Re: Какво ни е виновна религията?
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: August 31, 2006 09:46PM
Уважаеми господин Даскалов,
В текста Ви от 27-08-06 21:53 са засегнати много и най-разнообразни въпроси – като се започне от титула на темата ("Какво ни е виновна религията?") и се стигне до наличието или неналичието на "обща основа" между "кръвта на човека и тази на всички останали живи същества на планетата".
Доколкото съм информиран, никъде в текстовете на Чарлз Дарвин не се споменава за "коацервати". Това е термин, въведен от руския (и съветски) биолог и биохимик Александър Опарин. Все така (и отново, доколкото съм информиран), Дарвин никъде не е споделял каквато и да било идея за произход на "човека от маймуната". Това е някакъв фолклор, който се разпространява упорито сред хората, в това число и като изключително удобен за всевъзможните религиозни активисти. Онова, което стои в основата на Дарвиновата теория, е свързано с идеята за съществуването на общ прародител за човека и маймуната, от който по пътя на еволюцията са се оформили днешните роднински клонове.
Относно изказаната от Вас мисъл, че "кръвта на човека и тази на всички останали живи същества на планетата имат напълно различна основа", бих желал да Ви помоля да споделите някакви данни, които я подкрепят. Защото, в противовес, аз веднага се замислям, да речем, за идеята да се използва животинска кръв за преливане на хора – идея, която далеч не е плод на нашето съвремие. Известни са практики от преди векове, когато (в изолирани случаи) това се е правело със свинска кръв. А в 40-те години на ХХ век, са известни и опитите да бъде използвана кръвта на един конкретен вид маймуни, именуващ се "Резус" (Macacus Rhesus), във връзка с което е открит и така нареченият "Резус фактор", който се намира в кръвта на около 85% от европейците и на около 99% от азиатците. (Споменатият вид маймуни са разпространени в Индия и поради едни или други причини те са обявени там за свещени животни.)
Специално бих искал да отделя внимание на тезата Ви за разделението между една идеология и нейното приложение. Това е твърде разпространена теза и лично аз мисля, че нейната жизненост (сравнима, да речем, с тази на троскота) се дължи на факта, че тя е много удобна за много хора. (И за всякакви техни обяснения и извинения.)
Казвате:
"...идеята си е идея, а приносителите й са хора".
Мисля, че изразът "идеята си е идея" не е много силен аргумент. В края на краищата, във всички познати ни случаи (освен в разнообразните вълшебни приказки) идеите също принадлежат на хората. А при такава ситуация тезата Ви би се променила и би изглеждала така:
"идеята си е на човека (или на някои човеци), а приносителите й са хората".
В такъв случай, допускането за "опорочаване" спокойно може да се припише и на двете страни – след като там стоят все хора.
Колкото до заповедта: "Не убивай", на виждам защо трябва да я свързваме непременно с християнството – и по този начин (вероятно неволно) да му приписваме някакви спасителни за света идеи. Първо, тя стои изписана в така наречения "Стар завет", а той се явява преди всичко основа на юдаизма. Освен това, достатъчно е човек да се вгледа в други учения (например, джайнизма, който претендира – вероятно, с основание – да е по-древен и от будизма), за да открие, че по света (дори и в наше време) има хора, следващи много по-строго идеята за "неотнемане на живот"; например, джайнистите си забраняват да пият непрецедена вода, за да не би случайно да глътнат по невнимание някое миниатърно живо създание, вървят винаги с метличка в ръка, за да могат предварително да изметат мястото, на което ще стъпят (отново, с цел да не смачкат някое дребна жива твар).
Впрочем, ето Ви един чисто християнски фрагмент (просто за размисъл) – реплика на централния евангелски персонаж, И(и)сус:
"Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й."
Не е невъзможно да допуснем, че редица И(и)сусови последователи, хващайки се за мечовете (за да имат един по-сериозен аргумент при налагането на "религията на любовта") са намерили достатъчно убедителна опора в горните думи, засвидетелствани ни от евангелиста Матей, в глава десета, стихове 34 и 35 от неговото евангелие.
Бих изложил някои идеи (или поне едно съображение) и по въпроса: "Какво ни е виновна религията?", но ще сторя това, след като узная Вашето становище по така споделените дотук мисли.