Re: NATIONAL GEOGRAPHIC-Dnk mistery.Genezis dnk Adam.Africanets na 60 000 g.
Posted by:
Iliya Kozhouharov (IP Logged)
Date: February 11, 2006 02:59AM
Уважаеми 22/7,
Както изглежда, каквото и да цитирам, Вие все виждате повод да посочите, че някакви думи са извадени от някакъв контекст.
Мисля обаче, че съзирате проблем там, където той изобщо не съществува. Текстовете, от които правя едни или други извадки, са на разположение на всеки, който реши да провери дали контекстът им е изкривен. Освен това, моят анализ показва, че Вие сте подминал без полагаемото им се внимание определени изключително важни думи, намиращи се в цитатите, които съм използвал. А тези думи насочват към безусловни в своите измерения твърдения. Да се търси в такива случаи "контекст", означава да се занимаваме с не особено смислени дела. Но това става не по моя вина, а само защото отсрещната страна не е помислила малко по-прецизно върху обхвата на думите, които е използвала.
Между другото, какъв мислите е "контекстът" на максимата от Уейн Дайър и, ако такъв съществува, то защо Вие сте постъпил по точно онзи начин, който се опитвате да осъждате у другите? Ако ли пък това е някакъв Ваш пример за позволена "извънконтекстуалност", то по какви критерии решавате, коя мисъл може (и коя не може) да се ползва извънконтекстуално? (Надявам се, тук да не Ви хрумне да приемете и тези въпроси като някаква реакция от моя страна по повод нещо, което съм приел "лично". Това, за което говоря, е дълбоко принципен проблем при боравенето с информация. Той съществува от хилядолетия. И както изглежда е далеч от своето трайно решение.)
Казвате, че сте искрен. Но странно – споделил сте това, след като сте написал: "Съжалявам". Защо съжалявате за едно от най-ценните качества, които някой може да има, 22/7? Наистина, искреността се носи трудно. Затова някои я изказват скрити зад храста. Независимо от всичко обаче, тя си остава ценност. Ерго, не съжалявайте.
Недоумявам, защо сте решил, че "едва ли" ще Ви разбера, когато говорите за "превъзходната ми (според Вас) софистика", за жалкото ми самозадоволяване с "утешаването" на "собственото ми Его" с нея, както и за "ограничеността на интелекта ми". Не виждам къде съзирате трудности. Мислите Ви не са сложни. Ако има нещо, което бих могъл да споделя по този въпрос, то се свежда само до едно мое предположение за наличие на известно противоречие в думите Ви. Но... не съм убеден, че ще Ви бъде интересно да го узнаете. Все пак, ако пожелаете това – на разположение съм.
Попаднал сте в "десятката" с предположението, че мога да проумея независимостта на "количеството изложения" от "качеството на идеите в тях". Всъщност, това ми е известно отдавна. Но Вие (вероятно) ще се съгласите, че по никакъв начин не бих могъл да съзра в предишните Ваши думи точно това виждане. Изобщо, 22/7, кратките текстове, които така много съблазняват някои хора (вероятно, защото им дават лъжливото самочувствие на мъдреци, събиращи в едно изречение всички проблеми на света – че и техните решения), та... кратките текстове носят огромна опасност поради наличието на мислена, но несподелена и неуговорена от авторите им, информация. Сега се радвам, че всъщност имаме практически еднакво мнение по отношение на "количеството" и "качеството".
Мнозина считат, че словесните битки, които водим са, както сте се изразил, "безполезни и ненужни". Нещо повече, някои го признават, но след това продължават да участват. Понякога заявяват, че няма да влизат повече в този сайт, но нещо сравнително бързо ги кара да забравят заканите си и отново пристигат. Правят това и иззад нови храсти. В такива случаи може да се стигне до простия извод, че (поне за тях) въпросните словесни битки НЕ СА безполезни и ненужни. Дори и да се окаже, че, изписвайки купища грубиянски реплики, някаква негативна енергия у тях се разтоварва, то това представлява удовлетворение на известна тяхна нужда. Разбира се, те създават известен дискомфорт за другите участници, защото изтипосват "нужника" си на не най-подходящи места. Но – нека погледнем и от един такъв ъгъл към поведението им: да допуснем, че изливайки телесните си нечистотии тук, те получават известно временно успокоение и поне в следващите 24 часа не извършват, примерно, някакво убийство. Нима това не е полза?
Колкото до моето "проумяване или непроумяване" на опитите от ваша страна (имам предвид вас, "другите") да дебатирате "идеи и мнения", колкото и до така обявеното от Вас приемане на всяка дисонираща на моите представи чужда идея като нещо "насочено лично срещу мен", мисля, че бъркате. Не знам с какво основно сте се занимавал в досегашния си живот, уважаеми 22/7, но изпитвам притеснеснението, че не сте попадал на някой трактат, поднесен във формата на диалог. (Ако греша, обаче, моля Ви, поправете ме.) В този род писания лесно се забелязва, че независимо дали се дебатира, да речем, въпросът: "Какво е благочестиво?", или "Колко бързо едно поредно доказателство на конкретна теорема за многостени ще срещне своето опровержение, чрез появата на пример-чудовище, който не се вписва в някоя временно приета дефиниция?", дискутиращите страни нерядко обменят мисли, като "лично обвързани" с някоя теза, ако не и "лично засегнати" от спора.
Ето Ви един пример:
"Сократ: (...) И така, ако обичаш, не се крий от мен, но като почнем пак от начало, ми кажи каква е същността на благочестивото. Независимо дали бива обичано от богове или пък с него става нещо друго – не за това ще спорим: обясни ми с желание що е благочестиво и що – неблагочестиво.
Евтифрон: Но, Сократе, аз лично не мога да ти обясня това, което мисля: каквото предложим, то някакси се върти около нас и не иска да остане, където го поставим.
Сократ: Изглежда, че твоите твърдения са творения на нашия прадядо Дедал. Ако аз ги бях казал, може би щеше да ме подиграеш, че понеже съм от неговия род, моите словесни творения бягат и не искат да останат, където се поставят. А сега понеже са твои творения, трябва ни друга шега. Понеже те за теб не искат да останат на място, както ти самият смяташ.
Евтифрон: Напротив, Сократе, аз смятам, че шегата е подходяща за случая: не съм аз, който ги карам да се въртят около нас и да не стоят на място, а ти ми се струва, че си Дедал, Ако зависеше от мен, те щяха да си стоят на място.
Сократ: В такъв случай изглежда, друже, че аз съм по-способен майстор от него, понеже той карал да се движат само неговите произведения, а аз, както изглежда, не само моите, но и чуждите" [Платон, "Евтифрон", в: Платон, "Диалози", том 1, 1979, с.99-100].
Ето Ви още един пример:
"ПИ: Не отстранителите на монстри СВИВАХА понятията, а опровергателите ги РАЗШИРЯВАХА.
ДЕЛТА: Да чуем! Да чуем!
ПИ: Нека се върнем във времето на първите изследователи на този предмет. Те са очаровани от красивата симетрия на ПРАВИЛНИТЕ многостени: мислят дори, че в петте правилни тела е скрита тайната на Космоса. Когато е изказана хипотезата на Декарт – Ойлер, понятието многостен включва всякакви видове изпъкнали многостени и дори някои вдлъбнати. Абсолютно сигурно обаче то не включва многостени, които не са прости, или пък многостени с пръстеновидни стени. За многостените, които се имат предвид по онова време, хипотезата наистина е вярна така, както е формулирана, а доказателството й е безупречно.
След това идват опровергателите. В своето критическо усърдие те така разтягат понятието многостен, че то да покрие и обекти, които са чужди на подразбираната интерпретация. Хипотезата е била вярна за своята ПОДРАЗБИРАНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ, тя става невярна само за новата, НЕПОДРАЗБИРАНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ, контрабандно внесена от опровергателите. (...)
Бедният Делта! Той храбро защищаваше първоначалната интерпретация на многостена. ‘Контрираше’ всеки контрапример с нова клауза, за да спаси първоначалното понятие...
ГАМА: Но нали точно Делта си сменяше позицията всеки път? След всеки произведен от нас контрапример той подменяше дефиницията с по-дълга, в която се появяваше още една от неговите ‘скрити’ клаузи!
ПИ: Каква чудовищна оценка за отстраняването на чудовища! Той изменяше позицията си само ПРИВИДНО. Несправедливо го обвиняваш в потайни терминологични епицикли в упоритата му защита на идеята. Неговото нещастие бе тази зловеща Дефиниция №1: ‘Многостенът е тяло, чиято повърхнина се състои от многоъгълни стени’, за която веднага се хванаха опровергателите. Льожандър обаче е имал предвид САМО своите наивни многостени; това че дефиницията покрива много повече неща, не е било осъзнато и не е било планирано от него. Математическата публика бе готова да преглътне чудовищното съдържание, което бавно изплуваше от тази правдоподобна, на пръв поглед невинна, дефиниция. Ето защо Делта трябваше отново и отново да пелтечи: ‘Имах пред вид...’, и да прави явни безкрайните си ‘негласни’ клаузи: и всичко това заради факта, че наивното понятие никога не бе закрепено, а бе изместено от една проста, но допускаща чудовища, неподразбирана дефиниция. Представете си обаче по-различна ситуация, когато дефиницията фиксира точно подразбраната интерпретация на ‘многостен’. Тогава самите опровергатели би трябвало да измислят все по-дълги ДЕФИНИЦИИ, КОИТО ДА ВКЛЮЧВАТ ЧУДОВИЩАТА. (...)
СИГМА: Излиза, че понятията и дефинициите, тоест подразбираните понятия и неподразбираните дефиниции могат да си погаждат номера! [Имре Лакатош, „Доказателства и опровержения”, София, 1983, с.108-110]
22/7, ако прочетете някой Платонов диалог или именитите „Доказателства и опровержения” на Лакатош, знаете ли на колко места и към колко участници в диалозите бихте могли да изречете Вашето: „Каквато и да е идеята, на когото и да е – Вие решавате, че тя е срещу Вас, щом не съвпада с Вашето мнение. Редно е да се замислите и над това...”
Сега на свой ред Ви моля да не приемете тези последни мои изречения „лично”.