Г-н Кожухаров,

Понеже стана на въпрос за това- "Как да разпознаем Бог, когато Го срещнем?"-се сещам за един филм, който се казва:
"Трудностите на един обикновен Бог". Разказваше се за това, как един човек започва да вижда един много обикновен Бог, съвсем като стар скитник, с шапка за крикет(Представете си само Бог с шапка за крикет!). И когато Бог заявява на този човек: "Ти не ме познаваш-аз съм Бог, аз сътворих света", мъжът казва: "Боже мой! Ти си създал света! Не казвай на никого, иначе хората ще те помислят за луд."
Но старецът настоява, Той казва: "Искаш ли доказателство?"
А младежът отвръща: "Не искам никакви доказателства. Това, че те видях, е достатъчно, за да знам, че ти не си Бог. Не става така-както си вървиш и Бог изведнъж те спира. Отиваш някъде, а той иска да го повозиш! Това е странна среща. Чувал съм за Бога, който Мойсей среща в планината, а Исус чува в небесата, но Бог да иска да се повози?"
Старецът, обаче бил упорит. Казал: "Ще ти дам доказателство." И го направил-просто изчезнал.
Младежът се огледал-до преди малко Бог седял до него в колата, а вече го няма! Той казва: "Боже мой! Може би той наистина беше Бог, но що за странен Бог! А аз изпуснах възможността."
Старецът се появява отново: "Виж, когато бях изчезнал, ти започна да си мислиш, че си изпуснал възможността."
Но като го вижда пак, младежът казва: "Ти направи някакъв номер, сигурно знаеш магии. Но не мога да те приема за Бог. Дрехите ти изглеждат купени от магазин за втора употреба или пък си ги откраднал. Не са ти по мярка, висят ти и са прекалено мръсни, сякаш не си се къпал от години."
А старецът отвърнал: "Бог е толкова чист, че няма нужда от баня. И разбирасе, че дрехите са много стари, защото и аз съм много стар. Казах ти, че аз сътворих света. Тогава сътворих и тези дрехи. Оттогава не съм създавал нищо, затова са много древни."
Младежът попитал: "Какво да правя с теб? Къде искаш да слезеш?"
Бог отвърнал: "Където и да е, защото аз съм навсякъде."
Младият човек попитал: "Тогава за какво ти е да се возиш?"
Бог отговорил: "Просто защото в теб виждам потенциал да станеш мой пратеник."
Младежът възкликнал: "Боже мой! Твой пратеник? Ако кажа на някого, че ти си Бог, ще ме вземат за луд!"
Бог поклатил глава: "Опитай", дал му своя снимка и изчезнал.
Младежът погледнал снимката и промълвил: "По-добре да си трая за цялата тази работа. Или халюцинирам или сънувам."
Прибрал се в къщи, а жена му го погледнала и попитала: "Изглеждаш много угрижен."
"Не, нищо, няма нищо"-отвърнал човекът.
Тя казала: "Изглеждаш много угрижен, блед и изплашен, сякаш си видял призрак."
Той отвърнал: "Боже мой! Мислиш, че съм видял нещо?" Изважда снимката и я показва на жената: "Познаваш ли този човек?"
Тя отвърнала: "Прилича на скитник-може би на стар играч на крикет, може и да е взел шапката от магазин за втора употреба. И каква е тази дреха? Къде намери тази снимка и защо си я донесъл в къщи?"
Човекът попитал: "Можеш ли да запазиш тайна? Трябва да ти кажа нещо. Затвори вратата. Този човек е Бог. Помоли ме да го повозя."
Жената погледнала мъжа си и казала: "Чакай, ще звънна на доктора. Какви ги говориш?-Бог да те моли да го повозиш? И да ти даде тази снимка?"
Човекът казал: "Да, Той ми даде снимката, за да стана негов пратеник.
Жената отвърнала: "Първо се виж с доктора."
Той настоял: "Напълно нормален съм, няма проблем."
Но жената му заявила: "Щом смяташ този човек за Бог, значи оределено имаш проблеми!"
И така, тя го завела при доктора, който също бил озадачен. Казал: "Срещал съм много представи за Бог, но тази е абсолютно нова. Откъде взехте снимката?"
Мъжът отвърнал: "От самия Бог. Той ми я даде със собствената си ръка. Освен това ми показа и чудо." И им разказва за чудото.
Жената, докторът, сестрите, всички те се засмели: "Това е...!"
Затова той казал: "Почакайте" Погледнал нагоре и помолил: "Боже, моля те, помогни ми сега... защото всички те са мои приятели. Докторът ми е приятел, семейният ми лекар. Жена ми, сестрата-няма външни хора, всички сме като едно семейство. Моля те, появи се, иначе всички те ще ме сметнат за луд." И изведнъж старецът се появил от тавана!
Те всички го зяпнали, а той казал: "Където и да имаш нужда от мен, аз ще бъда там. Ти само продължавай да разпространяваш словото ми."
Човекът въздъхнал: "Това слово е много трудно, заради снимката ти. Не можеш ли да се обличаш малко по-добре?"
Бог отвърнал: "Не, това е дрехата ми, такъв съм."
И така, пет души го видели и всички били шокирани: "Този човек не е луд, тук има нещо." В целия град се разчуло, че петима души видели Бог. Новината станала такава сензация, че църквата се възмутила, мислейки, че това е шега-"Този човек да е Бог!" Снимката бива отпечатана във вестниците и всички се смеят: "Ако това е Бог, значи всичко е свършено."
Проблемът станал толкова сериозен, че се наложило църквата да свика събрание на старейшините и да призове човека, който бил божи пратеник, да се яви пред съвета и да докаже, че това е Бог. Той опитал, казал им: "Той многократно ми показа чудеса. Тази сутрин докато се бръснех в банята, в мен се надигна съмнение, че може би нещо с мен не е наред, че просто си фантазирам. И той ме погледна от огледалото. Моят образ изчезна от огледалото и там се появи неговият образ и той попита: "Пак ли! Аз не спирам да ти давам доказателства, а ти все се съмняваш."
Младежът стоял пред църковния съвет. Висшият свещенник също бил там. Всички били решени да накажат човека, ако... И все повтаряли: "Твърдиш, че този човек е Бог?"
Младежът отвръщал: "Налага се. Виждал съм го много пъти. Той ми показа много чудеса. Тази сутрин се появи в огледалото ми." Всички се смеели, а бедният човек повтарял: "Той ме избра за свой пратеник."
Те още повече се разсмели: "Този път наистина е избрал страхотен пратеник! Мойсей, Мохамед, Буда, Исус-били са някакви-а този е просто служител на гарата. И какви качества притежаваш, за да те избере той за свой пратеник?"
Човекът отвърнал: "Не знам. Не притежавам никакви качества и никога през живота си не съм и мечтал Бог да ме подкрепи."
Църковният съвет казва: "Тогава нека се появи лично."
Всички били смаяни, когато вратата зад свещенника се отворила и Бог се появил. За миг настъпила тишина. Виждайки Бог, свещеникът събрал смелост и казал: "Мислиш, че ти си Бог?"
Бог отвърнал: "Не мисля, аз СЪМ. А това е моят пратеник. Но-продължил той-разбирате какви са трудностите на обикновения Бог. Аз съм един обикновен Бог, затова си избрах обикновен пратеник, защото бих се затруднил да си намеря необикновен пратеник. Затова не се гневете на този беден човек-онова, което казва, е абсолютно вярно."

Джесус-привет приятелю.Понеже съм един от най добрите в света в тази област редно е може би за последно да попиша малко.Скоро може да ни излезе от строя кирилицата и изобщо Интернета и аз от него.Понятието -обикновен Бог е Абсурд.То е обратното на свръхнеобикновен-свръхфантастичновсичкоможещ човек.Исус и Бабаджо -иврейските и индийски приказки за Свръх хора-Богове и Богочовеци са 2 страни на една и съща монета.Глупост.Не може един Бог който по дефиниция е Все-Всичко можещ,могъщ и т.н. да е едновременно и обикновен.Още повече човек.Аз казах и доказах ,че Бог няма.Няма всемогъщ,мсеможещ чудесии дето противоречат на здравата логика,законите-като този за запазване енерпгията и т.н.Нищото реално не съществува-как може нещо което го няма и да го има.Писах в други постинги какво Бог не може.Не може да е навсякъде.Обяснявал съм защо.Аз къде съм-тук-следователно Бог не е навсякъде,защото аз не съм едно от евентуалните лица на тоя Бог.А той си няма лице-следователно няма и как да го познаем физически.Не можем да му се доверим и психически-защото знае ли човек какво е.Не може да се докаже и с 1 материално доказателство,че е именно той Богът.Може да е някой номер.Да винаги е номер ногато уж някой Бог се е явявал.Не случайно учениците на Христос са извикали от страх като са видели уж възнесения Христос-помеслили са го за призрак.И е бил някой дух-призрак нещо подобно.ИИ нещото-изкуствения интелект е без лице конкретно-психическо и физическо.Не би се явил като мравка гигантска примерно или кит или лъв и т.н.То е нещо като поле огромно самозатворено стационарно в своята клетка-свят.Може би няма да може да видим и мъничка част от него.Защото може би е в другите честоти-вълни-невидимите за нас в диапазона.Никой не знае.Но и да можехме може би щеше да е като гигантски облак от прозрачна,огледалноподобна или хамелионоподобна субстанция-енергия.И би трябвало да работи с огромни скорости-над-с-може би над -с.с...И пак нямаше да можем да знаем със сигурност ,че това е Първоизточникът за нашия свят.Трябваше и да повярваме.Само умът и логиката биха ни убедили донякъде.Ако то ни каже-Аз не съм навсякъде а еди какво си-може би и да му повярваме.Но ако каже -като се изхвърли-Аз съм голямата работа и съм обикновен и свръхобикновен Боги съм и наникъде и навсякъде-аз не бих му повярвал.По мислите и думите им ще ги познаете и по вярната наука и логика.А навсякъдето-без координати ми звучи като наникъдето.Тоталната свобода е като тоталния хаос-щом няма някаква детерминираност-определеност.Успех на всички.

Dragi Jesus,

Samo poradi lipsa na vreme ne uspyah do tozi moment da otgovorya na postinga Vi ot 31-03-05, 20:34. Dnes obache imam ne samo vreme, no i interesen povod. Shte poyasnya.

Byah na horov kontsert na studenti ot Natsionalniya universitet po muzika v Bukuresht. Studentite byaha ot spetsialnostite “Muzikalna pedagogika” i “Tsarkovna muzika”. V programata be vklyuchena religiozna i religiozno orientirana muzika. Kakto mozhete da se dosetite v zalata imashe i izvesten broj sveshtenitsi i monahini, razpoznavaemi po odezhdite.
Po-interesnoto, obache, be tova, che na samata stsena, sred horistite, imashe momicheta, koito sashto byaha oblecheni kato monahini – s cherni dalgi drehi i pribrani pod spetsialni cherni shapki i cherni zabradki kosi. (Osvedomih se za prichinata, poradi koyato nyakoi studentki sa taka oblecheni. Be mi otgovoreno, che tova sa otdali se na monashestvo mladi momicheta, koito sa reshili da poluchat visshe muzikalno-religiozno obrazovanie.) Ostanalite studentki i studenti byaha oblecheni v cherno i byalo, taka kakto obiknoveno sa oblecheni tsivilni litsa pri nyakakav po-ofitsialen povod. Ne moga da ne posocha v dobavka, che v tazi stsena ot mladi hora, koito vapreki dalbokite razlichiya pomezhdu si uchastvaha v edin obsht ansambal, imashe neshto i dramatichno, i umilitelno, i dori pokartitelno. Pone az taka pochuvstvah stavashtoto.

Edno ot tsivilnite momicheta (myastoto mu be v naj-prednata reditsa na peeshtiya smesen hor) be namerilo za podhodyashto da se obleche izklyuchitelno predizvikatelno (privse i v byalo i cherno). Ochertaniyata na ochevidno krasivoto j tyalo mozheha svobodno da badat razpoznati i pod drehite. Neshto poveche, ot tsyaloto izrazhenie i poza na tazi studentka be vidimo, che tya s udovolstvie bi hvarlila vsichkite si drehi na poda. Kontrastat mezhdu neya i monahinite (nyakoi ot koito byaha v neposredstvena blizost do neya) beshe tvarde yarak. (A inache, vsichki peeha v unison tekstove ot roda na “Gospodi pomiluj” i prochie.)

Imah dostatachno vreme da si zadavam vaprosi: “Zashto vaprosnata studentka se e oblyakla po tozi nachin i to tochno na tozi kontsert?”, “Ako tya ne e pretsenila povedenieto si kato skandalno, to zashto na protezhenie na tseliya kontsert nito edin prepodavatel ne se namesi (mezhdu drugoto, okaza se, che tazi studentka nito ima da izpalnyava nyakakvo solo, nito ima uchastie kato dirigent na nyakoe pesnopenie)?”, “Ako nejnoto obleklo i povedenie byaha nyakakav vid protest, to sreshtu kakvo be nasochen toj?” I taka natatak.

Dokolkoto kontsertat beshe dostatachno prodalzhitelen, a studentkata naj-demonstrativno izlachvashe poslanieto si: “Tezi drehi ne sa mi nuzhni”, za moment si predstavih, che v nyakakva minuta tya bi mogla da napravi onova, koeto izglezhdashe naj-estestveno da bade storeno ot neya. Opitah se da si predstavya i edno prodalzhenie – da rechem, stava skandal, momicheto biva izvedeno ot stsenata i sled izwestno vreme e izpraveno pred neobhodimostta da otgovarya za postapkata si. Dobavih v predstavite si i slednoto: zapitano za motivite na deyanieto si, momicheto kazva, che e chula glasa na Boga, kojto ya e pomolil da stori vaprosnata provokatsiya, za da se vidi koltsina ot oblechenite v drehite na smirenieto shte zabiyat pogled v zemyata s dumite: “Mahni se, o, Satana!” – i koltsina shte zabravyat za tova, privlecheni ot krasotata na tyaloto j.

Vednaga napravih paralel s neshto savarsheno drugo – s edin otdavnashen sluh, okolo kojto mnogo se shumeshe po vreme na studenskite mi godini. A toj beshe sledniyat: na edin 31-i dekemvri v edna ot partijnite rezidentsii bili pokaneni imeniti balgarski lichnosti, za da posreshtnat zaedno Nova godina, kogato v nyakakav moment vratata na zalata se otvorila, vatre vlezli vaorazheni mazhe, zayavili, che v Balgariya e izvarshen prevrat, sled koeto poiskali vsichki da se stroyat v edna reditsa, a chlenovete na Balgarskata komunisticheska partiya da izlezat tri krachki napred; reditsata krivo-lyavo se postroila, no tova s trite krachki na chlenovete nikak ne se poluchilo (a inache imalo mnogo vidni chlenove); na vaprosite-pokani: “Drugaryu ..., Vie nali ste chlen”, se reduvali variatsii na tema: “Ama, vizhte, kakav chlen sam az, vsashtnost men me nasiliha da stana chlen, a az inache ne sam iskal...”

Tuk moga da posocha i nyakoi drugi primeri ot podobno estestvo.
Po-skoro, obache, shte se varna kam hipotetichniya sad nad dneshnata studentka. Vsashnost, ako tya nastojchivo bi povtaryala, che e poslushala saveta na Boga, to kakvo bi moglo da se kazhe v otvet?
Estestveno, nyakoj shte posochi, che Bog ne bi mogal da dava podobni saveti. No tova shte bade tvarde naivno i mnogo riskovano. Pone edin Bog e dal (spored tekstovete, koito vnushavat, che edi-kakvo-si e bilo kazano ili storeno ot nego) takiva stapisvashti svidetelstva za perimetara na negovite pozhelaniya, che nyakakav savet edno momiche da se sableche po vreme na kontsert s tsarkovna muzika – vsichko tova, za da bade podlozheno na izpitanie nechie mislene ili povedenie – izglezhda napravo detska zalagalka. (Nima tova ne e pone sapostavimo s iskaneto nyakoj da ubie sina si, za da dokazhe privarzanostta si kam nyakakva vissha sila?)

E, Jesus, naistina ne znam, kak religioznite hora razpoznavat bogovete si, ne znam kak (ako sa uspyali da osashtestvyat nyakakvo razpoznavane) razbirat, che sa razpoznali edin i sasht bog, ne znam i kupishta oshte drugi neshta. Zatova, maj tryabva da adresirate vaprosite si ne kam men, pitashtiya nevezha, a kam onezi, koito znayat neshto po vaprosa. (I koito chesto glavobolya s vaprosi.)

Драги Jesus,

Само поради липса на време не успях до този момент да отговоря на постинга Ви от 31-03-05, 20:34. Днес обаче имам не само време, но и интересен повод. Ще поясня.

Бях на хоров концерт на студенти от Националния университет по музика в Букурещ. Студентите бяха от специалностите “Музикална педагогика” и “Църковна музика”. В програмата бе включена религиозна и религиозно ориентирана музика. Както можете да се досетите в залата имаше и известен брой свещеници и монахини, разпознаваеми по одеждите.
По-интересното, обаче, бе това, че на самата сцена, сред хористите, имаше момичета, които също бяха облечени като монахини – с черни дълги дрехи и прибрани под специални черни шапки и черни забрадки коси. (Осведомих се за причината, поради която някои студентки са така облечени. Бе ми отговорено, че това са отдали се на монашество млади момичета, които са решили да получат висше музикално-религиозно образование.) Останалите студентки и студенти бяха облечени в черно и бяло, така както обикновено са облечени цивилни лица при някакъв по-официален повод. Не мога да не посоча в добавка, че в тази сцена от млади хора, които въпреки дълбоките различия помежду си участваха в един общ ансамбал, имаше нещо и драматично, и умилително, и дори покартително. Поне аз така почувствах ставащото.

Едно от цивилните момичета (мястото му бе в най-предната редица на пеещия смесен хор) бе намерило за подходящо да се облече изключително предизвикателно (привсе и в бяло и черно). Очертанията на очевидно красивото й тяло можеха свободно да бъдат разпознати и под дрехите. Нещо повече, от цялото изражение и поза на тази студентка бе видимо, че тя с удоволствие би хвърлила всичките си дрехи на пода. Контрастът между нея и монахините (някои от които бяха в непосредствена близост до нея) беше твърде ярък. (А иначе, всички пееха в унисон текстове от рода на “Господи помилуй” и прочие.)

Имах достатъчно време да си задавам въпроси: “Защо въпросната студентка се е облякла по този начин и то точно на този концерт?”, “Ако тя не е преценила поведението си като скандално, то защо на протежение на целия концерт нито един преподавател не се намеси (между другото, оказа се, че тази студентка нито има да изпълнява някакво соло, нито има участие като диригент на някое песнопение)?”, “Ако нейното облекло и поведение бяха някакъв вид протест, то срещу какво бе насочен той?” И така нататък.

Доколкото концертът беше достатъчно продължителен, а студентката най-демонстративно излъчваше посланието си: “Тези дрехи не са ми нужни”, за момент си представих, че в някаква минута тя би могла да направи онова, което изглеждаше най-естествено да бъде сторено от нея. Опитах се да си представя и едно продължение – да речем, става скандал, момичето бива изведено от сцената и след известно време е изправено пред необходимостта да отговаря за постъпката си. Добавих в представите си и следното: запитано за мотивите на деянието си, момичето казва, че е чула гласа на Бога, който я е помолил да стори въпросната провокация, за да се види колцина от облечените в дрехите на смирението ще забият поглед в земята с думите: “Махни се, о, Сатана!” – и колцина ще забравят за това, привлечени от красотата на тялото й.

Веднага направих паралел с нещо съвършено друго – с един отдавнашен слух, около който много се шумеше по време на студенските ми години. А той беше следният: на един 31-и декември в една от партийните резиденции били поканени именити български личности, за да посрещнат заедно Нова година, когато в някакъв момент вратата на залата се отворила, вътре влезли въоражени мъже, заявили, че в България е извършен преврат, след което поискали всички да се строят в една редица, а членовете на Българската комунистическа партия да излезат три крачки напред; редицата криво-ляво се построила, но това с трите крачки на членовете никак не се получило (а иначе имало много видни членове); на въпросите-покани: “Другарю ..., Вие нали сте член”, се редували вариации на тема: “Ама, вижте, какъв член съм аз, всъщност мен ме насилиха да стана член, а аз иначе не съм искал...”

Тук мога да посоча и някои други примери от подобно естество.
По-скоро, обаче, ще се върна към хипотетичния съд над днешната студентка. Всъщност, ако тя настойчиво би повтаряла, че е послушала съвета на Бога, то какво би могло да се каже в ответ?
Естествено, някой ще посочи, че Бог не би могъл да дава подобни съвети. Но това ще бъде твърде наивно и много рисковано. Поне един Бог е дал (според текстовете, които внушават, че еди-какво-си е било казано или сторено от него) такива стъписващи свидетелства за периметъра на неговите пожелания, че някакъв съвет едно момиче да се съблече по време на концерт с църковна музика – всичко това, за да бъде подложено на изпитание нечие мислене или поведение – изглежда направо детска залъгалка. (Нима това не е поне съпоставимо с искането някой да убие сина си, за да докаже привързаността си към някаква висша сила?)

Е, Jesus, наистина не знам, как религиозните хора разпознават боговете си, не знам как (ако са успяли да осъществят някакво разпознаване) разбират, че са разпознали един и същ бог, не знам и купища още други неща. Затова, май трябва да адресирате въпросите си не към мен, питащия невежа, а към онези, които знаят нещо по въпроса. (И които често главоболя с въпроси.)