На 16-03-05 21:19 Елейа бе написал(а) в Суб-форум „Какъв е произходът на 'доброто' и 'злото'?” (в тема „А какъв е произходът на доброто?”) следното:

“Ето каква мисъл срещнах съвсем случайно:
’Законите на природата трябва да са били в сила преди началото на времето, за да може то (началото – Големия Взрив) да се случи!’

Това е огромното противоречие в Теорията за Големия Взрив.

И още – ето едно огромно противоречие в Теорията на Дарвин:
Животът, според Теорията на Дарвин, се е появил като резултат от сполучлива комбинация на елементи на неживата материя. Комбинацията не е предварително зададена, нито притежава какъвто и да е смисъл, но просто се е случила – заради безкрайна във времето случайна конюнктура (стечение на обстоятелства).

Но! Теорията на Дарвин за еволюцията се основава на принципа за запазване на видовете. Дарвин смята, че видовете се приспособяват, за да се запазят и да оцелеят.
Ако животът е лишен от смисъл, а е случаен, то как, по-скоро ЗАЩО, тогава би се приспособявал, борил?”

Почти веднага, на 16-03-05 23:05, си позволих да отправя следното предупреждение:

”ДО ВСИЧКИ, КОИТО БИХА РЕШИЛИ ДА ОТГОВОРЯТ НА ПОСЛАНИЕТО НА ЕЛЕЙА!

ГОРЕЩА ПРЕПОРЪКА
Нека много внимателно размислим над съдържанието на 10-те изречения на ЕЛЕЙА преди да натопим писалките в мастилниците си!

ЕЛЕЙА, добре дошла (дошъл)!”

Практически единственото следващо послание, свързано с поставените от Елейа въпроси, принадлежи на Карла (28-03-05, 20:36) и гласи следното:

”Уважаеми(а) ЕЛЕЙЛА,

Господин Кожухаров сякаш стъписа всички и въпросите Ви останаха да висят.

Ще си позволя да продължа с въпрос.
Казвате: ‘Ако животът е лишен от смисъл, а е случаен, то как, по-скоро ЗАЩО тогава би се приспособявал, борил?’

Въпросът Ви противопоставя приспособяването на случайното възникване на живота. Защо? Защо според Вас те се изключват?
И ако приeмем, че животът е възникнал неслучайно, то трябва ли това обезателно да означава, че животът има смисъл?

Като начало, понеже Вие започвате тази тема, Ви предлагам да дефинирате Вашето разбиране за категорията ‘живот’.”

Може би, Карла е права с бележката си, че моето предупреждение е "стъписало всички". На свой ред, мога да споделя, че аз си го позволих, воден единствено от уважение към така сериозните въпроси, поставени от Елейа. Те насочват към достатъчно фундаментални за човешкото познание проблеми, за да може прибързано да се отговаря с първите попаднали ни под ръка мисли. Лично аз много пъти се връщах към въпросното послание от 16-03-05 21:19 и също толкова пъти се отказвах да напиша каквото и да било.

Сега реших да събера на едно място изказаните дотук мисли и да им поставя (за по-добра ориентация) горното тематично заглавие. Мисля, че, когато то бъде забелязано от хора, изкусени в тази проблематика, може да ги провокира да споделят (за обща полза) онова, което мислят или знаят.

Терминът "телеология" (от гръцки: "телос" – цел) е въведен от немския философ Христан Волф, когото Имануел Кант квалифицира като "най-големия измежду всички догматични философи". В същото време, с определено телеологически въпроси са се занимавали мислители още времето на Платон и Аристотел. В едни случаи телеологическата проблематика се е свеждала единствено до опити да бъде изяснена целта на човешкия живот, докато в други – проблемът се е разпростирал до желание да се внесат ориентири при обяснение на ставащото изобщо във Всемира.

Естествено, в зависимост от мирогледа си, едни мислители са търсели отговори в рамките на доктринерните постановки на една или друга религия. Други са отхвърляли по най-категоричен начин каквато и да било възможност за подобно негово третиране.

По необходимост, в хода на дискусиите се е налагало да се използват понятия като "върховна воля", "закономерност" и "случайност", "съзнавано" и "несъзнавано" и прочие. През вековете със свои размисли по телеологични въпроси са се произнасяли философи и богослови, физици, биолози, а през последния век – и кибернетици. Едни от най-сериозните спорове са се разгаряли около самата възможност или невъзможност да се предложи общоприемлива дефиниция за понятието "цел". В далеч не малко случаи патосът на разменяните послания е бивал от такова естество, че страните твърдо късно са успявали да разберат, че изобщо не говорят за едно и също нещо. Не е изключено, ако оттук нататък в рамките на настоящата тема се оформи някаква дискусия, тя да придобие същия характер.

Така или иначе, сега бих искал да поставя следния въпрос:
"Преди да се питаме за каквато и да било цел относно съществуването на Всемира (и на човека и човечеството в него), можем ли да си изясним следното предварително условие: какви са към настоящия момент шансовете ни изобщо да можем да си отговорим по какъвто и да било начин на такъв въпрос?" (Всичко това, на фона на нашето далеч не достатъчно пълно познаване на все същия Всемир.)
Както ми се струва, всяко интелектуално усилие в такава посока изисква, фигуративно казано, Всемирът да "стои на дланите ни" и ние, наблюдавайки го с достатъчно обобщен поглед, да можем да се произнасяме за него.

В руслото на същото предпоставяне у мен възникват питания от рода на:
"Имаме ли основание да наричаме Големия взрив 'начало'?"
"Наложително ли е изобщо да мислим с категорията 'начало', когато става въпрос за Вселената? И ако отговорът е 'да', то поради каква причина?"
"Ако редица религии полагат безначалното съществуване на една или друга 'висша сила', то какво пречи същото да бъде полагано и по отношение на Вселената?" (Впрочем, при такъв подход се открива удивително общ елемент между иначе диаметрално противоположни учения: онова, което в едното се нарича "Бог", в другото носи името "Вселена"; онова, което на едното място се мисли като система от закони, находящи се в постоянно и безначално владение на "Бога", в другия случай се инкорпорира като несътворими и неотнимаемо присъщи на "Вселената".)

Накрая съм готов да прибавя и следното питане:
"Не е ли разумно да подложим на една, колкото е възможно по-строга, инвентаризация представите, с които живеем, за да открием, че голяма част от онова, което приемаме за твърдо установено, е НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ХИПОТЕЗА?"
(Например, знаем ли дали Вселената е някаква хомогенно устроена система, във всички кътчета на която познатите ни закони действат по един и същ начин? Или по-скоро сме приели априорно едно такова положение за истинно?)