Tozi naychen film triabvada se gleda.Tova e kraiat na religiite.Yels dokazva chrez dnk probi ot vsichki grupi na Zemiata- che parviat chovek-praroditeliat li e ot Iztochna Africa-niakade okolo Etiopia i e na 60 000 g.Chrez vzimane na probi ot slunkata na horata i proslediavaneto na ynikalni DNK mytatsii v Y -hromozata na majete toi ystanoviava dori che Chingiz xan e dnk bashtata na milioni mongoltsii.Ednata mytatsia be-m 9-drygite m 69 ili neshto podobno.Dori yspiavat da napraviat eventyalnia obraz na parvia chovek chiata genna mytatsia e vav vsichki nas.Bez da sa namereni priako dnk veshtestva ot nego.Mitat na Bibliata naychno e razvenchan.Filmat go povtariat prez mesetsi gledaite go.Zaglavieto my e pochti na 100 protsenta kato tova v zaglavieto mi.

Hmm. It looks very impressive. Who was a designer of this site? Online Casino

Dear Mosserin,

That's me – Iliya Kozhouharov.
Do you know Bulgarian, Mosserin?

Прости ми Николай , но така и не разбрах как точно дойде "краят на религиите" от това,че учен в областта на генетиката е проследил уникални ДНК. Религиите не са ДНК зависими. Ако ти внезапно си получил просветление как това се наслагва върху реалността в този точно момент, променяйки я - моля те бъди по обстоятелствен и обясни ни. А ако използваш кирилица цена няма да имаш

Аз съм гледала този филм.. и не бих казала че е краят на религията(струва ми се че адаптацията на религиите към всякакви нови възможни открития е възможна, това разбира се е мое мнение) или че си противоречи с Библията, може би си противоречи с човешките тълкования на Библията, а и в Библията не всичко е останало така както първоначалните автори на текста са го писали. Библията е толкова достоверна според мен колкото са и митовете и разказите на останалите народи..те в повечето случаи съдържат някъкъв процент истина, какъв точно е трудно да се установи. Бих те посъветвала, Николай, да прочетеш книгата "Боговете на нашето хилядолетие", ако разбира се не си я чел, вътре има изразени доста интересни становища, не казвам истинни казвам интересни:).

Боряна е хубаво българско име, за разлика от "Кексчето".
Но вие определено сте ми симпатични.В мислите, които сте споделили тук.
Чудесно е, че пишете , защото малцина го правят точно тук.Е, Боряна е писала и на друго място, но и там е истинска и искрена!А това е чудесно!!!
Продължавайте така.Има шанс и аз да се включа.
Що се отнася до стила на Николай - мисля, че е прозрачно наивен .Не искам да го обидя.По-скоро - да го провокирам.И дано този път да е на "кирилица".И аз като Боряна ще очаквам с интерес ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИТЕ ПОЯСНЕНИЯ...
Сякаш не му се види краят на религиите.Може би "масовата култура" помага за това.Пък и на повечето хора им по-лесно чрез религиите.Но да не съм многословен.
Останете си със здраве!
И непременно пишете.Помага!

Здравейте всички:) специално за Боян истинското ми име е Вера.. но по стар навик си влизам с nick Kekc4eTo, надявам се това да не ти пречи много:), в този форум до сега не бях писала, просто за да се из4ете всичко написано по дадена тема изисква много време, когато напредна с изчитането може би ще пиша и повечко.
Може и вече да е писано по въпроса, но ми се струва че между всички религий има следната връзка: те изискват подчинение и следване на някакъв път. И това за определен брой хора е добре дошло, защото им дава някаква сигурност, или?
Усмихваите се повече, никога не е излишно:)

С всеки изминал час прекаран в четене тук се засилва подозрението ми , че този сайт е една съвременна и по-мащабна от първоизточника си "АБУЛАФИЯ".
Предварително се извинявам на тези, които ще си кажат-"И тая тиква си помисли, че може да лети" - но просто не желая да пояснявам параноичните си видения . Няма и да го изтрия- необходимо ми е да зная точно колко хора разбраха какво написах. Отново се извинявам на останалите, които не разбраха.
Здравей Вера. Абсолютно права си според мен , че повечето религии" изискват подчинение и следване на някакъв път", но ако беше само това характерно за (повечето) религии , отдавна щяхме да сме свидетели или по-скоро - читатели на "Крахът на религиите". На хората доста бързо им омръзва да се подчиняват и да следват. Многобройните въстания, войни, преврати, дори атентати ( и в наше време) - го доказват и без да познаваш добре историята.
Според мен изобщо името на темата в този сайт е сбъркано. Какви точно" Заблуди в религията" ни интересуват , след като всички дискутираме дали е ЗАБЛУДА РЕЛИГИЯТА. И на кого служи тази пелена от безусловно изисквана вяра - на КОГО точно?
Включвайки се в този форум всъщност очаквах да намеря "готови рецепти", Нещо до което вече някой се е докоснал, разбрал го е и е толкова добър да сподели - къде са незабележимите подводни камъни в течението на реката на живота - за да може малката ми лодчица да доплува благополучно до брега , който си избера сама . Предполагам, че повечето от вас са се юрнали към тази нова утопия с точно същото очакване, но..... интелектуалщината като че ли е по-заразна и от грип.
Толкова много дни ,месеци....години... Такава прекрасна идея и - никакъв резултат- ако целта не е "преброяване на търсещите хора".
Почти чувам тези, които казват - "Още един промит мозък. Каква консуматорска нагласа!!!(с възмущение и едва замаскирано презрение) Не може само да се получава наготово! Защо първо не предложиш нещо ти?"
И тук отново се обажда параноята ми - на кого да споделя моят опит в навигацията(Здравей Бояне. Явно и ти имаш някакви изисквания за да благоволиш да се "включиш". Прости ми , че си в скобите, но възможно е вече да си разбрал(от другото място , където съм писала) , че непохватните ми излияния са на една здрава емоционална основа и понеже текста си течеше плавно, не почувствах необходимост да го променям само за да не се обидиш , че се намираш в някакви си скоби, още повече , че те подозирам като част от действащата АБУЛАФИЯ.) , та тук има толкова много хора с невероятен умствен "багаж" , с огромни съкровищници от знания, които също не дават никакви отговори , никакъв опит , освен -всичко тъне в мъгла- или безкрайни , красиви, словесни еквилибристики за радост на "наивната публика" .
Добре - все пак се престашавам и задавам въпрос:
"Необходима ли ни е Религия? Защо?
Бъдете здрави . Б

Драга Боряна,

Ще се опитам да Ви предложа няколко изречения в отговор на последното Ви писмо (още повече, че донякъде се чувствам отговорен за оформянето на това, което сте намерила за удачно да обозначите като „АБУЛАФИЯ”).

Впрочем, относно желанието Ви да узнаете колко хора са разбрали онова което сте написала за „Абулафия”-та, ще си позволя да предположа, че то едва ли ще се изпълни – не ми се струва възможно всеки, който за пръв път прочита това име, да реши да заяви за своето незнание (откъдето Вие да си направите извода: „точно колко хора разбраха...”). Лично аз мога да споделя, че възприемам думите Ви като вопъл на човек, губещ се в някакви нескончаеми разсъждения из Форума за заблудите в религиите така, както би се загубил в умозрителните кабалистични размисли и пресмятания на Авраам бен Самуил Абулафия, аскета от ХІІІ век, който изобретил свое учение за тайните значения на буквите от иврит, установими посредством представянето на всяка една от тях чрез съответна числова стойност, все същия аскет, който изработил техниката, наречена „гематрия”.

Напълно съм съгласен с Вас, а по този начин и с Вера, че повечето религии „изискват подчинение”. Дори бих отишъл и по-далеч, заявявайки, че религиите изобщо са немислими без подчинение – подчинение на някаква (мислена като реална) сила, на някакъв авторитет, на някаква традиция. С други думи, подчинение на всичко друго, но не и на разума, логиката, коректното разсъждение и доказателството.
Съгласен съм и с мнението Ви, че не само подчинението е характерно за религиите, но то (така поне мисля) е основата на основите за тях. Обърнете внимание, Боряна, че най-сериозната греховност във всяка една от религиите се свежда до някаква проява на неподчинение, непослушание, свободомислие.

Относно Вашето мнение, че „на хората доста бързо им омръзва да се подчиняват...”, ще си позволя да не се съглася напълно. Наистина, когато някой вдига въстание, това е знак за отказ от едно или друго подчинение. Но войните, превратите или атентатите (които сте намерила за подходящо да прибавите) – нима те са за Вас някакъв знак за скъсване с подчинението? Вгледайте се внимателно именно в историята (и в, както казвате, „нашето време”, което мигновено се превръща в история – просто защото живеем много бързо и промените стават едва ли не светкавично) – нима те не представляват примери на неистовото желание на една група хора да наложи върху друга група хора просто (и само) смяна на формата на подчинение. А въпросните желания успяват, защото немалка част от хората е готова да се впише безкритично в едни или други форми на подчинение, защото (все същите хора) имат едва ли не физиологична нужда от това. Разбира се, аз си давам сметка, че в голямата част от тези случаи всъщност става въпрос за трайни увреждания, нанесени от предхождащо манипулативно възпитание.

Между другото, с част от онова, което сте написала във Вашия текст (независимо, че го обвързвате със самоквалификации от рода на „параноични видения”), Вие доказвате, че и на Вас самата не са Ви омръзнали проявите на подчинение. Казвате: във Форума „има толкова много хора с невероятен умствен ‘багаж’, с огромни съкровищници от знания, които (...) не дават никакви отговори” на онези, които „са се юрнали към тази нова утопия” с едно и също очакване – „да намерят ‘готови рецепти’”. Драга Боряна, изискването на „готова рецепта” не е нищо друго, освен един от най-сигурните знаци за вътрешно предразположение към подчинение.

Ще си позволя едно сравнение. В света на политиката открай време се борят различни идеологии. Много от тях имат различни имена, но всъщност основно се групират около някакъв „десен” полюс, някакъв „ляв” полюс и някаква „центристка” зона. По традиция, към политическия център гравитират либерално-демократичните движения. Една от основните техни ценности гласи: „Нека не загърбваме високомерно проблемите на социално слабите, но нека направим така, че всеки настоящ (или бъдещ) социално слаб да БЪДЕ НАУЧЕН в една или друга степен САМ ДА ОСИГУРЯВА СВОЯТА СИЛА И ПРОСПЕРИТЕТ".

Ще си позволя и още един пример – този път, от медицината. Безусловно, в тази сфера на човешка активност работят (или следва да работят) хора, чието призвание е да помагат на болните. Но една далеч не маловажна цел на медицината се изразява в това: хората да бъдат научени на превантивни действия, така че в по-висока степен ДА СЕ ПРЕДПАЗВАТ САМИ ОТ БОЛЕСТИ. И като така – в по-малка степен да се налага да бъдат лекувани.
За всичко това е необходимо култивирането на една обща склонност към обмисляне, претегляне на аргументи, издигане на контрааргументи – изобщо, на онова, което сте сметнала за подходящо да наречете „интелектуалщина”.

Не разбирам какво притеснително има във факта, че, дебатирайки „заблудите в религията”, може да се окаже, че всъщност мислим (и коментираме) „цялостната заблудност на религията”. Може би ще се покажа в твърде крайна светлина, но аз лично считам, че религиите изцяло представляват сфера на заблудност, място на най-висока концентрация на заблуди. При това, не трябва да се забравя нещо (което за съжаление се подминава с лека ръка от иначе интелигентни хора), че религията (говоря в единствено число, но мисля в множествено) със своите системи от заблуди е много по-опасна, отколкото това може да се стори на пръв поглед, защото на протежение на много векове (и по-скоро – хилядолетия) е била първенстващият фактор при осъществяването на всички останали форми на човешка активност. На нея са били подчинени: науката, правото, образованието, изкуството, политиката... А за съжаление, социумът е твърде инертно образувание – той ще продължава да носи още дълго и дълго време следите от инфилтрираната религиозност във всички тези сфери. Ето защо – отново ще кажа, според моите, вероятно, стряскащо категорични, представи – основното усилие на интелигентните хора следва да бъде насочено към диагностициране и изваждане на показ на заблудите, идващи от религията.

Благодаря Ви за последния Ви въпрос ("Необходима ли ни е Религия?”). Всъщност, в известна степен, поне аз, вече отговорих. Но ще се престраша (като Вас) и ще кажа: „Не, не ни е необходима?”
Отчитам, колко лесно някои ще поставят на този отговор етикети от рода на: „Жалък атеист!”, „Бездуховен човек!”, „Показателен продукт от комунистическо възпитание!” и така нататък.

Тук и сега, бих си позволил да кажа две думи единствено относно атеизма.
Отрицателната частица „а-”, използвана в много съставни думи в много езици, може да бъде превеждана и тълкувана по два начина: 1. като „не”, и 2. като „без”.
Ако в случая с термина „а-теизъм” „а-” се тълкува като „не”, то от такова разбиране израства цяла доктрина, която почива на твърдението: „Няма бог(ове)”. Държа да подчертая, че лично аз никога не съм изговарял подобна мисъл. И елементарната причина за това се свежда до факта, че не съм си я и помислял. От такава гледна точка, аз не съм атеист. Аз просто НЕ ЗНАМ как стоят нещата с ИМАНЕТО или НЯМАНЕТО на бог(ове).
Ако обаче „а-” бъде тълкувано като „без”, то от това положение се формира доктрина, която лежи върху пожеланието: „Нека се опитам да живея без бог(ове)”. От подобна позиция, аз съм 100%-ов атеист. И смея да засвидетелствам, че животът в такъв вид атеизъм е нещо прекрасно. (Отчитам, че това, последното, не може да има каквато и да било стойност, след като мнозина биха свидетелствали за диаметрално противоположните си усещания.)

Искам накрая да добавя и нещо като „въведение” в доказателството относно вредата от религията. Според мен, тя (вредата) се корени в това: Религията култивира парадоксално и бездоказателствено мислене и (неявното) изискване индивидът да остане (и по възможност да изживее целия си живот) в този модел на поведение. (А, ако може – най-добре и изобщо да не забележи неговото просмукване в съзнанието му.)
С това, което току що изписах, мисля, че Ви давам някакъв конкретен отговор (само, моля Ви, не го третирайте като „готова рецепта”). Нещо повече, ако решите да се възползвате от него в качеството си на „лодкар” на „малката Ви лодчица”, може да го имате предвид, за „да доплувате благополучно до брега, който сте си избрала сама”. Обещавам Ви, в моменти на объркване или на появили се трудни ситуации да бъда на разположение.

Драга Боряна,
Ако Вие сериозно се интересувате от заблудите в религията бихте ли приела да преместим този начеващ диалог в някоя по-подходяща тема (а не при NATIONAL GEOGRAPHIC)? Ако не можете да откриете такава, то направете Вие самата предложение за нов титул.

С почит,
Илия Кожухаров

Здравей, Боряна! Здравей, Вера!
Радвам се , че сте ме забелязали.Такава беше целта!И по-конкретно - да продължите да пишете...Защото много хора след кратко или по-продължително "участие" в "словесните еквилибристики" просто се самоизключват.Забелязва се , г-н И.Кожухаров.Това е положението, както се казва!Ето вече ти предлагат нещо неочаквано за теб, нали Боряна...Да видим до кога ще издържиш в новото начинание...
Лао Дзъ казва: "...Който говори /много/ - не знае.
Който знае - не говори..."
Вера не ми се вързвай.Зная добре, че такъв е "подхода" на много хора.Все пак е по "безболезнено". А целта на "разума" е да оцеляваме.Като и на теолозите , и на свещенниците.Само , че ТЕ да оцелеят...
И още нещо - как очакваш, Боряна , да се води смислен дебат , след като не се чуват тук гласове точно от теолози?!?Или от свещенници...Освен ако целта не е преброяване на "търсещите хора"?
Знаеш ли аз бих въэприел твоята нова думичка по нов начин - тук е една "А,Б,УУУ,лафия". Така е по интересно - като цифрите след моето име.Хайде да видим как ще ги разтълкуваш.Не се плаши.България страда от липса на нови идеи...
Ако ли пък си мислиш, че имам мисия тук - нека г-н И.Кожухаров да бъде откровен.Дали се познаваме? И дали не го дразня с тези откровения сега...

Благодаря ти Верочка!!! Усмивката е благо нещо.Просто си представи с каква "самодоволна" усмивка пиша аз сега под псевдонима си.

Дано и други да се включат.Сигурно има такива дето само се подсмихват и ни гледат сеира.Или си тананикат старата песничка на "Щурците":

"...Говори се за нещо, не питай за какво.
Нещо, ужким нещо - всъщност нищо то било!
Умува се на дълго върху малките неща,
едрите с досада се побутват на страна.

С насмешка се поглежда всяка влизаща жена.
Кой ли ще я срещне , или тя ще е сама...
Бързо дайте две кафета - да говорим , да не спим.
Думи, само думи непрестанно да редим..."

Хайде останете си със здраве.Отивам да послушам още нещо от "Щурците".А вие не спирайте - според един мой приятел "споделянето" носи мир на развълнуваната душа.И не става от първия опит.Затова - не спирайте.Така и г-н И.Кожухаров ще е доволен.Но ще ви обсипва с размишления.И много думи!!!

Ваш /засега/ :БОЯН

Здравейте Боряна, Боян, г-н Кожухаров и всички останали който минат от тук:)

Боряна, защо не се опиташ вместо отговори да търсиш въпроси(т.е да виждаш подводните камъни), така неусетно ще се сдобиеш с повече, ще се научиш да "плaваш" по-добре и един ден(макар и по-бавно) ще можеш да достигнеш до определен бряг, но този на който ти ще се чувстваш най-добре(поне според мен и досегашния ми опит).
На въпроса ти "Необходима ли ни е религията?"- моето мнение е че религията е необходима на едни да управляват и подчиняват, на други да се утешават и да търсят една увереност(не се наемам да твърдя има ли почва за нея или не), на трети за да намират смисъл в живота си; на други(вкл. г-н Кожухаров) тя не е необходима. Така че би трябвало да уточниш какво имаш предвид под "ни" (т.е кой са хората). Тя изпълнява някаква функция в обществото, но и аз съм на мнението на г-н Кожухаров, че влиянието на религията е по-скоро вредно за развитието на личноста (отново собствен опит).
Аз бих искала да потърся отговора на един друг въпрос: "Възможно ли е съществуването и развитието на човечеството, обществото, индивида без йерархия, без подчинение, без някакви общо приети норми и закони(защото религията в известна степен също се състои от норми и закони)?
Ако Боян толкова иска да чуе мнението на теолози и свещеници ще му намерим такива мнения само да каже въпросите:). Макар че може и някои от тях (цитирам) "да ни се подсмихват и ни гледат сеира", в интерес на истината и аз доста дълго се ограничавах с "гледане на сеир", но тъй като от известно време няма нови четива реших да се включа:). А и обсипването с думи има и положителна страна -обогатява речника.
С уважение и усмивки
Вера

Благодаря
Боян , Вяра -кекс4е , Илия , за разгорялото се пламъче в мен. Нямам възможност в момента да ви отговоря, но ще го сторя в първата пролука лично време.
Илия , ако направиш възможен разговора ни в друга подточка на темата без да сме зависими от"N.G."- ще ни /МЕ/улесниш , но ако изисква това дейстие повече от седмица като време и някакви други условия , за които тепърва ще бъдем уведомени - по- добре не си прави труда. Но пък ако е съвсем лесно за теб - премести ни в друго заглавие(ако останалите дебатиращи нямат нищо против). Започни я както намериш за добре - имаш много по-голям опит в това от всички ни взети заедно
До скоро на всички -отговор - в следващото включване.
Бъдете здрави.Б.

Открих нова тема: "Конкретни религиозни заблуди". Нека се прехвърлим там.

Нали и повечето религии твърдят, че Бог е създател на един мъж и една жена и те са народили всички. И никоя не казва на кой континент е станало това. Обясни по подробно, моля те как ДНК анализа който показва, че всички сме братовчеди оспорва религиите.

Здравейте Вера,

Искам да Ви подкрепя в разбирането Ви за религиите и като нравствени предписания. Хората винаги ще се нуждаят от общоприети правила. А за да бъдат те общоприети се изисква безусловен авторитет. Трудно простосмъртен може да бъде възприет като такъв. По лесно е правилата да бъдат донесени от някой посредник, пророк. От там натък обаче конкретнтото приложение на общовалидните правила се нуждае от ежедневно прилагане към конкретни случаи и тук се появяват още едни посредници. Те вече са преходни, но ако се обединят и се инстуциализират вече се превръщат в църква и се настаняват трайно в обществения живот.
Аз лично не вярвам в Бог в общоприетия смисъл. Аз приемам, че има такъв. За удобство. Иначе не ми излиза уравнението на живота.

Здравейте господин Сомов,

Предполагам че си правите извод относно "разбирането ми за религиите и като нравствени предписания" от следните ми изказвания: "...но ми се струва че между всички религии има следната връзка: те изискват подчинение и следване на някакъв път", "че религията е необходима на едни да управляват и подчиняват" и "Тя (религията) изпълнява някаква функция в обществото". Поради нежеланието ми да бъда разбрана погрешно, ще повторя за пореден път, че за мене религията като цяло няма положително влияние в развитието на личноста, а по този начин и на обществото (цитирам се отново: "аз съм на мнението на г-н Кожухаров, че влиянието на религията е по-скоро вредно за развитието на личноста...").

Защо според Вас "хората винаги ще се нуждаят от общоприети правила"? А и защо след като религията е сбор от "нравствени предписания", тя самата е толкова безнравствена и използва по-лесното - "правилата да бъдат донесени от някой посредник, пророк"? Религиозната 'проява на морал' е да задоволява хората с послание от неизвестен/измислен източник. Така че хората биват лъгани, дават им се "чекове без покритие", ако мога така да се изразя. Ясно е че "трудно простосмъртен може да бъде възприет като такъв (безусловен авторитет)", а защо е необходимо това да се случи? А и нима в момента има един единствен безусловен авторитет, след като в света има няколко основни религии (христианство, ислям, юдаизъм, будизъм) и още много други, и всяка от тях има собствен Бог(т.е. авторитет)?

Ще си позволя да заема цитата, вече използван от господин Кожухаров по друг повод: "...Това как да не е незнание, заслужаващо укор – да мислиш, че знаеш това, което не знаеш? Аз, мъже, в това може би се различавам от повечето хора и ако бих твърдял, че стоя по-горе от някого по някакво знание, то би било в това, че като не знам достатъчно за работите при Хадес, така и мисля, че не ги знам” [Платон, "Апология на Сократ", в: Диалози, том І, с.51, София, 1979].

Защо църквата твърди че има авторитет, след като няма как да го знае? А ако има някакви знания по-големи от тези достигнали до отделния човек, които й позволяват да знае, че има такъв безусловен авторитет, наречен Бог, каква е причината да ги крие?

Любопитно ми е също, защо без Бог не Ви излиза "уравнението на живота"?

С уважение

Скъпи дебатиращи,

Защо продължавате да пишете по въпроси, извън филма на NATIONAL GEOGRAPHIC, след като специално бе отворена нова тема: "Конкретни религиозни заблуди"?

Илия Кожухаров

Скъпи г-н Сомов,

не ви ли се струва ,че всъщност пишете и общувате с г-н И.К., а не с "Кексчето"(Вера) ???

Скъпи господин Анонимен/Скъпа госпожо Анонимна,
по какъв начин да ви обедя че аз съм си аз, а не господин Кожухаров?!?
Има ли такъв изобщо?!?

Уважаеми 22/7,

Не споделям Вашата мнителност. адресът, който се появява с нейното име не е доказателство, просто имат един и същ доставчик. Пък и както отбеляза Вера, след като сме приели , а и ние с Вас се подвизаваме анонимно, едева ли е редно да задаваме подобни въпроси.
Освен това стилно доста се различават. Вера не е първата, която е очарована от Кожухаров. Любопитно о е колко дълго ще остане на тази позиция.
Не Ви ли е по-интересен разигравания сюжет стил Даун Браун - проповедник, компрометиращи записи, писма, тайнствено изчезване на записите ... и всеки момент ще съсипят, ако не църквата въобще, поне поредната секта ?

Вера, без претенциите да съм познавач, мисля, че трите големи монотеистичти религия нямат различен Бог, а само различни пророци. При християнството е малко по-особено, но и то не отхвърля единния Бог.
Уважаеми г-н 22/7, ето това предполагам г-н Кожухаров не би могъл да изрече даже и да разиграва някаква постановка. Така, че да свалим подозренията от Вера.


С.Сомов

"...Не Ви ли е по-интересен разигравания сюжет стил Даун Браун - проповедник, компрометиращи записи, писма, тайнствено изчезване на записите ... и всеки момент ще съсипят, ако не църквата въобще, поне поредната секта ?..."Много интересно, наистина! Не бях се замислял точно върху това.Едва ли обаче е преднамерено.Просто търсят "шарани", които да клъвнат, но уви - няма ги очакваните теолози...Поне засега.

Обаче.....точно стилът (на Вера) е едно от нещата, които провокираха моята мнителност.И не сама стилът."Излъчването"(изказ, термини, обвързване м/у тях) е аналогично, да не кажа същото.Всъщност това не е толкова важно.Лошото е, че само няколко души в един "салон" си подвикват отдалече /под различни именца/.

И г-н Кожухаров е редно да се замисли над този тъжен факт.

Считам, че анонимноста(както я разбирате тук) изобщо не променя КАЧЕСТВОТО на изказаните идеи и мисли.За жалост тук не се цени качеството, а количеството!

22/7

Уважаеми господин Сомов,

Благодаря Ви за споделените мисли по отношение на анонимността във форумите. По повод написаното от Вас за "очароването" (и неговата "продължителност"), си припомних един от афоризмите на Станислав Йежи Лец, който може и да не цитирам напълно точно, защото в момента съм далеч от библиотеката си: "Великите умове обсъждат идеи, обикновените – събития, а посредствените – хора." Безспорно, не е съдено на всеки да бъде "велик ум", но можем поне да се опитваме да се извисим над потенциалната си посредственост като се стремим по-често да обсъждаме идеи. (Тук изрично искам да Ви уверя, че с последното изречение имах предвид и себе си.)

В споделеното за откраднатите касети със записи от визираната дискусия по богословски въпроси акцентирам вър ху начина, по който се процедира в някои среди. Идентично е и положението около евентуалното публикуване на разменени електронни писма, при които (според мен) изобщо не е важно коя конкретна персона се крие зад свещеническия католически сан. Проблемните положения от идейно естество са две: 1. следва ли коментираните в тях въпроси, свързани с вероизповедалната доктрина, да се третират като някакви лични послания и 2. кой се явява собственик на получените писма и може ли той да прави с тях онова, което сметне за необходимо? Искам да Ви уверя, че приемам тези въпроси като достатъчно сериозни (и поради това – достойни за дискусия), а не като "разиграван сюжет в стил Дан Браун".

Относно "съсипването на църквата въобще" (или на "поредната секта" като компромисна по-малка цел) – личното ми становище (споделям това напълно сериозно и искрено) е следното: поне в обозримото бъдеще подобна идея е напълно неосъществима поради факта, че по света има достатъчно много хора, които неудържимо искат да пребивават в илюзии; техните въжделения са достатъчно стабилна основа за съществуването на всички религиозни доктрини (както и на богата палитра от други форми на заблуди). От това фактическо положение на нещата далеч не следва, че каквато и да било активност в избраната от мен посока е неоправдана.

Не ми е съвсем ясно, какво собствено "не мога да изрека по отношение на трите основни монотеистични религии"? Впрочем, държа да знаете, че съм готов да изрека и да напиша (в това число и в лично писмо до някого, по отношение на съдържанието на което той да има за вечни времена правото да го публикува когато и където намери за добре), та... готов съм да изрека по отношение на въпросните три религии всичко, което не провокира някакъв парадокс. Например, това че и при трите се предявява претенцията за съществуването на един-единствен бог. Мисля, че това е вън от каквото и да било съмнение. Напълно съм съгласен, че при християнството картината е по-сложна, за да не кажа – по-безмислено объркана (допускам, че в това отношение Вие сте имал предвид компликациите около божественото триединство). Напълно съм съгласен и с още нещо: ако зад юдаистката, християнската и ислямистката претенция за съществуването на ЕДИН БОГ, стоеше някакво неопровержимо доказателство за това, то тя (претенцията) отдавна щеше да бъде НЕ ПРОСТО ПРЕТЕНЦИЯ, а неопровержим факт. Това (също отдавна) щеше да е провокирало съответното обединение на тези религии. Никакво подобно събитие обаче не се е случило. Дори екуменическото движение вътре в самото християнство не се приема с отворени обятия от всички, определящи себе си като християни. Ето така, представата за ЕДИНИЯ БОГ ("Credo in Unum Deum!"), който при това би следвало да е ЕДИН И ЗА ВСИЧКИ МОНОТЕИСТИ, си ОСТАВА САМО ЕДНА ИДЕЯ, ХИПОТЕЗА, ДОПУСКАНЕ, ВЯРА. Но НЕ И ЗНАНИЕ.

Уважаеми господин Сомов,
Много бих дал да мога да Ви убедя, че не "разигравам някаква постановка". В същото време, съзнавам, че не ми е никак лесно да Ви предложа доказателства за това си твърдение. Мога просто да Ви заявя, че след многогодишни размисли на тема религии съм достигнал до убеждението, че те са един от най-вредните продукти на човечеството. Ако с това не наскърбявам някакви Ваши чувства и ако Ви е интересно да водим разговор за въпросните вреди от религиите, то (в рамките на знанията и възможностите ми) мога да излагам доводи. Всъщност, с подобна цел, открих и темата "Конкретни религиозни заблуди", където мисля, че е по-подходящо да се коментират подобни въпроси.

Онова, около което обаче се връща мисълта ми, е отново свързано с афоризма на Лец. Ето защо, нека се опитаме да обсъждаме идеи.

Уважаеми 22/7,

Не знам кого сте имал предвид, когато сте използвал множественото число ("Просто търсят 'шарани'..."), но на мен лично не ми се налага да търся специално, когото и да било. (В това отношение, допускам, бихте могъл да споделите, дали сте започнал да влизате тук след като, да речем, съм Ви "потърсил и помолил" за това.)

Ежедневно съм заобиколен от посланията на всякакви хора, с всякакви виждания. Поместил съм едно такова послание в "Конкретни религиозни заблуди". То дори е със статут на гимназиален урок. Авторите му са професори и доктори по богословие. Дали за Вас това е достатъчен ранг, за да признаете някого за "теолог"?
Бих могъл да поместя и още подобни примери.

Защо трябва да считам, че след като "никакви теолози 'не са клъвнали'", това е голяма трагедия, при положение, че Вие самият сте "клъвнал"?

Накрая, споделил сте (както ми се струва) искреното си съжаление от това, че "тук не се цени качеството, а количеството!" Но сте направил това само няколко думи след като сте коментирал (допускам не по-малко искрено) "количеството на присъстващите във форума". Дали долавяте известно противоречие?

Господин 22/7,
От мен се искаше да дам конкретни примери на религиозни заблуди. Вашето мнение за предложения пример в "Конкретни..."?

Уважаеми г-н Кожухаров,

Мисля, че с изложението си по-скоро отхвърлих твърдението, че разигравате спектакъл и за това не е нужно да полагате повече усилия в тази посока.
Предложението да се коментират идеи, а не хора е чудесно, но и крие определени рискове за заобикаляне на неудобни въпроси. Понякога дори е наложително да останем посредствени.

Ако например Ви попитам искрен ли сте с поставения по-долу въпрос, това обсъждане на идея ли е или посредственост ?

" 2. кой се явява собственик на получените писма и може ли той да прави с тях онова, което сметне за необходимо? Искам да Ви уверя, че приемам тези въпроси като достатъчно сериозни (и поради това – достойни за дискусия) .

Нима се нуждаете от дискусия след като вече в този форум Вие го сторихте без особени угризения?

С.Сомов

ОК,
Уважаеми господин Сомов,

Ще заключа с катинар част от усилията си. (По отношение на Вас.)
С последното си послание не вземате отношение към определени части от писмото ми до Вас, което ми подсказва, че, по всяка вероятност, сте ги приел. Оттук допускам, че трябва да заключа с все същия катинар и друга част от усилията си. (И ако съм прав в предположението си, не мога да не Ви благодаря.)

Готов съм да приема и пожеланието Ви "понякога да оставаме посредствени". Нещо повече, специално по този пункт, мисля, че и без да си разрешаваме или обещаваме това, ние не ще успеем да избягаме от посредствеността, която носим в себе си. Едва ли не – по рождение. Едва ли не – генетично.

Но тук искам сериозно да Ви попитам: "Какви неудобни въпроси си представяте, че можете да поставите на човек, който през целия си живот (наскоро навърших 56 години) е бил пред студентска, а понякога и преподавателска, аудитория?" Господин Сомов, нито имам желанието, нито имам навика да крия себе си: мислите си, идеите си, пристрастията си, омразите си... Освен това, нали точно Вие посочихте (и аз не мога да не Ви изкажа повторно благодарността си за проявената почтеност!) разликата: тук едни са анонимни, други – не. Добре, нека приемем, че трябва да се запази възможността за така обозначените от Вас "неудобни" въпроси. За да може обаче да се случи онази равнопоставеност, за която пледирате, можете ли да ми подскажете, откъде и как да изровя някой "неудобен" въпрос по Ваш адрес – след като изобщо не Ви знам нито кой сте, нито какъв сте?

Нека сега обърна внимание и на въпроса Ви относно това, дали съм искрен в питането си по повод "собствеността на получените писма". Въпреки че изрично съм Ви уверил в искреността си, ще Ви повторя още веднъж: "Да, искрен съм!" А доколкото, вероятно, сте учуден – ще поясня.
Когато публикувах "без особени угризения" определен кръг писма до мен, сторих това с пълната убеденост, че постъпвам правилно. И основанието ми се съдържаше във факта, че не можех да понасям повече едно и също лице да проявява отблъскващ двоен стандарт в разсъжденията си: веднъж, публично, но прикрито под анонимното си прозвище във Форума, а след това, на личния ми електронен адрес – в ролята на диаметралната си противоположност.
В същото време, почти непрекъснато задавам на свои близки, колеги, студенти (но и на непознати хора) коментирания въпрос: "Кой се явява собственик на някакви получени писма и може ли получателят да прави по свое усмотрение с тях онова, което сметне за необходимо?" Ще споделя най-искрено, че съм поразен от това, колко често и с каква лекота – буквално без замисляне – хората отговарят отрицателно на втората половина на въпроса, след което (ако се започне разговор) се оказва, че нямат почти никакъв солиден аргумент за становището си. Питам се – проява на какво е подобно поведение: на повърхностно отношение или на втълпена готова поведенческа рецепта? Или (което е по-страшно) – на онзи далекобойно застраховащ мотив, който им нашепва: "Нека за по-сигурно кажа 'Не!'. Нали някой ден могат да бъдат извадени наяве и мои писания, които съм изпратил на този или онзи. По добре е да бъде избран вариантът с 'моралната неписана забрана'."
Какво гласеше девизът на Тартюф? Не беше ли: "Скритата лъжа не е лъжа(!?)".

Господин Сомов, нека изпробваме едно по-сериозно търсене на доводи в полза на така съмнителното за мен "Не". Най-естествено е това да стане в дискусия. А иначе, аз продължавам да мисля, че собственикът на писмата може да прави с тях каквото прецени, че е добро. Освен, ако изрично не е бил помолен да ги запази в тайна.
Независимо как Ви изглеждам, аз пазя тайните на много хора. И бих имал сериозни угризения, ако ги извадя на бял свят. Но над тях тегне уговорка, в която съм дал думата си.

Конституция на Република България

Чл34 (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени.

Уважаеми г-н Кожухаров,

Мисля, че е добре да престанем с повдигането на въпроса за анонимността. Ако Ви пречи направете ограничен достъп с регистрация и членски внос. Можете да претендирате за неравнопоставеност само, ако се коментира нещо извън казаното тук или станало публично достояние по друг повод.
Що се отнася до отношението Ви към кореспонденцията, позицията, с която влизате и очаквате да се съгласим е следната "Имам право да публикувам доверена ми информация, ако я намеря за "отблъскаващ двоен стандарт" или там нещо не Ви харесва и няма изричното искане да не я публикувам.
Тази позиция е меко казано неразбираема за мен. Трудно ми е да разбера по същество конфликта, но едва ли можете да си присвоявате правото за крайна оценка. Обикновено с тази функция се натоварва Господ. Най-вероятно отсрещната страна не споделя тази Ви оценка. Защо решавате, че сте прав и можете да злоупотребявате с нечие доверие.
За мен приемливата постановка е точно обратната - не бива да се публикува нищо, ако няма изричното съгласие на ответната страна. Доводите Ви в полза на обратното намирисва на комунизъм, полицейщина и издава склонност към диктат.
Човечеството е изминало доста дълъг път за да достигне до извода за личната неприкосновеност, което включва и кореспонденцията, а Вие с някаква лекота искате да го върнете в средновековието.

При тези Ви разбирания, трябва изрично да предупреждавате ималите неблагоразумието да Ви пишат немедленно да решат дали не възразяват да публикувате написаното от тях. Другото си е просто ....

С.Сомов

Уважаеми господин Сомов,

Никога не бих имал нищо против изобщо да не повдигам въпроса за анонимността, ако тя не се използва по некоректен начин и така сама не предизвиква реакции. (В този смисъл, "топката" не е в моята градина, колкото и постоянно да се правят опити тя да бъде хвърляна там.)

Колкото до идеята Ви за "ограничения достъп с регистрация и членски внос" – тази хипотеза бе нашироко обсъждана, когато Форумът се макетираше преди време. И бе отхвърлена с аргумента за осигуряване на по-голяма свобода на достъпа. (Представяте ли си: ако решението бе обратното, примерно, Вие нямаше да можете да напишете всичко, което сте написал тук досега. А това определено щеше да е липса.) И още: сигурно знаете, че всеки може да прави множество регистрации под различни псевдоними. Наистина, известно ограничение на такава практика може да се наложи при въвеждане на такси, но и то не може да даде гаранции срещу анонимността. В края на краищата, по света има и платежоспособни хора, които са в постоянен стремеж към анонимност.

Благодаря Ви за разрешението да претендирам "за неравнопоставеност само, ако се коментира нещо извън казаното тук" или ако въпросното нещо е "станало публично достояние по друг повод". Безпокоя се обаче, че сред всички писания на анонимните автори има немалко именно такива примери. И допускам, че точно те са Ви подтикнали в едно от предишните си послания към мисълта да обърнете внимание върху различния статус на анонимните и неанонимните участници. Едно по-голямо мое безпокойство обаче се отнася до това, че въпросната "неравнопоставеност" има по-широки измерения. Мисля, че тя представлява проява на манталитет. А той се просмуква далеч не само при коментарите на "казаното тук".

Но..., нека бъде така.

Относно размишленията Ви за кореспонденцията – естествено е да "влеза с позиция". Но, господин Сомов, къде сте забелязал "очакване да се съгласите с нея", за да ми приписвате подобно виждане? (Допускам, че няма да отговорите на този ми въпрос, но аз, все пак, се чувствам задължен да го поставя. Защото с твърдението си Вие създавате внушение, което няма нищо общо с мислите и намеренията ми.)

Ако продължим да изследваме проблема около "правата върху кореспонденцията" (който, както ми се струва, изглежда достатъчно сериозен), ако неговата интерпретация се постави, примерно, в руслото на противодействие на проявите на "отблъскващ двоен стандарт" (оценка, която – безспорно – в един начален момент е само моя лична), то как биха могли някакви хора да се убедят, че твърденията ми не са някакъв каприз, ако конкретният материал не се извади на показ? Защо мислите, че толкова болезнено се реагира на възможността подобно нещо да се случи? Предложил съм Ви хипотеза, но Вие не казвате нищо по нея. Вместо това (допускайки фундаментална грешка), ми приписвате някакво желание за съобщаване на "истина от последна инстанция". Понятието "истина от последна инстанция" има смисъл единствено, ако някой разполага с властта да я наложи. Нали не си мислите, че имам дори и най-малък процент такава власт?
Онова, което мога единствено да сторя, е да предоставя факти (да речем, относно вижданията за доказателство у религиозните хора), след запознаването с които всеки да си направи изводи. Тогава няма да Ви се налага да пишете: "Трудно ми е да разбера по същество конфликта...", а ще можете да отсъдите, коя страна в един спор е представила по-действени аргументи. (Според Вашите представи за аргументация! А не според моите!)

За да не се получават някакви недоразумения в бъдеще, държа да знаете, че когато някой отвори въпрос за "функция", с която "се натоварва Господ", аз не знам за какво иде реч. Когато обаче се изказва предположението, че "отсрещната страна не споделя" заявената от мен оценка, аз неволно си задавам въпроса: "Защо, например, един служител на култ, който следва да има (според неговите представи, а не според някакви мои) покровителството на страховита сила, управляваща целия Всемир, сила която знае всичко, което има да стане преди то да е станало, следва да се притеснява от изречените или написани от него самия думи – независимо как се оценяват те от човек като мен?” Нали всички думи, така или иначе, се знаят, където е необходимо?

Ето някои препратки към Библията, които ме карат да си мисля, че в случая изобщо не е важно, какво споделя коментираната "отсрещна страна" (при положение, че непрекъснато помним специалния статус, който тази страна претендира, че има):
„...защото Господ изпитва всички сърца и знае всички движения на мислите” (Първа книга Паралипоменон, 28:9);
„...защото Той знае тайните на сърцето” (Псалтир, Псалом 43, стих 22);
„Духът на Господа изпълня вселената и, понеже всичко обема, знае всяка дума” (Книга премъдрост Соломонова, 1:7);
„Очите Му са върху ония, които Му се боят, и Той знае всяко човешко дело” (Книга на Иисуса, син Сирахов, 15:19) – тук има известно противоречие, но нека сега не го коментирам;
„Господ знае всички дела на човеците и начинанията им, помислите им и сърцата им” (ІІІ Книга на Ездра, 16:55);
„Той знае вашето намерение и какво мислите в сърцата си, когато грешите и искате да потулите греховете си” (ІІІ Книга на Ездра, 16:64).

Препратките могат да продължат и още. Но неминуемо се сещам за една (нека бъде последна):
„Грешен човек отбягва от изобличение и намира извинение, съгласно със своето желание” (Книга на Иисуса, син Сирахов, 32:19).

Безусловно, не мога да не предположа, какъв упрек ще ми отправите – да речем, че с последния цитат създавам внушения. Но, ако човек не иска сам да провокира подобни внушения, мислите ли, че би имал против написаното от него да види бял свят „тук”, след като отдавна е известно „там”?

Не мога да не отбележа, че идеята Ви да свързвате виждането ми с намеци за „комунизъм, полицейщина и (...) склонност към диктат”, респективно с ограничаване на „личната неприкосновеност” и „връщане към средновековието” – всичко това отива толкова далеч, че поставя пред мен въпроса: „Дали ползваме един и същ език и едни и същи понятия в него?”. Доколкото обаче сега е 2:38, а след по-малко от три часа и половина ще трябва да ставам, ще си позволя да спра тук. Ако Вие решите да изчакате, ще Ви напиша какво мисля и по последните въпроси.

Да Ви обърна внимание, че не разглеждаме конкретните Ви спекулации с пастора, а въпроса по-принцип. Ако искате да направите извод от този случай, заигравайки се не особено оригинално с "тук" и" там" и с това да си развържете ръцете за всякакви своеволия, то това си е Ваш проблем.
Ако продължим логиката Ви, то Вие като собственик на телефонните обаждания до Вас имате право да ги записвате и разпространявате, ако няма изрична забрана и /или/ за докажете колко двуличен е някой.,

Накратко първи стъпки в диктатурата. Добре, че нямате власт.

С.Сомов

Уважаеми господин Сомов,

Ето и продължението на предходното ми писмо до Вас.
Ще се опитам да систематизирам вижданията си по повод Вашите последни бележки относно:
1. приемливата за Вас постановка във връзка с публикуването на разменени между двама души писма,
2. представите Ви за комунизъм, полицейщина и диктат,
3. представите Ви за лична неприкосновеност, в това число и по отношение на кореспонденцията,
4. представата Ви за средновековие,
5. възможността да предупреждавам „ималите неблагоразумието да ми пишат”.

Няма да мога да да споделя вижданията си относно нещо „друго”, което сте имал предвид, когато сте завършвал писмото си от 07-02-06 19:35, защото срещу многоточието, с което сте дефинирал въпросното „друго”, бих могъл да поставя единствено и само ответно многоточие. А това би наподобило някаква фарсова ситуация, при която, да речем, срещу известната някога (от 1913 година) авангардна картина на Казимир Малевич „Черен квадрат” (върху бял квадрат), някой би разположил „Бял квадрат” (върху черен квадрат). Тук, господин Сомов, оставям известна възможност за още стъпки в тази посока – да речем, за хрумване от рода на „Бял квадрат” (върху бял квадрат).

Дълбоко съжалявам, че онова, което е „приемливо според Вас” стои в някои аспекти на диаметрално противоположния полюс спрямо приемливото според мен.
И така, Вашата теза се свежда до следното: публикация на СВОБОДНО ИЗКАЗАНИ И НЕНАСИЛСТВЕНО ПОЛУЧЕНИ мисли трябва да се осъществява след изрично съгласие от страна на онзи, който ги е изказал. При това, въпросното принципно положение следва да се разпростира и върху такива случаи, при които лицето, от което следва да се иска съгласие за публикация, се е произнасяло, примерно, по догматични въпроси на едно вероизповедание, въпроси които все то, в битността си на действащ свещенослужител, вероятно интерпретира и публично по време на своите проповеди.

Нека сега бъде прието, че подобна молба бъде отправена. Очевидно, не би съществувал никакъв проблем, ако лицето „Х” даде своето съгласие. Веднага обаче възниква въпросът: „Какво би следвало да се мисли (и прави), ако то не даде съгласието си, респективно – ако не отговори на писмото-молба, с което изпълни съдържателно онова положение, което в правото се обозначава като „мълчалив отказ"?

Съществуват няколко възможности за интерпретация на подобна ситуация:
1. Междувременно лицето е забелязало, че някъде в доктринерните му твърдения и разсъждения (или в онези, които имат общологически характер) е допуснало някаква грешка, недоглеждане, неразбиране и така нататък, но, да речем, поради потенциални опасности за увреждане на изграден образ пред някакво общество или евентуално възникване на проблеми около израстване в църковната йерархия се предпочита на написаното да не се дава гласност.
2. Лицето е склонно по принцип да води двойно-стандартен живот: пред едни хора да заема една позиция, а пред други – друга; в резултат, то отново отказва да си даде съгласието за публикация, защото отчита, че тя ще доведе до някакво неприемливо за него разобличаване.

Не е изключено тук да могат да се предложат и други интерпретационни хипотези. Но и тези две са достатъчни, за да се зададе въпросът: „Трябва ли да се приеме подобно поведение?” И то, особено, в такъв случай, при който персоната, от която то се осъществява, има по-сериозни обществени функции – явява се водач на някакви хора в някаква посока.

Изпитвам безпокойство по отношение на следното: ако се приложи приемливата за Вас теза, то не би ли се създала поредната порция питателна среда за изредените малко по-горе поведенчески хипотези? Не се ли прокламира по такъв начин фактическото „мълчаливо съучастие” в прояви, които имат (или могат да имат) съмнителен в морално отношение характер?

Аз, разбира се, не искам да пренебрегна изцяло мотивите, които Ви водят към изказаното от Вас пожелание. Нещо повече, допускам, че (воден също от морални съображения) Вие бихте могъл да предложите някаква тяхна защита. Ето защо, искам да Ви попитам за мнението Ви относно следния компромисен вариант: да се направи публикация на коментираната кореспонденция, без да се посочва никакво име на никакъв свещенослужител; да се изложат единствено репликите – досущ, както в онези пиеси, при които действащите лица са обозначени като, примерно, „Той” и „Тя”.
Нали в такъв случай няма да бъде накърнено ничие достойнство, включително няма да бъде подлагана на изпитание и ничия ценностна система и морална ориентация? А ние ще можем да се съсредоточим върху съдържателния аспект на изследването около представите за доказателство в религиозните среди.

Господин Сомов, има опасност този текст да се получи дълъг. Но след като сте намерил за необходимо да споделите, че в определени мои идеи обонянието Ви е доловило „ухание на комунизъм, полицейщина и диктат”, налага се да Ви кажа накратко, какво мисля и по този въпрос.

Не знам дали, когато разсъждавате върху комунизма, се връщате достатъчно назад в историята на човечеството (да речем, до античността), за да извлечете поне част от онези общи черти, които се съдържат в комунистическата доктрина, примерно: на Платон, на предхристиянските общности (да речем, на вероятно есейската комуна от Кумран), на самото ранно християнство и така нататък – до идеите и практиката на комунизма от ХІХ и ХХ век? Не знам също дали би Ви задоволило едно такова виждане, според което „комунизмът” („идеалният комунизъм”) се характеризира с формиране на съпритежание и култивиране на общност – това означава отказ от частната собственост (при някои по-късни форми – отказ преди всичко от частната собственост върху средствата за производство).
В интерпретацията на въпроса около идеологията на комунизма, в някои реномирани справочни източници се стига до заключението, че комунизмът „може би е реализиран само в религиозните общности, в някои светски комуни и сред малкото останали по света ‘примитивни’ народи, където съвместната собственост е начин на живот” [„The Blackwell Encyclopaedia of Political Thought”, в български превод: Блекуел, Енциклопедия на политическата мисъл, София, 1997, с.212].
Сега, господин Сомов, искам да Ви попитам: "Дали Ви се струва, че съм тръгнал да увещавам някакъв католически свещеник да обедини своята лична собственост с моята, след което да сторим това с още много други хора? Или Вие просто проявявате склонност да обвините в комунизъм всеки, който гледа по-критично на неудържимото за някои хора постоянно спрягане на съществителни имена от някакъв предполагаем божествен реквизит?"

През целия си живот съм се занимавал с преподавателска дейност и непрекъснато съм споделял със своите ученици онова, което съм си мислил, че знам. С това съм се опитвал да ги правя някакви "съпритежатели" на онова, което съм имал и имам. Това правя и сега. Ако Вие приемете подобна дейност като практикуване на комунизъм (защото присъства глаголът "споделям" и отглаголното съществително "съпритежател"), то аз Ви заявявам, че покорно ще приема, че съм комунист.

Относно полицейщината. Мисля, че просто сте се увлякъл и сте се оставил да Ви води някакъв фантазен образ. Полицейщина (в разглеждания от нас аспект) може да бъде проявена, например, при насилствено изтръгване на някаква информация или някакво признание от някого, в това число и с използването на специални технически средства. За какво насилие може да става дума в случая с моята кореспонденция, след като тя е осъществена ДОБРОВОЛНО от отсрещната страна? Тук трябва отново да припомня, че тази страна не е някаква „обикновена” отсрещна страна. Тя е личност-посредник между (в най-добрия случай) предполагаема за мен и реална за нея „Върховна Сила” – сила, която знае и може всичко. И в този смисъл, може да ме срази в тази минута заради забелязаното от Вас мое „полицейско отношение”.

С това, което споделих дотук, мисля, че става ясна и представата ми за „лична неприкосновеност”. Едни разсъждения, показани като съобщени от лицето „Х”, изобщо няма да засегнат чиято и да било лична неприкосновеност. Въпреки че отново се налага да обърна внимание върху факта, че онези, които са се съгласили да облекат тогата на „специални личности” не трябва да искат (нито пък за тях следва да се ходатайства) да се ползват с „личната неприкосновеност” на редовите граждани. (Защото, ако внимателно се вгледаме в един такъв казус, ще се окаже, че отново ни се натрапва – или просто ни се подсказва – двоен стандарт: във всяко отношение коментираната особа се ползва от гражданското законодателство, но в някои избрани от нея аспекти заема позата на стояща над земните ни взаимообвързаности, претендирайки да е представител на имагинерна инстанция, внушаваща някакво неизвестно като произход законодателство.)

Господин Сомов, мисля, че катастрофално сте объркал и нещата около средновековието. Ако само за момент можете мислено да си представите, че сме реални персони в онези отминали времена, моля Ви споделете, кой от нас щеше да е на кладата и кой – неговият инквизитор?

Последният Ви съвет (към онези, които са имали „неблагоразумието да ми пишат”) се оказва практически излишен след многократните ми обяснения (в това число и във Форума на този сайт), с които съм излагал позицията си по коментирания въпрос. Не съм забелязал обаче писмата на личния ми електронен адрес да са започнали да намаляват. Това за мен е достатъчно доказателство, че онези, които не са склонни да се крият зад някаква анонимност, не се притесняват да споделят с мен (включително и достатъчно лични) подробности от живота си.
Все поради това, в предходното си писмо Ви написах, че анонимността (колкото и да Ви е неприятно да споменавам отново тази дума) освен всичко е и „проява на манталитет”. А той (и това Ви посочих) „се просмуква далеч не само” при коментарите на положения като тези, за които си говорим тук.

Ваш, Илия Кожухаров