Вместо по-сложното теоретизиране около възникването на заблудите Ви предлагам да отворим биографията на Арон Амар в Нова Магнаура.
Биография като биография.Леко напудрена, малко осъвременена.
Да е невярна, не е. Да е вярна, също не е.

Нищо особено. Само да не беше писана от човек съосновател на Нова Магнаура и да не беше публикувана в нейния сайт.

Може би съставителят й е пропуснал обстоятелството, че освен себе си описва и времето, в което е живял. И затова си е позволил такова лекомислено, безотговорно отношение към текста в нея.

Господин Амар,

Мисля, че повдигнатият от Вас въпрос е лесно уредим. Изпратете, моля Ви, на contact@newmagnaura.org онзи текст, който според Вас трябва да коригира биографичните данни за господин Арон Амар.

Уважаеми г-н Кожухаров,

Неприятно съм изненадан от отношението Ви към проблема. Да защитаваш приятелите си е красиво и благородно, стига това да не Ви тласка към прикриване на едно несериозно, повърхностно и безеотговорно отношение към пресъздаване на действителноста, пряко противиричащо на афишираните цели на "Нова Магнаура".

"Мисля, че повдигнатият от Вас въпрос е лесно уредим".

Ще си позволя да не се съглася с Вас.

1. Стореното в известен смисъл е непоправимо. Позволявам си да Ви припомня , че веднъж написан и публибликуван, макар и в електронен формат, един текст започва свой живот независим от автора си и никой няма власт над него. Затова писането трябва да се схваща като много сериозно и отговорно занимания.
Така, че стореното вече е факт. Текстът лесно ще бъде пренаписан, но не можете да изтеглете от публичното пространство стария. И не се знае кой от двата текста ще надживе другия.
Интересно защо пропускате това обстоятелство след като убеден съм Ви е добре известно.

2. Твърдението Ви би било вярно само, ако приемем, че незначителността на "бат" Аро и съответно на написаното от него е безусловна, така че не би могло да се очакват някакви последици. В този смисъл Вие му нанасяте голяма обида.
Не бих застанал зад такава позиция за който и да е текст.

3. Ако коригирането на текста се схваща, като изправяне на техническа грешка то е хубаво да се направи, но не решава проблема ако това е системна грешка. Под системна грешка разбирам повтаряема.

4. Трябва ли да разбирам, че Вие отговоряте вместо него, защото той не може да се справи с проблема.

5.Биографията на "бат" Аро е вярна. Не е верен, обаче неговия разказ за периода който пресъздава.

6. Преработката на въпросната биография си е негова работа. Задачата не трудна.
Просто трябва да отстрани "системната грешка", т.е. да се опита да добави в разказа елементарно чуство за отговорност, ако не за друго поне от уважение към себе си и изобщо към текста като такъв.

7. И като помощ, липсва една дума. Една дума.

8. Има една дума в повече.

9. Не става дума за "бат" Аро, а за това как възникват заблудите.

10. И защо се обръщате към мен публично, а ми предлагате да отговарям непублично.

11. За да не са,бележките, коклкото са Божиите заповеди.

Уважаеми господин Амар,

Без да определям и аз на свой ред по един или друг начин изненадата си, искам да Ви попитам единствено следното: "Да отговоря ли на последните Ви бележки или не?"
Лесно бих могъл да допусна, че ако Ви кажа какво мисля по всяка от единайсетте Ваши точки, това би могло да се изтълкува като поредно "потвърждение" на хипотезата, че "отговарям вместо Вашия съфамилник, защото той не може да се справи с проблема". Ако пък пропусна отговора, това може да бъде претекст за констатиране на някаква моя неспособност да се справя с онази част от все същия оформил се проблем, за която бих могъл да съм виновен АЗ.

И така, моля Ви, споделете дали да коментирам днешното Ви послание или не?

Уважаеми господин Кожухаров,

Мисля, че вече е късно да се отказвате.


Вече заявих публично, че имам причини да отправям нападки към "бат" Аро, което само по себе си предполагам не Ви харесва. И това е разбираемо. Но нападките са основателни. И трябва да им се отговаря по същество.

С Вас е удоволствие да се общува, независимо от резултатите. Ако знаете колко точно сте доловили ситуацията -"Съфамилник".

Аз бих използвал "братя без братство", но предполагам Вие просто сте го спестили от деликатност.

Интересно ми е да чуя и Вашата интерпретация за значението на думата "бат".

Уважаеми господин Моис Амар,

Ще си позволя да допусна, че имаме взаимно съгласие (поне за известно време) да изключим от коментара разменените послания по повод Платон и цитата, който Арон Амар бе решил за необходимо да помести. Разбира се, при заявена от Вас необходимост винаги можем да се върнем към случая с Платон-Ръсел-Арон-Попър-и-мен. (Между другото, ако не възразявате, бих променил темата на тези няколко постинга от: “Бат Аро или как възникват заблудите”, на, примерно: “Бат Аро или как възникват заблудите зад ‘паравана’ на Платон”. Допускам, ще се съгласите, че не е много логично две еднакви теми да стоят разделени.

На 25-02-05, 14:06, Вие предлагате “да отворим биографията на Арон Амар в Нова Магнаура”. За удобство на всеки, който чете този текст аз ще я поместя отново:

“Роден е на 23 март, 1949 година в Пловдив.
Има математическо гимназиално образование. Завършва висше образование със специалност управление и планиране на стопанството.
След дипломирането си работи последователно като икономист в индустриални предприятия, научен сътрудник, Заместник-кмет на Община Пловдив и банков Заместник-директор.
Арон Амар има сериозни интереси в областта на историята, религиите, изкуствата и теорията на познанието.
След преломния за България 10 ноември, 1989 година се включва в изграждането на демократичните политически сили в страната.
Понастоящем Арон Амар живее в Тел Авив и работи като счетоводител в столична общинска фирма.”

Не допускам, че би се наложило да се коментира истинността на датата и мястото на раждане, полученото образование и заеманите длъжности.
Интересите на Арон Амар в изредените области са ми лично известни и мога да гарантирам, че няма нищо излишно (разбира се може да има нещо липсващо, което било Арон не е преценил като значим негов интерес, било аз не го знам, било и двете).
Участието на Арон Амар в създаването на Демократическата партия и Съюза на демократичните сили също ми е лично известно, доколкото аз участвах в същите процеси.
Не съм бил никога в Тел Авив и поради това не съм посещавал Арон на работното му място, но по негова информация служебните му ангажименти са ангажименти на финансист в общинска фирма в Тел Авив.

Summa summarum, мога да заявя, че онова, което знам за живота на Арон Амар не противоречи в нито един пункт на биографичния текст.

Разбира се, Вие изрично посочвате, че все същата биографична справка е и вярна, и невярна. Откровено казано, не съм любител на диалектическите противоречия и, ако трябва да бъда откровен, ще посоча в прав текст, че не мога дори да подозирам, какво имате предвид с този фрагмент. От него оставам с впечатление, че нещо не Ви удовлетворява, но какво е то – мога само да гадая. И респективно, да си задавам въпроси от рода: “Ако господин Моис Амар има да съобщава нещо конкретно, то защо не го е направил още с първото си послание?” Не мога дори да подозирам, каква може да бъде причината за подобен род поведение. Но Вие сигурно ще споделите нещо по въпроса. Единственото, което мога да добавя, се отнася до усещането ми за начеването на някакъв сценарий, ала криминален филм, с неговото постепенно въвличане на публиката в сюжетната плетеница (режисьорски прийом, за възбуждане на интерес у зрителя). Мога да си мисля и за нещо ала стриптийз с неговата идентична постепенност.

Господин Моис Амар,
Държа да споделя най-искрено, че не мога да разбера какво от коментираната кратка биографична справка Ви е подтикнало да напишете, че нейният съставител “е пропуснал обстоятелството, че освен себе си описва и времето, в което е живял”. И още: “че си е позволил такова лекомислено, безотговорно отношение към текста в нея”.

По повод текста Ви от 27-02-05, 20:00, се чувствам задължен да споделя следното:

1. Най-искрено Ви уверявам, че изобщо не разбирам за какво “прикриване” от моя страна на някакво “несериозно, повърхностно и безотговорно отношение към пресъздаване на действителността” говорите, което при това е “пряко противоречащо на афишираните цели на ‘Нова Магнаура’.” Моля Ви, посочете с конкретен анализ върху конкретни текстове моето прегрешение в случая.

2. Напълно съм съгласен, че “един текст започва свой живот, независим от автора си”. Заедно с това не бих се подписал под така категоричното Ваше твърдение, че “никой няма власт над него” (текста). Ето защо, паралелно с Вашето мнение, че “стореното в известен смисъл е непоправимо”, веднага ще добавя, че в някакъв друг “известен смисъл е поправимо”. И в такъв именно аспект съм готов да помисля над една или друга поправка, ако така или иначе успея да разбера кое собствено е въпросното “сторено”.

3. Когато Ви написах, че “повдигнатият от Вас въпрос е лесно уредим”, при положение че разполагам с “онзи текст, който според Вас трябва да коригира биографичните данни за господин Арон Амар”, аз нито съм имал предвид, нито съм дал повод някой да мисли, че (както се изразявате) “незначителността на ‘бат’ Аро и съответно на написаното от него е безусловна”. Мисълта ми беше ориентирана единствено към техническото осъществяване на една или друга корекция, ако това се окаже наложително.

4. Коментирайки именно възможността за лесната уредимост на “технически корекции”, Вие отваряте въпрос за системност (повторяемост) на подобни грешки. Тук се нуждая от пояснение, защото (осмелявам се да Ви обърна внимание) не ми става ясно: и в други биографии на учредители на Кръга ли сте открил някакви “неточности” или находката Ви се отнася до други текстове на Арон Амар. И в единия, и в другия случай Ви моля за пояснение.

5. По никакъв начин не трябва да мислите, че отговарям вместо Арон Амар поради това, че (както сте преценил за необходимо да предположите) “той не може да се справи с проблема”. Отговарям, защото в една или друга степен се чувствам ОТГОВОРЕН за съдържанието на сайта. В същото време, трябва да знаете, че нямам никаква власт над Арон Амар, за да го задължа да Ви даде онзи отговор, който очаквате, и за смисъла и насоката на който нямам никаква представа.

6. По отношение на Вашите точки №№ 5, 6, 7 и 8 не мога да кажа нищо, защото не знам за какво говорите.

7. Нито за момент не съм си помислил, че някой ще реши да коментира едно обръщение като “бат” тогава, когато има далеч по-важни въпроси, отнасящи се до заблудите.

8. Относно публичността на посланията от мен към Вас и предложението ми за (както сте се изразил) “непубличност на обратната връзка” мога само да съжалявам, ако предварително сте решил, че с това Ви приканвам към някакъв паралелен скрит сценарий. В същото време, още веднъж трябва да Ви посоча, че и към настоящия момент аз всъщност не знам около какво собствено е фокусиран Вашият протест. И доколкото допуснах, че ще сметнете за нужно да представите някакви доказателства, в това число снимки или копия на документи, то Ви предложих да ползвате contact@newmagnaura.org, за да изпратите като прикачени файлове всичко, което прецените за необходимо по случая. Ако не можете или не поискате да удовлетворите тази ми идея, разбира се, разговаряйте с мен публично.

9. Вашата бележка №11 е практически излишна, защото относно числото 10 спокойно бих могъл да си помисля, че не десетте божи заповеди са Ви водили с мисъл за някаква алюзия, а просто сте броил забележките си с пръстите на двете си ръце.

По повод текста Ви от 27-02-05, 21:27.

Мога само да изразя съжалението си, че сте възприел предхождащия мой въпрос като някакъв “опит за отказване”. Господин Моис Амар, ако добросъвестно се вгледате в думите си, непременно ще забележите, че те съдържат внушения, които са недопустими от морална гледна точка – да не говорим, че са и напълно фриволни. В този смисъл, искрено се надявам, че ще поднесете своето извинение.

Напълно съм съгласен, че на основателни нападки трябва да се отговаря по същество. До този момент, обаче, от Ваша страна не е посочено нищо, което да може да се квалифицира като “основание” за нападките Ви. И ако Вие очаквате от мен “отговор по същество”, не ще мога да удовлетворя желанието Ви до момента, в който не се появи “нападка по същество”.

Благодаря Ви за комплимента относно общуването. Не просто като протоколна любезност, трябва да Ви кажа, че продължавам да си припомням Вашата мисъл, че “миналото има свойството да се легитимира по някакъв ирационален начин като неопровержимо вярно със самия факт на собственото си оцеляване във времето”. Вече дори я споделих с мои студенти като нещо, което съм научил от непознат човек в Мрежата.

Вероятно е тежко да се изговори и изпише изразът “братя без братство”. Вероятно по света такова положение на нещата не е рядко срещано явление. И без да искам по какъвто и да било начин да правя някакви предложения, бих посочил, че по все същия свят пък има и обратното “не-братя с братство”.

Нямам никакъв спомен за причината, поради която от времето на студентските ни години (а дали не и от преди това?) понякога се обръщахме към Арон Амар с “Бат’ Аро”. Държа да знаете обаче, че към него сме се обръщали (при това, по-често) и по друг начин.

Уважаеми господин Кожухаров,

Първо искам да Ви се извиня за всичко, с което съм Ви засегнал и най-вече, че Ви въвлякох в този задочен разговор.


Изпуснатата дума, която Вие няма как да знаете е "народното" в текста за висшето образование. Коректният текст е "Управление и планиране на народното стопанство".

Стопансво - народно стопанство. Оромна разлика, ако става дума за летопис и не толкова важна що се отнася до образованието на автора.

Народно стопанство. Един единствен работодател. Фундаментът на несвободата, в която живяхме е заличен. Ей така, без причина, без умисъл, по навик.

По-нататък чрез "демократичните промени" става ясно, че те разбира се са предшествани от недемократично управление, но дали е обикновен фашизъм, социализъм или нещо друго без думата "народно" ще бъде непонятно за всички несъвременници на автора.

Излишната дума е "столична". Не е ясно защо авторът е решил, че е толкова важно, че общинската фирма в която работи е столична, но така написан, текстът позволява, без да е категорично, да се направи извода, че столицата на Държавата Израел е Тел Авив. Освен, ако наистина е искал да каже това.

На Вас оставям да прецените дали тези пропуски са съществени, в смисъл могат ли да въведат някого, някога в заблуда или да бъдат използвани за въвеждане в заблуда. Според мен тук, в "Нова Магнаура" трябва да доминира принципа за предпазливоста/има го и в счетоводството/.

Уважаеми господин Моис Амар,

И дума не може да става за някакво засягане. Всъщност, Вашите пояснения ме карат да мисля, че срещу себе си имам човек, който държи на точността с една най-висока взискателност. А подобно качество е твърде ценно. И за съжаление се среща рядко.

Сега, в този момент, не мога да си спомня (и Ви заявявам това най-искрено), дали биографичните бележки за господин Арон Амар повтарят дословно текста, който той изпрати преди около две години, или върху него е била осъществена някаква редакция. Повечето текстове редактирах аз. Ето защо е напълно възможно в мен да се крие причината за някоя изпусната или добавена дума.
Във всеки случай, ще се свържа с господин Арон Амар и при положение, че той се съгласи, ще бъдат направени съответните корекции.

Приемам напълно бележката Ви, че "тук, в 'Нова Магнаура', трябва да доминира принципът на предпазливостта". И въпреки че веднага си представям, как някой би изтълкувал думите Ви като призив на страхлив човек, виждам в тях мъдрото предупреждение, което сочи: онзи, който се стреми да предпази някого от заблуждение, може по непредпазливост да се яви разпространител на заблуждения.
Благодаря Ви за това, господин Моис Амар.

Уважаеми господин Кожухаров,

Удивен съм от елегантния начин, по който искате да приключите този по същество махленски спор. Така да бъде.И без друго досадихме на останалите. Приемам определенията , че съм човек който държи на точността , и че съм мъдър единствено като реверанс и без илюзии. Оценявам и оставянето на достоен изход за братчето ми,.аз му викам Аронико. Само да не замерва хората с цитати. Поне да се опита да каже нещо свое.
.За мен е достатъчно, че въпросният "бат" запази мълчание през това време. При него това е защитна реакция. Обявява за простотия всичко, което не му изнася и така се дистанцира, скрива. Нали е "бат", което значи пораснал, зрял, надраснал, мъдър, отговорен. Всяка дума по същество би го принизила.Нали знаете чия сила е мълчанието

Сещам се за един текст на Окуджава подходящ за случая:
"Каждъй пишет, как он дишет,
как он дишет так и пишет..."


Край.

За "бат" Аронико или добро или нищо.


И още веднъж извиняавйте.

За заблудите, самозаблудите и ролята им за нашето развитие

Реших да се отзова на поканата на г-н Арон Амар за дефиниция на заблудите едва след като прочетох проведените “разговори” по темата между г-н Моис Амар и г-н Илия Кожухаров. В интерес на истината доста време ми трябваше да схвана причината, поради която г-н Моис Амар е решил именно в сайта на “Нова Магнаура” да изяснява “заблудите” на брат си, но нейсе – когато на човек му е нужна трибуна, той си намира, дори да не е подходящата. Още повече, според мен е по-добре да кажеш гласно или да напишеш за нещата, които те измъчват, пък били те и спорни, отколкото да ги оставиш да блуждаят във вътрешното ти пространство и така блуждаейки да те заблудят още повече. Накрая г-н Моис Амар сам стига до извода, че това е “махленски спор”, което показва, че развитие на процеса “заблуда – самозаблуда” има, а щом е така има и вероятност да блесне голата истина и да разсее мъглите. Само че това, което за мен е истина, за другия може да е стопроцентова лъжа или още по-лошо – стремеж да го заблудя и от това да спечеля някакви дивиденти. Защото няма безпричинни неща – всяко нещо си има цел – заблудата също. Пример от недалечното ни минало – защо му трябваше на царя да заблуждава целокупния български народ с празни обещания? Разбира се, имаше такива, които приеха казаното от него с вяра и ентусиазъм (къде се е чуло и видяло цар да лъже?), а после се обявиха за заблудени и то подло заблудени. С една дума – жертви. Дали на заблудата или на собственото си желание да виждат нещата такива, каквито искат, а не такива, каквито са? И колкото вина има царят за изречените лъжи, толкова имат и тези, които ги приеха за истина. Доброволно, без натиск, с “ура, най-после ще ни оправят!”, няма да се наложи сами да полагаме труд, усилия или нещо също толкова неприятно.
Царска дума – тежи. Не толкова колкото тази на министър-председателя. Тях, министър-председателите, ги знаем, я колко се извървяха и все лъжци. Никой не ни даде, само ни взеха. Виж, царят е друго – благородник, знаят го по света, едва ли би излъгал тези, към които по негови думи цял живот се е стремил и работил (в странство) за тяхното благополучие. Да, ама не. Излъга си по царски и остави тълпи от “заблудени жертви”. Защо отделям толкова място на този пример? Защото според мен е показателен за заблудата и самозаблудата. И е съвсем “пресен” – няма нужда да стигаме до Платон.
Заблудата като такава е намерение с определена цел. Но за да се постигне целта на това намерение, т.е. на заблудата, трябва да има подходящи условия – в горния случай – необходим брой участници, които да приемат заблудата като истина, т.е. доброволно самозаблуждаващи се. Самите те не се чувстват заблудени – до определеното време, необходимо за извършване на дадени действия, водещи до искания резултат или самата цел на намерението-заблуда. След осъществяването на целта нещата по някакъв начин придобиват друг или “истински” вид – въпрос на технология – и става ясно, че е имало заблуда. Много пъти не става ясно. Минават години, заблудите си остават – няма заинтересовани от истината или целта на заблудата е дългосрочна – без значение е, важното е, че факторът, който я поддържа жива, е съзнанието ни, приело я за всичко друго, но не и заблуда.
Тук нещата стават трудни за дефиниране. Въобще, “каналът се копае на хлъзгав терен”. Съзнание, подсъзнание, самосъзнание – все клопки, в които можем да паднем. Клопки от понятия, не от друго. Клопки от дефиниции, които сме усвоили и приели почти безрезервно. Защото са дадени от сведущи по въпроса личности. Още една заблуда, но за нея може да си даде сметка само този, който решава да се измъкне от капаните на вече установени определения и да реши да търси сам. Що е това съзнание? А подсъзнание? Къде се намира? Как действува? Да опитва да се опознава сам – без рамките, в които е поставен, защото те ограничават. Тогава става интересно. Започва приключение, което може да трае дълго – цял живот. Може резултатите да са незначителни, но ги има. И най-важният от тях е, че когато търсиш практически, а не се уповаваш на казано от някой друг, пък бил той и световен авторитет, получаваш стойностен резултат. Има голяма вероятност да сгрешиш, да се самозаблудиш, но нарастват и възможностите да разбереш нещата цялостно, с всичките си сетива, като комплексно същество, каквото е човекът. Естествено, процесът не спира, след постигнатата истина е възможна пак самозаблудата, но на друго ниво – и така безкрай. Защото някой беше казал, че човекът е една безкрайна вселена. Това са оптимистичните неща. Има ги, на наше разположение са. Стига да искаме да се захванем с тях. Песимистичните са много повече, но и те са на същото място – във възприемащото ги или не наше съзнание. Дали всеки ще живее само със своята действителност – а това е факт – и ще я обявява и налага за реалност – това е негов избор. Но не би трябвало да се сърди на онези, които не я приемат – по простата причина, че те си имат своя. Всеки има своята действителност – отражение на собственото му съзнание. Но реалността би трябвало да е нещо друго, което предстои да се постигне. Пак с помощта на съзнанието, но с друга, по-различна степен на развитие. Може би действителността е нещото, в което всеки от нас извършва определени неща за постигане на определен резултат, а реалността е полето, където всичко вече се е случило? Не знам. Все още има много за копаене – каналът е безкраен. Но е интересно. Затова, по-добре е да се опитаме всеки за себе си да поизхвърли малко пръст и да разшири полето на изкопните работи. Но да се постарае изхвърлената пръст да не пада върху главата на копаещия до него. Това само забавя процеса на работа, а не е от полза за никого.

Уважаема госпожо Содева,

Коменторите Ви потвърждават убеждението ми за собствения живот на един текст.
Отделя се от автора и всеки има своя прочит. До голяма степен априорен. От това е трудно да се избяга. Но в крайна сметка, всеки вижда в един текст предимно това което иска. Смеля го през собствените си убеждения подчинява го на целите си и го връща обратно като коментар.

Това не е обвинение към Вас, така постъпих и аз във въпросния диалог. Само, че аз коментирах, излагането на конкректни факти.

Мисля че вече макар и косвено, чрез господин Кожухаров се извиних на всички които си позволих да занимавам със себе си.

Само искам да Ви помоля да не прувеличавате значение на думата "махленски".
И сега го заявям, че е махленски в смисъл, че урежда лични отношения, но искам да Ви помоля, да обърнете внимание, че доводите в махленския спор не са махленски. Формата на поднасяне, донякъде.
По същество става въпрос за нещо много важно и господин Кожухаров го формулира чудесно. Да не въведем по непредпазливост някого заблуда.

Аз ще добавя, че под непредпазливост разбирам и патологична безотговорност,ленивост и обикновена мърлящина.

Как решихте, че става дума за заблудите НА "лицето А"? Може би разбирате за заблудите които то, лицето продуцира?
Идеята ми беше да покажа заблудата ЗА. Очевидно не съм успял много.

Споделеното от Вас за "царя" ме кара да мисля, че трябва да намерим критерий за разграничаване на заблудата от лъжата. Това, за което говорите си беше една откровена, преднамерена лъжа.
За заблуда бих посочил едно широко разпространено и може би умишлено натрапвано схващане, че до власта трябва да се допускат само богати хора за да не крадат. Предполага се, че богатия си има всичко и няма да краде. А Царят е богат по дефиниция- "Живее си царски".

Но е хубава да има теоретично разграничаване между двете понятия.

За съжаление аз нямам такава дефиниция.

Добре дошла на Анета Содева!
(Не смея да рискувам с "тоспожица" или "госпожа" Содева.)

Драга Анета,

Споделила сте немалко ценни (за мен) положения – и което е по-важно горчиво-истинни (според мен). Отбелязах си някои, които са в съзвучие с едни или други предупреждения, отдавна подсказани ни от будни хора, живяли преди нас: робите правят робовладелците, монархистите правят монарсите, готовите да бъдат измамени правят измамниците. И така нататък.

На няколко пъти сте употребила думите: "съзнание", "подсъзнание", "самосъзнание".
Дали би Ви било интересно да прочетете известни разсъждения, направени от Атевиел в няколко Суб-форума тук: "Какъв е произходът на 'злото'?", "За истината", "Как може да се води война с могъщите заблудители?", "Откъде знам това, което считам, че знам?" и други? Тя, Атевиел, има определено (и дори, твърдо) становище по редица въпроси, свързани с психиката и психологията.

Още веднъж, добре дошла тук Анета.

Драги Моис,

Отваряте изключително важен въпрос. Казвате: "...трябва да намерим критерий за разграничаване на заблудата от лъжата". Осмелявам се да предположа, че трудностите около това разграничение са сериозни, независимо че мнозина дори не подозират за тяхното съществуване. Все поради тази причина употребяват думите "заблуда" и "лъжа", както и редица техни производни, като синоними.

Когато обмислях Манифеста на Кръга, този въпрос възникна и у мен. Без да претендирам за каквато и да било гаранция, че съм успял да очертая някакви не търпящи упрек дефиниционни граници, в които коректно да се вмества понятието "заблуда", мисля, че с предложението под него да се разбира "всяка представа, която не съответства на действителността", поне е поставена достатъчно добра основа за дискусия. Между другото, до този момент никой от членовете на Кръга, както и от онези, които са проявили достатъчно голям интерес към него като начинание, не са повдигнали въпроса за някаква корекция. (Откъдето далеч не следва, че не може да се "копае" и в това отношение.)

Мисля, че основният пункт във все същата дефиниция е опората върху понятието "представа". Както ми се струва, то обобщава, в достатъчна степен ситуацията около заблудата – "някой си ПРЕДСТАВЯ нещо по еди-какъв-си-начин", след което било запазва за себе си въпросната представа (САМОЗАБЛУЖДАВА СЕ), било я внушава на някой друг (постига ЗАБЛУЖДЕНИЕ). От такава позиция, при лъжата е налице ЗНАЕНЕ НА ИСТИНАТА (или на онова, което някой е приел за истина), което по никакъв начин не е достатъчно, щото да го възпре да не внушава някому нещо друго (сиреч да ЗАБЛУЖДАВА).
При подобна постановка се вижда, че:
1. Заблудата може да присъства като собствено притежание у заблуждаващия.
2. Заблудата може да отсъства като собствено притежание у заблуждаващия.
3. Индивидът по т.1 може да реши да предаде послание на лицето "Х", включващо и притежаваното от него съгласно същата точка заблуждение.
4. Индивидът по т.2 не може да стори описаното в т.3, защото няма необходимото притежание на заблуда. Той може единствено да излъже.
5. И при сценария по т.т. 1 и 3, и при сценария по т.т. 2 и 4, може да се ДОСТИГНЕ ДО АКТ НА ЗАБЛУДА, ако получаващият посланията позволи това.

Между другото, в голяма част от случаите не може да се знае изпращащият посланието дали е индивид по т.1 или е индивид по т.2. Ето защо, оказва се важно приемащият посланията да бъде научен да се предпазва от актовете на заблуда, независимо дали от страна на изпращащия те са плод на само-заблуда или на лъжа. Точно поради тази причина, още в първите изречения на Манифеста бе посочено, че учредителите на Кръга си поставят за цел да разгърнат активност по посока на "предпазване на хората от заблуждения". (Което не изключва "предпазване и от самозаблуждения", независимо чии са те.)

Ако не бъркам, Жан-Пол Сартр има в своето изследване "Битие и нищо" един пространен раздел за разликата между "заблудата" и "лъжата". Имам тази книга и съм я изучавал. Няма да скрия, че във връзка с това съм изпитвал едни или други затруднения. И много бих бил удовлетворен, ако някой може тук да ни осветли относно вижданията на Сартр по въпроса. За съжаление, когато в личен план съм се обръщал към някои дипломирани философи с молба да прокоментираме някои положения от нея, съм долавял притеснение или съм срещал отказ.
Вероятно не съм попадал на познавачи.

Господин Кожухаров,

Примомнянето на приетите дефиниции винаги е полезно.

Не мога да добавя нищо към нея. Изглежда изчерпателна. Искам само да Ви предложа два допълнителни критерия:

- трайна установеност

- широка разпространеност

Така лъжата ще се схваща повече като еднократен акт, а заблудата като наслоена лъжа.

Уважаеми господин Моис Амар,
В отговор на писмото Ви от 2 март:

Вие пишете:
1.“Коменторите Ви потвърждават убеждението ми за собствения живот на един текст.Отделя се от автора и всеки има своя прочит. До голяма степен априорен. От това е трудно да се избяга. Но в крайна сметка, всеки вижда в един текст предимно това което иска. Смеля го през собствените си убеждения подчинява го на целите си и го връща обратно като коментар.”

Няма да споря доколко един текст може да живее свой собствен живот без да бъде свързван с автора му. Различно би трябвало да бъде за различните текстове. Не съм съгласна обаче, че текстът може да има априорен прочит, нещата взаимно се изключват – ако аз имам някакви идеи “априори” относно някакъв текст, то отпада и необходимостта от неговия прочит. Не бих могла също предварително да знам какво искам от текст, който ми е непознат. Що се касае до това “да го смеля през убежденията си и да го подчиня на целите си” – честно казано, вижда ми се доста трудоемко – по-добре да напиша мой текст, с вложени в него убеждения за постигане на цел – ако имам такава, разбира се. Както написах в началото на писмото си – “включвам се в предложената от г-н Арон Амар дискусия след като прочетох Вашите с г-н Кожухаров “разговори” точно поради това, че не разбрах от Вашия текст кой кого всъщност заблуждава или се мъчи да заблуди.И написах какво аз мисля за заблудата и самозаблудата.

Цитирам Ви отново:
2.”Това не е обвинение към Вас, така постъпих и аз във въпросния диалог. Само, че аз коментирах, излагането на конкректни факти”.

В последна сметка, прочитайки отново цялата “кореспонденция” между вас и г-н Кожухаров, стигнах до извода – правилен или не ще прецените Вие – че основната заплаха от заблуда идва от непълната и неточна според Вас биография на г-н Арон Амар.Или по-точно – от две думи – една изпусната и една излишна.Изпуснатата дума “народно” ще въведе в заблуда всички, които не знаят, че преди 10.11.1989 г. всичко в България беше “народно”- от милицията до театъра. Какво остава за стопанството! Сега всичко е национално – от телевизията до БНБ, която преди 10 ноември 1989 пак си беше БНБ, но “Н”-то имаше друг смисъл… Ами то е достатъчно да се види датата на раждане на г-н Арон Амар и да се прецени, че годините му на следване са минали в онзи, “народния” период.
А този, който не знае какъв е бил този период – фашистки ли, тоталитарен ли – да вземе и да прочете – източници много, пък не е минало чак толкова време, та да не се знае. Може би щеше да изглежда по-внушително, ако в биографията на г-н Арон Амар пишеше следното например:”…...Завършва висшето си образование, специалност еди каква си през еди коя си година – година от епохата на властващия тоталитаризъм и мракобесие….. и т.н.”
Идват ми наум биографиите на пролетарските поети от нашите “народни” учебници…

Казвате още:
3.”Само искам да Ви помоля да не прувеличавате значение на думата "махленски".
И сега го заявям, че е махленски в смисъл, че урежда лични отношения, но искам да Ви помоля, да обърнете внимание, че доводите в махленския спор не са махленски. Формата на поднасяне, донякъде.
По същество става въпрос за нещо много важно и господин Кожухаров го формулира чудесно. Да не въведем по непредпазливост някого заблуда.
Аз ще добавя, че под непредпазливост разбирам и патологична безотговорност,ленивост и обикновена мърлящина”.

Защо си мисля, че важното за Вас от всичко, което сте написали е не кой е г-н Арон Амар, а какъв е г-н Арон Амар? Може би искате да го видим с Вашите очи? Защото Вие като негов брат го познавате по-добре? И не се заблуждавате? А ние, другите, на основата на написаното от него в сайта и най-вече от неточната му биография бихме могли да се заблудим относно личността му? Ако това е загриженост, добре.Но не мисля, след като прочетох следното:
“Аз ще добавя, че под непредпазливост разбирам и патологична безотговорност,ленивост и обикновена мърлящина”.
Това до г-н Арон Амар ли се отнася? Ако да, това са Ваши характеристики. Нима ще отречете правото ни да имаме свои относно неговата личност? Сигурно не, но защо да не сме запознати и с Вашите. Това би ни предпазило от заблуда.Друго си е, ако имаме едно на ум, нали така?

По отношение на разликата между “лъжа” и “заблуда”. Аз също нямам дефиниция. Вие казвате, че изреченото от царя е било откровена лъжа.Откровена лъжа би било, ако той беше казал, че “ще се оправим за 200 дни”. Никой не би повярвал, защото е видно и за слепия, че е лъжа. Виж, за 800 дни – защо пък не, доста време е, ще стане! Според мен, заблудата е лъжа с фини елементи на истина, затова по-трудно бива разпозната и осъзната.Нещо като коктейл от лъжи и малко истина, за да не се отрече и отхвърли веднага.Добре би било, ако наличието на дефиниция би ни предпазило от заблуди и лъжи, но според мен е невъзможно поради наличното желание в човека -по-голямо или по-малко - да се самозаблуждава. Не знам защо е така. Сигурно защото “истината винаги боли”. А защо? И това не знам.