Re: ideologia na mediite v capitalisticheskite obchtestva
Posted by:
Шон (IP Logged)
Date: August 03, 2004 12:40PM
Шон приветства инициатора на темата, Данаил!
Шон приветства господата Джак и Петров!
Въпреки, че всеки може да се смее на каквото пожелае, мисля, че господин Петров некоректно квалифицира последните думи от текста на Джак като “смешни”. (Нещото, на което някой се смее, не става автоматично смешно.)
Към господин Петров.
Ако изобщо в случая имам право да преценявам нечие становище, бих казал, че въпросното “смешно” е всъщност единствено възможното отговорно гражданско поведение. Доказателството на подобна теза би отнело много място, но ако това специално се пожелае от някого, бих споделил по-нататък някои аспекти.
Господин Петров казва, че много хора са се опитвали да променят света, но в най-добрия случай са успявали да променят единствено себе си. Нима това е малко? Мисля, че то е изключително много. Впрочем, предлагам на господин Петров да сподели дали, например, няма някое свое качество, което ненавижда, след което да ни каже какво прави с него? Така разговорът ще напусне прекомерните обобщения (“светът, какъвто е сега, е загубена кауза”, “енергията, която трябва да се изхаби, за да се преодолее някаква заблуда, отива на вятъра”). И ще придобие по-конкретни измерения.
Съжалявам, че с някоя и друга мисъл съм предизвикал спазми на повр..... в интелектуалния храносмилателен тракт на господин Петров. Предварително се притеснявам, че това може да се повтори и сега.
Господин Петров ни припомня една атрактивна мисъл на Волтер. Разбира се, на великите им е лесно – дори и да се разкрие, че в някакъв момент са казали нещо не на висота, величието им не помръква. Между другото, дали преди да изкаже максимата си Волтер е съобразил, че, когато умираме, нивото на световната човешка лошотия би могло да бъде и по-високо (и много, много по-високо) спрямо онова, което сме заварили при раждането си. В такъв случай, ако някои “будилници на човешката съвест“ оставят в края на живота си въпросния свят със същото ниво на лошотия, това на фона на хипотезата за ескалиращото зло е истински подвиг. Често един лекар е доволен дори само, ако не позволи на някаква епидемия да се разраства, ако успее я стабилизира до някакви константни стойности. Та, дали Волтер е помислил и върху тази възможност? Дали е направил необходимите съпоставяния? И ако “да” – с какви мерки е мерил? А господин Петров дали е разсъждавал върху въпросите, които повдигам? Или се е поддал на изкушението да заеме една твърде много наподобяваща нихилизъм позиция? Впрочем, нихилизмът е много сериозна доктрина, при това с невероятно силно магнетично въздействие! Той е сравним единствено с философския скептицизъм. Ако не е и просто негово друго име.
Господин Петров изважда един специален дух от бутилка – духът на естествения подбор като саморегулатор на света. Дали господин Петров би приел да вкараме този дух в отделна нарочна тема? Може би, някъде при политиката?
Към Данаил.
Данаил допуска, че следва да има разлика между “нечие чувство за свобода” и онова, което той нарича “някой наистина да е свободен”. Аз лично не знам какво се крие в последния израз, но мисля, че в него е концентрирана някаква “обществена представа за свобода”. В такъв случай, изречението на Данаил би следвало да се насочи към разликата между персоналната и груповата представа за свобода. А колкото до препоръката му да не спираме да се съмняваме в свободата си – приветствам я от дъното на душата си. Това е много важно! Въпреки, че има хора, които също от дъното на своите души заклеймяват съмнението (изобщо). И го заклеймяват с всичката възможна страст, на която са способни.
Колкото до дезинформиращата функция на медиите, не бих заел категоричната позиция на Данаил. Освен това, мисля, че, ако някой журналист бъде помолен да прокоментира това становище, можем да чуем изненадващо силни аргументи в обратната посока. Нали в съда винаги дават думата и на отсрещната страна. При това, такъв специалист би могъл да отговори и на въпроса: “Как медиите правят човека по-добър и как могат да бъдат използвани за тази цел?”
И така, да потърсим журналисти. И да ги помолим да ни осветлят по въпроса.