Уважаема Карла,

Не мога да възразя по никакъв начин срещу правото Ви да считате един или друг материал като проява на нечия (в това число, и колективна) позиция. В края на краищата, Вие сте собственик (и като така – господар) на представите си.
Впрочем, след публикуването на кореспонденцията ми с господин Х Вие сте напълно в правото си да решите, че малко преди това се е провело спешно нощно заседание на целия Кръг "Нова Магнаура", че се е гласувало тайно (при което, поради ангажираността на господин Памуков с предизборна дейност, някой е гласувал с неговата клубна електронна карта), че в резултат на едно мигновено колективно прозрение се е стигнало до смразяващото кръвта решение да се публикуват пълните епистоларни текстове между мен и господин Х и че това на свой ред е довело до повторното смразяване на кръвта на всинца ни поради смертелната констатация, че "позицията на Кръга" се е завъртяла на 180 градуса.

Драга Карла,
Държа да знаете, че не познавам никакви "професионални патриоти", но дори и да приемем обратното – от това далеч не следва, че трябва да живея под угрозата от някакъв постоянен априорен страх, който да ми връзва устата щом реша да кажа нещо, което мисля. Ако трябва да водя такъв живот, ще трябва да се озъртам непрекъснато (или да плащам на професионални шпиони, които да ме информират) дали някой представител на омразната Ви порода, не е казал, да речем (за да дам само един пример), какво гласи Питагоровата теорема.

Между другото (и в отговор на въпроса Ви: "Къде са изчезнали патриотите?", на който пък аз на свой ред би трябвало да Ви попитам: "Защо питате мен?"), държа да Ви уведомя, че днес разговарях с господин Кузманов, автора на материала за Атомната ни централа, и го уведомих, че от страна на един самообозначил се като "абсолютно несведущ лаик", господин Х, има отправени много въпроси по повод все същия негов материал. Господин Кузманов ще отсъства няколко дни, но в края на идната седмица ще Ви предложи мнението си по онези пунктове, по които се чувства компетентен.

Карла, примерът от страна на управителя на Централната банка на Германия е много добър. И вдъхновяващ. Все във връзка с това (търсенето на достойни хора-примери) Ви бях помолил да ми посочите името на поне един човек, който според Вас би стоял по достойнство в една организация, бореща се със заблудите.
Не ми отговорихте. Подминахте тази моя молба така, сякаш нищо подобно не съм поискал от Вас. Защо ли, Карла?

Уважаеми г-н Кожухаров,

Не мога да Ви предложа такъв пример, но се опасявам, че очаквахте точно този отговор за да стигнем до прословутата фраза, ако не бъркам на Илф и Петров,"Те же ми людми будем строит социализъм?" и отговорът - "Те же ми".
Изводите оставям на Вас.
Мисля, че получихте всички отговори, които искахте и сега на свой ред очаквам Вашите, а се натрупаха доста.

Аз на свой ред не мога да отрека правото Ви да не считате публикуването на един материал за позиция. Отговорите на г-н Кузманов са предизвестени, пък и е малко късно, решението за строеж на Белене е взето, нацията е готова да преглътне с гордост поредната крупна манипулация и да гласува за "благодетелите" си. И все пак, мога ли да помоля, отговорът да се съсредоточи върху разбирането за "енергийна независимост", що ще да е това при нашите условия. И върху диферсификацията на доставчиците с оглед намаляване на икономическата и политическа зависимост.

Оставам с впечатлението, че за членовете на Нова Магнаура важи правилото " Те прави са дори, когато съгрешат".

Уважаема Карла,

Напоследък съм действително изключително претоварен с административна работа. Затова не смогвам да отговоря и на Вашите въпроси, и на въпросите на други участници тук. Моля Ви да не приемате това като някакво бягство. (От отговорност.) Или като акт на незачитане. Нещо повече, ще Ви бъда признателен, ако настоявате за отговор там, където не сте го получила. Както и ще Ви бъда много, много признателен, ако проявите благосклонност и доза търпение към чисто физическата ми невъзможност да реагирам бързо. Мечтая за времето след месец и половина, когато ще са приключили всички изпити в Академията, в това число и кандидат-студентските, и ще мога спокойно да споделя това, което мисля по един или друг поставен въпрос. (За онзи, който се интересува.)

Сега ми се иска да се върна малко назад към едно Ваше писмо от 06-06-05, 09:42.
Още когато написахте, че “мисълта на Рабиндранат Тагор еднозначно отговаря на въпроса ми”, когато казахте, че “примерът на Хус не може да бъде проповядван”, защото “това автоматично означава тирания”, че “всеки в критична ситуация, свързана с неговото оцеляване, трябва да направи своя избор” сам, че “по никакъв начин не можем да проповядваме саможертва в името на каквото и да е било”, защото “животът е свещен и неприкосновен”, останах с известно усещане, че нещо в подобна постановка не е съвсем наред.
Сега, връщайки се към това Ваше кратко послание, мисля, че долавям, кое не ми е допаднало – от него се излъчва безапелационното извинение за всяка проява на егоизъм. Безспорно, когато става въпрос за живота и неговата евентуална загуба, инстинктът ни за самосъхранение може да се включи като нещо изключително мощно (привсе и понякога порядъчно подремващо). И да отхвърли всякакъв род морални наноси от себе си. В такава ситуация, да речем, някоя възпълна учителка ще изтласка някое и друго по-дребно дете от люка на потъващ автобус, за да спаси своя “свещен живот”, вероятно решавайки, че животът на детето е по-малко свещен.

Карла, може би Вие не сте доловила, че аз по-скоро (си) задавам въпроса: “Кой пример е подходящо да бъде следван – този на Хус и Бруно или другият, на Галилей?” (Разбира се, напълно възможно е моят въпрос да е неправилно зададен. Но ние често се питаме по такъв начин.) От това, че предлагате всеки сам да решава подобни въпроси, Вие все едно казвате: “Считайте се предварително оправдани пред лицето на някаква съвест”. Казвате (все едно) още и това: “В училище, в къщи не трябва да се споменават и коментират въпроси, свързани с една или друга саможертва, защото дори и само един подобен акт може да се долови като опит за тирания”. (Нещо като тиранията на религиозните поздрави, огласявани демонстративно по Коледа или Великден, и отправяни практически с насилие и към атеисти, и към не-християни.)
В този смисъл, опитвам се да си представя, ако съм учител и ако трябва да коментирам живота (и особено смъртта) на Хус или Бруно, би ли следвало да я обознача като героична, като подвиг? И, ако сторя това, тогава как да определя огъването на Галилей? Дали пък да не обознача неговото лавиране като подвиг? (Все пак, пред всяващата ужас Инквизиция е успял да спаси цял един живот(!), макар и своя собствен.)
Та... ако обознача неговото лавиране като подвиг, то какво да мисля за избора на Хус и Бруно? Дали е било просто глупост?

Между другото, учениците обичат да питат. Те искат отговори. Какво да им кажа в подобна ситуация, Карла? Дали това, което предлагате – че всеки от тях трябва сам да взима решение? Ами ако са малки? Ако аз трябва да ги науча как да взимат решение? И ако се окаже, че трябва да похваля и решението “Бруно-Хус”, и решението “Галилей” – какво ще отнесат моите ученици от мен?

Преди години студентът Ян Палах се самозапали. В знак на протест срещу комунистическия режим. И умря. В знак на протест срещу комунистическия режим. Ако сега много хора слагат цветя на гроба или паметника му, цветята не са ли проповед, Карла? Те, цветята, не са ли тирания?

Ако Вие имате деца и те Ви попитат, дали Ян Палах е постъпил правилно, какво ще им отговорите?
Карла, Вие имате ли деца?

(Дано и тук не съзрете някоя поредна уловка от мен. Аз задавам тези въпроси и на себе си.)

Уважаема Карла,

Напоследък съм действително изключително претоварен с административна работа. Затова не смогвам да отговоря и на Вашите въпроси, и на въпросите на други участници тук. Моля Ви да не приемате това като някакво бягство. (От отговорност.) Или като акт на незачитане. Нещо повече, ще Ви бъда признателен, ако настоявате за отговор там, където не сте го получила. Както и ще Ви бъда много, много признателен, ако проявите благосклонност и доза търпение към чисто физическата ми невъзможност да реагирам бързо. Мечтая за времето след месец и половина, когато ще са приключили всички изпити в Академията, в това число и кандидат-студентските, и ще мога спокойно да споделя това, което мисля по един или друг поставен въпрос. (За онзи, който се интересува.)

Сега ми се иска да се върна малко назад към едно Ваше писмо от 06-06-05, 09:42.
Още когато написахте, че “мисълта на Рабиндранат Тагор еднозначно отговаря на въпроса ми”, когато казахте, че “примерът на Хус не може да бъде проповядван”, защото “това автоматично означава тирания”, че “всеки в критична ситуация, свързана с неговото оцеляване, трябва да направи своя избор” сам, че “по никакъв начин не можем да проповядваме саможертва в името на каквото и да е било”, защото “животът е свещен и неприкосновен”, останах с известно усещане, че нещо в подобна постановка не е съвсем наред.
Сега, връщайки се към това Ваше кратко послание, мисля, че долавям, кое не ми е допаднало – от него се излъчва безапелационното извинение за всяка проява на егоизъм. Безспорно, когато става въпрос за живота и неговата евентуална загуба, инстинктът ни за самосъхранение може да се включи като нещо изключително мощно (привсе и понякога порядъчно подремващо). И да отхвърли всякакъв род морални наноси от себе си. В такава ситуация, да речем, някоя възпълна учителка ще изтласка някое и друго по-дребно дете от люка на потъващ автобус, за да спаси своя “свещен живот”, вероятно решавайки, че животът на детето е по-малко свещен.

Карла, може би Вие не сте доловила, че аз по-скоро (си) задавам въпроса: “Кой пример е подходящо да бъде следван – този на Хус и Бруно или другият, на Галилей?” (Разбира се, напълно възможно е моят въпрос да е неправилно зададен. Но ние често се питаме по такъв начин.) От това, че предлагате всеки сам да решава подобни въпроси, Вие все едно казвате: “Считайте се предварително оправдани пред лицето на някаква съвест”. Казвате (все едно) още и това: “В училище, в къщи не трябва да се споменават и коментират въпроси, свързани с една или друга саможертва, защото дори и само един подобен акт може да се долови като опит за тирания”. (Нещо като тиранията на религиозните поздрави, огласявани

Уважаеми г-н Кожухаров,

Въпросът Ви едва ли има еднозначен отговор, пък и ми се иска да го оставим за по-нататък. Засега ще се огранича да кажа, че и цветята могат да бъдат "тирания" зависи кой, пред кого, кога ги полага и в крайна сметка какво е посланието на този акт.

Иска ми се да се върнем на примера с управителя на центр.банка на Германия. Вие, го коментирахте така - "примерът от страна на управителя на Централната банка на Германия е много добър. И вдъхновяващ".
Тук навярно имате в предвид тази атмосфера, тази обществена нетърпимост, която не му позволява и за миг да си помисли, че може да му се размине и да остане на поста си.
Въпросът, който не получи отговор е защо това не се случва у нас?

Когато в зоологическата градина си пред клетката където е лъва и видиш, че на нея пише "слон', не вярвай на очите си.

К.прутков

Небезизвестната "Карла" (признала сама в лични писма до мен, че е Моис Давид Амар), сторонничка (сторонник) на "черно-белите" преценки за хората, иска да си изясни, считано към 12-ти юни 2005 година, истината във връзка с "невярната" (според нея/него) представа за Бойко Борисов, загнездила се у "болшинството от българите", които виждат в негово лице "почтен борец".

Сега, след като са минали много години и Бойко Борисов, в качеството си на Министър-председател на България, е заел (до кога ли?) категорично отрицателна позиция по отношение на омразния за Моис ("Карла") проект АЕЦ "Белене", то дали самият той (тя) не би споделил(а) мнението си за Бат' Бойко (както е припомнял(а), че някои обичат да го назовават)?



Edited 3 time(s). Last edit at 02/05/2013 08:16PM by Илия Кожухаров.