Re: Какво е заблуда
Posted by:
Илия Кожухаров (IP Logged)
Date: June 15, 2005 11:21PM
Уважаема Карла,
Напоследък съм действително изключително претоварен с административна работа. Затова не смогвам да отговоря и на Вашите въпроси, и на въпросите на други участници тук. Моля Ви да не приемате това като някакво бягство. (От отговорност.) Или като акт на незачитане. Нещо повече, ще Ви бъда признателен, ако настоявате за отговор там, където не сте го получила. Както и ще Ви бъда много, много признателен, ако проявите благосклонност и доза търпение към чисто физическата ми невъзможност да реагирам бързо. Мечтая за времето след месец и половина, когато ще са приключили всички изпити в Академията, в това число и кандидат-студентските, и ще мога спокойно да споделя това, което мисля по един или друг поставен въпрос. (За онзи, който се интересува.)
Сега ми се иска да се върна малко назад към едно Ваше писмо от 06-06-05, 09:42.
Още когато написахте, че “мисълта на Рабиндранат Тагор еднозначно отговаря на въпроса ми”, когато казахте, че “примерът на Хус не може да бъде проповядван”, защото “това автоматично означава тирания”, че “всеки в критична ситуация, свързана с неговото оцеляване, трябва да направи своя избор” сам, че “по никакъв начин не можем да проповядваме саможертва в името на каквото и да е било”, защото “животът е свещен и неприкосновен”, останах с известно усещане, че нещо в подобна постановка не е съвсем наред.
Сега, връщайки се към това Ваше кратко послание, мисля, че долавям, кое не ми е допаднало – от него се излъчва безапелационното извинение за всяка проява на егоизъм. Безспорно, когато става въпрос за живота и неговата евентуална загуба, инстинктът ни за самосъхранение може да се включи като нещо изключително мощно (привсе и понякога порядъчно подремващо). И да отхвърли всякакъв род морални наноси от себе си. В такава ситуация, да речем, някоя възпълна учителка ще изтласка някое и друго по-дребно дете от люка на потъващ автобус, за да спаси своя “свещен живот”, вероятно решавайки, че животът на детето е по-малко свещен.
Карла, може би Вие не сте доловила, че аз по-скоро (си) задавам въпроса: “Кой пример е подходящо да бъде следван – този на Хус и Бруно или другият, на Галилей?” (Разбира се, напълно възможно е моят въпрос да е неправилно зададен. Но ние често се питаме по такъв начин.) От това, че предлагате всеки сам да решава подобни въпроси, Вие все едно казвате: “Считайте се предварително оправдани пред лицето на някаква съвест”. Казвате (все едно) още и това: “В училище, в къщи не трябва да се споменават и коментират въпроси, свързани с една или друга саможертва, защото дори и само един подобен акт може да се долови като опит за тирания”. (Нещо като тиранията на религиозните поздрави, огласявани демонстративно по Коледа или Великден, и отправяни практически с насилие и към атеисти, и към не-християни.)
В този смисъл, опитвам се да си представя, ако съм учител и ако трябва да коментирам живота (и особено смъртта) на Хус или Бруно, би ли следвало да я обознача като героична, като подвиг? И, ако сторя това, тогава как да определя огъването на Галилей? Дали пък да не обознача неговото лавиране като подвиг? (Все пак, пред всяващата ужас Инквизиция е успял да спаси цял един живот(!), макар и своя собствен.)
Та... ако обознача неговото лавиране като подвиг, то какво да мисля за избора на Хус и Бруно? Дали е било просто глупост?
Между другото, учениците обичат да питат. Те искат отговори. Какво да им кажа в подобна ситуация, Карла? Дали това, което предлагате – че всеки от тях трябва сам да взима решение? Ами ако са малки? Ако аз трябва да ги науча как да взимат решение? И ако се окаже, че трябва да похваля и решението “Бруно-Хус”, и решението “Галилей” – какво ще отнесат моите ученици от мен?
Преди години студентът Ян Палах се самозапали. В знак на протест срещу комунистическия режим. И умря. В знак на протест срещу комунистическия режим. Ако сега много хора слагат цветя на гроба или паметника му, цветята не са ли проповед, Карла? Те, цветята, не са ли тирания?
Ако Вие имате деца и те Ви попитат, дали Ян Палах е постъпил правилно, какво ще им отговорите?
Карла, Вие имате ли деца?
(Дано и тук не съзрете някоя поредна уловка от мен. Аз задавам тези въпроси и на себе си.)