ, София, 1994, с.230-231].
Все пак, аз не съм напълно сигурен, че тази забележка на един от най-големите математици и логици на ХХ век, Ръсел, се отнася и до цитираното тук становище на Тома от Аквино.

Не скривам, че лично аз съм изпълнен с висока доза симпатия към редукционистката идея. И само защото в създаването на науката “меметика” е вградена все същата постановка, реших, че би било полезно предварително да се знаят някои положения по този пункт.

Честита 2005 на пишещите тук!

21-вият век ни поставя много въпроси, които са твърде далече от ежедневието ни и - въпреки това, отговорите им определят в голяма степен това ежедневие.

Не съм специалист по въпросите на религиите и меметиката, но - най-общо казано, меметиката се формулира по следния начин:

Мемите (memes) са саморазпространяващи се единици културна еволюция, сходни с гените, елементите на генетиката. Мемите могат да представляват части от идеи, езици, мелодии, дизайни, умения, морални и естетически ценности и всичко друго, което може да бъде заучено и предадено на другите като културен атом или вирус. Науката за еволюционните модели на информационен трансфер се нарича меметика.

На по-разбираем за мен език, меметиката е съвкупност от разнообразни начини за въздействие върху съзнанието на хората - за добро или не.

Чудесно мнение г-н Ташков! Поздравления!

Честита 2005 г. на всички и от мен!

Уважаема Hurla,

Не се чувствам компетентна в областта. Малкото, което знам в тази област е недостатъчно и се опасявам, да не изпадна в позицията на човек, застанал пред жирафа и мърморещ - те такова животно в природата нема.
Използваните от тази нова наука методи са статистически. А с такива лесно може да се докаже всичко, особено, ако се използват некоректно. Критиците на науката основно атакуват метода на Стюдент.
Основата на меметиката, както казва г-н Ташков са:
"Мемите (memes) са саморазпространяващи се единици културна еволюция, сходни с гените, елементите на генетиката. Мемите могат да представляват части от идеи, езици, мелодии, дизайни, умения, морални и естетически ценности и всичко друго, което може да бъде заучено и предадено на другите като културен атом или вирус. Науката за еволюционните модели на информационен трансфер се нарича меметика."
Бих допълнила, че според Ричард Даункинс, като меми могат да се проявят и да способстват за разпространението на други меми и компютърните технологии. Ако приемем, че религиозните идеи се явяват меми, меметиката ще обоснове, защо и как се разпространяват тези идеи. Но поне за сега, това, което съм прочела по въпроса, е по-скоро белетристика, както би казал г-н Кожухаров.

Уважаеми господин Кожухаров,
Прав сте, че се затрудних да представя накратко меметиката във Вашия сайт, защото в случая кратко е равно на много неточно - напълно в духа на редукционизма понятийният й апарат се изгражда по подобие на този на генетиката, като същевременно отделните автори влагат различно съдържание в термините.
Прав сте и по отношение на това, че въпросът ми към Вас съвсем не е случаен, а е свързан с научните Ви интереси.
Извинете за краткия постинг, но времето ми е ограничено. Ще пиша пак.
ЧНГ на създателите на сайта и на всички участници във форума!

Честита Нова година на всички участници и създатели на форумът.По отношение на ,,меметиката,,няма какво да кажа защото просто съм неосведомен по темата.Но подкрепям обяснението дадено погоре.Би могло да се каже ,че светът е ,,меметизиран,,.Аз си го наричам,,кибернетизиран,, , ,,програмиран,, , ,,механицизиран,, в някаква степен.

Продължение от 02.01.2005.

Независимо че науката МЕМЕТИКА се явява ново образувание, идеята за аналогия между процесите на биологично развитие на един организъм (в това число и на онези организми и образувания, които причиняват разпространението на болестотворни епидемии) и явленията в света на културата (в това число и проявите на културни експанзии) е твърде стара. Вероятно би било вълнуващо да се проследи назад в историята на човечеството кой и кога за първи път е подсказал подобно уподобяване.
Без да преследвам подобна цел, но след като повдигнатата от Hurla тема е включена в Суб-форум, посветен на един от централните проблеми, който религиите пораждат, ще си позволя известна историческа справка относно явления, случили се преди около 4 века.

Когато в началото на 20-те години на ХVI век Мартин Лутер издига призивите си за църковна реформа и по този начин става основател на протестантизма, в следващите години учението му се превръща буквално в болест: монаси се отдават на цивилен живот, възникват всевъзможни общества, секти и прочие, при това в голямата си част всред висшето общество.
Надолу вмъквам няколко фрагмента, които би трябвало да посочат, с какви изрази провокираните от Лутер събития са се описвали (и се описват и сега). Нека всеки съпостави предприеманите доктринерно-санитарни действия с поведението, примерно, на някой Главен санитарен инспектор на една държава в ситуация на епидемия.
“Тъй като от Северна Италия вече прониква протестантската зараза, през 1542 г. се реорганизира Инквизицията. (...) Създава се Централна римска институция от 70 кардинали, която да бди за чистотата на вярата. Основна фигура в нея е кардинал Карафа, бъдещият Папа Павел IV”, [Bihlmeyer K. & H. Tuechle, “Storia della Chiesa”, vol.III – “L’epoca delle Riforme”, p.310] същият Павел IV, който независимо от възрастта си (79 г.) “с ожесточена жизненост” въвежда строги наказания дори за кардинали (до 2 г. затвор), възобновява средновековните форми на изтезания, заплашва с отлъчване Карл V [пак там, с.317 и нататък] и накрая, изключва през 1555 г. и Палестрина от състава на певците в Сикстинската капела затова, че e бил женен, имал e две деца и e съгрешавал, пишейки суетна мадригална музика [Brenet M, “Palestrina”, Paris, 1906, p.57].
Мисля, че някои изводи са очевидни.

Сега относно меметиката.
Наложителна уговорка. На всичко, което следва надолу трябва да се гледа като написано от неспециалист, който в някои моменти на спорадично проявяван интерес е събирал някаква информация, представена тук и сега в сбита компилация.

Редица научни изследвания довеждат през последните години на ХХ век до осъзнаването на някои аналогии мужду Дарвиновата теория на еволюцията и еволюцията на процесите на познание. Вероятно това разгневява силно онези, които считат, че Дарвин е един от най-големите заблудители на човечеството – да бъде използвана като модел за научни аналогии и заемки една теория, която се приема като антипод на идеята за сътворението, това със сигурност е тежко поносим удар. (Тук специално моля господин Николай Митев Колев за известна доза завишена търпимост – мисля че нищо лошо няма да му се случи.)

Ако знанието се третира като система от истинни твърдения, които носят информация за заобикалящата ни среда и произтичащите в нея процеси, ако въз основа на него могат да се правят сбъдващи се прогнози (казвам това с пълното съзнание за онзи потрес, който ще разтърси Безименен от “Една история от Древен Китай”), то в такъв случай най-главната функция на знанието се е състояла в това, щото неговият носител да има повече шансове за приспособяване и преживяване в собствената си среда. Не е необходима голяма мъдрост или някаква специална информираност, за да се допусне (а и да се провери на практика), че онези индивиди, които имат невярно знание за заобикалящата ги среда, са обречени на бързо изчезване и изтласкване от противоположните носители – тези на адекватно знание. Така, в процеса на възникване и получаване на знанието от отделните индивиди (тук не изглежда невъзможно да се предположи, че при добро желание думата индивид може смислово да се разшири до “представител на всеки вид живи организми”) – та, в подобна ситуация (така се твърди) могат да се наблюдават процеси, аналогични на биологичните процеси на приспособяване и подбор.

Ричард Доукинс (Richard Dawkins) за първи път въвежда понятието “мем”, използвано от него за описание на процесите на запазване и разпространение на отделните елементи на културата. Впоследствие, други заинтригувани от идеята предлагат концепцията за културния ген. Тя способства за закрепването на аналогията между механизмите за предаване на генетична и културна информация. Сега вече се счита за нормално да се ползва терминът “мем” като отговарящ повече на търсеното понятийно съдържание, доколкото той е по-близък до латинското memos – памет.

Следва продължение.

Продължение от 04.01.2005.

Собственото развитие на науката “меметика” започва, когато се полага началото на представянето и описанието на социокултурните процеси с привличането на термини и механизми, добре известни в биологията. В този начален период се изяснява, че практически всички елементи на масовата култура могат да бъдат лесно описвани по такъв начин – като разпространение и размножение на елементарни единици култура. А бързият прогрес в компютърните технологии и информатизацията на практически всички области на човешката дейност довеждат до осъзнаването на способностите на много елементи на културата да се разпространяват като инфекционен процес.

Двама учени, Чарлз Ламсден (Charles Lumsden) и Едуард Уилсън (Edward Wilson), лансират представа за така наречената “генокултурна ко-еволюция”, по силата на която културата се формира на базата на биологически закони, а биологическите свойства носят отпечатъка на историята на културата. Малко вероятен е, считат авторите, както чисто генетическият модел за предаване на култура, така и моделът, при който нейното предаване се осъществява единствено в обществената среда. Като най-вероятен се приема моделът на ГЕНОКУЛТУРНА КО-ЕВОЛЮЦИЯ, при който културата обезпечава биологичната адаптация на човека и не се явява нещо антагонистично на еволюционно-генетичния процес.

Концепцията на меметиката позволява, в частност, да се описват с термините на генетиката размножението, разпространението, подбора, мутациите и рекомбинациите, а също и смъртта на мемите, тези елементарни единици култура, квантите на културата. В качеството си на такива кванти (меми), могат да се изявяват формулирани идеи, лозунги, религиозни догми, мода на един или друг стереотип на поведение, музикални мотиви, литературни клишета и обороти, използвани от авторите на печатни издания... И така нататък.

Траекторията на живота на един мем може да се представи по аналогия с траекторията на вируса, който може да съществува единствено в клетка на инфектиран носител. Така и мемът, може да съществува само в определени носители. Такива носители могат да бъдат хората, пресата, книгите, звуковите записи, видеозаписите, компютърните файлове и прочие – всъщност, накратко казано: човекът и неговите творения.

При това, в процеса на пренос на мем-инфекциите, мемът може лесно да се поддаде на преустройство, на рекомбинация с други мемове, обитаващи в даден носител. Естественият отбор съхранява в даден индивид основно тези мемове, които по-лесно се запомнят от него и се разбират от други носители, поради което те се явяват и по-инфекциозни. Много важен за отбелязване е фактът, че МЕМЕТИКАТА НЕ СЕ ЗАНИМАВА С ВЪПРОСИТЕ ЗА ИСТИННОСТТА ИЛИ НЕИСТИННОСТТА на пренасяната в мемите информация. Този проблем се решава от естествения подбор. И както лесно може да се разбере, при такова положение на нещата, социалната практика тук се разчетворява – в едни среди се разгръщат мем-епидемии на неистини, които средата не разпознава като неистини, в други – на неистини, които средата разпознава като неистини, в трети – на истини, които средата не разпознава като истини и накрая в четвърти – на истини, които средата разпознава като истини.

Независимо че преди всичко за мемите се говори като за структури, съществуващи върху човешки материал, не по-малко важни са и другите носители на меми – човешките творения: книги, филми, магнитни и оптически дискове и прочие. Разбира се, в тези случаи трябва да се използва друга терминология. Съществуването на меми върху подобни "технически носители" може да бъде сравнено със стадия на спората при някои бактерии. В състояние на "спора", мемите не могат практически да се променят. Но затова пък могат в латентен неизменен вид да съществуват векове, изчаквайки преминаването на неблагоприятните условия на външната среда, така че, веднъж възникнала подходяща ситуация, да хвърлят защитната външна обвивка и да заживеят активен живот. (Тук не може да не се отбележи, привсе и в условията на горчива ирония, че вероятно още преди хилядолетия меметиката ще да е била позната и дори директно използвана – били са изгаряни и разрушавани планини от "технически носители на мем-спори", за да не им се позволи да дочакат благоприятния момент, когато да заживеят активен живот.)

Следва продължение.

Надолу възпроизвеждам след техническа, граматическа и стилова редакция отнасящ се до “меметиката” текст, който ми попадна в един сайт:

“Терминът ‘мем’ и концепцията за ‘меметика’ са дело на британския биолог Ричард Даукинс, който през 1976 заявява в своя труд ‘Егоистичният Ген’, че ‘всички живи организми са само инструменти на присъщите им доминантни гени, чиито единствени интереси са да се размножават и разпространяват’.

’Меми’-те на културата, или ‘мем-комплекс(ите)’, действат, както гените: саморазпространяват се в присъщата им среда. Идеите могат лесно да се пренасят и разпространяват с цел собственото си разпространение. Даукинс предложил думата ‘мем’ да се използва за назоваването на тези комплекси от само-размножаващи се идеи, които се носят сред хората, предизвиквайки културни мутации и трансформации.

Каквато и да е новина или идея, поднесена в медиите, вече се разпространява, влияейки на масите и променяйки нагласите така, както в теорията на хаоса движението на крилете от пеперуда в Израел може да предизвика торнадо по Карибите. Малко медийно събитие може да има ефект и последствия, подобни на саморазмножаващ се вирус в съзнанието на хората.
Хакерите възприели тези концепции на Даукинс през 80-те год на 20 век и с ентусиазъм започнали да разглеждат себе си като мем-произвеждащ комплекс. Киберпънковете използват меметиката по много различни начини, понякога и открито – за разпространяването на пропагандни идеи в рамките на различни култове или съмнителни огранизации.

Разгледана по този начин, въпросната теория бързо набира популярност и много учени започват да посвещават живота си в подобен род културологична изследователска дейност. Вече има предложения за включването на тази наука в кръга на университетските дисциплини. Главното се свежда до това, че тя демонстрира нов подход за възприемане на влиянието между хората, на огромната власт на медиите над обществените нагласи, както и за движението на хорските маси в една или друга посока.

При това, върху днешните млади, чиито мем-комплекси се оформят сега, влияе най вече настоящето време. Разпространяваните идеи набират скорост и веднъж спечелили вниманието на масите, започват да прогресират в размножаването си. Днешният ден се характеризира с поднасянето на един електронно ориентиран начин на живот: електронна музика, компютърни технологии, Интернет – все наркотици от стимулативен характер. Оттук изграждането на личността се насочва в нова посока. Старите идеи, респективно мирогледи, губят позиции пред новите. Според науката меметика, всичко е борба на меми, борба за разпространението им и за ефективното им репликиране (повторение) в съзнанието на хората...”

Оказва се, че съзнанието и личността съвсем не са толкова свободни, колкото изглежда, че трябва да са. Достатъчно е да се запитаме каква част от човешките психични дейности са съзнателни и колко от тях са безсъзнателни, автоматизми. Май реалността е виртуална не само в Интернет, в компютъра (че дори и в тоталитарните пропагандни системи), ами изобщо, по принцип – та нали тя се проектира в човешкия мозък на сензорния му вход върху културните и езиковите шаблони. Тоест, до голяма степен зависи от предпрограмирането на мозъка. Очевидно е, че много неща, които смятаме за свойства на реалността, всъщност са свойства на нашата гледна точка (един вид “стипулация на реалния предмет и нашия поглед”). И за да стигнем още по-напред – до границите на човешката мисъл – те са почти осезаеми, защото са заложени от езика, с който я формулираме.

P.S. Наблюдавам от известно време развитието в сайта на Кръг “Нова Магнаура”. Забелязвам, че интересът нараства – все повече хора влизат във Форума. Появяват се и интригуващи желания – като настоящето: да се ограмотим относно новата наука меметика. Моите поздравления, Hurla! Някой може да се притесни, че е попаднал в “мем-лавина”, която ще го повлече неизвестно къде, но лично аз съм спокоен, не виждам подобна опасност. В крайна сметка, целта тук е да се учим на критичност.

Продължение от 05.01.2005.

В изданията, интерпретиращи повдигани от меметиката въпроси, се счита, че твърде скоро ще се наложи да се предефинира отново понятието за "човек". Научни открития, осъществени през последните години, повдигат дълбоки и тревожни въпроси относно това, как нашето съзнание се програмира от детството. Без да се счита, че се провокира някаква нова вълна на глобална тревога за хората, се подлагат на коментар въпроси, свързани с налагащи се хипотези, че по-голямата част от нашето съзнание може да се използва като система за размножаване на мемите, на вирусите на съзнанието, с които сме заразявани още от най-ранна възраст.
Някои мем-теоретици считат, че в настоящия момент на своето развитие човечеството се намира извън фазата на генетичната еволюция, че сега човечеството еволюира меметически. По-рано за развитието на съзнанието чрез генетичната еволюция са били необходими милиони години, сега чрез мемите това изисква десетилетия или дори само години.

Надолу следват извадки от издадената през 1995 година книга на Брет Томас (Brett Thomas): “Ръководство по меми: пътеводител на ползувателя по въпросите на вирусите на съзнанието” (“Meme Manual: A Cybernaut's User's Guide to Mind Viruses”). Не съм убеден, че използваните термини и предложените мисли могат да се възприемат навсякъде гладко, нещо което може да се дължи както на не най-добри попадения в превода, така и на неустановеността на едни или други понятия в сравнително новата област на меметиката.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Мем:

Биологично определение на Доукинз: “Мем – това е основна единица на културен пренос или инициация. Примери на меми: музикални мелодии, лозунги-заклинания, мода, начини за приготвяне на храна, архитектура.”

Психологическо определение на Плоткин: “Мем – това е единица за културна наследственост, аналогична на гена. Това е вътрешно представяне на знание.”

Познавателно определение на Денет: “Мем – това е сложна съставна идея, която се самоорганизира в отделна запомняща се единица. Тя се разкрива посредством външни проявления, които се явяват изражения на мема.”

Упростено работно определение на Броди: “Мем – това е единица информация в съзнанието, чието съществувание влияе на събитията така, че голям брой нейни копия да възникват в други съзнания.”

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ОПРЕДЕЛНИЯ И ОПИСАНИЯ НА МЕМИТЕ:

1. Меми – това е метафора, основен термин на теорията за разбиране на разпространението на идеи. Думата “мем” е аналогична на думата “ген” и уподобява разпространението на идеите с разпространението на гените. В тази метафора мемите се сравняват с вирусите, те инфектират своите носители така, че тези идеи продължават да се разпространяват по-нататък.

2. Меми – това са фундаментални възпроизвеждащи се единици на културната еволюция, заразни информационни модели, които се възпроизвеждат по паразитен начин, инфектирайки съзнанието на хората и видоизменяйки тяхното поведение, заставяйки ги да разпространяват тези модели. (...) Идеята или информационният модел не се явява мем, докато не принуди приносителя му да го повтори в нещо друго.

3. Сами по себе си мемите представляват основните строителни блокове на културата. В макромащаб – мемите са строителните блокове на културата, на езиците, на обществата, на религиите. В микромащаб те се явяват строителни блокове на всяко човешко съзнание.

4. Идея, разглеждана като репликатор, особено с допълнителното значение, по силата на което мемите репродуктивно паразитират у хората като вируси. Използването на този термин има допълнително значение в смисъл на акт на приемането на една идея – нещо което у хората се е изразило в това, че културната еволюция, чрез подбор на имащите приспособителна ценност идеи, е заменила биологическата еволюция, осъществяваща се чрез подбор на наследствените свойства.

Меметика:
Изучаването на мемите (наука за мемите). Теория за разбирането на разпространението на [считани за] полезни информационни образци (идеи). Меметика – това е наука за функционирането на мемите: как те си взаимодейства, размножават, еволюират.

Вирус:
Всяко нещо, което използва външни средства за своето копиране и заставя тези средства да го копират.

Вирус на съзнанието:
Нещо във външния свят, което инфектира хората с меми. Тези меми, обратно, влияят върху поведението на инфектираните хора така, че те (хората) помагат вирусът да се увековечава и разпространява.

Вирус на средствата за масова информация:
Вирусите на средствата за масова информация са тип вирус на съзнанието. Използват съобщения на средствата за масова информация.
Има три типа вируси на средствата за масова информация:
1. Умишлени вируси: реклама, агитация, действия на средствата за масова информация, насочени към разпространение на някаква идеология или продукт.
2. Прихванати вируси: те не са пуснати нарочно, но от тях бързо започват да се ползват групи хора, които се надяват с тяхна помощ да осъществят свои собствени цели.
3. Самозараждащи се вируси: плодят се благодарение на случайни събития, които изявяват обективни интереси и се разпространяват доброволно, защото попадат пряко в слабите места на обществото и в идеологически вакуум.

Еволюционна психология:
Наука, която изучава основите и механизмите в нашето съзнание, които са се развили, за да поддържат съществуването и размножението ни.

Мем-алергия:
Форма на нетърпимост, състояние, подтикващо едно лице да реагира по екстремален начин, когато е подложено на специфични знакови стимули или мем-алергени. (...) Често истинските мем-алергени, за да предизвикат реакция, не се нуждаят от това да бъдат показани, а единствено мислени като показани.

Мем-комплекси:
Набор от взаимноподдържащи се един друг меми, които са еволюирали (ко-еволюирали) в симбиозни отношения. Религиозните и политическите догми, доктрините на обществените движения, художествените стилове, традициите и обичаи, парадигмите, езиците и така нататък се явяват мем-комплекси. Те се наричат също м-плекси или схеми. Типовете ко-меми обикновено се намират в схема и се наричат: примамка, залавяне, опасност, ваксиниране.

Обединение на мем-комплекси:
Обединение на най-разнообразни меми, помагащи на културата или на индивида. Изучаването на езици и пътешествието са методи за разпространение на съответните обединения на меми.

Мем-инженер:
Този, който преднамерено изобретява меми, посредством разцепване на меми или техен синтез, с намерение да измени поведението на други хора. Писателите на манифести и комерчески призиви се явяват типични мем-инженери.

Инфекция:
1. Успешното кодиране на мем в паметта на протежение на човешкия живот. Меметическата инфекция може да бъде или активна или неактива. Тя е неактивна, ако носителят не се чувства склонен да предава меми на други хора. Фанатично активните носители често се явяват мемботи или мемоиди. Лице, което е било подложено на въздействието на мем, но не си го спомня (съзнателно или по други причини) не се явява инфектирано.
Носителят може действително да бъде неосъзнато инфектиран и дори да предава меми на другите без да знае за това. Много обществени норми се предават по този начин.
2. Някои меметици използват термина “инфекция” като синоним на “вяра”. Тоест, само вярващите се явяват инфектирани, невярващите – не. Обаче тази употреба игнорира факта, че хората често предават меми, без “да вярват в тях”. Песните, шегите, фантазиите – това са меми, които не използват “вярата” като стратегия за инфектиране.

Стратегия на инфектирането:
Всяка стратегия на мема, която поддържа инфектирането на носителя. Шегите поддържат инфектирането с това, че те са смешни, мелодиите – с това, че предизвикват разнообразни емоции, лозунгите-заклинания – чрез изразителността и многократното повторение. Типични стратегии за инфектиране – “чувство за колективност”, “злодей и жертва”, “страх от смъртта” и “ние сме длъжни да победим врага” – тоест игра на емоции. В мем-комплексите ко-мем примамката често се явява централно звено в стратегията на инфектиране.

Идеосфера:
Сфера на съществуване и еволюция на меми. Пълната сума от всички съвкупности на разнообразие и взаимоотношение на меми. Състоянието на идеосферата може да бъде оценено по меметическото разнообразие.

Медиа-сфера или дейта-сфера:
По това време, когато еколозите виждат разнообразието на живота на нашата планета като части от единен биологически организъм, дейците на средствата за масова информация виждат дейта-сферата като затворена система на съвременните информации, идеи и образи. Бидейки разширение на планетарната екосистема, дейта-сферата служи като почва за възникването и размножаването на нови идеи в нашата култура. Съзнанието се подлага на въздействието на дейта-сферата всеки път, когато влиза в контакт с комуникационните технологии, такива като телевизията, компютърните мрежи, списанията, компютърните игри и видеоигри, факсовете, радиопредаванията, компакт-дисковете и видеокасетите. Вирусите на средствата за масова информация се разпространяват през дейта-сферата подобно на разпространението на биологическите вируси по пътя на съобществото.

Носител:
Човек, чието съзнание е било успешно инфектирано с меми.

Залавяне (прихващане):
Част от мем-комплексите, която предизвиква репликация. Залавянето често е най-ефективно, когато то не се явява определено твърдение, а логическо следствие от съдържанието на мема.

Примамка:
Част от мем-комплекс, която обещава да помогне на носителя, обикновено в отговор на репликация на комплекса. Примамката обикновено обяснява, но не предизвиква непременно репликация на мем-комплекса. Нарича се още ко-мем награда. В много религиозни системи “спасението” се явява примамка, обещание за награда, “да носиш Словото” е залавяне. Други разпространени примамки – “вечно блаженство”, “безопасност”, “процъфтяване”, “свобода”.

P.S. Драга Hurla, дали изложеното дотук е достатъчно, за да преминем към основното във Вашия въпрос: "Как меметиката би могла да помогне при разобличаването на въвеждането в заблуждение от страна на религиите?"

"В представите на дедите ни образът на Свети Трифон е обогатен чрез различни легенди. Според най-известната от тях, Свети Трифон зарязвал пръчките на една от лозите си, когато покрай него минала сестра му Света Богородица с малкия Иисус на ръце. Трифон й се присмял, че има незаконно дете. За да го накаже, Богородица отишла в селото при жена му и съобщила, че той си е отрязал носа. Изплашена, Трифоница грабнала кърпи, пепел, сажди, мас и отишла на лозето, за да превърже мъжа си, но го намерила здрав. След като му разказала защо е дошла, Трифон се засмял и показал с ръцете си как се зарязва пръчката - не отгоре надолу, а обратно - отдолу нагоре. При извършването на този жест, той наистина си отрязал носа."

Попаднах на тази, привидно, безинтересна притча и реших да я споделя с вас хората срешу заблудите... няма да я коментирам...
Когато я прочетох, си помислих, че това не е христянска притча, а само имената в нея са христянски... стана ми забавно...
Чие ли е коварното чувство за хумор... авторът!?
AVE MARIA - отмъстителката...


с уважение към останалите форумци...Petrov

Драга Hurla,

Измина повече от месец от деня, в който Ви попитах дали приемате за достатъчно пространно въведението в Меметиката, което се осъществи в този Форум, за да преминем към основния Ваш въпрос: "Как тази нова наука би могла да помогне при разобличаването на въвеждането в заблуждение от страна на религиите?"

Вероятно поради заетост не сте могла да споделите мнението си. Ако приемем, обаче, че то е "Да", то тогава ето Ви моето становище.

И така, Hurla, струва ми се, че меметиката може да помогне при разобличаването на инфилтрираните от религиите заблуди ни повече, ни по-малко, отколкото във всяка една друга област. Разбира се, може да се създаде впечатление, че една намеса на меметиката в демаскирането на религиозните заблуди е по-мащабно, ако евентуално се окаже, че там и заблудите са в по-големи измерения.
Мисля, че за всеки интелигентен човек е от първостепенна важност да се информира колкото е възможно повече по колкото е възможно повече въпроси – в това число и по въпросите за механизмите на въздействие на околната информационна среда върху него самия. Така той би могъл да има по-големи шансове да се предпазва от нежелана интелектуална бременност, доколкото своевременно би могъл да разконспирира нечии задкулисни планове.

Може да изглежда разочароващо, че не мога да открия нещо, с което меметиката би могла да помогне специално при разкриването на религиозните заблуди, но... това е виждането ми.

Господин Кожухаров,
Госпожи и господа форумци,
Моля да ми простите, че само хвърлих въпрос-камък във водата и после никаква не се обадих. Заминах внезапно, но вече съм на линия и ще се опитам да обясня защо свързах меметиката с възможност за разсейване на религиозните заблуди. Наистина тя не ги разсейва, но дава рационално обяснение на дълговечното присъствие на религиозни идеи в съзнанието на част от хората. Тя свежда тези идеи до съвкупности от меми - мемкомплекси с особено голяма вирулентност, които се имплицират трайно в съзнанието и подбуждат към безкритична вяра, към изпълнение на определени ритуални действия, към унификация. Харесва ми това, че меметиците подчертават "заразността" на религите, че се стремят да "сложат ред" в проблематиката на културния пренос. Хубаво е, че дават още един отговор на въпроса за механизма , по който религиозната вяра, облечена с най-разнообразни одежди на догматика, съпътства историята на човечеството.
Много богослови са питали отрицатели на тяхната религия: "Защо след като я обявявате за такава и такава, тя продължава да съществува вече 2, 4, 8 хилядолетия? " Меметиката, както подобава на протонаука, отговаря логично въпроса им. Само по себе си това е нещо.

P.S. В мрежата има интересни статии на Suzanne Blackmore на тази тема. Препоръчвам ви on line списанието Journal of memetics.
В него има статии с най-разнообразна тематика, вкл. за етиологията на психическите заболявания

Драга Hurla,

Благодаря Ви за посланието. Благодаря Ви и за кратките, но съдържателни бележки относно заразността на религиите. Великолепен акцент поставяте с напомнянето на стандартната реакция на богослови от най-различни вероизповедания относно жизнеността на религиите. И аз съм чувал нерядко цитирания от Вас отговор. Разбира се, той е съпоставим с отговора на един друг (но силно подобен) въпрос: "След като повечето хора знаят какво е робство, защо се оставят да бъдат поробвани?"

Мисля, че поне една от причините може да бъде видяна в недостатъчната продължителност на човешкия живот, съчетана с трайното увреждане на психиката на бъдещия зрял човек още от времето, когато той е бил малко дете. Една неголяма част от хората успяват да преодолеят следите от детството. Но други, за съжаление, не. При евентуално многократно по-дълъг живот шансът и за тези други би се увеличил. Но при сегашните дадености те просто не успяват да пораснат (в коментирания аспект, разбира се). А тези обстоятелства са възможно най-питателната среда за прорастването на всякаква "заразност", в това число (вероятно, на първо място) и на религиозната.

P.S. Дали бихте приела поканата да напишете специален материал, посветен на меметиката и религията, който да бъде публикуван в сайта? Мисля, че това би било твърде полезно. А и както мога да преценя, Вие, очевидно, сте човек на перото. И на подредената мисъл. (Дано не си помислите, че се опитвам да заема позата на председател на някакво жури. Просто исках да кажа, че ми допадат редовете Ви тук.)

Господин Кожухаров,

Бих искала да преформулирам предишния си постинг, за да отговаря по-точно на понятийната система на меметиката:

Мемите на религиите са управлявани от процес на естествен подбор. Още преди хилядолетия те са подбрани така, че да са колкото може по-убедителни за потенциалните си носители. Мемите на религията са изключително сполучливи репликатори (според определението на Доукинз репликатор е всичко, което може да бъде копирано). Това препраща по-скоро към основите на вярата и няма отношение към истинността или неистинността на религията.

В постскриптума съм написала погрешно личното име на Susan Blackmore.

Благодаря Ви за предложението да напиша материал за меметиката, но мисля, че не съм достатъчно осведомена, за да се заема с такава задача.

Уважаеми господин Петров,

Положих усилия, за да разбера "чие е коварното чувство за хумор" в анекдота за отрязания нос на Трифон Зарезан, но въпреки, че попитах неколцина фолклористи, никой не можа да ми каже нещо повече по въпроса. Щом науча каквото и да било, ще го споделя.