Господин Сомов,

Вие вероятно не четете внимателно (или бързо забравяте прочетеното). Напълно излишно е да се опитвате (отново трябва да употребявам изрази, които вече съм употребявал) да "открехвате врати", които са "широко отворени". Напълно излишно е да ми "обръщате внимание", че дебатираме принципни неща. Точно това правя от самото начало, но вече започвам да се безпокоя, че и представата Ви за "принцип" е някаква Ваша твърде "оригинална" представа.

Ако нещо "си е мой проблем" (както сте намерил за "оригинално" да се изразите), то тогава защо проявявате толкова ревностен интерес? Дали сте си задал този въпрос?

А колкото до продължаването на "логиката ми" върху територията на телефонните разговори, нека Ви кажа в прав текст: проявил сте възхитителна прозорливост! Поздравления!
Тогава, когато някой ми излага (по телефона) религиозна или политическа доктрина, основата на Менделеевата таблица или анализ на усмивката на Мона Лиза – имам право да използвам тази ВЕЧЕ МОЯ информация, ако установя, че в църквата или парламента, в класната стая или от страниците на арт-изданието, моят телефонен консултант застъпва друга позиция. Тя (все същата информация) не може да се ползва (освен в изрично уредените от закона случаи) от онзи, който се явява посредник: Българската телекомуникационна компания, Български пощи, един или друг частен телекомуникационен оператор и така нататък.
И знаете ли защо ТЕ НЯМАТ ТОВА ПРАВО? Защото ТЯ НЕ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ЗА ТЯХ. Те не са получатели. Аз обаче съм. А това вече е положение от съвършено различно качество. То ми дава и съвършено различни права.

Мога само да се удивлявам, че имате онази представа за диктатура, която сте намерил за необходимо да скицирате чрез посочване на някакви "първи стъпки" към нея. Бих могъл да кажа, че тя също е "изключително оригинална". (И не е невъзможно, да е единствено във Ваше владение.) Вие обаче – за да спазите едно предишно свое пожелание – сигурно ще ни осветлите още по отношение на дефинитивните аспекти на понятието за "диктатура-тип-Сомов".

А колкото до това, дали е добре или зле, че имам или нямам власт, следва да Ви уведомя за следното: имам толкова власт, колкото някакви различни общности от хора са ми гласували според тяхната свободна воля. Ако Вие не бяхте избрал да се криете зад някаква очевидно необходима Ви анонимност, и ако в същото време би се оказало, че се радвате на някаква идентично предоставена Ви власт, щях да Ви помоля да ми позволите да се възползвам от евентуалната възможност да изуча опита Ви в нейното практикуване.

Илия Кожухаров

P.S. Господин Сомов, позволете ми една препоръка: "Не бързайте с отговорите си. Изпробвайте малко по-дълго обмисляне. Допускам, така ще бъде по-добре. Особено при разговорите ни по 'принципни въпроси'". И.К.

Уважаеми г-н Кожухаров,

Позволете ми и аз да Ви отправя една препоръка: Спете малко повече и се опитвайте по-рядко да говорите в първо лице единствено число. Прекалено сте зает със себе си. И ако искате да не се занимаваме с Вас просто влезте с някакъв ник.

С.Сомов

Господин Сомов,

Вопълът и болката Ви забелязани. Комплексният им причинител – диагностициран.
(Справка за някои първи публични симптоми в: „Автор: БОЯН5115 (213.222.48.---) Дата: 16-01-06 14:58 (...): ‘Радвам се , че сте ме забелязали. Такава беше целта!’”.)

В момента, помощта невъзможна. Не унивайте.

Илия Кожухаров

Хората го плюят, а той си мисли, че дъжд го вали.
Жалка картинка. Месеци, години... едно и също.
Един и същи...

Някакъв заклещен в поза на безсрамно словоблудство плямпалник с ченгеджийски манталитет и милиционерски похвати в сплашването и разкриването на самоличности се е изтъпанил да се съгласява или да не се съгласява с всеки и с всичко, сякаш неговото съгласие е важно.

А то не е.

Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.
Уейн Дайър

Господин Кожухаров, отново некоректно сте извадили някакви думи, или изречение, от техния контекст/ в случая мое изложение тук/. Както, междувпрочем и друг участник във Форума ви посочи, че използвате като похват......Превъэходна софистика, но за жалост тя утешава само собственото ви Его и ограничеността на интелекта ви. Съжалявам , но съм искрен. И не става въпрос за личността ви като цяло! А само за една част от нея, но вие едва ли ще ме разберете...Въпросът е принципен, а не личностен.

Изобщо не е трудно /обаче/ да проумеете, че "количеството" на изложенията /сиреч - техния обем/ съвсем не е задържително да е свързан с "качеството" на идеите в тях. Както и с "количеството" на участниците тук.Просто е въэможно /не казвам ,че е точно така,но е въэможно/ някои от тях да се включват с различни имена.......Нещо, което не е "привилегия" само на този сайт.

Най-странното е търпението, с което всички ние /без един/ участваме в тази безполезна и ненужна словесна битка.Лошото в случая е, че вие не проумявате, че ние се опитваме да дискутираме помежду си излагайки идеи и мнения, а вие незнайно защо само се защитавате.Т.е. всичко изписано - вие приемате "лично".......Каквато и да е идеята, на когото и да е - вие решавате че тя е срещу вас, щом тя не съвпада с вашето мнение .Редно е да се замислите и над това................!

С уважение към всички: 22/7

Уважаеми 22/7,

Както изглежда, каквото и да цитирам, Вие все виждате повод да посочите, че някакви думи са извадени от някакъв контекст.
Мисля обаче, че съзирате проблем там, където той изобщо не съществува. Текстовете, от които правя едни или други извадки, са на разположение на всеки, който реши да провери дали контекстът им е изкривен. Освен това, моят анализ показва, че Вие сте подминал без полагаемото им се внимание определени изключително важни думи, намиращи се в цитатите, които съм използвал. А тези думи насочват към безусловни в своите измерения твърдения. Да се търси в такива случаи "контекст", означава да се занимаваме с не особено смислени дела. Но това става не по моя вина, а само защото отсрещната страна не е помислила малко по-прецизно върху обхвата на думите, които е използвала.

Между другото, какъв мислите е "контекстът" на максимата от Уейн Дайър и, ако такъв съществува, то защо Вие сте постъпил по точно онзи начин, който се опитвате да осъждате у другите? Ако ли пък това е някакъв Ваш пример за позволена "извънконтекстуалност", то по какви критерии решавате, коя мисъл може (и коя не може) да се ползва извънконтекстуално? (Надявам се, тук да не Ви хрумне да приемете и тези въпроси като някаква реакция от моя страна по повод нещо, което съм приел "лично". Това, за което говоря, е дълбоко принципен проблем при боравенето с информация. Той съществува от хилядолетия. И както изглежда е далеч от своето трайно решение.)

Казвате, че сте искрен. Но странно – споделил сте това, след като сте написал: "Съжалявам". Защо съжалявате за едно от най-ценните качества, които някой може да има, 22/7? Наистина, искреността се носи трудно. Затова някои я изказват скрити зад храста. Независимо от всичко обаче, тя си остава ценност. Ерго, не съжалявайте.

Недоумявам, защо сте решил, че "едва ли" ще Ви разбера, когато говорите за "превъзходната ми (според Вас) софистика", за жалкото ми самозадоволяване с "утешаването" на "собственото ми Его" с нея, както и за "ограничеността на интелекта ми". Не виждам къде съзирате трудности. Мислите Ви не са сложни. Ако има нещо, което бих могъл да споделя по този въпрос, то се свежда само до едно мое предположение за наличие на известно противоречие в думите Ви. Но... не съм убеден, че ще Ви бъде интересно да го узнаете. Все пак, ако пожелаете това – на разположение съм.

Попаднал сте в "десятката" с предположението, че мога да проумея независимостта на "количеството изложения" от "качеството на идеите в тях". Всъщност, това ми е известно отдавна. Но Вие (вероятно) ще се съгласите, че по никакъв начин не бих могъл да съзра в предишните Ваши думи точно това виждане. Изобщо, 22/7, кратките текстове, които така много съблазняват някои хора (вероятно, защото им дават лъжливото самочувствие на мъдреци, събиращи в едно изречение всички проблеми на света – че и техните решения), та... кратките текстове носят огромна опасност поради наличието на мислена, но несподелена и неуговорена от авторите им, информация. Сега се радвам, че всъщност имаме практически еднакво мнение по отношение на "количеството" и "качеството".

Мнозина считат, че словесните битки, които водим са, както сте се изразил, "безполезни и ненужни". Нещо повече, някои го признават, но след това продължават да участват. Понякога заявяват, че няма да влизат повече в този сайт, но нещо сравнително бързо ги кара да забравят заканите си и отново пристигат. Правят това и иззад нови храсти. В такива случаи може да се стигне до простия извод, че (поне за тях) въпросните словесни битки НЕ СА безполезни и ненужни. Дори и да се окаже, че, изписвайки купища грубиянски реплики, някаква негативна енергия у тях се разтоварва, то това представлява удовлетворение на известна тяхна нужда. Разбира се, те създават известен дискомфорт за другите участници, защото изтипосват "нужника" си на не най-подходящи места. Но – нека погледнем и от един такъв ъгъл към поведението им: да допуснем, че изливайки телесните си нечистотии тук, те получават известно временно успокоение и поне в следващите 24 часа не извършват, примерно, някакво убийство. Нима това не е полза?

Колкото до моето "проумяване или непроумяване" на опитите от ваша страна (имам предвид вас, "другите") да дебатирате "идеи и мнения", колкото и до така обявеното от Вас приемане на всяка дисонираща на моите представи чужда идея като нещо "насочено лично срещу мен", мисля, че бъркате. Не знам с какво основно сте се занимавал в досегашния си живот, уважаеми 22/7, но изпитвам притеснеснението, че не сте попадал на някой трактат, поднесен във формата на диалог. (Ако греша, обаче, моля Ви, поправете ме.) В този род писания лесно се забелязва, че независимо дали се дебатира, да речем, въпросът: "Какво е благочестиво?", или "Колко бързо едно поредно доказателство на конкретна теорема за многостени ще срещне своето опровержение, чрез появата на пример-чудовище, който не се вписва в някоя временно приета дефиниция?", дискутиращите страни нерядко обменят мисли, като "лично обвързани" с някоя теза, ако не и "лично засегнати" от спора.

Ето Ви един пример:

"Сократ: (...) И така, ако обичаш, не се крий от мен, но като почнем пак от начало, ми кажи каква е същността на благочестивото. Независимо дали бива обичано от богове или пък с него става нещо друго – не за това ще спорим: обясни ми с желание що е благочестиво и що – неблагочестиво.

Евтифрон: Но, Сократе, аз лично не мога да ти обясня това, което мисля: каквото предложим, то някакси се върти около нас и не иска да остане, където го поставим.

Сократ: Изглежда, че твоите твърдения са творения на нашия прадядо Дедал. Ако аз ги бях казал, може би щеше да ме подиграеш, че понеже съм от неговия род, моите словесни творения бягат и не искат да останат, където се поставят. А сега понеже са твои творения, трябва ни друга шега. Понеже те за теб не искат да останат на място, както ти самият смяташ.

Евтифрон: Напротив, Сократе, аз смятам, че шегата е подходяща за случая: не съм аз, който ги карам да се въртят около нас и да не стоят на място, а ти ми се струва, че си Дедал, Ако зависеше от мен, те щяха да си стоят на място.

Сократ: В такъв случай изглежда, друже, че аз съм по-способен майстор от него, понеже той карал да се движат само неговите произведения, а аз, както изглежда, не само моите, но и чуждите" [Платон, "Евтифрон", в: Платон, "Диалози", том 1, 1979, с.99-100].

Ето Ви още един пример:

"ПИ: Не отстранителите на монстри СВИВАХА понятията, а опровергателите ги РАЗШИРЯВАХА.

ДЕЛТА: Да чуем! Да чуем!

ПИ: Нека се върнем във времето на първите изследователи на този предмет. Те са очаровани от красивата симетрия на ПРАВИЛНИТЕ многостени: мислят дори, че в петте правилни тела е скрита тайната на Космоса. Когато е изказана хипотезата на Декарт – Ойлер, понятието многостен включва всякакви видове изпъкнали многостени и дори някои вдлъбнати. Абсолютно сигурно обаче то не включва многостени, които не са прости, или пък многостени с пръстеновидни стени. За многостените, които се имат предвид по онова време, хипотезата наистина е вярна така, както е формулирана, а доказателството й е безупречно.
След това идват опровергателите. В своето критическо усърдие те така разтягат понятието многостен, че то да покрие и обекти, които са чужди на подразбираната интерпретация. Хипотезата е била вярна за своята ПОДРАЗБИРАНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ, тя става невярна само за новата, НЕПОДРАЗБИРАНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ, контрабандно внесена от опровергателите. (...)
Бедният Делта! Той храбро защищаваше първоначалната интерпретация на многостена. ‘Контрираше’ всеки контрапример с нова клауза, за да спаси първоначалното понятие...

ГАМА: Но нали точно Делта си сменяше позицията всеки път? След всеки произведен от нас контрапример той подменяше дефиницията с по-дълга, в която се появяваше още една от неговите ‘скрити’ клаузи!

ПИ: Каква чудовищна оценка за отстраняването на чудовища! Той изменяше позицията си само ПРИВИДНО. Несправедливо го обвиняваш в потайни терминологични епицикли в упоритата му защита на идеята. Неговото нещастие бе тази зловеща Дефиниция №1: ‘Многостенът е тяло, чиято повърхнина се състои от многоъгълни стени’, за която веднага се хванаха опровергателите. Льожандър обаче е имал предвид САМО своите наивни многостени; това че дефиницията покрива много повече неща, не е било осъзнато и не е било планирано от него. Математическата публика бе готова да преглътне чудовищното съдържание, което бавно изплуваше от тази правдоподобна, на пръв поглед невинна, дефиниция. Ето защо Делта трябваше отново и отново да пелтечи: ‘Имах пред вид...’, и да прави явни безкрайните си ‘негласни’ клаузи: и всичко това заради факта, че наивното понятие никога не бе закрепено, а бе изместено от една проста, но допускаща чудовища, неподразбирана дефиниция. Представете си обаче по-различна ситуация, когато дефиницията фиксира точно подразбраната интерпретация на ‘многостен’. Тогава самите опровергатели би трябвало да измислят все по-дълги ДЕФИНИЦИИ, КОИТО ДА ВКЛЮЧВАТ ЧУДОВИЩАТА. (...)

СИГМА: Излиза, че понятията и дефинициите, тоест подразбираните понятия и неподразбираните дефиниции могат да си погаждат номера! [Имре Лакатош, „Доказателства и опровержения”, София, 1983, с.108-110]

22/7, ако прочетете някой Платонов диалог или именитите „Доказателства и опровержения” на Лакатош, знаете ли на колко места и към колко участници в диалозите бихте могли да изречете Вашето: „Каквато и да е идеята, на когото и да е – Вие решавате, че тя е срещу Вас, щом не съвпада с Вашето мнение. Редно е да се замислите и над това...”

Сега на свой ред Ви моля да не приемете тези последни мои изречения „лично”.

22/7,

Не мислете ли, че в крайна сметка, каквото и да правим удолетворяваме желанието Кожухарово за поредната словесна мастурбация ?

С.Сомов

Господин Кожухаров,

Бихте ли се съгласили да изложите разбирането си за двоен стандарт конкретно в дискусията Ви с Карла. За същото помолих и нея. Не, че това би оправдало постъпката Ви, но ще даде евентулално светлина, доколко тази квалификация не може да бъде еднозначна.
Продължавам да смятам, че се държите като човек изкунсумирал деянието и търсейки в последствие оправдание за това чрез превръщането му в общоприета практика, норма на поведение.

С.Сомов

Да, г-н Сомов, съгласен съм напълно с Вас !

Затова ще си позволя известна "почивка" от мнооогото думи в изложенията на г-н К.

Но ще наблюдавам с интерес поредното подхвърляне на "кюспе".......

С уважение към всички: 22/7

Мисля, че коперник в крайна сметка много точно е определил настоящият дебат като панаирджийски... и се е пробвал да продаде нещичко.
Неусетно ставаме за смях, погледнати отстрани как се дзверим в умопомрачителните Кож-ви безумия, а всъщност това прилича повече на демонстрация на онези симпатяги от Хоумшопинг... Да вземеш на сериозно тези празнословия е същото като да повярваш, че един нож ще реже 100 години или нещо такова, само защото някакъв артист, представящ се за немски експерт !!! по ножовете !!! ха-хаа... казва така...с типичното за това многословие, цитати на доволни граждани, картинки с отрязани доматчета и прочие.

NIKOLAI MITEV KOLEV написа:

"Tova e kraiat na religiite...Mitat na Bibliata naychno e
razvenchan."
Кой точно "мит" ? В Библията именно се твърди, че всички ние сме чеда на един праотец - Адам. Така че това би трябвало да е крахът на дарвиновата теория, според която сме възникнали от друг вид - маймуните. Това си остана все пак ТЕОРИЯ, макар това деликатно да се сдъвква при произнасяне.
А ако "религия" означава "връзка на човека с неговия Творец, както и резултатът от тази връзка", то това предполага наличие на всесилен Бог. А ако Той Е такъв, едва ли би се вслушал във Вашите мантри за "краят на религиите". Вие май ВЯРВАТЕ на NG?! Та това е едно популярно, а не научно списание, с цветни картинки, "под средното ниво", както се изрази тази сутрин проф. Китов.