Вече успяхме да установим макар и по повод на един "махленски" спор, че един от учредителите на "Нова Магнаура" не изпитва никакви притеснения от това, че сам, макар и по "нередпазливост" според на г-н КожухаровІ произвежда заблуди.

Въпросът е това прецедент ли е или рецидив.

Разглеждайки биографиите на останалите учредители откриваме името на

Йордан Николов Памуков

За него, успяваме да разберем, че оосвен, че е най-вероятно е съученик на г-н Кожухаров и на А.Амар-критикът на Платон, но и че "има траен афинитет към обществена активност". Венец на тази негова активност е настоящото му бите на депутат от НДСВ., или "агент на короната". То Корона няма , но келепир очевидно да.

Но не става дума за г-н Памуков, а за нас, които си затвавряме очите.

Може ли човек, който по занятие продуцира заблуди или поне спокойно съжителства с тях да е учредител на организация, която си поставя за цел именно борбата със заблудите.

Въпросът е към всички и най-вече към останалите учредители на Нова Магнаура.

Компромис или съучастие е тази търпимост.

Уважаема Карла,

Бихте ли приела да споделите, дали зад името "Карла" се крие псевдоним и, ако това е така, то дали зад псевдонима стои мъж или жена? Изпитвам притеснение, когато се обръщам към някого обвързвайки го с определен биологичен и граматически род без да знам как стоят нещата в действителност.

Доколкото си спомням, в предишни постинги посочих, че вината за няколкото грешки в биографичните данни на господин Арон Амар (междувременно вече коригирани) е изцяло моя. Ако господин Арон Амар носи някаква отговорност, то тя се свежда до това, че (ако евентуално ги е забелязал) не ме е уведомил своевременно и не е пожелал настойчиво съотвените места да бъдат поправени. Мисля обаче, че Вашата позиция издава малко по-голяма острота, отколкото този случай заслужава. Всъщност, с това последно изречение самият аз си задавам въпроса: "Дали пък просто моята чувствителност към заблудите и пътищата за тяхното възникване и разпространение не се е притъпила с годините, поради което и да съм малко по-склонен да извинявам едни или други нейни по-леки форми?"

Между другото, запомнил съм от разговорите, които съм имал с господин Йордан Памуков (другото лице, което сте намерила за необходимо да коментирате във Вашия текст), една мисъл на Ленин (предавам я свободно по памет): "Ние трябва да сме изключително осторожни по отношение на живота около нас и трябва да си даваме сметка, че дори и частникът, който продава семки на ъгъла, всъщност произвежда всеки ден капитализъм". Вашият стил на педантично наблюдение ми напомня за този завет на Володя Улянов, който очевидно не бе съблюдаван от неговите последователи през годините, поради което и комунистическата система рухна така грандиозно.

Относно несигурността Ви по отношение на моето съученичество с господата Амар и Памуков, не следва да имате повече никакви съмнения: ние тримата бяхме съученици в една от математическите паралелки в гимназията в Пловдив, която някога се именуваше "Димитър Благоев".

Колкото до "афинитета към обществена активност" на господин Памуков, бих искал да знаете, че след 10.11.1989 година той бе един от възродителите на старата Демократическа партия, какъвто беше и господин Арон Амар. Тези двама мъже заявиха публично своята позиция в едно време, когато някои от по-късно появилите се "борци за демокрация" поглеждаха на пресекулки през леко открехнатите си прозорци онова, което ставаше извън домовете им. Когато в България се инициира създаването на Сдружението "Честни избори", господин Памуков оглави неговия клон в Пловдив и бе на този пост на протежение на дълги години.
От многото разговори, които съм имал с господин Памуков, мога да бъда сигурен, че той е човек с определено републикански убеждения. В този смисъл, само с висока концентрация на артистично въображение Йордан Памуков може да бъде квалифициран като "агент на короната".
Ще се опитам да Ви предложа едно доказателство. Преди около година и половина или две господин Памуков ме попита, дали бих му предоставил един мой обстоен материал, който бях писал преди години във връзка с либерал-демократизма. Най-открито сподели, че му е необходим в ситуацията на избистряне на ориентацията на НДСВ към Либералния интернационал. Господин Памуков знаеше много добре, че вътре в тази ми пространна студия има обширни раздели относно принципната антимонархическа и антирелигиозна позиция на либералите по света. Независимо от всичко, аз изрично му напомних за тези раздели. И на свой ред, независимо от моето напомняне, той взе материала. Предполагам, че се е възползвал от него където и когато това е било необходимо. Въпросният текст и сега е у него.

Аплодирам Вашето биене на камбаната: "Не трябва да си затваряме очите!" И доколкото поставяте въпроса: "Може ли човек, който по занятие продуцира заблуди или поне спокойно съжителства с тях, да е учредител на организация, която си поставя за цел именно борбата със заблудите?", ще се опитам да Ви отговоря: "Със или без съжаление – може!"
Редица хора, живеят в непрекъснато раздвоение. И от това животът им далеч не е лек. Например, една от учредителките на Кръга дословно ми заяви като първо изречение след моята покана: "Ще се включа, не защото мога да направя нещо особено срещу заблудите у другите, а защото аз самата имам нужда да се изчиствам от (само)заблудите, които произвеждам всеки ден". Не е изключено и други да са си помислили същото, но да не са имали силата да го огласят.

Драга Карла,
Тъй като долавям у Вас определено висока доза чувствителност към въпросите, свързани със заблудите, аз Ви каня да се включите в Кръга, да заемете положението на един силно активен негов член, да споделите идеи за едни или други инициативи, да предложите текстове (в това число и от жанра, да речем, на разследващата журналистика), като от своя страна аз Ви гарантирам възможно най-широкия периметър на действие.
Така, след време няма да се налага да задавате въпроса: "Компромис или съучастие е тази търпимост?", а ще можете да кажете: "Ето, аз не правих компромиси и не търпях заблуди около себе си. НЕ БЯХ СЪУЧАСТНИК. И демонстрирах това си поведение публично."

Уважаеми г-н Кожухаров,

Благодаря за поканата да стана член на "Нова Магнаура". Това определено е признание макар и да долавям определена ирония.
Аз обаче имам доста резерви към всякакви организации. Просто не ми се споделят чужди грехове. Вече съм патила. Пък и за разлика от Вас не бих застанала под едно знаме с господин Памуков. Не сте разбрали правилно "агент на Короната". Не става дума, че господинът е монархист. Този господин, ако се съди по превъплащенията на организацията именуваща, се НДСВ, в която той депутатства, не знам дали й е член, ще трябва да е доста гъвкав откъм идеология.
Да Ви припомням ли, че първоначално Величеството на г-н Памуков направи постъпки за членство в Европейската Народна Партия, но понеже СДС го отряза Той с лекота се обърна към либералните идеи. Какво дадоха на Доган за това можете сам да прецените. Така че, г-н Памуков би Ви поискал литература и за националсоциализма, ако Величествато му реши да го включи в поредните листи. Убеден съм.
Защо този, както го описвате, последователен демократ, с такава лекота прие съвместно управление с комунистите. Пак се налага да Ви припомням загадъчната близост на Величеството с бившите комунисти. Спомнете си случая Бригадир Аспарухов, който рисквуваше членството ни и в НАТО и в ЕС. Впрочем налага се да Ви припомня, че и въпросното "Сдружение за честни избори" участва активно, а и навярно затова бе създадено в манипулирането на първите избори през 90 г.
Нима забравихте кой ръководеше това сдружение - един известен теле/та/водещ. с псевдоним Димитър.
При всичко това паралелите с масовия убиец Улянов намирам за обидни.

Господин Кожухаров, при тази Ви търпимост поканете и Емилия Масларова за член на Кръга. Тя поне е последователна. Можете да добавите и Абрашев. Памуков е гласувал за него.
Тук се сещам. Сякаш чета пложителна рецензия за "фанфарите" на Абрашев.

И за финал. Съучастие е.

Драга Карла,

Благодаря Ви за бързия отговор. Особено съм Ви благодарен за мислите, изказани в него, които само внасят допълнителна доза потвърждение за основанията на моята най-искрена покана (моля Ви да забележите – поставям акцент върху “най-искрена покана”) за членство в Кръга. За мое най-голямо съжаление, обаче, Вие сте посочила, че имате “доста резерви към всякакви организации “ и че не желаете да “споделяте чужди грехове”, защото “вече сте патила”. (Това “патила” приемам като косвен отговор на първия ми въпрос към Вас относно биологичния Ви род. Оттук вече съм спокоен и за моите граматически задължения към Вас.)

Драга Карла,
Патилата на един човек с една или друга организация (от хора) са нещо, което може да донесе наистина голяма травма. Дори – резервоар от травми. И аз (налага се отново да използвам тази фраза) най-искрено Ви съчувствам. Впрочем, бихте ли споделила с каква организация (или с какви организации) сте “патила”? Готов съм да отида още по-далеч и да Ви предложа да напишете материал под примерното заглавие: “Заблудата, наречена ‘живот на човека в организация’”. (Тук силно се надявам да не съзрете някаква нова “ирония” или “обиден паралел”. Впрочем, държа да знаете, че не мога да разбера смисъла на упрека Ви към мен за “обидния паралел” с масовия убиец Улянов. И само за да си изясня основанията Ви, Ви моля да ми кажете, дали би имало нещо обидно, ако реша да припомня, че все същият масов убиец, да речем, е харесвал Соната “Апасионата” на Бетховен. Освен това, много бих Ви би благодарен, ако ми помогнете да си изясня следното: ако има някаква “обида”, то как да бъде тълкувана тя – някой обижда светлата памет на гениалния Бетховен, ако припомни, че Улянов, в битността си на масов убиец, е харесвал едно от най-силно въздействащите му произведения, или Бетховеновият гений обижда (макар и през годините) всички нас, защото се оказва, че музиката му може да бъде харесвана и от масови убийци от подобен ранг? Тази втора половина на въпроса може да придобие застрашителни мащаби, защото отваря възможност Бетховен да бъде свързан и с друг масов убиец, Хитлер. А оттам, на свой ред – Хитлер да бъде свързан и с Вагнер. И така нататък.)

Драга Карла,
Казвате, че не съм разбрал правилно израза Ви “агент на Короната”. Надявам се обаче да се съгласите със следното: когато някой употребява израз, в който присъстват атрибути на монархическата власт (“Корона”, “Трон” и прочие), той не следва да се оплаква впоследствие, че мисълта му е разбрана като свързана именно с “монархизма”. Ако Вие сте искала да бъдете разбрана по някакъв друг начин, то за това има съответно други думи. (Тук отново се надявам да ме разберете правилно – при високата взискателност, която се излъчва от всяко Ваше изречение, ми е трудно да не обърна внимание върху подобни Ваши пропуски.)

Колкото до Вашата ремарка за “идеологическата гъвкавост” на господин Памуков, приемам, че с нея съм получил основание да се обърна повторно към Вас с молбата, която вече отправих: споделете какъв опит от членство в организации имате, дали той е свързан с някаква политическа идеология или не, респективно, кое се е оказало причина сега да говорите за Ваши “патила”. Тук не мога дори и да си помисля, че човек като Вас, който се явява така силен радетел за една откритост и принципност, ще откаже да удовлетвори тази моя молба. В ответ, аз Ви заявявам, че, ако трябва да отговоря на подобни Ваши желания, ще сторя това най-добросъвестно и педантично.

Лично на мен не ми е необходимо някакво припомняне за първоначалните опити на така наричаното “Величество” да се обвърже с Европейската Народна Партия (ЕНП). Но като отваряте дума именно за нея, държа да припомня (не непременно на Вас) нещо твърде показателно относно идеологическите критерии.
Така, когато преди години бяха осъществени първите контакти на тогавашното СДС с въпросната ЕНП, журналисти проявиха напълно законен интерес към идеологическата ориентация на това международно политическо сдружение. Тогава господин Иван Костов (помня много добре този момент) посочи, че ЕНП е една типична центристка формация. (Ако в това негово обяснение е имало някаква идеологическа дезинформация, то тя следва да се калкулира на неговата политическа съвест. В такъв смисъл, интересно е, например, защо сега все същият човек се изживява като лидер в дясното пространство?) От друга страна, Либералният интернационал е една прононсирана центристка политическа организация. Например, една от важните партии-членки в него е немската Freie Demokratische Partei, чийто девиз гласи: “Да направим политическия център силен!”
Защо посочвам всичко това? Защото искам да покажа, че независимо от името “Либерален интернационал”, този интернационал е по своята същина либерално-демократичен. Ако ми е позволено известно схематизиране, то бих посочил изрично, че в тази словесна комбинация “демократичното” слага известна юзда на “либералното”, което иначе, оставено само на себе си, би могло да се изроди в някакво доста “грубо дясно”. От такива позиции може да се забележи, че удивлението Ви относно “лекотата”, с която някой “се е обърнал към либералните идеи” (аз отново ще настоявам за уточнението – към “либерално-демократичните идеи”), не следва да е толкова голямо, след като става въпрос за гравитиране към центристки формации.

Когато говорим обаче за идеологическа еластичност (или търпимост, или нещо много по-остро като квалификация, както допускам Вие бихте предпочела да се изразите), определено ми се иска да Ви задам един въпрос, който Ви моля изрично да не приемате като някаква злонамерена провокация: “Какво е Вашето мнение относно събирането на костите на комунисти и антикомунисти в общ гроб в Испания?” Нека отново направя уговорката: интересува ме просто Вашата лична преценка за този акт, без каквито и да било принципни обобщения. (Ако щете – дори извън разменените между нас тук мисли.)

Колкото до това, дали господин Памуков би ме помолил за литература, “свързана с идеологията на национал-социализма”, ако въпросното “Величество” би го включило в някакви поредни листи, то позволете да Ви обърна внимание, че това са само предположения. А те не могат да имат голяма стойност, защото просто могат да бъдат плод и на някакво по-богато въображение.
Задавате ми въпроса: “Защо този, както го описвате, последователен демократ (сиреч, Йордан Памуков – добавката моя, И.К.), с такава лекота прие съвместно управление с комунистите?” И допълвате: “Пак се налага да Ви припомням загадъчната близост на Величеството с бившите комунисти”.
Тук ще Ви предложа нещо, което в първия момент можете да приемете като некоректност. Ето какво е то: "Бихте ли споделила, за кого гласувахте след падането на правителството на Жан Виденов?”, “Бихте ли споделила, за кого гласувахте при последните президентски избори?”, “Бихте ли споделила, за кого гласувахте при последните парламентарни избори?”. И още: “За кого възнамерявате да гласувате в предстоящите избори?” В ответ, когато споделите своите отговори, аз ще Ви предложа моя коментар на горния Ваш въпрос.

Драга Карла,
Казвате дословно: “...налага се да Ви припомня, че и въпросното ‘Сдружение за честни избори’ участва активно, а и навярно затова бе създадено, в манипулирането на първите избори през 90-а година. Нима забравихте кой ръководеше това сдружение – един известен теле/та/водещ с псевдоним ‘Димитър’?”
Не знам дали познавате Сдружението добре, но мога да Ви гарантирам, че то направи много, за да се намалят във възможно най-голяма степен опитите за манипулиране на изборите по места. Ако твърдите, че е било създадено, за да бъдат именно "манипулирани въпросните избори от 1990 година”, то тогава ще трябва да отнесете това Ваше обвинение (което не ще да е много сериозно, след като сте поставила едно “навярно”) и към Американския демократичен институт и към една от Британските политически фондации (чието име сега ми убягва), с чиите пари бяха създадени “Честни избори”. “Навярно” те (парите им) са били изпратени тук, за да помогнат да се манипулират тези първи избори в България след падането на Берлинската стена.

Карла,
Действително не знам, кой се е спрял на господин Кеворк Кеворкян като фигура, която да оглави Сдружението. Не е изключено финансовите и идейни донори да не са знаели чий сътрудник е бил този журналист и с какво кодово име се подвизавал. Ако трябва да вляза във Вашата мисловна настройка, тук аз би трябвало да напиша: “‘Навярно’ политическият Запад е бил в таен съюз с Българската комунистическа партия и с нейната политическа полиция?”
Във всички случаи обаче знам едно: разкритието, че Кеворкян е работил като доносчик под името "Димитър", стана доста време след като “Честни избори” бяха създадени.

Вероятно, защото сте решила, че аз съм вложил нещо иронично към Вас, в част от последните си думи сте решила да ми върнете жеста, като ми направите някои предложения.
За съжаление, не познавам госпожа Емилия Масларова като човек. Но ще потърся начин да се осведомя за необходимото. Приемам за сведение споделеното от Вас за "нейната последователност". Колкото до господин Абрашев и гласуването от страна на господин Памуков за неговото избиране за министър на културата, мисля, че коректността изисква преди да бъде казано, каквото и да било, да посочите, че господин Памуков е гласувал и за неговото отзоваване като министър. А иначе, аз познавам господин професора и нямам добро мнение за него. Колкото до “Фанфарите” му за НАТО, те са едно доста нескопосно съчинение, в което по възможно най-непонятен начин се натрапва мотив, представляващ музикална трансформация на инициалите на Дмитрий Шостакович (?!). Поне от мен, няма да прочетете ласкава рецензия. Но отчитам, че чувствителният Ви слух прави паралели с други мои разсъждения, в които проявявам "търпимост". И това, безспорно ме натъжава.

Драга Карла,
Рекапитулирайки, ще Ви кажа следното.
Напълно възможно е при учредяването на Кръга да съм сбъркал с поканата си към едни или други хора. (И това далеч не го казвам като някаква дежурна застраховаща реплика.) Напълно възможно е ред членове, да са си представяли нещо съвършено различно, когато са казвали своето "Да" и когато са се подписвали под заявлението си за членство. Но светът на хората е такъв. Те често се разминават в своите общи дела.
Ако бих могъл да споделя нещо, което да удовлетвори Вашата неспокойна натура, то бих Ви казал (отново, най-искрено), че поне аз ще продължа да се занимавам с наченатата активност дотогава, докато имам сили. И ще отговарям, отново съобразно силите си, за всичко, което този Кръг е сторил или не е сторил.

Уважаеми господин Кожухаров,

Благодаря на свой ред за бързия отговор. Успокоих се, че интересът Ви към моя пол е само граматически. Вече бях готова да Ви обвиня на свой ред в уляновска подозрителност. В този смисъл паралелът с Улянов е обида нали?

Не смятам да споделям биографията си тук. По важно е, че разбирам участието в една организация освен като споделяне на ценности, но и като съвместна отговорност.
Ако този, с който съм се сдружил да се борим със заблудите е решил, че междувременно, може да си затвори очите пред поредната заблуда, то той го прави и от мое име и аз ставам съучастник, оставайки в една организация с него.
Много е просто. За другото не ми се използват епитети.
При това съучастието ми, ще се разпростре не само върху действията на този господин, но и върху всички актове с подобен морален заряд. В този смисъл господин Кожухаров рискувате да станете съучастник например в награждаването на А.Доган с най-високото държавно отличие. Могат да се добавят и по-прозаични примери - Магистрала Тракия, сделката с външния дълг, но затова ще поговорим допълнително в раздел Политика.

Не познавам ситуцията в Испания и не мога да преценя какво послание има това "смесване"там. Ако това бъде направено у нас бих го оценил като кощунство.
До голяма степен Величеството точно това прави. С други средства. Как оценявате награждаването на Иван Славков със "Стара планина", станало по предложение на С.С., избран на свой ред от г-н Памуков, с който пък Вие споделяте едни идеи. Това е по-гнусно от смесването на кости.


Господин Кожухаров,

Подозирам уловка във въпроса Ви за това за кого ще гласувам.

Първо ,за всеки евентуален отговор, а той вече сте разбрали няма да включва БСП ще можете да проследите някакво влияние или връзки с нея.

Второ, ще се опитате да приравните моята отговорност с тази на Памуков като депутат.


И въпреки това ще Ви отговоря.- за този, който успя да преобърне развитието на България. Свърза я с ЕС. Успя до голяма степен да я еманципира от Русия и криминалните й структури. Извърши трансформацията на собствеността.
Не бързайте с обвиненията. Аз навярно мога да отправя повече обвинения към същия този човек. И за глупостите, и за корупцията и за левите решения.
Просто това е на политическия пазар. Ако бяхме нормална страна той трябваше да е в политическото небитие както Х.Кол. в Германия. А не сме нормална страна главно поради коментираната по-горе търпимост. Ако на пазара се появи някой който да го замести веднага би спечелил моето доверие. Не се чувствам обвързан с партии, а само с ценности.
Но ако става дума за споделяне на отговорности за извършени от мое име като гласоподавател престъпления, то трябва да се отбележи, че това е доста по-различно отколкото да сме в една организация.

Ако идеята Ви е била да ми докажете, че очакванията ни винаги могат да се разминат с действията на нашите избраници пак няма да се съглася.
Аз бях сред хилядите , които възторжено приветстваха Симен през 96-та.
Тогава той изглеждаше като естествено свързан със западните ценности. Но най-изненадващо през 97 г. преди изборите той подкрепи Доган, Венци Димитров и други мулти лица. Ако г-н Памуков е пропуснал този факт то той не би трябвало да се занимава с политика. Така,че прокомунистическата ориентация на Симеон към датата на изборите е вече известна. Така, че г-н Памуков съвсем съзнателно е избрал този път и нищо не може да го оневини.

Господин Кожухаров,

Не Ви ли се струва, че пак така възторжено тръгвате да браните един от съучениците си , а после ще трябва пакда поемате цялата вина върху себе си.
Какво доказва участието в създаването на една Партия. И Велислава Дърева е основател на СДС, демократка ли е?
Ако една организация е финасирана от някоя западна фондация,то това оправдание ли е за всичките й действия. Първо,целта не винаги съвпада с резултатите, а някой може да е помагал активно за това. Второ, не е ясно какво точно искаха на Запад от нас, по онова време,въпреки че декларираха безрезервна подкрепа за демократичните сили. Тогава те бяха много предпазливи и по принцип ги беше страх от разпада на Съветската империя, защото знаеха, че при това разпадане ще се освободи колосолна неконтролируема енергия. Така че нищо чудно няма да има, ако се окаже, че тази подмяна на вота е станала и със западна благословия. Което не я прави по-малко гадна. Далеч съм от мисълта, че господин Памуков съзнателно е участвал в тази подмяна. По-скоро не. Тя беше направена на национално ниво от няколко човечета. Но да изтъквате членството в тази организация, като доказателство за непреходноста на демократичните убеждения, на когото и да е ми се струва некоректно.

От Вас разбираме, че човек може едновремено и да се бори със заблудите и да ги създава, Докладвате, че е придружено с радвояване. Горкият човек не му е лесно. Раздвоеността е обяснима, само не разбирам между
какво конкретно се е разпънал . Тъй като имам представа за едното му превъплащение, бихте ли ми съобщили за някоя противоположност. Можете ли да посочите една заблуда, която г-н Памуков, ако не е преборил, поне да я е посочил? През тези четири години?

Дали пък случайно не е"свалил" чудесния материал за абдикацията на Фердинад от този сайт и да го е съобщил с думите "Ваше Величество, искрено съжалявам, много съм Ви задължен, но Всъщност Вие никога не сте били Цар, баща Ви също, така че ако имате малко достойнство просто си вървете в Мадрид"
Или поне да е положил усилия той да добие популярност.?

Уважаема Карла,

Никак не трябва да се притеснявате, ако отново Ви хрумне да ме подозирате в подозрителност, която сте намерила за необходимо да обозначите като “уляновска”. Единствено, бих добавил това, че преди Улянов да се роди и да натвори делата си, много други хора, от античността до наши дни, са посочвали интелектуалния скептицизъм като едно изключително разумно поведение за човека. Запознат съм в известна степен с техните постановки. (И обикновено съветвам близките си и те да се запознаят с тях.) В сравнение с някои от тези мислители, Ленин е трудно забележим. (Ако, разбира се, не бъде открит заради ругателствата му, които в неговите очи, вероятно, са замествали доказателството като интелектуален акт.)

Преди известно време някой (дали това не бяхте Вие?) бе обърнал внимание на една участничка в този Форум, че нейното мълчаливо поведение по някои въпроси не е най-добрата атестация. (Общо взето тази участничка често използваше изрази от рода: “Това не ми се коментира”.) Сега Вие казвате: “Не смятам да споделям биографията си тук”. Впоследствие пък заявявате, че откривате дори уловки.
Карла, от Вас никой не иска да споделяте биографията си. Аз, например, не Ви питам, кога сте родена, какво образование имате, семейна или несемейна сте? Все поради тази причина не съм поискал да се осведомя за гръдната Ви обиколка или цвета на косите Ви. Аз само Ви помолих да споделите от каква организация сте натрупала Вашите “патила”. (А в добавка сега се замислям и съм готов да разширя постановката – Вашите резерви към живота в организациите може да са се натрупали и от живота на Ваши близки. Дано обаче и тук не помислите, че искам те да споделят биографията си. Карла, нали БИО-графията на един човек, не е ОРГАНИЗАЦИО-графията на този човек.)
Е, в духа и на Вашите собствени изисквания, аз повтарям молбата си: кажете, ако обичате, коя (или кои) организации са Ви наплашили толкова много. И тук, най-искрено Ви моля за още нещо – не съзирайте уловки. А и от какви уловки може да се притеснява човек, който е готов да сподели истината. Между другото, Карла, дали сте прочела някъде из този Форум моя реплика, която да обявява, че някой ми поставя уловки? (След което да коментирам уловките?) От сега Ви обещавам, че след Вашето споделяне, ще направим обширна дискусия и за “съучастието”, и за “отговорността”, и за други аспекти, които бих обозначил като “философия на поведението в обществото”.

Между другото, дълбоко съжалявам, че е трябвало да изживеете разочарование по адрес на С.С. На мен не ми се случи нищо такова.

Ако Вие, Карла, сте млад човек, тогава би било разбираемо, че е трябвало едва от мен (и едва днес) да разберете, че човек може едновременно да се бори със заблудите и да ги създава. Заблудите, както лесно би могло да се забележи, са явления в множествено число. Човек може да работи срещу някоя заблуда и в същото време да призвежда множество други. Нима, когато Ви сте се заблуждавала по адрес на С.С., не сте имала пред очите си някоя заблуда, срещу която сте се възправяла? (Освен, ако през възторжената за Вас 1996 година не сте била толкова малка и царското излъчване не Ви е заслепило дотолкова, че нищо друго, и особено – заблудно, да не сте могла да забележите. И парализирана, да не сте могла да възнегодувате срещу него.)
Между другото, Карла, дали сега не се заблуждавате като мислите, че когато някой споделя нещо с Вас, това е някакво “докладване”? Справка – текста Ви. (Това, обаче, е нещо дребно.)

Предупреждавате ме за това, че “пак така възторжено съм тръгнал да браня един от съучениците си”. Не знам, Карла, доколко от онова, което съм написал в този сайт, сте успяла да си съставите правилно впечатление за мен, но добре би било да знаете, че аз не съм човек на възторзите. Обратно, погледнете отново, моля Ви, собствения си текст, за да видите, че говорите за някаква моя възторженост само няколко изречения, след като сте споделила собствените си възторгвания. (Заради това, че някой изглеждал добре в костюм. И излъчвал някаква западност.)Предупреждавате ме и за това, че може да ми се “наложи да поема една или друга ЦЯЛА вина върху себе си”. Но защо правите това, след като аз знам и съм показал, че мога да поемам вина. В ответ обаче се питам, дали след някое време на Вас не би Ви се наложило да признаете, че се е получило нещо като “махленски спор”, както имахте добрината да припомните преди един-два постинга. (Разбира се, това признание, бе на друг участник във Форума.)

Тук искам да прибавя към горната ми молба (тази за спомените от Вашия опит в организация) следното: “Карла, моля Ви, посочете името на някой човек, когото познавате и който според Вас е достоен да бъде обявен за истинен борец срещу заблудите. Ако познавате повече хора, моля Ви споделете и повече от едно име.”
Дали от подобно споделяне не би изтекло нещо позитивно?

Уважаеми господин Кожухаров,

Употребили сте много думи сякаш за да избегнете въпроса за отговорноста.

Очевидно не се чувствате отговорен за действията на вашите уж съратници. Тогава какво Ви свързва с тях.
Какво значение има за коя организация става дума. Споделих Ви разбирането си за сдружаването и за отговорноста в това сдружаване. Определих границите на поносимост в разминаването между заявени цели и действителни прояви. Дори споделих политическите си намерения. Ако не съм била достатъчно ясна - никога не съм гласувала за превъплащенията на бившите комунисти, в т.ч. и за С.С. Предполагам, че никога няма и да го направя.


Естествено, че може човек едновременно да се бори със заблудите и да създава такива. Но се предполага, че второто е несъзнателен акт.
А в случая с г-н Памуков за несъзнателност можем да говорим само, ако го обявим за невменяем.
Между другото царската селекция беше изградена точно на принципа на малодушието на избраниците му - хора без собствено мнение и тежест- манекенки, псевдоинтелектуалци и пишман борци със заблудите. Да ме извинява господин Памуков, но с поведението си той потвърждава това ми твърдение. Аз поне не знам за нито една негова публична изява. И с такива хора сте тръгнали да променяте света? Тежко Ви.

Позволете ми пак да Ви припомня някои текстове навярно писани от Вас.

"Накрая, учредителите се разотидоха с мисълта, че светът със сигурност би бил по-добро място за живеене, ако има повече хора, които като тях непрекъснато да полагат усилия срещу

патологичния човешки стремеж към заблудата:

както на тези, които от векове неуморно плетат мрежите и, така и на онези, които постоянно и неудържимо се стремят да попаднат в тях."

Много Ви моля ,обяснете ми как действията на г-н Памуков в качеството му на депутат от управляващото мнозинство се съгласуват с горния текст.


Очаквам конкретен отговор на въпроса - как през тези четири години господина Памукова ще да се е борил със заблудите?

Впрочем той дали е жив? Все пак за него говорим?

Нека се чувства поканен да даде разяснения по темата.
Тези Ваши съученици някак странно ги няма, когато трябва да отговарят на въпроси.

Драга Карла,

Колко думи употребявам или не, е второстепенен въпрос. По-важното е, че част от тези думи, при това – онази част, която е най-директно насочена към Вас, Вие упорито я прескачате. Вероятно, само в отговорите си. Поради което те не са и отговори. (При това, изречения от рода: “Никога не съм гласувала за...”, не внасят яснота. И в този смисъл не е необходимо да изказвате предположението: “ако не съм била ясна” – Вие наистина не сте ясна. А е ясно, как човек може да бъде ясен.) Не разбирам, защо изпитвате раздразнение от това, че някой не Ви отговаря, след като Вие правите същото? “Очаквате” от мен “конкретен отговор”, касаещ друг човек, а Вие самата не давате никакъв "конкретен отговор" за Вас самата. (По такъв начин, и Вас “странно Ви няма”, когато сте питана за нещо пределно конкретно.) Да долавяте някаква странна избирателност в принципите, които искате другите да спазват и тези, които запазвате за себе си?
В моето очакване на определена информация от Вас вече ще мога да казвам: “отдавна”. А от по-близко време очаквам и нещо допълнително – то е записано в края на предишното ми писмо до Вас.

Накрая, Карла, позволете да Ви припомня още няколко Ваши думи. Изказвайки се не съвсем ясно за Вашия политически фаворит Вие сте счела за необходимо да поясните, видимо изпитвайки известно неудобство: “Просто това е на политическия пазар. Ако бяхме нормална страна...” (И така нататък.) Карла, защо забравяте тези горчиви констатации, когато предявявате искания към другите?

И така, оставам в очакване. А както вече Ви написах, от отговорите Ви ще зависи дали ще имаме поводи за по-нататъшно общуване или не. При това, за да напишете Вашите няколко изречения, не трябва да се ходи до архивите на Парламента или да се пътува до Израел.

Карла, честит 24 май!

Уважаеми г-н Кожухаров,

Благодаря за поздравленията. Честито и на Вас! Желая Ви успехи!

Безкрайно уважавам труда на Учителя.

Ситуацията наподобява "вечен шах". Използва се от противника в по-слаба позиция.

Ако не намирате друг ход, да приключваме партията.

С уважение

Карла

Драга Карла,

Не съм аз този, който трябва да се счита "на ход". Освен това, изиграните от нас ходове са видими за всеки, който реши да прочете разменените помежду ни послания. А покрай всичко друго – и да се прецени силата, респективността слабостта, в двете позиции.
Независимо от това дали тази партия ще има продължение или не, моите предложения към Вас остават в сила. И държа да знаете, че Ви напомням за това напълно искрено.

Уважаеми г-н Кожухаров,

Можете да сте сигурен, че никога не съм поставяла под съмнение Вашата искреност и добронамереност, въпреки че навярно не давам доказателства за това.

Но докато ние с Вас се наддумваме кой е на ход, Батета в нашата мила родина триумфират. Те, Бат - етата винаги печелят. Защо? Какъв е нашият принос в отглеждането им?
Какво е посланието към нацията в награждаването на Батето с най-високото държавно отличие?
Можем ли да спрем утвърждаването на батьовщината, като образец за подражание само по академичен път? ЩЕ намерим изчерпателна дефиниция на заблудата, ще открием генезиса на злото, а после ще имунизираме човечеството срещу тях. И ... край с Бат-етата.

Г-н Кожухаров, миналата вечер в новините, една възрастна жена попита Батето - " Г.н Славков, кога ще напуснете? " Той се опита с присъщата си наглост да попита за какво, но тя му каза директно защо и той гузно се прибра в автомобила си.
Питам се, ако той беше посрещан по подобен начин навсякъде където се появи и от журналисти и от политици и от граждани, щеше ли да продължава да се държи така нагло?

Разказвам всичко това за да подкрепя тезата си, че ние сами отглеждаме чудовищата, а после се питаме откъде са се взели.
Имам горчив опит в отглеждането на едно ( надявам се, че няма да искате да го посочвам). Сега си мисля, че два шамара /словесни/ приложени на време биха свършели чудесна работа. Но вече е късно. Безвъзвратно. Пропуснатите в името на толерантноста и общото разбиране шамари, днес вече се възприемат за агресия и простотия, а чудовищността като благодетел.

Толерантността към злото е зло, си позволявам да заключа, даже когато е благородно мотивирана.

Драга Карла,

Приемам, че, когато говорите за Бат-ета, имате предвид и всякакви Тат-ета, Цар-ета и прочие.

Питате ме: "Какъв е нашият принос в отглеждането им?" Ще Ви отговоря лаконично: "Огромен". (За да не кажа: "Стопроцентов!") В края на краищата, робовладелци има там, където има роби.

Питате ме и за друго: "Какво е посланието към нацията в награждаването на Батето с най-високото държавно отличие?" Не мога да бъда сигурен, че винаги разбирам, какви послания изпраща един или друг висш политик към нацията. (Понякога те са забулени в най-тъмна мистерия.) Но мога да Ви кажа, как аз приех въпросното послание – като гавра.

Питате ме и за трето: "Можем ли да спрем утвърждаването на батьовщината, като образец за подражание само по академичен път?" И предлагате свой отговор, в който долавям нотки на ирония, примесена с горчивина: "Ще намерим изчерпателна дефиниция на заблудата, ще открием генезиса на злото, а после ще имунизираме човечеството срещу тях. И... край с Бат-етата". Моят отговор се покрива само донякъде с Вашия. Простира се до Вашето "откриване на генезиса на злото" (включително).
Карла, не мислете, че "изчерпателната дефиниция на заблудата" или "откриването на генезиса на злото" е нещо дребно и/или лесно осъществимо. В края на краищата, много хора разпръскват заблуди И ПОРАДИ ТОВА, че никога не са се замисляли над въпроса: "Какво е заблуда?" Защо моят отговор спира преди момента на "имунизирането на човечеството"? Защото, дори да приемем, че сме осъществили предходните две стъпки, не е лесно да се намери онзи модус, по силата на който имунизацията да може да се осъществи. Освен, ако не се докаже по неопровержим начин, че всеки неимунизиран е обществено опасен.

Питате (този път, себе си, но аз приемам въпроса Ви като отправен и към мен): "Ако Иван Славков беше посрещан по подобен начин навсякъде, където се появи – и от журналисти, и от политици, и от граждани – щеше ли да продължава да се държи така нагло?" Допускам, че някакъв процент от наглостта му би се изпарила. Но, Карла, големият проблем тук е в това, че не ми изглежда лесно да се осигури въпросният прием "навсякъде". Срещат се достатъчно много хора, които имат твърде различни от Вашите и моите представи за морал (и в частност, за наглост), за журналистика, за политика, за гражданство. Такива хора, така или иначе, имат нужда от известен "академичен път". Но това би бил път извън училището, извън университета, извън академията. Там никой не може да задължи другия да приеме нечии лекции или семинарни занятия. Там, поне на мен, ми е известен само един начин на поведение. И това е личният пример.

Карла, не знам дали бихте приела да споделите, как си представяте едно водене на война със заблудите? Или (след като Ви влече нещо по-всеобемащо) – със злото изобщо? Впрочем, тук има един Суб-форум ("Как да се води войната с..."), в който не се тълпят много кандидати за предложения. Защо ли? Вие дали бихте подсказала нещо конкретно?

Казвате: "...ние сами отглеждаме чудовищата, а после се питаме, откъде са се взели". Държа да знаете, че лично аз никога не съм си задавал подобни въпроси. Доколкото съм изкарал целия си досегашен живот в педагогическа дейност, отдавна съм разбрал нещо много просто: един народ е точно копие на своите учители. Разбира се, някой любител на диалектиката в Хегелова версия ще ме апострофира, като посочи обратното – че учителите са точно копие на народа си. И с това ще иска да извини учителството. Аз обаче нямам такива намерения. Поне по отношение на себе си. Защото мисля, че именно учителите трябва да теглят народа си напред. И всякакво извинение с качествата на народа е само опит за търсене на едно или друго обяснение за пред гузна съвест.

Напълно съм съгласен с Вас, когато казвате, че "толерантността към злото е зло, даже когато е благородно мотивирана". В същото време, мисля, че много от човешките провали се свеждат до това, че хората не разпознават бъдещото зло, когато то е все още бебе-зло.

Господин Кожухаров,

Радвам се на съгласието, което постигаме по въпроса за толерантноста към злото.

Но защо, подхождайки с еднакви критерии към оценка на конкретни постъпки се различаваме и то значително?

Когато казвам Бат-ета, имам в предвид всички субекти назовавани или назоваващи се по подобен начин - Батето, Бат Бойко, Бат . . .
Що се отнася до награждаването на И.Славков посланието е съзнателно заличаване на разликата между добро и зло - животът в лъжа се въздига в добродетел. Така нацията, която притисната от ежедневието и без друго не е много чувствителна към измамите трябва окончателно да приеме цинизма на управляващите. Това са и мотивите на взелите това решение. Заедно с това Президентът цели да оневини миналото и да го пренесе в настоящото. Премиерът към всичко това навярно е прибавил и нещо в брой.
Поведението на тези лица не може да бъде оправдано, но поне е ясно мотивирано. А какво прави елитът на нацията. Мълчи. Съучастнически. Защото само, констатацията "гавра" е повече от недостатъчна.
Господин Кожухаров, как следва да определим действията на човек, който е в позиция, която му позволява да реагира и то не само като провокира общественото мнение, но и ефективно може да въздейства, като например напусне парламентарната група.Най-безобидното определение, за което се сещам в случая е конформизъм. Честно казано трудно ми е да приема, че можеш искрено да изстрадаш мъчителното раждане на демокрацията и да направиш такъв компромис. Със Злото.

Как да се борим със заблудите? Не знам. Може би както тук вече беше предложено с описанието им. И може би с култивирането на критичен подход към поднасяните ни готови истини.

Драга Карла,

В предишното си писмо Ви посочих, че в определени случаи, "поне на мен, ми е известен само един начин на поведение. И това е личният пример". В този смисъл, искам да споделя нещо с Вас.

В началото на ХV век Ян Хус обявява публично категоричното си разбиране относно източника на истината – това според него следва да са текстовете на така наричаното Свето Писание. (Мартин Лутер още не се е бил родил, за да превърне тази многократно издигана през вековете преди него теза в своя известен принцип "Sola Scriptura".)
Разбира се, Ян Хус не е първооткривателят на въпросния възглед. И той на свой ред го е чувал като пренесена от дълбините на миналото идея. Но е заявил, че я приема. И заради това през 1412 година е бил отлъчен от католическата църква със специална була. Независимо от страшното за времето си наказание, той решава да се яви през 1414 година пред събора в Констанц. И като отказва да се отрече от идеите си, предрешава съдбата си – осъден е и е изгорен в средата на 1415 година.
Дава пример на поведение. (Пример, който мнозина преди него са давали. А и мнозина ще продължават да дават. Бруно, например, ще покаже през 1600 година, че е научил добре урока от тези примери.)

Галилей обаче дава друг пример.

Често се връщам към този въпрос, Карла: "Трябва ли да осъждаме Галилей за неговия пример?"

Молба. Карла, не мислете, че искам да правя някакви паралели с поставените от Вас въпроси. Просто ме интересува мнението Ви: "Трябва ли да осъждаме Галилей за неговия пример?"

Привет на всички!
Четох, четох, пък реших да напиша.
По повод "осъждането на Галилей". Не мисля, че можем да осъждаме когото и да било. Да одобряваш или не - поведение или постъпка - може. Ама да осъждаш? И как става "осъждането"? С възмущение от постъпката и заклеймяване? Със залепване на "етикет" - "предател на идеята", "малодушен", "страхлив"?
След изминалите столетия, през които името на Галилей значи нещо, а имената на инквизиторите му някой да си ги спомня? И ако си ги спомня, то е защото са свързани с неговото име. Откъде имаме тази енергия, този хъс непрекъснато да осъждаме и заклеймяваме? Странно, но когато стане въпрос да одобрим нещо или да го поощрим, ние първо "дълбоко" се замисляме - струва ли си, наистина ли нещото заслужава да го поощрим или похвалим. А пък ако става въпрос за някоя личност, която също заслужава поощрение или похвала - тук започваме да се препъваме - ама чак толкоз ли заслужава, кой е пък този, че да го поощрявам и т.н.
Да оставим настрана факта, че от нашето осъждане или не на Галилей или на Бруно нищо няма да се промени - "тя все пак си се върти" напук на всички осъждащи и одобряващи.
Бъдете здрави!

Годподин Кожухаров,

Ще Ви отговоря с една мисъл на Р.Тагор - " Да се жертваш за Родината си е благородно, да искаш от другите да го правят е тирания"

Драга Карла,

Приветствам приближаването на позициите ни. Визираната мисъл на Рабиндранат Тагор само подкрепя тезата ми за "личния пример".
Между другото, днес бях на един семинар, на който лектор от Германия говори за вижданията на Йохан Готлиб Фихте – спомена, че Фихте категорично е считал личния пример като единственото средство за възпитание на човека. (Все по тази причина, Карла, аз се обърнах неколкократно към Вас с молба да споделите конкретния си опит с конкретната организация – опит, който Ви е донесъл разочарования.)

Впрочем, дилемата: "личния пример на Хус и Бруно" или "личния пример на Галилей" остава и след Вашия отговор с мисълта на Тагор.

Господин Кожухаров,

Според мен мисълта на Р.Тагор еднозначно отговаря на въпроса Ви. Примерът на Хус не може да бъде проповядван, това автоматично означава тирания. Всеки в критична ситуация свързана с неговото оцеляване трябва да направи своя избор. По никакъв начин не можем да проповядваме саможертва в името на каквото и да е било. Животът е свещен и неприкосновен.

До Инти
и до всички други, които четат тези текстове

Веднага след като на 03.06. се появи текстът на Инти изпратих на неговия (нейния) личен електронен адрес следното писмо:

"Zdravejte Inti,

Nyamam predstava kam kogo se obrashtam, no iskam da Vi blagodrya za lyubeznostta da vlezete v Sajta na Krag "Nova Magnaura" i da spodelite mnenieto si po otnoshenie
na "Modela Galilej". Bezuslovno, Vie ste prav(a) v mnogo otnosheniya.

Kolkoto do glagola "sadim", v sluchaya toj e upotreben v onsi ezhedneven smisal, v kojto po-skoro oznachava "pretsenyavame kritichno". V tozi smisal, nie bihme mogli
da "sadim" (sirech, da razglezhdame problematizirajki) ne samo kompromisa na Galilej, no i nepreklonnostta na Yan Hus ili Bruno. (Da rechem, nyakoj bi mogal da pretseni,
che, ako te byaha napravili taka, che da ostanat zhivi, veroyatno biha bili po-polezni za savremennitsite si.)

Eto v tova e problemat – kato sam napisal da "sadim", sam imal predvid da "otsadim", da "pretsenim". No vednaga se poyavyava vaprosat: "Ot kakvi pozitsii, ot kakvi izhodni
polozheniya?" (Ne "dali imame pravo", a, "ako bihme imali kakvoto i da bilo pravo, kak bihme go izpolzvali"?)

Vash, Iliya Kozhouharov"

Днес получих на личния си електронен адрес следния текст:

"Здравейте г-н Кожухаров,

Благодаря за бързия отговор, от който на мен ми стана ясно какво сте имал предвид, използвайки "осъждам", но на другите във форума сигурно не, ако не сте поместил там обяснението си. За кой ли път ми идва наум - "език мой, враг мой". Щом като имаме достатъчно думи за обозначаване на нещо, защо не ги използваме, а? Или трябва да се упражняваме в гадаене на смисъла, или "кой какво е искал да каже", въпреки, че е могъл да го каже ясно и точно.

За правата ни да съдим знам едно, че не ги притежаваме, защото не можем да преценим всички обстоятелства, довели дадения човек до неговото решение. Дори от днешна гледна точка е трудно да се каже кое би било по-добре да направят Галилей, Бруно и останалите, тъй като не можем да "влезем" в тяхното време и тяхната действителност, за да преценим. То ние в наше време не преценяваме вярно нещата, камо ли за тогава.

И като се сещам пак за "език мой...", защо не отворите един подфорум "Заблудите, в които ни вкарва езика"? Или по-точно неправилната употреба на думите?

С уважение, инти"

Инти,

Веднага се заемам с отварянето на суб-форума.
Имам да споделя и някои мисли по повод написаното от Вас, но нека стане след няколко дни, когато се надявам да приключа два спешни служебни ангажимента. Във всеки случай обаче, още отсега искам да знаете, че си отбелязвам Вашето: "За правата ни да съдим знам едно, че не ги притежаваме, защото не можем да преценим всички обстоятелства, довели дадения човек до неговото решение".

Илия Кожухаров

Инти,

Приветствайки Ви, искам да Ви попитам, дали Вашето ""За правата ни да съдим знам едно, че не ги притежаваме, защото не можем да преценим всички обстоятелства, довели дадения човек до неговото решение", не представлява отказ от заемане на позиция?

Една лъжа би ли станала истина, ако има "обстоятелства, довели дадения човек" до това да лъже?
Ако се върнем на господин Памуков, трябва ли да забравим разминаването в декларираната от него нравствена позиция на непремиримост срещу заблудите, в качеството му на член на "Нова Магнаура" и съучастието му в създаването на заблуди в качеството му на депутат от управляващото мнозинство, само защото не знаем причините довели го до това "раздвояване". Това обикновено се нарича лицемерие. За него може да има и сериозни причини, но то си остава такова.
При това господинът е приел да стане публична личност, нещо повече наш представител във власта и ако има и капчица достойнство трябва да благоволи да обясни тези "сериозни причини". Но това май не му е най-силната страна.

Вие как мислите?

Инти,

Нека Ви помогна. Йордан Памуков е в листата на НДСВ под № 9 в Пловдив - област за предстоящите избори.

Или С.С., оценява неговия принос в ограбването Ни като положителен. Памуков ще продължи да Му служи!

Честито на всички в "Нова Магнаура"! Да Ви е жив здрав Памуков. Гласувайте за Него!

Драга Карла,
Заемането на позиция и притежаването на мнение по даден въпрос според мен е далеч от осъждането като акт. В днешно време, ако човек иска да е наясно с процесите и нещата около себе си, няма проблем - ще наблюдава, преценява, съпоставя и в резултат ще си изгради позиция или мнение за интересуващия го въпрос или личност. Налична информация не липсва, според мен липсва нещо като "мисловен процес". И тъй като нещата се променят, ако мисловният процес не се забави, то човек ще бъде с актуализирана по интересуващия го въпрос информация, оттам с мнение или позиция.
За миналото време и хората там нямаме кой знае колко точна информация, за да преценим поведението на личности като Бруно, Галилей, Хус и други. Можем само да гадаем какво би станало, ако Бруно беше останал жив, ако Галилей би постъпил по друг начин, но да застанем в позата на съдник ще е малко смешно. Според мен.
Да се върнем в наши дни. Не знам защо, но на много от хората мисловния процес им е неприятен и в следствие на това се получават резултатите от изборите през 2001 г. Естествено, имаше и други причини за тези резултати, но като слушам хора, които с възторг говореха преди 4 години за Негово величество сега да се оплакват от това, че за пореден път са ги "излъгали", "предали" и т.н. ми става жал за тях и за закърнелия им мисловен процес. За г-н Памуков научих от написаното във форума, но кой знае защо не се изненадах. Може би защото хора с бързо променящи се житейски позиции - (тук може би думата "позиция" не е точна, все пак тя предполага статика, докато при тях е един непрекъснат танц в търсене на най-изгодното положение за извършване на определена дейност) са достатъчно много. Аз ги определям като хора с доста силно изразен дефицит. Мога само да предполагам дефицит на какво. Те непрекъснато се настройват "с посоката на вятъра", за да не изпуснат нещо, което им е страшно необходимо. Затова "танцуват". И по мои наблюдения тези хора са доста несигурни. Почти във всичко. То е и разбираемо – откъде да знаеш как ще задуха вятъра, за да се настроиш? За тях имам мнение, но не ги осъждам. Те самите са го направили и то доста по-сполучливо. Освен това, дали би могло да се влияе върху мисловния им процес, доколкото го имат? И как? За жалост, в нашето така наречено общество те преобладават. Резултатите за обществото са видни. Така, че…

Уважаеми/а/ Инти,

С господин Кожухаров не можахме да стигнем до съгласие по въпроса за отговорноста на останалите членове на "Нова Магнаура" за действията на господин депутататина в техните редици. Без да искам да бъдете съдник, мога ли да Ви помоля да вземете отношение. Тук трябва да отбележа, че те не са се разграничили от тях. По моите представи, те, членовете на "Нова Магнаура" с мълчанието си оправдават действята му, а с това и тези на управляващото мнозинство.

И още. Учредители на "Нова Магнаура" са 21 души. Редно ли е те да мълчат, когато към един от тях са отправени тежки обвинение. Мнението на г-н Кожухаров, аз приемам като лично, доколкото не е облечено в решение на "Нова Магнаура".

Вижте колко е забавно. "Нова Магнаура", в която членува въпросния "агент на короната", се обявява против закриването на 3,4 блок в АЕЦ Козлодуй, решение,което е взето с участието на същия този господин.

Памуков срещу Памуков. "Нова Магнаура" срещу "Нова Магнаура".

Памуков като депутат одобрява едно решение, но като член на "Нова Магнаура" е решително против него? Е, как да не гласуваш за тоз човек?

Как бихте определили това?

Драга Карла,

С Вас не можахме да стигнем до съгласие не само относно отговорността на (както казвате) "останалите членове на 'Нова Магнаура' за действията" на господин Памуков, а и по ред други въпроси.

Аз например продължавам да съжалявам, че Вие не се решихте да споделите малко повече подробности около организацията, в която сте членувала и от която сте отнесла "много горчив опит". Не можах да Ви убедя и за нещо друго – да удовлетворите една моя искрена молба, посочвайки името на някой човек, когото познавате, и който (според Вас) е достоен да бъде обявен за истинен борец срещу заблудите". (В същото време, когато някой не отговаря на някой ваш въпрос, Вие сте склонна да изкажете хапливи реплики.)

Говорите за отправени "тежки обвинения" към господин Памуков. И за това, че едни или други хора не са отговорили.
Отсъствието на отговор би могло да се дължи на различни причини, част от които могат да са съпоставими с причините и за Вашето мълчание по въпросите, които припомних за пореден път. Заедно с това обаче, ще си позволя да Ви обърна внимание върху факта, че в редица случаи твърденията Ви са по-скоро опити да се правят внушения, вместо да се изказват истини.

Например, Вие сте написала, че "Нова Магнаура", в която членува господин Памуков, "се обявява против закриването на ІІІ и ІV блок в АЕЦ Козлодуй". Нещо повече, говорите за "решение (на Кръга – добавката моя, И.К.), което е взето с участието на същия този господин".
Написаното от Вас е изключителен сюрприз за мен по следните причини:
1. Кръг "Нова Магнаура" не е формирал никога (каквото и да било) решение по въпроса за затварянето на блоковете на Атомната ни електроцентрала.
2. Предвид посоченото в 1. господин Йордан Памуков изобщо не е могъл да участва в акт, който никога не се състоял.

В този смисъл, Карла, твърденията Ви: "Вижте колко е забавно. (...) Памуков срещу Памуков. 'Нова Магнаура' срещу 'Нова Магнаура'", стоят единствено във Вашата фантазия. И на свой ред (ако трябва да Ви върна жеста), бих ги окачествил като не по-малко "забавни".

Драга Карла,

С Вас не можахме да стигнем до съгласие не само относно отговорността на (както казвате) "останалите членове на 'Нова Магнаура' за действията" на господин Памуков, а и по ред други въпроси.

Аз например продължавам да съжалявам, че Вие не се решихте да споделите малко повече подробности около организацията, в която сте членувала и от която сте отнесла "много горчив опит". Не можах да Ви убедя и за нещо друго – да удовлетворите една моя искрена молба, посочвайки името на някой човек, когото познавате, и който (според Вас) е достоен да бъде обявен за истинен борец срещу заблудите". (В същото време, когато някой не отговаря на някой ваш въпрос, Вие сте склонна да изкажете хапливи реплики.)

Говорите за отправени "тежки обвинения" към господин Памуков. И за това, че едни или други хора не са отговорили.
Отсъствието на отговор би могло да се дължи на различни причини, част от които могат да са съпоставими с причините и за Вашето мълчание по въпросите, които припомних за пореден път. Заедно с това обаче, ще си позволя да Ви обърна внимание върху факта, че в редица случаи твърденията Ви са по-скоро опити да се правят внушения, вместо да се изказват истини.

Например, Вие сте написала, че "Нова Магнаура", в която членува господин Памуков, "се обявява против закриването на ІІІ и ІV блок в АЕЦ Козлодуй". Нещо повече, говорите за "решение (на Кръга – добавката моя, И.К.), което е взето с участието на същия този господин".
Написаното от Вас е изключителен сюрприз за мен по следните причини:
1. Кръг "Нова Магнаура" не е формирал никога (каквото и да било) решение по въпроса за затварянето на блоковете на Атомната ни електроцентрала.
2. Предвид посоченото в 1. господин Йордан Памуков изобщо не е могъл да участва в акт, който никога не се състоял.

В този смисъл, Карла, твърденията Ви: "Вижте, колко е забавно. (...) Памуков срещу Памуков. 'Нова Магнаура' срещу 'Нова Магнаура'", стоят единствено във Вашата фантазия. И на свой ред (ако трябва да Ви върна жеста), бих ги окачествил като не по-малко "забавни".

Уважаеми господин Кожухаров,

Формално сте прав. Може би "Нова Магнаура" не е вземала такова решение
и моята конструкция се срива поради този факт.
Може да се окажете и още по-прав, ако установим, че господинът не е присъствал на някое заседание и друг е гласувал от негово име. Ако остане извън парламента има вероятност да чуем и как е бил изобщо против много работи.
Господин Кожухаров, ако съм член на "Нова Магнаура" и в сайта й се появи материал като този за АЕЦ Козлодуй бих го възприел като позиция на организацията поне дотогава докато не поместите и обратното мнение. И понеже тази позиция не отговоря на моето разбиране за ситуацията, бих Ви помолил, да се разграничите от този текст в противен случай просто ще трябва да се разделим.
Ако отделни членове подкряпят призивите за преразглеждане на решението за спиране на блоковете бих постъпил по същия начин.
С други думи, тези действия за мен са достатъчно оформена позиция, макар и да няма формално решение.

Що се отнася до въпросът Ви за коя организация става дума, ще Ви отговоря, макар и да не знам за какво ще Ви послужи. Искам само да Ви помоля, за в бъдеще ,когато предявявате подобни претенции към участници във форума да имате в предвид, че не сме в равностойни позиции. Вие сами сте решили да станете публични личности.Ако исках всички да знаят всичко за мен щях да си направя страница. След като не Ви отговорих веднага значи имам сериозни причини да го направя. Аз не коментирам факти и събития извън станалите официално известни. А можете да бъдете сигурен, че за някои от членовете на "Нова Магнаура" знам прекалено много. Но не бих си позволила да влизам в личния им живот.
И така организацията е небезивестната "Подкрепа".


С уважение

Карла

Привет, Карла!

Ето, започвам опит да Ви отговоря на въпроса. Предварително се извинявам, ако не успея, защото ми е малко объркано. Значи, Кръг Нова Магнаура е сдружение с идеална цел и също такива задачи. Всеки един от учредителите му е декларирал явно или не, че с участието си в този Кръг ще се бори доколкото може със заблудите – стари или нови. Не знам дали някъде е посочено – в устав или манифест, че същите тези учредители носят освен персонална и колективна отговорност за заблуди, които самите те волно или неволно ще произведат – било в Кръга или извън него. Значи, ако вземем за пример някакъв партиен устав, то в него сигурно има точка, в която се казва какво се прави с член, който не спазва този устав и по този начин злепоставя партията. Тъй като не знам на каква основа – освен борбата със заблудите – се е учредил Кръга Нова Магнаура, не знам дали членовете му носят отговорност за поведението и постъпките на друг член. Отклоняването от декларирани принципи дали се наказва по някакъв начин? Дали въпросният член на Кръга, злепоставил с поведението си всички останали подлежи на някакво “наказание”, изключване от тази общност, дали е длъжен да дава обяснения за проявите си в обществото? Доста неща не знам и затова не мога да кажа какво трябва да направят членовете на Кръга в ситуацията, в която г-н Памуков ги е поставил. Ама освен г-н Кожухаров май из форума
не се среща друг от учредителите? Те участват ли по някакъв начин? Питам, защото знам малко, по-точно нищо за останалите. А, и друго – трябва ли да се изисква от същите тези учредители постоянство в партийните им пристрастия? Като някакъв белег за яснота и определеност на възгледите? Или тази част от живота и дейността им остава извън кръга? Разбирате ли, трудно мога да дам някакъв съвет какво да се прави в дадения случай. А и не обичам да давам съвети. Не знам и към коя политическа сила са ориентирани въпросните учредители – не дали са членове на някоя партия, а какви са политическите им позиции ако имат такива или са аполитични и т.н. Пишете, че с мълчанието си по “случая Памуков” те подкрепят управляващите. Ами възможно е по-голямата част от тях да са подкрепили преди 4 години Н.В. Или аз се заблуждавам? Не са го подкрепили защото не могат да се заблудят по отношение на неговата личност? От наблюденията ми за последните 15 години мога да твърдя, че доста хора промениха политическите си позиции – не убеждения!, каквито според мен нямат – поради “разочарование”, както самите те се изразяват. Отначало се чудих как може човек да се “очарова” от нещо, което не познава, но после свикнах. Освен това, причините за въпросното “разочарование” могат да бъдат много и различни. От написаното за г-н Памуков от г-н Кожухаров става ясно, че той е бил привърженик на идеите на Демократическата партия. Защо след това е станал привърженик на идеите, декларирани от партията на Н.В. само той може да отговори. С една дума – всичко тече, всичко се променя, нали?Ами може би е изгодно? Нали писах, че хора, които търсят непрекъснато изгода за себе си за мен са страдащи от дефицит. И са винаги в позиция на искащи. Искащи от някого да им даде. Какво? Нещо, което нямат и не могат да си набавят сами. Обществено положение, признание, уважение, респект. Много неизгодна позиция. И непечеливша. Ама се разбира по-късно и тогава се търси нова такава, но със същите искания. Абе, позиция на просяк. .. или на инвалид. Тъжна работа.
Дано отговора ми е що-годе задоволителен за Вас.
Бъдете здрава!
П.С. Поради невъзможност да Ви пусна отговора вчера - форумът беше недостъпен, за което писах на г-н Кожухаров, помествам го днес, но виждам, че разговора е продължил с нови писма. За тях по-късно, ако се наложи или ако Вие имате въпроси.
Инти

Драга Карла,

В текста Ви от 09-06-05, 18:40, има засегнати два въпроса. Първият е свързан с Вашето предположение за моята “формална правота” относно Вашите внушения за някакво решение (или становище) на Кръга по въпроса за ядрената централа в Козлодуй. (В него има и няколко хапливи забележки.) Вторият се отнася до споделеното след многократни настоявания от моя страна Ваше членство в “Подкрепа”. (В него има и мотивиран упрек във връзка с проявена от мен нетактичност.)

По първия въпрос.

Много е добре това, че сте направила уговорката: “Ако съм член на ‘Нова Магнаура’...”. Защото веднага трябва да Ви кажа, че никой от членовете не възрази на публикуването на този материал. Разбира се, едно подобно положение може да се тълкува различно, но така или иначе фактът си остава факт. А тълкуванията във всички случаи биха носили елемент на хипотетичност.

Необходимо уточнение. Карла, тъй като ще ми се наложи да процитирам някои фрагменти от Вашия текст, аз леко ще допълня някоя и друга несъгласуваност по род (“бих го възприел”, “бих Ви помолил”, “бих постъпил”), които незнайно как са се просмукали изпод клавишите Ви.

И така, Вие пишете: "...ако съм член на "Нова Магнаура" и в сайта й се появи материал като този за АЕЦ Козлодуй, бих го възприел(а) като позиция на организацията – поне дотогава, докато не поместите и обратното мнение".

Относно поместването на материал, застъпващ някаква различна теза от тази, която се защитава във визирания от Вас материал на двукратния бивш директор на централата, господин Кузманов, държа да знаете, че направих опит в това отношение. Той бе провокиран от писмо, което получих на личната си поща и което стана повод за известна кореспонденция с човек, чието име (след като не съм попучил картбланш да го огласявам) ще обозначавам с “Х”.


08.04.2005 12:24 (Господин Х до Илия Кожухаров)

Уважаеми господин Кожухаров,

Не мога да повярвам, че ставате проводник на тази псевдопатриотична истерия.

Може да сте сигурен, че това правителство не ми е симпатично, както и че и аз намирам затварянето на блоковете за доста разхитително действие.

Господин Кожухаров, в момента умирам от жега защото навън е топло, а парното работи. Колеги, които имат климатици, са си ги пуснали. Описвам това, за да разберете, че цялата тази истерия възпроизвежда утвърдения модел на разсипничество. Не знам дали не си давате сметка, че една от целите на тази кампания е разчистването на пътя за поредното икономическо безумие – построяването на "Белене".

Учудвам се, как не долавяте декларативноста на някои твърдения по тази тема.

Накратко, отказвам да подкрепя така формулираните призиви.

--------------------

08.04.2005 20:58 (Илия Кожухаров до господин Х)

Уважаеми господин Х,

Безусловно, ще взема предвид Вашето "Не", но за съжаление ще мога да сторя това само за мое лично сведение, защото нямам Вашето ЕГН.

Относно няколкото Ваши бележки.
1. Аз съм не по-малко изненадан от Вас, който сте изненадан от това, че "ставам проводник на (...) псевдопатриотична истерия". При това, забелязвам, че за разлика от много други случаи, когато сте подкрепяли твърденията си с доводи, сега сте се задоволил с декларации. (А в същото време ми обръщате внимание върху това, че не съм забелязал декларативността на нечии други послания.) Така например, на мен ми е невъзможно да разбера, защо сте квалифицирал като "псевдопатриотична" една позиция, която има за цел да се противопостави на насилието върху България от страна на мощни държави (например, Франция), противопоставяне което се опитва да спести пари на редовия гражданин, което се опитва да намали щетите от не най-изгодното поведение по отношение на Атомната електроцентрала "Козлодуй" от страна на правителството на Иван Костов. И така нататък. Господин Х, искам да Ви попитам в прав текст: "Знаете ли, защо всъщност трябва да се затварят блокове в АЕЦ?" От една страна, казвате, че "намирате затварянето им за доста разхитително действие", а от друга – че онези, които заявяват, че са против затварянето им, се поддават на "псевдопатриотизъм"?! Не е ли в такъв случай и Вашата оценка за "разхитителността" някаква проява на "псевдопатриотизъм"? Господин Х, искам да ме разберете правилно, липсва ми обосновката Ви, а освен това откривам и противоречия в думите Ви. (Може би, имате аргументи, които не знам. Но как да ги знам, след като не сте ги споделил?)

2. Не знам поради каква причина считате, че построяването на "Белене" е "икономическо безумие" (всъщност, не знам това по две причини: първо, Вие не сте предложил никакъв довод, а само сте заявил мнението си, и второ, съпоставям го с мотивите, които биха могли да имат Франция и Румъния, за да подготвят построяването на румънско "икономическо безумие", ядрена централа, която по изявления на румънски политици би следвало да задоволи и нашите енергийни нужди, когато дойде моментът да изпитваме недостиг на енергия).

3. Относно способността ми да долавям или да не долавям "декларативността на някои твърдения по тази тема" – възможно е да съм показал някакво недоглеждане. Всъщност, ако трябва да откроя някое твърдение в текста на Гражданския комитет за защита на "Козлодуй" като декларативно, то бих посочил последното изречение: "Бъдещето на България зависи от нас!”

--------------------

(Забележка в скоби извън писмото на Илия Кожухаров до господин Х. Този текст бе пристигнал до господин Х с две-три изречения, изрязани неизвестно къде по трасето.)

---------------------

09.04.2005 12:01 (Господин Х до Илия Кожухаров)

Господин Кожухаров,

Очаквах отговор точно в този дух. Залавяте се за моята декларативност и с основание. Само че по темата е изписано толкова много, че не е необходимо аз отново да излагам всичко. Може например да следите някои по-трезви оценки като тези на Института за пазарни проучвания на Красен Станчев и по-принцип на по-консервативно настроени икономисти.

Искам само да изложа някои принципни моменти в позицията на "патриотите".
1. Енергетиката е изведена като ценност от самостоятелен порядък. За удобство е прието, че Енергетика = България.
2. Атомната енергетика е отъждествена с енергетиката, респективно с България. Липсват алтернативи.
3. Който е против горните две, не е българин.
4. Като поддържащ аргумент е въведено понятието "енергийна независимост" – ядрена енергетика = национална независимост. Само антибългарин би могъл да попита каква е тази независимост след като внасяме и гориво и оборудване, а накрая трябва да им се молим да приемат отработеното гориво.
5. Вносът на електроенергия е обявен за бедствие. Безусловно е прието, че колкото и скъп да си е нашият ток той ще бъде по-евтин от вносния. Същите тези патриоти избират на пазара по-евтините вносни стоки. Но незнайно защо, за тока това не се отнася. Защото... виж т.4.

Понякога горните декларации се запълват с числа. За пълнеж. Например, какъв ще бъде дефицитът на електроенергия през година N + n. И ако не започнем веднага тежко ни. Всички обратни мнения са обявени за непатриотични, защото... виж т.1-5. (Тук удобно се пропуска започналата газификация на населените места.) За гарнитура... "А защо Румъния, Франция..., те да не би да не си знаят интереса?"

Както се казва "ничего не скажеш".

Господин Кожухаров,
Честно казано и аз не разбрах съвсем аргументите на ЕС, може би това бяха поети вече (1992-93) ангажименти, може би наистина ги е страх от тези реактори, тук искам да Ви обърна внимание, че според една от оценките, която удобно се заобикаля, те са "надеждни при работа, но не отговарят на изискванията за безопасност при взрив", може би просто трябваше да получат нещо в замяна – и те имат избиратели, които ги питат, за какво са ни тия и накрая може би, защото са се поддали на икономически лобита.
Най-вероятно позицията на ЕС е в резултат на едновременното им действие.
Но тази позиция е реалност, с която трябва да се съобразяваме, ако не искаме да изпаднем в ситуация на хора, които се отмятат от вчерашните си подписи. Мога да Ви гарантирам, че в целия цивилизован свят на това не се гледа с добро око. Мога също да Ви гарантирам, че кресливата позиция предизвиква най-малко съпричастност.

Не знам защо, но, когато се коментира решението за затварянето на блоковете, удобно се забравя в каква позиция бяхме като преговарящи. Да Ви припомням ли, че поканата ни за преговори за влизане в ЕС беше резултат не толкова от късно заявените ни намерения и почти никакви реални постижения, а на преоценка на ролята ни на Балканите след войната в Югославия. Сега всички тези, които принесоха за окаяното ни положение, са първи защитници на Козлодуй.
Когато някой пламенно афишира патриотизъм, винаги се сещам за Ботевия "Патриот".

Господин Кожухаров, ще си позволя да Ви предложа един допълнителен критерий. Универсален.

Има една Партия, която има феноменални способности да работи против България. В цялата си история тя няма едно добро дело. Като се започне от обявяването й против Съединението до ден днешен. Предлагам Ви винаги да се замисляте, когато хора близки до нея се подредят под флага на България – да изостряте сетивата си и разума си.

Не съм против преразглеждане на решението за затваряне на блоковете.
Тук силно се надявам, че сегашната обстановка с петрола ще повлияе положително.

Против съм това да се извежда като приоритет – попитайте Вашите патриоти, защо са така пасивни спрямо сделката с външния дълг. Там пак се облажиха едни чужди инвеститори и някои наши видни мекерета. В невероятно по-големи размери.
Против съм да заставам под едно знаме с хора окрали държавата.
Против съм евтин и показен, футболен патриотизъм.
Против съм едностранното третиране на всеки въпрос.
Против съм разточителното отношение към ресурсите въобще (това не Ви направи никакво впечатление).
Против съм да ми се представят безалтернативни решения.
Даже не съм и против Белене.

Само искам алтернативни решения. Например, ако с тези 3 милиарда си модернизираме сградния фонд, няма ли да има по-голям ефект, няма ли да се отворят повече работни места?

А ако ги инвестираме в образование?

--------------------

09.04.2005 14:16 (Господин Х до Илия Кожухаров)

Искам да добавя, че нямам отношение към подписката.

Единственото, което искам, е Вие да се замислите, защото самото Ви участие ме разколебава. И е аргумент. За разлика от мнозина аз съм склонен да преразгледам позицията си.

Пропуснах нещо в предното писмо – износът е обявен безусловно за ефективен.

Искам и да помислите, защо след като строежът на Белене е толкова ефективен и сигурен, няма наплив от инвеститори (не ги бъркайте със строители и доставчици на оборудване), а тези които се появиха искат държавни гаранции?
Защо се бърза толкова, а не се изчака либерализацията на пазара, която (предполага се) ще даде по-ясни критерии за оценка?
След Белене и изчерпването на Марица Изток, какво правим? Дунав е единственото място, на което могат да се разполагат АЕЦ при сегашните технологии.

Когато Ви предлагат ценови сравнения, винаги питайте: “Това крайната цена за потребител ли е?” И за параметрите на предлагания Киловат. С напрежение 220 Волта или 400 Киловолта. Питайте и за ДДС. С тези параметри се правят големи спекулации.

Искам също така да помислите, защо когато се говори за енергийна независимост, при почти пълно отсъствие на собствени енергоизточници, не се търси диверсификация на доставчиците, а се засилва влиянието само на един – в случая Русия. Тук не само цената е важна. Какви последствия може да има това? Нима искате да станете съпричастен с това обвързване. Да Ви припомням ли рекета със спирането на газта, за опита за присвояване на Булгаргаз, а с това и на политическата власт – тук жертва стана дори конструкторът на тази идея – Луканов. Нали положихме толкова усилия да се откъснем от нея. Или го смятате за грешка.
Изобщо трябва да разсъждаваме: "Какво печелим, когато губим, и какво губим, когато печелим?" Простите решения винаги са пагубни.
Нали не сме на мач?

И понеже все пак ще си останем аматьори по темата, е редно да си зададем въпроса: "Можем ли да се доверим на хора, които със всички свои действия досега са доказали, че приоритет им е собственото благополучие? Ще направят ли сега за Белене безпристрастни оценки?"

П.С. На какво основание приемате, че Румъния е спечелила от построяването на въпросната атомна централа – доколкото разбирам единственият аргумент тук е самото построяване – другите винаги са по-умни от нас. И защо опитите им да увеличат продажбите си да е само враждебен акт. Връзката между спирането на блоковете и Франция и Румъния е само хипотетична, а и да е доказана е реалност. Без Франция няма ЕС. Не можем ли да използваме тяхните експанзионистични стратегии. Няма ли това да ни е по-изгодно? Все пак поне една потенциална бомба по-малко? Имате ли гаранции, че няма да настъпи катастрофа. Не е ли това "вярата като синоним на..."
Може ли една глупост да се поправи с друга глупост? И т.н. все незададени въпроси.

Ваш Х

--------------------

10.04.2005 00:32 (Илия Кожухаров до господин Х)

Уважаеми господин Х,

Благодаря Ви за обстоятелствения отговор. Искам да знаете, че много бих желал да се съгласите да оформите от двата отговора един по-цялостен текст, който да бъде публикуван в сайта. Много ми допадна серията Ви от изречения: "Против съм...". Дори веднага си представих и заглавието на един такъв Ваш текст, оформено по същия начин ("Против съм...”). Той би могъл започне с тази серия от заявени позиции и да продължи с аргументите Ви.

Господин Х,
Най-искрено Ви предлагам това.

Колкото до "национализма" или "патриотизма" – мисля, че те представляват нещо като естествена рефлекторна реакция, която би следвало да се появява тогава, когато някаква достатъчно голяма група хора е застрашена от някакво насилие от страна на друга група хора. Изобщо не споделям представите, че "енергетиката е (...) ценност от самостоятелен порядък", че "енергетика = България", че "атомната енергетика е отъждествена с енергетиката" и така нататък.

Ваш, Илия Кожухаров

--------------------

11.04.2005 10:18 (Господин Х до Илия Кожухаров)

Господин Кожухаров,

Както Вече споменах, по темата съм абсолютен аматьор и не бих посмял да ангажирам никого.

Искам да Ви обърна внимание, че този патриотизъм се активира само при ясно визуализиран и разпознаваем противник. Най-често въображаем.
Обикновено това е някакъв външен враг – Франция, Румъния, Щатите.
По някакви странни причини обаче Русия винаги е извън този обхват.

Най-страшното в тази истерия е подмяната на дневния ред на Обществото.

И мога да Ви дам пример. България се топи. Ежегодно загасва един град с размерите примерно на Асеновград. И тук има два фактора. Естественият прираст и миграцията. За първия трябва да се работи дългосрочно, но по втория – значителен принос имат тъпите закони.

Помислете върху тъпотиите в Закона за здравно осигуряване. Как човек да се прибере в страната си като някакви малоумници започват да му обясняват, че дължи пари само за това, че е български гражданин.

На всички е известно, че голяма част от младите мъже обикалят света само и само да не влезат в казармата. Други записват някакви измислени Вузове със същата цел.

И какво правят нашите патроти по тези въпроси. Най-много една статия да напишат или да праснат по една ракия от мъка.

Но АЕЦ, виж това вече е много. И възставаме? Срещу кого? На кого ще свети тази АЕЦ?
България географско понятие ли е?

Господин Кожухаров,

Ако България има противници, то един от най-големите е собствената ни простотия и пасивност. И ме е страх, че за нея цяр няма.

И за да не се заяждаме по форумите, ще Ви кажа, че един от тези "малоумници" удобно се е разположил в кръга на "Нова Магнаура".
Нещо не сте случили със съученици, но и Ви се чудя как може да приемете в Кръга си, човек, който по занятие, хайде да не кажа произвежда заблуди, но най-малко удобно съжителства с тях.
Тази Ви търпимост Ви прави отговорен, както и всички останали членове на Кръга за действията на управляващото мнозинство.
Или, както обичате да казвате, редно е господин Памуков да се чувства поканен да даде обяснение например за Новия морал, за 800-те дни, за Магистрала Тракия, за яхтения скандал, царските имоти и пр. или да напусне Кръга.

Ако Ви звуча менторски, много се извинявам. Съзнавам, че съм в привелигированото положение да знам за Вас повече, отколкото Вие за мен и не се изключвам от квалификациите, които използвам. Те в пълна сила се отнасят и за мен. И за това още повече ме хваща яд, защото и аз в тази ситуация бих постъпил по този начин.

Искрено Ваш, Х

--------------------

11.04.2005 15:18 (Господин Х до Илия Кожухаров)

Господин Кожухаров,

Извинявайте за неприличният епитет, отправен към г-н Памуков, но просто ме обзема гняв. Чувствам се безпомощен и ме е яд главно на мене си.

Х

--------------------

11.04.2005 17:20 (Господин Х до Илия Кожухаров)

Всъщност, малоумникът по дефиниция трябва да съм аз, тъй като аз съм делегирал права на тези хора.

Х

--------------------

11.04.2005 23:21 (Илия Кожухаров до господин Х)

Уважаеми господин Х,

Искрено Ви благодаря за няколкото писма, които сте ми изпратил в отговор на последното мое. Между другото, със закъснение видях, че по-предишното ми писмо не е пристигнало до Вас в пълния си вид – така например, в него имаше и един кратък четвърти пункт, както и едно обяснение, че не съм забравил за едни много интересни разсъждения по друг повод, които изискват много сериозен анализ. Между другото, отсъствах два дни от Пловдив, а след два дни заминавам извън граница за около 12 дни.

Относно самопреценката Ви за “абсолютно аматьорство по темата” бих отбелязал следното: ако наистина сте абсолютен аматьор, то тогава би следвало да приемете в по-голяма степен преценките на онези, които (примерно) са работили непрекъснато в енергийния бранш или на политическата сцена, ако пък подлагате тези преценки на сериозна критика, то тогава от самата Ваша категоричност може да се отсъди, че далеч не сте въпросният “абсолютен аматьор”. Във всички случаи, аз продължавам да мисля, че от аргументите Ви, споделени в предишните Ви писма, може да се оформи съдържателен материал.

Колкото до враговете на държавата ни (реални или въображаеми), аз на своите 55 години мисля, че и държавата, и народът ни, изобщо не могат да имат като приятели други народи и държави, което не изключва топли приятелски чувства между отделни българи и отделни чужденци. Междудържавните отношения имат един единствен мотив и той е интересът... В този смисъл, бих Ви припомнил един епизод, който е показателен за далновидността в това отношение на един високопоставен българин от миналото – Екзарх Антим І.

След като Александър І Батенберг става български княз, настъпва моментът, когато пребивавалият немалко време в България Княз Дондуков – Корсаков трябва да си тръгне за Русия (между другото, той е питаел сериозни надежди, че ще бъде избран за български княз). Неговото преминаване през Северна България, за да стигне до Русе, откъдето е трябвало да продължи с параход, се е превърнало във вълнуващо шествие, по време на което му е била засвидетелствана искрена обич от страна на обикновените българи от селищата, през които е минал дилижансът му. На изпроводяк в Русе, преди князът да се качи на парахода, Екзарх Антим І се е приближил до него, стиснал му е ръката и му е казал следните думи: “За туй, дето ни освободихте, благодарим! Но сега трябва да търсим някой, който да ни освободи от вас”. Тези думи са предадени от Симеон Радев в неговите “Строители на съвременна България”, като той добавя и следния коментар по адрес на екзарха: “Тънкият старец виждаше ясно напред в бъдещето онова, което имаше да стане, защото беше забелязал, че и последният продавач на самовари в държавата ни бе започнал да се държи като собственик на новата Задунайска губерния”. (Разбира се, предавам текста по памет, но, ако Ви интересуват точните том и страница, ще се поровя и ще Ви ги изпратя.)

Драги господин Х,
Напълно съм съгласен с твърдението Ви, че, “ако България има противници, то един от най-големите е собствената ни простотия и пасивност”. С тази добавка, че не бих бил толкова категоричен, че срещу тях “няма цяр”. Впрочем, в обобщен план Вие сте прав, но все пак, в някакви по-миниатюрни измерения, тук-там, някой човек може и да прихване нещо от опита да му бъдат отворени очите.

Сега искам да споделя нещо, което (убеден съм, ще разберете), че е напълно искрено. При това, мисля, че не съм го споделял с никого.
Когато тръгнахме да създаваме Кръга, лично аз имах идея той да бъде учреден от 4-5 души. Впроследствие се съгласих на едно увеличение до 7, защото това бяха изричните повеления на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Изхождах от следното елементарно съображение: така, както често се случва с българите, в началото ще се включат мнозина, защото няма да са се ориентирали достатъчно ясно относно истинските цели на подобно сдружение; когато обаче впоследствие им припари от необходимостта да участват в осъществяването на едни или други действия, ще започнат да се държат като хора, които съжаляват, че са се включили, но няма да имат доблест да ми кажат в очите, че са сбъркали. (...)
Но, държа да знаете следното: за себе си съм решил, че ще се занимавам с това, което съм подхванал, каквото и да ми коства то и каквито и физически сили да са ми необходими, за да го върша – всичко това, независимо дали съм останал самичък или с мен работят съмишленици, които са готови на същото, на което съм готов аз. Случайно попадналите при учредяването ще отпаднат по възможно най-естествения начин. Дошлите впоследствие, ако са сериозни хора, ще останат по възможно най-естествения начин. Точно, както в живота.

Относно чувството на гняв и безисходица – напълно Ви разбирам. Твърде често и аз се чувствам така. Но не позволявам тези ми емоции да се превърнат в мотив за лична пасивност.

Мисля, че би било добре да се видим и да поприказваме.

Ваш,
Илия Кожухаров

--------------------

12.04.2005 09:44 (Господин Х до Илия Кожухаров)

Господин Кожухаров,

Завиждам Ви на хладнокръвието и умението да запазите добрия тон. Мнозина биха отвърнали на моите нападки с ответен огън. Надявам се сте разбрали, че повече опитвам да разбера ситуациата, отколкото да Ви отправям обвинения.

Винаги съм си задавал въпроса, как така от едни умни, образовани, възпитани, благочестиви и добронамерени хора, за каквито всички се имаме, произлизат едни такива никакви резултати, в които после не можем да се познаем.
Предлагам Ви един възможен отговор:

Мы варимся в странном компоте,
где лгут за глаза и в глаза,
где каждый в отдельности – “против”,
а вместе – решительно “за”.

И.Губерман

Или ако перефразираме, как така, при такова изобилие от патриоти, страната ни е в окаяно състояние?

Ако идвате в София, телефоните ми са: ....... (сл.), ....... (дом.), и 0889 ......

За мен ще бъде удоволствие да се видим.

--------------------

30.04.2005 13:51 (Илия Кожухаров до господин Х)

Уважаеми господин Х,

Не можах да отговоря своевременно на писмото Ви от 12.04., защото точно по това време заминах извън страната. Когато преди няколко дни се върнах, се оказах затрупан от купища служебни въпроси. Сега обаче, докато определен кръг хора се вълнуват от това, дали някакъв божи син ще възкръсне, аз се оказвам с малко повече свободно време.

Бих желал да сте напълно сигурен, че приемам Вашите (както сте се изразил) "нападки" именно като "опит да се разбере ситуацията". Все поради това "ответният огън" може да бъде единствено един паралелен опит за разбиране на все същата ситуация. Или същите ситуации. И доколкото те наистина са много (нещо което ме поставя в положението на играч на много полета), аз често допускам и грешки. Но поне се опитвам да ги намалявам.

Мисля, че въпросът Ви относно "умните, образовани, възпитани, благочестиви и добронамерени хора", от които произлизат не много умни, образовани, възпитани, благочестиви и добронамерени резултати (в които после не можем да се познаем), съдържа в себе си отговора, доколкото Вие много точно сте посочил, че ние (всъщност!) само "се имаме" за такива ("умни, възпитани..." и така нататък).
Всъщност, от преди много време започнах да си задавам този въпрос. С годините забелязах, че и други са си го задавали. И са стигали до следния отговор. Ние поголовно проявяваме склонност да обозначаваме някого (и особено себе си) с квалификации като изредените. Една от най-често срещаните подобни характеристики е: "Еди-кой-си е МНОГО ИНТЕЛИГЕНТЕН!"

Кога и как решаваме обаче да отсъдим по този начин? Когато за единица време някой ни е казал много неща, които не знаем, и измежду които голям процент изглеждат като фундаментални откровения. Бидейки в състояние на зашеметеност, ние не забелязваме огромните (едни или други) съпътстващи прояви на неинтелигентност, независимо че те стоят пред нас като дупки в швейцарско сирене. Не е изключено чуждото знание да ни шокира, защото го възприемаме като заплаха за нас, както не е изключено пък собственото ни незнание да остава изтласкано в периферията на съзнанието ни, защото се нуждаем от известен процент самозаблуда, за да можем да имаме основание (често фалшиво) да се самоуважаваме. От това обаче, че не виждаме многото "не-умност, не-образованост, не-възпитание, не-благочестивост и не-добронамереност" в света около нас, от това далеч не следва, че тези параметри на многоликото човешко общество не действат като сили, като вектори в общата динамика на все същото общество. Е, в такъв случай именно резултатите би следвало да ни приземяват. И поне да ни подсказват, че нещо не сме довидяли при преценката си. ТЕ и затова са РЕЗУЛТАТИ.

Накрая, що за преценка може да бъде една преценка, при която и "умността, и образоваността, и възпитанието, и благочестивостта, и добронамереността" се основават на представи с толкова размити очертания в колективното съзнание? Ако се направи по-внимателен анализ, бихме достигнали да извода, че всъщност нямаме право да използваме подобни термини, освен ако не ги мислим като някакви "странни круши и странни сливи" в "странния компот" на Губерман, в който "се варим". Между другото, мислите ли, че моето критично отношение към религиите, което лично аз бих обозначил като “благочестиво” и “добронамерено”, ще бъде окачествено по същия начин от хора, които поздравяват с “Христос възкресе” участниците във Форума на сайт на сдружение, което си поставя за цел да се противопоставя на заблудите (справка: един днешен утринен поздрав в Суб-форум 01а “Разни”)?

Преди време чух от мой близък, че отскоро във Великобритания се проявява тенденция в човешките взаимоотношения, свеждаща се до НЕИЗПОЛЗВАНЕ на религиозни поздрави от рода на “Христос възкресе” или “Честито Рождество Христово” и прочие. Приема се, че с подобни поздрави се оказва някаква форма на рафиниран религиозен натиск, като нерядко човекът от отсрещната страна се поставя в конфузно положение, защото той би могъл да не е религиозен или да изповядва религия, различна от онази, с която е свързан поздравът. Беше добавено от въпросния мой близък и това, че на хората, които продължават да упорстват с традицията на религиозните поздрави, се гледа като на невъзпитани хора. Вътре в себе си започвам да мечтая за култивирането на подобно отношение и в България. (Всъщност, аз от много години съм направил така, че околните ми да не се обръщат към мен с подобни поздрави. И най-интересното е, че практически всички се съобразяват.)

Бъдете здрав, господин Х!

--------------------

Драга Карла,
Не можах да убедя господин Х да оформи разсъжденията си в отделен материал, който да публикувам в сайта. До този момент не съм могъл и да се срещна с него. Но се надявам скоро това да стане.

По втория въпрос.

Казвате, че сте изпитала разочарования от членството Ви в "Подкрепа". Аз съм си спестил това, защото никога не съм членувал в "Подкрепа". Но пък съм членувал другаде. Така че – оттам съм събрал подобни разочарования.
Нека в заключение Ви кажа, че засега няма да "използвам" за друго тази споделена от Вас информация, освен за да Ви поднеса съчувствията си, показвайки Ви, че Ви разбирам.

Ваш, Илия Кожухаров

Уважаеми господин Кожухаров,

Продължавам да смятам публикувания материал за АЕЦ за позиция. Не трябва за забравяте общата истерия по въпроса. На фона на тази истерия, публикацията определено е позиция, за съжаление, наливаща вода в мелницата на т.нар. професионални патриоти. Между другото, как Ви се струва развитието на обстановката в тази светлина. Къде изчезнаха патриотите?
Осмелявам си да Ви предложа при подобни ситуации и липсата на необходимия текстов материал просто да предложите няколко линка.
Но както Ви е добре известно стореното сторено. Не може да се зачеркне, но може да се преосмисли.

Господин Кожухаров, миналата година управителят на Централната банка на Германия беше принуден да подаде оставка след разкритието, че участвал в коктейл организиран от търговска банка, нещо недопустимо със статута му.

У нас, след очевидни доказателства за корупция излъчени по национална телевизия, нищо не се случва. Става дума за репортажа на Нова Телевизия за корупция при издаване на разрешетелни за газостанция .
Навсякъде другаде тези хора на другия ден нямаше да бъдат на работа. Тук се назначава проверка. А шефът им Б.Борисов има имиджа на борец срещу престъпноста.

Кое според Вас е принудило управителят на ЦБ на Германия да си подаде оставката? И кое позволява на откровени негодници да продължават да заемат местата си у нас?

Господин Кожухаров,

Препрочетох "Манифеста" на "Нова Магнаура" и Ви предлагам следното.

Понеже и преди е ставало дума за Б.Борисов, а в болшинството от българите се е създала невярната, според мен представа ,че той е почтен борец срещу престъпноста, Батман /пак "Бат"/, да поканите господин Памуков, да ни осветли по въпроса. Коя от представите, моята или на мнозинството от българите не съответства на действителноста?
Между другото, информирали сте г-н Памуков за отправените му обвинения или услужливо му ги спестявате. Убеден съм, че той е прекалено зает с устройването на собственото си благополучие, което минава през това на неговото Величество.

В духа на "Манифеста" очаквам отговор лично от господин Памуков.

Иначе, както отбеляза Инти, другите членове за какво са?